Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския
съюз;
Академик, почетен член на
Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),
Директор на Научния център за правни, политически науки и дипломация при БАНИ;
Председател на УС на Базисния Институт за Проучване и
защита на човешките права,
Председател на Съюза на юристите-демократи
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок
4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Skype: Veliovski3
=========================================================
28 Януари 2015 г.
Cry for
Justice // Cry for Law // Вик за
Правосъдие
Двадесет и четвърто Отворено официално писмо
---
Без РЕАЛНО Правосъдие Свободата в България
е абсолютна фикция,
държавната власт е безскрупулно ГЕНОЦИДНА.
45 години КОМУНИСТИЧЕСКИ и
25 години НЕО(ПОСТ)КОМУНИСТИЧЕСКИ ГЕНОЦИД стигат!
Крайно време е за ОТГОВОРНОСТ – наказателна и
репараторна!!!
Граждански обвинителен акт
срещу Обединено кралство
Великобритания и Северна Ирландия
01) До Негово Превъзходителство Посланика на Австралийския съюз
Посолство
на Австралия в Атина (акредитирано и за България)
Level 6, Thon
Building, Corner Kifisias and Alexandras Avenue,
Ambelokipi,
Athens 115 23, Greece
02) До Негово
Превъзходителство Посланика на Република Австрия
ул. „Шипка“ № 4, 1000 (1087) София
03) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Албания
1504 София, ул. „Кракра“ № 10
04) До Негово Превъзходителство Посланика на Княжество Андора
Ministere des Affaires
Etrangeres
Carrer Prat de la Creu, 62-64
– AD 500 Andorra la Vella
05) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Аржентина
бул. „Драган Цанков“ № 36
„ИНТЕРПРЕД“, бл. „Б“, 8 етаж,
1040 София, п.к. 635
06) До Негово Превъзходителство
Посланика на Кралство Белгия
1407 София, бул. „Джеймс
Баучeр” № 103, ет. 3
07) До Негово Превъзходителство Посланика на Федеративна
Република Бразилия, бул. „Княз Дондуков“ № 54-Б
08) До Негово Превъзходителство Посланика на Светия
Престол - Ватикана
(Апостолическа Нунциатура), ул. „11-ти Август“ № 6, София
09) До Негово Превъзходителство Посланика на Обединено
кралство Великобритания и Северна Ирландия, ул. „Московска“ № 9, 1000 София
10) До Негово Превъзходителство Посланика на Федерална
Република Германия, ул. „Фредерик Жолио Кюри” № 25, 1113 (1087) София
11) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Гърция
ул. „Евлоги Георгиев“ № 103 (ул. „Сан
Стефано“ № 33), 1504 София
12) До Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Дания
бул. „Княз Дондуков” № 54, П.К. 1393, 1000 (1504) София
13) До Негово Превъзходителство Посланика на
Представителството
на Европейската
комисия в България
ул.
„Раковски“ № 124, София 1000
20) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Кипър
ж.к. „Лозенец“,
ул. „Плачковица“, № 1А, 1164 София,
21) До Негово Превъзходителство Посланика на Китайска Народна Република, ул. Александър Фон
Хумболт 7, 1113 София,
22) До Негово Превъзходителство Посланика на Княжество
Лихтенщайн
ЧРЕЗ: Акредитирания и за
България Негово Превъзходителство Посланика на
Конфедерация Швейцария, ул.
„Шипка“ № 33, п.к. 244, 1000 София
23) До Негово Превъзходителство Посланика на Великото Херцогство Люксембург, c/o Ministere des Affaires etrangeres et de
l’Immigration,
L-2911 Luxembourg, 5 rue
Notre-Dame, L-2240 Luxembourg
ЧРЕЗ:
Акредитираните и за България:
Негово
Превъзходителство Посланика на Кралство Белгия
бул. „Джеймс Баучер” № 103, етаж 3, 1407 София
и Негово
Превъзходителство Посланика на Кралство Нидерландия
ул. „Оборище“, № 15,
1000 (1504) София
24) До Негово Превъзходителство Посланика на Република
Малта
Ministry of Foreign Affairs
of Malta,
Palazzo Parisio, Merchants
Street, Valletta 1171, Malta,
ЧРЕЗ:
Акредитираните и за България
Негово Превъзходителство
Посланика на Малта в Италия
Lungotevere
Marzio,12, 00186, Roma, Italy
и Негово Превъзходителство
Посланика на Суверенния военен орден на Малта, 1504 София, бул. „Васил Левски“
№ 92, ет.2
25) До Негово Превъзходителство Посланика на Суверенния военен орден на Малта (Малтийски орден), 1504 София, бул. „Васил Левски“ № 92, ет.2
26) До Негово Превъзходителство
Посланика
(Почетния консул) на Княжество Монако
ул. „Аксаков“ №20, 1000 София,
27) До Негово
Превъзходителство Посланика на Кралство
Нидерландия
ул. „Оборище“ № 15, 1504 София
28) До Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Норвегия
ул. „Бачо Киро” № 26-30, 1000 София
29) До Негово Превъзходителство Посланика на Република
Полша
ул.
„Хан Крум“ № 46, 1000 София
30) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Португалия
ул. „Позитано“ № 7, бл. 3, ет. 5, 1000 София
31) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Румъния
ул. „Михай
Минеску“ №4, 1111 София
32) До Негово Превъзходителство Посланика на Руската Федерация
София-1113, бул. „Драган
Цанков“ № 28
33) До
Негово Превъзходителство Посланика на Република Сан Марино
ЧРЕЗ: Негово Превъзходителство д-р
Джанфранко Сантолини –
Dr.
Gianfranco Santolini, Consolato Onorario per la Repubblica di San
Marino, P.O.Box 47890 Piazza della Libertà, 8 San Marino, Via Giovanni da
Lgnano, 47890 San Marino
ЧРЕЗ: акредитирания и за България Негово
Превъзходителство Посланика на Република Сан Марино в Рим, Италия, San Marino1, Via Vita
di Vita, 47893 Borgo Maggiore
34) До Негово Превъзходителство Посланика на Словашката република (Словакия), София, бул. „Янко
Сакъзов“ № 9
35) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Словения
ЧРЕЗ: Акредитирания и за България
Негово
Превъзходителство Посланика на Република Унгария
ул. „6-ти Септември“ №57, 1000 София
ЧРЕЗ: Акредитирания за България
Негово Превъзходителство
Посланика
на Република Словения в Унгария
1025 Budapest,
Cseppko u. № 68
36) До Негово Превъзходителство Посланика на
Федерална
конституционна Република Съединените Американски щати (САЩ), Посолство на Съединените американски щати
1407 София, ул. „Козяк“ № 16
37) До
Негово Превъзходителство Посланика на Република Сърбия
ул. „Велико Търново“ № 3, 1504 София
38) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Турция
бул. „Васил
Левски“ № 80, 1000 София
39) До
Негово Превъзходителство Посланика на Република
Унгария
ул. „6-ти Септември“ №57, 1000 София
40) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Украйна
1618 София, ж.к. „Овча
Купел“, ул. „Боряна“ № 29
41) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Финландия
ул. „Бачо Киро“ № 26-28, етаж 5, 1000 София
42) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Франция
ул. „Оборище“ №
27-29, 1504 София
43) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Хърватия
ул. „Велико
Търново“ № 32, 1504 София,
44. До
Негово Превъзходителство Посланика на Чешката
република
бул. „Янко
Сакъзов“ № 9, 1504 София
45) До Негово Превъзходителство Посланика на Конфедерация Швейцария
ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София
46) До Негово
Превъзходителство Посланика на Кралство Швеция
Министерство на външните
работи на Швеция,
S-103 39 Stockholm, Gustav
Adolfstorg 1
ЧРЕЗ: Негово
Превъзходителство г-н Гьоран Свенсон, Генерален почетен консул на Кралство Швеция в Република
България,
София,
1000, ул. „Съборна” №2A
ЧРЕЗ: Негово Превъзходителстгво г-н Константин
Дараданов, Почетен консул на Кралство Швеция в Република България със седалище
в град Варна, Варна, 9000, ул. „Цар Симеон I” № 32, ет. 7
47) До Негово Превъзходителство Посланика на Конституционна Монархия Япония, София, ул. „Люлякова градина“ № 14
48) До Постоянния представител на Световната Банка за България (г-н Антъни
(Тони) Томпсън),
бул. „Драган Цанков“ № 31, сграда „Интерпред – Световен търговски център“, блок
А, етаж 5, 1113 (1087) София;
49) До Ръководителя на Постоянното Представителство на Международния валутен
фонд в България,
площад „Александър Батенберг“ № 1, 1000 София;
50) До Ръководителя на Постоянното Представителство в България на Европейската
банка за възстановяване и развитие, ул. „Московска“ № 17, 1000 София
І.
