Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския
съюз;
Академик, почетен член на
Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия
на науките и изкуствата (БАНИ),
Директор на Научния център за правни, политически науки и дипломация при БАНИ;
Председател на УС на Базисния Институт за Проучване и
защита на човешките права,
Председател на Съюза на юристите-демократи
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок
4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web site: http://iankov.info
Web site: http://iankov.com
Web site: http://velyovski.blogspot.com
Web site: http://vbox7.com/collection:708949/
E-mail: iankov.bg@mail.bg
Skype: Veliovski3
=========================================================
14 Март 2015 г.
Cry
for Justice // Cry for Law // Вик за
Правосъдие
Тридесет и първо Отворено официално писмо
---
Без РЕАЛНО Правосъдие Свободата в България
е абсолютна фикция,
държавната власт е безскрупулно ГЕНОЦИДНА.
45 години КОМУНИСТИЧЕСКИ и
25 години НЕО(ПОСТ)КОМУНИСТИЧЕСКИ ГЕНОЦИД стигат!
Крайно време е за ОТГОВОРНОСТ – наказателна и
репараторна!!!
Граждански обвинителен акт срещу:
Съвета на Европа (СЕ) и
държавите-членки на Съвета на
Европа
относно противоправна дейностт на
Европейския съд по правата на човека и
престъпна дейност на членовете на Съда
01) До Негово Превъзходителство Посланика на Австралийския съюз
Посолство
на Австралия в Атина (акредитирано и за България)
Level 6, Thon
Building, Corner Kifisias and Alexandras Avenue,
Ambelokipi,
Athens 115 23, Greece
E-mail: ae.athens@dfat.gov.au
02) До Негово
Превъзходителство Посланика на Република Австрия
ул. „Шипка“ № 4, 1000 (1087) София
E-mail: sofia-ob@bmaa.gv.at
03) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Албания
1504 София, ул. „Кракра“ № 10
04) До Негово Превъзходителство Посланика на Княжество Андора
Ministere des Affaires
Etrangeres
Carrer Prat de la Creu, 62-64
– AD 500 Andorra la Vella
E-mail: exteriors.gov@andorra.ad
05) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Аржентина
бул. „Драган Цанков“ № 36
„ИНТЕРПРЕД“, бл. „Б“, 8 етаж,
1040 София, п.к. 635
06) До Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Белгия
1407 София, бул. „Джеймс
Баучeр” № 103, ет. 3
E-mail:
sofia@awеx.bg
E-mail: Sofia@diplobel.org
E-mail: ambabel@einet.bg
E-mail: sofia@diplobel.fed.be
07) До Негово Превъзходителство Посланика на Федеративна
Република Бразилия, бул. „Княз Дондуков“ № 54-Б
E-mail: brasemb.sofia@itamaraty.gov.br
E-mail: secom.sofia@itamaraty.gov.br
E-mail: consular.sofia@itamaraty.gov.br
08) До Негово Превъзходителство Посланика на Светия
Престол - Ватикана
(Апостолическа Нунциатура), ул. „11-ти Август“ № 6, София
E-mail: nuntius@mbox.digsys.bg
09) До Негово Превъзходителство Посланика на Обединено
кралство Великобритания и Северна Ирландия, ул. „Московска“ № 9, 1000 София
E-mail:
bc.sofia@britishcouncil.bg
E-mail: britembinf@mail.orbitel.bg
10) До Негово Превъзходителство Посланика на Федерална
Република Германия, ул. „Фредерик Жолио Кюри” № 25, 1113 (1087) София
11) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Гърция
ул. „Евлоги Георгиев“ № 103 (ул. „Сан
Стефано“ № 33), 1504 София
E-mail: economy@grembassysofia.org
E-mail:
grcon.sof@mfa.gr
Е-mail:
akamsofias@gmail.com
E-mail:
grembsof@grpressbg.com
12) До Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Дания
бул. „Княз Дондуков” № 54, П.К. 1393, 1000 (1504) София
13) До Негово Превъзходителство Посланика на
Представителството
на Европейската
комисия в България
ул.
„Раковски“ № 124, София 1000
E-mail: COMM-REP-SOF@ec.europa.eu
20) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Кипър
ж.к. „Лозенец“,
ул. „Плачковица“, № 1А, 1164 София,
E-mail: cyprus@embox.contact.bg
E-mail: cyprusconsulate@mbox.conct.bg
21) До Негово Превъзходителство Посланика на Китайска Народна Република, ул. Александър Фон
Хумболт 7, 1113 София,
22) До Негово Превъзходителство Посланика на Княжество
Лихтенщайн
ЧРЕЗ: Акредитирания и за
България Негово Превъзходителство Посланика на
Конфедерация Швейцария, ул.
„Шипка“ № 33, п.к. 244, 1000 София
E-mail: vertregung@sof.rep.admin.ch
23) До Негово Превъзходителство Посланика на Великото Херцогство Люксембург, c/o Ministere des Affaires etrangeres et de
l’Immigration,
L-2911 Luxembourg, 5 rue
Notre-Dame, L-2240 Luxembourg
ЧРЕЗ:
Акредитираните и за България:
Негово
Превъзходителство Посланика на Кралство Белгия
бул. „Джеймс Баучер” № 103, етаж 3, 1407 София
и Негово
Превъзходителство Посланика на Кралство Нидерландия
ул. „Оборище“, № 15,
1000 (1504) София
E-mail:
boite.officielle@mae.etat.lu
E-mail: berne.amb@mae.etat.lu
24) До Негово Превъзходителство Посланика на Република
Малта
Ministry of Foreign Affairs
of Malta,
Palazzo Parisio, Merchants
Street, Valletta 1171, Malta,
ЧРЕЗ:
Акредитираните и за България
Негово Превъзходителство
Посланика на Малта в Италия
Lungotevere
Marzio,12, 00186, Roma, Italy
и Негово Превъзходителство
Посланика на Суверенния военен орден на Малта, 1504 София, бул. „Васил Левски“
№ 92, ет.2
E-mail:
info.mfa@gov.mt
Е-mail: embassymalta.rom@gov.mt
25) До Негово Превъзходителство Посланика на Суверенния военен орден на Малта (Малтийски орден), 1504 София, бул. „Васил Левски“ № 92, ет.2
26) До Негово Превъзходителство
Посланика
(Почетния консул) на Княжество Монако
ул. „Аксаков“ №20, 1000 София,
27) До Негово
Превъзходителство Посланика на Кралство
Нидерландия
ул. „Оборище“ № 15, 1504 София
E-mail: sof@minbuza.nl
28) До Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Норвегия
ул. „Бачо Киро” № 26-30, 1000 София
Е-mail: emb.sofia@mfa.no
29) До Негово Превъзходителство Посланика на Република
Полша
ул.
„Хан Крум“ № 46, 1000 София
E-mail:
instytut.polski@mbox.contact.bg
E-mail:
sofia.ip.sekretariat@msz.gov.pl
30) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Португалия
ул. „Позитано“ № 7, бл. 3, ет. 5, 1000 София
E-mail: embpor@sofia.dgaccp.pt
31) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Румъния
ул. „Михай
Минеску“ №4, 1111 София
E-mail: аmbsofro@vip.bg
32) До Негово Превъзходителство Посланика на Руската Федерация
София-1113, бул. „Драган
Цанков“ № 28
E-mail:
sofia@cons.russia.bg
E-mail:
direсtor.rg@rg.ru
E-mail:
redactor@gazeta.bg
E-mail:
office@rg.ru
33) До
Негово Превъзходителство Посланика на Република Сан Марино
ЧРЕЗ: Негово Превъзходителство д-р
Джанфранко Сантолини –
Dr.
