Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския
съюз;
Академик, почетен член на
Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия
на науките и изкуствата (БАНИ),
Директор на Научния център за правни, политически науки и дипломация при БАНИ;
Председател на УС на Базисния Институт за Проучване и
защита на човешките права,
Председател на Съюза на юристите-демократи
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок
4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web site: http://iankov.info
Web site: http://iankov.com
Web site: http://velyovski.blogspot.com
Web site: http://vbox7.com/collection:708949/
E-mail: iankov.bg@mail.bg
Skype: Veliovski3
=========================================================
07 Март 2015 г.
Cry
for Justice // Cry for Law // Вик за
Правосъдие
Двадесет и девето Отворено официално писмо
---
Без РЕАЛНО Правосъдие Свободата в България
е абсолютна фикция,
държавната власт е безскрупулно ГЕНОЦИДНА.
45 години КОМУНИСТИЧЕСКИ и
25 години НЕО(ПОСТ)КОМУНИСТИЧЕСКИ ГЕНОЦИД стигат!
Крайно време е за ОТГОВОРНОСТ – наказателна и
репараторна!!!
Граждански обвинителен акт срещу:
(01)Постоянното Представителство
на Световната Банка за България,
(02)Постоянното
Представителство на Международния валутен фонд в България,
(03)Постоянното
Представителство в България на Европейската банка за възстановяване и развитие,
(04)Управителния
съвет и Изпълнителния секретариат на Райфайзенбанк (България) ЕАД
01) До Негово Превъзходителство Посланика на Австралийския съюз
Посолство
на Австралия в Атина (акредитирано и за България)
Level 6, Thon
Building, Corner Kifisias and Alexandras Avenue,
Ambelokipi,
Athens 115 23, Greece
E-mail: ae.athens@dfat.gov.au
02) До Негово
Превъзходителство Посланика на Република Австрия
ул. „Шипка“ № 4, 1000 (1087) София
E-mail: sofia-ob@bmaa.gv.at
03) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Албания
1504 София, ул. „Кракра“ № 10
04) До Негово Превъзходителство Посланика на Княжество Андора
Ministere des Affaires
Etrangeres
Carrer Prat de la Creu, 62-64
– AD 500 Andorra la Vella
E-mail: exteriors.gov@andorra.ad
05) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Аржентина
бул. „Драган Цанков“ № 36
„ИНТЕРПРЕД“, бл. „Б“, 8 етаж,
1040 София, п.к. 635
06) До Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Белгия
1407 София, бул. „Джеймс
Баучeр” № 103, ет. 3
E-mail:
sofia@awеx.bg
E-mail: Sofia@diplobel.org
E-mail: ambabel@einet.bg
E-mail: sofia@diplobel.fed.be
07) До Негово Превъзходителство Посланика на Федеративна
Република Бразилия, бул. „Княз Дондуков“ № 54-Б
E-mail: brasemb.sofia@itamaraty.gov.br
E-mail: secom.sofia@itamaraty.gov.br
E-mail: consular.sofia@itamaraty.gov.br
08) До Негово Превъзходителство Посланика на Светия
Престол - Ватикана
(Апостолическа Нунциатура), ул. „11-ти Август“ № 6, София
E-mail: nuntius@mbox.digsys.bg
09) До Негово Превъзходителство Посланика на Обединено
кралство Великобритания и Северна Ирландия, ул. „Московска“ № 9, 1000 София
E-mail:
bc.sofia@britishcouncil.bg
E-mail: britembinf@mail.orbitel.bg
10) До Негово Превъзходителство Посланика на Федерална
Република Германия, ул. „Фредерик Жолио Кюри” № 25, 1113 (1087) София
11) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Гърция
ул. „Евлоги Георгиев“ № 103 (ул. „Сан
Стефано“ № 33), 1504 София
E-mail: economy@grembassysofia.org
E-mail:
grcon.sof@mfa.gr
Е-mail:
akamsofias@gmail.com
E-mail:
grembsof@grpressbg.com
12) До Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Дания
бул. „Княз Дондуков” № 54, П.К. 1393, 1000 (1504) София
13) До Негово Превъзходителство Посланика на
Представителството
на Европейската
комисия в България
ул.
„Раковски“ № 124, София 1000
E-mail: COMM-REP-SOF@ec.europa.eu
20) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Кипър
ж.к. „Лозенец“,
ул. „Плачковица“, № 1А, 1164 София,
E-mail: cyprus@embox.contact.bg
E-mail: cyprusconsulate@mbox.conct.bg
21) До Негово Превъзходителство Посланика на Китайска Народна Република, ул. Александър Фон
Хумболт 7, 1113 София,
22) До Негово Превъзходителство Посланика на Княжество
Лихтенщайн
ЧРЕЗ: Акредитирания и за
България Негово Превъзходителство Посланика на
Конфедерация Швейцария, ул.
„Шипка“ № 33, п.к. 244, 1000 София
E-mail: vertregung@sof.rep.admin.ch
23) До Негово Превъзходителство Посланика на Великото Херцогство Люксембург, c/o Ministere des Affaires etrangeres et de
l’Immigration,
L-2911 Luxembourg, 5 rue
Notre-Dame, L-2240 Luxembourg
ЧРЕЗ:
Акредитираните и за България:
Негово
Превъзходителство Посланика на Кралство Белгия
бул. „Джеймс Баучер” № 103, етаж 3, 1407 София
и Негово
Превъзходителство Посланика на Кралство Нидерландия
ул. „Оборище“, № 15,
1000 (1504) София
E-mail:
boite.officielle@mae.etat.lu
E-mail: berne.amb@mae.etat.lu
24) До Негово Превъзходителство Посланика на Република
Малта
Ministry of Foreign Affairs
of Malta,
Palazzo Parisio, Merchants
Street, Valletta 1171, Malta,
ЧРЕЗ:
Акредитираните и за България
Негово Превъзходителство
Посланика на Малта в Италия
Lungotevere
Marzio,12, 00186, Roma, Italy
и Негово Превъзходителство
Посланика на Суверенния военен орден на Малта, 1504 София, бул. „Васил Левски“
№ 92, ет.2
E-mail:
info.mfa@gov.mt
Е-mail: embassymalta.rom@gov.mt
25) До Негово Превъзходителство Посланика на Суверенния военен орден на Малта (Малтийски орден), 1504 София, бул. „Васил Левски“ № 92, ет.2
26) До Негово Превъзходителство
Посланика
(Почетния консул) на Княжество Монако
ул. „Аксаков“ №20, 1000 София,
27) До Негово
Превъзходителство Посланика на Кралство
Нидерландия
ул. „Оборище“ № 15, 1504 София
E-mail: sof@minbuza.nl
28) До Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Норвегия
ул. „Бачо Киро” № 26-30, 1000 София
Е-mail: emb.sofia@mfa.no
29) До Негово Превъзходителство Посланика на Република
Полша
ул.
„Хан Крум“ № 46, 1000 София
E-mail:
instytut.polski@mbox.contact.bg
E-mail:
sofia.ip.sekretariat@msz.gov.pl
30) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Португалия
ул. „Позитано“ № 7, бл. 3, ет. 5, 1000 София
E-mail: embpor@sofia.dgaccp.pt
31) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Румъния
ул. „Михай
Минеску“ №4, 1111 София
E-mail: аmbsofro@vip.bg
32) До Негово Превъзходителство Посланика на Руската Федерация
София-1113, бул. „Драган
Цанков“ № 28
E-mail:
sofia@cons.russia.bg
E-mail:
direсtor.rg@rg.ru
E-mail:
redactor@gazeta.bg
E-mail:
office@rg.ru
33) До
Негово Превъзходителство Посланика на Република Сан Марино
ЧРЕЗ: Негово Превъзходителство д-р
Джанфранко Сантолини –
Dr.
