Address for letters:
Янко Николов Янков
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София
Ianko N. Iankov
Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria
Web sites:
http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov
http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;
http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;
http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;
http://velyovski.blogspot.com/2009/02/blog-post_693.html
http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html
http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html
http://vbox7.com/collection:708949
================================================================
27 Януари 2011 г.
До Европейския съд
за защита на правата на човека
при Съвета на Европа
67075 Стразбург, Франция
И С К (Жалба)
27 Януари 2011г.
срещу:
Обединено кралство Великобритания
и Северна Ирландия
United Kingdom
of Great Britain and Northern Ireland
по повод и във връзка с имиграционната процедура
HM IMMIGRATION OFFICE,
TERMINAL 2, HEATROW AIRPORT – LONDON,
HOUNSLOW, MIDDLESEX TW6 1EN,
PORT REFERENCE – TN2 / 110797
HM Immigratin Service,
Gatwick Asylum Unit, Ashdown House,
Gatwick Airport South Terminal,
Gatwick West Sussex RH6 0NP;
Копия:
До Негово Превъзходителство
г-н Стийв Уилиямс - Извънреден и Пълномощен Посланик
на Обединено Кралство Великобритания
и Северна Ирландия
ул. „Московска” № 9, 1000 София
E-mail: britembinf@mail.orbitel.bg
Email: public.enquiries@homeoffice.gsi.gov.uk
До техни Превъзходителства Посланиците,
акредитирани в България от държавите –
членове на Европейския съюз,
Европейската комисия на ЕС и САЩ
(на пощенските и E-mail-адресите)
До всички останали членове
на чуждестранния дипломатически корпус в и за България
(на E-mail-адресите)
*************
Раздел І:
Първо предварително уточнение:
Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.
На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст: – виж: „Иск пред Европейския съд в Стразбург срещу Великобритания”, http://iankov.blogspot.com/2011/02/blog-post.html
.
*************
Второ предварително уточнение:
Изрично, ясно и категорично уточнявам, че:
►от 1975 г. до днес аз, членовете на семейството ми, най-близките ми фамилни роднини и ръководените от мен обществени организации
сме били обект на повече от СТО И ШЕСТДЕСЕТ (160) отделни, конкретни и прецизно документирани престъпления,
шест от които са със смъртен изход,
извършени от функционери на класическата комунистическа и на неокомунистическата (посткомунистическата) българска ПАРАВОЕННА ченгеджийско-мафиотска държавна власт;
►от 1990 г. досега съм депозирал в офиса на Главния прокурор повече от 500 (петстотин) конкретни искания за разследване на тези престъпления
И ЗА НАЛАГАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ НА ВИНОВНИТЕ,
но досега не е било проведено нито едно законосъобразно разследване и
до днес не сме получили абсолютно никакво НАКАЗАТЕЛНО И РЕПАРАТОРНО правосъдие;
►от 1990 г. досега както чрез традиционната и електронната поща, така и чрез лични посещения в посолствата съм депозирал в офисите на БАЗИРАНИТЕ В София европейски дипломатически представителства текстовете на визираните изложения до българските държавни институции - като досега, обаче, не съм регистрирал абсолютно никаква тeхна заинтересованост за прилагане на принципите и нормите на международното право и европейското право
(включително и за прилагането на посветените специално на Човешките права и на Правосъдието Хагска програма и Стокхолмска програма);
който факт несъмнено има ясната доказателствена стойност, разкриваща публично известната „тайна“,
че базираните в България западни дипломатически представителства са изпратени тук, за да защитават престъпните интереси на Червената мафия, а не да защитават брутално потъпканото Правосъдие и нарушените Човешки права на българските граждани;
►от 2008 г. досега съм завел пред Административния съд София-град голямо множество съдебни искове СРЕЩУ ПРЕДСТАВЛЯВАНАТА ОТ ПРАВИТЕЛСТВОТО БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА,
нито един от които не е бил разгледан и решен съгласно принципите и нормите на европейското и българското Право,
поради което повечето от тях вече са депозирани в Европейския съд в Стразбург, а следващите чакат своя процедурен ред да заминат за там.
След като ПРЕЗ 2008 г. предприех стратегия на интензивно завеждане на съдебни дела ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ СЪДЕБНИ ИНСТИТУЦИИ ЗА РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА
и особено след като ПРЕЗ МАРТ 2009 г. предприех интензивна стратегия на завеждане на съдебни дела в МЕЖДУНАРОДНИЯ СЪД В СТРАЗБУРГ,
аз и членовете на семейството ми станахме обект на постоянни „добронамерени уведомления и предупреждения”,
че ако продължавам да търся правата си пред българските и пред европейските съдилища и институции,
спрямо мен и членовете на семейството ми ще бъдат проведени специални наказателни акции от специалните служби на държавата, които именно са виновни като разпоредители и като обезпечители на извършването на въпросните престъпни нарушения на правата ми и на правата на членовете на семейството ми.
Тъй като отказах да се съобразя с „добронамерените уведомления и предупреждения”
и освен това на 20 май 2010 г. депозирах пред Министър-Председателя на България и пред осем (8) чуждестранни дипломатически представителства специален текст, в който съм посочил факта,
че българските специални държавни служби упражняват върху мен мафиотски шантаж, целящ да ме мотивира да спра да търся наказателно-съдебна и репараторна отговорност за нарушените ни права (мои, на членовете на семейството ми и на ръководените от мен обществени организации),
на 10 юни 2010 г. върху имота ми в моето родно село (Клисурица, област Монтана) е било осъществено ПОКУШЕНИЕ, имащо недвусмисления характер на СЕМАНТИЧНО заплашително и предупредително ПОСЛАНИЕ, както и характера на недвусмислен ТЕРОРИСТИЧЕН АКТ,
а само десет дни след тва, на 21 юни с. г. (2010), посред бял ден, около 15 часа, две очевидно професионално обучени лица ме нападнаха точно до Съдебната палата в София,
при което с категорично демонстративна цел направиха това точно пред охранителните видеокамери на Съдебната палата,
с един-единствен удар със железен предмет (нунчаку – nunchaku) счупиха рамото ми на пет парчета,
и въпреки че прокуратурата е надлежно сезирана,
до днес - вече повече от СЕДЕМ месеци - не е предприела абсолютно нищо именно защото
престъплението има характера на специално оперативно мероприятие,
извършено от най-Специалния отдел при Специалните служби,
И Е БИЛО ВЪЗЛОЖЕНО ОТ СВРЪХЕЛИТИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН на Червената мафия -
естествено, при конклудентното политическо, юридическо и прочее съгласие на корумпирани (спомнете си примерно кой беше Геншер и къде е сега) управляващи европейски елити.
Покушението от 21 юни 2010 г. обаче ми дава основание да считам НЕ САМО че целта е била да ме ударят по главата и да ме убият, и че съм оцелял по силата на случайността (и реакциите ми на бивш спортист),
НО И ЧЕ ЕДИНСТВЕНАТА ПРИЧИНА ЗА ТОВА Е ИМЕННО
МОЯТА НЕПРЕКЛОННА СТРАТЕГИЯ,
НАСОЧЕНА КЪМ ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ
НЕ САМО ОТ ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ,
НЕ САМО ОТ МАФИОТСКАТА „ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКА“ БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА,
НО И ОТ ЗАПАДНИТЕ „ДЕМОКРАТИЧНИ“ ПАРТНЬОРИ НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА РУСКАТА ЧЕРВЕНА МАФИЯ И НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРАВОЕНЕН ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ.
*************
Трето предварително уточнение:
Въпреки така посочената ТЕРОРИСТИЧНА СИТУАЦИЯ,
днес аз ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ЗАВЕЖДАМ ДЕЛА ПРЕД СЪДА В СТРАЗБУРГ -
естествено, съвсем не защото разчитам на този съд,
А ЗАЩОТО СЧИТАМ, ЧЕ РАНО ИЛИ КЪСНО
въпреки ОБЕЗПЕЧИТЕЛНО-СЪУЧАСТНИЧЕСКАТА ВОЛЯ (РОЛЯ)
НА КОРУМПИРАНИ ЕВРОПЕЙСКИ
УПРАВЛЯВАЩИ ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТИ И ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ
(встъпващи като „демократични партньори”
на престъпния български клан на руската Червена Мафия),
ПРАВОТО ЩЕ ИЗПЛУВА НА ПОВЪРНОСТТА,
ТА МАКАР И КАТО УДАВНИК.
*************
Раздел ІІ:
Първо уточнение
по съществото на Жалбата (Иска)
Приложено представям 317 (триста и седемнадесет) последователно номерирани страници копия от документацията по повод и във връзка с визираното имиграционно административно дело HM IMMIGRATION OFFICE, TERMINAL 2, HEATROW AIRPORT – LONDON, HOUNSLOW, MIDDLESEX TW6 1EN, PORT REFERENCE – TN2 / 110797.
