§ 41. Томас Мор
А. Томас Мор (1478-1535) e най-видният представител на ранния английски Ренесанс - виден английски хуманист, юрист, богослов, писател, поет, политик и дипломат, автор на множество произведения[1] - заемал различни високопоставени обществени и държавни длъжности, включително и лорд-канцлер, решително противопоставил се на претенциите на крал Хенри VІІІ да оглави Английската църква, обвинен като предател и екзекутиран; през 1886 г. е канонизиран като светец на Римокатолическата църква, един от създателите на т. нар. утопически социализъм, и обект на изследователското внимание на голямо множество автори[2].
Той е роден в Лондон в заможно семейство на потомствени юристи - баща му е бил юрист и кралски съдия; първоначалното си образование е получил в най-доброто лондонско граматическо училище, където обучението акцентирало изключително върху латинския език, античната култура и риториката. Съгласно съществуващата по онова време практика, благодарение на високопоставеното положение на баща му, от 12 до 14-годишна възраст младият Томас Мор постъпил като паж в Ламбертския дворец на Кентърбйрийския архиепископ (впоследствие и кардинал[3]) Джон Мортън, която служба по онова време е била считана за форма на изключително високопрофесионално културно и политическо обучение. Именно благодарение на високопоставената препоръка на архиепископа през 1492 г. Томас Мор постъпил в основания от бенедиктинците Кентърбърийски колеж на Оксфордския университет, където изучавал преди всичко юридическите науки и риторика, и където бил ученик на Томас Линекер (1460-1524), който по онова време е бил един от главните представители на Ренесанса; негов състудент и приятел в Оксфордския университет е бил Еразъм Ротердамски. През 1494 г. Томас Мор напуснал Оксфорд и се завърнал в Лондон, където посещавал специални юридически школи, и така през 1502 г. завършил пълното си юридическо образование, бързо се прочул като блестящ адвокат.
На 26-годишна възраст, през 1504 г., Томас Мор бил избран за депутат в Камарата на общините в Парламента. Любопитно е, че това е бил последният Парламент в периода на управлението на Хенри VІІ; бил свикан през януари и разпуснат в края на март, но именно през това време Томас Мор произнесъл в Палатата на общините няколко изключително силни речи, с които провалил двата внесени от краля законопроекти; след което, опасявайки се от репресии, задълго напуснал политиката, като до 1509 г. се занимавал единствено с адвокатство. По настояване на негови приятели от деловите среди на Лондон Сити, през 1510 г. Томас Мор отново бил избран за депутат и бил назначен за помощник-шериф на Лондон, на която длъжност престоял до 1518 г.
Именно по време на службата си като помощник-шериф той се отдал на сериозна литературна дейност, като превел на английски език биографията на видния италиански философ-хуманист Пико делла Мирандола (1463-1494), написал „Историята на Ричард ІІІ” и знаменитото си произведение “Златна книга, колкото полезна, толкова и забавна, за най-доброто устройство на държавата и за новия остров “Утопия”” (която била написана на латински език, публикувана за първи път през 1516 г. и след това многократно била превеждана и издадена на всички европейски езици).
През 1518 г. Томас Мор станал приближен на крал Хенрих VIII и през 1520 г. му помогнал да напише „Assertio septem sacramentorium”, което произведение било насочено срещу Лутер и неговото учение и което донася на краля титлата „Защитник на вярата”, присъдена му от папа Лъв Х. В знак на благодарност за помощта, през 1521 г. кралят дал на Томас Мор титлата „Рицар”, а когато Мартин Лутер отговорил на нападките на краля, Томас Мор получил кралско указание да отговори на Лутер, и той направил това с трактата си „Responsio ad Lutherum” (1523). Освен това през 1523 г. Томас Мор бил избран за Президент на Камарата на общините, през 1524 г. и през 1525 г. бил избран за Велик интендант на Оксфордския и нa Кеймбриджския университети, през 1525 г. бил назначен за канцлер нa Ланкастърското херцогство, a през октомври 1529 г. достигнал до длъжността лорд-канцлер на Англия.
През 1532 г., обаче, поради разрива на Хенрих VIII с римския папа, Томас Мор, който е противник на Реформацията, подал оставка и бил подложен на преследване. През 1535 г. поради отказа му да признае краля за глава на църквата в Англия той е обвинен в държавна измяна, осъден и екзекутиран; през 1886 г. католическата църква го провъзгласила за светец, а през 1935 г. го канонизирала.
През декември 1962 г. в Брюксел била създадена Международна Асоциация на приятелите на Томас Мор, обединяваща изследователите на живота и творчеството на английския хуманист, която през 1962 г. започнала да издава в Анжер, Франция, специален научен бюлетин, озаглавен „Moreana”.