Gianfranco Santolini, Consolato Onorario per la Repubblica di San
Marino, P.O.Box 47890 Piazza della Libertà, 8 San Marino, Via Giovanni da
Lgnano, 47890 San Marino
Е-mail: cristinasantolini@omniway.sm
ЧРЕЗ: акредитирания и за България Негово
Превъзходителство Посланика на Република Сан Марино в Рим, Италия, San Marino1, Via Vita
di Vita, 47893 Borgo Maggiore
34) До Негово Превъзходителство Посланика на Словашката република (Словакия), София, бул. „Янко
Сакъзов“ № 9
E-mail:
cons.sofia@mzv.sk
35) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Словения
ЧРЕЗ: Акредитирания и за България
Негово
Превъзходителство Посланика на Република Унгария
ул. „6-ти Септември“ №57, 1000 София
ЧРЕЗ: Акредитирания за България
Негово Превъзходителство
Посланика
на Република Словения в Унгария
1025 Budapest,
Cseppko u. № 68
E-mail: vbp@gov.si
E-mail: Matej.Andolsek@gov.si
36) До Негово Превъзходителство Посланика на
Федерална
конституционна Република Съединените Американски щати (САЩ), Посолство на Съединените американски щати
1407 София, ул. „Козяк“ № 16
E-mail: sofia.office.box@mail.doc.gov
E-mail: niv_sofia@state.gov
E-mail: niv_sifia@state.gov
E-mail: nivappt_sofia@state.gov
37) До
Негово Превъзходителство Посланика на Република Сърбия
ул. „Велико Търново“ № 3, 1504 София
Е-mail: sofia@emb-serbia.com
38) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Турция
бул. „Васил
Левски“ № 80, 1000 София
Е-mail: embassy.sofia@mfa.gov.tr
39) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Унгария
ул. „6-ти Септември“ №57, 1000 София
E-mail:
uki@uki.bg
40) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Украйна
1618 София, ж.к. „Овча
Купел“, ул. „Боряна“ № 29
41) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Финландия
ул. „Бачо Киро“ № 26-28, етаж 5, 1000 София
42) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Франция
ул. „Оборище“ №
27-29, 1504 София
E-mail: presse@ambafrance-bg.org
E-mail:
presse.sofia.amba@gmail.com
E-mail:
ccc@institutfrance.bg
43) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Хърватия
ул. „Велико
Търново“ № 32, 1504 София,
E-mail: croemb.sofia@mvp.hr
44. До Негово Превъзходителство Посланика на Чешката република
бул. „Янко
Сакъзов“ № 9, 1504 София
45) До Негово Превъзходителство Посланика на Конфедерация Швейцария
ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София
E-mail: sof.vertretung@eda.admin.ch
46) До Негово
Превъзходителство Посланика на Кралство Швеция
Министерство на външните
работи на Швеция,
S-103 39 Stockholm, Gustav
Adolfstorg 1
ЧРЕЗ: Негово
Превъзходителство г-н Гьоран Свенсон, Генерален почетен консул на Кралство Швеция в Република
България,
София,
1000, ул. „Съборна” №2A
ЧРЕЗ: Негово Превъзходителстгво г-н Константин
Дараданов, Почетен консул на Кралство Швеция в Република България със седалище
в град Варна, Варна, 9000, ул. „Цар Симеон I” № 32, ет. 7
47) До Негово Превъзходителство Посланика на Конституционна Монархия Япония, София, ул. „Люлякова градина“ № 14
E-mail: emb-jp-bl@geobiz.net
48) До Постоянния представител на Световната Банка за България (г-н Антъни
(Тони) Томпсън),
бул. „Драган Цанков“ № 31, сграда „Интерпред – Световен търговски център“, блок
А, етаж 5, 1113 (1087) София;
E-mail:
mmurthi@worldbank.org
49) До Ръководителя на Постоянното Представителство на Международния валутен
фонд в България,
площад „Александър Батенберг“ № 1, 1000 София;
50) До Ръководителя на Постоянното Представителство в България на Европейската
банка за възстановяване и развитие, ул. „Московска“ № 17, 1000 София
51) До членовете на
Управителния съвет и Изпълнителният секретариат на Райфайзенбанк (България) ЕАД, бул. „Никола
Вапцаров“ № 55, Експо 2000, район
Лозенец,
София 1407
eli.aleksandrova@raiffeisen.
biljana.spasova@raiffeisen.bg
nina.pokora@raiffeisen.bg
Elena.KOSEVA@raiffeisen.bg
Eli.ALEKSANDROVA@raiffeisen.bg
Biljana.SPASOVA@raiffeisen.bg
І.
Ваши Превъзходителства,
Вие несъмнено превъзходно знаете, че Правото
е един от стълбовете, върху които се крепи ВСЯКО ОБЩЕСТВО И В ЧАСТНОСТ КАКТО ВСЯКА
ДЪРЖАВА, ТАКА И МЕЖДУДЪРЖАВНАТА (МЕЖДУНАРОДНАТА) ОБЩНОСТ. Неспазването му,
независимо от кого – от индивидуални, частни или институционални лица или от
корпоративни субекти (парламенти, правителства, дипломатически представителства,
икономически и банкови институции, вътрешнодържавни и световни мафии и пр.) –
задължително, РАНО ИЛИ КЪСНО, води не само до неминуема наказателна и
репараторна отговорност, но и до нравствено заклеймяване.
Творецът ни е заповядал да отстояваме
Справедливостта (като тъждествена на Правото) със сила и мъжество. Днес обаче врагът
на човека ни е отнел Силата, но е неспособен да ни лиши от Куража. И ако някои от Вашите предшественици или самите
Вие сте се надявали, че ще дочакате деня, в който аз ще отстъпя от Правото,
просто мисленето Ви е било напълно неадекватно!
За пореден път Ви
припомням, че веднага след излизането ми от ШЕСТГОДИШНИЯ ЗАТВОРНИЧЕСКИ АД, фактически броени минути
след освобождаването ми от престъпния комунистически затвор, още преди да съм
видял и прегърнал последните останали живи, но вече безнадеждно болни и чакащи
смъртта си мои най-близки хора, аз посетих едно от тук визираните посолства,
след което - буквално още на другия ден и следващите дни - посетих още няколко западни
посолства, и оттогава досега просто не съм спирал да се обръщам към Вашите
предшественици и към самите Вас, ЗА ДА НАСТОЯВАМ ЗА ПЪЛНО СПАЗВАНЕ НА ПРИНЦИПИТЕ
И НОРМИТЕ НА ПРАВОТО и за налагане на наказателна и репараторна отговорност на
всички негови нарушители.
За мое неимоверно голямо
съжаление обаче както още тогава – ПРЕДИ ЧЕТВЪРТ ВЕК, така включително и днес, всичките Ваши предшественици и всичките Вие,
така или иначе, повечето – мълчаливо и конклудентно, но някои все пак достатъчно
открито и ясно – ми даваха и дават да разбера и да проумея, че Вашите държавнически и политически господари или
ръководители, действувайки на някакво високо международно, междудържавно, а
може би – междумафиотско – ниво –
В ПЪЛНО ДРАСТИЧНО И ПО
СЪЩЕСТВО ПРЕСТЪПНО ПЕРМАНЕНТНО НАРУШАВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНОПРАВНИТЕ ПРИНЦИПИ
И НОРМИ, на своите вътрешноправни
принципи и норми и на българските вътрешноправни принципи и норми
са били поели
„джентълменски“, или по-точно партньорски ПРЕСТЪПЕН
СЪУЧАСТНИЧЕСКИ мафиотски ангажимент в абсолютно никакъв случай
да не
допуснат възможността да бъде потърсена наказателна и репараторна отговорност
за престъпленията
не само на
класическите комунистически чудовища, но и на техните институционални и персонални
НЕО(ПОСТ)комунистически наследници.
Вие, Ваши Превъзходителства, несъмнено
превъзходно знаете или поне професионално сте длъжни да знаете съдържанието на
моите, адресирани до Вас и надлежно предоставени Ви, текстове на предишните ми
официални писма от тук визираната серия.
Това е ТРИДЕСЕТ И ПЪРВОТО мое Отворено официално писмо до всичките Вас, имащо, поне според мен, несъмнения характер
на пореден ДИРЕКТЕН ГРАЖДАНСКИ ОБВИНИТЕЛЕН
АКТ;
останалите предходни са НАДЛЕЖНО
ПРЕДОСТАВЕНИ на всичките Вас, публикувани са в моя Интернет-сайт, изпратени
са на повече от 150 (сто и петдесет) български и чуждестранни информационни
агенции и предстои да бъдат публикувани
в отделна документална книга на български и на английски език.
Впрочем,
всичките Вие несъмнено отдавна знаете, че самият аз многократно, вече четвърт век, изрично и
пределно ясно съм писал, че превъзходно разбирам мафиотския
характер на факторите, поради които моите официални писма до Вашите
предшественици и до самите Вас имат статуса на „несъществуващи“. Поради това и не очаквам нищо
Правосъобразно и нищо Човекосъобразно, но Ви пиша с вярата и надеждата, че
някога в бъдещето все пак ще има, ако не Земно, то поне Божие, Правосъдие –
не само над непосредствените престъпни
дейци, чиито престъпления още от 80-те години съм започнал да Ви посочвам и до
днес не съм спирал да Ви посочвам,
но и над всички, които пряко или косвено са
се възползували и продължават да се възползуват от визираната престъпна дейност
на комунистическите и НЕО(ПОСТ)комунистическите престъпни червено-мафиотски
чудовища,
които Вие днес конклудентно или дори
откровено изрично се опитвате да представяте като напълно легитимни „обществено благодетелни“ олигарси, и
които именно са тези, които с вампирска кръвожадност са „изсмукали“ и превърнали във валутна парична маса почти 90% от
цялата „животворна енергия“ на
българското население и са я
съсредоточили в няколко световни финансови офиси.
Тук и
сега уточнявам, че списъкът и електронните адреси на публикуването на писмата
ми от тук визираната серия са следните:
(01)Първо Отворено писмо, Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
First Open Letter, Cry for Justice // Cry for Law // Вик за правосъдие
(02)Второ Отворено официално писмо // Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(03)Трето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law Вик за Правосъдие
http://iankov.blogspot.com/2014/09/cry-for-justice-cry-for-law.html
(04)Четвърто Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(05)Пето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(06)Шесто Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
http://iankov.blogspot.com/2014/10/cry-for-justice-cry-for-law_8.html
(07)Седмо Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(08)Осмо Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(09)Девето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(10)Десето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(11)Единадесето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(12)Дванадесето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(13)Тринадесето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(14)Четиринадесето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(15)Петнадесето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(16)Шестнадесето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(17)Седемнадесето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(18)Осемнадесето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
[First
part / Първа част]
[Second part part / Втора част]
(19)Деветнадесето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
http://iankov.blogspot.com/2014/11/cry-for-justice-cry-for-law.html
(20)Двадесето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(21)Двадесет и първо Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие, което е озаглавено още и „Граждански обвинителен акт“.