*************
Второ уточнение
по съществото на Жалбата (Иска)
От приложените доказателства е видно, че
***на 27 август 1999 г. съм поискал политическо убежище във Великобритания и на мое име е било образувано имиграционно досие HM IMMIGRATION OFFICE, TERMINAL 2, HEATROW AIRPORT – LONDON, HOUNSLOW, MIDDLESEX TW6 1EN, PORT REFERENCE – TN2 / 110797;
***само след един месец, през септември 1999 г., на мен ми е даден National Insurance numbercard PX 30 81 75 D;
***по повод и във връзка с моето искане за политическо убежище през октомври френската телевизия ARTE извърши снимачна дейност в София и в Лондон и на 15 декември 1999 г. излъчи специален документален филм, посветен на моята дейност като човек, учен и политик (виж:
http://www.youtube.com/watch?v=BlZXESNc_cM&feature=player_embedded, http://vbox7.com/play:77aa4e19);
***на 05 януари 2000 г. съм започнал да издавам в Лондон т. нар. „Бюлетин“, фокусиран върху криминалния мафиотски характер на политическите и социалните процеси в България, трагичния характер на човешките права и тоталната престъпна същност на българския посткомунистически управленски елит; главното съдържание на бюлетина бе фокусирано върху необходимостта от строго спазване на принципите и нормите на Правото и търсене на наказателна и репараторна отговорност от (на) комунистическите и посткомунистическите престъпници; този „Бюлетин“ бе предоставян на британските държавни институции, Националната британска библиотека, библиотеката на Лондонския университет, Би Би Си, базираните в Лондон правозащитни организации, библиотеката на Парламентарната асамблея в Стразбург, Френската национална библиотека в Париж, специализираната за Балканите библиотека в Париж, няколко правозащитни организации в САЩ и във Франция, както и на българската Национална библиотека и българския Централен държавен архив;
***на 25 януари 2000 г. съм получил съобщение, че имиграционното ми досие има нов адрес, и това е HM Immigratin Service, Gatwick Asylum Unit, Ashdown House, Gatwick Airport South Terminal, Gatwick West Sussex RH6 0NP;
***В моите адресирани до британските власти официални писмени описания на ситуацията в България съм посочил множество конкретни факти, разкриващи изключително широката гама от методи и средства, които българските посткомунистически специални служби използуват, за да елиминират от участие в политическите и гражданските процеси както бившите политически затворници, така и обикновените добросъвестни граждани;
посочил съм, че на практика в България няма механизъм, който да е в състояние да мотивира държавните властови институции да спазват Правото и Закона,
и че единствената мотивационна сила биха могли да бъдат авторитетните чуждестранни и международни институции - които, обаче, под предлог че спазват принципите на неутралитета фактически поощряват и легитимират престъпленията на посткомунистическата българска държавна власт;
***В моето официално писмо от 25 декември 1999 г., адресирано до британските институции, съм написал следния текст:
„В същото време аз като професионалист-политик и професионалист-учен считам, че съм установил по безспорен начин, че на Запад съществуват специални и превъзходно действуващи механизми за превръщането на бившия престъпен комунистически елит в баснословно богат капиталистически елит, на когото вашата средна класа може само да завижда. Парадоксално е, че някога, в продължение на много години Западът, поне в медийното политическо пространство, изключително активно защитаваше мен и семейството ми именно от този елит, а днес същият този Запад легализира като нов и демократичен български елит именно тези престъпни структури, а автентичните политически противници на комунистическия режим сме оставени в лапите на старите си екзекутори“;
*** В моето официално писмо от 30 декември 1999 г., адресирано до британските институции и до четири западни посолства в София, съм написал следния текст:
„Както вече знаете, аз искам да намеря отговор на много въпроси, сред които водещи са следните: 1) защо западните дипломатически представители са ме защитавали толкова усърдно през цялото време, докато бях в затвора; и 2) защо след като излязох от затвора, и особено през 1990-1992 г., те почти демонстративно се дезинтересираха от мен (както и от всичките останали автентични противници на комунизма) и легализираха като свои демократични партньори именно онези структури и личности, които участвуваха в моето (и на другите като мен) инквизиране?“;
*** В същото мое писмо от 30 декември 1999 г. съм написал и:
„Както знаете от документацията, която редовно съм Ви предоставял, през изтеклите 10 (десет) години бившите ми инквизитори въобще не се отказаха от нито един от старите си навици. През това време те: 1) подложиха семейството ми на най-модерните форми на социален терор и физическо изтребление; 2) поставиха на специален репресивен режим политическата и научната ми дейност; 3) останалите живи членове на семейството ми са застрашени от по-нататъшно изтребление. През цялото това време и по повод на всичкото това аз не получих абсолютно никаква подкрепа и заинтересованост от Вас за спазване на все пак съществуващите български закони.“;
***В моето официално писмо от 21 януари 2000 г., адресирано до британските институции и до четири западни посолства в София, съм написал следния текст:
„Действувайки като юрист и правозащитник... от 13 юли 1998 г. до 13 август 1999 г. съм написал и предоставил на Президента на България, на Главния прокурор и на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа точно 106 (сто и шест) писмени изложения; в тях съм описал множество жестоки престъпления и стотици конкретни брутални престъпни нарушения на основни индивидуални човешки права и свободи“;
***В същото мое официално писмо от 21 януари 2000 г е и следният текст:
„В колосалния брой мои официално предявени писмени жалби и в посочените документи изрично се съдържат конкретните имена на конкретните извършители на конкретните престъпления (според съществуващото законодателство). Само че никой от държавната власт не спазва тези закони; а и Западът недвусмислено показва, че подкрепя именно тази, несъобразяваща се със собствените си закони, държавна власт.
От 1989 г. досега, вече десет години, Западът: *с подчертан ентусиазъм е давал колосални количества безвъзмездна помощ и привилегировани кредити именно на тази противозаконно действуваща държавна власт; *въобще не е обвързал предоставянето на тези блага със спазването на елементарните човешки права и собствената законност; и *с абсолютно нищо не е показал морална ангажираност със своите бивши патньори в борбата със Злото – автентичните антикомунисти, които преди това, макар и символично, подкрепяше.
При тези обезпечени от Запада условия, явно поощряващи беззаконието и безотговорността, бившите политически затворници като мен, които не бяха сломени и унищожени от класическата комунистическа власт, през последните десет години бяха и все още са подложени на специална стратегия за окончателно политическо и морално сломяване и физическо унищожаване.“;
***В същото мое официално писмо от 21 януари 2000 г. е и следният текст:
„Преди пет месеци поисках политическо убежище във Великобритания и сега живея в Лондон. Семейството ми, обаче, е в България и е сериозно застрашено.
По-рано комунистическата българска власт бе тази, която ни затваряше пътя към спасението, докато през това време унищожи с репресивна цел половината от членовете на семейството ми. Оцелялата половина днес е застрашена от по-нататъшно репресивно унищожаване, но сега вече пътят към спасението е препречен от пречки, създадени именно от Вас и отстраняването на които е само и единствено във Вашите правомощия.
В България днес е сериозно застрашен животът и здравето на: майка ми, съпругата ми, трите ми деца и детето на брат ми.
Обръщам се към Вас, за да поискам Вашата закрила за семейството ми.“.
***В същото мое официално писмо от 21 януари 2000 г. можеше да се прочете:
„И накрая искам изрично да декларирам следните неща:
1) Предприетата от мен през 80-те години активна съпротива срещу комунистическата система бе преди всичко израз на моя ценностно-морален избор на поведение, насочено срещу Злото. Наистина високите ценностни идеи на Западната демокрация бяха изключително дълбоко залегнали в основата на моето поведение, но те бяха дали само „фината и безупречната шлифовка“ на генното качество на прадедите ми - нито един от последните осем поколения от моята фамилия не се е разбирал с властта (която, в тази част на Европа, винаги е била деспотична), всички са се съпротивлявали с оръжие в ръка. Ние с брат ми и баща ми сме единствените две поколения от нашия род, които са прилагали легитимна съпротива. Казвам това не за друго, а за да подчертая, че не считам Запада за виновен за моето поведение „като подстрекател”.
2) В същото време, обаче, съществуват три важни и съществени обстоятелства, а това са:
а) именно Западът нарече комунистическата система „Империя на Злото”; именно Западът активно призоваваше такива като мен от вътрешността на Империята към легитимна съпротива срещу Злото; именно Западът интензивно използуваше имената и жестоката съдба на такива като мен за знаме в своята борба срещу Злото;
б) когато през 1982-1984 г. интензивно посещавах Западните посолства в София, именно западните дипломатически представители бяха тези, които деликатно, но достатъчно ясно и последователно целяха да постигнат трайното ми ангажиране със стратегията на борбата срещу Злото, с демократичните промени в обществото. Най-интензивни в това отношение бяха смисловите послания към мен от дипломатическите служители на САЩ, Франция и Германия. Не съжалявам и съм им изключително благодарен за това - в онези жестоки времена и условия те ми помогнаха да стана и да бъда достойна личност, а не смачкан от системата безмълвен роб или страхлив беглец!
Когато през есента на 1989 г. излязох от затвора, пак именно западните дипломатически представители бяха тези, които отклониха намерението ми да замина да живея на Запад, и изрично и ясно ми препоръчаха да остана в България, за да бъда ангажиран с предстоящите демократични промени.
