2011-02-17

НАСТОЯВАМ ЗА ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СТАРАТА И НОВАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ - 3

Address for letters:

Янко Н. Янков –

ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София

Ianko N. Iankov

Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria

Web sites:

http://iankov.info

http://iankov.com

http://velyovski.blogspot.com

http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov

http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;

http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;

http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/blog-post_693.html

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html

http://vbox7.com/collection:708949

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%28%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%29

================================================================

16 Февруари 2011 г.

До: Административния съд София-град

ул. „Георг Вашингтон” № 17, 1000 София

ИСК срещу:

Министерския съвет (Правителството)

на Република България

бул. „Княз Дондуков” № 1, 1000 София

Цена на иска: 110 000 000 (сто и десет милиона) лева

*************

Раздел І:

Първо предварително уточнение:

Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – виж.: „Настоявам за ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА за престъпленията на СТАРАТА И НОВАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ - 3”, http://iankov.blogspot.com/2011/02/3.html .

*************

Второ предварително уточнение:

Изрично и пределно ясно уточнявам,

ЧЕ ПРЕДИ ДА БЪДЕ НАДЛЕЖНО РЕГИСТРИРАН В „СЪДА“, НАСТОЯЩИЯТ ТЕКСТ Е ПРЕДОСТАВЕН НА РЕДИЦА ИНСТИТУЦИОНАЛНИ И ПЕРСОНАЛНИ, български и чуждестранни АДРЕСИ.

Изрично и пределно ясно заявявам,

че няма да се съглася „Съдътда ми вменява или приписва друг казус с друг фактически състав и с друга правна квалификация,

каквато е константната практика на „съдиите“, осъществявана в изпълнение на волята на техните господари от Червената Мафия и от Специалните служби.

Изрично и пределно ясно заявявам,

че няма да се съглася „Съдътда ми прилага ченгеджийско-мафиотския трик, като НАГЛО И БЕЗОЧЛИВО твърди, че искът е предявен на основание на някакъв си Закон за отговорност на държавата,

КОЙТО ЗАКОН, ВСЪЩНОСТ, В ПРАКТИКАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ СЪДИЛИЩА Е ПРЕВЪРНАТ В

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ДЪРЖАВАТА,

И ПО-ТОЧНО ЗА ПРЕСТЪПНА ДЪРЖАВНА ЗАЩИТА

НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ И НА СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ.

Изрично и пределно ясно заявявам,

че няма да се съглася „Съдътда ми прилага ченгеджийско-мафиотски трикове, целящи да недопусне разглеждането на делото по същество в съдебно заседение,

каквато е константната практика на „съдиите“, осъществявана в изпълнение на волята на техните господари от Червената Мафия и от Специалните служби,

и че в крайна сметка настоящата съдебна процедура ще бъде предоставена на вниманието не само на Европейския съд в Страсбург, но и на европейската и световната интелектуална и политическа общност.

*************

Трето предварително уточнение:

Изрично, ясно и категорично уточнявам, че:

от 1975 г. до днес аз, членовете на семейството ми, най-близките ми фамилни роднини и ръководените от мен обществени организации

сме били обект на повече от СТО И ШЕСТДЕСЕТ (160) отделни, конкретни и прецизно документирани престъпления,

шест от които са със смъртен резултат,

извършени от функционери на класическата комунистическа и на неокомунистическата (посткомунистическата) българска ПАРАВОЕННА ченгеджийско-мафиотска държавна власт;

от 1990 г. досега съм депозирал в офиса на Главния прокурор повече от 500 (петстотин) конкретни искания за разследване на тези престъпления

И ЗА НАЛАГАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ НА ВИНОВНИТЕ,

но досега не е било проведено нито едно законосъобразно разследване и

до днес не сме получили абсолютно никакво НАКАЗАТЕЛНО И РЕПАРАТОРНО правосъдие;

от 1990 г. досега както чрез традиционната и електронната поща, така и чрез лични посещения в посолствата съм депозирал в офисите на БАЗИРАНИТЕ В София европейски дипломатически представителства текстовете на визираните изложения до българските държавни институции –

като досега, обаче, не съм регистрирал абсолютно никаква тeхна заинтересованост за прилагане на принципите и нормите на международното право и европейското право

(включително и за прилагането на посветените специално на Човешките права и на Правосъдието Хагска програма и Стокхолмска програма);

който факт несъмнено има ясната доказателствена стойност, разкриваща публично известната „тайна“,

че базираните в България западни дипломатически представителства са изпратени тук, за да защитават престъпните интереси на Червената мафия, а не да защитават брутално потъпкваното Правосъдие и нарушените Човешки права на българските граждани;

от 2008 г. досега съм завел пред Административния съд София-град голямо множество съдебни искове СРЕЩУ ПРЕДСТАВЛЯВАНАТА ОТ ПРАВИТЕЛСТВОТО БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА,

нито един от които не е бил разгледан и решен съгласно принципите и нормите на европейското, международното и българското Право,

поради което повечето от тях вече са депозирани в Европейския съд в Стразбург, а следващите чакат своя процедурен ред да заминат за там.