Б. Книгата на Томас Мор „Утопия” е подложена на редица тълкувания и е предизвиквала силни спорове, според които:
ã описаният в нея обществен строй е абсолютно невъзможен за реализиране[4];
ãв нея са отразени възгледите на фанатизиран религиозен аскет, мечтаещ за постигането и принудителното налагане върху всички хора на Земята на „небесния морал”[5];
ã в нея фактически е обоснован и оправдан робовладелският строй и монархизмът[6];
ãв нея е отразена една ирония, шега и фантазия, създадена изключително за забава, върху основата на която не е възможно да бъде направен адекватен извод относно възгледите на автора[7];
ãв нея е обоснован тоталитарният строй и описаният като „идеален” държавен строй всъщност има агресивен и дори расистки и нацистки характер, удивително напомнящ този на Хитлер в Германия[8];
ã в нея е отразена казуистиката на съвременната студена война, обосновано е превъзходството на един народ над друг, обоснован е съзнателният геноцид и картината на тоталната война, така че ако Утопията е рай за нейните собствени жители, то за другите народи тя е истински ад[9];
ã в нея е отразен възгледът за „апостолически комунизъм”, идеалът на който е бил християнското милосърдие и манастирската общност на имуществото[10];
ã в нея е въплътен същинският социалистически и комунистически идеал на човечеството и от нея са се вдъхновявали и учели Кампанела, Уинстенли, Морели и другите социалисти на XVII-XVIII век[11];
ãв нея е описан политически строй, характеризиращ се със своя най-широк демократизъм, защитаващ принципа на народовластието и свободолюбието на утопийците; в този строй всичките проблеми на управлението се решават от избраните от народа негови представители, а най-важните въпроси се решават директо от самия народ от събранието на всичките граждани на острова; демократизмът и справедливостта на политическия строй произтича от това, че общественото устройство е изградено върху пълната липса на частна собственост и трудът не е бреме, а е почетно задължение на всички граждани и всичко, което е произведено, се разпределя според потребностите[12];
ãв нея е описан строят на „ограничената монархия”[13].
Описаната в книгата на Томас Мор идеална държавна организация представлява своеобразна федерация от 54 градове, възглавявана от Сенат, състоящ се от по трима представители на всеки град, в задачите на който влиза обсъждането на общите дела и в частност преразпределението на продуктите, на работната сила и пр. По своите характеристики тази утопична държава напомня античния полис – всеки град, влизащ във федерацията, включва към себе си прилежащата към него селска местност, а семейството е основната производствена единица на държавата. Управлението на всеки град в тази идеална държава е поверено на народните събрания, които именно избират повечето от длъжностните лица и изслушват техните отчети. Всеки 30 семейства избират т. нар. „филарх” („сифогрант”); начело на всеки 10 филархи стои „протофиларх” („транибор”); всичките 200 филарси във всеки град избират пожизнен княз, управляващ града заедно с градския сенат, който може да бъде сменен само при обвинение в тирания (а в цялата държава има общо 54 князе - колкото са и градовете).
В тази идеална държава, според Томас Мор, никой от служителите в държавните учреждения не проявява надменност и не внушава страх; тях ги наричат „бащи” и те се държат достойно, а почестите, които им се оказват, са доброволни. Властите в тази държава не принуждават никого да извършва излишен труд, работният ден е шестчасов, а когато държавата има възможност, тя го съкращава и на по-малко. В тази държава болниците са обществени, но никой не поставя в тях никого насила; освен това, съществуват и обществени гостилници, в които храната е обилна и разкошна, и където повечето хора предпочитат да се хранят, тъй като това е много по-удобно за тях, отколкото да се хранят у дома си.
Според Томас Мор в тази идеална държава широко се използуват мерките за поощряване на лицата, извършващи полезни за обществото дела, всички трудови функции и процеси се изпълняват от хората доброволно. В тази държава съществува и широка веротърпимост, и поради това в нея има много и всевъзможни религии и секти, при което е напълно забранено възбуждането на религиозен фанатизъм и осъждане на вярата на другите. По въпроса за правото и правната система в тази държава, Т. Мор пише, че законите са малко, тъй като в държавата липсва частна собственост и поради това и споровете са изключително редки, а престъпленията са немногочислени, поради което и хората не се нуждаят от обширно и сложно законодателство.
Заслужава интерес и положението, съгласно което в тази идеална държава все пак има роби. Според К. Каутски робството в тази идеална държава съществува като решаване на проблемата за „изпълнението на мръсните и отвратителните работи”[14]. Според други автори, обаче, генезиса на идеята на Т. Мор за съществуването на робството в тази идеална държава, е съвсем друг. Така, според английския ляв историк А. Л. Мортън съществуването на робството тук всъщност представлява решение на въпроса за престъпността, и по-специално за замяната на смъртното наказание с много по-хуманното и полезното за обществото наказание за изпълнение на такива работи, на обществено полезен труд[15]. Към това гледище се придържа и руският изследовател В. П. Волгин, който подчертава, че „утопийските роби” всъщност са хора, осъдени на принудителен общественополезен труд[16].