Тук обаче вече имам своите съжаления и неудовлетворения - днес вече се питам дали през 1989-1991 г. те са имали благородната цел за създаване на демократични надежди, или по силата на конкретни тайни договорености с комунистическия елит са имали нуждата от създаването и експлоатирането на автентични измамници като мен, които, без да съзнават това, да участвуват в насаждането на демократични илюзии.
в) Така или иначе през тези десет години аз бях един от изключително активните участници на т. нар. „демократичен процес” в България. Днес обаче се страхувам, че съществуват доста мощни сили, които са силно заинтересовани да ме елиминират от него. И то не заради друго, а заради това, че аз продължавам да съм привърженик на автентичната Западна демокрация, и не съм съгласен да бъде наричана „демокрация“ диктатурата на Червената мафия, изградена от структурите на КГБ.
По-рано, за да елиминира моето участие в демократизирането на обществото, българският филиал на КГБ ме прати в затвора за шест години. Днес той не може да направи това, но може да ме прати в емиграция, с което да постигне абсолютно същия полезен за себе си ефект. Така например:
ãсемейството ми остава техен заложник и с цената на живота на близките ми хора ще се обезпечава моето мълчание;
ãнулевите икономически емиграционни условия ще ме принуждават непрекъснато да се заплитам в ежедневни битови проблеми и така съвсем бързо ще бъда професионално дисквалифициран както в научната, така и в политическата сфера, което всъщност е друга форма на обезпечаване на моето мълчание;
ãпак нулевите икономически емиграционни условия въобще няма да ми позволяват да участвувам от разстояние в политическите процеси на България, тъй като такова участие е абсолютно невъзможно без скъп компютър с ИНТЕРНЕТ и без нормални телефонни разходи;
ãПаспортният режим, на който ще съм подчинен, ще осигурява на българския филиал на Червената мафия същия ефект, който по-рано им осигуряваха затворническите стени, зад които ме бяха поставили - пълна невъзможност за лично участие както в политически прояви и събития вътре в България, така и в такива, свързани с България, но ставащи в Европа;
3) Считам, че ако през последните 10 (десет) години Западът даваше категорично ясни демократични политически и юридически послания към елита, определящ характера на българската политическа власт, съдбата на България щеше да е съвсем друга, и тогава на мен (и на хора като мен) въобще нямаше да им се налага да търсят спасение в друга държава.
Поради това днес се питам:
А) нима само за Червената мафия е изгодно моето отстраняване от политическите процеси в България чрез заплитането ми в емиграционни проблеми?!?
Б) Нима Вие (като институции), които преди години бяхте проявили високоблагородната загриженост за моята и на семейството ми лична съдба и за моето участие в демократичните процеси на България, днес вече не се интересувате нито от едното, нито от другото?!?“
***Междувременно, на 11 януари 2000 г., заместник-председателят на ръководената от мен политическа партия и Директорът на Базисния институт за проучване и защита на човешките права са написали и депозирали специално писмо, адресирано до посланиците на САЩ, Великобритания, Франция и Германия. В това писмо те изрично са посочили, че съществува ситуация, сериозно застрашаваща живота на живеещите в София членове на моето семейство;
***Отделно от това, на 17 януари 2000 г., съпругата ми е депозирала писмо с аналогично съдържание, адресирано до британския посланик в София;
***На 25 януари 2000 г. третият секретар на британското посолство е написал писмо до съпругата ми, в което е декларирал, че ако тя поиска виза, за да дойде при мен в Лондон, ще получи отказ и такава няма да й бъде дадена;
***На 11 май 2000 г. съпругата ми е депозирала в офисите на посланиците на Великобритания, САЩ, Франция и Германия официално писмо, в което е написала следното:
„(...) След настъпването на поощрените от Вашите правителства „демократически промени“ в България за нашето семейство не е настъпило абсолютно нищо по-добро. За това на какви нов вид репресии сме подложени, Вие сте уведомявани лично от съпруга ми, който най-редовно Ви е предоставял копия от цялата му обществена и лична документация. Твърде много са престъпленията, които са извършени спрямо нас през последните години. Досега никой от българските власти и никой от Вашите дипломатически представителства не е обърнал абсолютно никакво внимание на стотиците жалби на съпруга ми. Поведението на българската власт е напълно разбираемо за нас; Вашето поведение, обаче, все още не ни е много ясно и разбираемо.
Уважаеми представители на Западната демокрация,
Животът и здравето на всичките членове на нашето семейство са застрашени. Отворете старите си архиви, свързани със съпруга ми, прочетете и новите архиви, и ясно ни кажете: „Ще ни защитите ли или ще продължите мълчаливо да помагате на тези, които искат да ни унощажат тотално?
Уведомявам Ви, че от началото на следващия месец ние със съпруга ми ще започнем паралелна или щафетна протестна акция, аз от София, а той от Лондон, за да се опитаме да Ви мотивираме да ни кажете по изричен начин какъв е Вашият отговор на горния въпрос.“
***Единственият отговор на това нейно писмо е този на Първия секретар на посолството на Франция, в който е написано следното: „(...) дипломатите, които понастоящем работят в Посолството на Франция в София нямат нищо общо с миналото на Вашия съпруг и нямат право да се намесват във вътрешно-политическия живот на страната Ви“.
***Междувременно, както всяка сутрин, така и на Първи юни 2000 г., провеждах редовните си най-малко едночасови спортни занимания в парка “Финсбъри”, намиращ се съвсем наблизо до жилището ми. Докато тичах, внезапно чух зад гърба си думите: “Тичай си спокойно! С теб никой няма да се занимава. Тия, които ни трябват, ти си ги оставил в София и те са в ръцете ни!”.
Още при първото изречение моментално се спрях, мъжът също се спря, застана на около един метър пред мен и с „чаровна”, самодоволна, и все пак външно „миролюбива” усмивка ми каза и останалите две изречения, без никакво прекъсване на „речевата ситуация”, и най-вече по онзи външно изключително дружелюбен начин на жестикулационно поведение на тялото, по който се заговарят и поздравяват всички англичани, които случайно или често се срещат по спортните или просто почивните участъци на парковете.
„Какво искаш от мен?”, бе моят спонтанно възникнал въпрос.
„От теб не искаме нищо! Просто те уведомяваме, че децата ти и жена ти са в ръцете ни, и че нищо не ни пречи да ги отвлечем и да ги продадем в публичните домове по света, или просто да ги убием. А това, че англичаните въобще няма и да искат да защитят нито тях, нито теб, ти, като професионалист, много добре го знаеш! А защо няма да искат – не е наша работа да ти го обясняваме!”.
Всичко стана като че ли само за няколко секунди. Той продължи да тича, съвсем убедително имитирайки редовни спортни занимания, прекъснати за секунди, за оказване на най-обичайния английски ритуал на вежливост.
Беше чистокръвен българин, около 40-годишен, по-нисък от мен, със спортен външен вид, с естествен слънчев загар на лицето, ниско подстриган и почти жълта коса, подобна на тази на типичните англичани.
***На 02 юни 2000 г. депозирах специално писмо, адресирано до шест британски институции, в което съм написал: *че предишния ден съм получил от българските специални служби специално и недвусмислено послание; *че семейството ми е сериозно застрашено и е в опасност; и *че настоявам да ми бъде върнат паспорта и да бъде обезпечено завръщането ми в България, за да мога да защитя семейството си.
Впрочем, в същото писмо съм обърнал внимание на факта: *че официалната теза на британската имиграционна политика е „твърда, бърза и честна” („Firm, Fear and Fast immigration policy”); *че задължителните международноправни стандарти за произнасяне по имиграционните казуси е максимум два месеци; *че при моя казус този срок е просрочен точно пет пъти; *че за мен е пределно ясно, че „Вие не сте спазили двумесечния срок за произнасяне по казуса поради едно изключително важно съображение: не сте искали заради мен да си развалите превъзходните политически и икономически отношения с престъпниците от българския филиал на руската Червена мафия“; *че „Това Ваше поведение, обаче, на практика е дало и дава на българската държавна и извъндържавна мафиотска власт една превъзходна протекция, своевременно използувана за затягане на репресивния обръч върху семейството ми“;
***В посоченото мое адресирано до британските институции официално писмо от 02 юни 2000 г. изрично съм настоял:
„Уважаеми господа,
Съгласно британското, а и съгласно международното право всички лица, поискали политическо убежище, до момента на официалното произнасяне на имиграционните власти по тяхното искане, имат правния статус на „задържано лице”.
Социалната помощ, която получават, наистина е много по-голяма от моята професорска заплата в България, при това, за разлика от България тук цените на жизнено необходимите стоки са много по-евтини.
Това обстоятелство, обаче, съвсем не елиминира факта, че съгласно замисъла на правната концепция, тези пари се дават на емигранта, за да може чрез тях сам да организира ефективността на своя „правен статус“.