След като ПРЕЗ 2008 г. предприех стратегия на интензивно завеждане на съдебни дела ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ СЪДЕБНИ ИНСТИТУЦИИ ЗА РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА

и особено след като ПРЕЗ МАРТ 2009 г. предприех интензивна стратегия на завеждане на съдебни дела в МЕЖДУНАРОДНИЯ СЪД В СТРАСБУРГ,

аз и членовете на семейството ми станахме обект на НОВА ИНТЕНЗИВНА ФОРМА на постоянни „добронамерени уведомления и предупреждения”,

че ако продължавам да търся правата си пред българските и пред европейските съдилища и институции,

спрямо мен и членовете на семейството ми ще бъдат проведени специални наказателни акции от специалните служби на държавата, които именно са виновни като разпоредители и като обезпечители на извършването на въпросните престъпни нарушения на правата ми и на правата на членовете на семейството ми.

Тъй като отказах да се съобразя с „добронамерените уведомления и предупреждения

и освен това на 20 май 2010 г. депозирах пред Министър-Председателя на България и пред осем (8) чуждестранни дипломатически представителства специален текст, в който съм посочил факта,

че българските специални държавни служби упражняват върху мен мафиотски шантаж,

целящ да ме мотивира да спра да търся наказателно-съдебна и репараторна отговорност за нарушените ни права

(мои, на членовете на семейството ми и на ръководените от мен обществени организации),

на 10 юни 2010 г. върху имота ми в моето родно село (Клисурица, област Монтана) е било осъществено ПОКУШЕНИЕ, имащо недвусмисления характер на СЕМАНТИЧНО заплашително и предупредително ПОСЛАНИЕ, както и характера на недвусмислен ТЕРОРИСТИЧЕН АКТ,

а само десет дни след това, на 21 юни с. г. (2010), посред бял ден, около 15 часа, две очевидно професионално обучени лица ме нападнаха точно до Съдебната палата в София,

при което с категорично демонстративна цел направиха това точно пред охранителните видеокамери на Съдебната палата,

с един-единствен удар със железен предмет (нунчаку – nunchaku) счупиха рамото ми на пет парчета,

и въпреки че прокуратурата е надлежно сезирана,

до днес - вече ОСЕМ месеци - не е предприела абсолютно нищо именно защото

престъплението има характера на специално оперативно мероприятие,

извършено от най-Специалния отдел при Специалните служби,

И Е БИЛО ВЪЗЛОЖЕНО ОТ СВРЪХЕЛИТИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН на Червената мафия -

естествено, при конклудентното политическо, юридическо и прочее съгласие на корумпирани европейски управляващи елити.

Покушението от 21 юни 2010 г. обаче ми дава основание да считам НЕ САМО че целта е била да ме ударят по главата и да ме убият, и че съм оцелял по силата на случайността (и реакциите ми на бивш спортист),

НО И ЧЕ ЕДИНСТВЕНАТА ПРИЧИНА ЗА ТОВА Е ИМЕННО

МОЯТА НЕПРЕКЛОННА СТРАТЕГИЯ,

НАСОЧЕНА КЪМ ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ

НЕ САМО ОТ ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ,

НЕ САМО ОТ МАФИОТСКАТА „ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКА“ НЕОКОМУНИСТИЧЕСКА И ПАРАВОЕННА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

НО И ОТ ЗАПАДНИТЕ „ДЕМОКРАТИЧНИ“ ПАРТНЬОРИ НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА РУСКАТА ЧЕРВЕНА МАФИЯ И НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРАВОЕНЕН ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ.

*************

Четвърто предварително уточнение:

Въпреки така посочената ТЕРОРИСТИЧНА СИТУАЦИЯ,

днес аз ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ЗАВЕЖДАМ ДЕЛА СРЕЩУ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРЕД БЪЛГАРСКИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

И ПРЕД СЪДА В СТРАСБУРГ -

естествено, съвсем не защото разчитам на тези съдилища,

А ЗАЩОТО СЧИТАМ, ЧЕ РАНО ИЛИ КЪСНО

въпреки ОБЕЗПЕЧИТЕЛНО-СЪУЧАСТНИЧЕСКАТА ВОЛЯ (РОЛЯ)

НА КОРУМПИРАНИ ЕВРОПЕЙСКИ

УПРАВЛЯВАЩИ ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТИ И ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ

(встъпващи като „демократични партньори”

на престъпния български клан на руската Червена Мафия),

ПРАВОТО ЩЕ ИЗПЛУВА НА ПОВЪРНОСТТА,

ТА МАКАР И КАТО УДАВНИК.