Ваши Превъзходителства,
Вие несъмнено превъзходно знаете, че Правото
е един от стълбовете, върху които се крепи ВСЯКО ОБЩЕСТВО И В ЧАСТНОСТ КАКТО ВСЯКА
ДЪРЖАВА, ТАКА И МЕЖДУДЪРЖАВНАТА (МЕЖДУНАРОДНАТА) ОБЩНОСТ. Неспазването му,
независимо от кого – от индивидуални, частни или институционални лица или от
корпоративни субекти (парламенти, правителства, дипломатически представителства,
икономически и банкови институции, вътрешнодържавни и световни мафии и пр.) –
задължително, РАНО ИЛИ КЪСНО, води не само до неминуема наказателна и
репараторна отговорност, но и до нравствено заклеймяване.
Творецът ни е заповядал да отстояваме
Справедливостта (като тъждествена на Правото) със сила и мъжество. Днес обаче врагът
на човека ни е отнел Силата, но е неспособен да ни лиши от Куража. И ако някои от Вашите предшественици или самите
Вие сте се надявали, че ще дочакате деня, в който аз ще отстъпя от Правото,
просто мисленето Ви е било напълно неадекватно!
За пореден път Ви
припомням, че веднага след излизането ми от ШЕСТГОДИШНИЯ ЗАТВОРНИЧЕСКИ АД, фактически броени минути
след освобождаването ми от затвора, още преди да съм видял и прегърнал
последните останали живи, но вече безнадеждно болни и чакащи смъртта си мои
най-близки хора,
аз посетих едно от тук
визираните посолства, след което, буквално още на другия ден и следващите дни, посетих
още няколко посолства, и оттогава досега просто не съм спирал да се обръщам към
Вашите предшественици и към самите Вас, ЗА ДА НАСТОЯВАМ ЗА ПЪЛНО СПАЗВАНЕ НА ПРИНЦИПИТЕ
И НОРМИТЕ НА ПРАВОТО и за налагане на наказателна и репараторна отговорност на
всички негови нарушители.
За мое неимоверно голямо
съжаление обаче както още тогава – ПРЕДИ ЧЕТВЪРТ ВЕК, така включително и днес, всичките Ваши предшественици и всичките Вие,
така или иначе, повечето – мълчаливо и конклудентно, но някои все пак достатъчно
открито и ясно – ми даваха и дават да разбера и да проумея, че Вашите държавнически и политически господари или
ръководители, действувайки на някакво високо международно, междудържавно, а
може би – междумафиотско – ниво
В ПЪЛНО ДРАСТИЧНО И ПО
СЪЩЕСТВО ПРЕСТЪПНО ПЕРМАНЕНТНО НАРУШАВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНОПРАВНИТЕ ПРИНЦИПИ
И НОРМИ, на своите вътрешноправни
принципи и норми и на българските вътрешноправни принципи и норми
са били поели
„джентълменски“, или по-точно партньорски ПРЕСТЪПЕН
СЪУЧАСТНИЧЕСКИ мафиотски ангажимент в абсолютно никакъв случай
да не
допуснат възможността да бъде потърсена наказателна и репараторна отговорност
за престъпленията
не само на
класическите комунистически чудовища, но и на техните институционални и персонални
НЕО(ПОСТ)комунистически наследници.
Вие, Ваши Превъзходителства, несъмнено
превъзходно знаете или поне професионално сте длъжни да знаете съдържанието на
моите, адресирани до Вас и надлежно предоставени Ви, текстове на предишните ми
официални писма от тук визираната серия.
Това е ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТОТО мое Отворено официално писмо до всичките Вас, имащо, поне според мен, несъмнения характер
на пореден ДИРЕКТЕН ГРАЖДАНСКИ ОБВИНИТЕЛЕН
АКТ;
останалите предходни са НАДЛЕЖНО
ПРЕДОСТАВЕНИ на всичките Вас, публикувани са в моя Интернет-сайт, изпратени
са на повече от 150 (сто и петдесет) български и чуждестранни информационни
агенции и предстои да бъдат публикувани
в отделна документална книга на български и на английски език.
Впрочем,
всичките Вие несъмнено отдавна знаете, че самият аз многократно, вече четвърт век, изрично и
пределно ясно съм писал, че превъзходно разбирам мафиотския
характер на факторите, поради които моите официални писма до Вашите
предшественици и до самите Вас имат статуса на „несъществуващи“. Поради това и не очаквам нищо
Правосъобразно и нищо Човекосъобразно, но Ви пиша с вярата и надеждата, че
някога в бъдещето все пак ще има, ако не Земно, то поне Божие, Правосъдие –
не само над непосредствените престъпни
дейци, чиито престъпления още от 80-те години съм започнал да Ви посочвам и до
днес не съм спирал да Ви посочвам,
но и над всички, които пряко или косвено са
се възползували и продължават да се възползуват от визираната престъпна дейност
на комунистическите и НЕО(ПОСТ)комунистическите престъпни червено-мафиотски
чудовища,
които Вие днес конклудентно или дори
откровено изрично се опитвате да представяте като напълно легитимни „обществено благодетелни“ олигарси, и
които именно са тези, които с вампирска кръвожадност са „изсмукали“ и превърнали във валутна парична маса почти 90% от
цялата „животворна енергия“ на
българското население и са я
съсредоточили в няколко световни финансови офиси.
Тук и
сега уточнявам, че списъкът и електронните адреси на публикуването на писмата
ми от тук визираната серия са следните:
(01)Първо Отворено писмо, Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
First Open Letter, Cry for Justice // Cry for Law // Вик за правосъдие
(02)Второ Отворено официално писмо // Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(03)Трето Отворено
официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law Вик за Правосъдие
(04)Четвърто Отворено
официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(05)Пето Отворено
официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(06)Шесто Отворено официално
писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(07)Седмо Отворено
официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(08)Осмо Отворено
официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(09)Девето Отворено
официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(10)Десето Отворено
официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(11)Единадесето Отворено
официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(12)Дванадесето Отворено
официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(13)Тринадесето Отворено
официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(14)Четиринадесето
Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(15)Петнадесето Отворено
официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(16)Шестнадесето
Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(17)Седемнадесето
Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(18)Осемнадесето
Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
[First
part / Първа част]
[Second part part / Втора част]
(19)Деветнадесето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for
Law // Вик за Правосъдие
(20)Двадесето Отворено
официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
(21)Двадесет и първо
Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие, което е
озаглавено още и „Граждански обвинителен акт“.
(First Part / Първа част).
(Second Part / Втора част)
(Third Part /
Трета част)
(Fourth Part / Четвърта част)
(Fifth
Part / Пета част)
(22)Двадесет и второ
Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие. Граждански
обвинителен акт №2
(23)Двадесет и трето
Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие. Граждански
обвинителен акт №3
(24)Двадесет и четвърто
Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие. Граждански
обвинителен акт №3
Граждански обвинителен акт
срещу Обединено кралство
Великобритания и Северна Ирландия
http://iankov.blogspot.com/2015/01/cry-for-justice-cry-for-law_28.html
ІІ.
Ваши
Превъзходителства,
Тук визираният СРАВНИТЕЛНО
РАЗГЪРНАТ, НО НЕ ОСОБЕНО СЛОЖЕН, КАЗУС, обосноваващ СЪВМЕСТНА
(СЪУЧАСТНИЧЕСКА) ДЕЛИКТНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРОТИВОПРАВНИ ДЕЯНИЯ
на Обединено кралство Великобритания и Северна
Ирландия И на Българската държава
(и, разбира се, специалните служби на Великобритания и на България!), КАКТО И
НАКАЗАТЕЛНА И ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ НА (ЗА) МНОЖЕСТВО ОТДЕЛНИ ПРЕЦИЗНО
ДОКАЗАНИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЙЦИ,
е описан в 6 (шест) папки, съдържащи общо 1311 (хиляда и
триста и единадесет) страници документация,
като всички същностно
важни за казуса документи, в зависимост от техното хронологично датиране, са
публикувани в моята документална книжна поредица „Документ за самоличност“
съответно в Том 5 и следващите томове.