Или с други думи, както би казал Вашият гениален Джордж Оруел, благодарение на Вас през изтеклите 10 (десет) месеци аз съм имал икономическата възможност да реализирам най-същностната мечта на комунистите - сам да организирам и обезпечавам положението си на затворник; при това, доколкото схващам нещата, не е изключено тези разходи да са много по-малки в сравнение с разходите, които Вие правите в реалния затвор.
За мен, обаче, е много по-важно съображението:
ãдали по този начин Вие сте били неволен или преднамерен реализатор на интересите в това отношение на същите онези, от които по-рано Вашите правителства и обществени организации ме защитаваха, и които именно Вие днес легитимирате като Ваши демократични партньори;
ãа самият аз, както по-рано, така и днес, имам правния статус на „задържано лице”;
ãи както по-рано, така и днес, този ми именно правен статус дава на старите ми екзекутори безпроблемната възможност за тотално унищожаване на членовете на семейството ми.“.
***на 03 юни 2000 г. изпратих препоръчани писма, адресирани до базираните в София посланически представители на Великобритания, САЩ, Франция и Германия. Съдържанието им е слeдното:
„Ваши Превъзходителства,
Приложено изпращам Ви копие от писмото ми от 02 юни 2000 г., изпратено до Британските институции.
В близките дни ще съм в България, за да защитавам семейството си.
Но вече сериозно се питам: „От кого? Нима само от българския филиал на КГБ и на руската Червена мафия? Дали и Вие не сте застанали по някакъв начин в основата на този жесток механизъм?”.
Аз съм, може би, единственият жив българин, който е получил изключително жестока съдебна присъда и фактическо третиране именно заради връзките си с представителите на Вашите посолства в България.
Тъй като жестокостта на българските официални държавни и мафиотски властнически структури по отношение на мен и моето семейство не само не спря през годините на така наречената „демократизация”, но дори се и увеличи; и тъй като Вашите правителства почти демонстративно легитимираха като свои „демократични партньори” именно престъпниците, от които по-рано уж защитаваха човешките права на такива като мен; за да се опитам да намеря документален отговор на този „парадоксален факт”, през последните години съм Ви писал няколко искания за достъп до разсекретените архиви на Вашите дипломатически и други ведомства, с които съм контактувал, и заради които именно контакти аз и семейството ми бяхме станали обекти на изключителната жестокост на официалните и тайните служби на България.
До днес не съм получил никакъв отговор от Вас. Нещо повече – за мен е повече от очевидно, че Вашето поведение към мен всъщност е една превъзходна протекция по отношение на престъпниците от българския филиал на КГБ и руската Червена мафия. Която протекция те използуват по виртуозен начин, за да унищожат цялото ми семейство.“
*************
Трето уточнение
по съществото на Жалбата (Иска)
Всичките ми опити на първи, втори, трети, четвърти и пети юни 2000 г.
да се срещна с какъвто и да е официален представител на британската държавна власт
пропадаха още при предварителните разговори,
при които накратко разказвах за какво става въпрос.
*************
Четвърто уточнение
по съществото на Жалбата (Иска)
Така, сутринта на 06 юни 2000 г. пристигнах в офиса на службата, в която се намира моето имиграционно досие – HM IMMIGRATION OFFICE, TERMINAL 2, HEATROW AIRPORT – LONDON, HOUNSLOW, MIDDLESEX TW6 1EN, PORT REFERENCE – TN2 / 110797.
Там веднага бях изумен от обстоятелството, че от предишната изключителна учтивост на служителите сега не само нямаше никаква следа, а дори нещо повече – изражението върху физиономиите, жестовете и кратките думи, които биваха изричани, бяха абсолютно същите, с каквито се бях срещал в българските комунистически затвори.
Казаха ми да остана да спя на пейките в чакалнята на летището; сутринта на 07 юни 2000 г., без да ми дават каквото и да е обяснение, двама полицаи ме отведоха в ареста на летището; после, към 15 часа, ме отведоха на борда на българския самолет, където дадоха паспорта ми на пилотите и им казаха, че имам статуса на „депортирано лице с опасно поведение“.
КОПИЕ ОТ АКТА ЗА ДЕПОРТИРАНЕТО МИ Е ПРИЛОЖЕНО НА СТР. 76 (98) В НАСТОЯЩЕТО ПРИЛОЖЕНИЕ.
В НАРУШЕНИЕ НА ВСИЧКИ ПРАВНИ НОРМИ
НЕ МИ БЕ ДАДЕНА АБСОЛЮТНО НИКАКВА ВЪЗМОЖНОСТ
КАКТО ДА УЗНАЯ МОТИВИТЕ ЗА ПРИНУДИТЕЛНОТО ДЕПОРТИРАНЕ,
ТАКА И ДА ОБЖАЛВАМ АКТА ЗА ДЕПОТИРАНЕ.
На летището в София един от пилотите ме отдели от останалите пътници и през служебния вход ме отведе в полицейското помещение.
Там ме посрещна млад полицейски офицер, който ми каза, че ме бил познавал от изявите ми като политик, върна ми паспорта и ми каза, че лично Главният прокурор Никола Филчев е отменил издаденото от Директора на Националната служба „Сигурност“ генерал Атанас Атанасов разпореждане да бъда арестуван и отведен в Националната следствена служба.
Рано сутринта на другия ден по телефона ми се обади Главният прокурор Никола Филчев, с когото не само бяхме приятели още от студентските години, но и на когото аз бях кум на сватбата му. Веднага се срещнахме и така узнах онези факти и обстоятелства, които ще бъдат описани по-долу.
Впрочем, по същото време срещу него - Главния прокурор Никола Филчев – под ръководството на Премиера Иван Костов и неговия престъпен гном - Директора на Националната служба „Сигурност“ генерал Атанас Атанасов - вече в продължение на половин година се е водела не само жестока медийна и институционална война, но и приятелката му (адвокат по професия) бе мистериозно и зверски убита, а в медиите той бе обвиняван като непосредствен извършител.
*************
Пето уточнение
по съществото на Жалбата (Иска)
След един месец, през юли 2000 г., в брой 7 на сп. „Извън закона“ бе публикувано интервю с мен, озаглавено „Западните елити са истинските кръстници на Червената мафия“.
В това интервю изрично и пределно ясно съм заявил, че проведеното на първи юни в Лондон оперативно мероприятие на българските специални служби „не е било чисто българско“.
*************
Шесто уточнение
по съществото на Жалбата (Иска)
На 28 ноември 2000 г. съм регистрирал в офиса на Главния прокурор искане за разследване, което има рег.№ 6527.
От текста на изложението е видно, че само месец след пристигането ми в София един адвокат, когото познавам много отдавна, ми е казал, че е упълномощен да ме уведоми:
►че българските тайни служби са получили съгласието на западните тайни служби да се справят безцеремонно с мен и всички такива като мен, включително и чрез прилагането на сравнително елегантен способ за физическо унищожаване;
►и че единственото условие за моето и на семейството ми оцеляване е да се откажа от всички водени от мен пред българските и пред международните институции преписки и искания за наказателна и репараторна отговорност, тъй като те „представят в неблагоприятна светлина протичащите в България мощни демократични процеси“.
От текста на същото изложение е видно, че последното изречение гласи: „Многократно съм го казвал, но днес повече от всякога досега съм категорично убеден, че сегашните официални държавни български тайни служби продължават да са филиал на бившите съветски тайни служби и на тяхната съвременна мафиотска трансформация“.
*************
Седмо уточнение
по съществото на Жалбата (Иска)
От текста на второто мое надлежно регистрирано (09 ноември 2006 г.) искане за разследване е видно:
►че съм възпроизвел текста на горепосоченото искане и съм поискал пълно разследване на фактите и обстоятелствата, както и разследване и наказване на онези, които в интерес на престъпниците са били предприели и осъществили специални мерки за обезпечаване на безотговорността на тайните служби и Мафията;
►че изрично, ясно и категорично съм поискал да бъде разпитан като свидетел по разследването бившият Главен прокурор Никола Филчев, който през лятото и есента на 2000 г., когато се бях завърнал от Лондон, ми разказа, че в качеството си на Главен прокурор е бил узнал, че:
а) когато през лятото на 1999 г. аз бях заминал за Лондон и бях поискал политическо убежище, българските специални служби веднага са били влезли във връзка с британските такива и са им били предложили да получат тяхното конклудентно (мълчаливо, но фактически подразбиращо се) съгласие да бъдат осъществени върху британска територия по отношение на мен няколко оперативни мероприятия;
б) че целта на тези мероприятия се е свеждала до това - българските специални служби да ми дадат да разбера, че животът и съдбата на членовете на семейството ми в България са застрашени, и че само моето лично присъствие при тях може да ги спаси; съгласно целта на този план, аз трябва да бъда мотивиран да се завърна в България;
в) и така процедурата по моето искане за политическо убежище пред британските власти да отпадне по „елегантен” начин, политически и юридически удобен и безопасен както за българските, така и за британските власти;
В интерес на истината днес уточнявам и съобщавам още един факт, който тогава, поради конспиративни съображения за предпазване на третото лице премълчах по негово (на третото лице) изрично искане; става дума за това, че Никола Филчев не само ми разказа горепосочените факти, но и лично осъществи извън София дискретна среща с тогавашния Главен секретар на МВР Божидар Попов, който лично потвърди пред мен посочените по-горе факти и обстоятелства.