Gianfranco Santolini, Consolato Onorario per la Repubblica di San
Marino, P.O.Box 47890 Piazza della Libertà, 8 San Marino, Via Giovanni da
Lgnano, 47890 San Marino
Е-mail: cristinasantolini@omniway.sm
ЧРЕЗ: акредитирания и за България Негово
Превъзходителство Посланика на Република Сан Марино в Рим, Италия, San Marino1, Via Vita
di Vita, 47893 Borgo Maggiore
34) До Негово Превъзходителство Посланика на Словашката република (Словакия), София, бул. „Янко
Сакъзов“ № 9
E-mail:
cons.sofia@mzv.sk
35) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Словения
ЧРЕЗ: Акредитирания и за България
Негово
Превъзходителство Посланика на Република Унгария
ул. „6-ти Септември“ №57, 1000 София
ЧРЕЗ: Акредитирания за България
Негово Превъзходителство
Посланика
на Република Словения в Унгария
1025 Budapest,
Cseppko u. № 68
E-mail: vbp@gov.si
E-mail: Matej.Andolsek@gov.si
36) До Негово Превъзходителство Посланика на
Федерална
конституционна Република Съединените Американски щати (САЩ), Посолство на Съединените американски щати
1407 София, ул. „Козяк“ № 16
E-mail: sofia.office.box@mail.doc.gov
E-mail: niv_sofia@state.gov
E-mail: niv_sifia@state.gov
E-mail: nivappt_sofia@state.gov
37) До
Негово Превъзходителство Посланика на Република Сърбия
ул. „Велико Търново“ № 3, 1504 София
Е-mail: sofia@emb-serbia.com
38) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Турция
бул. „Васил
Левски“ № 80, 1000 София
Е-mail: embassy.sofia@mfa.gov.tr
39) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Унгария
ул. „6-ти Септември“ №57, 1000 София
E-mail:
uki@uki.bg
40) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Украйна
1618 София, ж.к. „Овча
Купел“, ул. „Боряна“ № 29
41) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Финландия
ул. „Бачо Киро“ № 26-28, етаж 5, 1000 София
42) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Франция
ул. „Оборище“ №
27-29, 1504 София
E-mail: presse@ambafrance-bg.org
E-mail:
presse.sofia.amba@gmail.com
E-mail:
ccc@institutfrance.bg
43) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Хърватия
ул. „Велико
Търново“ № 32, 1504 София,
E-mail: croemb.sofia@mvp.hr
44. До Негово Превъзходителство Посланика на Чешката република
бул. „Янко
Сакъзов“ № 9, 1504 София
45) До Негово Превъзходителство Посланика на Конфедерация Швейцария
ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София
E-mail: sof.vertretung@eda.admin.ch
46) До Негово
Превъзходителство Посланика на Кралство Швеция
Министерство на външните
работи на Швеция,
S-103 39 Stockholm, Gustav
Adolfstorg 1
ЧРЕЗ: Негово
Превъзходителство г-н Гьоран Свенсон, Генерален почетен консул на Кралство Швеция в Република
България,
София,
1000, ул. „Съборна” №2A
ЧРЕЗ: Негово Превъзходителстгво г-н Константин
Дараданов, Почетен консул на Кралство Швеция в Република България със седалище
в град Варна, Варна, 9000, ул. „Цар Симеон I” № 32, ет. 7
47) До Негово Превъзходителство Посланика на Конституционна Монархия Япония, София, ул. „Люлякова градина“ № 14
E-mail: emb-jp-bl@geobiz.net
48) До Постоянния представител на Световната Банка за България (г-н Антъни
(Тони) Томпсън),
бул. „Драган Цанков“ № 31, сграда „Интерпред – Световен търговски център“, блок
А, етаж 5, 1113 (1087) София;
E-mail:
mmurthi@worldbank.org
49) До Ръководителя на Постоянното Представителство на Международния валутен
фонд в България,
площад „Александър Батенберг“ № 1, 1000 София;
50) До Ръководителя на Постоянното Представителство в България на Европейската
банка за възстановяване и развитие, ул. „Московска“ № 17, 1000 София
51) До членовете на
Управителния съвет и Изпълнителният секретариат на Райфайзенбанк (България) ЕАД, бул. „Никола
Вапцаров“ № 55, Експо 2000, район
Лозенец,
София 1407
eli.aleksandrova@raiffeisen.
biljana.spasova@raiffeisen.bg
nina.pokora@raiffeisen.bg
Elena.KOSEVA@raiffeisen.bg
Eli.ALEKSANDROVA@raiffeisen.bg
Biljana.SPASOVA@raiffeisen.bg
І.
Ваши Превъзходителства,
Вие несъмнено превъзходно знаете, че Правото
е един от стълбовете, върху които се крепи ВСЯКО ОБЩЕСТВО И В ЧАСТНОСТ КАКТО ВСЯКА
ДЪРЖАВА, ТАКА И МЕЖДУДЪРЖАВНАТА (МЕЖДУНАРОДНАТА) ОБЩНОСТ. Неспазването му,
независимо от кого – от индивидуални, частни или институционални лица или от
корпоративни субекти (парламенти, правителства, дипломатически представителства,
икономически и банкови институции, вътрешнодържавни и световни мафии и пр.) –
задължително, РАНО ИЛИ КЪСНО, води не само до неминуема наказателна и
репараторна отговорност, но и до нравствено заклеймяване.
Творецът ни е заповядал да отстояваме
Справедливостта (като тъждествена на Правото) със сила и мъжество. Днес обаче врагът
на човека ни е отнел Силата, но е неспособен да ни лиши от Куража. И ако някои от Вашите предшественици или самите
Вие сте се надявали, че ще дочакате деня, в който аз ще отстъпя от Правото,
просто мисленето Ви е било напълно неадекватно!
За пореден път Ви
припомням, че веднага след излизането ми от ШЕСТГОДИШНИЯ ЗАТВОРНИЧЕСКИ АД, фактически броени минути
след освобождаването ми от престъпния комунистически затвор, още преди да съм
видял и прегърнал последните останали живи, но вече безнадеждно болни и чакащи
смъртта си мои най-близки хора, аз посетих едно от тук визираните посолства,
след което - буквално още на другия ден и следващите дни - посетих още няколко западни
посолства, и оттогава досега просто не съм спирал да се обръщам към Вашите
предшественици и към самите Вас, ЗА ДА НАСТОЯВАМ ЗА ПЪЛНО СПАЗВАНЕ НА ПРИНЦИПИТЕ
И НОРМИТЕ НА ПРАВОТО и за налагане на наказателна и репараторна отговорност на
всички негови нарушители.
За мое неимоверно голямо
съжаление обаче както още тогава – ПРЕДИ ЧЕТВЪРТ ВЕК, така включително и днес, всичките Ваши предшественици и всичките Вие,
така или иначе, повечето – мълчаливо и конклудентно, но някои все пак достатъчно
открито и ясно – ми даваха и дават да разбера и да проумея, че Вашите държавнически и политически господари или
ръководители, действувайки на някакво високо международно, междудържавно, а
може би – междумафиотско – ниво –
В ПЪЛНО ДРАСТИЧНО И ПО
СЪЩЕСТВО ПРЕСТЪПНО ПЕРМАНЕНТНО НАРУШАВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНОПРАВНИТЕ ПРИНЦИПИ
И НОРМИ, на своите вътрешноправни
принципи и норми и на българските вътрешноправни принципи и норми
са били поели
„джентълменски“, или по-точно партньорски ПРЕСТЪПЕН
СЪУЧАСТНИЧЕСКИ мафиотски ангажимент в абсолютно никакъв случай
да не
допуснат възможността да бъде потърсена наказателна и репараторна отговорност
за престъпленията
не само на
класическите комунистически чудовища, но и на техните институционални и персонални
НЕО(ПОСТ)комунистически наследници.
Вие, Ваши Превъзходителства, несъмнено
превъзходно знаете или поне професионално сте длъжни да знаете съдържанието на
моите, адресирани до Вас и надлежно предоставени Ви, текстове на предишните ми
официални писма от тук визираната серия.
Това е ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТОТО мое Отворено официално писмо до всичките Вас, имащо, поне според мен, несъмнения характер
на пореден ДИРЕКТЕН ГРАЖДАНСКИ ОБВИНИТЕЛЕН
АКТ;
останалите предходни са НАДЛЕЖНО
ПРЕДОСТАВЕНИ на всичките Вас, публикувани са в моя Интернет-сайт, изпратени
са на повече от 150 (сто и петдесет) български и чуждестранни информационни
агенции и предстои да бъдат публикувани
в отделна документална книга на български и на английски език.
