Ianko Iankov: НАСТОЯВАМ ЗА ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА НОВАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ

Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – виж.: „Настоявам за отговорност за престъпленията на НОВАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ - 1”, http://iankov.blogspot.com/2011/02/1.html .

*************

Второ предварително уточнение:

Изрично и пределно ясно уточнявам,

ЧЕ ПРЕДИ ДА БЪДЕ НАДЛЕЖНО РЕГИСТРИРАН В СЪДА НАСТОЯЩИЯТ ТЕКСТ Е ПРЕДОСТАВЕН НА РЕДИЦА ИНСТИТУЦИОНАЛНИ И ПЕРСОНАЛНИ АДРЕСИ.

Изрично и пределно ясно заявявам,

че няма да се съглася „Съдът“ да ми вменява или приписва друг казус с друг фактически състав и с друга правна квалификация,

каквато е константната практика на „съдиите“, осъществявана в изпълнение на волята на техните господари от Мафията и от Специалните служби.

Изрично и пределно ясно заявявам,

че няма да се съглася „Съдът“ да ми прилага ченгеджийско-мафиотски трикове, целящи да недопусне разглеждането на делото по същество в съдебно заседение

каквато е константната практика на „съдиите“, осъществявана в изпълнение на волята на техните господари от Мафията и от Специалните служби,

и че в крайна сметка настоящата съдебна процедура ще бъде предоставена на вниманието не само на Европейския съд в Стразбург, но и на европейската и световната интелектуална и политическа общност.

*************

Трето предварително уточнение:

Изрично, ясно и категорично уточнявам, че:

►от 1975 г. до днес аз, членовете на семейството ми, най-близките ми фамилни роднини и ръководените от мен обществени организации

сме били обект на повече от СТО И ШЕСТДЕСЕТ (160) отделни, конкретни и прецизно документирани престъпления,

шест от които са със смъртен резултат,

извършени от функционери на класическата комунистическа и на неокомунистическата (посткомунистическата) българска ПАРАВОЕННА ченгеджийско-мафиотска държавна власт;

►от 1990 г. досега съм депозирал в офиса на Главния прокурор повече от 500 (петстотин) конкретни искания за разследване на тези престъпления

И ЗА НАЛАГАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ НА ВИНОВНИТЕ,

но досега не е било проведено нито едно законосъобразно разследване и

до днес не сме получили абсолютно никакво НАКАЗАТЕЛНО И РЕПАРАТОРНО правосъдие;

►от 1990 г. досега както чрез традиционната и електронната поща, така и чрез лични посещения в посолствата съм депозирал в офисите на БАЗИРАНИТЕ В София европейски дипломатически представителства текстовете на визираните изложения до българските държавни институции –

като досега, обаче, не съм регистрирал абсолютно никаква тeхна заинтересованост за прилагане на принципите и нормите на международното право и европейското право

(включително и за прилагането на посветените специално на Човешките права и на Правосъдието Хагска програма и Стокхолмска програма);

който факт несъмнено има ясната доказателствена стойност, разкриваща публично известната „тайна“,

че базираните в България западни дипломатически представителства са изпратени тук, за да защитават престъпните интереси на Червената мафия, а не да защитават брутално потъпканото Правосъдие и нарушените Човешки права на българските граждани;

►от 2008 г. досега съм завел пред Административния съд София-град голямо множество съдебни искове СРЕЩУ ПРЕДСТАВЛЯВАНАТА ОТ ПРАВИТЕЛСТВОТО БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА,

нито един от които не е бил разгледан и решен съгласно принципите и нормите на европейското, международното и българското Право,

поради което повечето от тях вече са депозирани в Европейския съд в Стразбург, а следващите чакат своя процедурен ред да заминат за там.

След като ПРЕЗ 2008 г. предприех стратегия на интензивно завеждане на съдебни дела ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ СЪДЕБНИ ИНСТИТУЦИИ ЗА РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА

и особено след като ПРЕЗ МАРТ 2009 г. предприех интензивна стратегия на завеждане на съдебни дела в МЕЖДУНАРОДНИЯ СЪД В СТРАЗБУРГ,

аз и членовете на семейството ми станахме обект на постоянни „добронамерени уведомления и предупреждения”,

че ако продължавам да търся правата си пред българските и пред европейските съдилища и институции,

спрямо мен и членовете на семейството ми ще бъдат проведени специални наказателни акции от специалните служби на държавата, които именно са виновни като разпоредители и като обезпечители на извършването на въпросните престъпни нарушения на правата ми и на правата на членовете на семейството ми.

Тъй като отказах да се съобразя с „добронамерените уведомления и предупреждения”

и освен това на 20 май 2010 г. депозирах пред Министър-Председателя на България и пред осем (8) чуждестранни дипломатически представителства специален текст, в който съм посочил факта,

че българските специални държавни служби упражняват върху мен мафиотски шантаж, целящ да ме мотивира да спра да търся наказателно-съдебна и репараторна отговорност за нарушените ни права (мои, на членовете на семейството ми и на ръководените от мен обществени организации),

на 10 юни 2010 г. върху имота ми в моето родно село (Клисурица, област Монтана) е било осъществено ПОКУШЕНИЕ, имащо недвусмисления характер на СЕМАНТИЧНО заплашително и предупредително ПОСЛАНИЕ, както и характера на недвусмислен ТЕРОРИСТИЧЕН АКТ,

а само десет дни след тва, на 21 юни с. г. (2010), посред бял ден, около 15 часа, две очевидно професионално обучени лица ме нападнаха точно до Съдебната палата в София,

при което с категорично демонстративна цел направиха това точно пред охранителните видеокамери на Съдебната палата,

с един-единствен удар със железен предмет (нунчаку – nunchaku) счупиха рамото ми на пет парчета,

и въпреки че прокуратурата е надлежно сезирана,

до днес - вече ОСЕМ месеци - не е предприела абсолютно нищо именно защото

престъплението има характера на специално оперативно мероприятие,

извършено от най-Специалния отдел при Специалните служби,

И Е БИЛО ВЪЗЛОЖЕНО ОТ СВРЪХЕЛИТИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН на Червената мафия -

естествено, при конклудентното политическо, юридическо и прочее съгласие на корумпирани управляващи европейски елити.

Покушението от 21 юни 2010 г. обаче ми дава основание да считам НЕ САМО че целта е била да ме ударят по главата и да ме убият, и че съм оцелял по силата на случайността (и реакциите ми на бивш спортист),

НО И ЧЕ ЕДИНСТВЕНАТА ПРИЧИНА ЗА ТОВА Е ИМЕННО

МОЯТА НЕПРЕКЛОННА СТРАТЕГИЯ,

НАСОЧЕНА КЪМ ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ

НЕ САМО ОТ ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ,

НЕ САМО ОТ МАФИОТСКАТА „ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКА“ НЕОКОМУНИСТИЧЕСКА И ПАРАВОЕННА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

НО И ОТ ЗАПАДНИТЕ „ДЕМОКРАТИЧНИ“ ПАРТНЬОРИ НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА РУСКАТА ЧЕРВЕНА МАФИЯ И НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРАВОЕНЕН ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ.

*************

Четвърто предварително уточнение:

Въпреки така посочената ТЕРОРИСТИЧНА СИТУАЦИЯ,

днес аз ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ЗАВЕЖДАМ ДЕЛА СРЕЩУ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРЕД БЪЛГАРСКИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

И ПРЕД СЪДА В СТРАЗБУРГ -

естествено, съвсем не защото разчитам на тези съдилища,

А ЗАЩОТО СЧИТАМ, ЧЕ РАНО ИЛИ КЪСНО

въпреки ОБЕЗПЕЧИТЕЛНО-СЪУЧАСТНИЧЕСКАТА ВОЛЯ (РОЛЯ)

НА КОРУМПИРАНИ ЕВРОПЕЙСКИ

УПРАВЛЯВАЩИ ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТИ И ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ

(встъпващи като „демократични партньори”

на престъпния български клан на руската Червена Мафия),

ПРАВОТО ЩЕ ИЗПЛУВА НА ПОВЪРНОСТТА,

ТА МАКАР И КАТО УДАВНИК.

*************

Раздел ІІ:

Първо уточнение по съществото на казуса

Настоящият Иск е предявен на основание

чл.7 от Конституцията на Република България,

чл.13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и

Стокхолмската програма на Европейския съвет,

при което изтъквам аргумента, че чл.5 ал.2 е предвидил „непосредственото действие” на „разпоредбите на Конституцията”, а чл.5 ал.4 е постулирал „предимството” на международните актове пред противоречащите им норми на вътрешното законодателство.

Изрично и ясно изтъквам тезата, че съгласно недвусмисленото съдържание на посочените нормативни текстове всеки правен субект в България има правото и държавата е длъжна да обезпечи възможността той да разполага с надеждни средства за защита срещу държавата не само чрез приложното поле на нормите на специалните закони, визиращи отговорността на държавата, но и директно на основание чл.7 от Конституцията.