В интерес на истината днес уточнявам и съобщавам още и това, че и двамата – и Филчев и Попов – ми казаха, че посочените жестоки оперативни мероприятия спрямо мен и семейството ми са били планирани от онези личности от специалните служби, които са се били намирали на лично подчинение на Министър-Председателя Иван Костов.
*************
Осмо уточнение
по съществото на Жалбата (Иска)
От текста на третото мое надлежно регистрирано (05 януари 2007 г.) искане за разследване е видно:
►че с писмо № 15132 от 18.12.2006 г., подписано от прокурора В. Миков, моите искания за разследване са били изпратени на Софийската военноокръжна прокуратура;
►че изрично и пределно ясно съм посочил СЛЕДНИТЕ ЧЕТИРИ ГРУПИ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА:
1) че тогавашният Министър на вътрешните работи Емануил Йорданов точно три пъти е бил докладвал по официален начин на Председателя на Министерския съвет Иван Костов всичко онова, което МВР вече е било знаело относно казуса, възникнал в резултат на това, че аз съм поискал политическо убежище във Великобритания; колко са били т. нар. „неофициални доклади и разговори” на Министъра на вътрешните работи с Министър-Председателя, не се знае;
2) че със съгласието на Президента Петър Стоянов е била формирана т. нар. СПЕЦИАЛНА ГРУПА, съставена от служители на подчиненото на Президента шпионско ведомство и служители на подчинената на Министъра на вътрешните работи „Национална служба за сигурност”;
3) че едно от специалните оперативни мероприятия на тази специална група е била т. нар. „психологическа операция”, целяща да постави в негативен или дори комичен контекст моето искане за политическо убежище, при което в целта е била формулирана тезата и стратегията,
аз и моето искане за политическо убежище да бъдем поставени в контекста на някакво друго аналогично искане, направено от агент на специалните служби, имащ имиджа на фарсова политическа фигура.
Така, в изпълнение на такава именно поръчка в Лондон е бил изпратен заедно със семейството си депутатът от българсото Народно събрание Асен Христов, който също така поискал политическо убежище и съвсем наскоро след това „внезапно” и „немотивирано” от гледна точка на логиката на британските власти, напуснал Великобритания и се завърнал в България, където отново, и без абсолютно никакви проблеми, продължил дейността си като депутат в Парламента.
Любопитно е, че същият този Асен Христов е човек с така нареченото „естествено битово образование”, получено в рамките на битовото ежедневие на една провинциална малцинствена циганска общност, в която е бил роден и към която неотлъчно е принадлежал. Още по-любопитно е, че в продължение на много години преди да стане депутат той е бил агент на Регионалното управление на Министерството на вътрешните работи и е бил извървял пътя от „доверен криминален агент” до „доверен агент по Държавна сигурност”.
Най-любопитното, обаче, е това, че неговото препоръчване за и избиране като депутат в Парламента е било част от специален оперативен план, съставен и утвърден в рамките на ръководената от генерал Атанас Атанасов специална Служба за национална сигурност, елемент от който оперативен план е било и избирането по същото време за депутат на Цветелин Кънчев, който е имал абсолютно същите характеристични белези, качества и недостатъци.
За непосветените читатели на това изложение следва да бъде пояснено, че в изпълнение на същия този специален оперативен план по онова време въпросният Цветелин Кънчев бе принесен върху олтара на Западните партньори на българската власт като ритуална жертва, заместваща истинските виновници; и че това бе станало по повод искането, направено от Запада пред българските власти „да бъде арестуван и осъден поне един от „престъпниците от високите етажи на властта”. Тогава именно, в изпълнение на това искане на Запада, депутатът Цветелин Кънчев бе осъден и поставен в затвора, а пред западните институции бе заявено: „Изпълнихме Вашето искане за безкомпромисна борба с престъпността. Осъденият депутат Цветелин Кънчев бе единственият престъпник от високите етажи на властта. Други няма!”.
Тогава именно на Асен Христов, който предварително е бил определен да бъде избран като депутат с такава именно бъдеща жертвоприносителна цел, спешно е била преструктурирана функционалната му роля и той е бил изпратен в Лондон.
Несъмнено неговото включване като актьор на тази именно политическа сцена с такова именно искане като моето, е имало предназначението да придаде характеристиката „циганска работа” не само на неговото, но и на моето искане за политическо убежище.
Истинската цел на неговото поставяне на тази именно политическа сцена и с тази именно роля, обаче, е съвсем друга.
Точно по същото време екип на френската телевизия „ARTE” извършваше снимачна дейност в Лондон и в София, при която подготвяше специален документален филм, посветен на моята политическа дейност и съдба. Появата на Асен Христов на тази именно сцена е имала предназначението да бъде направен опит за премотивиране на сценаристите от френската телевизия към по-друг акцент върху сценария. За това нещо аз бях уведомен не от кой и да е, а именно от сценариста и режисьора на филма - който, впрочем, ми каза че той превъзходно е бил проумял тази стратегия на българските специални служби, и че неговият имплицитен отговор ще е това, че документалният филм за мен ще бъде излъчен в същия ден, в който ще бъде излъчен и специалният документален филм за руския президент Борис Елцин, и че няма да е случаен фактът, че и двата филми ще имат еднаква времева продължителност.
4) че едно от свръхспециалните оперативни мероприятия на тази СПЕЦИАЛНА ГРУПА при Президента и Премиера е било следното:
а) да бъде изпратено в Лондон специално лице, което с малко думи и максимална категоричност на поведението да ми каже, че ако не се завърна в България, съпругата ми и двете ми непълнолетни дъщери ще бъдат отвлечени или просто убити;
б) ако, обаче, все пак остана в Лондон, то наистина да бъде организирано отвличането им, при което изпълнители да бъдат три криминално проявени лица, които да имат задачата да държат заложниците няколко дни в пустееща къща в едно полупустеещо село близо до югославската граница - при което, след като ги изтезават, да убият поне една от тях и да „избягат” през границата;
в) в същото време в оперативния план изрично е било залегнало изискването специалните служби на българската държава да извършат „успешна разузнавателна дейност”, да „открият местонахождението на отвлечените”, да „атакуват”, да „избият похитителите” и да „освободят останалите живи”, с която акция да придобият широка публична популярност и да заслужат получаването на високи държавни награди;
г) накрая в българските медии активно да бъде експонирана информацията, че „Янко Янков е бил предупреден за похищението, но е предпочел да остане в Лондон”.
*************
Девето уточнение
по съществото на Жалбата (Иска)
От текста на четвъртото мое надлежно регистрирано (08 януари 2007 г.) искане за разследване е видно:
че съм посочил две нови групи значими за казуса факти и обстоятелства
и съм поискал да бъдат разпитани двама високопоставени офицери от българското Първо и Второ главно управление на Държавна сигурност,
а именно Радослав Райков и Гатьо Гатев,
които са били важни членове на посочената СПЕЦИАЛНА ГРУПА при Президента и Премиера.
Впрочем, в текста на моето четвърто надлежно регистрирано искане за разследване пределно ясно съм посочил,
че въпросните две персони преди това са били много добре известни на всички лидери на политическата коалиция Съюз на демократичните сили (СДС) с това,
че първият бе внедрен и легендиран като политически експерт на парламентарната политическа коалиция Съюз на демократичните сили (СДС),
а вторият бе внедрен и легендиран като журналист в издавания от СДС вестник „Демокрация“.
При това всички лидери на политическото ръководство на СДС (към които за известен период от време принадлежах и самият аз като лидер на ръководената от мен политическа партия-член на коалицията)
превъзходно знаехме, че и двамата не само са били завършили школата на КГБ в Съветския съюз, но и са били офицери-разузнавачи на българското и на съветското шпионско ведомство.
Освен това, всички лидери на политическото ръководство на СДС превъзходно знаехме, че по-късно първият бе поискал и получил политическо убежище в Германия, а съпругата на втория бе получила важна служба в британската армия (като изследовател на най-високия слой на въздушното пространство на Северна Великобритания);
И ЧЕ ТОЧНО ПО СЪЩОТО ТОВА ВРЕМЕ И ДВАМАТА МИСТЕРИОЗНО СА БИЛИ СТАНАЛИ ЧЛЕНОВЕ НА ВЪПРОСНАТА СПЕЦИАЛНА ГРУПА ПРИ ПРЕЗИДЕНТА ПЕТЪР СТОЯНОВ И ПРЕМИЕРА ИВАН КОСТОВ.