*************

Раздел ІІ:

Първо уточнение по съществото на казуса

Настоящият Иск е предявен на основание

чл.7 от Конституцията на Република България,

чл.13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,

НОРМИТЕ И ПРИНЦИПИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО и

Стокхолмската програма на Европейския съвет,

ПРИ КОЕТО ПОДЧЕРТАВАМ, ЧЕ АКО „СЪДЪТ“ СЧИТА, ЧЕ НЕ Е ПРАВОМОЩЕН И КОМПЕТЕНТЕН ДА ПРАВОРАЗДАВА ВЪРХУ ОСНОВАТА НА ТАКА ВИЗИРАНИТЕ ПРАВНИ АКТОВЕ, СЛЕДВА ИЗРИЧНО И ЯСНО ДА ЗАЯВИ ТОВА,

А НЕ НАГЛО И БЕЗОЧЛИВО ДА ТВЪРДИ, ЧЕ ИСКЪТ Е ПРЕДЯВЕН НА ОСНОВАНИЕ НЯКАКЪВ СИ ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА, КОЙТО ИМЕННО ЗАКОН СЪДЪТ ИЗПОЛЗУВА КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА БЕЗОТГОВОРНОСТ.

Тук изтъквам аргумента, че чл.5 ал.2 е предвидил „непосредственото действие” на „разпоредбите на Конституцията”, а чл.5 ал.4 е постулирал „предимството” на международните актове пред противоречащите им норми на вътрешното законодателство.

Изрично и ясно изтъквам тезата, че съгласно недвусмисленото съдържание на посочените нормативни текстове всеки правен субект в България има правото и държавата е длъжна да обезпечи възможността той да разполага с надеждни средства за защита срещу държавата не само чрез приложното поле на нормите на специалните закони, визиращи отговорността на държавата, но и директно на основание чл.7 от Конституцията.

Изрично и ясно изтъквам тезата, че във волевото съдържание на текста на чл.7 от Конституцията (който гласи, че „Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица”) недвусмислено ясно се съдържа конституционната представа, че

отговорността се носи директно именно от „държавата”, а не от нейните „органи” или „длъжностни лица”, които непосредствено са причинили вредите, и че

тази отговорност се носи именно

от универсалния правосубектен представител на държавата

– същият, който встъпва като такъв при взаимоотношенията на държавата както с международноправните субекти, така и с вътрешноправните субекти

– т. е. Правителството.

Освен това изрично акцентирам върху текста на чл.13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, съгласно който текст „Всеки, чийто права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действуващи при упражняване на служебни функции”.

Също така изрично, ясно и недвусмислено акцентирам върху тезата, че оповестеното през Април 2005 г. от „съдиите” от Общото събрание на гражданските колегии (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) Тълкувателно решение №3 от 2004 г., ПРОТИВОРЕЧИ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО И НА БЪЛГАРСКАТА КОНСТИТУЦИЯ.

Както е известно, съгласно текста на посоченото Тълкувателно решение на Върховния съд разпоредбата на чл.7 от Конституцията не е пряк път за защита, тъй като тя прогласява основен принцип, осъществяването на който трябва да се уреди със закон. Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че в случая „съдиите” от Върховния касационен съд са ИЗПОЛЗУВАЛИ обстоятелството, че техните тълкувателни решения са фактически необжалваеми в пределите на България, и именно върху основата на това фактическо обстоятелство тези „съдии” са си позволили да обосноват едно недвусмислено откровено ПРЕСТЪПНО ченгеджийско-мафиотско схващане, драстично противоречащо на текста на Конституцията, на текстовете на задължителните за България европейски и международноправни актове и на принципите на Правото.

Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че въпросните „съдииСЪВСЕМ НЕСЛУЧАЙНО „са пропуснали” да мотивират решението си и да „обяснят” защо са приели, че посочената разпоредба на Конституцията „не е пряк път за защита”, а е само „принцип”; така, предвид драстичното нарушаване на основното изискване на Правото за обоснованост и мотивираност е напълно очевидно, че въпросното „решение” на т. нар. „съдии” е абсолютно немотивирано и необосновано.

Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че въпросното „решение” на тези „съдии” е драстично конфронтиращо се с изричния и пределно ясен текст на чл.5, ал.2 от Конституцията, съгласно който „разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие”.

Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че главните причини за това чудовищно „решение” на ОСГК на ВКС са поне две:

първо, това „решение” възпроизвежда мотивационния смисъл на съдържанието на чл.56, ал.3 от комунистическата Конституция и на чл.46 от комунистическия Закон за нормативните актове, съгласно които отговорността на държавата може да бъде реализирана само по ред, определен от закон, но не и чрез пряко прилагане на конституционна норма, както и че разпоредбите на нормативните актове трябва да бъдат тълкувани съгласно „правилата на социалистическия морал”;

и второ, всичките въпросни „съдии“ от Върховния съд просто продължават не само „да мислят по комунистически”, но и да действуват като комуноидно-ченгесарско-мафиотски марионетки, обосноваващи безотговорността на държавата, която както по-рано, така и сега просто продължава да е „инструмент в ръцете на поредния престъпен комунистическо-мафиотски елит.