Изрично и ясно изтъквам тезата, че във волевото съдържание на текста на чл.7 от Конституцията (който гласи, че „Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица”) недвусмислено ясно се съдържа конституционната представа, че

отговорността се носи директно именно от „държавата”, а не от нейните „органи” или „длъжностни лица”, които непосредствено са причинили вредите, и че

тази отговорност се носи именно

от универсалния правосубектен представител на държавата

– същият, който встъпва като такъв при взаимоотношенията на държавата както с международноправните субекти, така и с вътрешноправните субекти

– т. е. Правителството.

Освен това изрично акцентирам върху текста на чл.13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, съгласно който текст „Всеки, чийто права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действуващи при упражняване на служебни функции”.

Също така изрично, ясно и недвусмислено акцентирам върху тезата, че оповестеното през Април 2005 г. от „съдиите” от Общото събрание на гражданските колегии (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) Тълкувателно решение №3 от 2004 г., ПРОТИВОРЕЧИ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО И НА БЪЛГАРСКАТА КОНСТИТУЦИЯ.

Както е известно, съгласно текста на посоченото Тълкувателно решение на Върховния съд разпоредбата на чл.7 от Конституцията не е пряк път за защита, тъй като тя прогласява основен принцип, осъществяването на който трябва да се уреди със закон. Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че в случая „съдиите” от Върховния касационен съд са ИЗПОЛЗУВАЛИ обстоятелството, че техните тълкувателни решения са фактически необжалваеми в пределите на България, и именно върху основата на това фактическо обстоятелство тези „съдии” са си позволили да обосноват едно недвусмислено откровено ПРЕСТЪПНО ченгеджийско-мафиотско схващане, драстично противоречащо на текста на Конституцията, на текстовете на задължителните за България европейски и международноправни актове и на принципите на Правото.

Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че въпросните „съдии” СЪВСЕМ НЕСЛУЧАЙНО „са пропуснали” да мотивират решението си и да „обяснят” защо са приели, че посочената разпоредба на Конституцията „не е пряк път за защита”, а е само „принцип”; така, предвид драстичното нарушаване на основното изискване на Правото за обоснованост и мотивираност е напълно очевидно, че въпросното „решение” на т. нар. „съдии” е абсолютно немотивирано и необосновано.

Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че въпросното „решение” на тези „съдии” е драстично конфронтиращо се с изричния и пределно ясен текст на чл.5, ал.2 от Конституцията, съгласно който „разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие”.

Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че главните причини за това чудовищно „решение” на ОСГК на ВКС са поне две:

първо, това „решение” възпроизвежда мотивационния смисъл на съдържанието на чл.56, ал.3 от комунистическата Конституция и на чл.46 от комунистическия Закон за нормативните актове, съгласно които отговорността на държавата може да бъде реализирана само по ред, определен от закон, но не и чрез пряко прилагане на конституционна норма, както и че разпоредбите на нормативните актове трябва да бъдат тълкувани съгласно „правилата на социалистическия морал”;

и второ, всичките въпросни „съдии“ от Върховния съд просто продължават не само „да мислят по комунистически”, но и да действуват като комуноидно-ченгесарско-мафиотски марионетки, обосноваващи безотговорността на държавата, която както по-рано, така и сега просто продължава да е „инструмент” в ръцете на поредния престъпен комунистическо-мафиотски елит.

Също така тук, в моя Иск, пределно ясно изхождам от тезата,

че до влизането в сила на дял Трети на АПК (Административно-процесуалния кодекс) делата за отговорността на държавата и общините за вреди са били подлежали на разглеждане по общия исков ред от общите съдилица,

но че след 01 Март 2007 г., когато са влезли в сила нормативните разпоредби на дял Трети на АПК, абсолютно всичките дела за отговорност на държавата и общините ЗА ВРЕДИ са станали подсъдни именно и само единствено на административните съдилища и по реда на членове 203–207 от същия Кодекс;

и че след посочената дата общите съдилища са загубили правото и компетентността да образуват и разглеждат дела за търсене на отговорност за вреди от държавата и общините, тъй като такива дела са им били станали НЕПОДСЪДНИ, а ако към посочената дата при тези съдилища е било имало вече образувани такива дела, то те автоматично са подлежали на прекратяване и препращане на съответния административен съд.

*************

Второ уточнение

по съществото на казуса:

Първо: Предявавам искането Съдът да изиска от Правителството на Великобритания и да приложи към доказателствата по настоящето съдебно дело копия от оригиналите на тук приложените и цитираните документални източници на истината по визирания казус,

както и да изиска от Правителството на Великобритания да приложи по делото официалното писмено становище (гледище) по така визирания казус.

Второ: Предявавам искането Съдът да изиска от Правителството на България и да приложи към доказателствата по настоящето съдебно дело копия от оригиналите на тук приложените и цитираните документални източници на истината по визирания казус,

както и да изиска от Правителството на България да приложи по делото официалното писмено становище (гледище) по така визирания казус.

*************

Трето уточнение

по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно, че

***на 27 август 1999 г. съм поискал политическо убежище във Великобритания и на мое име е било образувано имиграционно досие HM IMMIGRATION OFFICE, TERMINAL 2, HEATROW AIRPORT – LONDON, HOUNSLOW, MIDDLESEX TW6 1EN, PORT REFERENCE – TN2 / 110797;

***само след един месец, през септември 1999 г., на мен ми е даден National Insurance numbercard PX 30 81 75 D както и напълно самостоятелен апартамент;

***по повод и във връзка с моето искане за политическо убежище през октомври френската телевизия ARTE извърши снимачна дейност в София и в Лондон и на 15 декември 1999 г. излъчи специален документален филм, посветен на моята дейност като човек, учен и политик (виж:

http://www.youtube.com/watch?v=BlZXESNc_cM&feature=player_embedded, http://vbox7.com/play:77aa4e19);

***на 05 януари 2000 г. съм започнал да издавам в Лондон т. нар. „Бюлетин“, фокусиран върху криминалния мафиотски характер на политическите и социалните процеси в България, трагичния характер на човешките права и тоталната престъпна същност на българския посткомунистически управленски елит;

главното съдържание на бюлетина бе фокусирано върху необходимостта от строго спазване на принципите и нормите на Правото и търсене на наказателна и репараторна отговорност от (на) комунистическите и посткомунистическите престъпници;

този „Бюлетин“ бе предоставян на британските държавни институции, Националната британска библиотека, библиотеката на Лондонския университет, Би Би Си, базираните в Лондон правозащитни организации, библиотеката на Парламентарната асамблея в Стразбург, Френската национална библиотека в Париж, специализираната за Балканите библиотека в Париж, няколко правозащитни организации в САЩ и във Франция, както и на българската Национална библиотека и българския Централен държавен архив;

***на 25 януари 2000 г. съм получил съобщение, че имиграционното ми досие има нов адрес, и това е HM Immigratin Service, Gatwick Asylum Unit, Ashdown House, Gatwick Airport South Terminal, Gatwick West Sussex RH6 0NP;

***В моите адресирани до британските държавни властови институции официални писмени описания на ситуацията в България съм посочил множество конкретни факти, разкриващи изключително широката гама от методи и средства, които българските посткомунистически специални служби използуват, за да елиминират от участие в политическите и гражданските процеси както бившите политически затворници, така и обикновените добросъвестни граждани;

посочил съм, че на практика в България няма механизъм, който да е в състояние да мотивира държавните властови институции да спазват Правото и Закона,

и че единствената мотивационна сила биха могли да бъдат авторитетните чуждестранни и международни институции - които, обаче, под предлог че спазват принципите на неутралитета фактически поощряват и легитимират престъпленията на посткомунистическата българска държавна власт;

***В моето официално писмо от 25 декември 1999 г., адресирано до британските държавни властови институции, съм написал следния текст:

„В същото време аз като професионалист-политик и професионалист-учен считам, че съм установил по безспорен начин, че на Запад съществуват специални и превъзходно действуващи механизми за превръщането на бившия престъпен комунистически елит в баснословно богат капиталистически елит, на когото вашата средна класа може само да завижда.