Цялостната (съвкупната)
документация е центрирана върху следните факти или обстоятелства:
(01)СЛЕД КАТО ОТ 1990 г. ДО
1999 г. изключително интензивно събирах огромно количество информация и
документация, включително и чрез достъп
до документацията, съдържаща се в т. нар. „Секретна
секция при Главната прокуратура“, относно престъпна дейност, извършена от
комунистическите и посткомунистическите институции и институционални лица,
и СЛЕД
КАТО НАПЪЛНО БЕЗУСПЕШНО се опитвах да предизвикам КАКТО прокурорските и
съдебните институции да извършат разследване и да постановят правосъдни актове,
ТАКА
И базираните в София западноевропейски посланически мисии да
съдействуват за тържеството на Правото и Справедливостта,
прецизно обмислих и предприех стратегия, аналогична
на тази, която съвсем доскоро бе използувана от един оцелял от
концентрационните лагери австриец, за създаване на документационен център за интердържавно и международноправно обезпечаване на валидни
правосъдни актове срещу отделните престъпни нацистки лица.
(02) ТАКА на 27 Август
1999 г. пристигнах в Лондон.
(03) ВЕДНАГА ПОЛУЧИХ СТАТУС НА ПОЛИТИЧЕСКИ ЗАЩИТЕНО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОБЕЗПЕЧЕНО ЛИЦЕ.
(04) официално предприех пред британските институции процедури, обосноваващи
необходимостта от търсене и налагане на официална съдебна наказателна и
репараторна отговорност от всички отделни конкретни престъпни дейци и от
българската държава КАКТО ЗА престъпната дейност, извършена от Септември 1944
г. до Ноември 1989 г., ТАКА И ЗА престъпната дейност, развихрила се след бутафорните
политически промени на 10 ноември 1989 г..
(05) официално започнах да
издавам специален т. нар. „Бюлетин“, разпространяван сред британските държавни
и граждански институции, множество базирани в Лондон и в София т. нар. Западни
дипломатически представителства, множество базирани в Лондон, в САЩ и в Западна
Европа национални библиотеки (включително и българската Национална библиотека и
българския Централен Държавен архив), с текстовете на който „Бюлетин“ започнах
да обосновавам така визираната остра необходимост от Правосъдие. Главното
съдържание на Бюлетина бе фокусирано върху необходимостта от строго спазване на
принципите и нормите на Правото и търсене на наказателна и репараторна
отговорност от (на) комунистическите и посткомунистическите престъпници.
(06) официално предприех
организационни действия по създаването и регистррирането в Лондон на т. нар. „Бюро за
документално-доказателствено подпомагане на британскато и българското
Правосъдие“.
(07) тъй като тази ми дейност веднага бе привлекла вниманието на широк кръг европейски
институции и лица, още през Октомври 1999 г. немско-френската (фактически на Европейския съюз)
телевизия ARTE извърши снимачна дейност в София
и в Лондон и на 15 Декември 1999 г. излъчи специален документален филм,
посветен на моята дейност като човек, учен и политик.
При това, режисьорът на
филма ми се обади, за да ме уведоми, че съвсем неслучайно този филм ще бъде
излъчен веднага след излъчването на филм със същата минутна продължителност,
посветен на слизането от политическата сцена на руския президент Борис Елцин и
възкачването на Владимир Путин.
(08) в моите адресирани до британските власти и граждански
институции официални писмени описания на ситуацията в България посочвах
множество отделни конкретни факти, разкриващи изключително широката гама от
престъпни методи и средства, които българските комунистически и
посткомунистически институции и специални служби са използували и използуват,
за да елиминират от участие в политическите, икономическите и гражданските
процеси на всички добросъвестни български граждани.
В тези мои официални
писмени описания изрично и ясно съм обосновал тезата, че на практика в България
няма юридически и фактически механизъм, който да е в състояние да мотивира
държавните властови институции да спазват Правото и Закона, и че единствената
мотивационна сила биха могли да бъдат авторитетните чуждестранни и международни
институции, които, обаче, под предлог, че спазват принципите на пълния
неутралитет, фактически и съвсем целенасочено дават мощен поощрителен импулс на
престъпната дейност, обезпечават безотговорност и легитимират престъпленията.
Например в моето официално
писмо от 25 Декември 1999 г. изрично съм посочил, че докато преди политическите промени и докато аз се намирах в
затвора, поне в медийното пропагандно пространство Западът официално и дори активно
е защитавал лично мен и моите най-близки хора от престъпния комунистически
елит,
то след тези промени същият този Запад пределно очевидно е предприел
стратетия, насочена към официалното легализиране на същия този престъпен
комунистически елит като свой „демократичен партньор“ и към фактическото обезпечаване
на превръщането на този престъпен комунистически елит в баснословно богат
капиталистически елит, на когото не само западната средна класа, но и западните
богаташи, могат само да завиждат;
като в същото време всичките автентични и жестоко репресирани български
политически противници на комунистическия режим са оставени в лапите на старите
си екзекутори;
които факти и обстоятелства остро поставят въпроса относно прикритите
същински причини за тази стратегия.
(09)в моето официално писмо от 21 януари 2000 г. съм написал
следните текстове:
„В колосалния брой мои официално предявени писмени жалби и в посочените
документи изрично се съдържат конкретните имена на конкретните извършители на
конкретните престъпления (според съществуващото законодателство). Само че никой
от държавната власт не спазва тези закони; а и Западът недвусмислено показва, че подкрепя именно тази, несъобразяваща
се със собствените си закони държавна власт.
От
1989 г. досега, вече десет години, Западът: *с подчертан ентусиазъм е давал
колосални количества безвъзмездна помощ и привилегировани кредити именно на
тази противозаконно действуваща държавна власт; *въобще не е обвързал
предоставянето на тези блага със спазването на елементарните човешки права и
собствената законност; и *с абсолютно нищо не е показал морална ангажираност
със своите бивши патньори в борбата със Злото – автентичните антикомунисти,
които преди това, макар и символично, подкрепяше.
При тези обезпечени от Запада условия, явно
поощряващи беззаконието и безотговорността, бившите политически затворници като
мен, които не бяха сломени и унищожени от класическата комунистическа власт,
през последните десет години бяха и все още са подложени на специална стратегия
за окончателно политическо и морално сломяване и физическо унищожаване.“;
(10)В същото мое официално писмо от 21 януари 2000 г., съм
написал следния текст: „Преди пет месеци поисках политическо убежище
във Великобритания и сега живея в Лондон. Семейството ми, обаче, е в България и
е сериозно застрашено. По-рано комунистическата българска власт бе тази, която
ни затваряше пътя към спасението докато през това време унищожи с репресивна
цел половината от членовете на семейството ми. Оцелялата половина днес е
застрашена от по-нататъшно репресивно унищожаване, но сега вече пътят към
спасението е препречен от пречки, създадени именно от Вас и отстраняването на
които е само и единствено във Вашите правомощия. В България днес е сериозно
застрашен животът и здравето на: майка ми, съпругата ми, трите ми деца и детето
на брат ми. Обръщам се към Вас, за да поискам Вашата закрила за семейството ми.“.
(11)В същото мое официално писмо от 21 януари 2000 г., съм
написал следния текст: „И накрая искам изрично да декларирам следните
неща:
1)
Предприетата от мен през 80-те години активна съпротива срещу комунистическата
система бе преди всичко израз на моя ценностно-морален избор на поведение,
насочено срещу Злото. Наистина високите ценностни идеи на Западната демокрация
бяха изключително дълбоко залегнали в основата на моето поведение, но те бяха
дали само „фината и безупречната шлифовка“ на генното качество на прадедите ми
- нито един от последните осем поколения
от моята фамилия не се е разбирал с властта (която, в тази част на Европа,
винаги е била деспотична), всички са се
съпротивлявали с оръжие в ръка. Ние
с брат ми и баща ми сме единствените две поколения от нашия род, които са
прилагали легитимна съпротива. Казвам това не за друго, а за да
подчертая, че не считам Запада за виновен за моето поведение „като
подстрекател”.