Впрочем,
всичките Вие несъмнено отдавна знаете, че самият аз многократно, вече четвърт век, изрично и
пределно ясно съм писал, че превъзходно разбирам мафиотския
характер на факторите, поради които моите официални писма до Вашите
предшественици и до самите Вас имат статуса на „несъществуващи“. Поради това и не очаквам нищо
Правосъобразно и нищо Човекосъобразно, но Ви пиша с вярата и надеждата, че
някога в бъдещето все пак ще има, ако не Земно, то поне Божие, Правосъдие –
не само над непосредствените престъпни
дейци, чиито престъпления още от 80-те години съм започнал да Ви посочвам и до
днес не съм спирал да Ви посочвам,
но и над всички, които пряко или косвено са
се възползували и продължават да се възползуват от визираната престъпна дейност
на комунистическите и НЕО(ПОСТ)комунистическите престъпни червено-мафиотски
чудовища,
които Вие днес конклудентно или дори
откровено изрично се опитвате да представяте като напълно легитимни „обществено благодетелни“ олигарси, и
които именно са тези, които с вампирска кръвожадност са „изсмукали“ и превърнали във валутна парична маса почти 90% от
цялата „животворна енергия“ на
българското население и са я
съсредоточили в няколко световни финансови офиси.
Тук и
сега уточнявам, че списъкът и електронните адреси на публикуването на писмата
ми от тук визираната серия са следните:
(01)Първо Отворено писмо, Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
First Open Letter, Cry for Justice // Cry for Law // Вик за правосъдие
(02)Второ Отворено официално писмо // Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(03)Трето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law Вик за Правосъдие
http://iankov.blogspot.com/2014/09/cry-for-justice-cry-for-law.html
(04)Четвърто Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(05)Пето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(06)Шесто Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
http://iankov.blogspot.com/2014/10/cry-for-justice-cry-for-law_8.html
(07)Седмо Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(08)Осмо Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(09)Девето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(10)Десето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(11)Единадесето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(12)Дванадесето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(13)Тринадесето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(14)Четиринадесето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(15)Петнадесето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(16)Шестнадесето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(17)Седемнадесето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(18)Осемнадесето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
[First
part / Първа част]
[Second part part / Втора част]
(19)Деветнадесето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
http://iankov.blogspot.com/2014/11/cry-for-justice-cry-for-law.html
(20)Двадесето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(21)Двадесет и първо Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие, което е озаглавено още и „Граждански обвинителен акт“.
(First Part / Първа част).
http://iankov.blogspot.com/2014/12/cry-for-justice-cry-for-law-first-part.html
(Second Part / Втора част)
(Third Part / Трета част)
(Fourth Part / Четвърта част)
(Fifth
Part / Пета част)
(22)Двадесет и второ Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие. Граждански обвинителен акт
(23)Двадесет и трето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие. Граждански обвинителен акт
(24)Двадесет и четвърто Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие. Граждански обвинителен акт срещу Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
(25)Двадесет и пето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие. Граждански обвинителен акт срещу Конфедерация Швейцария
(26)Двадесет и шесто Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие. Граждански обвинителен акт срещу (01)Република Австрия, (02)Федерална Република Германия, (03)Кралство Нидерландия, (04)Кралство Дания, (05)Кралство Белгия, (06)Конфедерация Швейцария, (07)Княжество Лихтенщайн, (08)Великото Херцогство Люксембург, (09)Кралство Швеция, (10)Кралство Норвегия и (11)Република Унгария
(27)Двадесет и седмо Отворено
официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за
Правосъдие. Граждански
обвинителен акт срещу
Република Португалия
(28)Двадесет и осмо Отворено
официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за
Правосъдие. Граждански
обвинителен акт срещу
Федерална Република Германия
(29)Двадесет и осмо Отворено
официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за
Правосъдие. Граждански
обвинителен акт срещу
(01)Постоянното Представителство на Световната
Банка за България, (02)Постоянното Представителство на Международния валутен
фонд в България,
(03)Постоянното Представителство в
България на Европейската банка за възстановяване и развитие, (04)Управителния
съвет и Изпълнителният секретариат на Райфайзенбанк (България)
ЕАД
http://iankov.blogspot.com/2015/03/cry-for-justice-cry-for-law-01-02-03-04.html
ІІ.
Ваши
Превъзходителства,
Тук визираният КАЗУС, обосноваващ наличието
на ДЕЛИКТНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРИЧИНЕНИ (НАНЕСЕНИ) ВРЕДИ ОТ ПРОТИВОПРАВНИ ДЕЯНИЯ на корпоративните субекти
(01)Постоянното Представителство на Световната Банка за България, (02)Постоянното Представителство на Международния валутен фонд в България, (03)Постоянното Представителство в България на Европейската банка за възстановяване и развитие, (04)Управителния съвет и Изпълнителния секретариат на Райфайзенбанк (България) ЕАД
и на Българската комунистическа и нео(пост)комунистическа държава
и на нейните интердържавни съветски и други (Източни и/или Западни) държавни и/или мафиотски господарствуващи институционални и/или персонални (личностни) съучастници,
КАКТО И
НАКАЗАТЕЛНА И ГРАЖДАНСКО-ОБЕЗЩЕТИТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРИЧИНЕНИ (НАНЕСЕНИ)
ВРЕДИ ОТ ПРЕСТЪПНИ ДЕЯНИЯ на голямо множество отделни прецизно посочени и
доказани индивидуално-личностни престъпни персонални дейци (субекти), принадлежащи
към стратезите и изпълнителите на широкомащабната
престъпна дейност, извършвана от институционалните структури и специалните
служби на класическия комунистически политически
режим (от 1944 г. до 1990 г.), както и от (на) нео(пост)класическия комунистически политически режим (от 1990 г. до днес),
е описан в голямо множество папки, които са надлежно
регистрирани в офисите на българската държавна власт – специалните служби,
прокуратурата, съда, Министерския съвет, Министерството на вътрешните работи и
прочеe, както, впрочем, и в моите многобройни официално публикувани книжни
документални издания, а също така и във все още непубликуваните (поради липса
на финансови средства!!!) изключително многобройни отделни документални масиви.
ВПРОЧЕМ, видно от документацията
по следственото и съдебното дело, по което през 1984 г. бех осъден и престоях в
комунистическите затвори цели шест години, лично самият аз
още от 80-те години до
днес надлежно съм предоставял в офисите на 24
(двадесет и четири) базирани в София дипломатически мисии изключително обемиста
документация за престъпната селективно-геноцидна античовешка дейност, извършвана
от фукционерите на българския клан на престъпния държавно-политически комунистически
режим на съветските Червени Чудовища.
Освен това, от тук визираната
обемиста документация е видно, че по време на моето абсолютно противоправно
пребиваване в комунистическите затвори в България редица Западни официални
държавни, обществени и правозащитни институции и институционални и обществени
лица, като например Държавният Департамент на
САЩ, екс-канцлерът на Германия Вили Брандт, Amnesty International, Helsinky Watch, American Bar Association, Lawyers Committee for Human Rights и редица други национални и
международни правозащитни организации официално са се били ангажирали с определена форма на моя публична политическа защита, като са изнасяли и посочвали факти относно моята
политическа и правозащитна дейност, противоправното ми осъждане и жестокото ми
третиране в комунистическите затвори.
Впрочем, днес, вече
няколко десетилетия оттогава, все повече и повече се уверявам в правилността на
личностния и професионалния ми инстинктивен усет, който изпитах още от първите
дни след излизането ми от затвора през късната есен на 1989 г., и най-вече през
1990 г. по времето на участието ми в дейността на „Националната политическа
„Кръгла маса“ и Великото Народно събрание,
когато представителите на всичките
базирани в София Западни посланически мисии започнаха интензивно да ме канят на
официални приеми и на специални разговори и прикрито коварно да искат от мен
„за съобразяване и изпълняване“ и „като необходимо условие“ за тяхното
„съдействие“ за моята „блестяща“ бъдеща политическа реализация –
„в името на мирния преход към демокрацията“ официално, публично и „великодушно“ да се откажа от търсенето на
отговорност от виновните лица за злодеянията, извършени от тех спрямо мен и
моите семейно и фамилно най-близки хора.