Парадоксално е, че някога, в продължение на много години Западът, поне в медийното политическо пространство, изключително активно защитаваше мен и семейството ми именно от този елит,

а днес същият този Запад легализира като нов и демократичен български елит именно тези престъпни структури,

а автентичните политически противници на комунистическия режим сме оставени в лапите на старите си екзекутори“;

*** В моето официално писмо от 30 декември 1999 г., адресирано до британските държавни властови институции и до четири западни посолства в София, съм написал следния текст:

„Както вече знаете, аз искам да намеря отговор на много въпроси, сред които водещи са следните:

1) защо западните дипломатически представители са ме защитавали толкова усърдно през цялото време, докато бях в затвора; и

2) защо след като излязох от затвора, и особено през 1990-1992 г., те почти демонстративно се дезинтересираха от мен (както и от всичките останали автентични противници на комунизма) и легализираха като свои демократични партньори именно онези структури и личности, които участвуваха в моето (и на другите като мен) инквизиране?“;

*** В същото мое писмо от 30 декември 1999 г. съм написал и:

„Както знаете от документацията, която редовно съм Ви предоставял, през изтеклите 10 (десет) години бившите ми инквизитори въобще не се отказаха от нито един от старите си навици. През това време те:

1) подложиха семейството ми на най-модерните форми на социален терор и физическо изтребление;

2) поставиха на специален репресивен режим политическата и научната ми дейност;

3) останалите живи членове на семейството ми са застрашени от по-нататъшно изтребление. През цялото това време и по повод на всичкото това аз не получих абсолютно никаква подкрепа и заинтересованост от Вас за спазване на все пак съществуващите български закони.“;

***В моето официално писмо от 21 януари 2000 г., адресирано до британските държавни властови институции и до четири западни посолства в София, съм написал следния текст:

„Действувайки като юрист и правозащитник... от 13 юли 1998 г. до 13 август 1999 г. съм написал и предоставил на Президента на България, на Главния прокурор и на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа точно 106 (сто и шест) писмени изложения; в тях съм описал множество жестоки престъпления и стотици конкретни брутални престъпни нарушения на основни индивидуални човешки права и свободи“;

***В същото мое официално писмо от 21 януари 2000 г. е и следният текст:

„В колосалния брой мои официално предявени писмени жалби и в посочените документи изрично се съдържат конкретните имена на конкретните извършители на конкретните престъпления (според съществуващото законодателство). Само че никой от държавната власт не спазва тези закони; а и Западът недвусмислено показва, че подкрепя именно тази, несъобразяваща се със собствените си закони, държавна власт.

От 1989 г. досега, вече десет години, Западът:

*с подчертан ентусиазъм е давал колосални количества безвъзмездна помощ и привилегировани кредити именно на тази противозаконно действуваща държавна власт;

*въобще не е обвързал предоставянето на тези блага със спазването на елементарните човешки права и собствената законност; и

*с абсолютно нищо не е показал морална ангажираност със своите бивши патньори в борбата със Злото – автентичните антикомунисти, които преди това, макар и символично, подкрепяше.

При тези обезпечени от Запада условия, явно поощряващи беззаконието и безотговорността, бившите политически затворници като мен, които не бяха сломени и унищожени от класическата комунистическа власт, през последните десет години бяха и все още са подложени на специална стратегия за окончателно политическо и морално сломяване и физическо унищожаване.“;

***В същото мое официално писмо от 21 януари 2000 г. е и следният текст:

„Преди пет месеци поисках политическо убежище във Великобритания и сега живея в Лондон. Семейството ми, обаче, е в България и е сериозно застрашено.

По-рано комунистическата българска власт бе тази, която ни затваряше пътя към спасението, докато през това време унищожи с репресивна цел половината от членовете на семейството ми. Оцелялата половина днес е застрашена от по-нататъшно репресивно унищожаване, но сега вече пътят към спасението е препречен от пречки, създадени именно от Вас и отстраняването на които е само и единствено във Вашите правомощия.

В България днес е сериозно застрашен животът и здравето на: майка ми, съпругата ми, трите ми деца и детето на брат ми.

Обръщам се към Вас, за да поискам Вашата закрила за семейството ми.“.

***В същото мое официално писмо от 21 януари 2000 г. можеше да се прочете:

„И накрая искам изрично да декларирам следните неща:

1) Предприетата от мен през 80-те години активна съпротива срещу комунистическата система бе преди всичко израз на моя ценностно-морален избор на поведение, насочено срещу Злото. Наистина високите ценностни идеи на Западната демокрация бяха изключително дълбоко залегнали в основата на моето поведение, но те бяха дали само „фината и безупречната шлифовка“ на генното качество на прадедите ми - нито един от последните осем поколения от моята фамилия не се е разбирал с властта (която, в тази част на Европа, винаги е била деспотична), всички са се съпротивлявали с оръжие в ръка. Ние с брат ми и баща ми сме единствените две поколения от нашия род, които са прилагали легитимна съпротива. Казвам това не за друго, а за да подчертая, че не считам Запада за виновен за моето поведение „като подстрекател”.

2) В същото време, обаче, съществуват три важни и съществени обстоятелства, а това са:

а) именно Западът нарече комунистическата система „Империя на Злото”; именно Западът активно призоваваше такива като мен от вътрешността на Империята към легитимна съпротива срещу Злото; именно Западът интензивно използуваше имената и жестоката съдба на такива като мен за знаме в своята борба срещу Злото;

б) когато през 1982-1984 г. интензивно посещавах Западните посолства в София, именно западните дипломатически представители бяха тези, които деликатно, но достатъчно ясно и последователно целяха да постигнат трайното ми ангажиране със стратегията на борбата срещу Злото, с демократичните промени в обществото. Най-интензивни в това отношение бяха смисловите послания към мен от дипломатическите служители на САЩ, Франция и Германия. Не съжалявам и съм им изключително благодарен за това - в онези жестоки времена и условия те ми помогнаха да стана и да бъда достойна личност, а не смачкан от системата безмълвен роб или страхлив беглец!

Когато през есента на 1989 г. излязох от затвора, пак именно западните дипломатически представители бяха тези, които отклониха намерението ми да замина да живея на Запад, и изрично и ясно ми препоръчаха да остана в България, за да бъда ангажиран с предстоящите демократични промени.

Тук обаче вече имам своите съжаления и неудовлетворения - днес вече се питам дали през 1989-1991 г. те са имали благородната цел за създаване на демократични надежди, или по силата на конкретни тайни договорености с комунистическия елит са имали нуждата от създаването и експлоатирането на автентични измамници като мен, които, без да съзнават това, да участвуват в насаждането на демократични илюзии.

в) Така или иначе през тези десет години аз бях един от изключително активните участници на т. нар. „демократичен процес” в България. Днес обаче се страхувам, че съществуват доста мощни сили, които са силно заинтересовани да ме елиминират от него. И то не заради друго, а заради това, че аз продължавам да съм привърженик на автентичната Западна демокрация, и не съм съгласен да бъде наричана „демокрация“ диктатурата на Червената мафия, изградена от структурите на КГБ.

По-рано, за да елиминира моето участие в демократизирането на обществото, българският филиал на КГБ ме прати в затвора за шест години. Днес той не може да направи това, но може да ме прати в емиграция, с което да постигне абсолютно същия полезен за себе си ефект. Така например:

ãсемейството ми остава техен заложник и с цената на живота на близките ми хора ще се обезпечава моето мълчание;

ãнулевите икономически емиграционни условия ще ме принуждават непрекъснато да се заплитам в ежедневни битови проблеми и така съвсем бързо ще бъда професионално дисквалифициран както в научната, така и в политическата сфера, което всъщност е друга форма на обезпечаване на моето мълчание;

ãпак нулевите икономически емиграционни условия въобще няма да ми позволяват да участвувам от разстояние в политическите процеси на България, тъй като такова участие е абсолютно невъзможно без скъп компютър с ИНТЕРНЕТ и без нормални телефонни разходи;

ãПаспортният режим, на който ще съм подчинен, ще осигурява на българския филиал на Червената мафия същия ефект, който по-рано им осигуряваха затворническите стени, зад които ме бяха поставили - пълна невъзможност за лично участие както в политически прояви и събития вътре в България, така и в такива, свързани с България, но ставащи в Европа;

3) Считам, че ако през последните 10 (десет) години Западът даваше категорично ясни демократични политически и юридически послания към елита, определящ характера на българската политическа власт, съдбата на България щеше да е съвсем друга, и тогава на мен (и на хора като мен) въобще нямаше да им се налага да търсят спасение в друга държава.

Поради това днес се питам:

А) нима само за Червената мафия е изгодно моето отстраняване от политическите процеси в България чрез заплитането ми в емиграционни проблеми?!?