2)
В същото време, обаче, съществуват три важни и съществени обстоятелства, а това
са:
а)
именно Западът нарече комунистическата система „Империя на Злото”; именно Западът активно призоваваше такива като
мен от вътрешността на Империята към легитимна съпротива срещу Злото; именно
Западът интензивно използуваше имената и жестоката съдба на такива като мен за
знаме в своята борба срещу Злото;
б)
когато през 1982-1984 г. интензивно посещавах Западните посолства в София,
именно западните дипломатически представители бяха тези, които деликатно, но
достатъчно ясно и последователно целяха да постигнат трайното ми ангажиране със
стратегията на борбата срещу Злото, с демократичните промени в обществото.
Най-интензивни в това отношение бяха смисловите послания към мен от
дипломатическите служители на САЩ, Франция и Германия. Не съжалявам и съм им изключително благодарен за това - в онези жестоки
времена и условия те ми помогнаха да стана и да бъда достойна личност, а не
смачкан от системата безмълвен роб или страхлив беглец!
Когато през есента на 1989 г.
излязох от затвора, пак именно западните дипломатически представители бяха
тези, които отклониха намерението ми да замина да живея и да се занимавам с научна работа на Запад, и
изрично и ясно ми препоръчаха да остана в България, за да бъда ангажиран с
предстоящите демократични промени.Тук обаче вече имам своите съжаления и
неудовлетворения - днес вече се питам дали през 1989-1991 г. те са имали благородната цел за създаване на
демократични надежди, или по силата на конкретни тайни договорености с
комунистическия елит са имали нуждата от създаването и експлоатирането на
автентични измамници като мен, които, без да съзнават това, да участвуват в
насаждането на демократични илюзии.
в)
Така или иначе през тези десет години аз бях един от изключително активните
участници на т. нар. „демократичен процес” в България. Днес обаче се страхувам, че съществуват доста мощни сили, които са
силно заинтересовани да ме елиминират от него. И то не заради друго, а
заради това, че аз продължавам да съм привърженик на автентичната Западна
демокрация, и не съм съгласен да бъде
наричана „демокрация“ диктатурата на Червената мафия, изградена от структурите
на КГБ.
По-рано,
за да елиминира моето участие в демократизирането на обществото, българският
филиал на КГБ ме прати в затвора за шест години. Днес той не може да направи
това, но може да ме прати в емиграция, с което да постигне абсолютно същия
полезен за себе си ефект. Така например:
***семейството
ми остава техен заложник и с цената на живота на близките ми хора ще се
обезпечава моето мълчание;
***нулевите
икономически емиграционни условия ще ме принуждават непрекъснато да се заплитам
в ежедневни битови проблеми и така съвсем бързо ще бъда професионално
дисквалифициран както в научната, така и в политическата сфера, което всъщност
е друга форма на обезпечаване на моето мълчание;
***пак
нулевите икономически емиграционни условия въобще няма да ми позволяват да
участвувам от разстояние в
политическите процеси на България, тъй като такова участие е абсолютно
невъзможно без скъп компютър с ИНТЕРНЕТ и без нормални телефонни разходи;
***Паспортният
режим, на който ще съм подчинен, ще осигурява на българския филиал на Червената
мафия същия ефект, който по-рано им осигуряваха затворническите стени, зад
които ме бяха поставили - пълна невъзможност за лично участие както в
политически прояви и събития вътре в България, така и в такива, свързани с
България, но ставащи в Европа;
3)
Считам, че ако през последните 10
(десет) години Западът даваше категорично ясни демократични политически и
юридически послания към елита, определящ характера на българската политическа
власт, съдбата на България щеше да е съвсем друга, и тогава на мен (и на хора
като мен) въобще нямаше да им се налага да търсят спасение в друга държава.
Поради
това днес се питам:
А)
нима само за Червената мафия е изгодно моето отстраняване от политическите
процеси в България чрез заплитането ми в емиграционни проблеми?!?
Б)
Нима Вие (като институции), които преди години бяхте проявили
високоблагородната загриженост за моята и на семейството ми лична съдба и за
моето участие в демократичните процеси на България, днес вече не се
интересувате нито от едното, нито от другото?!?“
(12)Междувременно, на 11 януари 2000 г., заместник-председателят на ръководената от мен политическа партия и
Директорът на Базисния институт за
проучване и защита на човешките права са написали и депозирали специално
писмо, адресирано до посланиците на САЩ, Великобритания, Франция и Германия. В
това писмо те изрично са посочили, че съществува ситуация, сериозно застрашаваща живота на
живеещите в София членове на моето семейство;
Отделно от това, на 17
януари 2000 г., съпругата ми е депозирала писмо с аналогично съдържание,
адресирано до британския посланик в София. На 25 януари 2000 г. третият секретар на
британското посолство е написал писмо до съпругата ми, в което е декларирал, че
ако тя поиска виза, за да дойде при мен в Лондон, ще получи отказ и такава няма
да й бъде дадена.
На 11 май 2000 г.
съпругата ми е депозирала в офисите на посланиците на Великобритания, САЩ,
Франция и Германия официално писмо, в което е написала следното: „ (...) След настъпването на поощрените от
Вашите правителства „демократически промени“ в България за нашето семейство не
е настъпило абсолютно нищо по-добро. За това на какви нов вид репресии сме
подложени, Вие сте уведомявани лично от съпруга ми, който най-редовно Ви е
предоставял копия от цялата му обществена и лична документация. Твърде много са
престъпленията, които са извършени спрямо нас през последните години. Досега
никой от българските власти и никой от Вашите дипломатически представителства
не е обърнал абсолютно никакво внимание на стотиците жалби на съпруга ми.
Поведението на българската власт е напълно разбираемо за нас; Вашето поведение,
обаче, все още не ни е много ясно и разбираемо.
Уважаеми
представители на Западната демокрация,
Животът и здравето на всичките членове на
нашето семейство са застрашени. Отворете старите си архиви, свързани със съпруга
ми, прочетете и новите архиви, и ясно ни кажете: „Ще ни защитите ли или ще
продължите мълчаливо да помагате на тези, които искат да ни унощажат тотално?
Уведомявам Ви, че от началото на следващия
месец ние със съпруга ми ще започнем паралелна или щафетна протестна акция, аз
от София, а той от Лондон, за да се опитаме да Ви мотивираме да ни кажете по
изричен начин какъв е Вашият отговор на горния въпрос.“.
Единственият отговор на
това нейно писмо е този на Първия секретар на посолството на Франция, в който е
написано следното: „ (...) дипломатите,
които понастоящем работят в Посолството на Франция в София нямат нищо общо с
миналото на Вашия съпруг и нямат право да се намесват във вътрешно-политическия
живот на страната Ви“.
(13)Междувременно, както всяка сутрин, така и на Първи юни 2000 г., провеждах редовните
си най-малко едночасови спортни занимания в парка „Финсбъри”, намиращ се
съвсем наблизо до жилището ми. Докато тичах, внезапно чух зад гърба си думите: „Тичай
си спокойно! С теб никой няма да се занимава. Тия, които ни трябват, ти си ги
оставил в София и те са в ръцете ни!”.
Още
при първото изречение моментално се спрях, мъжът също се спря, застана на около
един метър пред мен и с „чаровна”,
самодоволна, и все пак външно „миролюбива”
усмивка ми каза и останалите две изречения, без никакво прекъсване на „речевата ситуация”, и най-вече по онзи външно изключително дружелюбен начин
на жестикулационно поведение на тялото, по който се заговарят и поздравяват
всички англичани, които случайно или често се срещат по спортните или просто
почивните участъци на парковете.
„Какво искаш от мен?”, бе моят спонтанно
възникнал въпрос.
„От
теб не искаме нищо! Просто те уведомяваме, че децата ти и жена ти са в ръцете
ни, и че нищо не ни пречи да ги отвлечем и да ги продадем в публичните домове
по света, или просто да ги убием. А това, че англичаните въобще няма и да искат
да защитят нито тях, нито теб, ти, като професионалист, много добре го знаеш! А
защо няма да искат – не е наша работа да ти го обясняваме!”.