[1] Вж.: Мор, Т., Утопия, Перевод с латынского, М., 1947, 2-ое издание, М., 1953; Мор, Т., Утопия. Златна книга, не по-малко полезна, отколкото забавна, за най-добрата уредба на държавата и за новия остров Утопия, Превод от латински, С., 1970; Мор, Т., Эпиграммы. История Ричарда III, „Литературные памятники”, М., 1973; Мор, Т., Утопия, Превод от латински, С., 1984; More, Th., The Apologye. London, 1930; The Correspondence of Sir Thomas More, Princeton, ed. by E. F. Rogers, 1947; The latin Epigrams of Thomas More, Chicago, 1953; Thomas More, The Complete Works of St. Thomas More, New Haven, Yale University Press, 1963-1984.
[2] Вж.: Яковенко, В. И., Томас Мор. Его жизнь и общественная деятельность. Биографический очерк, СПбг., 1891; Осиновский, И. Н., Томас Мор в английской историографии ХХ века, сб. Средние века, М., 1962, Вып. 21; Осиновский, И. Н., „Утопия” Томаса Мора и ее критики, ж. Вопросы истории, М., 1968, № 7, с. 67-84; Лейст, О. З., Вопросы государства и права в „Утопии” Томаса Мора, ж. Советское государство и право, М., 1966, № 10, с. 25-33; Варшавский, А., Опередивший время. Очерк жизни и деятельности Томаса Мора, М., 1967; Осиновский, И. Н., Томас Мор – гуманист и политик, ж. Новая и новейшая история, М., 1973, № 2, с. 115-127; № 3, с. 107-121; Осиновский, И. Н., Томас Мор, М., 1974; Осиновский, И. Н., Томас Мор: утопический коммунизм, гуманизм, реформация, М., 1978; Бонташ, П. К., и др., Томас Мор. Жизнь и деятельность, М., 1983; Осиновский, И. Н., Томас Мор. Жизнь и творчество, М., 1985; Кудрявцев, О. Ф., Ренесансный гуманизм и „Утопия” Томаса Мора, М., 1991; Кудрявцев, О. Ф., Самовластье человека: переломление одной гуманистической идеи в „Утопии” Томаса Мора, Часть 1-2, сб. Средние века, М., 1993, вып. 56, 1994, вып. 57; Bridgett, Т. Е., Life end Writings of Sir Thomas More. London, 1891; Gwynn, S., Thomas Moore. Biography, London, 1905; Chambers, R. W., Thomas More. London, 1935; Smith, R. L., John Fisher and Thomas More: Two English Saints. London, 1935; Sargent, D., Thomas More, New York, 1948; Chambers, Raymond W., Thomas More. Ann Arbor, University of Michigan Press, 1958; Routh, E. M. C., Sir Thomas More and his Friends, Nеw York, 1963; Reynolds, Е. Е., The Trialet of St Thomas More, 1964; Reynolds, Е. Е., Thomas More and Erasmus, 1965; Reynolds E. E., Sir Thomas More, 1965; Т. Stapleton, Т., The Life and Illustrious Martyrdom of Sir Thomas More. London, 1966; Reynolds E. E., The Field Is Won: The Life and Death of Saint Thomas More, 1968; Pineas, Rainer, Thomas More and Tudor Polemics, 1968; Anthony Kenny, Thomas More, Past Masters Series, New York, Oxford University Press, 1983; Fox, Alistair, Thomas More: History and Providence, 1983; Logan, George M., The Meaning of More's Utopia, 1983; Guy, John Alexander, The public career of sir Thomas More, Brighton, 1980; Marius, Richard, Thomas More: A Biography, 1984; Louis L. Martz, Thomas More: The Search for the Inner Man, New Haven, Yale University Press, 1990; Fox, Alistair, Utopia: An Elusive Vision, 1992; Wegemer, Gerard B., Thomas More: A Portrait of Courage, 1995; Wegemer, Gerard B., Thomas More on Statesmanship, 1996; Ackroyd, Peter, The Life of Thomas More, 1998; Brian Moynahan, God's Messenger: William Tyndale, Thomas More and the Writing of the English Bible, St Martin's Press, 2003.
[9] Вж.: Avineri, S., War and Slavery in More’s Utopia, International Review of Social History, Amsterdam, 1962, Vol. VII, pt. 2, p. 261-264, p. 287-288.
[10] Вж.: Donner, H., Introduction to Utopia, Upsala-Stokholm, 1945; Sutz, E., The Prise of Pleasure. Philosophy-education-communism in More’s, Cambridge, 1957;
Няма коментари:
Публикуване на коментар