Б) Нима Вие (като институции), които преди години бяхте проявили високоблагородната загриженост за моята и на семейството ми лична съдба и за моето участие в демократичните процеси на България, днес вече не се интересувате нито от едното, нито от другото?!?“

***Междувременно, на 11 януари 2000 г., заместник-председателят на ръководената от мен политическа партия и Директорът на Базисния институт за проучване и защита на човешките права са написали и депозирали специално писмо, адресирано до посланиците на САЩ, Великобритания, Франция и Германия. В това писмо те изрично са посочили, че съществува ситуация, сериозно застрашаваща живота на живеещите в София членове на моето семейство;

***Отделно от това, на 17 януари 2000 г., съпругата ми е депозирала писмо с аналогично съдържание, адресирано до британския посланик в София;

***На 25 януари 2000 г. третият секретар на британското посолство е написал писмо до съпругата ми, в което е декларирал, че ако тя поиска виза, за да дойде при мен в Лондон, ще получи отказ и такава няма да й бъде дадена;

***На 11 май 2000 г. съпругата ми е депозирала в офисите на посланиците на Великобритания, САЩ, Франция и Германия официално писмо, в което е написала следното:

„(...) След настъпването на поощрените от Вашите правителства „демократически промени“ в България за нашето семейство не е настъпило абсолютно нищо по-добро. За това на какви нов вид репресии сме подложени, Вие сте уведомявани лично от съпруга ми, който най-редовно Ви е предоставял копия от цялата му обществена и лична документация. Твърде много са престъпленията, които са извършени спрямо нас през последните години. Досега никой от българските власти и никой от Вашите дипломатически представителства не е обърнал абсолютно никакво внимание на стотиците жалби на съпруга ми. Поведението на българската власт е напълно разбираемо за нас; Вашето поведение, обаче, все още не ни е много ясно и разбираемо.

Уважаеми представители на Западната демокрация,

Животът и здравето на всичките членове на нашето семейство са застрашени. Отворете старите си архиви, свързани със съпруга ми, прочетете и новите архиви, и ясно ни кажете: „Ще ни защитите ли или ще продължите мълчаливо да помагате на тези, които искат да ни унощажат тотално?

Уведомявам Ви, че от началото на следващия месец ние със съпруга ми ще започнем паралелна или щафетна протестна акция, аз от София, а той от Лондон, за да се опитаме да Ви мотивираме да ни кажете по изричен начин какъв е Вашият отговор на горния въпрос.“

***Единственият отговор на това нейно писмо е този на Първия секретар на посолството на Франция, в който е написано следното: „(...) дипломатите, които понастоящем работят в Посолството на Франция в София нямат нищо общо с миналото на Вашия съпруг и нямат право да се намесват във вътрешно-политическия живот на страната Ви“.

***Междувременно, както всяка сутрин, така и на Първи юни 2000 г., провеждах редовните си най-малко едночасови спортни занимания в парка “Финсбъри”, намиращ се съвсем наблизо до жилището ми. Докато тичах, внезапно чух зад гърба си думите: “Тичай си спокойно! С теб никой няма да се занимава. Тия, които ни трябват, ти си ги оставил в София и те са в ръцете ни!”.

Още при първото изречение моментално се спрях, мъжът също се спря, застана на около един метър пред мен и с „чаровна”, самодоволна, и все пак външно „миролюбива” усмивка ми каза и останалите две изречения, без никакво прекъсване на „речевата ситуация”, и най-вече по онзи външно изключително дружелюбен начин на жестикулационно поведение на тялото, по който се заговарят и поздравяват всички англичани, които случайно или често се срещат по спортните или просто почивните участъци на парковете.

„Какво искаш от мен?”, бе моят спонтанно възникнал въпрос.

„От теб не искаме нищо! Просто те уведомяваме, че децата ти и жена ти са в ръцете ни, и че нищо не ни пречи да ги отвлечем и да ги продадем в публичните домове по света, или просто да ги убием. А това, че англичаните въобще няма и да искат да защитят нито тях, нито теб, ти, като професионалист, много добре го знаеш! А защо няма да искат – не е наша работа да ти го обясняваме!”.

Всичко стана като че ли само за няколко секунди. Той продължи да тича, съвсем убедително имитирайки редовни спортни занимания, прекъснати за секунди, за оказване на най-обичайния английски ритуал на вежливост.

Беше чистокръвен българин, около 40-годишен, по-нисък от мен, със спортен външен вид, с естествен слънчев загар на лицето, ниско подстриган и почти жълта коса, подобна на тази на типичните англичани.

***На 02 юни 2000 г. депозирах специално писмо, адресирано до шест британски институции, в което съм написал:

*че предишния ден съм получил от българските специални служби специално и недвусмислено послание;

*че семейството ми е сериозно застрашено и е в опасност; и

*че настоявам да ми бъде върнат паспорта и да бъде обезпечено завръщането ми в България, за да мога да защитя семейството си.

Впрочем, в същото писмо съм обърнал внимание на факта:

*че официалната теза на британската имиграционна политика е „твърда, бърза и честна” („Firm, Fear and Fast immigration policy”);

*че задължителните международноправни стандарти за произнасяне по имиграционните казуси е максимум два месеци;

*че при моя казус този срок е просрочен точно пет пъти;

*че за мен е пределно ясно, че „Вие не сте спазили двумесечния срок за произнасяне по казуса поради едно изключително важно съображение: не сте искали заради мен да си развалите превъзходните политически и икономически отношения с престъпниците от българския филиал на руската Червена мафия“;

*че „Това Ваше поведение, обаче, на практика е дало и дава на българската държавна и извъндържавна мафиотска власт една превъзходна протекция, своевременно използувана за затягане на репресивния обръч върху семейството ми“;

***В посоченото мое адресирано до британските държавни властови институции официално писмо от 02 юни 2000 г. изрично съм настоял:

„Уважаеми господа,

Съгласно британското, а и съгласно международното право всички лица, поискали политическо убежище, до момента на официалното произнасяне на имиграционните власти по тяхното искане, имат правния статус на „задържано лице”.

Социалната помощ, която получават, наистина е много по-голяма от моята професорска заплата в България, при това, за разлика от България тук цените на жизнено необходимите стоки са много по-евтини.

Това обстоятелство, обаче, съвсем не елиминира факта, че съгласно замисъла на правната концепция, тези пари се дават на емигранта, за да може чрез тях сам да организира ефективността на своя „правен статус“.

Или с други думи, както би казал Вашият гениален Джордж Оруел, благодарение на Вас през изтеклите 10 (десет) месеци аз съм имал икономическата възможност да реализирам най-същностната мечта на комунистите - сам да организирам и обезпечавам положението си на затворник; при това, доколкото схващам нещата, не е изключено тези разходи да са много по-малки в сравнение с разходите, които Вие правите в реалния затвор.

За мен, обаче, е много по-важно съображението:

ãдали по този начин Вие сте били неволен или преднамерен реализатор на интересите в това отношение на същите онези, от които по-рано Вашите правителства и обществени организации ме защитаваха, и които именно Вие днес легитимирате като Ваши демократични партньори;

ãа самият аз, както по-рано, така и днес, имам правния статус на „задържано лице”;

ãи както по-рано, така и днес, този ми именно правен статус дава на старите ми екзекутори безпроблемната възможност за тотално унищожаване на членовете на семейството ми.“.

***на 03 юни 2000 г. изпратих препоръчани писма, адресирани до базираните в София посланически представители на Великобритания, САЩ, Франция и Германия. Съдържанието им е слeдното:

„Ваши Превъзходителства,

Приложено изпращам Ви копие от писмото ми от 02 юни 2000 г., изпратено до Британските институции.

В близките дни ще съм в България, за да защитавам семейството си.

Но вече сериозно се питам: „От кого? Нима само от българския филиал на КГБ и на руската Червена мафия? Дали и Вие не сте застанали по някакъв начин в основата на този жесток механизъм?”.

Аз съм, може би, единственият жив българин, който е получил изключително жестока съдебна присъда и фактическо третиране именно заради връзките си с представителите на Вашите посолства в България.

Тъй като жестокостта на българските официални държавни и мафиотски властнически структури по отношение на мен и моето семейство не само не спря през годините на така наречената „демократизация”, но дори се и увеличи; и тъй като Вашите правителства почти демонстративно легитимираха като свои „демократични партньори” именно престъпниците, от които по-рано уж защитаваха човешките права на такива като мен; за да се опитам да намеря документален отговор на този „парадоксален факт”, през последните години съм Ви писал няколко искания за достъп до разсекретените архиви на Вашите дипломатически и други ведомства, с които съм контактувал, и заради които именно контакти аз и семейството ми бяхме станали обекти на изключителната жестокост на официалните и тайните служби на България.

До днес не съм получил никакъв отговор от Вас. Нещо повече – за мен е повече от очевидно,

че Вашето поведение към мен всъщност е една превъзходна протекция по отношение на престъпниците от българския филиал на КГБ и руската Червена мафия. Която протекция те използуват по виртуозен начин, за да унищожат цялото ми семейство.“

*************

Четвърто уточнение

по съществото на казуса

Всичките ми опити на първи, втори, трети, четвърти и пети юни 2000 г.

да се срещна с какъвто и да е официален представител на британската държавна власт

пропадаха още при предварителните разговори,

при които накратко разказвах за какво става въпрос.