(First Part / Първа част).
http://iankov.blogspot.com/2014/12/cry-for-justice-cry-for-law-first-part.html
(Second Part / Втора част)
(Third Part / Трета част)
(Fourth Part / Четвърта част)
(Fifth
Part / Пета част)
(22)Двадесет и второ Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие. Граждански обвинителен акт
(23)Двадесет и трето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие. Граждански обвинителен акт
(24)Двадесет и четвърто Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие. Граждански обвинителен акт срещу Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
(25)Двадесет и пето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие. Граждански обвинителен акт срещу Конфедерация Швейцария
(26)Двадесет и шесто Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие. Граждански обвинителен акт срещу (01)Република Австрия, (02)Федерална Република Германия, (03)Кралство Нидерландия, (04)Кралство Дания, (05)Кралство Белгия, (06)Конфедерация Швейцария, (07)Княжество Лихтенщайн, (08)Великото Херцогство Люксембург, (09)Кралство Швеция, (10)Кралство Норвегия и (11)Република Унгария
(27)Двадесет и седмо Отворено
официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за
Правосъдие. Граждански
обвинителен акт срещу
Република Португалия
(28)Двадесет и осмо Отворено
официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за
Правосъдие. Граждански
обвинителен акт срещу
Федерална Република Германия
(29)Двадесет и девето Отворено
официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за
Правосъдие. Граждански
обвинителен акт срещу
(01)Постоянното Представителство на Световната
Банка за България, (02)Постоянното Представителство на Международния валутен
фонд в България,
(03)Постоянното Представителство в
България на Европейската банка за възстановяване и развитие, (04)Управителния
съвет и Изпълнителният секретариат на Райфайзенбанк (България)
ЕАД
(30)Тридесето Отворено официално
писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие. Граждански обвинителен акт срещу Република
Франция
(31)Тридесет и първо Отворено
официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие. Граждански обвинителен акт срещу Съвета
на Европа и държавите-членки на Съвета на Европа относно противоправна дейностт
на Европейския съд по правата на
човека и престъпна дейност на членовете на Съда
ІІ.
Ваши
Превъзходителства,
Тук визираният КАЗУС, обосноваващ наличието
на ДЕЛИКТНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРИЧИНЕНИ (НАНЕСЕНИ) ВРЕДИ ОТ ПРОТИВОПРАВНИ ДЕЯНИЯ
на Съвета на Европа (СЕ) и на държавите-членки на Съвета на Европа относно противоправната дейност на Европейския съд по правата на човека
и на Българската комунистическа и нео(пост)комунистическа държава
и на нейните интердържавни съветски и други (Източни и/или Западни) държавни и/или мафиотски господарствуващи институционални и/или персонални (личностни) съучастници,
КАКТО И
НАКАЗАТЕЛНА И ГРАЖДАНСКО-ОБЕЗЩЕТИТЕЛНА (репараторна) ОТГОВОРНОСТ ЗА
ПРИЧИНЕНИ (НАНЕСЕНИ) ВРЕДИ ОТ ПРЕСТЪПНИ ДЕЯНИЯ на голямо множество отделни
прецизно посочени и доказани индивидуално-личностни престъпни персонални дейци
(субекти), принадлежащи към стратезите и изпълнителите на широкомащабната престъпна дейност, извършвана от институционалните
структури и специалните служби на класическия
комунистически политически режим (от 1944 г. до 1990 г.), както и от (на) нео(пост)класическия комунистически политически
режим (от 1990 г. до днес),
е описан в голямо множество папки, които са надлежно
регистрирани в офисите на българската държавна власт – специалните служби,
прокуратурата, съда, Министерския съвет, Министерството на вътрешните работи и
прочеe, както, впрочем, и в моите многобройни официално публикувани книжни
документални издания, а също така и във все още непубликуваните (поради липса
на финансови средства!!!) изключително многобройни отделни документални масиви.
ВПРОЧЕМ, видно от документацията
по следственото и съдебното дело, по което през 1984 г. бех осъден и престоях в
комунистическите затвори цели шест години, лично самият аз
още от 80-те години до
днес надлежно съм предоставял в офисите на 24
(двадесет и четири) базирани в София дипломатически мисии изключително обемиста
документация за престъпната селективно-геноцидна античовешка дейност, извършвана
от фукционерите на българския клан на престъпния държавно-политически комунистически
режим на съветските Червени Чудовища.
Освен това, от тук визираната
обемиста документация е видно, че по време на моето абсолютно противоправно
пребиваване в комунистическите затвори в България редица Западни официални
държавни, обществени и правозащитни институции и институционални и обществени
лица, като например
Държавният Департамент на САЩ,
екс-канцлерът на Германия Вили
Брандт,
Amnesty International,
Helsinky Watch,
American Bar Association,
Lawyers Committee for Human Rights
и редица други национални и международни правозащитни организации официално
са се били ангажирали с определена форма на моя
публична политическа защита, като са изнасяли
и посочвали факти относно моята политическа и правозащитна дейност,
противоправното ми осъждане и жестокото ми третиране в комунистическите затвори.
Впрочем, днес, вече
няколко десетилетия оттогава, все повече и повече се уверявам в правилността на
личностния и професионалния ми инстинктивен усет, който изпитах още от първите
дни след излизането ми от затвора през късната есен на 1989 г., и най-вече през
1990 г. по времето на участието ми в дейността на „Националната политическа
„Кръгла маса“ и Великото Народно събрание,
когато представителите на всичките
базирани в София Западни посланически мисии започнаха интензивно да ме канят на
официални приеми и на специални разговори и прикрито коварно да искат от мен
„за съобразяване и изпълняване“ и „като необходимо условие“ за тяхното
„съдействие“ за моята „блестяща“ бъдеща политическа реализация –
„в името на мирния преход към демокрацията“ официално, публично и „великодушно“ да се откажа от търсенето на
отговорност от виновните лица за злодеянията, извършени от тех спрямо мен и
моите семейно и фамилно най-близки хора.
Така, още тогава аз
започнах все повече и повече да осъзнавам и да разбирам дълбоко прикритата
истинска зловеща и перверзна същност на фалшивия конфликт между т. нар.
Комунизъм и т. нар. Западна Демокрация.
Така, още тогава аз
започнах да осъзнавам, че всичките правени по онова време високопоставени
„правозащитни“ изявления в моя полза са имали ЧИСТО БУТАФОРЕН, ДЕМАГОГСКИ И
НАЙ-ВЕЧЕ ПУБЛИЧНО-СПЕКУЛАТИВЕН ПРОПАГАНДЕН ХАРАКТЕР, обслужващ съвсем не
Справедливостта и Правосъдието, съвсем не интересите на жертвите на престъпния
комунистически режим,
а единствено престъпните
интереси на либералния клан в конспиративната му битка срещу консервативния
клан на съветския номенклатурен комунистически режим, както и престъпните
интереси на Западните финансови, икономически и политически („банкстерски“) елити,
водещата конфиденциална
стратегическа и оперативна цел на които се е свеждала до това ВСИЧКИТЕ ТАКИВА
КАТО МЕН ДА ПОСЛУЖИМ КАТО РИТУАЛНИ КАНИБАЛИСТИЧНИ ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЯ В ИМЕТО НА РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ГЛОБАЛИСТИЧНАТА ИДЕЯ конфронтацията между системите да завърши с
конвергенция на елитите срещу собствените им народи;
при която реализация
господствуващият геноциден политически терор
над народите от обширната Съветска империя да бъде заменен с
господствуващ финансов, икономически
и демографско-емиграционен геноциден терор,
както и новият вид терор вече да бъде разпрострян
не само върху народите от постсъветската територия,
но и над народите от Втория Съветски Съюз – Европейския Съюз.
Дори нещо повече – днес, вече
четвърт век след бутафорните политически промени, все повече и повече са
фактите, които ми дават основание да съм категоричен в констатацията си, че
именно конвергираните
НЕО(ПОСТ)СЪВЕТСКИ И ЗАПАДНИ ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКИ ЕЛИТИ
са възложили на българските
специални държавни и мафиотски служби задължението перманентно и систематично
да подлагат на специални селективни широкоспектърни
оперативни мероприятия за сломяване на личностния суверенитет и волята за достойно
поведение на абсолютно всеки така наречен „политически затворник на
комунизма“ и абсолютно всеки негов семейно и фамилно близък човек, както и
абсолютно всеки друг автентичен носител на висок човешки морал и отдаденост на
Справедливостта,
като целта на тези мероприятия е
на тези лица да не им бъде дадена абсолютно никаква възможност за АВТЕНТИЧНО
участие в протичащите икономически и политически процеси.
Впрочем, в предишните ми
отворени писма до Вас от тази серия вече съм споменал, че точно в този именно
смисъл съвсем неотдавна, по време на така наречения „парламентарен контрол“ в
един от предишните парламенти,
високопоставени представители на българските специални
служби официално са докладвали факта или обстоятелството, че именно с конклудентното
съгласие или дори по изричното поръчение на техните чуждестранни, най-вече
Западни, „демократични партньори“, те не само са изработвали и продължават да изработват
фалшиви „доказателствено-информационни масиви“, предназначени за „мотивиране“
на така наречените „остри елиминационни оперативни мероприятия“, насочени срещу
определени не само напълно невинни, но и високодостойни и принципни лица, чието
автентично поведение на икономическата и политическата сцена има характера на
непреодолима пречка за реализиране на престъпните цели на конвергираните елити.