Всичко
стана като че ли само за няколко секунди. Той продължи да тича, съвсем
убедително имитирайки редовни спортни занимания, прекъснати за секунди, за
оказване на най-обичайния английски ритуал на вежливост. Беше чистокръвен
българин, около 40-годишен, по-нисък от мен, със спортен външен вид, с
естествен слънчев загар на лицето, ниско подстриган и почти жълта коса, подобна
на тази на типичните англичани.
(14)На 02 юни 2000 г. депозирах
специално писмо,
адресирано до шест британски институции, в което съм написал:
*че предишния ден съм
получил от българските специални служби специално и недвусмислено послание, че
семейството ми е сериозно застрашено и е в опасност;
*че тъй като западните
дипломати в София вече пределно ясно са заявили на съпругата ми, че няма да
защитят семейството ми и че няма да дадат възможност на членовете на
семейството ми да дойдат при мен;
*че тъй като и британските
институции в Лондон вече пределно ясно са дали на самият мен достатъчно
основания да проумея, че заради мен няма да си развалят превъзходните
политически и икономически отношения с престъпниците от българския филиал на
руската Червена мафия“;
*че
това
поведение на британските институции в Лондон и на Западните дипломатически
мисии в София на практика е дало и дава на българската държавна и извъндържавна
мафиотска власт една превъзходна протекция, която своевременно е използувана за
затягане на репресивния обръч върху семейството ми;
*то на мен не ми остава
нищо друго, освен да се завърна в България, за да мога да защитя семейството
си.
(15)на 03
юни 2000 г. съм изпратил препоръчани писма, адресирани до
базираните в София посланически представители на Великобритания, САЩ, Франция и
Германия, в които съм написал слeдното:
„Ваши
Превъзходителства, Приложено изпращам Ви
копие от писмото ми от 02 юни 2000 г., изпратено до Британските институции. В близките дни ще съм в България, за да
защитавам семейството си. Но вече сериозно се питам: „От кого? Нима само от българския филиал на
КГБ и на руската Червена мафия? Дали и Вие не сте застанали по някакъв начин
в основата на този жесток механизъм?”.
Аз съм, може би, единственият жив българин, който е
получил изключително жестока съдебна присъда и фактическо третиране именно
заради връзките си с представителите на Вашите посолства в България.
Тъй
като жестокостта на българските официални държавни и мафиотски властнически
структури по отношение на мен и моето семейство не само не спря през годините
на така наречената „демократизация”,
но дори се и увеличи; и тъй като Вашите правителства почти демонстративно
легитимираха като свои „демократични
партньори” именно престъпниците, от които по-рано уж защитаваха човешките
права на такива като мен; за да се опитам да намеря документален отговор на
този „парадоксален факт”, през
последните години съм Ви писал няколко искания за достъп до разсекретените
архиви на Вашите дипломатически и други ведомства, с които съм контактувал, и
заради които именно контакти аз и семейството ми бяхме станали обекти на
изключителната жестокост на официалните и тайните служби на България.
До
днес не съм получил никакъв отговор от Вас. Нещо повече – за мен е повече от
очевидно, че Вашето поведение към мен всъщност е една превъзходна протекция по отношение
на престъпниците от българския филиал на КГБ и руската Червена мафия.
Която протекция те използуват по виртуозен начин, за да унищожат цялото ми
семейство.“
(16)Всичките ми опити на първи,
втори, трети, четвърти и пети юни 2000 г. да се срещна с какъвто и да е
официален представител на британската държавна власт пропадаха още при
предварителните разговори, при което накратко разказвах за какво става въпрос.
Нещо повече – при всичките тези опити за разговори бях изумен от
обстоятелството, че от предишната изключителна учтивост на служителите сега не
само нямаше никаква следа, а дори нещо повече – изражението върху физиономиите,
жестовете и кратките думи, които биваха изричани, бяха абсолютно същите, с
каквито се бях срещал в българските комунистически затвори.
Нещо още повече – когато
към 15 часа на 07 юни 2000 г. се качих на самолета за полет към България с
неимеверно изумление узнах, че на пилотите е бил даден официален документ, че
имам статуса на „депортирано лице с опасно поведение“.
(17)На летището в София един от пилотите ме отдели от
останалите пътници и през служебния вход ме отведе в полицейското помещение.
Там ме посрещна млад полицейски офицер, който ми каза, че ме бил познавал от
изявите ми като политик, върна ми паспорта и ми каза: *че депортирането ми е
било осъществено по официално искане на Директора
на Националната служба „Сигурност“ генерал Атанас Атанасов (който, впрочем,
бе мой бивш студент!) за извършени от мен в България престъпления; *че лично Главният прокурор Никола Филчев е
отменил разпореждането да бъда арестуван и отведен в Националната следствена
служба и че мога спокойно да се прибера у дома.
(18)Рано сутринта на другия ден по телефона ми се обади Главният прокурор Никола Филчев, с
когото не само бяхме приятели още от студентските години, но и на когото аз бях
кум на сватбата му. Веднага се срещнахме и така узнах онези факти и обстоятелства, които са
описани във вече посочените по-горе шест (6) папки, основните елементи на които
ще бъдат посочени и по-долу.
Впрочем, по същото време
срещу него - Главния прокурор Никола
Филчев – под ръководството на Премиера
Иван Костов и неговия престъпен гном - Директора
на Националната служба „Сигурност“ генерал Атанас Атанасов - вече в
продължение на половин година, докато аз съм бил в Лондон, се е водела не само
жестока медийна и институционална война, но и приятелката му (адвокат по
професия) бе мистериозно и зверски убита, а за сломяване на мотивацията и
волята му да бъде независим от Мафията прокурор, в медиите той бе обвиняван
като непосредствен извършител.
(19)След един месец, през юли 2000 г., в брой 7 на сп. „Извън
закона“ бе публикувано интервю с мен, което е озаглавено „Западните
елити са истинските кръстници на Червената мафия“. В това интервю
изрично и пределно ясно съм заявилл, че проведеното
на първи юни в Лондон оперативно мероприятие на българските специални служби „не е било чисто българско“.
(20)На 28 ноември 2000 г. съм регистрирал в офиса на Главния прокурор искане за разследване,
което има рег. № 6527. От текста на изложението е видно, че един
месец след пристигането ми в София един адвокат, когото познавам много отдавна,
ми е казал, че е упълномощен да ме уведоми:
►че българските тайни служби са получили
съгласието на западните тайни служби да се справят безцеремонно с мен и всички
такива като мен, включително и чрез прилагането на сравнително елегантен способ
за физическо унищожаване;
►и че единственото условие за моето и на
семейството ми оцеляване е да се откажа от всички водени от мен пред
българските и пред международните институции преписки и искания за наказателна
и репараторна отговорност, тъй като те „представят в неблагоприятна светлина протичащите в България мощни
демократични процеси“.
От текста на същото
изложение е видно, че последното изречение гласи: „Многократно съм го казвал, но днес повече от всякога досега съм
категорично убеден, че сегашните официални държавни български тайни служби
продължават да са филиал на бившите съветски тайни служби и на тяхната
съвременна мафиотска трансформация“.
(21)От текста на второто мое надлежно регистрирано искане за
разследване е видно:
►че съм поискал пълно разследване на вече конкретно
посочените факти, обстоятелства и личности, които в интерес на престъпниците са
били предприели и осъществили специални мерки за обезпечаване на
безотговорността на тайните служби и
Мафията и на техните функционери;
►че изрично, ясно и категорично съм поискал да бъде разпитан
като свидетел по разследването вече бившият Главен прокурор Никола Филчев, който през лятото и есента на
2000 г., когато се бях завърнал от Лондон, ми разказа, че в качеството си на Главен прокурор е бил узнал, че:
а) когато през лятото на 1999 г.