Така, още тогава аз
започнах все повече и повече да осъзнавам и да разбирам дълбоко прикритата
истинска зловеща и перверзна същност на фалшивия конфликт между т. нар.
Комунизъм и т. нар. Западна Демокрация.
Така, още тогава аз
започнах да осъзнавам, че всичките правени по онова време високопоставени
„правозащитни“ изявления в моя полза са имали ЧИСТО БУТАФОРЕН, ДЕМАГОГСКИ И
НАЙ-ВЕЧЕ ПУБЛИЧНО-СПЕКУЛАТИВЕН ПРОПАГАНДЕН ХАРАКТЕР, обслужващ съвсем не
Справедливостта и Правосъдието, съвсем не интересите на жертвите на престъпния
комунистически режим,
а единствено престъпните
интереси на либералния клан в конспиративната му битка срещу консервативния
клан на съветския номенклатурен комунистически режим, както и престъпните
интереси на Западните финансови, икономически и политически („банкстерски“) елити,
водещата конфиденциална
стратегическа и оперативна цел на които се е свеждала до това ВСИЧКИТЕ ТАКИВА
КАТО МЕН ДА ПОСЛУЖИМ КАТО РИТУАЛНИ КАНИБАЛИСТИЧНИ ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЯ В ИМЕТО НА РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ГЛОБАЛИСТИЧНАТА ИДЕЯ конфронтацията между системите да завърши с
конвергенция на елитите срещу собствените им народи;
при която реализация
господствуващият геноциден политически терор
над народите от обширната Съветска империя да бъде заменен с господствуващ финансов, икономически и демографско-емиграционен геноциден
терор,
както и новият вид терор вече да бъде разпрострян не само върху
народите от постсъветската територия, но и над народите от Втория Съветски Съюз – Европейския Съюз.
Дори нещо повече – днес, вече
четвърт век след бутафорните политически промени, все повече и повече са
фактите, които ми дават основание да съм категоричен в констатацията си, че именно
конвергираните НЕО(ПОСТ)СЪВЕТСКИ И ЗАПАДНИ ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКИ ЕЛИТИ са
възложили на българските специални държавни и мафиотски служби задължението
перманентно и систематично да подлагат на специални
селективни широкоспектърни оперативни мероприятия за сломяване на личностния суверенитет
и волята за достойно поведение на абсолютно
всеки така наречен „политически затворник на комунизма“ и абсолютно всеки негов
семейно и фамилно близък човек, както и абсолютно всеки друг автентичен носител
на висок човешки морал и отдаденост на Спроведливостта,
като целта на тези мероприятия е
на тези лица да не им бъде дадена абсолютно никаква възможност за АВТЕНТИЧНО
участие в протичащите икономически и политически процеси.
Впрочем, в предишните ми
отворени писма до Вас от тази серия вече съм споменал, че точно в този именно
смисъл съвсем неотдавна, по време на така наречения „парламентарен контрол“ в
един от предишните парламенти,
високопоставени представители на българските специални
служби официално са докладвали факта или обстоятелството, че именно с конклудентното
съгласие или дори по изричното поръчение на техните чуждестранни, най-вече
Западни, „демократични партньори“, те не само са изработвали и продължават да изработват
фалшиви „доказателствено-информационни масиви“, предназначени за „мотивиране“
на така наречените „остри елиминационни оперативни мероприятия“, насочени срещу
определени не само напълно невинни, но и високодостойни и принципни лица, чието
автентично поведение на икономическата и политическата сцена има характера на
непреодолима пречка за реализиране на престъпните цели на конвергираните елити.
Обръщам
специално внимание на това, че видно както от текстовете, които са публикувани
в многобройните обемисти томове на моите документални книги, така и от
текстовете, които все още не са публикувани в книжни издания (поради липса на
финансови средства!!!), но все пак са официално публикувани в моите
Интернет-сайтове, след бутафорните политически промени през 90-те години абсолютно всички мои официални текстове, адресирани до институциите на българската
държавно-политическа и най-вече правосъдна власт, едновременно с това лично от
самия мен са били акуратно предоставяни в офисите
на посолствата на т. нар. „Демократичен Запад“.
Така, от цялостната (съвкупната) визирана
документация е видно, че:
като лице, което лично,
драматично, трагично и абсолютно безвиновно е пострадало от фукционерите на
българския клан на държавно-политическия комунистически режим на съветските
Червени Чудовища;
като лице, чийто
фамилно и семейно най-близки хора лично, драматично, трагично и абсолютно безвиновно са пострадали
от фукционерите на българския клан на държавно-политическия комунистически
режим на съветските Червени Чудовища, включително и като именно заради
своята фамилна и семейна принадлежност и солидарност с мен са заплатили със живота си, като фактически без абсолютно
никакво извършено от тех укоримо (престъпно) деяние и без абсолютно никаква юридическа
вина са били убивани чрез многобройните
насочени срещу тех елиминационни оперативни мероприятия на специалните служби
на българския комунистически и нео(пост)комунистически режим;
като лице, имащо не
само статуса на дълбоката лична заинтересованост за търсене на отговорност от
престъпните дейци, но и имащо статуса на висококвалифицираната принадлежност
към юридическата професия, и най-вече статуса на съдбовната отдаденост именно на
принципа за Справедливостта, Отговорността, Правосъдието и Истината,
ОТ 80-ТЕ ГОДИНИ ДО ДНЕС НЕ СЪМ
СПИРАЛ ДА НАСТОЯВАМ ЗА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ЗА
ЗЛОДЕЯНИЯТА НА ФУНКЦИОНЕРИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА СЪВЕТСКАТА И НА
ПОСТСЪВЕТСКАТА ИМПЕРИЯ НА ЗЛОТО И НА ТЕХНИТЕ СЪВЕТСКИ, РУСКИ И ВСЯКАКВИ ДРУГИ ИНТЕРДЪРЖАВНИ
И МАФИОТСКИ СЪУЧАСТНИЦИ.
Така, от цялостната (съвкупната)
визирана документация е видно, че НАПЪЛНО ФАКТОСЪОБРАЗНО И ПРЕЦИЗНО СЪМ ОПИСАЛ
И ПОСОЧИЛ КАКТО ОТДЕЛНИТЕ КОНКРЕТНИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЯНИЯ, ТАКА И ОТДЕЛНИТЕ
ДЕЙЦИ-ИЗВЪРШИТЕЛИ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА, И В ТОЗИ СМИСЪЛ ИМЕННО В КАЧЕСТВОТО МИ НА
ВИСОКОПРОФЕСИОНАЛЕН ЮРИСТ СЪМ АБСОЛЮТНО КАТЕГОРИЧЕН,
ЧЕ ВСЕКИ,
КОЙТО СЕ ОПИТВА ОФИЦИАЛНО ИЛИ КОНКЛУДЕНТНО ДА ОБОСНОВАВА И ДА ПОДДЪРЖА ТЕЗАТА
ЗА НЕВИНОВНОСТ НА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ИЗВЕРГИ, КАКТО И ПРАКТИЧЕСКАТА СТРАТЕГИЯ ЗА
ОБЕЗПЕЧЕВАНЕ НА БЕЗОТГОВОРНОСТ НА ВИЗИРАНИТЕ БЪЛГАРСКИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЙЦИ И НА ТЕХНИТЕ
СЪВЕТСКИ, РУСКИ И ВСЯКАКВИ ДРУГИ ИЗТОЧНИ И/ИЛИ ЗАПАДНИ ИНТЕРДЪРЖАВНИ И
МАФИОТСКИ ГОСПОДАРСТВУВАЩИ СЪУЧАСТНИЦИ,
С ТОВА
РАЗКРИВА (ДЕМАСКИРА) СВОЯТА ФАКТИЧЕСКА СЪУЧАСТНИЧЕСКА ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ
ВИЗИРАНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И КЪМ ИМПЕРИЯТА НА ЗЛОТО, А СЛЕДОВАТЕЛНО И
НЕОБХОДИМОСТТА ДА ПОНЕСЕ СЪОТВЕТНАТА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ.
ІІІ.