Обръщам
специално внимание на това, че видно както от текстовете, които са публикувани
в многобройните обемисти томове на моите документални книги, така и от
текстовете, които все още не са публикувани в книжни издания (поради липса на
финансови средства!!!), но все пак са официално публикувани в моите
Интернет-сайтове, след бутафорните политически промени през 90-те години абсолютно всички мои официални текстове, адресирани до институциите на българската
държавно-политическа и най-вече правосъдна власт, едновременно с това лично от
самия мен са били акуратно предоставяни в офисите
на посолствата на т. нар. „Демократичен Запад“.
Така, от цялостната (съвкупната) визирана
документация е видно, че:
като лице, което лично,
драматично, трагично и абсолютно безвиновно е пострадало от фукционерите на
българския клан на държавно-политическия комунистически режим на съветските
Червени Чудовища;
като лице, чийто
фамилно и семейно най-близки хора лично, драматично, трагично и абсолютно безвиновно са пострадали
от фукционерите на българския клан на държавно-политическия комунистически
режим на съветските Червени Чудовища, включително и като именно заради
своята фамилна и семейна принадлежност и солидарност с мен са заплатили със живота си, като фактически без абсолютно
никакво извършено от тех укоримо (престъпно) деяние и без абсолютно никаква юридическа
вина са били убивани чрез многобройните
насочени срещу тех елиминационни оперативни мероприятия на специалните служби
на българския комунистически и нео(пост)комунистически режим;
като лице, имащо не
само статуса на дълбоката лична заинтересованост за търсене на отговорност от
престъпните дейци, но и имащо статуса на висококвалифицираната принадлежност
към юридическата професия, и най-вече статуса на съдбовната отдаденост именно на
принципа за Справедливостта, Отговорността, Правосъдието и Истината,
ОТ 80-ТЕ ГОДИНИ ДО ДНЕС НЕ СЪМ
СПИРАЛ ДА НАСТОЯВАМ ЗА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ЗА
ЗЛОДЕЯНИЯТА НА ФУНКЦИОНЕРИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА СЪВЕТСКАТА И НА
ПОСТСЪВЕТСКАТА ИМПЕРИЯ НА ЗЛОТО И НА ТЕХНИТЕ СЪВЕТСКИ, РУСКИ И ВСЯКАКВИ ДРУГИ ИНТЕРДЪРЖАВНИ
И МАФИОТСКИ СЪУЧАСТНИЦИ.
Така, от цялостната (съвкупната)
визирана документация е видно, че НАПЪЛНО ФАКТОСЪОБРАЗНО И ПРЕЦИЗНО СЪМ ОПИСАЛ
И ПОСОЧИЛ КАКТО ОТДЕЛНИТЕ КОНКРЕТНИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЯНИЯ, ТАКА И ОТДЕЛНИТЕ
ДЕЙЦИ-ИЗВЪРШИТЕЛИ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА, И В ТОЗИ СМИСЪЛ ИМЕННО В КАЧЕСТВОТО МИ НА
ВИСОКОПРОФЕСИОНАЛЕН ЮРИСТ СЪМ АБСОЛЮТНО КАТЕГОРИЧЕН,
ЧЕ ВСЕКИ,
КОЙТО СЕ ОПИТВА ОФИЦИАЛНО ИЛИ КОНКЛУДЕНТНО ДА ОБОСНОВАВА И ДА ПОДДЪРЖА ТЕЗАТА
ЗА НЕВИНОВНОСТ НА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ИЗВЕРГИ, КАКТО И ПРАКТИЧЕСКАТА СТРАТЕГИЯ ЗА
ОБЕЗПЕЧЕВАНЕ НА БЕЗОТГОВОРНОСТ НА ВИЗИРАНИТЕ БЪЛГАРСКИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЙЦИ И НА ТЕХНИТЕ
СЪВЕТСКИ, РУСКИ И ВСЯКАКВИ ДРУГИ ИЗТОЧНИ И/ИЛИ ЗАПАДНИ ИНТЕРДЪРЖАВНИ И
МАФИОТСКИ ГОСПОДАРСТВУВАЩИ СЪУЧАСТНИЦИ,
С ТОВА
РАЗКРИВА (ДЕМАСКИРА) СВОЯТА ФАКТИЧЕСКА СЪУЧАСТНИЧЕСКА ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ
ВИЗИРАНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И КЪМ ИМПЕРИЯТА НА ЗЛОТО, А СЛЕДОВАТЕЛНО И
НЕОБХОДИМОСТТА ДА ПОНЕСЕ СЪОТВЕТНАТА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ.
ІІІ.
Ваши Превъзходителства,
Като изрично и пределно
ясно ПРЕДВАРИТЕЛНО
ИЛИ ПРЕЮДИЦИАЛНО подчертавам, че вече второ десетилетие систематично и прецизно
професионално съм изследвал и изследвам специално
механизмите, ефектите и взаимовръзката на
така наречените финансови
и икономически кризи и
така наречените „цветни“
или „нежни“ революции,
и че съм абсолютно категоричен,
че началото на понастоящем бушуващата финансова криза ПРЕЦИЗНО ПЛАНОМЕРНО
съвпада с деня на падането на „Берлинската стена“,
и респективно с бутафорните политически промени в Европа и в частност в
България;
както и че всички бушуващи вече четвърт век така наречени „цветни“ или „нежни“
революции имат характерът на
обезпеченото от финансово-икономическите („банкстерските“) и
политическите елити и от специалните служби
на СССР/Русия, САЩ и водещите западноевропейски държави
бутафорно прикритие
на реализацията на геноцидната глобалистична идея
за смяна на политическото господство и терор и
за налагане на господствуващ
финансово-икономически („банкстерски“)
и демографско-емиграционен терор
над съответната протекторатно-колониална територия;
тук и сега ще акцентирам
само върху два официални текста –
първият е авторски текст на видния български
***
Кой ще пази правата ни от Европейския съд по правата на
човека?
04 февруари 2014, 09:00 |
Адвокат Михаил Екимджиев има десетки спечелени дела срещу
България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Много от тях
представляват прецеденти, довели до промени в българското законодателство.
Прикачени файлове
Още по темата
В
последно време граждани и медии все по-настойчиво поставят въпроса: „Какво
се случва в Европейския съд по правата на човека?“. В „мрежата“
прочетох дори призиви за протести срещу „намесата
на държавата при решаването на делата срещу България“.
Напрежението
е провокирано от бланкетните писма, с които Страсбургският съд „поздрави“ за
Нова година стотици българи, съобщавайки им, че техните жалби са обявени за
недопустими. Copy-paste – писмата се отличават с лаконична неяснота
и бюрократична арогантност. В тях няма мотиви, сочещи конкретни недостатъци на
отхвърлените оплаквания.
Вместо
това, буквално на три реда, безхаберно е отбелязано, че „условията за
допустимост, предвидени в членове 34 и 35 от Конвенцията, не са изпълнени“.
Логическо дешифриране на това загадъчно послание е невъзможно, защото чл.34 и
чл.35 съдържат както базисните условия за допустимост на индивидуалните жалби,
така и много „подусловия“ и особени хипотези, решавани нееднозначно от Съда.
Мистиката се засилва от факта, че някои от обявените за недопустими оплаквания
са правно и фактологично сходни с други „български“ казуси, решени от същия съд
в полза на жалбоподателите.
Логичният
въпрос „Защо?“ превантивно е париран с ултимативния тон на последните изречения
от писмата: „... секретариатът на Съда не предоставя допълнителна
информация относно проведеното заседание и не би могъл да продължи по-нататъшна
кореспонденция с Вас по същите въпроси. Съгласно правилата на Съда, няма да
получите друга документация във връзка с тази жалба, а преписката ще бъде
унищожена в едногодишен срок от датата на решението.“.
Началото
Въпросът
„Защо?“ доби актуалност и в контекста на многозначителните данни от годишния
доклад на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), публикуван на 30 януари
2014 г. Отговорът предполага кратка ретроспекция на институционалната история
на ЕСПЧ.
Съдът в Страсбург е създаден с уникален
международен договор – Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи (КЗПЧОС), ратифицирана на 4 ноември 1950 г.
След
Втората световна война елитите на обезкръвената Стара Европа прегръщат идеята
за създаване на европейско пространство на свобода и върховенство на закона,
базирано на общи ценности и достижения. Така е създаден Съветът на Европа (СЕ),
като
политически прототип на обединена Европа. Първото условие за членство в
СЕ е ратифицирането на Конвенцията. Тя не само задължава „високодоговарящите“ страни
да съблюдават човешките права като юридически и ценностен фундамент на
демократичното общество, но и въоръжава
всички граждани, сдружения и юридически лица с право на жалба до ЕСПЧ. Така
„бащите“ на Конвенцията създават общодостъпен, наднационален съд като работещ
механизъм за защита на основните права и свободи.
Зачитайки
националния суверенитет на държавите членки и първостепенната роля на
националните им съдилища, ЕСПЧ осигурява сходна по форма и съпоставима по
степен защита на всеки, намиращ се под тяхна юрисдикция.
До
края на 50-те години на XX век Конвенцията е ратифицирана от Австрия, Белгия,
Великобритания, Германия, Дания, Ирландия, Исландия, Италия, Люксембург,
Холандия, Норвегия, Турция и Швеция.
През
1974 г. към нея се присъединяват Гърция, Франция и Швейцария.
Най-голямото
териториално разширяване на Съвета на Европа е след разпадането на
социалистическия блок в началото на 90-те години. То води до почти тройно
увеличаване на броя на държавите членки. Сред тях са не само страните от
Централна Европа и Балканите, но и държави като Русия, Украйна, Беларус,
Албания, Грузия и Азербайджан.