*************

Пето уточнение

по съществото на казуса

Така, сутринта на 06 юни 2000 г. пристигнах в офиса на службата, в която се намира моето имиграционно досие – HM IMMIGRATION OFFICE, TERMINAL 2, HEATROW AIRPORT – LONDON, HOUNSLOW, MIDDLESEX TW6 1EN, PORT REFERENCE – TN2 / 110797.

Там веднага бях изумен от обстоятелството, че от предишната изключителна учтивост на служителите сега не само нямаше никаква следа, а дори нещо повече – изражението върху физиономиите, жестовете и кратките думи, които биваха изричани, бяха абсолютно същите, с каквито се бях срещал в българските комунистически затвори.

Казаха ми да остана да спя на пейките в чакалнята на летището; сутринта на 07 юни 2000 г., без да ми дават каквото и да е обяснение, двама полицаи ме отведоха в ареста на летището; после, към 15 часа, ме отведоха на борда на българския самолет, където дадоха паспорта ми на пилотите и им казаха, че имам статуса на „депортирано лице с опасно поведение“.

КОПИЕ ОТ АКТА ЗА ДЕПОРТИРАНЕТО МИ Е ПРИЛОЖЕНО НА СТР. 76 (98) В НАСТОЯЩЕТО ПРИЛОЖЕНИЕ.

В НАРУШЕНИЕ НА ВСИЧКИ ПРАВНИ НОРМИ

НЕ МИ БЕ ДАДЕНА АБСОЛЮТНО НИКАКВА ВЪЗМОЖНОСТ

КАКТО ДА УЗНАЯ МОТИВИТЕ ЗА ПРИНУДИТЕЛНОТО ДЕПОРТИРАНЕ,

ТАКА И ДА ОБЖАЛВАМ АКТА ЗА ДЕПОТИРАНЕ.

На летището в София един от пилотите ме отдели от останалите пътници и през служебния вход ме отведе в полицейското помещение.

Там ме посрещна млад полицейски офицер, който ми каза, че ме бил познавал от изявите ми като политик, върна ми паспорта и ми каза, че лично Главният прокурор Никола Филчев е отменил издаденото от Директора на Националната служба „Сигурност“ генерал Атанас Атанасов разпореждане да бъда арестуван и отведен в Националната следствена служба.

Рано сутринта на другия ден по телефона ми се обади Главният прокурор Никола Филчев, с когото не само бяхме приятели още от студентските години, но и на когото аз бях кум на сватбата му. Веднага се срещнахме и така узнах онези факти и обстоятелства, които ще бъдат описани по-долу.

Впрочем, по същото време срещу него - Главния прокурор Никола Филчев – под ръководството на Премиера Иван Костов и неговия престъпен гном - Директора на Националната служба „Сигурност“ генерал Атанас Атанасов - вече в продължение на половин година се е водела не само жестока медийна и институционална война, но и приятелката му (адвокат по професия) бе мистериозно и зверски убита, а в медиите той бе обвиняван като непосредствен извършител.

*************

Шесто уточнение

по съществото на казуса

След един месец, през юли 2000 г., в брой 7 на сп. „Извън закона“ бе публикувано интервю с мен, озаглавено „Западните елити са истинските кръстници на Червената мафия“.

В това интервю изрично и пределно ясно съм заявил, че проведеното на първи юни в Лондон оперативно мероприятие на българските специални служби „не е било чисто българско“.

*************

Седмо уточнение

по съществото на казуса

На 28 ноември 2000 г. съм регистрирал в офиса на Главния прокурор искане за разследване, което има рег.№ 6527.

От текста на изложението е видно, че само месец след пристигането ми в София един адвокат, когото познавам много отдавна, ми е казал, че е упълномощен да ме уведоми:

►че българските тайни служби са получили съгласието на западните тайни служби да се справят безцеремонно с мен и всички такива като мен, включително и чрез прилагането на сравнително елегантен способ за физическо унищожаване;

►и че единственото условие за моето и на семейството ми оцеляване е да се откажа от всички водени от мен пред българските и пред международните институции преписки и искания за наказателна и репараторна отговорност, тъй като те „представят в неблагоприятна светлина протичащите в България мощни демократични процеси“.

От текста на същото изложение е видно, че последното изречение гласи: „Многократно съм го казвал, но днес повече от всякога досега съм категорично убеден, че сегашните официални държавни български тайни служби продължават да са филиал на бившите съветски тайни служби и на тяхната съвременна мафиотска трансформация“.

*************

Осмо уточнение

по съществото на казуса

От текста на второто мое надлежно регистрирано (09 ноември 2006 г.) искане за разследване е видно:

►че съм възпроизвел текста на горепосоченото искане и съм поискал пълно разследване на фактите и обстоятелствата,

както и разследване и наказване на онези, които в интерес на престъпниците са били предприели и осъществили специални мерки за обезпечаване на безотговорността на тайните служби и Мафията;

►че изрично, ясно и категорично съм поискал да бъде разпитан като свидетел по разследването бившият Главен прокурор Никола Филчев, който през лятото и есента на 2000 г., когато се бях завърнал от Лондон, ми разказа, че в качеството си на Главен прокурор е бил узнал, че:

а) когато през лятото на 1999 г. аз бях заминал за Лондон и бях поискал политическо убежище, българските специални служби веднага са били влезли във връзка с британските такива и са им били предложили да получат тяхното конклудентно (мълчаливо, но фактически подразбиращо се) съгласие да бъдат осъществени върху британска територия по отношение на мен няколко оперативни мероприятия;

б) че целта на тези мероприятия се е свеждала до това - българските специални служби да ми дадат да разбера, че животът и съдбата на членовете на семейството ми в България са застрашени, и че само моето лично присъствие при тях може да ги спаси; съгласно целта на този план, аз трябва да бъда мотивиран да се завърна в България;

в) и така процедурата по моето искане за политическо убежище пред британските власти да отпадне по „елегантен” начин,

политически и юридически удобен и безопасен

както за българските,

така и за британските власти;

В интерес на истината днес уточнявам и съобщавам още един факт, който тогава, поради конспиративни съображения за предпазване на третото лице премълчах по негово (на третото лице) изрично искане; става дума за това, че Никола Филчев не само ми разказа горепосочените факти, но и лично осъществи извън София дискретна среща с тогавашния Главен секретар на МВР Божидар Попов, който лично потвърди пред мен посочените по-горе факти и обстоятелства.

В интерес на истината днес уточнявам и съобщавам още и това, че и двамата – и Филчев и Попов – ми казаха,

че посочените жестоки оперативни мероприятия спрямо мен и семейството ми

са били планирани от онези личности от специалните служби,

които са се били намирали на лично подчинение на Министър-Председателя Иван Костов.

*************

Девето уточнение

по съществото на казуса

От текста на третото мое надлежно регистрирано (05 януари 2007 г.) искане за разследване е видно:

►че с писмо № 15132 от 18.12.2006 г., подписано от прокурора В. Миков, моите искания за разследване са били изпратени на Софийската военноокръжна прокуратура;

►че изрично и пределно ясно съм посочил СЛЕДНИТЕ ЧЕТИРИ ГРУПИ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА:

1) че тогавашният Министър на вътрешните работи Емануил Йорданов точно три пъти е бил докладвал по официален начин на Председателя на Министерския съвет Иван Костов всичко онова, което МВР вече е било знаело относно казуса, възникнал в резултат на това, че аз съм поискал политическо убежище във Великобритания; колко са били т. нар. „неофициални доклади и разговори” на Министъра на вътрешните работи с Министър-Председателя, не се знае;

2) че със съгласието на Президента Петър Стоянов е била формирана т. нар. СПЕЦИАЛНА ГРУПА, съставена от служители на подчиненото на Президента шпионско ведомство и служители на подчинената на Министъра на вътрешните работи „Национална служба за сигурност”;

3) че едно от специалните оперативни мероприятия на тази специална група е била т. нар. „психологическа операция”, целяща да постави в негативен или дори комичен контекст моето искане за политическо убежище, при което в целта е била формулирана тезата и стратегията,

аз и моето искане за политическо убежище да бъдем поставени в контекста на някакво друго аналогично искане, направено от агент на специалните служби, имащ имиджа на фарсова политическа фигура.

Така, в изпълнение на такава именно поръчка в Лондон е бил изпратен заедно със семейството си депутатът от българсото Народно събрание Асен Христов, който също така поискал политическо убежище и съвсем наскоро след това „внезапно” и „немотивирано” от гледна точка на логиката на британските власти, напуснал Великобритания и се завърнал в България, където отново, и без абсолютно никакви проблеми, продължил дейността си като депутат в Парламента.

Любопитно е, че същият този Асен Христов е човек с така нареченото „естествено битово образование”, получено в рамките на битовото ежедневие на една провинциална малцинствена циганска общност, в която е бил роден и към която неотлъчно е принадлежал. Още по-любопитно е, че в продължение на много години преди да стане депутат той е бил агент на Регионалното управление на Министерството на вътрешните работи и е бил извървял пътя от „доверен криминален агент” до „доверен агент по Държавна сигурност”.