Също така тук, в моя Иск, пределно ясно изхождам от тезата,

че до влизането в сила на дял Трети на АПК (Административно-процесуалния кодекс) делата за отговорността на държавата и общините за вреди са били подлежали на разглеждане по общия исков ред от общите съдилица,

но че след 01 Март 2007 г., когато са влезли в сила нормативните разпоредби на дял Трети на АПК, абсолютно всичките дела за отговорност на държавата и общините ЗА ВРЕДИ са станали подсъдни именно и само единствено на административните съдилища и по реда на членове 203–207 от същия Кодекс;

и че след посочената дата общите съдилища са загубили правото и компетентността да образуват и разглеждат дела за търсене на отговорност за вреди от държавата и общините, тъй като такива дела са им били станали НЕПОДСЪДНИ, а ако към посочената дата при тези съдилища е било имало вече образувани такива дела, то те автоматично са подлежали на прекратяване и препращане на съответния административен съд.

*************

Второ уточнение

по съществото на казуса:

Първо: Приложено представям копия от 95 (деветдесет и пет) последователно номерирани страници, имащи статуса на Доказателства по казуса;

Второ: Предявявам искането „Съдът“ да изиска от Правителството (като универсален представител на българската държава) да представи и приложи към доказателствата по настоящето съдебно дело копия от материалите и доказателствата, които са визирани като основопалагащи на взаимоотношениято по настоящият казус.

Трето: Вчастност предявявам искането „Съдът“ да изиска от Правителството да представи и приложи към доказателствата по настоящето съдебно дело копия от материалите, съдържащи се в

Следствено дело № ХVІ-3/2006 г. по описа на ДЪРЖАВНАТА Софийска военноокръжна прокуратура;

Четвърто: Предявявам искането „Съдът“ да изиска от Правителството да представи и приложи към доказателствата по настоящето съдебно дело копия от материалите, които аз съм надлежно регистрирал и се съдържат в патримониума на:

ДЪРЖАВНАТА Прокуратура на РБ, а именно:

вх. № 3588 от 20.08.2003 г., регистрационна служба на Главния прокурор;

вх. № 9907/2006 г., ВКП 31452/06, V от 24.07.2006 г.;

вх. № 9907/2006 г., ВКП 31452/06, V от 25.08.2006 г.;

вх. № 9907/2006 г., ВКП 31452/06, V от 27.07.2007 г.;

вх. № 9907/2006 г., ВКП 31452/06, V от 22.08.2007 г.;

вх. № 9907/2006 г., ВКП 31452/06, V от 14.09.2007 г.;

вх. № 9907/2006 г., ВКП 31452/06, V от 21.09.2007 г.;

Пето: Предявявам искането „Съдът“ да изиска от Правителството да представи и приложи към доказателствата по настоящето съдебно дело копия от материалите, които аз съм надлежно регистрирал и се съдържат в патримониума на:

ДЪРЖАВНАТА Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, а именно:

Мое официално искане, депозирано на 27.07.2007 г.;

Мое официално искане, депозирано на 22.08.2007 г.;

Мое официално искане, депозирано на 14.09.2007 г.;

Мое официално искане, депозирано на 21.09.2007 г.

Шесто: Предявявам искането „Съдът“ да изиска от Правителството да представи и приложи към доказателствата по настоящето съдебно дело копия от тук визираните материали, съдържащи се в съдебно гражданско дело № 2383 по описа за 2005 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-3 състав, председателствуващ „съдия“ Богдана Желявска,

и по-точно: Протокол от 19.05.2008 г., Писмена защита на адвокатите на ищеца, Решение на съда от 10.07.2008 г., решение на надзорната инстанция по процеса Софийския апелативен съд от 23.10.2009 г.

*************

Трето уточнение

по съществото на казуса:

От така тук приложените от мен и

посочените (намиращи се в патримониума на Държавата) доказателства е видно, че:

Първо: На 03.08.2003 г. най-добрият български експерт-криминалист-графолог Димитър Генадиев Костов е извършил нотариална заверка на съставения и подписан от него „Протокол № 56“, съгласно заключителния текст на който

Ръкописният текст и подписът под него в заявлението от 3 януари 1978 г., намиращо се в Лично дело № 49846 не е написан, респективно не е положен от лицето Янко Николов Янков!

Ръкописните текстове на страници …., намиращи се в Работно дело № 49846 не са написани от лицето Янко Николов Янков!“.