аз бях заминал за Лондон българските специални служби веднага са били влезли
във връзка с британските и са им били предложили да получат тяхното конклудентно (мълчаливо, но
фактически подразбиращо се) съгласие да
бъдат осъществени върху британска
територия по отношение на мен няколко оперативни мероприятия;
б) че целта на тези мероприятия
се е свеждала до това - българските специални служби да ми дадат да разбера, че
животът и съдбата на членовете на семейството ми в България са застрашени, и че
само моето лично присъствие при тях може да ги спаси; съгласно целта на този план, аз трябва да бъда мотивиран да се завърна
в България;
(22)От текста на третото мое надлежно регистрирано искане за
разследване е видно: че с писмо, подписано от прокурора В. Миков, моите
искания за разследване са били изпратени на Софийската военноокръжна
прокуратура; и че изрично и пределно ясно съм посочил ЧЕТИРИ ГРУПИ ФАКТИ И
ОБСТОЯТЕЛСТВА:
***че тогавашният Министър на вътрешните работи Емануил
Йорданов точно три пъти е
бил докладвал по официален начин на Председателя
на Министерския съвет Иван Костов
всичко онова, което МВР вече е било знаело относно казуса, възникнал в
резултат на моето пребиваване във Великобритания; колко са били т. нар. „неофициални
доклади и разговори” на Министъра на вътрешните работи с
Министър-Председателя, не се знае;
***че със съгласието на Президента Петър Стоянов е била формирана т. нар. СПЕЦИАЛНА ГРУПА, съставена от служители на подчиненото на Президента шпионско ведомство и служители на подчинената на Министъра на вътрешните работи „Национална служба за сигурност”;
***че едно от специалните оперативни
мероприятия на тази специална група е била
т. нар. „психологическа операция”,
целяща да постави в негативен симетричен контекст моето пребиваване в Лондон. Така,
в изпълнение на такава именно поръчка в Лондон е бил изпратен заедно със
семейството си депутатът от българсото Народно
събрание Асен Христов, който също така поискал възможността да прави
това, което аз правя, но съвсем наскоро след това „внезапно” и „немотивирано”
от гледна точка на логиката на британските власти, напуснал Великобритания и се
завърнал в България, където отново, и без абсолютно никакви проблеми, продължил
дейността си като депутат в Парламента. Всъщност, истинската цел на
неговото „поставяне на Лондонската сцена“ е била да бъде направен прецизно
ръководен от българските специални служби опит
за премотивиране на сценаристите от телевизия „ARTE” към друг акцент на сценария.
***че едно от
свръхспециалните оперативни мероприятия на тази СПЕЦИАЛНА ГРУПА при Президента и Премиера е било
следното:
а) да бъде изпратено в Лондон специално
лице, което с малко думи и максимална категоричност на поведението да ми каже,
че ако не се завърна в България, съпругата ми и двете ми непълнолетни дъщери ще
бъдат отвлечени или просто убити;
б) ако, обаче, все пак остана в
Лондон, то наистина да бъде организирано отвличането им, при което изпълнители
да бъдат три криминално проявени лица, които да имат задачата да държат
заложниците няколко дни в пустееща къща в едно полупустеещо село близо до
югославската граница, при което, след като ги изтезават, да убият поне една от
тях и да „избягат” през границата;
в) в същото време в оперативния
план изрично е било залегнало изискването специалните служби на българската
държава да извършат „успешна разузнавателна дейност”, да „открият местонахождението на отвлечените”, да „атакуват”, да „избият похитителите” и да „освободят останалите живи”, с
която акция да придобият широка публична популярност и да заслужат получаването
на високи държавни награди;
г) накрая в българските медии активно да бъде експонирана информацията, че
„Янко Янков е бил предупреден за похищението, но е
предпочел да остане в Лондон”.
(23)От текста на четвъртото мое надлежно регистрирано искане за
разследване е видно: че съм посочил две нови групи значими за казуса факти
и обстоятелства и съм поискал да бъдат разпитани двама високопоставени
офицери от българското Първо и Второ главно управление на Държавна сигурност,
а именно Радослав Райков и Гатьо Гатев, които са били важни
членове на посочената СПЕЦИАЛНА ГРУПА
при Президента и Премиера.
Впрочем,
в текста на моето четвърто надлежно регистрирано искане за разследване пределно
ясно съм посочил, че въпросните две
персони преди това са били много добре известни на всички лидери на
политическата коалиция Съюз на демократичните сили (СДС) с това, че първият бе внедрен и легендиран като политически експерт на
парламентарната политическа коалиция Съюз на демократичните сили (СДС),
а вторият бе внедрен и легендиран като
журналист в издавания от СДС вестник „Демокрация“.
При
това всички лидери на политическото
ръководство на СДС (към които за известен период от време принадлежах и
самият аз като лидер на ръководената от мен политическа партия-член на
коалицията) превъзходно знаехме, че и
двамата не само са били завършили школата на КГБ в Съветския съюз, но и са били
офицери-разузнавачи на българското и на съветското шпионско ведомство.
Освен
това, всички лидери на пълитическото
ръководство на СДС превъзходно знаехме, че по-късно първият бе поискал и
получил политическо убежище в Германия, а съпругата на втория бе получила важна
служба в британската армия (като изследовател на най-високия слой на въздушното
пространство на Северна Великобритания);
И
ЧЕ ТОЧНО ПО СЪЩОТО ТОВА ВРЕМЕ И ДВАМАТА МИСТЕРИОЗНО СА БИЛИ СТАНАЛИ ЧЛЕНОВЕ НА
ВЪПРОСНАТА СПЕЦИАЛНА ГРУПА ПРИ ПРЕЗИДЕНТА ПЕТЪР СТОЯНОВ И ПРЕМИЕРА ИВАН КОСТОВ.
От текста на четвъртото мое надлежно
регистрирано искане за разследване е видно, ЧЕ СЪМ БИЛ ПОИСКАЛ ДА БЪДАТ
РАЗПИТАНИ ПОСОЧЕНИТЕ ДВЕ ПЕРСОНИ ПОРАДИ ОБСТОЯТЕЛСТВОТО, ЧЕ И ДВАМАТА СА БИЛИ
ИЗПРАТЕНИ В ЛОНДОН С МИСИЯТА ДА СЕ ОПИТАТ ДА МИ НАПРАВЯТ ПРОВОКАЦИЯ, СЛЕД КОЕТО
И ДВАМАТА НЕСЪМНЕНО СА БИЛИ НАПИСАЛИ СВОИТЕ ДОКЛАДИ И СА ГИ БИЛИ ДЕПОЗИРАЛИ
ПРЕД РЪКОВОДСТВОТО НА ВЪПРОСНАТА СПЕЦИАЛНА
ГРУПА ПРИ ПРЕЗИДЕНТА ПЕТЪР СТОЯНОВ И ПРЕМИЕРА ИВАН КОСТОВ.
(24)От текста на петото мое надлежно регистрирано искане за
разследване е видно:
►че точно по същото време, през 1999 г., в Националната следствена служба е било
регистрирано следствено дело №27, заведено против Ангел Георгиев Грънчаров от Ботевград;
че самият следовател по делото
Михаил Генов (мой бивш студент) в личен разговор с мен изрично и
пределно ясно ми е казал, че е бил
получил строго секретно предписание, подписано лично от генерал Атанас Атанасов
(ръководител на посткомунистическата мафиотска Държавна сигурност!!!), който винаги е бил изпълнител на престъпните
оперативни мероприятия на Премиера Иван Костов;
►че съгласно това строго секретно предписание от
следователя Михаил Генов се е било искало да направи така, че Ангел Грънчаров
да бъде насила набутан в ситуация, в която да бъде обвинен в национализъм,
расизъм и фашизъм, след което той да бъде конституиран като втори обвиняем, а
като първи обвиняем да бъда конституиран аз, Янко Николов Янков, като
обвинението срещу мен да бъде формулирано като „ръководител на
националистически, расови и фашистки прояви“, и на това основание да бъде
поискано моето екстрадиране от Великобритания.
Длъжен съм да посоча, че лично самият следовател Михаил Генов
изрично ми е казал, че това планирано от изверга-генерал Атанас
Атанасов и Премиера Иван Костов оперативно мероприятие в крайна сметка е било
зависяло от психическата и моралната устойчивост на Ангел Грънчеров, който се е
бил държал толкова разумно и достойно, че напълно е бил обезсмислил и провалил
ченгесарското мероприятие.
Длъжен съм да посоча, че накрая
на текста на петото мое надлежно регистрирано искане за разследване
изрично и ясно съм поискал да бъде
разследвана извършената против мен и против Ангел Грънчаров престъпна
дейност на специалните служби, действували по времето на правителството на Иван Костов и неговия престъпен гном – генерал Атанас Атанасов.