От текста на четвъртото мое надлежно регистрирано искане за разследване е видно, ЧЕ СЪМ БИЛ ПОИСКАЛ ДА БЪДАТ РАЗПИТАНИ ПОСОЧЕНИТЕ ДВЕ ПЕРСОНИ ПОРАДИ ОБСТОЯТЕЛСТВОТО, ЧЕ
И ДВАМАТА СА БИЛИ ИЗПРАТЕНИ В ЛОНДОН
С МИСИЯТА ДА СЕ ОПИТАТ ДА МИ НАПРАВЯТ ПРОВОКАЦИЯ,
СЛЕД КОЕТО И ДВАМАТА НЕСЪМНЕНО СА БИЛИ НАПИСАЛИ СВОИТЕ ДОКЛАДИ И СА ГИ БИЛИ ДЕПОЗИРАЛИ ПРЕД РЪКОВОДСТВОТО НА ВЪПРОСНАТА СПЕЦИАЛНА ГРУПА ПРИ ПРЕЗИДЕНТА ПЕТЪР СТОЯНОВ И ПРЕМИЕРА ИВАН КОСТОВ.
*************
Десето уточнение
по съществото на Жалбата (Иска)
От текста на петото мое надлежно регистрирано (22 януари 2007 г.) искане за разследване е видно,
►че точно по същото време, през 1999 г., в Националната следствена служба е било регистрирано следствено дело №27, заведено против Ангел Георгиев Грънчаров от Ботевград;
►че самият следовател по делото Михаил Генов (мой бивш студент) в личен разговор с мен изрично и пределно ясно ми е казал,
че е бил получил строго секретно предписание, подписано лично от генерал Атанас Атанасов (ръководител на посткомунистическата мафиотска Държавна сигурност!!!),
който винаги е бил изпълнител на престъпните оперативни мероприятия на Премиера Иван Костов;
►че съгласно това строго секретно предписание от следователя Михаил Генов се е било искало да направи така, че Ангел Грънчаров да бъде насила набутан в ситуация, в която да бъде обвинен в национализъм, расизъм и фашизъм, след което той да бъде конституиран като втори обвиняем, а като първи обвиняем да бъда конституиран аз, Янко Николов Янков, като обвинението срещу мен да бъде формулирано като „ръководител на националистически, расови и фашистки прояви“ и на това основание да бъде поискано моето екстрадиране от Великобритания.
Длъжен съм да посоча, че лично самият следовател Михаил Генов изрично ми е казал, че това планирано от изверга-генерал Атанас Атанасов и Премиера Иван Костов оперативно мероприятие в крайна сметка е било зависяло от психическата и моралната устойчивост на Ангел Грънчеров, който се е бил държал толкова разумно и достойно, че напълно е бил обезсмислил и провалил ченгесарското мероприятие.
Длъжен съм да посоча, че накрая на текста на петото мое надлежно регистрирано искане за разследване изрично и ясно съм поискал да бъде разследвана извършената против мен и против Ангел Грънчаров престъпна дейност на специалните служби, действували по времето на правителството на Иван Костов и неговия престъпен гном – генерал Атанас Атанасов.
*************
Единадесето уточнение
по съществото на Жалбата (Иска)
На 13 ноември 2006 г. съм изпратил специално писмо в обем от 86 (осемдесет и шест) страници, адресирано до Министъра на вътрешните работи на Великобритания г-н Джон Рийд; писмото е изпратено с препоръчан пощенски пакет, международна нестандартна пратка с тегло 660 грама; датата на изпращането е 14 ноември 2006 г., номерът на разписката е 000269/032305689; копие от разписката се намира на стр.201 на приложените тук документи.
На 12 януари 2007 г. съм изпратил специално писмо, адресирано до Министъра на вътрешните работи на Великобритания г-н Джон Рийд; писмото е изпратено с препоръчан пощенски пакет, международна нестандартна пратка с тегло 118 грама; датата на изпращането е 12 януари 2007 г., номерът на разписката е 000153/032309385; копие от разписката се намира на стр.223 на приложените тук документи.
На 22 януари 2007 г. съм изпратил специално писмо, адресирано до Министъра на вътрешните работи на Великобритания г-н Джон Рийд; писмото е изпратено с препоръчан пощенски пакет, международна нестандартна пратка с тегло 45 грама; датата на изпращането е 22 януари 2007 г., номерът на разписката е 000291/036878634; копие от разписката се намира на стр.230 на приложените тук документи.
В тези три писма е възпроизведено съдържанието на същите онези документи, които вече съм възпроизвел в настоящето изложение.
УТОЧНЯВАМ, ЧЕ ДО ДНЕС НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ - КОЕТО ОБСТОЯТЕЛСТВО, СПОРЕД МЕН, ИМА ХАРАКТЕРА НА НАРУШЕНИЕ И НЕСЪОБРАЗЯВАНЕ С НОРМИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКОТО И НА БРИТАНСКОТО ПРАВО.
*************
Дванадесето уточнение
по съществото на Жалбата (Иска)
Уточнявам, че по надлежния ред отново и за пореден път съм поискал от Главния прокурор да постанови да бъде извършено разследване на отдавна посочените от мен факти и обстоятелства, уличаващи в престъпна дейност българските специални служби.
Уточнявам, че по надлежния ред съм поискал от Председателя на парламентарната Комисия за контрол на дейността на специалните служби да бъде разсекретен намиращият се в архива на тези служби информационен масив, свързан с посочения в настоящето изложение казус.
Уточнявам, че по надлежния ред два пъти (вх. № 25707/28 май 2007 г. и вх. № 3592/03 септември 2007 г.) съм поискал от българската Прокуратура да разследва
публикуваното на 03 октомври 2002 г. във в-к „Монитор“ и на 16 юни 2006 г. във в-к „Стандарт“
изказване на бившия Министър на вътрешните работи Богомил Бонев,
СПОРЕД КОГОТО ПРЕЗ 1999 Г.
МЕЖДУ БЪЛГАРСКИЯ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ И БРИТАНСКИЯ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОНИ БЛЕЪР
СА БИЛИ УСТАНОВЕНИ СПЕЦИАЛНИ КОРУПЦИОННИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ,
довели до сключването на корупционна сделка относно водоснабдяването на София.
Уточнявам, също така, че по повод на тези мои искания за разследване тотално подчинената на Мафията българска прокуратура досега не е предприела абсолютно нищо.
*************
Тринадесето уточнение
по съществото на Жалбата (Иска)
Уточнявам, че още през септември 2006 г. Парламентарната Комисия за борба с корупцията е установила, че посочената сделка действително е корупционна и е обезпечила многомилионно престъпно обогатяване на двете страни – както на британския, така и на българския премиер.
Уточнявам, че от представените в същата парламентарна комисия изчисления е видно, че в резултат на посочената корупционна сделка гражданите на град София са ограбени с колосалната парична сума от 1,3 милиарда левове (над 600 млн. лири стерлинги).
*************
Четиринадесето уточнение
по съществото на Жалбата (Иска)
Всъщност главният факт, върху който фокусирам Вашето внимание в настоящия казус, е
че именно (точно) по времето, когато аз, Янко Николов Янков съм бил поискал политическо убежище във Великобритания,
подчинените на тогавашния български и на тогавашния британски премиер специални служби, които са обслужвали комуникацията относно сключването на въпросната корупционна сделка,
в интерес на корупционните интереси на двамата премиери
са се били договорили да осъществят и действително са осъществили
така описаните по-горе зловещи престъпни посегателства
върху моите и на членовете на семейството ми законни права и интереси.
*************
Петнадесето уточнение
по съществото на Жалбата (Иска)
Отново уточнявам, че:
***на 13 ноември 2006 г. съм изпратил специално писмо в обем от 86 (осемдесет и шест) страници, адресирано до Министъра на вътрешните работи на Великобритания г-н Джон Рийд; писмото е изпратено с препоръчан пощенски пакет, международна нестандартна пратка с тегло 660 (шестотин и шестдесет) грама; датата на изпращането е 14 ноември 2006 г., номерът на разписката е 000269/032305689; копие от разписката се намира на стр.201 (223) на приложените тук документи.
***на 12 януари 2007 г. съм изпратил специално писмо, адресирано до Министъра на вътрешните работи на Великобритания г-н Джон Рийд; писмото е изпратено с препоръчан пощенски пакет, международна нестандартна пратка с тегло 118 (сто и осемнадесет) грама; датата на изпращането е 12 януари 2007 г., номерът на разписката е 000153/032309385; копие от разписката се намира на стр.223 (245) на приложените тук документи.
***на 22 януари 2007 г. съм изпратил специално писмо, адресирано до Министъра на вътрешните работи на Великобритания г-н Джон Рийд; писмото е изпратено с препоръчан пощенски пакет, международна нестандартна пратка с тегло 45 (четиридесет и пет) грама; датата на изпращането е 22 януари 2007 г., номерът на разписката е 000291/036878634; копие от разписката се намира на стр.230 (252) на приложените тук документи.
УТОЧНЯВАМ, ЧЕ ДО ДНЕС НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ - КОЕТО ОБСТОЯТЕЛСТВО, СПОРЕД МЕН, ИМА ХАРАКТЕРА НА НАРУШЕНИЕ И НЕСЪОБРАЗЯВАНЕ С НОРМИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКОТО И НА БРИТАНСКОТО ПРАВО.