Най-любопитното, обаче, е това, че неговото препоръчване за и избиране като депутат в Парламента е било част от специален оперативен план, съставен и утвърден в рамките на ръководената от генерал Атанас Атанасов специална Служба за национална сигурност, елемент от който оперативен план е било и избирането по същото време за депутат на Цветелин Кънчев, който е имал абсолютно същите характеристични белези, качества и недостатъци.

За непосветените читатели на това изложение следва да бъде пояснено, че в изпълнение на същия този специален оперативен план по онова време въпросният Цветелин Кънчев бе принесен върху олтара на Западните партньори на българската власт като ритуална жертва, заместваща истинските виновници;

и че това бе станало по повод искането, направено от Запада пред българските власти „да бъде арестуван и осъден поне един от „престъпниците от високите етажи на властта”. Тогава именно, в изпълнение на това искане на Запада, депутатът Цветелин Кънчев бе осъден и поставен в затвора, а пред западните институции бе заявено: „Изпълнихме Вашето искане за безкомпромисна борба с престъпността. Осъденият депутат Цветелин Кънчев бе единственият престъпник от високите етажи на властта. Други няма!”.

Тогава именно на Асен Христов, който предварително е бил определен да бъде избран като депутат с такава именно бъдеща жертвоприносителна цел, спешно е била преструктурирана функционалната му роля и той е бил изпратен в Лондон.

Несъмнено неговото включване като актьор на тази именно политическа сцена с такова именно искане като моето, е имало предназначението да придаде характеристиката „циганска работа” не само на неговото, но и на моето искане за политическо убежище.

Истинската цел на неговото поставяне на тази именно политическа сцена и с тази именно роля, обаче, е съвсем друга.

Точно по същото време екип на френската телевизия „ARTE” извършваше снимачна дейност в Лондон и в София, при която подготвяше специален документален филм, посветен на моята политическа дейност и съдба. Появата на Асен Христов на тази именно сцена е имала предназначението да бъде направен опит за премотивиране на сценаристите от френската телевизия към по-друг акцент върху сценария. За това нещо аз бях уведомен не от кой и да е, а именно от сценариста и режисьора на филма - който, впрочем, ми каза че той превъзходно е бил проумял тази стратегия на българските специални служби, и че неговият имплицитен отговор ще е това, че документалният филм за мен ще бъде излъчен в същия ден, в който ще бъде излъчен и специалният документален филм за руския президент Борис Елцин, и че няма да е случаен фактът, че и двата филми ще имат еднаква времева продължителност.

4) че едно от свръхспециалните оперативни мероприятия на тази СПЕЦИАЛНА ГРУПА при Президента и Премиера е било следното:

а) да бъде изпратено в Лондон специално лице, което с малко думи и максимална категоричност на поведението да ми каже, че ако не се завърна в България, съпругата ми и двете ми непълнолетни дъщери ще бъдат отвлечени или просто убити;

б) ако, обаче, все пак остана в Лондон, то наистина да бъде организирано отвличането им, при което изпълнители да бъдат три криминално проявени лица, които да имат задачата да държат заложниците няколко дни в пустееща къща в едно полупустеещо село близо до югославската граница - при което, след като ги изтезават, да убият поне една от тях и да „избягат” през границата;

в) в същото време в оперативния план изрично е било залегнало изискването специалните служби на българската държава да извършат „успешна разузнавателна дейност”, да „открият местонахождението на отвлечените”, да „атакуват”, да „избият похитителите” и да „освободят останалите живи”, с която акция да придобият широка публична популярност и да заслужат получаването на високи държавни награди;

г) накрая в българските медии активно да бъде експонирана информацията, че „Янко Янков е бил предупреден за похищението, но е предпочел да остане в Лондон”.

*************

Десето уточнение

по съществото на казуса

От текста на четвъртото мое надлежно регистрирано (08 януари 2007 г.) искане за разследване е видно:

че съм посочил две нови групи значими за казуса факти и обстоятелства

и съм поискал да бъдат разпитани двама високопоставени офицери от българското Първо и Второ главно управление на Държавна сигурност,

а именно Радослав Райков и Гатьо Гатев,

които са били важни членове на посочената СПЕЦИАЛНА ГРУПА при Президента и Премиера.

Впрочем, в текста на моето четвърто надлежно регистрирано искане за разследване пределно ясно съм посочил,

че въпросните две персони преди това са били много добре известни на всички лидери на политическата коалиция Съюз на демократичните сили (СДС) с това,

че първият бе внедрен и легендиран като политически експерт на парламентарната политическа коалиция Съюз на демократичните сили (СДС),

а вторият бе внедрен и легендиран като журналист в издавания от СДС вестник „Демокрация“.

При това всички лидери на политическото ръководство на СДС (към които за известен период от време принадлежах и самият аз като лидер на ръководената от мен политическа партия-член на коалицията)

превъзходно знаехме, че и двамата не само са били завършили школата на КГБ в Съветския съюз, но и са били офицери-разузнавачи на българското и на съветското шпионско ведомство.

Освен това, всички лидери на политическото ръководство на СДС превъзходно знаехме, че по-късно

първият бе поискал и получил политическо убежище в Германия,

а съпругата на втория бе получила важна служба в британската армия (като изследовател на най-високия слой на въздушното пространство на Северна Великобритания);

И ЧЕ ТОЧНО ПО СЪЩОТО ТОВА ВРЕМЕ И ДВАМАТА МИСТЕРИОЗНО СА БИЛИ СТАНАЛИ ЧЛЕНОВЕ НА ВЪПРОСНАТА СПЕЦИАЛНА ГРУПА ПРИ ПРЕЗИДЕНТА ПЕТЪР СТОЯНОВ И ПРЕМИЕРА ИВАН КОСТОВ.

От текста на четвъртото мое надлежно регистрирано искане за разследване е видно, ЧЕ СЪМ БИЛ ПОИСКАЛ ДА БЪДАТ РАЗПИТАНИ ПОСОЧЕНИТЕ ДВЕ ПЕРСОНИ ПОРАДИ ОБСТОЯТЕЛСТВОТО, ЧЕ

И ДВАМАТА СА БИЛИ ИЗПРАТЕНИ В ЛОНДОН

С МИСИЯТА ДА СЕ ОПИТАТ ДА МИ НАПРАВЯТ ПРОВОКАЦИЯ,

СЛЕД КОЕТО И ДВАМАТА НЕСЪМНЕНО СА БИЛИ НАПИСАЛИ СВОИТЕ ДОКЛАДИ И СА ГИ БИЛИ ДЕПОЗИРАЛИ ПРЕД РЪКОВОДСТВОТО НА ВЪПРОСНАТА СПЕЦИАЛНА ГРУПА ПРИ ПРЕЗИДЕНТА ПЕТЪР СТОЯНОВ И ПРЕМИЕРА ИВАН КОСТОВ.

*************

Единадесето уточнение

по съществото на казуса

От текста на петото мое надлежно регистрирано (22 януари 2007 г.) искане за разследване е видно,

►че точно по същото време, през 1999 г., в Националната следствена служба е било регистрирано следствено дело №27, заведено против Ангел Георгиев Грънчаров от Ботевград;

►че самият следовател по делото Михаил Генов (мой бивш студент) в личен разговор с мен изрично и пределно ясно ми е казал,

че е бил получил строго секретно предписание, подписано лично от генерал Атанас Атанасов (ръководител на посткомунистическата мафиотска Държавна сигурност!!!),

който винаги е бил изпълнител на престъпните оперативни мероприятия на Премиера Иван Костов;

►че съгласно това строго секретно предписание от следователя Михаил Генов се е било искало да направи така, че Ангел Грънчаров да бъде насила набутан в ситуация, в която да бъде обвинен в национализъм, расизъм и фашизъм, след което той да бъде конституиран като втори обвиняем, а като първи обвиняем да бъда конституиран аз, Янко Николов Янков, като обвинението срещу мен да бъде формулирано като „ръководител на националистически, расови и фашистки прояви“ и на това основание да бъде поискано моето екстрадиране от Великобритания.

Длъжен съм да посоча, че лично самият следовател Михаил Генов изрично ми е казал, че това планирано от изверга-генерал Атанас Атанасов и Премиера Иван Костов оперативно мероприятие в крайна сметка е било зависяло от психическата и моралната устойчивост на Ангел Грънчеров, който се е бил държал толкова разумно и достойно, че напълно е бил обезсмислил и провалил ченгесарското мероприятие.

Длъжен съм да посоча, че накрая на текста на петото мое надлежно регистрирано искане за разследване изрично и ясно съм поискал да бъде разследвана извършената против мен и против Ангел Грънчаров престъпна дейност на специалните служби, действували по времето на правителството на Иван Костов и неговия престъпен гном – генерал Атанас Атанасов.