Ваши Превъзходителства,
Като изрично и пределно
ясно ПРЕДВАРИТЕЛНО
ИЛИ ПРЕЮДИЦИАЛНО подчертавам, че вече второ десетилетие систематично и прецизно
професионално съм изследвал и изследвам специално механизмите и ефектите на така наречените финансови и икономически
кризи, и че съм абсолютно категоричен, че началото на понастоящем
бушуващата финансова криза ПРЕЦИЗНО ПЛАНОМЕРНО съвпада с деня на падането на
„Берлинската стена“,
тук и сега, специално пред
Вас, ще акцентирам само върху следните факти и абстоятелства:
В
началото на месец Октомври 2008 г. българското Правителство, представлявано от
Министерството на правосъдието, бе организирало специален тържествен публичен
форум, на който бе обявен текстът на Специалния Доклад на Световната банка;
По време на
този форум Световната банка официално е препоръчала на българското Правителство
да вземе драстични мерки за ограничаване на лавинообразното нарастване на
гражданските и административните дела срещу държавата.
В частност
като един от начините за извършването на това тя е препоръчала
не само да
бъдат увеличени съдебните такси,
но и да бъде осъществено свеждането на икономическото състояние на
българските граждани до тотална невъзможност да отделят средства за
осъществяване на своята съдебна защита срещу престъпния произвол на държавата;
Тъй като
срещу тази височайша препоръка на Световната банка до днес все още не е протестирала
нито една от държавите-членове на Европейския съюз, нито самият Европейски
съюз, нито Съветът на Европа, нито Стразбургският съд за защита на човешките
права,
ПРЕДЕЛНО
ОЧЕВИДНО Е, ЧЕ тази фактическа съвкупност несъмнено е категорично
доказателство, че всичките тези институции косвено или директно обслужват
интересите на престъпната власт на българския комунистически елит,
трансформиран в мафиотски и легитимиран като „европейски”.
*******
Само един
месец след това, на 10 Ноември 2008 г.
аз, Янко Николов Янков, надлежно регистрирах следния съдебен Иск:
„До Административен съд-София-град, ул. „Георг Вашингтон”
№ 17, 1000 София
ИСК от Янко Николов Янков - гражданин на Европейския съюз (.....) съпруг и
пълномощен представител на Елка Петкова Янкова - гражданин на
Европейския съюз (...)
Срещу: (1) Министерския съвет
(Правителството), на Република България, бул. „Княз Дондуков” № 1, 1123
(1000) София; (2) Българската социалистическа партия, ул. „Позитано” № 20, 1000
София; (3) Посолство на Руската Федерация в Република България,
бул. „Драган Цанков” № 28, 1113 София; (4) Представителство
на Европейската комисия в България (Европейска комисия.
Европейският Съюз в България), ул. „Московска” № 9, 1000 София; (5)
Посолство на Съединените Американски Щати в България, ул. „Козяк” № 16, кв. „Лозенец”, 1407 София;(6) Посолство на Република Австрия в
България, ул.
Шипка, 4, 1000 (1087) София; (7) Посолство
на Кралство Белгия в България, ж. к. „Лозенец”, площад „Велчова
завера” № 1, 1164 (1126) София; (8)
Посолство на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия в България, ул. „Московска”, № 9, 1000 София; (9)
Посолство на Федерална Република Германия в
България, ж. к. „Изгрев”, ул. „Фредерик Жолио Кюри”, № 25, 1113
(1087) София; (10) Посолство на Република Гърция в България, ул.
„Сан Стефано” № 33, 1504 София; (11) Посолство
на Кралство Дания в България, бул. „Княз Дондуков” № 54, П.К. 1393,
1000 (1504) София; (12) Посолство на
Кралство Испания в България, ул. „Шейново” № 27, 1504 (1087) София; (13)
Посолство на Република Италия в България, ул.
„Шипка” № 2, 1000 (1087) София; (14) Посолство
на Португалската Република в България, ул. „Позитано”, 9, бл. 3, ет.
5, 1000 София; (15) Посолство на Република Франция в България,
ул. „Оборище” № 27-29, 1504 (1087) София; (16) Посолство на Кралство Холандия в България, ул.
„Оборище” № 15, 1000 (1504); (17) Посолство на Конфедерация
Швейцария, ул. „Шипка”, № 33, 1000 (1087, 1504) София; (18)
Световна Банка, Постоянно представителство в България, бул. „Драган Цанков”
№ 36, сграда „Интерпред - Световен търговски център”, блок А, етаж 5, 1113 (1087) София; (19) Международен
валутен фонд, Постоянно представителство в България, Площад „Александър
Батенберг” № 1, 1000 София; (20) Европейска банка за
възстановяване и развитие, Постоянно представителство в България, ул.
„Московска” № 17, 1000 София;
Цена на иска: 1 000 000 (един милион) левове, материални
вреди, морални вреди и пропуснати ползи
І.
През 1972 г.,
когато съпругата ми Елка Петкова е била на 13 (тринадесет)-годишна
възраст, на нейно име в Габровския клон на Държавната спестовна каса е
била открита партида за т. нар. „жилищен влог”, и на 29
март 1972 г. е била издадена съответната „Спестовна книжка”,
удостоверяваща посочения факт.
От тази „Спестовна
книжка” е видно, че през 1988-1989 г. величината на предоставената
на държавата парична сума е била толкова, колкото по онова време е струвало
едно минимално по обем самостоятелно жилище.
За сведение
тук и сега посочвам, че:
►по
онова време на нея (Елка Петкова) не й е било предоставено каквото и да
е жилище и държавата не е била изпълнила обещанието и задължението си, за
изпълнението на което е била получила визираната висока за онова време (включително
и в доларово измерение) парична сума;
►както
по онова време, така и след това, Елка Петкова не е имала и днес няма
собствено жилище, никога не е била наемател на държавно жилище и фактически
винаги е живяла при условията на изключително скъпоструващия т. нар. „свободен
наем”;
►ако
по онова време държавата е била изпълнила задължението си, Елка Петкова
никога не е щяла да има жилищните, битовите и житейските затруднения и
драматични проблеми, които е имала в продължение на много години - фактически през
целия си живот;
►за
сведение – едно такова жилище днес струва около 120 000 (сто и двадесет хиляди)
левове или около 60 000 (шейсет хиляди) евро.
От тази „Спестовна
книжка” е видно, че преди повече от 36 (тридесет и шест) години, на
29 март 1972 г., Елка Петкова е била предоставила на държавата една
изключително висока за своето време парична сума, срещу което тя (държавата) е
била поела задължението да й предостави жилище; което задължение за българската
държава е произтичало и продължава да произтича и да бъде официално обезпечено
и гарантирано от правовия характер на българската държава, от задължителните за
българската държава принципи и норми на Правото и от подчинените на Правото
ангажименти на българската държава с голямото множество европейски и световни
политически, военни, икономическо-финансови и други организации и формирования.
До днес,
обаче, българската държава все още не е изпълнила това поето от нея задължение,
не е предоставила никакво жилище и не е върнала парите, които е получила, за да
предостави жилище.
ІІ.
За какво,
всъщност, става въпрос?
Първо,
преди повече от 36 (тридесет и шест) години, на 29 март 1972 г., позовавайки
се и основавайки се на съответната норма, съществуваща в съответния Закон, без
да знае, че тази норма е била предумишлено и сравнително виртуозно създадена от
държавата с престъпна измамническо-грабителска цел, Елка Петкова е била
предоставила на българската държава една изключително висока за своето време
сума български пари, които пари по онова време, поне в продължение на 20
(двадесет) години, официално са имали напълно равнозначна доларова
съизмерителна (съпоставителна) стойност.
Второ, на 05 май 2000 г., в бр. 37 на
„Държавен вестник” е обнароднаван приетият от българския Парламент „Закон за
обявяване на комунистическия режим в България за престъпен”, съгласно
императивната сила на който е прието и постановено, че: ►през
периода от 09 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. българската държава
е функционирала в условията престъпен комунистически режим на държавно
управление; ►през същия времеви период е била престъпна и
дейността на функциониращата като организационна структура Българска
комунистическа партия.