*************
Шестнадесето уточнение по
съществото на Жалбата (Иска)
Отново уточнявам, че:
***на 11 (13) Сетпември 2010 г. съм изпратил специално писмо, адресирано до David Cameron - Prime Minister of the United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland, First Lord of the Treasury, Leader of the Conservative Party, and Member of Parliament (MP) for Witney, 10 Downing Street, London, SW1A 2AA , United Kingdom;
писмото е изпратено с препоръчан пощенски пакет, международна нестандартна пратка с тегло 1556 (хиляда петстотин петдесет и шест) грама; датата на изпращането е 11 Септември 2010 г., номерът на разписката е 002652/ RI062815473BG; копие от разписката се намира на стр.22 на приложените тук документи.
***на 28 Септември 2010 г. съм изпратил специално писмо, адресирано до David Cameron - Prime Minister of the United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland, First Lord of the Treasury, Leader of the Conservative Party, and Member of Parliament (MP) for Witney, 10 Downing Street, London, SW1A 2AA , United Kingdom;
писмото е изпратено с препоръчан пощенски пакет, международна нестандартна пратка с тегло 98 (деветдесет и осем) грама; датата на изпращането е 28 Септември 2010 г., номерът на разписката е 007161/ RI0602891658BG; копие от разписката се намира на стр.312-317 на приложените тук документи.
***на 28 Септември 2010 г. съм изпратил специално писмо, адресирано до HM IMMIGRATION OFFICE, TERMINAL 2, HEATROW AIRPORT – LONDON, HOUNSLOW, MIDDLESEX TW6 1EN, PORT REFERENCE – TN2 / 110797;
писмото е изпратено с препоръчан пощенски пакет, международна нестандартна пратка с тегло 238 (двеста тридесет и осем) грама; датата на изпращането е 28 Септември 2010 г., номерът на разписката е 007160/ RI060289151BG; копие от разписката се намира на стр.312-317 на приложените тук документи.
УТОЧНЯВАМ, ЧЕ
ДО ДНЕС НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР ОТ ВИЗИРАНИТЕ ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
- КОЕТО ОБСТОЯТЕЛСТВО, СПОРЕД МЕН, ИМА ХАРАКТЕРА НА НАРУШЕНИЕ И НЕСЪОБРАЗЯВАНЕ С НОРМИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКОТО И НА БРИТАНСКОТО ПРАВО.
*************
Седемнадесето уточнение
по съществото на Жалбата (Иска)
С настоящия Иск, имащ статуса и на Жалба,
адресирана до Европейския съд за защита на правата на човека при Съвета на Европа, Стразбург, Франция,
пледирам:
Първо: Съдът да приеме копията на тук приложената от мен документация;
Второ: Съдът да изиска от Великобритания пълната оригинална документация по посоченото административно дело;
Трето: Съдът да образува съдебно дело против Великобритания и да ни призове в съдебно заседание, в което да бъдат разгледани моите искания относно извършените от британската държава чрез нейната система нарушения на моите законни права и интереси;
Четвърто: Съдът да осъди Великобритания съобразно нормите на Правото и изискванията на Справедливостта.
*************
*************
*************
Първо заключително уточнение
Както в предишните искове (жалби), така и тук, в този Иск (Жалба) изрично, ясно и категорично
декларирам моето професионално убеждение,
че би било пълно безумие да се включвам и в демагогската игра на правосъдие, разигравана от Европейския съд за защита на правата на човека при Съвета на Европа, и пред вас да изтъквам каквито и да са правни аргументи,
тъй като не очаквам от този Съд да реши моя Иск (Жалба) нито бързо, нито правосъобразно;
тъй като съм категорично убеден, че и Стразбургската международна съдебна инстанция се придържа към прословутия ленинов тезис, че „правото не е нищо друго, освен въздигнатата в закон“ и утвърдената като практика престъпна „воля на господствуващата класа“.
Все пак, обаче, намирам, че за правната теория и най-вече за бъдещите поколения юристи и граждани на България и на Европа
има и ще има значение това - да бъде документирано какво е гледището по казуса на Европейския съд за защита на правата на човека;
или по-точно казано
– ще бъде от значение историята да знае кого точно Европейският съд за защита на правата на човека защитава
– Световната и Червената Мафия или правата на човека.
*************
Второ заключително уточнение
Специално подчертавам факта,
че през цялата моя почти половинвековна практика на юрист
досега не съм имал абсолютно нито един личен случай и
(въпреки моя специално проявен професионален проучвателен научно-изследователски интерес)
не зная за съществуването на нито един личен случай на нито един български гражданин,
при който съдебната система на официалния държавен български съд да е проявила макар и някаква минимална правосъобразна дейност.
Специално подчертавам факта, че относно Правото и Справедливостта (правата на Човека)
Европейската и Атлантическата егида над България не само въобще не са внесли дори и минимален хуманистичен елемент в живота на българите,
но и даже са послужили и служат като индулгенционен аргумент за по-голямо и по-интензивно задълбочаване на кръвожадните процеси, характерни за времето на класическия комунистически режим, когато България се намираше под егидата на зловещия Съветски съюз и на престъпния Варшавски договор;
и че в резултат на това днес, през 2010 г., именно благодарение на посочената егида всички български правителства са провеждали и продължават да провеждат СПЕЦИАЛНА ГЕНОЦИДНА СТРАТЕГИЯ, в резултат на която, отделно от емиграцията и от нормалната смъртност, от демографската карта липсват един милион и осемстотин и петдесет хиляди (1 850 000) български граждани.
Специално подчертавам и факта, че настоящият съдебен Иск пред Европейския съд за защита на правата на човека,
съдържа само една от правнорелевантните съвкупности, отразяващи тривиалния факт,
че високоинституционални европейски икономически, политически и правосъдни структури функционират, за да защитават Световната и Червената Мафия, а не Човешките права.
*************
Трето заключително уточнение
Предварително и достатъчно ясно изразено декларирам, че въобще не разчитам да получа правосъдие от
Европейския съд за защита на правата на човека - не защото не търся такова, а поради факта, че по силата на моята професионална квалификация и по силата на конкретната ми многогодишна практика на мен ми е достатъчно ясно, че:
Макар и да бе създаден, за да се бори срещу тиранията и да защитава правата и интересите на обикновените хора,
през последните 20 (двадесет) години и
специално спрямо гражданите на посткомунистическите страни,
Европейският съд за защита на правата на човека
се е превърнал в инструмент не само оскърбяващ човешките права и висши ценности, но и оневиняващ зловещите и кръвожадни комунистически и посткомунистически мафиотски престъпници, брутално нарушаващи човешките права и ценности.
*************
Четвърто заключително уточнение
Разбира се, че нямам никакво намерение тук и сега да обяснявам какво точно ми е ясно (защото това ще бъде обект на внимание на една от книгите, които ще издам в близките години), но накратко ще посоча поне единадесет съображения:
Първо, че още преди много години, когато все още бях млад преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет, свръхамбициозната студентка Снежана Дамянова Ботушарова бе изпращана при мен като агент-провокатор на българския филиал на КГБ; а после, заради заслугите й, включително и за моето противоправно вкарване в затвора за шест години, тя стана не само Заместник-Председател на мафиотския посткомунистически български Парламент, не само титулярен дипломатически представител (Посланик) на мафиотската посткомунистическа българска държава в САЩ (1994-1998 г.), но и двумандатен (за три години от 1998 до 2001 г. и за шест години от 2001 до 2008 г.) съдия именно в Европейския съд за защита на правата на човека, а днес е конституционен съдия в Косово.
Второ, едномандатният съдия в същия Европейски съд за защита на правата на човека Димитър Бонев Гочев (с мандат от 1992 до 1998 г.), който също така е агент на българския филиал на КГБ, бе заслужил международния си съдийски статус включително и с това, че точно по времето на неговия избор за съдия в Стразбург, действувайки като съдия във Върховния съд на България, отмени спечеленото от мен дело, с което бях доказал нелегитимното съществуване и престъпното функциониране като политически и като правен субект на Българската комунистическа партия и на нейната наследничка - Българската социалистическа партия (пряко или косвено управлявала и понастоящем продължаваща да управлява България).
Трето, през август 2005 г. Общото събрание на ООН избра за еднократен четиригодишен мандат българския съдия в Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия Цветана Николаева Каменова, която не само е дъщеря на зловещ следовател и сериен убиец от българската Държавна сигурност, но и самата тя е била агент на точно три управления (Първо, Второ и Шесто) на българския филиал на КГБ - впрочем, същата фигурира и като агент-провокатор, непосредствено свързан с моя статус на политически затворник.
Нещо повече – във висшите юридически среди в София се приема като ноторно известно, че самата тя по-рано е била стратегически агент на самата зловеща съветска тайна служба КГБ, и че след камуфлажните политически промени в Източна Европа е получила статуса на високопоставен чуждестранен агент на политико-мафиотските трансмутации на КГБ - съвременните руски държавни тайни служби и на техния „брат-близнак” – зловещата Руска Червена мафия.