Второ: На 13.08.2003 г. криминалистът Богдан Тонев Кръстев е съставил и подписал „Справка“, съгласно текста на която

архивното лично и работно дело на агент Кирилов:

има характера на голям, опасен, престъпен и подсъден абсурд,

папките са манипулирани,

текстовете не отговорят на изричните изисквания на инструкциите и имат явния характер на скалъпена история,

агентурното дело е камуфлажно,

ясно личи наличието на три вида почерци, с които са писани „сведенията на агента“.

Трето: На 20.08.2003 г. съм регистрирал в офиса на Главния прокурор официално искане (вх. №3588/20.08.2003 г.) да бъде образувано следствено дело и да бъде осъществено наказателно преследване на всички виновни лица, извършили серията от престъпления, визирани в така посочените дела.

Четвърто: От материалите, съдържащи се в

Следствено дело № ХVІ-3/2004 г. по описа на Софийската военноокръжна прокуратура е видно, че по надлежния ред е недвусмислено ясно доказано, че

неизвестно длъжностно лице от Министерството на вътрешните работи“ е извършило „престъпление по чл. 387, ал. 3, вр. Ал. 1 от НК“,

изразяващо се в „манипулация с документи“,

съдържащи се в т. нар. „досие на агент Кирилов“,

като „целта на въпросното престъпно деяние е била да бъде причинена вреда на гражданското лице Янко Николов Янков“,

че „от това са произлезли вредни последици“,

но „наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност“.

Пето: от приложените от мен материали е видно, че:

на с. 9-18 на заведеното на мое име строго секретно дело за репресивна разработка № 24491 ЛДОР „Твърдоглавия” е записано, че във връзка с компрометирането ми е било възложено специалното изработване на фиктивни лични документи;

на с. 11-16 и с. 188-193 на същото дело се съдържат изрично формулирани планове на мероприятия, изпълнението на които е имало предназначението да предостави на хората, с които контактувам, фалшиви доказателства, че, от една страна, не съм съвсем нормален, а от друга странасъм сътрудник на милицията (Държавна сигурност);

че на с. 119-120 на заведеното на мое име строго секретно дело за репресивна разработка № 13304 (арх. № 33464) изрично и ясно е записано, че за осъществяването на т. нар. „ефективен контрол върху обекта” на Първи отдел на Четвърто (научно-техническо) управление на ДС е било възложено да изработиръкописни текстове, написани от обекта”, т. е. да изработи фалшификати, уж написани от мен, които да бъдат предоставени както на западни журналисти от Австрия, ГФР, Англия, Франция, Швейцария, САЩ, така и на всички български личности, с които контактувам;

на с. 73-78 на Том 1 на заведеното на мое име строго секретно дело за репресивна разработка № 21441 ДОР „Дракон” изрично и ясно е записано, че е възложено на Второ Главно управление на ДС съвместно с Първи отдел при Четвърто управление на ДС да използува мои истински писма и да осъществи т. нар. „комбинации от текстове”, които комбинации от текстове след това да бъдат предоставени на западните посолства, с които контактувам, за да бъда компрометиран пред тях;

бившият служител в Съвета по законодателството при Държавния съвет доцент д-р Емил Георгиев изрично и ясно е декларирал, че по времето, когато е бил служител в Съвета, е участвувал в изработването на проекта на строго секретен Указ на Държавния съвет, по силата на който службите на Държавна сигурност са били упълномощени (са получили правото) да изготвят и използуват в дейността си специални документални фалшификати, легитимирани като автентични;

бившият Министър на вътрешните работи генерал Богомил Бонев, в интервю пред в-к „24 часа”, публикувано на 24 октомври 1997 г., изрично и достатъчно ясно е казал, че „някои от оперативните работници навремето са си измисляли вербовки”.

Шесто: от приложените от мен материали е видно, че:

на 27 Юли 2007 г. съм депозирал в Комисията за разкриване на документите специално искане да изискат и приложат в своя документален архив визираното Следствено дело №ХVІ-3/2004 г. по описа на Софийската военноокръжна прокуратура, в което по надлежния ред е доказано, че т. нар. „Досие на агент Кирилов“ Е ФАЛШИФИКАТ.

на 22 Август 2007 г. съм депозирал в Комисията за разкриване на документите ВТОРО специално искане да изискат и приложат в своя документален архив визираното Следствено дело №ХVІ-3/2004 г. по описа на Софийската военноокръжна прокуратура, в което по надлежния ред е доказано, че т. нар. „Досие на агент Кирилов“ Е ФАЛШИФИКАТ.

В същото мое искане изрично съм записал следното:

Моето изрично изразено искане към всичките вас е, когато обявявате съдържанието на документацията, която ви е предоставена от архива на тайните служби, да обявите и съдържанието на документацията, намираща се в прокуратурата – откъдето е видно, че става въпрос за фалшификация.

При това, едно такова ваше поведение ще бъде изцяло в пълно съзвучие както с логиката за Закона, така и с неговите изрични текстове – напр. с текста на Закона, в който се казва, че установяването на дейността се извършва включително и върху основата на собственоръчно написаните или подписаните декларации и други документи; в случая следва да имате предвид, че в конкретния казус по надлежния законов ред е оспорено и отхвърлено наличието за собственоръчност както на написването, така и на подписването.

При това, длъжен съм да ви кажа, че не само моят професионален нюх, но и изрично изразените гледища на моите приятели ни казват, че съществуват твърде много основания да се счита, че в услуга на управляващата Червена мафия вие ще предпочетете да участвувате в оперативно мероприятие, при което да обявите само фалшификацията, която ви е предоставена от архива на ДС, и че ще се опитате да игнорирате документацията, намираща се в Прокуратурата.

Седмо: от приложените от мен материали е видно, че:

На 04 Септември 2007 г. Комисията по досиетата оповести своя пореден Списък,

в който официално бе включено и моето име,

без да бъде оповестен фактът, че по надлежния предвиден от българското Право ред и по официален начин е признато, че въпросното агентурно дело е фалшификат.

Осмо: от приложените от мен материали е видно, че:

На 14 и на 21 Септември 2007 г. съм депозирал в офиса на Главния прокурор и в офиса на визираната Комисия два специални текстове, в който поименно съм изброил членовете на Комисията и изрично и пределно ясно съм ги нарекъл „политически проститутки и подлоги на българския клан на руската Червена мафия и на нейните предишни и днешни специални служби“, както и „престъпни нискойерархични държавновластнически слугински величия на българския мафиотски режим“,

И в двата текста изрично и пределно ясно съм поискал от Главния прокурор

да разпореди да бъде извършено разследване и

да бъде обезпечено наказателно преследване срещу членовете на Комисията по досиетата,

които в пълно противоречие с истината са извършили престъпна манипулация с намиращите се при тях фалшиви архивни материали на Държавна сигурност

и с това са увредили моите гарантирани от закона права и интереси.

Такова разследване, разбира се, въобще не е било направено; впрочем, на мен много добре ми е било известно, че това няма да бъде направено, и съвсем неслучайно в самия текст на визираното мое искане за разследване самият Главен прокурор Борис Велчев е ОПРЕДЕЛЕН ОТ МЕН КАТО ноторно известен хомосексуалист, внук и син на световно известни комунистически престъпници, престъпен нискойерархичен държавновластнически слуга на руския и българския мафиотски режим.

*************

Четвърто уточнение

по съществото на казуса:

Обръщам специално внимание върху факта, че на стр.5 на визираното мое писмо от 14 Септември 2007 г. изрично и ясно съм записал следното:

1) В България цялата държавна власт (Първата, Втората и Третата) е част от нискойерархичния слугинаж на създадената от КГБ и ДС Червена мафия (провеждаща стратегията на динамично единство на привидно взаимноизключващите се проевропейска и проевразийска ориентации);

2) Почти цялата „Четвърта власт” е яхната от Мафията (като цяло и в частност – от нейните специални държавно-властнически институционални структури), и така фактически съвсем малко са медиите, които изпълняват своята същинска функция, при което докато политическият слугинаж на Мафията се радва на изключителен медиен комфорт, то противниците на мафиотския режим са подложени на тотално игнориране и допускане в медийното пространство на имената им само дотолкова, доколкото това може да бъде осъществено в демоничен контекст;

3) В съответствие с установеното и установяващото се геоикономическо и геополитическо парцелиране всички официални представители на т. нар. Запад, макар и превъзходно да знаят и да разбират, че цялата българска държавна власт от 1990 г. до днес е била и продължава да е само една нискойерархична колониално-туземна административна структура на руската Червена Мафия, все пак официално приемат кръвожадните мафиотски престъпници като свои „демократични партньори” и се отнасят към техните престъпления като към „невинни колатерални лудории”; при което престъпниците, от своя страна, им отвръщат много по-почтено, като ги наричат „свои мафиотски партньори”;

4) В целия този контекст на противогражданско конвергентно функциониране на Западните и на Източноевропейските елити Правото е принесено в жертва на античовешките геоикономически, геополитически и мафиотски интереси на западните и източните елити, при което и едните, и другите се оказват еднакво заинтересовани от пълното унищожаване на всички възможни рефлекси на гражданско поведение, и най-вече - от пълното унищожаване на всички възможни висококвалифицирани и високомотивирани личности, които са способни компетентно и неотклонно да настояват за търсене на наказателна и всякаква друга отговорност от всеки индивидуален престъпен деец, използувал и използуващ държавната власт от 1944 г. до наши дни;