В частност, както съгласно
смисъла на така посочения Закон, така и съгласно смисъла на фактите,
които са визирани в настоящия казус, през въпросния времеви период, при
условията на изключително опасен престъпен предумисъл, българската държава е
била създавала законови правила, които самата тя не е имала никакво намерение
да спазва и реално не е спазвала, но които е използувала за съзнателно
престъпно нарушаване на основните човешки права и свободи и за ограбване на
собствеността на българските граждани.
В частност,
от визираната ситуация е видно, че през периода от 29 март 1972 г. до 10
ноември 1989 г. законово признатата за престъпна българска държава е
използувала метода на заложената в закона измама, чрез който метод, обещавейки
на Елка Петкова да й даде жилище, държавата е получила визираната в
документацията сума пари, след което не само не е била предоставила обещаното
жилище, но и не е върнала взетите пари.
Трето,
би трябвало да е ноторно известно на българския съд обстоятелството (или
фактът), че не друг, а именно вторият по ред посткомунистически български
премиер Димитър Попов (премиер от 20. 12. 1990 до 7. 11. 1991) бе този,
който само преди няколко дни официално заяви в медиите (вж.: Димитър Попов,
Вместо средна класа създадохме олигархия, Кафене.нет
27.10.2008 г., http://www.kafene.net/news.html; Епохални времена-бг.ком
27.10.2008, http://www.epochtimes-bg.com/2008-03/2008-10-27_12.html), че само за 8 (осем)
месеци, през периода от 3 февруари 1990 г. до 22 септември 1990 г., по време на
управлението на комунистическо-социалистическото правителство на Андрей
Луканов, от държавната хазна са били изчезнали 2 (два) милиарди долари,
коита са били раздадени от Правителството на приближени и верни на БКП,
БСП и ДС хора и фирми, които хора и фирми са използували тези пари, за да се
формират като олигархия, която управлява страната оттогава и до днес.
В
частност, от изявлението на въпросния Премиер е видно, че парите,
които по онова време са се намирали в банковата институция Държавна
спестовна каса, която е била съставна част на т. нар. „държавна хазна”,
по силата на престъпната управленска воля на Правителството, са били
взети оттам, за да бъдат предоставени на формиращата се олигархия,
встъпваща на обществено-политическата сцена като нов тип престъпен
комунистическо-ченгеджийски елит.
В частност,
от изявлението на въпросния Премиер е видно, че парите, които
съпругата ми е била подмамена да предостави в Държавна спестовна каса, са
били взети от нея съвсем не за да й бъде предоставено обещаното жилище, а за да
бъдат предоставени на престъпния комунистически и посткомунистически елит.
В частност,
от изявлението на въпросния Премиер е видно, че това е било станало
именно по времето на т. нар. „посткомунистически период” от 3 февруари
1990 г. до 22 септември 1990 г., когато управлението на българската държава е
било осъществявано от новопоявилата се на политическата и държавноуправленската
сцена т. нар. Българската социалистическа партия - която, всъщност, е
имала статуса не само на фактически трансмутационен продукт на
една от структурите на комунистическата Империя на Злото, но и статуса
на юридически приемник и наследник на престъпната Българската
комунистическа партия.
Четвърто,
Въпросният Премиер (Димитър Попов), разбира се, е „пропуснал” да
отбележи два изключително съществени факти: както че ръководеното
от него Правителство, така и че всички следващи правителства не са били
взели и предприели каквито и да са държавнически (властови) мерки, за да бъдат
преследвани престъпниците и за да бъдат върнати в държавната хазна ограбените
пари; така и че всичките тези т. нар. „посткомунистически
Правителства” изключително активно са участвували в изготвянето на
текстовете на приетия от Парламента противоправен (и портивоконституционен)
Закон, и най-вече на приетия с Постановление на Министерския съвет
„Правилник за прилагане на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани
с многогодишни жилищно-спестовни влогове”.
Пето, проблемата е в това, че специфичността
на визирания в настоящия Иск юридически казус се състои в обстоятелството,
че принципите и текстовете на въпросния Закон и на въпросния
Правилник имат точно същия престъпен характер и цели, каквито са били и
характерът и целите на действуващото в същата сфера законодателство по времето
на престъпния комунистически режим, а именно: да бъде осъществено камуфлажно
правоподобно законово скриване на факта на престъпното ограбване на парите на
влогопритежателите и да не бъде дадена никаква реална възможност на
ограбените както да осъзнаят същността на ситуацията, така и да защитят
нарушените си права и интереси.
Проблемата
е в това, че принципите и текстовете на въпросния Закон и на въпросния
Правилник се намират в драстично противоречие с принципите и нормите на
Международните и Европейските правни нормативни и договорни актове, както и с
тези на българската Конституция.
Проблемата
е в това, че именно по времето, когато престъпният комунистически елит вече е
бил започнал интензивно да изгражда капитализъм за себе си, чрез принципите
и текстовете на множество законови норми, включително и чрез текстовете на
въпросния Закон и на въпросния Правилник, той е бил продължил интензивно да
налага за населението комунизъм и комунистически тип отношения.
Така, чрез
тези именно законови (но противоречащи на Провото!) норми българският
влогопритежател и неговите пари биват принудително закрепостявани към чисто
комунистическата идея и практика за придобиване на жилище изключително чрез
неговото предоставяне от държавата или чрез благоволението на държавата, и по
този начин влогопритежателят е лишен от правото и от възможността свободно
да оперира с парите си и да ги използува както за реално участие в свободния
жилищен пазар, така и за техното реално адекватно използуване за други цели
(след осъзнаването, че посочените установени от държавата нормативни правила
всъщност са виртуозно заложен от държавата капан за ограбване на
влогопритежателите).
ІІІ.
Специфичността
на преблемите, визирани в юридическия казус на настоящия Иск, се състои и в обстоятелството, че
понастоящем управляващото Правителство с повече от половинвековна
криминогенна рецидивистка упоритост продължава грабителската политика на
престъпното комунистическо правителство.
Тази
престъпна рецидивна стратетия, впрочем, е била недвусмислено
демонстрирана лично от Премиера само преди около един месец в българския
Парламент. Така, по време на редовния петъчен парламентарен контрол,
проведен на 03 октомври 2008 г., отговаряйки на питането на депутата Минчо
Христов относно политиката на Правителството за решаването на все
още нерешените проблеми на българските граждани с многогодишни жилищноспестовни
влогове, българският Премиер (син и внук на една от най-зловещите
престъпни комунистически фамилии) заяви, че:
а)
„компенсирането ще се осъществява съобразно съществуващите нормативни
документи и финансовите възможности на страната”;
При което в
съответствие с половинвековната комунистическа практика с нагла престъпна
откровеност е употребил чисто комунистическото понятие „нормативни документи”,
а не „нормативни актове”; и освен това, е „пропуснал” да уточни,
че както съдържанието на „нормативните документи”, така и съдържанието на
„финансовите възможности” на страната досега са били определяни именно
от същите онези престъпни комунисти и ченгета, които, за да обезпечат своето
трансмутиране в мафиотска олигархия, са ограбили намиращите се в държавната
хазна пари - където, в частност, са се намирали и парите на влогопритежателите;
б)
компенсацията на влогопритежателите ще се изплаща само при условие, че те
днес - половин век след влагането на парите си, участвуват в покупката на
готово жилище или при започването на изграждане на жилище;
При
което е „пропуснал” да уточни, че чрез тази установена престъпна система
на компенсиране на ограбените влогопритежатели фактически е нарушена
суверенната собственическа воля на собственика на парите, и най-вече волята на
собственика да използува собствените си пари по свое собствено динамично
усмотрение; с което, впрочем, чрез алхимията на престъпното комунистическо
законодателство собственикът на парите - които още преди половин век са
били вложени в държавната банкова институция, фактически както тогава, така и
днес - е превърнат в несобственик и е третиран именно като несобственик и като
носител на крепостни или робски задължения.
ІІІ.