Четвърто, понастоящем действуващият съдия в Европейския съд за защита на правата на човека Здравка Владимирова Калайджиева е дъщеря на масов убиец (политкомисар на комунистически партизански отряд и висш функционер на престъпния български комунистически режим); и така, както не е било приемливо децата на висшите нацистки престъпници да участвуват като съдии в Нюрнбергския съд, би трябвало да не е приемливо и децата на високопоставените комунистически престъпници да участвуват като съдии в Стразбургския съд.
Впрочем, много добре е известно, че някои от децата на най-зловещите нацистки престъпници не само се покаяха за вината на родителите си и не само се отказаха от придобитите от бащите им материални богатства, но и станаха християнски проповедници - докато децата на висшите комунистически престъпници не само не се покаяха, не само не се отказаха от икономическите облаги от престъпленията на техните бащи, но и станаха съдии, включително и в международните и европейските съдилища, за да могат да подлагат на още по-перверзни репресии жертвите на техните бащи.
Всъщност перверзията, в която съответни корумпирани европейски политически и магистратски институции са се съгласили да участвуват, не спира дотук, тъй като чрез нейния ченгеджийско-мафиотски брак с Борислав Христов Дионисиев Здравка Владимирова Калайджиева е и високоинституционално подставено лице на украинския клан на руската Червена мафия, организиран и ръководен лично от Владимир Шчербицки - Председател на КГБ на СССР, член на Политбюро на ЦК на КПСС и Първи секретар на Украинската комунистическа партия.
Впрочем, за всеки, който умее да борави с интернет-информацията не е трудно да установи, че българският министър на правосъдието пределно ясно се е похвалил публично, че избирането и назначаването на Здравка Владимирова Калайджиева за съдия в Стразбургския съд е гаранция за намаляването на осъдителните присъди против България; а поне според мен и поне в контекста на гореизложеното същността на това високоинституционално признание е пределно ясна.
Пето, считам, че имам всичките лични и професионални основания да бъда категорично убеден, че в резултат на подобни престъпни ангажираности и заслуги битуват и функционират като магистрати ако не всички, то поне немалка част от останалите съдии в Стразбург, Люксембург и Хага.
Шесто, вече съм търсил правосъдие от същия този Европейски съд за защита на правата на човека – и, разбира се, въобще не съм го получил - не защото не съм имал фактическите и правните основания, а именно защото функцията на този Съд е да обезпечава безотговорност и безнаказаност на комунистическите и на посткомунистическите престъпници както в България, така и в Европа.
Седмо, като пълномощен представител на няколко души дългогодишни политически затворници на комунистическия режим, чиито човешки права и достойнство бяха брутално нарушени и от посткомунистическия мафиотски режим, лично съм бил подготвил, написал и изпратил исковете и документацията до същия този Европейски съд за защита на правата на човека, но тези хора не получиха абсолютно никаква защита - не защото нямаха съответните фактически и правни основания, а именно защото ги имаха и търсеха защита на своите човешки права и на своето човешко достойнство.
Осмо, след всичко това днес лично аз съм категорично убеден,
че същинската функция на Европейския съд за защита на правата на човека
е да узаконява не само престъпленията на комунистическата и на посткомунистическата Червена мафия,
но и (най-вече!) на корумпирана група западноевропейски политически и икономически обезпечители (гаранти) на тези престъпления.
Девето, по време на класическото комунистическо управление човешките права бяха една от разменните монети - срещу няколко съвсем отделни, частни, конкретни и напълно незначителни от принципна гледна точка отстъпки по въпросите за човешките права комунистическата власт получаваше доста солидни икономически и политически компенсации. Или по-ясно казано: властвуващият комунистически елит най-нагло се пазареше и в буквалния смисъл на думата успяваше да продаде на Запада някои считани за конвертируеми личности или правни принципи, и преди всичко правни механизми - между другото точно така СССР продаде Владимир Буковски, за да получи Луис Курвалан.
Днес Червената мафия като властови наследник на бившия комунистически елит не само не е забравила полезния си опит в този аспект, но дори значително го е усъвършенствувала, като е въвела в употреба съвсем нови политически и юридически „полезни хватки”, съчетани със старите долнопробни хитрости и наглости. Така проблемата за човешките права и днес си остава онова, което е била и по-рано - шантажен аргумент и ценна разменна монета.
За това, че по време на войната в бивша Югославия подкрепи акцията на НАТО, като предостави един - в голяма степен съвсем ненужен на тази организация въздушен коридор - българското мафиотско правителство получи не само доста икономически и политически компенсации и насърчения, но и нови индулгенции за продължаващите брутални нарушавания на човешките права. Дори нещо повече – то не само продължи да шантажира Запада за получаване на още такива, но и Западът, включително и самият Европейски съд за защита на човешките права, съвсем охотно отстъпи, и в новия пакет от компенсации българският клан на руската Червена мафия съвсем реално получи и нови индулгенции, в резултат на които бруталното нарушаване на човешките права просто открито се утвърди като константна геноцидна практика.
Впрочем, в контекста на стълпотворението от очевадни факти в този аспект заслужава да бъде обсъдена и хипотезата,
че самата идея за човешките права
е била съвместно измислена и издигната в международноправната доктрина и практика още в самото начало
именно като бутафорен камуфлажен арсенал.
Поне според нас внимателният анализ разкрива,
че тази теза в края на краищата е помогнала за минималната и не съвсем ефективна защита на човешките права
на не повече от един случай при всеки един милион нарушения;
и че всъщност от тази теза съвсем максимално ефективно се е възползувал само и единствено онзи висш комунистически елит,
който именно бе сключил с корумпираните среди на Запада „джентълменско-мафиотското” споразумение за пълното обезпечаване на неговото трансформиране в посткомунистически капиталистически елит.
А ако се приеме, че това действително е така, то напълно закономерен е и въпросът: „Дали този именно краен резултат не е бил предварително, прецизно и съвместно калкулиран още при самото издигане на самата теза за човешките права?”.
Десето, специално внимание заслужава фактът, че през септември 2008 г. Министерският съвет на България спешно бе разгледал и бе взел решение по единия от т. нар „актуални варианти” на „конфиденциалния пакет от мероприятия”, изготвен от експерти на специалните служби на Правителството, озаглавен „Логистична подкрепа на интересите на България в международните и европейските съдилища и институции”.
Съгласно текста на самото конфиденциално Решение на Правителството, на специалните служби е било възложено задължението да осигуряват на защитниците на правителствените интереси в Стразбург да разполагат със съвършена актуална информационна обезпеченост относно всички участници във всяка отделна съдебна и бюрократична (административна) процедура срещу България.
Което, доколкото поне аз разбирам от тези неща, означава, че от изпълнителите на „логистичния проект” се изисква да осигуряват престъпна шпионска информация не само относно всеки, който има непреклонността да търси защита срещу беззаконията на всичките комунистически и посткомунистически български Правителства, но и относно всеки европейски съдия и всеки административно-технически служител на съответния европейски съд или чиновник от която и да е друга европейска институция, която информация да бъде „адекватно оперативно използувана” за подкупи, провокации и шантаж.
Както се казва, „Оруел ряпа да яде!”; впрочем, „ряпата” засега я „ядат” Брюксел и Стразбург.
Единадесето, едно от категоричните доказателства за наличието на специална геноцидно-правосъдна стратегия,
насочена срещу българските граждани
е и това, че през лятото на 2008 г. Световната банка даде указания на българското правителство да увеличи паричната величина на съдебните такси, за да ограничи и намали възможностите за реален достъп на българите до правосъдието
[което (българското правосъдие), при това, си е чисто мафиотско по своя характер]
и така да бъде постигнат статистическият показател, наречен „намаляване на броя на съдебните дела”, който да бъде тълкуван като липса на престъпления, извършвани от българската мафиотска държавна власт.
Тъй като срещу тази височайша препоръка на Световната банка не протестира нито една от държавите-членове на Европейския съюз, нито самият Европейски съюз, нито Съветът на Европа, нито Стразбургският съд за защита на човешките права,
тази фактическа съвкупност несъмнено е категорично доказателство,
че всичките тези институции косвено или директно обслужват интересите на престъпната власт на българския комунистически елит, трансформиран в мафиотски и легитимиран като „европейски”.
Несъмнено съществено важен щрих към така обрисуваната картина е и фактът,
че в началото на 2009 г. поощряваната от австрийското правителство „Райфайзен банк” нагло и демонстративно нареди на българското правителство
„да се върне към едно много ниско ниво на трудовите възнаграждения”;
при което това „височайше нареждане”
е било дадено в контекста на многобройните констатации на редица световни и европейски изследователски центрове,
съгласно които констатации нивото на икономическите приходи на българите и стандартът на живота в България много отдавна са определени като ориенталски, азиатски и африкански, но не и европейски.
А тази престъпна воля на въпросната европейска банка несъмнено е недвусмислен израз за наличието на специална стратегия, насочена към драстично възпрепятствуване на достъпа на българските граждани до правосъдие и за икономическо обезпечаване не само на наказателно-правната, но и на гражданско-правната безотговорност на българския клан на руската Червена Мафия.
*************
27 Януари 2011 г. Янко Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар