Ianko Iankov: НАСТОЯВАМ ЗА ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА СРЕЩУ ЧЛЕНОВЕТЕ НА МОЕТО СЕМЕЙСТВО-2А

Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – виж.: „Настоявам за ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА за престъпленията срещу членовете на моето семейство – 2A”, http://iankov.blogspot.com/2011/02/2_28.html .

*************

Второ предварително уточнение:

Изрично и пределно ясно ПОСОЧВАМ,

че нотариално завереното от съпругата ми ПЪЛНОМОЩНО да я представлявам пред всички български и чуждестранни личности и институции, включително и пред българските и европейските административни и съдебни институции, както при и по повод защитата на абсолютно всички нейни права и интереси, така и в частност по тук визираният казус,

Е ПРИЛОЖЕНО в общия пакет от тук представените приложения и се намира на стр. 1.

*************

Трето предварително уточнение:

Изрично и пределно ясно уточнявам,

ЧЕ ПРЕДИ ДА БЪДЕ НАДЛЕЖНО РЕГИСТРИРАН В „СЪДА“, НАСТОЯЩИЯТ ТЕКСТ Е ПРЕДОСТАВЕН НА РЕДИЦА ИНСТИТУЦИОНАЛНИ И ПЕРСОНАЛНИ, български и чуждестранни АДРЕСИ.

Изрично и пределно ясно заявявам,

че няма да се съглася „Съдът“ да ми вменява или приписва друг казус с друг фактически състав и с друга правна квалификация,

каквато е константната практика на „съдиите“, осъществявана в изпълнение на волята на техните господари от Червената Мафия и от Специалните служби.

Изрично и пределно ясно заявявам,

че няма да се съглася „Съдът“ да ми прилага ченгеджийско-мафиотския трик, като НАГЛО И БЕЗОЧЛИВО твърди, че искът е предявен на основание на някакъв си Закон за отговорност на държавата,

КОЙТО ЗАКОН, ВСЪЩНОСТ, В ПРАКТИКАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ СЪДИЛИЩА Е ПРЕВЪРНАТ В

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ДЪРЖАВАТА,

ИЛИ ПО-ТОЧНО

ЗА ПРЕСТЪПНА ДЪРЖАВНА ЗАЩИТА

НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ И НА СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ.

Изрично и пределно ясно заявявам,

че няма да се съглася „Съдът“ да ми прилага ченгеджийско-мафиотски трикове, целящи да недопусне разглеждането на делото по същество в съдебно заседение,

каквато е константната практика на „съдиите“, осъществявана в изпълнение на волята на техните господари от Червената Мафия и от Специалните служби,

и че в крайна сметка настоящата съдебна процедура ще бъде предоставена на вниманието не само на Европейския съд в Страсбург, но и на европейската и световната интелектуална и политическа общност.

*************

Четвърто предварително уточнение:

Изрично, ясно и категорично уточнявам, че:

►от 1975 г. до днес аз, членовете на семейството ми, най-близките ми фамилни роднини и ръководените от мен обществени организации

сме били обект на повече от СТО И ШЕСТДЕСЕТ (160) отделни, конкретни и прецизно документирани престъпления,

шест от които са със смъртен резултат,

извършени от функционери на класическата комунистическа и на неокомунистическата (посткомунистическата) българска ПАРАВОЕННА ченгеджийско-мафиотска държавна власт;

►от 1990 г. досега съм депозирал в офиса на Главния прокурор повече от 500 (петстотин) конкретни искания за разследване на тези престъпления

И ЗА НАЛАГАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ НА ВИНОВНИТЕ,

но досега не е било проведено нито едно законосъобразно разследване и

до днес не сме получили абсолютно никакво НАКАЗАТЕЛНО И РЕПАРАТОРНО правосъдие;

►от 1990 г. досега както чрез традиционната и електронната поща, така и чрез лични посещения в посолствата съм депозирал в офисите на БАЗИРАНИТЕ В София европейски дипломатически представителства текстовете на визираните изложения до българските държавни институции –

като досега, обаче, не съм регистрирал абсолютно никаква тeхна заинтересованост за прилагане на принципите и нормите на международното право и европейското право

(включително и за прилагането на посветените специално на Човешките права и на Правосъдието Хагска програма и Стокхолмска програма);

който факт несъмнено има ясната доказателствена стойност, разкриваща публично известната „тайна“,

че базираните в България западни дипломатически представителства са изпратени тук, за да защитават престъпните интереси на Червената мафия, а не да защитават брутално потъпкваното Правосъдие и нарушените Човешки права на българските граждани;

►от 2008 г. досега съм завел пред Административния съд София-град голямо множество съдебни искове СРЕЩУ ПРЕДСТАВЛЯВАНАТА ОТ ПРАВИТЕЛСТВОТО БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА,

нито един от които не е бил разгледан и решен съгласно принципите и нормите на европейското, международното и българското Право,

поради което повечето от тях вече са депозирани в Европейския съд в Страсбург, а следващите чакат своя процедурен ред да заминат за там.

След като ПРЕЗ 2008 г. предприех стратегия на интензивно завеждане на съдебни дела ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ СЪДЕБНИ ИНСТИТУЦИИ ЗА РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА

и особено след като ПРЕЗ МАРТ 2009 г. предприех интензивна стратегия на завеждане на съдебни дела в МЕЖДУНАРОДНИЯ СЪД В СТРАСБУРГ,

аз и членовете на семейството ми

станахме обект на постоянни „добронамерени уведомления и предупреждения”,

че ако продължавам да търся правата си пред българските и пред европейските съдилища и институции,

спрямо мен и членовете на семейството ми

ще бъдат проведени специални наказателни акции от специалните служби на държавата, които именно са виновни като разпоредители и като обезпечители на извършването на въпросните престъпни нарушения на правата ми и на правата на членовете на семейството ми.

Тъй като отказах да се съобразя с „добронамерените уведомления и предупреждения”

и освен това на 20 май 2010 г. депозирах пред Министър-Председателя на България и пред осем (8) чуждестранни дипломатически представителства специален текст, в който съм посочил факта,

че българските специални държавни служби упражняват върху мен мафиотски шантаж,

целящ да ме мотивира да спра да търся наказателно-съдебна и репараторна отговорност за нарушените ни права

(мои, на членовете на семейството ми и на ръководените от мен обществени организации),

на 10 юни 2010 г. върху имота ми в моето родно село (Клисурица, област Монтана) е било осъществено ПОКУШЕНИЕ, имащо недвусмисления характер на СЕМАНТИЧНО заплашително и предупредително ПОСЛАНИЕ, както и характера на недвусмислен ТЕРОРИСТИЧЕН АКТ,

а само десет дни след това, на 21 юни с. г. (2010), посред бял ден, около 15 часа, две очевидно професионално обучени лица ме нападнаха точно до Съдебната палата в София,

при което с категорично демонстративна цел направиха това точно пред охранителните видеокамери на Съдебната палата,

с един-единствен удар със железен предмет (нунчаку – nunchaku) счупиха рамото ми на пет парчета,

и въпреки че прокуратурата е надлежно сезирана,

до днес - вече повече от ОСЕМ месеци - не е предприела абсолютно нищо именно защото

престъплението има характера на специално оперативно мероприятие,

извършено от най-Специалния отдел при Специалните служби,

И Е БИЛО ВЪЗЛОЖЕНО ОТ СВРЪХЕЛИТИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН на Червената мафия -

естествено, при конклудентното политическо, юридическо и прочее съгласие на корумпирани европейски управляващи елити.

Покушението от 21 юни 2010 г. обаче ми дава основание да считам НЕ САМО че целта е била да ме ударят по главата и да ме убият, и че съм оцелял по силата на случайността (и реакциите ми на бивш спортист),

НО И ЧЕ ЕДИНСТВЕНАТА ПРИЧИНА ЗА ТОВА Е ИМЕННО

МОЯТА НЕПРЕКЛОННА СТРАТЕГИЯ,

НАСОЧЕНА КЪМ ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ

НЕ САМО ОТ ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ,

НЕ САМО ОТ МАФИОТСКАТА „ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКА“ НЕОКОМУНИСТИЧЕСКА И ПАРАВОЕННА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

НО И ОТ ЗАПАДНИТЕ „ДЕМОКРАТИЧНИ“ ПАРТНЬОРИ НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА РУСКАТА ЧЕРВЕНА МАФИЯ И НА БЪЛГАРСКИЯ ПРЕСТЪПЕН ПАРАВОЕНЕН ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ.

*************

Пето предварително уточнение:

Въпреки така посочената ТЕРОРИСТИЧНА СИТУАЦИЯ,

днес аз ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ЗАВЕЖДАМ ДЕЛА СРЕЩУ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРЕД БЪЛГАРСКИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

И ПРЕД СЪДА В СТРАЗБУРГ -

естествено, съвсем не защото разчитам на тези съдилища,

А ЗАЩОТО СЧИТАМ, ЧЕ РАНО ИЛИ КЪСНО

въпреки ОБЕЗПЕЧИТЕЛНО-СЪУЧАСТНИЧЕСКАТА ВОЛЯ (РОЛЯ)

НА КОРУМПИРАНИ ЕВРОПЕЙСКИ

УПРАВЛЯВАЩИ ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТИ И ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ

(встъпващи като „демократични партньори”

на престъпния български клан на руската Червена Мафия),

ПРАВОТО ЩЕ ИЗПЛУВА НА ПОВЪРНОСТТА,

ТА МАКАР И КАТО УДАВНИК.

*************

Раздел ІІ:

Първо уточнение

по съществото на казуса

Настоящият Иск е предявен на основание

чл. 7 от Конституцията на Република България,

чл. 4, ал. 2 от Конституцията на Република България,

чл. 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,

чл. 6, чл. 7, чл. 9 и чл. 11 от Международния пакт за икономически, социални и културни права,

чл. 21, чл. 22 и чл. 27 от Международната харта за правата на човека,

част І, т. 1, т. 4, т. 11 и т. 18, чл. 4, ал. 1 и чл. 18 от Европейската социална харта,

НОРМИТЕ И ПРИНЦИПИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО и

Стокхолмската програма на Европейския съвет,

при което изтъквам аргумента, че чл.5 ал.2 е предвидил „непосредственото действие” на „разпоредбите на Конституцията”, а чл.5 ал.4 е постулирал „предимството” на международните актове пред противоречащите им норми на вътрешното законодателство.

Изрично и ясно изтъквам тезата, че съгласно недвусмисленото съдържание на посочените нормативни текстове всеки правен субект в България има правото и държавата е длъжна да обезпечи възможността той да разполага с надеждни средства за защита срещу държавата не само чрез приложното поле на нормите на специалните закони, визиращи отговорността на държавата, но и директно на основание чл. 7 от Конституцията.

Изрично и ясно изтъквам тезата, че във волевото съдържание на текста на чл. 7 от Конституцията (който гласи, че „Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица”) недвусмислено ясно се съдържа конституционната представа, че

отговорността се носи директно именно от „държавата”, а не от нейните „органи” или „длъжностни лица”, които непосредствено са причинили вредите, и че

тази отговорност се носи именно

от универсалния правосубектен представител на държавата

– същият, който встъпва като такъв при взаимоотношенията на държавата както с международноправните субекти, така и с вътрешноправните субекти

– т. е. Правителството.

Освен това изрично акцентирам върху текста на чл.13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, съгласно който текст „Всеки, чийто права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действуващи при упражняване на служебни функции”.

Също така изрично, ясно и недвусмислено акцентирам върху тезата, че оповестеното през Април 2005 г. от „съдиите” от Общото събрание на гражданските колегии (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) Тълкувателно решение №3 от 2004 г., ПРОТИВОРЕЧИ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО И НА БЪЛГАРСКАТА КОНСТИТУЦИЯ.

Както е известно, съгласно текста на посоченото Тълкувателно решение на Върховния съд разпоредбата на чл.7 от Конституцията не е пряк път за защита, тъй като тя прогласява основен принцип, осъществяването на който трябва да се уреди със закон. Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че в случая „съдиите” от Върховния касационен съд са ИЗПОЛЗУВАЛИ обстоятелството, че техните тълкувателни решения са фактически необжалваеми в пределите на България, и именно върху основата на това фактическо обстоятелство тези „съдии” са си позволили да обосноват едно недвусмислено откровено ПРЕСТЪПНО ченгеджийско-мафиотско схващане, драстично противоречащо на текста на Конституцията, на текстовете на задължителните за България европейски и международноправни актове и на принципите на Правото.

Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че въпросните „съдии” СЪВСЕМ НЕСЛУЧАЙНО „са пропуснали” да мотивират решението си и да „обяснят” защо са приели, че посочената разпоредба на Конституцията „не е пряк път за защита”, а е само „принцип”; така, предвид драстичното нарушаване на основното изискване на Правото за обоснованост и мотивираност е напълно очевидно, че въпросното „решение” на т. нар. „съдии” е абсолютно немотивирано и необосновано.

Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че въпросното „решение” на тези „съдии” е драстично конфронтиращо се с изричния и пределно ясен текст на чл.5, ал.2 от Конституцията, съгласно който „разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие”.

Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че главните причини за това чудовищно „решение” на ОСГК на ВКС са поне две:

първо, това „решение” възпроизвежда мотивационния смисъл на съдържанието на чл. 56, ал. 3 от комунистическата Конституция и на чл. 46 от комунистическия Закон за нормативните актове, съгласно които отговорността на държавата може да бъде реализирана само по ред, определен от закон, но не и чрез пряко прилагане на конституционна норма, както и че разпоредбите на нормативните актове трябва да бъдат тълкувани съгласно „правилата на социалистическия морал”;

и второ, всичките въпросни „съдии“ от Върховния съд просто продължават не само „да мислят по комунистически”, но и да действуват като комуноидно-ченгесарско-мафиотски марионетки, обосноваващи безотговорността на държавата, която както по-рано, така и сега просто продължава да е „инструмент” в ръцете на поредния престъпен комунистическо-мафиотски елит.

Също така тук, в моя Иск, пределно ясно изхождам от тезата,

че до влизането в сила на дял Трети на АПК (Административно-процесуалния кодекс) делата за отговорността на държавата и общините за вреди са били подлежали на разглеждане по общия исков ред от общите съдилица,

но че след 01 Март 2007 г., когато са влезли в сила нормативните разпоредби на дял Трети на АПК, абсолютно всичките дела за отговорност на държавата и общините ЗА ВРЕДИ са станали подсъдни именно и само единствено на административните съдилища и по реда на членове 203–207 от същия Кодекс;

и че след посочената дата общите съдилища са загубили правото и компетентността да образуват и разглеждат дела за търсене на отговорност за вреди от държавата и общините, тъй като такива дела са им били станали НЕПОДСЪДНИ, а ако към посочената дата при тези съдилища е било имало вече образувани такива дела, то те автоматично са подлежали на прекратяване и препращане на съответния административен съд.

*************

Второ уточнение

по съществото на казуса:

Първо: Приложено представям копия от 37 (тридесет и седем) последователно номерирани страници документация, имащи статуса на Доказателства по казуса;

Второ: Предявявам искането „Съдът“ да изиска от Правителството да представи и приложи към доказателствата по настоящето съдебно дело копия от материалите, индивидуализирани на името на моята съпруга и упълномощител по настоящето съдебно дело - д-р Елка Петкова Янкова,

които материали се намират в патримониума на държавната Дирекция „Бюро по труда“ при Агенция по заетостта при Министерството на труда и социалната политика.

*************

Трето уточнение

по съществото на казуса:

От така тук приложените от мен

и от посочените (намиращи се в патримониума на ответника) ДОКАЗАТЕЛСТВА

е видно, че:

***след дипломирането си през Октомври 1982 г. като Магистър по стоматология от 01 Декември 1982 г. до 27 Май 1997 г., в продължение на 15 (петнадесет) години моята съпруга и упълномощител по настоящето съдебно дело - д-р Елка Петкова Янкова е работила като лекар по стоматология (doctor dentistry, doctor stomatology), при което, отделно от това е получила от Министерството на здравеопазването и „Удостоверение“, съгласно което има необходимите професионални знания и квалификация и за изпълняването на длъжността „стоматологична (зъболекарска) медицинска сестра“;

***във връзка с предприетата приватизация на държавната болница и непосилното за нейните финансови възможности изискване за участие в приватизацията, през Май 1997 г. тя е уволнена (формално като „доброволно напуснала“);

***през периода от 1997 до 2003 г. тя интензивно е търсела работа като лекар в множество стоматологични клиники,

като почти навсякъде веднага са изразявали готовност да я назначат,

но впоследствие, след като са узнавали, че именно аз съм неин съпруг, категорично са отказвали да я назначат.

За сведение – както тогава, така и днес всички стоматологични клиники са собственост на лица, които по един или друг начин са били и продължават да са свързани с престъпната дейност на комунистическата и на посткомунистическата държавна и мафиотска власт и със специалните служби на държавата и на Мафията.

***Когато през 1998 г. тя направи опит да постъпи на работа като

продавач на вестници,

лично Председателят на Консорциума (Акционерното дружество) за разпространение на печата Димитър Христов Иванов отказа да я назначи, като се аргументира, че поради неговото голямо уважение лично към мен не желае да унижава съпругата ми да работи като продавачка на вестници;

впрочем, същото това лице е не само бивш генерал и началник на зловещия Шести отдел при Шесто управление на комунистическата Държавна сигурност, но е и един от главните виновници за моето противозаконно осъждане и престояването ми в затвора в продължение на шест години (след което Върховният съд ме призна за невинно осъден при пълна липса на изискуемите от закона доказателства);

***След като в продължение на шест години за съпругата ми бе напълно невъзможно да постъпи на каквато и да е работа,

на 24 Юни 2003 г. тя се е регистрирала като безработна в Държавната агенция по заетостта, Софийска Дирекция „Бюро по труда“, община „Средец“; при регистрацията си тя е представила не само копия от дипломите и сертификатите, но и копие от студентската й книжка, от която е видно, че в този момент следва второ висше образование.

***На 13 май 2004 г. тя завърши с пълно отличие второто си висше образование в Педагогическия факултет на Софийския университет и получи диплома за педагог-Магистър по социални дейности.

Още на другия ден, на 14 май 2004 г. тя е посетила Държавната агенция по заетостта при Минестерството на труда, където е представила копие от втората си диплома, във връзка с което нейната досегашна „Бяла регистрационна карта“ е била заменена със „Зелена регистрационна карта“ и ехидно й е било казано, че в най-скоро време ще й намерят работа, която е напълно подходяща за нейните две дипломи за висше образование.

***Действително, през лятото на 2004 г. българската Държавна агенция по заетостта при Министерството на труда

й предложи работа като „чистачка на улиците“,

каквато работа навсякъде по света се предлага и предоставя само на хора без каквото и да е образование.

***На 03 Май 2007 г. моята съпруга и упълномощител по настоящето съдебно дело - д-р Елка Петкова Янкова е изпратила (с препоръчана пощенска пратка) официално писмо, адресирано до

Президента на Европейската комисия Жозе Барозо,

Европейският омбудсман Никифорос Диамандорос,

както и до базираните в София посланици на Великобритания, Швейцария, Белгия, Франция, Германия, Европейската комисия в България и САЩ.

В това писмо изрично и пределно ясно е записано (виж с.23 от Приложението),

че предложената й работа като „частачка на улиците“

има характера на гавра, която е изключително добре организирана именно от специалните служби на Мафията и на Правителството и представлява израз на най-висша властническа воля,

и че, освен това има характера на много добре премерено политико-репресивно послание.

***от приложените отговори, които сме получили от визираните високопоставени дипломатически адресати е видно, че същите, макар и по заобиколен начин пределно ясно са ни дали да разберем, че нямат абсолютно никакво намерение да си развалят добрите партньорски взаимоотношения с българския правителствен клан на руската Червена мафия.

*************

Четвърто уточнение

по съществото на казуса:

От така тук приложените

и от посочените (намиращи се в патримониума на българската държава и другите ответници) ДОКАЗАТЕЛСТВА

е видно, че:

КАКТО БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА,

ТАКА И ВИЗИРАНИТЕ ЧУЖДЕСТРАННИ ИНСТИТУЦИИ

СА НАРУШИЛИ ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ВИЗИРАНИТЕ ПО-ГОРЕ ПРАВНИ НОРМАТИВНИ ПРАВИЛА

И С ТОВА СА НАРУШИЛИ И ПРАВАТА И ИНТЕРЕСИТЕ на моята съпруга и упълномощител по настоящата съдебна процедура.

*************

Пето уточнение

по съществото на казуса:

Тъй като изхождам от тезата, че би било нормално българският „Съд“ да е ангажиран със залегналата в Правото идея,

че всички чуждестранни и международни политически, държавни и финансови формирования и институции,

които се намират в състояние на

партньорска, коалиционна, федеративна, конфедеративна, договорна или каквато и да е друга официална юридическа или фактическа форма на ангажираност с българската официална държавна власт -

и които, освен това,

не само са придавали политическа легитимност и финансова подкрепа и обезпеченост на тази власт,

но и директо са препоръчвали извършването на престъпни деяния

или не са протестирали по изричен или конклудентен начин

срещу (не са се противопоставяли на)извършването на престъпни деяния от българската държавна власт -

са както съучастници във визираните престъпни актове и дейности на българската държавна власт,

така и солидарно деликтно и репараторно отговорни.

В контекста на това съображение обръщам специално внимание върху факта, че в началото на месец Октомври 2008 г. българското Правителство, представлявано от Министерството на правосъдието, бе организирало специален тържествен публичен форум, на който бе обявен текстът на Специалния Доклад на Световната банка;

и че по време на този форум Световната банка официално е препоръчала на българското Правителство да вземе драстични мерки за ограничаване на лавинообразното нарастване на гражданските и административните дела срещу държавата, и че в частност като един от начините за извършването на това тя е препоръчала не само да бъдат увеличени съдебните такси, но и да бъде осъществено свеждането на икономическото състояние на българските граждани до тотална невъзможност да отделят средства за осъществяване на своята съдебна защита срещу престъпния произвол на държавата.

Във връзка с и по повод на тези препоръки на Световната банка декларирам следното:

Първо, че историята на политическите и правните идеи, учения и практически реализации категорично свидетелствува, че именно престъпната комунистическа идеология и практика са онези сили, които никога не са се съобразявали и никога не се съобразяват със синтезираните в правните идеи и правните норми хуманистични идеали и завоевания на човечеството;

Второ, че именно смазващата човека и неговото достойнство престъпна комунистическа практика е онова зловещо явление, което винаги е препоръчвало намаляването на броя на съдебните дела да става чрез смазването на икономическия и волевия потенциал на хората, а не чрез създаването на такава система за зачитане на човешките и правните ценности, при която гражданите реално да нямат основания да се обръщат към съдилищата за правосъдие; и

Трето, че в този именно смисъл

отправената към българското Правителство

официална препоръка на Световната банка

има характера на най-зловеща съвременна форма на проявление на онзи тип препоръки,

които не много отдавна институции като КПСС и СССР отправяха към периферните структури на ръководената от тях Империя на Злото.

Тъй като срещу тази височайша препоръка на Световната банка не протестира нито една от държавите-членове на Европейския съюз, нито самият Европейски съюз, нито Съветът на Европа, нито Стразбургският съд за защита на човешките права, тази фактическа съвкупност несъмнено е категорично доказателство, че всичките тези институции косвено или директно обслужват интересите на престъпната власт на българския комунистически елит, трансформиран в мафиотски и легитимиран като „европейски”.

Несъмнено съществено важен щрих към така обрисуваната картина е и фактът, че в началото на 2009 г. поощряваната от австрийското правителство „Райфайзен банк” нагло и демонстративно нареди на българското правителство „да се върне към едно много ниско ниво на трудовите възнаграждения”; при което това „височайше нареждане” е било дадено в контекста на многобройните констатации на редица световни и европейски изследователски центрове, съгласно които констатации нивото на икономическите приходи на българите и стандартът на живота в България много отдавна са определени като ориенталски, азиатски и африкански, но не и европейски.

А тази престъпна воля на въпросната европейска банка несъмнено е недвусмислен израз за наличието на специална стратегия, насочена към драстично възпрепятствуване на достъпа на българските граждани до правосъдие и за икономическо обезпечаване не само на наказателно-правната, но и на гражданско-правната безотговорност на българския клан на руската Червена Мафия.

В контекста на всичко това тук и сега

предявявам пред българския „Съд“ изрично и ясно формулираното искане

да привлече и да конституира като ответници - солидарно деликтно и репараторно отговорни - още и следните юридически лица:

Първо: Световната Банка, отделно и заедно с нейното Постоянно представителство в България, бул. „Драган Цанков” №36, сграда „Интерпред - Световен търговски център”, блок А, етаж 5, 1113 (1087) София;

Второ: Международния валутен фонд, отделно и заедно с неговото Постоянно представителство в България, площад „Александър Батенберг” №1, 1000 София;

Трето: Европейската банка за възстановяване и развитие, отделно и заедно с нейното Постоянно представителство в България, ул. „Московска” № 17, 1000 София;

Четвърто: Правителството на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Московска” №9, 1000 София;

Пето: Правителството на Кралство Белгия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, пл. „Велчова завера” №1 , 1164 (1126) София;

Шесто: Правителството на Федерална Република Германия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Фредерик Жолио-Кюри” №25 , 1113 София;

Седмо: Правителството на Република Франция, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Оборище” №27-29 , 1504 София;

Осмо: Правителството на Съединените американски щати, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, кв. „Лозенец”, ул. “Козяк” № 16 , 1407 София;

Девето: Правителството на Конфедерация Швейцария, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Шипка” №33 , 1000 София;

Десето: Висшето ръководство („Правителството“) на Европейската Комисия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Московска“ №9, 1000 София.

Единадесето: Правителството на Руската федерация (като десетилетен господар на стоящата над всяко българско правителство наследница на Червената армия руска Червена Мафия), отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, бул. „Драган Цанков“, №28, 1113 София.

************

Шесто уточнение

по съществото на казуса:

Макар и да имам предвид ноторно известната истина,

ЧЕ БЪЛГАРСКИТЕ „СЪДИИ“ СА НЕЗАВИСИМИ

НАЙ-ВЕЧЕ ОТ САМИТЕ СЕБЕ СИ

И ПРЕДИ ВСИЧКО ОТ ПРАВОТО;

Макар и всичките ми досегашни (в продължение на половин век) срещи с българските „съдии“ по категоричен начин да са ми дали да проумея, че

НА ВСЯКА МОЯ КОРЕКТНОСТ

ТЕ ОТВРЪЩАТ С НЕИМОВЕРНО ПЕРВЕРЗНА КУРВЕКТНОСТ;

все пак предявявам настоящия

Петитум:

От така посочените факти и обстоятелства е видно, че

БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, чийто НАЙ-ОБЩ И УНИВЕРСАЛЕН ПРАВОСУБЕКТЕН ИНСТИТУЦИОНАЛЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ Е ИМЕННО МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ (ПРАВИТЕЛСТВОТО),

е извършила деяния, с които драстично е нарушила моите гарантирани от Правото и от Закона конкретни лични права и интереси,

с което по злосторен начин е предизвикала вредни последици, оценени от мен в посочения в Иска паричен размер.

От така посочените факти и обстоятелства е видно, че БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА не е щяла да има наглото престъпно самочувствие и усещане за безотговорност, които е демонстрирала по време на злодеянията си,

ако не е имала съучастническата и другарската политическа и финансова подкрепа и обезпеченост на посочените в Иска ми

чуждестранни държавни и финансови формирования и институции,

които също така следва да носят (и да понесат) солидарна отговорност.

При така посочените факти и обстоятелства пледирам пред надлежния български „Съд“

да извърши необходимото съдебно разследване и

да постанови решение, с което да осъди ответниците да ме обезщетят за посочените по-горе умишлено причинени ми вредни последици и да ми заплатят предявената от мен искова претенция, законната лихва и направените съдебни разноски.

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са посочени по-горе.

Приложение № 1: копия от 37 (тридесет и седем) ПОСЛЕДОВАТЕЛНО НОМЕРИРАНИ страници;

Приложение № 2: копия от Иска и приложенията към него за надлежно връчване на ответниците;

Посочвам: посочените в Приложението намиращи се в патримониума на българската държава преписки и отделни документи

и настоявам „Съдът“ да ги изиска и приложи към доказателствата по делото;

Посочвам: необходимостта „Съдът“ да даде изрично указание на ответниците да представят своите писмени становища;

Друг вид приложение: финансов банков документ, удостоверяващ факта, че е внесена законоустановената държавна такса.

01 Март 2011 г. Янко Н. Янков

Ianko Iankov

2011-02-28

НАСТОЯВАМ ЗА ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА СРЕЩУ ЧЛЕНОВЕТЕ НА МОЕТО СЕМЕЙСТВО-2А

http://vbox7.com/collection:708949

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте!

Темите в блога

Links

Хипервръзки

Архив на блога

Абонирай се сега