5) В целия този контекст на противогражданско конвергентно функциониране на Западните и на Източноевропейските елити пределно ясно е очертана стратегията, най-дълбоката същност на която е формулирана още от гениалния политико-полицейски интригант Жозеф Фуше (1759-1820), който като Министър на вътрешните работи на няколко последователно сменящи се уж противостоящи си политически режими на Франция по превъзходен и ненадминат начин е формулирал тезата, че управляващата класа на една намираща се в състояние на нестабилност държава може да поддържа властта си, като систематично обявява за подозрителен и недостоен всеки истински противник на престъпната власт; тъй като обявяването на един истински противник на властта за подозрителен е присъда, която му отнема най-ценното, което той притежава – достойното му минало, доверието и уважението, без които той не може да бъде облечен във власт, чрез която валидно и реално да поиска отговорност от управляващите заради извършените от тях престъпления.

6) Така, в целия този зловещ контекст на античовешко конвергиране на западните и източните елити като напълно естествена е наложена и се налага онази политическа и юридическа алхимия, благодарение на която кръвожадните комунистически и посткомунистическите мафиотски престъпници съумяват - от една страна - да представят себе си едновременно и като герои, и като невинни жертви, а техните жертви – като демони и дори палачи на режима.

*************

Пето уточнение

по съществото на казуса:

От така тук приложените от мен копия от документи е видно, че

На 19.05.2008 г. съм разпитан като свидетел по посоченото гражданско съдебно дело, където съм заявил известните ми факти и обстоятелства.

Впроследствие, обаче, в Решението на „съда“ е постановено, че

достоверността на показанията на сводетеля Янко Янков е подложена на съмнение и е отхвърлена,

тъй като не него не може да се вярва поради неговота принадлежност към Държавна сигурност,

която принадлежност е доказана чрез Решение № 14 от 04.09.2007 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност.

Впоследствие същата аргументация е застъпена и в Решението на Софийския апелативен съд по същото дело.

*************

Шесто уточнение

по съществото на казуса:

Тъй като изхождам от тезата, че би било нормално българският съд да е ангажиран със залегналата в Правото идея,

че всички чуждестранни и международни политически, държавни и финансови формирования и институции,

които се намират в състояние на

партньорска, коалиционна, федеративна, конфедеративна, договорна или каквато и да е друга официална юридическа или фактическа форма на ангажираност с българската официална държавна власт -

и които, освен това,

не само са придавали политическа легитимност и финансова подкрепа и обезпеченост на тази власт,

но и директо са препоръчвали извършването на престъпни деяния

или не са протестирали по изричен или конклудентен начин

срещу (не са се противопоставяли на)извършването на престъпни деяния от българската държавна власт -

са както съучастници във визираните престъпни актове и дейности на българската държавна власт,

така и солидарно деликтно и репараторно отговорни.

В контекста на това съображение обръщам специално внимание върху факта, че в началото на месец Октомври 2008 г. българското Правителство, представлявано от Министерството на правосъдието, бе организирало специален тържествен публичен форум, на който бе обявен текстът на Специалния Доклад на Световната банка;

и че по време на този форум Световната банка официално е препоръчала на българското Правителство да вземе драстични мерки за ограничаване на лавинообразното нарастване на гражданските и административните дела срещу държавата, и че в частност като един от начините за извършването на това тя е препоръчала не само да бъдат увеличени съдебните такси, но и да бъде осъществено свеждането на икономическото състояние на българските граждани до тотална невъзможност да отделят средства за осъществяване на своята съдебна защита срещу престъпния произвол на държавата.

Във връзка и по повод на тези препоръки на Световната банка декларирам следното:

Първо, че историята на политическите и правните идеи, учения и практически реализации категорично свидетелствува, че именно престъпната комунистическа идеология и практика са онези сили, които никога не са се съобразявали и никога не се съобразяват със синтезираните в правните идеи и правните норми хуманистични идеали и завоевания на човечеството;

Второ, че именно смазващата човека и неговото достойнство престъпна комунистическа практика е онова зловещо явление, което винаги е препоръчвало намаляването на броя на съдебните дела да става чрез смазването на икономическия и волевия потенциал на хората, а не чрез създаването на такава система за зачитане на човешките и правните ценности, при която гражданите реално да нямат основания да се обръщат към съдилищата за правосъдие; и

Трето, че в този именно смисъл

отправената към българското Правителство

официална препоръка на Световната банка

има характера на най-зловеща съвременна форма на проявление на онзи тип препоръки,

които не много отдавна институции като КПСС и СССР отправяха към периферните структури на ръководената от тях Империя на Злото.

Тъй като срещу тази височайша препоръка на Световната банка не протестира нито една от държавите-членове на Европейския съюз, нито самият Европейски съюз, нито Съветът на Европа, нито Стразбургският съд за защита на човешките права, тази фактическа съвкупност несъмнено е категорично доказателство, че всичките тези институции косвено или директно обслужват интересите на престъпната власт на българския комунистически елит, трансформиран в мафиотски и легитимиран като „европейски”.