*************

Дванадесето уточнение

по съществото на казуса

На 13 ноември 2006 г. съм изпратил специално писмо в обем от 86 (осемдесет и шест) страници, адресирано до Министъра на вътрешните работи на Великобритания г-н Джон Рийд; писмото е изпратено с препоръчан пощенски пакет, международна нестандартна пратка с тегло 660 грама; датата на изпращането е 14 ноември 2006 г., номерът на разписката е 000269/032305689.

На 12 януари 2007 г. съм изпратил специално писмо, адресирано до Министъра на вътрешните работи на Великобритания г-н Джон Рийд; писмото е изпратено с препоръчан пощенски пакет, международна нестандартна пратка с тегло 118 грама; датата на изпращането е 12 януари 2007 г., номерът на разписката е 000153/032309385.

На 22 януари 2007 г. съм изпратил специално писмо, адресирано до Министъра на вътрешните работи на Великобритания г-н Джон Рийд; писмото е изпратено с препоръчан пощенски пакет, международна нестандартна пратка с тегло 45 грама; датата на изпращането е 22 януари 2007 г., номерът на разписката е 000291/036878634.

В тези три писма е възпроизведено съдържанието на същите онези документи, които вече съм възпроизвел в настоящето изложение.

УТОЧНЯВАМ, ЧЕ ДО ДНЕС НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ - КОЕТО ОБСТОЯТЕЛСТВО, СПОРЕД МЕН, ИМА ХАРАКТЕРА НА НАРУШЕНИЕ И НЕСЪОБРАЗЯВАНЕ С НОРМИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКОТО И НА БРИТАНСКОТО ПРАВО.

*************

Тринадесето уточнение

по съществото на казуса

Уточнявам, че по надлежния ред отново и за пореден път съм поискал от Главния прокурор да постанови да бъде извършено разследване на отдавна посочените от мен факти и обстоятелства, уличаващи в престъпна дейност българските специални служби.

Уточнявам, че по надлежния ред съм поискал от Председателя на парламентарната Комисия за контрол на дейността на специалните служби да бъде разсекретен намиращият се в архива на тези служби информационен масив, свързан с посочения в настоящето изложение казус.

Уточнявам, че по надлежния ред ЧЕТИРИ ПЪТИ

(вх. № 25707/28 май 2007 г., вх. № 25707/26.06.2007 г., вх. № 3592/03 септември 2010 г. и вх. № 3592/24.01.2011 г.)

съм поискал от българската Прокуратура да разследва

публикуваното на 03 октомври 2002 г. във в-к „Монитор“ и на 16 юни 2006 г. във в-к „Стандарт“

изказване на бившия Министър на вътрешните работи Богомил Бонев,

СПОРЕД КОГОТО ПРЕЗ 1999 Г.

МЕЖДУ БЪЛГАРСКИЯ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ И БРИТАНСКИЯ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОНИ БЛЕЪР

СА БИЛИ УСТАНОВЕНИ СПЕЦИАЛНИ КОРУПЦИОННИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ,

довели до сключването на корупционна сделка относно водоснабдяването на София.

Уточнявам, също така, че по повод на тези мои искания за разследване

(виж прокурорска преписка № 3592 / 2007 г. по описа на Софойска градска прокуратура, „прокурор“ Моника Малинова)

тотално подчинената на Мафията българска прокуратура

досега не е предприела абсолютно нищо.

*************

Четиринадесето уточнение

по съществото на казуса

Уточнявам, че

още през септември 2006 г.

Парламентарната Комисия за борба с корупцията

е установила, че посочената сделка действително е корупционна

и е обезпечила многомилионно престъпно обогатяване на двете страни.

Уточнявам, че от представените в същата Парламентарна комисия изчисления е видно, че в резултат на посочената корупционна сделка

гражданите на град София са ограбени

с колосалната парична сума от 1,3 милиарда левове (над 600 млн. лири стерлинги),

И ЧЕ ПРЕЗ АПРИЛ 2007 Г. ВЕЧЕ СА БИЛИ РЕАЛНО ОГРАБЕНИ И ПРИСВОЕНИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ ПО СДЕЛКАТА ПЕТСТОТИН МИЛИОНА ЛЕВА (500 000 000).

Уточнявам, че в посочената по-горе прокурорска преписка по описа на Софийска градска прокуратура

СЕ НАМИРАТ ТОЧНО 13 (ТРИНАДЕСЕТ) МОИ НЕПРЕКЛОННИ ИСКАНИЯ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ

НА ВЪПРОСНАТА КОРУПЦИОННА СДЕЛКА

МЕЖДУ БЪЛГАРСКИЯ ПРЕМИЕР И БРИТАНСКИЯ ПРЕМИЕР

И РАЗСЛЕДВАНЕ

НА БЪЛГАРСКИТЕ И БРИТАНСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ,

КОИТО СА БИЛИ ОБЕЗПЕЧАВАЛИ ПРЕСТЪПНОТО СКЛЮЧВАНЕ И ПРЕСТЪПНОТО ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ТАЗИ СДЕЛКА.

Уточнявам, че в едно от моите официални искания за разследване по посочената прокурорска преписка изрично съм поискал

НАРЕД С ОСНОВНАТА ИЛИ ГЛАВНАТА НАСОКА НА РАЗСЛЕДВАНЕТО НА КАЗУСА ЗА КОРУПЦИЯ

ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА И УСПОРЕДНА ПРОВЕРКА И РАЗСЛЕДВАНЕ НА КАЗУСА ОТНОСНО ВЕРОЯТНОСТТА ИЗВЪРШЕНОТО НА 21 ЮНИ 2010 Г. ПРОТИВ МЕН ПОКУШЕНИЕ ДА Е БИЛО ВЪЗЛОЖЕНО И ОСЪЩЕСТВЕНО ИМЕННО ОТ ОНЗИ КЛАН ИЛИ ОТДЕЛ НА БЪЛГАРСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ, КОЙТО Е ОБЕЗПЕЧАВАЛ И ПРОДЪЛЖАВА ДА ОБЕЗПЕЧАВА ПРЕСТЪПНОТО ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ПОСОЧЕНАТА КОРУПЦИОННА СДЕЛКА И КОЙТО Е ЗАИНТЕРЕСУВАН ДА ЛИКВИДИРА ВСИЧКИ, КОИТО НАСТОЯВАТ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ТОЗИ КАЗУС.

*************

Петнадесето уточнение

по съществото на казуса

Всъщност главният фактически състав, върху който фокусирам Вашето внимание в настоящия казус, е

че именно (точно) по времето, когато аз, Янко Николов Янков съм бил поискал политическо убежище във Великобритания,

подчинените на тогавашния български и на тогавашния британски премиер специални служби,

които са обслужвали комуникацията относно сключването на въпросната корупционна сделка,

в интерес на корупционните интереси на двете страи по сделката

са се били договорили да осъществят и действително са осъществили

така описаните по-горе зловещи престъпни посегателства

върху моите и на членовете на семейството ми законни права и интереси.

*************

Шестнадесето уточнение

по съществото на казуса

Отново уточнявам, че:

***на 13 ноември 2006 г. съм изпратил специално писмо в обем от 86 (осемдесет и шест) страници, адресирано до Министъра на вътрешните работи на Великобритания г-н Джон Рийд;

***на 12 януари 2007 г. съм изпратил специално писмо, адресирано до Министъра на вътрешните работи на Великобритания г-н Джон Рийд;

***на 22 януари 2007 г. съм изпратил специално писмо, адресирано до Министъра на вътрешните работи на Великобритания г-н Джон Рийд.

*************

Седемнадесето уточнение по

съществото на казуса

Отново уточнявам, че:

***на 11 (13) Сетпември 2010 г. съм изпратил специално писмо, адресирано до David Cameron - Prime Minister of the United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland, First Lord of the Treasury, Leader of the Conservative Party, and Member of Parliament (MP) for Witney, 10 Downing Street, London, SW1A 2AA, United Kingdom;

писмото е изпратено с препоръчан пощенски пакет, международна нестандартна пратка с тегло 1556 (хиляда петстотин петдесет и шест) грама; датата на изпращането е 11 Септември 2010 г., номерът на разписката е 002652/ RI062815473BG;

***на 28 Септември 2010 г. съм изпратил специално писмо, адресирано до David Cameron - Prime Minister of the United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland, First Lord of the Treasury, Leader of the Conservative Party, and Member of Parliament (MP) for Witney, 10 Downing Street, London, SW1A 2AA, United Kingdom;

писмото е изпратено с препоръчан пощенски пакет, международна нестандартна пратка с тегло 98 (деветдесет и осем) грама; датата на изпращането е 28 Септември 2010 г., номерът на разписката е 007161/ RI0602891658BG;

***на 28 Септември 2010 г. съм изпратил специално писмо, адресирано до HM IMMIGRATION OFFICE, TERMINAL 2, HEATROW AIRPORT – LONDON, HOUNSLOW, MIDDLESEX TW6 1EN, PORT REFERENCE – TN2 / 110797;

писмото е изпратено с препоръчан пощенски пакет, международна нестандартна пратка с тегло 238 (двеста тридесет и осем) грама; датата на изпращането е 28 Септември 2010 г., номерът на разписката е 007160/ RI060289151BG.