Пазя
носталгичен спомен от тези „години на невинност“. В периода 1991-1995 г. СЕ
събираше в Страсбург „млади" адвокати от новите източноевропейски демокрации.
Обучението им за работа с Конвенцията целеше активизиране на дейността и
повишаване на институционалния авторитет на ЕСПЧ. Лекторите споделяха, че от
години Съдът работи на „ниски обороти“ поради малкия брой жалби. Явно
вътрешните механизми на западноевропейските държави даваха надеждна правна
защита на основните права и свободи и ЕСПЧ не оправдаваше обществените
очаквания. Голяма част от работата му по онова време беше посветена на
еднотипни, повтарящи се жалби главно срещу Италия и Турция. Имаше критики, че
парите на данъкоплатците потъват в неефективни структури, работещи под
организационния си капацитет, които не оправдават разходите за
институционалната им издръжка.
Как Европейският съд по
правата на човека стана „Източноевропейски“?
Посланието
към източноевропейците беше ясно: „Знаем, че имате тежки правозащитни проблеми.
Пишете жалби и ще Ви помогнем да ги решите“. Делата в Страсбург тогава
продължаваха 2-3 години – колкото беше обичайната продължителност на
първоинстанционните производства в софийските съдилища.
Според
наивистични статистически очаквания, разширяването на СЕ на изток щеше да
увеличи броя на делата в ЕСПЧ пропорционално на броя на населението в
новоприсъединените държави. Желанието за пълноценна натовареност се сбъдна като
проклятие. Съдът буквално беше затрупан от лавина източноевропейски дела.
Бюрократичната статистика явно не беше отчела решаващи исторически и
народопсихологически фактори - недоверието на хората от бившия съветски блок
към националните им съдилища, както и ненавистта на посттоталитарните държави
към правата на човека, които доскоро бяха заклеймявани като идеологическа
диверсия. Историческата инерция за игнориране на човешките права от тези
държави системно „произвеждаше“ огромен брой нарушения. Неадекватността на
вътрешното им право и на „местните“ институции правеха ЕСПЧ единствен коректив
и последна надежда на хората за справедливост.
През
1998г., когато Русия се присъедини към Конвенцията, Европейският съд вече се
задъхваше. Очертаващото се цунами от руски жалби направи ситуацията критична.
Това наложи първата съществена реформа, осъществена с Протокол № 11 от 1 ноември
1998 г. С него беше прекратена дейността на Европейската комисия към
СЕ, която се произнасяше като първа инстанция по допустимостта на жалбите.
Съдът, който разточително заседаваше на сесии, стана постоянно действащ.
Промениха се и неговите правила. По съображения за процесуална икономия той
започна да се произнася едновременно по допустимостта и по съществото на
оплакванията. Решенията за недопустимост на жалбите започнаха да се
постановяват от „тричленки“, а по-късно и от един съдия.
Паралелно с външния натиск от неудържимото
увеличаване на жалбите се задълбочаваше и вътрешната организационна и ценностна
криза в ЕСПЧ. Присъединяването на десетки източноевропейски и полуевропейски държави
промени съотношението на силите сред съдиите в състава на Съда.
Тъй
като всяка държава членка изпраща по един „национален“ съдия в ЕСПЧ, след 2004
г. представителите на бившите социалистически държави превишаваха по брой
съдиите от стара Европа. Този
факт е от особено значение, тъй като при решаването на делата,
гласът на съдиите от Македония, Молдова, Албания и Азербайджан тежи точно
толкова, колкото на колегите им от Германия, Франция, Великобритания и Италия.
Същинският проблем обаче не е в численото
превъзходство на източноевропейските магистрати, а в професионалния им профил. По стар
народен обичай държавите не винаги изпращаха в Страсбург най-достойните и
най-ерудираните юристи. В унисон с доминиращите политически нрави, за някои
страни беше по-удобно да изпращат политически протежета с разнородни
зависимости. Помним злополучния опит на наш зам.-министър на
правосъдието от правителството на НДСВ, който се самопредложи, самоизбра и
почти успя да се самоизпрати за национален съдия в ЕСПЧ. Само решителната
намеса от СЕ и острата реакция на правозащитници в България попречи скандалната
„грешка“ да стане печална реалност.
Освен политическите зависимости и обичайно
съпровождащата ги некадърност, числената доминация на източноевропейските съдии
доведе до ценностна дезориентация на
съда. Социалистическата правна школа, през която са
преминали повечето национални съдии от новоприсъединените държави, маргинализира
индивидуалните права за сметка на колективния интерес и волята на тоталитарната
държава. Затова, дори да не са политически зависими, някои съдии са
манталитетно обременени от идеологически и етатистки догми, които драматично се
бият с европейските правни традиции и култура.
Какво да се прави?
Външният
натиск от десетките хиляди нови жалби, съчетан с вътрешна идейна и ценностна
полифония вкараха ЕСПЧ в институционален ступор. Продължителността на
някои дела надхвърли 10 години, а през септември 2011 г. „висящите“ жалби
станаха 160 000. В тази ситуация логичното очакване беше ЕСПЧ и СЕ да използват
в максимална степен авторитета си за натиск спрямо държавите „рецидивисти“,
които от години произвеждат най-много системни, еднотипни и повтарящи се
нарушения, демонстрирайки пренебрежение към ангажиментите си по Конвенцията.
Твърдите
и разубеждаващи мерки, включително постановяване на пилотни решения и
увеличаване на присъжданите обезщетения за системни нарушения, изглеждаха
надеждна превенция срещу фактическото игнориране на КЗПЧОС от някои страни.
Затова „стратегията“, която Съдът избра за „справяне“
с проблема, е парадоксална както от правна, така и от етична перспектива.
Вместо да атакува първопричината за проблема, кореняща се в упоритото нежелание
на посттоталитарните държави да зачитат основните права и свободи, той избра
по-лесното - да тушира последиците от проблема, като намали не нарушенията, а
жалбите, отблъсквайки хората, разчитащи на неговата закрила.
Съдът за защита правата на човека vs. Човека
За да се спаси от огромния брой висящи дела и да
откаже възможно повече хора от намерението им да търсят защита, Съдът в Страсбург прилага различни демотивиращи
стратегии. Без претенция за изчерпателност, ще маркирам само
най-очевидните и унизителните.
Решенията по недопустимост на „едноличен състав“
Това
са бланкетните, обидни за жанра „съдебно решение“ писма, които описах в
началото на статията. (В прикачения файл може да се види бланка на
такова решение.). Държа да отбележа, че не става въпрос за решения, засягащи само формално дефектните и/или
явно необосновани жалби, писани „на коляно“ от графомани, параноици или
полуграмотни хора. Напротив, стотици добре аргументирани жалби, изготвени от
опитни адвокати, бяха елиминирани по този „пестелив“ начин, въпреки че бяха
базирани на трайно установена практика на Съда по сходни казуси срещу България,
решени в полза на жалбоподателите.
Емблематична
в тази насока е институционалната „политика“ на ЕСПЧ по жалби срещу България,
свързани с данъчни проблеми. С решение от 22.01.2009 г. по делото „Булвес“
АД срещу България (жалба № 3991/03) Съдът прие, че държавата няма право да
отказва възстановяване на ДДС, когато получателят на облагаема с ДДС доставка е
добросъвестен, не е могъл да контролира поведението на своя доставчик и
коректно е изпълнил данъчните си и счетоводни задължения. Този правен стандарт
бе затвърден с решение от 18 март 2010 г. по делото „Център за подкрепа на
бизнеса“ срещу България (жалба № 6689/03). Решаващите мотиви на ЕСПЧ по
тези две дела бяха в унисон и с богатата практика по ДДС-казуси на Съда на
Европейския съюз (СЕС). Принципните аргументи на ЕСПЧ засягаха огромен брой
данъчни дела и „обещаваха“ революционен пробив в архаичната практика на
българските съдилища. Очаквайки последователно прилагане на възприетия правен
стандарт, след решението „Булвес“, десетки данъчни жалби срещу България бяха
регистрирани в ЕСПЧ. Тогава нещо се случи в машинарията на Съда. Вероятно поради застрашително увеличаващия се
брой ДДС-оплаквания или по други
„конфиденциални“ съображения, той реши, че е по-практично да елиминира тези
жалби „на входа“. Технически това стана с решението от 25 януари
2011 г. по делото Стефан Назарев и други срещу България (обединени
жалби №26553/05, №25912/09, №40107/09 и №12509/10). С него беше обяснено, че
всъщност делата „Булвес“ и „Център за защита на бизнеса“ били частни случаи,
нещо като „грешки на растежа“. Така беше решена съдбата на десетките висящи
ДДС-жалби, засягащи тежък правозащитен проблем – системния отказ на държавата
да възстановява дължим ДДС. Те поголовно бяха обявени за недопустими с
немотивирани „решения“ на „едноличен състав“, или с бланкетното позоваване на
решението Назарев, въпреки съществените правни и фактически различия
между тях.
Преформатирането на фактите
Тази
стратегия се прилага, когато Съдът вече е обявил за недопустима дадена жалба,
но по изключение е изложил мотиви, целящи превантивно разубеждаване на
потенциални жалбоподатели по сходни казуси. Когато все пак се появи нов казус
със сходен профил, в ЕСПЧ невинаги устояват на изкушението да модифицират
фактите така, че да „паснат“ в прокрустовото ложе на решението прототип. Поради
необжалваемостта на решенията по допустимост, този подход е особено ефективен
за групово елиминиране на цели категории оплаквания.
Неуловимите критерии за ефикасност на
вътрешноправните средства
Изчерпването
на ефикасните вътрешноправни средства за защита е процедурна предпоставка за
допустимост на индивидуалните жалби до ЕСПЧ. По правило, когато правителството
направи възражение за недопустимост поради неизчерпване на дадено
вътрешноправно средство, то трябва да докаже неговата ефективност. Този принцип
прагматично е загърбен от Съда в решението от 10.09.2013 г. по делото Недялков
и други срещу България (жалба № 663/11). От него се разбира, че
жалбоподателите ad hoc трябва да доказват, при това с максимална
категоричност, неефективността на декларативно сочените от държавата средства.
Само три месеца по-рано, в решението от 18.06.2013 г. по делото Ненчева и
други срещу България (жалба № 48609/06), Съдът приложи огледален правен
стандарт, според който наличието на вътрешноправно средство за защита и
неговата ефективност се доказват от държавата, която се позовава на тях,
оспорвайки допустимостта на жалбата.
За цифрите и хората
Описаните стратегии за демотивиране на хората и за
подобряване на статистиките на ЕСПЧ явно не целят справяне с истинския проблем,
произтичащ от растящия брой нарушения на правата на човека в някои държави. Целта е оцеляване на ЕСПЧ като институция
и на работещите в него, за сметка на жертвите на нарушенията.
Фактът,
че най-много бланкетни „решения“ за недопустимост традиционно се произвеждат в
последните работни дни на годината прави много вероятно предположението, че
основното им предназначение е „оправяне“ на статистиката за съответната година.
Последният
годишен доклад на ЕСПЧ е публикуван на 30 януари 2014 г. Статистиките и
прозиращите през тях факти и тенденции заслужават специален коментар.
Към
края на 2013 г. висящите пред Съда жалби са 99 900, при 128 100 в края на 2012
г. и 160 000 през септември 2013 г. Според Президента на Съда Шпилман: „Да
се слезе под символичната граница на 100 000 висящи жалби е основание за
голямо удовлетворение и окуражаване“. От думите на г-н Шпилман и от
цитирания резултат (99 900 висящи дела) става ясно, че идеята-фикс за 2013
година е била преминаване на „психологическата“ бариера от 100 000 дела (нещо
като звуковата бариера при авиаторите). Моралната цена за постигане на тази велика
цел явно няма значение. Важна е технологията – 89 737 жалби са обявени за
недопустими, а постановените решения по същество са 3659. Това означава, че
само 4% от „разгледаните“ 93 396 дела са решени по същество, като част от тях
също са обявени за недопустими, но с мотивирани решения. Поставих „разгледани“
в кавички, защото имам сериозни логически и
статистически основания да смятам, че някои от хилядите, „отсвирени“ от
„едноличен състав“ жалби, дори не са четени.
Ако
приемем, че една (1) „работна" година има 12 месеца по 20 осемчасови
работни дни, това би означавало, че годишно, като институция, ЕСПЧ има 1920
работни часа. Разделянето на броя недопустими решения (89 737) на броя работни
часове (1920) показва, че Съдът е „произвеждал“ по
46,7 недопустими решения на час. При 47 съдии в състава на ЕСПЧ, това означава,
че всеки съдия е постановявал приблизително по едно решение на час.
За да не издребнявам, не включвам в сметката отпуските, командировките и,
разбира се, времето, необходимо на съдиите за прочитане, обсъждане и написване
на останалите 3659 решения по съществото на делата (judgments), които често са
с впечатляващ обем.
Само
в името на статистиката си позволявам да отбележа, че съм участвал в
изготвянето на над 1200 жалби до ЕСПЧ. Смея да твърдя, че много от тях за един
час трудно биха могли да бъдат разлистени заедно с придружаващите ги документи.
Оказва се, че за същото време те са прочетени, осмислени и решени...
Горните
данни обосновават предположението, че основно занятие на хората в Съда през
2013 г. е било да подписват бланкетните формуляри, сменяйки в тях само имената
на жалбоподателите и номерата на жалбите. Явно достойно предизвикателство за
висококвалифицирани юристи. Особено при такава производителност.
Още
по-впечатляваща е статистиката за жалбите срещу България за 2013 г. От тях 2552
са обявени за недопустими, а едва 26 са решени по същество. Това означава, че
от общо разгледаните 2578 жалби, само 1% са решени по същество, а съдията,
отговарящ за подписването на бланкетните писма по недопустимост срещу България
е "решавал" по 1,32 дела на час.
Сигурно
българската секция в ЕСПЧ е получила специална благодарност от Президента на
Съда за слизането под 100 000 на висящите дела. В тази насока има и друг
любопитен щрих. Само през януари 2014 г. в адвокатското ни дружество бяха
получени 102 (сто и две) писма за недопустимост от едноличен съдия, подписани в
края на 2013 г. Респектиращо!
In memoriam
Когато корпорация не
е в състояние да изпълнява задълженията си, тя обявява фалит, за да не вреди на
кредиторите си (думата „кредит“ етимологично се родее с „доверие“).
През 2011 г., при 160 000 висящи дела, ЕСПЧ
явно беше в институционална несъстоятелност. Той
обаче не обяви това, нито публикува съществена промяна в условията за
допустимост на индивидуалните жалби. Вместо
това продължи да работи главно за себе си, задкулисно фалирайки легитимните
очаквания и последните надежди на хиляди хора за справедливост.
Освен пари и доверие, институционалният фалит на Съда
девалвира човешките права като ценност на правовата държава.
Моралният парадокс е, че банкрутът на ЕСПЧ и неговото
обръщане срещу хората облагодетелстват точно държавите-рецидивисти в
нарушаването на човешките права, които имат най-голям принос за кризата в
Страсбург. Десетките хиляди бланкетни откази от правосъдие, с които се гордее
президентът Шпилман, са своеобразна индулгенция за държави, които, игнорирайки
Конвенцията, обезсмислиха Съда и правата на човека.
Ако
тенденцията на организирано залпово отстрелване на жалби и човешки съдби
продължи, след няколко години, вероятно с още по-голяма гордост, ще бъде
отчетено „зануляване“ на последната жалба.
А
после?...
Явно
този въпрос не е актуален, тъй като надхвърля темпоралния хоризонт на
мандатната мисловна перспектива. Ясно е, че след края на мандата си съдиите в
Страсбург ще се върнат на „достойни длъжности“, включително в държавите, които
фактически унищожиха Европейския съд по правата на човека.
Иначе
модернистичната сграда на брега на Ил ще остане като паметник-цитадела, като
футуристичен Ноев ковчег за спасение на породата „оцеляващи“.
*******
Както в
предишните искове (жалби), така и тук, в Иск (Жалба) № 9, изрично, ясно
и категорично декларирам моето професионално убеждение, че би било пълно
безумие да се включвам в садистичната антиправова игра на мафиотско-съдебния
български клан на руската Червена мафия и да изтъквам и обосновавам по подробен
начин каквито и да са правни аргументи и съображения - още повече, че поне на
теория Съдът е длъжен служебно да направи това.
Декларирам,
че считам,
че би било пълно безумие да се включвам и в демагогската
игра на правосъдие, разигравана от Европейския съд за защита на правата на
човека при Съвета на Европа, и пред вас да изтъквам каквито и да са правни
аргументи, тъй като не очаквам от този Съд да реши моя Иск (Жалба) нито бързо,
нито правосъобразно;
тъй като
съм категорично убеден, че и Стразбургската международна съдебна инстанция се
придържа към прословутия ленинов тезис, че „правото не е нищо друго, освен
въздигнатата в закон“ и утвърдената като практика престъпна „воля на
господствуващата класа“ (в случая – легитимирания от Европа господствуващ
престъпен български клан на Руската Червена Мафия).
Все пак,
обаче, намирам, че за правната теория и най-вече за бъдещите поколения
юристи и граждани на България и на Европа има и ще има значение това - да
бъде документирано какво е гледището по казуса на Европейския съд за защита на
правата на човека;
или по-точно казано – ще бъде от
значение историята да знае кого точно Европейският съд за защита на правата
на човека защитава – Червената Мафия или правата на човека.
Специално
подчертавам факта, че през цялата моя почти половинвековна практика на
юрист досега не съм имал абсолютно нито един личен случай и (въпреки
моя специално проявен професионален проучвателен научно-изследователски интерес)
не зная за съществуването на нито един личен случай на нито един български
гражданин, при който съдебната система на официалния държавен български
съд да е проявила макар и някаква минимална правосъобразна дейност.
Специално
подчертавам факта, че относно Правото и Справедливостта (правата
на Човека) Европейската и Атлантическата егида над България не
само въобще не са внесли дори и минимален хуманистичен елемент в живота на
българите, но и даже са послужили и служат като индулгенционен аргумент
за по-голямо и по-интензивно задълбочаване на кръвожадните процеси, характерни
за времето на класическия комунистически режим, когато България се намираше под
егидата на зловещия Съветски съюз и на престъпния Варшавски договор;
и че
в резултат на това днес, през 2010 г., именно благодарение на посочената
егида всички български правителства са провеждали и продължават да
провеждат СПЕЦИАЛНА ГЕНОЦИДНА СТРАТЕГИЯ, в резултат на която, отделно от
емиграцията и от нормалната смъртност, от демографската карта липсват един
милион и осемстотин и петдесет хиляди (1 850 000) български граждани.
Специално
подчертавам и факта, че настоящият съдебен Иск пред Европейския
съд за защита на правата на човека, обозначен като ИСК (Жалба) № 9, съдържа
само една от правнорелевантните съвкупности, отразяващи тривиалния факт,
че българската държава е нискойерархично структурно
звено от българския клан на руската Червена мафия, статусно
разположено далеч по-ниско (и като йерархия, и като морал!!!) от онези
структурни звена на Червената Мафия, които се занимават с наркотици и
проституция, и че високоинституционални европейски икономически, политически и
правосъдни структури функционират, за да защитават Червената Мафия, а не
Човешките права.
Предварително
и достатъчно ясно изразено декларирам, че въобще не разчитам да получа
правосъдие от Европейския съд за защита на правата на човека - не защото
не търся такова, а поради факта, че по силата на моята професионална
квалификация и по силата на конкретната ми многогодишна практика на мен ми е
достатъчно ясно, че
този
съд фактически изпълнява аналогичната или дори точно същата
репресивно-геноцидна и античовешка функция, каквато изпълняват и българските
съдилища, които имат статуса на нискойерархични структурни звена от системата
на Червената мафия.
Макар и да
бе създаден, за да се бори срещу тиранията и да защитава правата и интересите
на обикновените хора, през последните 20 (двадесет) години и специално
спрямо гражданите на посткомунистическите страни,
Европейският съд за защита на правата на човека се е
превърнал в инструмент не само оскърбяващ човешките права и висши ценности, но и оневиняващ
зловещите и кръвожадни комунистически и посткомунистически мафиотски
престъпници, брутално нарушаващи човешките права и ценности.
Дори нещо
повече – този съд се е превърнал в един от главните инструменти за
поддържане на престъпната геноцидна власт на специфичния
мафиотски политически посткомунистически режим в България, установен
от българския клан на трансмутиралата в Червена мафия руска Червена армия.
Разбира се,
че нямам никакво намерение тук и сега да обяснявам какво точно ми е ясно
(защото това ще бъде обект на внимание на една от книгите, които ще издам в
близките години), но накратко ще посоча поне единадесет
съображения:
Първо,
че още преди много години, когато все още бях млад преподавател в Юридическия
факултет на Софийския университет, свръхамбициозната студентка Снежана
Дамянова Ботушарова бе изпращана при мен като агент-провокатор
на българския филиал на КГБ; а после, заради заслугите й,
включително и за моето противоправно вкарване в затвора за шест години,
тя стана не само Заместник-Председател на мафиотския посткомунистически
български Парламент, не само титулярен дипломатически представител (Посланик)
на мафиотската посткомунистическа българска държава в САЩ (1994-1998 г.), но и
двумандатен (за три години от 1998 до 2001 г. и за шест години от 2001 до 2008
г.) съдия именно в Европейския съд за защита на правата на човека,
а днес е конституционен съдия в Косово.
Второ,
едномандатният съдия в същия Европейски съд за защита на правата на човека
Димитър Бонев Гочев (с мандат от 1992 до 1998 г.), който също
така е агент на българския филиал на КГБ, бе заслужил
международния си съдийски статус включително и с това, че точно по времето на
неговия избор за съдия в Стразбург, действувайки като съдия във Върховния
съд на България, отмени спечеленото от мен дело, с което бях доказал
нелегитимното съществуване и престъпното функциониране като политически и като
правен субект на Българската комунистическа партия и на нейната
наследничка - Българската социалистическа партия (пряко или косвено
управлявала и понастоящем продължаваща да управлява България).
Трето,
през август 2005 г. Общото събрание на ООН избра за еднократен четиригодишен
мандат българския съдия в Международния трибунал за военните престъпления в
бивша Югославия Цветана Николаева Каменова, която не само е
дъщеря на зловещ следовател и сериен убиец от българската Държавна
сигурност, но и самата тя е била агент на точно три управления
(Първо, Второ и Шесто) на българския филиал на КГБ - впрочем,
същата фигурира и като агент-провокатор, непосредствено свързан с моя
статус на политически затворник.
Нещо повече
– във висшите юридически среди в София се приема като ноторно известно, че
самата тя по-рано е била стратегически агент на самата зловеща съветска
тайна служба КГБ, и че след камуфлажните политически промени в Източна
Европа е получила статуса на високопоставен чуждестранен агент на политико-мафиотските
трансмутации на КГБ - съвременните руски държавни тайни служби и на
техния „брат-близнак” – зловещата Руска Червена мафия.
Четвърто,
понастоящем действуващият съдия в Европейския съд за защита на правата на
човека Здравка Владимирова Калайджиева е дъщеря на масов
убиец (политкомисар на комунистически партизански отряд и висш
функционер на престъпния български комунистически режим); и така, както не е
било приемливо децата на висшите нацистки престъпници да участвуват като съдии
в Нюрнбергския съд, би трябвало да не е приемливо и децата на
високопоставените комунистически престъпници да участвуват като съдии в
Стразбургския съд.
Впрочем,
много добре е известно, че някои от децата на най-зловещите нацистки
престъпници не само се покаяха за вината на родителите си и не само се отказаха
от придобитите от бащите им материални богатства, но и станаха християнски
проповедници - докато децата на висшите комунистически престъпници не
само не се покаяха, не само не се отказаха от икономическите облаги от
престъпленията на техните бащи, но и станаха съдии, включително и в
международните и европейските съдилища, за да могат да подлагат на още
по-перверзни репресии жертвите на техните бащи.
Всъщност перверзията, в която
съответни европейски политически и магистратски институции са се съгласили да
участвуват, не спира дотук, тъй като чрез нейния ченгеджийско-мафиотски брак с Борислав
Христов Дионисиев Здравка Владимирова Калайджиева е и
високоинституционално подставено лице на украинския клан на руската Червена
мафия, организиран и ръководен лично от Владимир Шчербицки -
Председател на КГБ на СССР, член на Политбюро на ЦК на КПСС и Първи
секретар на Украинската комунистическа партия.
Впрочем, за
всеки, който умее да борави с интернет-информацията не е трудно да установи, че
българският министър на правосъдието пределно ясно се е похвалил
публично, че избирането и назначаването на Здравка Владимирова Калайджиева
за съдия в Стразбургския съд е гаранция за намаляването на
осъдителните присъди против България; а поне според мен и поне в
контекста на гореизложеното същността на това високоинституционално признание е
пределно ясна.
Пето,
считам, че имам всичките лични и професионални основания да бъда категорично
убеден, че в резултат на подобни престъпни ангажираности и заслуги битуват
и функционират като магистрати ако не всички, то поне немалка част от
останалите съдии в Стразбург, Люксембург и Хага.
Шесто,
вече съм търсил правосъдие от същия този Европейски съд за защита на правата
на човека – и, разбира се, въобще не съм го получил - не защото не съм имал
фактическите и правните основания, а именно защото функцията на този Съд
е да обезпечава безотговорност и безнаказаност на комунистическите и на
посткомунистическите престъпници както в България, така и в Европа.
Седмо,
като пълномощен представител на няколко души дългогодишни политически
затворници на комунистическия режим, чиито човешки права и достойнство бяха
брутално нарушени и от посткомунистическия мафиотски режим, лично съм бил
подготвил, написал и изпратил исковете и документацията до същия този Европейски
съд за защита на правата на човека, но тези хора не получиха абсолютно
никаква защита - не защото нямаха съответните фактически и правни основания, а
именно защото ги имаха и търсеха защита на своите човешки права и на своето
човешко достойнство.
Осмо,
след всичко това днес лично аз съм категорично убеден, че същинската функция на
Европейския съд за защита на правата на човека е да узаконява не само
престъпленията на комунистическата и на посткомунистическата Червена мафия,
но и (най-вече!) на корумпирана група западноевропейски
политически и икономически обезпечители (гаранти) на тези престъпления.
Девето,
по време на класическото комунистическо управление човешките права бяха
една от разменните монети - срещу няколко съвсем отделни, частни,
конкретни и напълно незначителни от принципна гледна точка отстъпки по
въпросите за човешките права комунистическата власт получаваше доста солидни
икономически и политически компенсации. Или по-ясно казано: властвуващият
комунистически елит най-нагло се пазареше и в буквалния смисъл на думата
успяваше да продаде на Запада някои считани за конвертируеми личности
или правни принципи, и преди всичко правни механизми - между другото точно
така СССР продаде Владимир Буковски, за да получи Луис
Курвалан.
Днес Червената
мафия като властови наследник на бившия комунистически елит
не само не е забравила полезния си опит в този аспект, но дори значително го е
усъвършенствувала, като е въвела в употреба съвсем нови политически и юридически
„полезни хватки”, съчетани със старите долнопробни хитрости и наглости.
Така проблемата за човешките права и днес си остава онова, което е била
и по-рано - шантажен аргумент и ценна разменна монета.
За това, че
по време на войната в бивша Югославия подкрепи акцията на НАТО, като предостави
един - в голяма степен съвсем ненужен на тази организация въздушен коридор - българското
мафиотско правителство получи не само доста икономически и политически
компенсации и насърчения, но и нови индулгенции за продължаващите брутални
нарушавания на човешките права. Дори нещо повече – то не само продължи да
шантажира Запада за получаване на още такива, но и Западът,
включително и самият Европейски съд за защита на човешките права, съвсем
охотно отстъпи, и в новия пакет от компенсации българският клан на руската
Червена мафия съвсем реално получи и нови индулгенции, в резултат на които
бруталното нарушаване на човешките права просто открито се утвърди като константна
геноцидна практика.
Впрочем, в
контекста на стълпотворението от очевадни факти в този аспект заслужава да бъде
обсъдена и хипотезата, че самата идея за човешките права е била съвместно
измислена и издигната в международноправната доктрина и практика още в самото
начало именно като бутафорен камуфлажен арсенал.
Поне според
нас внимателният анализ разкрива, че тази теза в края на краищата е
помогнала за минималната и не съвсем ефективна защита на човешките права на не
повече от един случай при всеки един милион нарушения; и че всъщност от
тази теза съвсем максимално ефективно се е възползувал само и единствено онзи
висш комунистически елит, който именно бе сключил с корумпираните
среди на Запада „джентълменско-мафиотското”
споразумение за пълното обезпечаване на неговото трансформиране в
посткомунистически капиталистически елит.
А ако се
приеме, че това действително е така, то напълно закономерен е и въпросът: „Дали
този именно краен резултат не е бил предварително, прецизно и съвместно
калкулиран още при самото издигане на самата теза за човешките права?”.
Десето,
специално внимание заслужава фактът, че през септември 2008 г. Министерският
съвет на България спешно бе разгледал и бе взел решение по единия от т. нар
„актуални варианти” на „конфиденциалния пакет от
мероприятия”, изготвен от експерти на специалните служби на
Правителството, озаглавен „Логистична подкрепа на интересите на
България в международните и европейските съдилища и институции”.
Съгласно
текста на самото конфиденциално Решение на
Правителството, на специалните служби е било възложено задължението да
осигуряват на защитниците на правителствените интереси в Стразбург да
разполагат със съвършена актуална информационна обезпеченост относно всички
участници във всяка отделна съдебна и бюрократична (административна) процедура
срещу България.
Което,
доколкото поне аз разбирам от тези неща, означава, че от изпълнителите на „логистичния
проект” се изисква да осигуряват престъпна шпионска информация
не само относно всеки, който има непреклонността да търси защита срещу
беззаконията на всичките комунистически и посткомунистически български Правителства,
но и относно всеки европейски съдия и всеки административно-технически
служител на съответния европейски съд или чиновник от която и да е друга
европейска институция, която информация да бъде „адекватно
оперативно използувана” за подкупи, провокации и шантаж.
Както се
казва, „Оруел ряпа да яде!”; впрочем, „ряпата” засега я „ядат”
Брюксел и Стразбург.
Единадесето,
едно от категоричните доказателства за наличието на специална
геноцидно-правосъдна стратегия, насочена срещу българските граждани
е и това, че през лятото на 2008 г.
Световната банка даде указания на българското правителство да увеличи паричната
величина на съдебните такси, за да ограничи и намали възможностите за реален
достъп на българите до правосъдието
[което (българското правосъдие), при това, си е чисто
мафиотско по своя характер]
и така да бъде постигнат статистическият показател,
наречен „намаляване на броя на съдебните дела”, който да бъде
тълкуван като липса на престъпления, извършвани от българската мафиотска
държавна власт.
Тъй като
срещу тази височайша препоръка на Световната банка не протестира нито
една от държавите-членове на Европейския съюз, нито самият
Европейски съюз, нито Съветът на Европа, нито
Стразбургският съд за защита на човешките права,
тази
фактическа съвкупност несъмнено е категорично доказателство, че всичките тези
институции косвено или директно обслужват интересите на престъпната власт на
българския комунистически елит, трансформиран в мафиотски и легитимиран като „европейски”.
Несъмнено
съществено важен щрих към така обрисуваната картина е и фактът,
че в началото на 2009 г. поощряваната от
австрийското правителство „Райфайзен банк” нагло и демонстративно
нареди на българското правителство „да се върне към едно много ниско ниво
на трудовите възнаграждения”; при което това „височайше нареждане”
е било дадено в контекста на многобройните констатации на редица
световни и европейски изследователски центрове,
съгласно които констатации нивото на икономическите
приходи на българите и стандартът на живота в България много отдавна са
определени като ориенталски, азиатски и африкански, но не и европейски.
А тази
престъпна воля на въпросната европейска банка несъмнено е недвусмислен
израз за наличието на специална стратегия, насочена към драстично
възпрепятствуване на достъпа на българските граждани до правосъдие и за икономическо
обезпечаване не само на наказателно-правната, но и на
гражданско-правната безотговорност на българския клан на руската Червена
Мафия.“
***
ІV.
Ваши Превъзходителства,
Категоричен съм, че СЪГЛАСНО ПРИНЦИПИТЕ И НОРМИТЕ
НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО И НА ОБЩОЧОВЕШКИЯ (хуманистичния) МОРАЛ
КАКТО представителите на първоначално
визираните посолства, ТАКА И НАЙ-ВЕЧЕ Вие – тук визираните представители на 47 посолства и 4 световни финансови институции – ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ
МИ ДЪЛЖИТЕ, поне от дипломатическа куртоазия, коректен отговор на поставените от
мен въпроси и искания.
За пореден, може би вече хиляден,
път, днес – ЧЕТВЪРТ ВЕК след бутафорните политически промени в България – се
обръщам към всичките Вас с пределно ясно формулираното напълно легитимно искане:
Да ми съдействувате и да ми дадете реална фактическа
възможност да заведа (предявя) пред правосъдните институции на Вашите държави
съдебни дела за репараторна и наказателна отговорност срещу официалната
българска държава
и нейните интердържавни съучастници
и срещу институционално ангажираните лица,
които са участвували и продължават да участвуват във вече
половинвековното зловещо селективно-геноцидно репресивно преследване именно по
повод, във връзка и заради мен на всичките мои семейно и фамилно най-близки
хора и на самия мен,
каквито дела вече ЧЕТВЪРТ ВЕК НАПЪЛНО БЕЗРЕЗУЛТАТНО съм
се опитвал и продължавам да се опитвам да реализирам тук, в България.
Обръщам се към всичките Вас,
като преди всичко по аналогия и като
прецедент
се позовавам на казуса с
руския бизнесмен Борис Березовски, който бе
поискал да заведе съдебно дело
срещу американското списание „Форбс“ заради
публикация от 1996 г.,
при
което американските издатели настояваха делото да се гледа или в Русия, или в САЩ,
но
британски съд бе приел да гледа делото, като се бе позовал на стремежа на Березовски да получи безпристрастно
съдебно решение.
Обръщам се към всичките Вас,
като се позовавам на принципите и нормите на т.
нар.
„Проект „Край на безопасните убежища“ и
„Край на безнаказаността чрез универсална
юрисдикция“.
Обръщам се към всичките Вас,
като също така подчертавам факта,
че вече многократно, бих казал дори
– СТОКРАТНО,
НО НАПЪЛНО БЕЗРЕЗУЛТАТНО –
съм се опитвал да предизвикам и да
фокусирам вниманието
на голямо множество знакови фигури от
американския,
и най-вече западноевропейския, дипломатически
корпус в България,
при което:
***по-специално
съм акцентирал върху ескалиращото безправие и брутално-репресивно-геноцидното
нарушаване на изключително голямо множество мои лични права, права на моите
близки хора, права на ръководените от мен обществени и политически организации,
както и на права на други хора;
***и,
също така – специално, ясно и изрично – съм
акцентирал върху факта, че както като лично пострадал, така и като научен
изследовател в сферата на правните и политическите науки доста отдавна съм
констатирал, че
поне след извършените през късната
есен на 1989 г.
бутафорни политически промени в
България
т. нар. „демократичен“, „хуманен“
и
„антикомунистически“ Запад
всъщност е насочил усилията си
именно към това –
всячески да укрепи
икономическата и политическата
власт
на новия криминогенен ешелон
на престъпния комунистически елит
и да поощри този престъпен елит
да извърши пълно унищожение на последните останали живи личности с високо човешко достойнство, християнски
морал и доблест.
И накрая,
обръщам се към всичките Вас,
Ваши Превъзходителства,
с изричното и пределно ясно изразеното
искане
да направите всичко, което е необходимо
и е във възможностите и прерогативите Ви
да регистрирам
съгласно изискванията на
Международното, Европейското и Вашето национално Право
Документационно-информационен и
Правозащитен Център или Бюро
с наименование
„Истина,
Справедливост и Правосъдие“,
главната цел на която да бъде:
►събиране
на доказателства за престъпната дейност на отделни личности, които по официален
или секретен (таен) начин са били свързани с официалната българска държавна
власт или с Мафията, и които именно в качеството си на такива са
осъществявали своите съответни престъпни действия;
►провеждане
на официална информационна дейност, насочена към мотивиране на световната и
европейската общественост да бъдат приобщени към идеята и към практиката за търсене на наказателна и репараторна
отговорност за всяко отделно престъпление, извършено от всеки отделен български
престъпен деец и всеки отделен негов интердържавен съучастник;
►извършване
на всякаква, необходима за подпомагане на правосъдието конкретна дейност,
насочена към реализирането на
търсената наказателна и репараторна отговорност от българските престъпни дейци
и техните интердържавни съучастници.
V.
Ваши Превъзходителства,
Като, все пак, Ви пожелавам
плодотворен мандат, изразявам желанието си да нарушите досегашното си политкоректно
мълчание по повод на и във връзка с голямото множество адресирани до Вас мои писма
и да ми отговорите смислено и адекватно.
Следва продължение – Тридесет
и второ Отворено официално писмо
14 Март 2015 г. Янко Н. Янков
***
(Kрай на документа)
Няма коментари:
Публикуване на коментар