Несъмнено съществено важен щрих към така обрисуваната картина е и фактът, че в началото на 2009 г. поощряваната от австрийското правителство „Райфайзен банк” нагло и демонстративно нареди на българското правителство „да се върне към едно много ниско ниво на трудовите възнаграждения”; при което това „височайше нареждане” е било дадено в контекста на многобройните констатации на редица световни и европейски изследователски центрове, съгласно които констатации нивото на икономическите приходи на българите и стандартът на живота в България много отдавна са определени като ориенталски, азиатски и африкански, но не и европейски.

А тази престъпна воля на въпросната европейска банка несъмнено е недвусмислен израз за наличието на специална стратегия, насочена към драстично възпрепятствуване на достъпа на българските граждани до правосъдие и за икономическо обезпечаване не само на наказателно-правната, но и на гражданско-правната безотговорност на българския клан на руската Червена Мафия.

В контекста на всичко това тук и сега

предявявам пред българския „Съд“ изрично и ясно формулираното искане

да привлече и да конституира като ответници - солидарно деликтно и репараторно отговорни - още и следните юридически лица:

Първо: Световната Банка, отделно и заедно с нейното Постоянно представителство в България, бул. „Драган Цанков” №36, сграда „Интерпред - Световен търговски център”, блок А, етаж 5, 1113 (1087) София;

Второ: Международния валутен фонд, отделно и заедно с неговото Постоянно представителство в България, площад „Александър Батенберг” №1, 1000 София;

Трето: Европейската банка за възстановяване и развитие, отделно и заедно с нейното Постоянно представителство в България, ул. „Московска” № 17, 1000 София;

Четвърто: Правителството на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Московска” №9, 1000 София;

Пето: Правителството на Кралство Белгия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, пл. „Велчова завера” №1 , 1164 (1126) София;

Шесто: Правителството на Федерална Република Германия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Фредерик Жолио-Кюри” №25 , 1113 София;

Седмо: Правителството на Република Франция, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Оборище” №27-29 , 1504 София;

Осмо: Правителството на Съединените американски щати, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, кв. „Лозенец”, ул. “Козяк” № 16 , 1407 София;

Девето: Правителството на Конфедерация Швейцария, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Шипка” №33 , 1000 София;

Десето: Висшето ръководство („Правителството“) на Европейската Комисия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Московска“ №9, 1000 София.

Единадесето: Правителството на Руската федерация (като десетилетен господар на стоящата над всяко българско правителство наследница на Червената армия руска Червена Мафия), отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, бул. „Драган Цанков“, №28, 1113 София.

*************

Седмо уточнение

по съществото на казуса:

ПЕТИТУМ:

От така посочените факти и обстоятелства е видно, че

БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, чийто НАЙ-ОБЩ И УНИВЕРСАЛЕН ПРАВОСУБЕКТЕН ИНСТИТУЦИОНАЛЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ Е ИМЕННО МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ (ПРАВИТЕЛСТВОТО),

е извършила деяния, с които драстично е нарушила моите гарантирани от Правото и от Закона конкретни лични права и интереси,

с което по злосторен начин е предизвикала вредни последици, оценени от мен в посочения в Иска паричен размер.

От така посочените факти и обстоятелства е видно, че БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА не е щяла да има наглото престъпно самочувствие и усещане за безотговорност, които е демонстрирала по време на злодеянията си,

ако не е имала съучастническата и другарската политическа и финансова подкрепа и обезпеченост на посочените в Иска ми

чуждестранни държавни и финансови формирования и институции,

които също така следва да носят (и да понесат) солидарна отговорност.

При така посочените факти и обстоятелства пледирам пред надлежния български съд

да извърши необходимото съдебно разследване и

да постанови решение, с което да осъди ответниците да ме

обезщетят за посочените по-горе умишлено причинени ми вредни последици и да ми заплатят предявената от мен искова претенция, законната лихва и направените съдебни разноски.

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са посочени по-горе.

Приложение № 1: копия от 95 (деветдесет и пет) ПОСЛЕДОВАТЕЛНО НОМЕРИРАНИ страници;

Приложение № 2: копия от Иска и приложенията към него за надлежно връчване на ответниците;

Посочвам: посочените в приложението намиращи се в патримониума на българската държава преписки и отделни документи

и настоявам „Съдът“ да ги изиска и приложи към доказателствата по делото;

Посочвам: необходимостта „Съдът“ да даде изрично указание на ответниците да представят своите писмени становища;

Друг вид приложение: финансов банков документ, удостоверяващ факта, че е внесена законоустановената държавна такса.

16 Февруари 2011 г. Янко Н. Янков

Няма коментари:

Публикуване на коментар