УТОЧНЯВАМ, ЧЕ

ДО ДНЕС НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР ОТ ВИЗИРАНИТЕ ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

- КОЕТО ОБСТОЯТЕЛСТВО, СПОРЕД МЕН, ИМА ХАРАКТЕРА НА НАРУШЕНИЕ И НЕСЪОБРАЗЯВАНЕ С НОРМИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКОТО И НА БРИТАНСКОТО ПРАВО.

*************

Осемнадесето уточнение по

съществото на казуса

Тъй като изхождам от тезата, че би било нормално българският съд да е ангажиран със залегналата в Правото идея,

че всички чуждестранни и международни политически, държавни и финансови формирования и институции,

които се намират в състояние на

партньорска, коалиционна, федеративна, конфедеративна, договорна или каквато и да е друга официална юридическа или фактическа форма на ангажираност с българската официална държавна власт -

и които, освен това,

не само са придавали политическа легитимност и финансова подкрепа и обезпеченост на тази власт,

но и директо са препоръчвали извършването на престъпни деяния

или не са протестирали по изричен или конклудентен начин

срещу (не са се противопоставяли на)извършването на престъпни деяния от българската държавна власт -

са както съучастници във визираните престъпни актове и дейности на българската държавна власт,

така и солидарно деликтно и репараторно отговорни.

В контекста на това съображение обръщам специално внимание върху факта, че в началото на месец Октомври 2008 г. българското Правителство, представлявано от Министерството на правосъдието, бе организирало специален тържествен публичен форум, на който бе обявен текстът на Специалния Доклад на Световната банка;

и че по време на този форум Световната банка официално е препоръчала на българското Правителство да вземе драстични мерки за ограничаване на лавинообразното нарастване на гражданските и административните дела срещу държавата, и че в частност като един от начините за извършването на това тя е препоръчала не само да бъдат увеличени съдебните такси, но и да бъде осъществено свеждането на икономическото състояние на българските граждани до тотална невъзможност да отделят средства за осъществяване на своята съдебна защита срещу престъпния произвол на държавата.

Във връзка и по повод на тези препоръки на Световната банка декларирам следното:

Първо, че историята на политическите и правните идеи, учения и практически реализации категорично свидетелствува, че именно престъпната комунистическа идеология и практика са онези сили, които никога не са се съобразявали и никога не се съобразяват със синтезираните в правните идеи и правните норми хуманистични идеали и завоевания на човечеството;

Второ, че именно смазващата човека и неговото достойнство престъпна комунистическа практика е онова зловещо явление, което винаги е препоръчвало намаляването на броя на съдебните дела да става чрез смазването на икономическия и волевия потенциал на хората, а не чрез създаването на такава система за зачитане на човешките и правните ценности, при която гражданите реално да нямат основания да се обръщат към съдилищата за правосъдие; и

Трето, че в този именно смисъл

отправената към българското Правителство

официална препоръка на Световната банка

има характера на най-зловеща съвременна форма на проявление на онзи тип препоръки,

които не много отдавна институции като КПСС и СССР отправяха към периферните структури на ръководената от тях Империя на Злото.

Тъй като срещу тази височайша препоръка на Световната банка не протестира нито една от държавите-членове на Европейския съюз, нито самият Европейски съюз, нито Съветът на Европа, нито Стразбургският съд за защита на човешките права, тази фактическа съвкупност несъмнено е категорично доказателство, че всичките тези институции косвено или директно обслужват интересите на престъпната власт на българския комунистически елит, трансформиран в мафиотски и легитимиран като „европейски”.

Несъмнено съществено важен щрих към така обрисуваната картина е и фактът, че в началото на 2009 г. поощряваната от австрийското правителство „Райфайзен банк” нагло и демонстративно нареди на българското правителство „да се върне към едно много ниско ниво на трудовите възнаграждения”; при което това „височайше нареждане” е било дадено в контекста на многобройните констатации на редица световни и европейски изследователски центрове, съгласно които констатации нивото на икономическите приходи на българите и стандартът на живота в България много отдавна са определени като ориенталски, азиатски и африкански, но не и европейски.

А тази престъпна воля на въпросната европейска банка несъмнено е недвусмислен израз за наличието на специална стратегия, насочена към драстично възпрепятствуване на достъпа на българските граждани до правосъдие и за икономическо обезпечаване не само на наказателно-правната, но и на гражданско-правната безотговорност на българския клан на руската Червена Мафия.

В контекста на всичко това тук и сега

предявявам пред българския „Съд“ изрично и ясно формулираното искане

да привлече и да конституира като ответници - солидарно деликтно и репараторно отговорни - още и следните юридически лица:

Първо: Правителството на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Московска” №9, 1000 София;

Второ: Световната Банка, отделно и заедно с нейното Постоянно представителство в България, бул. „Драган Цанков” №36, сграда „Интерпред - Световен търговски център”, блок А, етаж 5, 1113 (1087) София;

Трето: Международния валутен фонд, отделно и заедно с неговото Постоянно представителство в България, площад „Александър Батенберг” №1, 1000 София;

Четвърто: Европейската банка за възстановяване и развитие, отделно и заедно с нейното Постоянно представителство в България, ул. „Московска” № 17, 1000 София;

Пето: Правителството на Кралство Белгия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, пл. „Велчова завера” №1 , 1164 (1126) София;

Шесто: Правителството на Федерална Република Германия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Фредерик Жолио-Кюри” №25 , 1113 София;

Седмо: Правителството на Република Франция, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Оборище” №27-29 , 1504 София;

Осмо: Правителството на Съединените американски щати, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, кв. „Лозенец”, ул. “Козяк” № 16 , 1407 София;

Девето: Правителството на Конфедерация Швейцария, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Шипка” №33 , 1000 София;

Десето: Висшето ръководство („Правителството“) на Европейската Комисия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Московска“ №9, 1000 София.

Единадесето: Правителството на Руската федерация (като десетилетен господар на стоящата над всяко българско правителство наследница на Червената армия руска Червена Мафия), отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, бул. „Драган Цанков“, №28, 1113 София.

*************

Деветнадесето уточнение

по съществото на казуса:

ПЕТИТУМ:

От така посочените факти и обстоятелства е видно, че

БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, чийто НАЙ-ОБЩ И УНИВЕРСАЛЕН ПРАВОСУБЕКТЕН ИНСТИТУЦИОНАЛЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ Е ИМЕННО МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ (ПРАВИТЕЛСТВОТО),

е извършила деяния, с които драстично е нарушила моите гарантирани от Правото и от Закона конкретни лични права и интереси,

с което по злосторен начин е предизвикала вредни последици, оценени от мен в посочения в Иска паричен размер.

От така посочените факти и обстоятелства е видно, че БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА не е щяла да има наглото престъпно самочувствие и усещане за безотговорност, които е демонстрирала по време на злодеянията си,

ако не е имала съучастническата и другарската политическа и финансова подкрепа и обезпеченост на посочените в Иска ми

чуждестранни държавни и финансови формирования и институции,

които също така следва да носят (и да понесат) солидарна отговорност.

При така посочените факти и обстоятелства пледирам пред надлежния български съд

да извърши необходимото съдебно разследване и

да постанови решение, с което да осъди ответниците да ме обезщетят за посочените по-горе умишлено причинени ми вредни последици и да ми заплатят предявената от мен искова претенция, законната лихва и направените съдебни разноски.

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са посочени по-горе.

Приложение № 1: копия от 96 (ДЕВЕТДЕСЕТ И ШЕСТ) ПОСЛЕДОВАТЕЛНО НОМЕРИРАНИ страници;

Приложение № 2: копия от Иска и приложенията към него за надлежно връчване на ответниците;

Посочвам: посочвам посочените в приложението намиращи се в патримониума на българската държава преписки и отделни документи

и настоявам „Съдът“ да ги изиска и приложи към доказателствата по делото;

Посочвам: необходимостта „Съдът“ да даде изрично указание на ответниците да представят своите писмени становища;

Друг вид приложение: финансов банков документ, удостоверяващ факта, че е внесена законоустановената държавна такса.

07 Февруари 2011 г. Янко Н. Янков

Ianko Iankov

2011-02-08

НАСТОЯВАМ ЗА ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА НОВАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ - 1

http://vbox7.com/collection:708949

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте!

Темите в блога

Links

Хипервръзки

Архив на блога

Абонирай се сега