Несъмнено
ноторно известен на съда е фактът (официално признат от самия Председател на
Върховния Административен съд), че съдиите са агентурни лица,
които са внедрени в съдебната система от бизнеса (тоест - Мафията) и специалните
служби (които, освен това, се преструват, че не знаят за съществуването на
този факт). В този именно смисъл, обръщайки се към сезирания с
настоящия иск Административен съд - София-град, ние не храним абсолютно
никакви илюзии относно изхода на делото, тъй като ни е пределно ясно, че всички
български съдии са свързани с правото точно толкова, колкото и проститутките -
с морала и нравствените ценности; и че може би моралът на
проститутките е много по-висок, отколкото този на българските съдии.
Несъмнено
ноторно известен на съда е и фактът, че „80 % от депутатите служат на
корпоративни интереси” (т. е. – на Мафията) и че 50 % от
гласуваните от сегашния парламент актове са нелегитимни (тоест – НИЩОЖНИ)
поради липса на кворум (Актуално.ком 02 ноември 2008 г., http://politics.actualno.com/news_193674.html, бгнюзрум.ком 02 ноември
2008 г., http://bgnewsroom.com/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/n103555/%D1%8F%D0%BD%D0%B5%D0%B2-80-%D0%BE%D1%82-%D0%B4%D0%B5%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B0%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8,
„Държавата – това е фарс”, 03 ноември 2008 г., http://kaily.dir.bg/_wm/diary/diary.php?did=440113&df=46&dflid=3, нюзклуб.бг 04 ноември 2008 г., http://news.club.bg/193674.html).
Несъмнено
ноторно известен на съда е и фактът, че точно по същото време (03 ноември 2008
г.‼!) е подготвен окончателният проект за гласуването и приемането на противоправен
и противоконституционен нормативен акт, съгласно който право на
компенсация ще имат само онези влогопритежатели на жилищноспестовни влогове,
всичкото имущество на които е по-малко от 40 хиляди лева, при това само ако в
предстоящата една година придобият или започнат да строят жилище, при което т.
нар. „лихвоточка” ще бъде в размер на 6 (шест) стотинки (лекс.бг
03 ноември 2008 г., http://lex.bg/bg/news/view/24669). От всичко това е видно, че управляващият
в България от 10 ноември 1989 г. до днес мафиотски неокомунистически
политически режим е трансмутация на престъпния класически комунистически режим.
ІV.
При
предяваването на настоящия иск ние (ископредявителят и упълномощителят)
изхождаме от представата, че би било нормално българският съд да е ангажиран
със залегналата в Правото идея, че всички чуждестранни политически,
държавни, военни и финансови формирования и институции, които се намират в
състояние на партньорска, коалиционна, федеративна, конфедеративна, договорна
или каквато и да е друга официална юридическа или фактическа форма на
ангажираност с българската официална държавна власт; и които, освен това, не
само са придавали политическа легитимност и финансова подкрепа и обезпеченост
на тази власт, но и директо са препоръчвали извършването на престъпни деяния
или не са протестирали срещу (не са се противопоставяли на)извършването на
престъпни деяния на властта; са както съучастници в престъпните актове и
дейности на българската държавна власт, така и солидарно деликтно отговорни.
В
този именно смисъл ние сме предявили нашият иск не само срещу непосредствено
виновните български държавни институции, но и срещу техните престъпни
съучастници и делектни другари.
В
този именно смисъл ние пледираме пред съда да изиска от всичките така формирани
(или конституирани) ответници по иска да представят пред съда своето изрично и
ясно формулирано писмено гледище относно своята ангажираност и участие
(съучастие) в престъпната и деликтната дейност на българската държава в
конкретния казус.
Според
нас, в частност така конституираните ответници следва да отговорят и на
въпроса: „Знаели ли са за съществуването на факта или обстоятелството, че
българската държава е нарушила и продължава да нарушава така посочените
конкретни права и интереси на българските граждани, и ако са знаели –
противопоставили ли са се на това или изрично или мълчаливо са насърчили
престъпната и деликтната дейност на българската държава?”.
Според
нас, в частност така конституираните ответници следва да отговорят и на
въпроса: „Нима наистина не са били забелязали факта на изчезването от
българската хазна на два милиарди долари и не са могли да се
досетят, че това са пари, ограбени от българските граждани, или с престъпен
съучастнически умисъл и удовлетворение са били приели и продължават да приемат
факта, че тези кървави пари са били вложени в техните механизми на политическо,
икономическо и прочее управление?”.
V.
Макар и
визираният тук правен казус да е пределно елементарен и да не изисква специално
упоменаване и уточняване на въпроса относно началната и крайната дата на
исковата претенция, все пак, за да избегна каквато и да е коварна стратегия на престъпния
мафиотски български съд, насочена към размотаване във времето и елиминиране
на исковата ни претенция, уточнявам следното: началната дата на исковата
претенция е датата на издаването на посочената т. нар. „Спестовна книжка”,
която дата е на 29 март 1972 г., а крайната дата е датата на подаването на
настоящият иск за обезщетение.
Уточнявам,
също така, че става въпрос за искова претенция за нанасени материални
вреди, морални вреди и пропуснати ползи, общият размер на които е
изрично посочен.
VІ.
Тъй като единият от
конституираните тук ответници е и Световната Банка (Постоянно
представителство в България), намираме за необходимо да обърнем внимание
върху следните факти и обстоятелства.
Само преди
около един месец престъпното мафиотско българско Правителство,
представлявано от Министерството на правосъдието, бе организирало
специален тържествен публичен форум, на който бе обявен текстът на Специалния
Доклад на Световната банка. В пълно съответствие с акцентите на официалните
български държавнически лица, медиите акцентираха преди всичко върху една от
констатациите на Световната банка и върху свързаните с тази констатация
препоръки.
Става
въпрос за това, че Световната банка официално е препоръчала на
българското Правителство да увеличи съдебните такси като начин за ограничаване
на лавинообразното нарастване на гражданските и административните дела срещу
държавата.
Във връзка
с това декларирам следното:
Първо,
историята на политическите и правните идеи, учения и практически реализации
категорично свидетелствува, че именно престъпната комунистическа идеология и
практика са онези сили, които никога не са се съобразявали и никога не се
съобразяват със синтезираните в правните идеи и правните норми хуманистични
идеали и завоевания на човечеството.
Второ, именно смазващата човека и неговото достойнство престъпна
комунистическа практика е онова зловещо явление, което винаги е препоръчвало
намаляването на броя на съдебните дела да става чрез смазването на
икономическия и волевия потенциал на хората, а не чрез създаването на
такава система за зачитане на човешките и правните ценности, при която
гражданите реално да нямат основания да се обръщат към съдилищата за
правосъдие.
Трето, в този именно смисъл отправената към българското
Правителство официална препоръка на Световната банка има характера на
най-зловеща съвременна форма на проявление на онзи тип препоръки, които не
много отдавна институции като КПСС и СССР отправяха към периферните структури
на ръководената от тях Империя на Злото.
Четвърто, в този именно смисъл ние считаме, че чрез посочената
препоръка Световната банка недвусмислено е демонстрирала своята
принадлежност към най-зловещите в историята на човечеството престъпни
структури, изграждащи и основаващи своето богатство върху механизмите на
фактическия канибализъм и поддържането на зловещи престъпни политически режими,
включително и върху зловещия комуноидно-мафиотски политически режим в
България.
VІ.
Петитум:
От така
посочените и изложени факти и обстоятелства и от приложения документ (копие от
Спестовната книжка) е видно, че българската държава и в частност българското
Правителство и неговите български, чуждестранни и международни (световни)
престъпни съучастници и деликтни другари са извършили деяния, с които са
нарушили гарантираните от Правото права и интереси на Елка Петкова
Янкова, гражданин на Европейския съюз, при което са предизвикали
(постигнали) нанасянето на материални вреди, морални вреди и пропуснати
ползи, общият размер на които е изрично посочен.
От така
посочените факти и обстоятелства е видно, че българската държава
(Министерският съвет на Република България) не са щели да имат наглото
престъпно самочувствие и усещане за безотговорност, които са
демонстрирали по време на злодеянията си, ако не са имали съучастническата
и другарската политическа и финансова подкрепа и обезпеченост на
посочените в иска чуждестранни политически, държавни и финансови
формирования и институции, които следва да носят (и да понесат) солидарна
отговорност.
При така
посочените факти и обстоятелства пледирам пред надлежния български съд да
извърши необходимото съдебно разследване и да постанови решение, с което да
осъди ответниците да обезщетят Елка Петкова Янкова, гражданин на Европейския
съюз, за посочените по-горе умишлено причинени вредни последици и да
заплатят предявената искова претенция, законната лихва и направените
съдебни разноски.
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
са посочени по-горе.
Приложение Първо: копие от нотариално заверено пълномощно;
Приложение Второ: ксерокс-копие от посочената т. нар. „Спестовна книжка”, което копие се състои
от 4 (четири) страници;
Приложение Трето: копия от текста на настоящия иск (заедно с
Приложение Първо), предназначени за надлежно връчване на ответниците.
Друг вид приложение: финансов банков документ,
удостоверяващ факта, че е внесена законоустановената държавна такса.
10 Ноември 2008 г. Янко Н. Янков“
*******
Едно напълно
излишно УТОЧНЕНИЕ – съдът, разбира се, въобще не даде ход за разглеждане на делото
по съществото на Иска.
*******
Още едно напълно
излишно УТОЧНЕНИЕ -
Несъмнено съществено важен щрих към така обрисуваната
картина е и фактът, че
в началото на 2009 г.
поощряваната от австрийското правителство „Райфайзен
банк”
нагло и демонстративно нареди на българското правителство
„да се върне към едно много ниско ниво на трудовите
възнаграждения”;
при което това „височайше нареждане” е било дадено в
контекста на многобройните констатации
на редица световни и европейски изследователски центрове,
съгласно които нивото на икономическите приходи на българите и стандартът на
живота в България
много отдавна са определени като
ориенталски, азиатски и африкански,
но не и европейски."
*******
И още едно напълно
излишно УТОЧНЕНИЕ – тъй като аз продължих ИНТЕНЗИВНО да завеждам съдебни дела
срещу така визираните ответници и
броят на делата стана няколко десетки,
след няколко
изрични „доброжелателни“ предупреждения,
че ако не спра, ще
бъда наказан с осакатяване,
и след като
официално поисках от Премиера и Главния прокурор да извършат разследване на (за)
отправените ми заплахи,
на 21 юни 2010
г., около 15 часа,
две очевидно
професионално обучени лица ме нападнаха точно пред Съдебната палата в София;
при което, с
очевидно демонстративна цел
(да покажат своята
безотговорност и недосегаемост от Правосъдието)
направиха това
точно пред охранителните видеокамери на Съдебната палата;
и така с
един-единствен удар със железен предмет (нунчаку – nunchaku) счупиха рамото ми
на пет парчета;
след което, разбира
се,
до днес не е
извършено абсолютно никакво разследване.
И така до днес нямам отговор на въпроса
„Тъй като е повече от очевидно, че така визираните
банкстерски и държавно-политически субекти нагло поощряват създаването на пълна
невъзможност за защита на пострадалите лица,
все пак
кои от така визираните ЧУЖДЕСТРАННИ ОТВЕТНИЦИ по тези
съдебни дела са СЪЩИНСКИТЕ ПОРЪЧИТЕЛИ НА ПОКУШЕНИЕТО?“
ІV.
Ваши Превъзходителства,
Категоричен съм, че СЪГЛАСНО ПРИНЦИПИТЕ И НОРМИТЕ
НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО И НА ОБЩОЧОВЕШКИЯ (хуманистичния) МОРАЛ
КАКТО представителите на първоначално
визираните посолства, ТАКА И НАЙ-ВЕЧЕ Вие – тук визираните представители на 47 посолства и 4 световни финансови институции – ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ
МИ ДЪЛЖИТЕ, поне от дипломатическа куртоазия, коректен отговор на поставените от
мен въпроси и искания.
За пореден, може би вече хиляден,
път, днес – ЧЕТВЪРТ ВЕК след бутафорните политически промени в България – се
обръщам към всичките Вас с пределно ясно формулираното напълно легитимно искане:
Да ми съдействувате и да ми дадете реална фактическа
възможност да заведа (предявя) пред правосъдните институции на Вашите държави
съдебни дела за репараторна и наказателна отговорност срещу официалната
българска държава
и нейните интердържавни съучастници
и срещу институционално ангажираните лица,
които са участвували и продължават да участвуват във вече
половинвековното зловещо селективно-геноцидно репресивно преследване именно по
повод, във връзка и заради мен на всичките мои семейно и фамилно най-близки
хора и на самия мен,
каквито дела вече ЧЕТВЪРТ ВЕК НАПЪЛНО БЕЗРЕЗУЛТАТНО съм
се опитвал и продължавам да се опитвам да реализирам тук, в България.
Обръщам се към всичките Вас,
като преди всичко по аналогия и като
прецедент
се позовавам на казуса с
руския бизнесмен Борис Березовски, който бе
поискал да заведе съдебно дело
срещу американското списание „Форбс“ заради
публикация от 1996 г.,
при
което американските издатели настояваха делото да се гледа или в Русия, или в САЩ,
но
британски съд бе приел да гледа делото, като се бе позовал на стремежа на Березовски да получи безпристрастно
съдебно решение.
Обръщам се към всичките Вас,
като се позовавам на принципите и нормите на т.
нар.
„Проект „Край на безопасните убежища“ и
„Край на безнаказаността чрез универсална
юрисдикция“.
Обръщам се към всичките Вас,
като също така подчертавам факта,
че вече многократно, бих казал дори
– СТОКРАТНО,
НО НАПЪЛНО БЕЗРЕЗУЛТАТНО –
съм се опитвал да предизвикам и да
фокусирам вниманието
на голямо множество знакови фигури от
американския,
и най-вече западноевропейския, дипломатически
корпус в България,
при което:
***по-специално
съм акцентирал върху ескалиращото безправие и брутално-репресивно-геноцидното
нарушаване на изключително голямо множество мои лични права, права на моите
близки хора, права на ръководените от мен обществени и политически организации,
както и на права на други хора;
***и,
също така – специално, ясно и изрично – съм
акцентирал върху факта, че както като лично пострадал, така и като научен
изследовател в сферата на правните и политическите науки доста отдавна съм
констатирал, че
поне след извършените през
късната есен на 1989 г.
бутафорни политически промени в
България
т. нар. „демократичен“, „хуманен“
и
„антикомунистически“ Запад
всъщност е насочил усилията си
именно към това –
всячески да укрепи
икономическата и политическата
власт
на новия криминогенен ешелон
на престъпния комунистически елит
и да поощри този престъпен елит
да извърши пълно унищожение на последните останали живи личности с високо човешко достойнство, християнски
морал и доблест.
И накрая,
обръщам се към всичките Вас,
Ваши Превъзходителства,
с изричното и пределно ясно изразеното
искане
да направите всичко, което е необходимо
и е във възможностите и прерогативите Ви
да регистрирам
съгласно изискванията на
Международното, Европейското и Вашето национално Право
Документационно-информационен и
Правозащитен Център или Бюро
с наименование
„Истина,
Справедливост и Правосъдие“,
главната цел на която да бъде:
►събиране
на доказателства за престъпната дейност на отделни личности, които по официален
или секретен (таен) начин са били свързани с официалната българска държавна
власт или с Мафията, и които именно в качеството си на такива са
осъществявали своите съответни престъпни действия;
►провеждане
на официална информационна дейност, насочена към мотивиране на световната и
европейската общественост да бъдат приобщени към идеята и към практиката за търсене на наказателна и репараторна
отговорност за всяко отделно престъпление, извършено от всеки отделен български
престъпен деец и всеки отделен негов интердържавен съучастник;
►извършване
на всякаква, необходима за подпомагане на правосъдието конкретна дейност,
насочена към реализирането на
търсената наказателна и репараторна отговорност от българските престъпни дейци
и техните интердържавни съучастници.
V.
Ваши Превъзходителства,
Като, все пак, Ви пожелавам
плодотворен мандат, изразявам желанието си да нарушите досегашното си политкоректно
мълчание по повод на и във връзка с голямото множество адресирани до Вас мои писма
и да ми отговорите смислено и адекватно.
Следва продължение – Тридесето
Отворено официално писмо
07 Март 2015 г. Янко Н. Янков
***
(Kрай на документа)
Няма коментари:
Публикуване на коментар