(25)***На 13 Ноември 2006 г. съм изпратил специално писмо с
приложения в обем от 86 страници, адресирано до Министъра на вътрешните работи на Великобритания г-н Джон Рийд;
писмото е изпратено за Великобритания с препоръчан пощенски пакет, международна
нестандартна пратка с тегло 660 грама; датата на изпращането е 14 ноември 2006
г., номерът на разписката е 000269/032305689.
***На 12 Януари 2007 г. съм изпратил специално писмо, адресирано до Министъра на вътрешните работи на
Великобритания г-н Джон Рийд; писмото е изпратено с препоръчан пощенски
пакет, международна нестандартна пратка с тегло 118 грама; дата на изпращането
е 12 януари 2007 г., номерът на разписката е 000153/032309385.
***На 22 Януари 2007 г. съм изпратил специално писмо, адресирано до Министъра на вътрешните работи на
Великобритания г-н Джон Рийд; писмото е изпратено с препоръчан пощенски
пакет, международна нестандартна пратка с тегло 45 грама; дата на изпращането е
22 януари 2007 г., номерът на разписката е 000291/036878634.
***На 28 Март 2007 г. лично съм предоставил в офисите на базираните в
София посолства на Конфедерация Швейцария, Обединено Кралство Великобритания и
Северна Ирландия, Кралство Белгия, Федерална Република Германия, Република
Франция, Кралство Холандия, Представителството на Европейската комисия в
България и Съединените Американски Щати специално писмо, съдържащо книжни копия от
обемисти доказателствени масиви, както и електронен диск със записи на
множество документални масиви.
***На 12 Октомври 2007 г. съм изпратил специално писмо, адресирано до Британската служба за борба срещу корупцията
и до Правителството на Великобритания (Serious Fraud Office, Elm House, 10-16 Elm Street, London WC1X 0BJ, United Kingdom и United Kingdom Cabinet, 10 Downing Street, London, SW1A 2AA, United Kingdom) копие от което е
предоставено в офисите на 8 (осем) базирани в София западни дипломатически
представителства, в което изрично и ясно съм посочил,
че
Министърът на Вътрешните работи на
България генерал Богомил Бонев е публикувал в медиите информация,
че
точно по времето, когато аз съм се намирал в Лондон
британският
Премиер Тони Блеър и българският Премиер Иван Костов са извършили забранени от
законодателството и на двете държави корупционни съглашения;
и
че според моите анализи в контекста на точно това престъпно корупционно
съглашение между двамата премиери моите и на семейството ми права и интереси са
били станали обект и жертва на съпътствуващ долнопробен престъпен пазарлък.
***На 13 Септември 2010 г. съм изпратил специално обемисто писмо с
приложения от 274 (двеста и седемдесет и четири) страници, адресирано до David Cameron - Prime Minister of the United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland, First Lord of the Treasury, Leader of the
Conservative Party, and Member of Parliament (MP) for Witney, 10 Downing Street, London, SW1A 2AA, United Kingdom. Писмото
е изпратено с препоръчана пощенска пратка с получена обратна разписка за
надлежно доставяне; номерът на разписката за пощенската пратка е 002652/RI062815473BG; теглото на пратката е 1556
грама; пълно копие от същото писмо с приложенията е предоставено лично от мен в
офиса на Британското посолство в София.
В това писмо изрично и пределно ясно съм написал, че по надлежния ред два пъти (вх. № 25707/28 май 2007 г. и
вх. № 3592/03 септември 2007 г.) съм
поискал от българската Прокуратура да разследва публикуваното на 03
октомври 2002 г. във в-к „Монитор“ и
на 16 юни 2006 г. във в-к „Стандарт“
изказване на бившия Министър на
вътрешните работи Богомил Бонев, СПОРЕД КОГОТО ПРЕЗ 1999 Г. МЕЖДУ БЪЛГАРСКИЯ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ И БРИТАНСКИЯ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОНИ БЛЕЪР
СА БИЛИ УСТАНОВЕНИ СПЕЦИАЛНИ КОРУПЦИОННИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ, довели
до сключването на корупционна сделка относно водоснабдяването на София;
също така съм уточнил, че по повод на тези мои искания за разследване тотално
подчинената на Мафията българска прокуратура досега не е предприела абсолютно нищо.
В това писмо изрично и ясно съм написал следното: „Уточнявам, че още през септември 2006 г. Парламентарната
Комисия за борба с корупцията е установила, че посочената сделка
действително е корупционна и е обезпечила многомилионно престъпно обогатяване
на двете страни – както на британския, така и на българския премиер. Уточнявам,
че от представените в същата парламентарна комисия изчисления е видно, че в
резултат на посочената корупционна сделка гражданите на град София са ограбени
с колосалната парична сума от 1,3 милиарда лева (над 600 млн. лири стерлинги).
Уточнявам, че председателствуваният от
инж. Ганчо Хитров Организационен комитет за прекратяване на сключената от
двамата премиери корупционна сделка е предоставил копия от документацията на
Председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Уточнявам, че според компетентни по казуса
юристи именно това е причината, поради която британската фирма, за да се опита
да заличи следите си и да избегне правосъдието, неотдавна е продала
собствеността си на френска фирма.“.
В това писмо изрично и пределно ясно съм написал и
следното: „Господин Министър-Председател на
Обединеното кралство, Всъщност, главният факт, върху който
фокусирам Вашето внимание в настоящия казус, е че именно (точно) по времето, когато
аз, Янко Николов Янков съм бил във Великобритания, подчинените на тогавашния
български и на тогавашния британски премиер специални служби, които са
обслужвали комуникацията относно сключването на въпросната корупционна сделка, в
интерес на корупционните интереси на двамата премиери са се били договорили да
осъществят и действително са осъществили така описаните по-горе зловещи
престъпни посегателства върху моите и на членовете на семейството ми права и
интереси.“
***На 28 Септември 2010 г. съм изпратил
специално писмо с две обемисти приложения, адресирано до David Cameron - Prime Minister of the United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland, First Lord of the Treasury, Leader of the
Conservative Party, and Member of Parliament (MP) for Witney, 10 Downing Street, London, SW1A 2AA, United Kingdom. Писмото е изпратено със специална препоръчана
пощенска пратка с обратна разписка за надлежно доставяне, която е получена от
мен едва след скандална административна процедура пред Българската държавна пощенска
институция. Официалната разписа за изпращане на пощенската пратка има номер
007161/RI060289165BG; тежината
е 98 грама.
В това
писмо изрично и ясно съм написал следното:
„Господин Министър-Председател на
Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, Обръщам се към
Вас, за да поставя на Вашето внимание един юридически
и хуманитарен казус, който е неразривно свързан
както с извършените от българските специални държавни служби голямо множество
престъпни посегателства и покушения върху мен и членовете на моето семейство, така
и с действията през 1999-2000 г. на британската
държавна власт, която не само отказа да ме защити, но и недвусмислено поощри
(подстрека) престъпните мафиотски български специални държавни служби да
продължат да извършват жестоки репресии и покушения върху мен и семейството ми.
(. . . . .
. . . )
***още през
лятото и есента на 2000 г. благодарение на Главния
прокурор на България Никола Филчев узнах съдържанието на голямо множество
противозаконни (престъпни) оперативни мероприятия, които специалните служби на
правителството на Министър-Председателя
Иван Костов са били провеждали против мен и членовете на семейството ми; по
повод и във връзка с това съм депозирал пред Главния прокурор на България няколко аргументирани искания за
разследване на престъпната дейност на специалните служби, но до днес не съм
получил никакъв официален отговор;
***междувременно
стана публично известен фактът, че по същото време, когато аз съм бил в Лондон,
тогавашният британски премиер Тони Блеър
и тогавашният български премиер Иван
Костов са се били намирали в специални корупционни взаимоотношения
и
са били обезпечили сключването на корупционна сделка за водоснабдяването на
София, в резултат на която сделка двете страни по престъпен начин са ограбили
гражданите на град София с колосалната парична сума от 1,300,000,000 левове
(над 600,000,000 лири стерлинги);
***междувременно
стана публично известен фактът, че Комисията
за борба с корупцията при българския парламент категорично се е произнесла,
че сключената
между двамата премиери сделка има корупционен характер; както и че за
характера на сделката е уведомен лично Председателят
на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу; и че като камуфлажен опит за
скриване на престъплението британската фирма неотдавна е продала собствеността
си на френска фирма.
***междувременно,
само преди няколко месеци, отговорни висши функционери на българските специални
служби направиха официални признания и заявления пред специалната Парламентарна комисия, при което признаха, че в своята практика често пъти са използували
чуждестранните специални служби на базираните в София дипломатически
представителства, като взаимно
са се договаряли как и по какъв начин да бъдат икономически (финансово),
социално, морално и дори физически ликвидирани онези български персони, за
които двете служби за считали, че създават определени пречки на взаимоизгодните
корупционни интереси на българската държавна власт и на съответната чужда
държавна власт.
Всъщност, главният факт, върху който фокусирам
Вашето внимание в настоящия казус, е че именно (точно) по времето, когато аз, Янко
Николов Янков, съм бил във
Великобритания, подчинените на тогавашния български и на тогавашния британски
премиер специални служби, които са обслужвали комуникацията относно сключването
на въпросната корупционна сделка, в интерес на корупционните интереси на
двамата премиери са се били договорили да осъществят и действително са
осъществили така описаните по-горе зловещи престъпни посегателства върху моите
и на членовете на семейството ми права и интереси.
Господин Министър-Председател на
Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, тъй като съм категорично убеден, че ПРЕЗ ЦЕЛИЯ СИ ЖИВОТ НИКОГА НЕ СЪМ БИЛ
ИЗВЪРШВАЛ НИКАКВА УКОРИМА ДЕЙНОСТ И НИКОГА НЕ СЪМ НАРУШАВАЛ НОРМИТЕ НА ПРАВОТО
И НА СПРАВЕДЛИВОСТТА, И ЧЕ ВСИЧКИТЕ
ЖЕСТОКИ РЕПРЕСИИ, НА КОИТО СЪМ БИЛ ПОДЛОЖЕН ЛИЧНО АЗ И НА КОИТО СА БИЛИ
ПОДЛОЖЕНИ ЧЛЕНОВЕТЕ НА МОЕТО СЕМЕЙСТВО СА БИЛИ ПРЕДИЗВИКАНИ ЕДИНСТВЕНО ОТ МОИТЕ
НЕПРЕКЛОННИ ИСКАНИЯ ЗА СПАЗВАНЕ НА ПРАВОТО И ЗА НАЛАГАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И НА
РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ЗА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ И ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИТЕ МАФИОТСКИ
ПРЕСТЪПНИЦИ;
и тъй като съм категорично убеден, че В
ПОСОЧЕНИЯ СЛУЧАЙ БРИТАНСКАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ по времето на премиера Тони Блеър
НЕ САМО БРУТАЛНО Е НАРУШИЛА МОИТЕ ПРАВА, НЕ САМО Е ДЕЙСТВУВАЛА В СИНХРОН С
ПРЕСТЪПНИТЕ БЪЛГАРСКИ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ, НО И Е ПООЩРИЛА ПРЕСТЪПНИТЕ БЪЛГАРСКИ
СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА ИЗВЪРШВАТ ЖЕСТОКИ ПОКУШЕНИЯ ВЪРХУ МЕН И
ЧЛЕНОВЕТЕ НА МОЕТО СЕМЕЙСТВО,
с настоящите редове се обръщам към Вас, като
настоявам да вземете официално становище по така визирания казус и да ме
уведомите за своето официално становище.
Пледирам:
а) да координирате информацията и позицията си по визирания от мен
казус;
b) да се произнесете по официален начин по казуса и да ми изпратите официален писмен отговор,
който (евентуално) да мога да използувам за по-нататъшна ефективна защита на
моите права;
c) да имате предвид,
че след моето завръщане в България през 2000 г. българските специални служби
въобще не са преставали да подлагат мен и членовете на семейството ми на интензивен
жесток репресивен тормоз, да имате предвид, че само
преди три месеци бе направен опит за моето убийство (който все пак завърши с осакатяването ми),
и че досега официалната българска държавна власт не е предприела абсолютно нищо
за разследване на престъпното покушение.“
Ваши
превъзходителства,
Днес, 28 Януари 2015 г. към горното добавям още и това,
че визираната престъпна корупционна сделка между Тони Блеър и Иван Костов
вероятно е била осъществена и благодарение на обстоятелството, че двамата са
били и все още са членове на една и съща международна масонска ложа.
ІІІ.
Ваши Превъзходителства,
Категоричен съм, че СЪГЛАСНО ПРИНЦИПИТЕ И НОРМИТЕ
НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО И НА ОБЩОЧОВЕШКИЯ (хуманистичния) МОРАЛ КАКТО представителите на първоначално
визираните посолства, ТАКА И НАЙ-ВЕЧЕ Вие – тук визираните представители на 47 посолства и 3 световни финансови институции – ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ МИ ДЪЛЖИТЕ, поне от
дипломатическа куртоазия, коректен отговор на поставените от мен въпроси и
искания.
За пореден, може би вече хиляден,
път, днес – ЧЕТВЪРТ ВЕК след бутафорните политически промени в България – се
обръщам към всичките Вас с пределно ясно формулираното напълно легитимно искане:
Да ми съдействувате и да ми дадете реална фактическа
възможност да заведа (предявя) пред правосъдните институции на Вашите държави
съдебни дела за репараторна и наказателна отговорност срещу официалната
българска държава и нейните съучастници
и срещу институционално ангажираните лица,
които са участвували и продължават да участвуват във вече
половинвековното зловещо селективно-геноцидно репресивно преследване именно по
повод, във връзка и заради мен на всичките мои семейно и фамилно най-близки
хора и на самия мен,
каквито дела вече ЧЕТВЪРТ ВЕК НАПЪЛНО БЕЗРЕЗУЛТАТНО съм
се опитвал и продължавам да се опитвам да реализирам тук, в България.
Обръщам се към всичките Вас,
като преди всичко по аналогия и като
прецедент
се позовавам на казуса с
руския бизнесмен Борис Березовски, който бе
поискал да заведе съдебно дело
срещу американското списание „Форбс“ заради
публикация от 1996 г.,
при
което американските издатели настояваха делото да се гледа или в Русия, или в САЩ,
но
британски съд бе приел да гледа делото, като се бе позовал на стремежа на Березовски да получи безпристрастно
съдебно решение.
Обръщам се към всичките Вас,
като се позовавам на принципите и нормите на т.
нар.
„Проект „Край на безопасните убежища“ и
„Край на безнаказаността чрез универсална
юрисдикция“.
Обръщам се към всичките Вас,
като също така подчертавам факта,
че вече многократно, бих казал дори
– СТОКРАТНО,
НО НАПЪЛНО БЕЗРЕЗУЛТАТНО –
съм се опитвал да предизвикам и да
фокусирам вниманието
на голямо множество знакови фигури от
американския,
и най-вече западноевропейския, дипломатически
корпус в България,
при което:
***по-специално
съм акцентирал върху ескалиращото безправие и брутално-репресивно-геноцидното
нарушаване на изключително голямо множество мои лични права, права на моите
близки хора, права на ръководените от мен обществени и политически организации,
както и на права на други хора;
***и,
също така – специално, ясно и изрично – съм
акцентирал върху факта, че както като лично пострадал, така и като научен
изследовател в сферата на правните и политическите науки доста отдавна съм
констатирал, че поне след извършените през късната есен на 1989 г. бутафорни
политически промени в България т. нар. „демократичен“, „хуманен“ и
„антикомунистически“ Запад всъщност е насочил усилията си именно към това –
всячески да укрепи икономическата и политическата власт на новия криминогенен ешелон
на престъпния комунистически елит и да поощри този престъпен елит да извърши
пълно унищожение на последните останали живи личности с високо човешко достойнство, християнски
морал и доблест.
ІV.
Ваши Превъзходителства,
Като, все пак, Ви пожелавам
плодотворен мандат, изразявам желанието си да нарушите досегашното си политкоректно
мълчание по повод на и във връзка с голямото множество мои адресирани до Вас
писма и да ми отговорите смислено и адекватно.
Следва продължение – Двадесет
и четвърто Отворено официално писмо
28 Януари 2015 г. Янко Н. Янков
***
(Kрай на документа)
