Ianko Iankov: НАСТОЯВАМ ЗА ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА СРЕЩУ ЧЛЕНОВЕТЕ НА МОЕТО СЕМЕЙСТВО-1А

Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – виж.: „Настоявам за ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА за престъпленията срещу членовете на моето семейство – 1A”, http://iankov.blogspot.com/2011/02/1_14.html .

*************

Второ предварително уточнение:

Изрично и пределно ясно ПОСОЧВАМ,

че нотариално завереното от съпругата ми ПЪЛНОМОЩНО да я представлявам пред всички български и чуждестранни личности и институции, включително и пред българските и европейските административни и съдебни институции, както при и по повод защитата на абсолютно всички нейни права и интереси, така и в частност по тук визираният казус,

Е ПРИЛОЖЕНО в общия пакет от приложения и се намира на стр. 66 (058).

*************

Трето предварително уточнение:

Изрично и пределно ясно уточнявам,

ЧЕ ПРЕДИ ДА БЪДЕ НАДЛЕЖНО РЕГИСТРИРАН В „СЪДА“, НАСТОЯЩИЯТ ТЕКСТ Е ПРЕДОСТАВЕН НА РЕДИЦА ИНСТИТУЦИОНАЛНИ И ПЕРСОНАЛНИ, български и чуждестранни АДРЕСИ.

Изрично и пределно ясно заявявам,

че няма да се съглася „Съдът“ да ми вменява или приписва друг казус с друг фактически състав и с друга правна квалификация,

каквато е константната практика на „съдиите“, осъществявана в изпълнение на волята на техните господари от Червената Мафия и от Специалните служби.

Изрично и пределно ясно заявявам,

че няма да се съглася „Съдът“ да ми прилага ченгеджийско-мафиотския трик, като НАГЛО И БЕЗОЧЛИВО твърди, че искът е предявен на основание на някакъв си Закон за отговорност на държавата,

КОЙТО ЗАКОН, ВСЪЩНОСТ, В ПРАКТИКАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ СЪДИЛИЩА Е ПРЕВЪРНАТ В

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ДЪРЖАВАТА,

ИЛИ ПО-ТОЧНО

ЗА ПРЕСТЪПНА ДЪРЖАВНА ЗАЩИТА

НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ И НА СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ.

Изрично и пределно ясно заявявам,

че няма да се съглася „Съдът“ да ми прилага ченгеджийско-мафиотски трикове, целящи да недопусне разглеждането на делото по същество в съдебно заседение,

каквато е константната практика на „съдиите“, осъществявана в изпълнение на волята на техните господари от Червената Мафия и от Специалните служби,

и че в крайна сметка настоящата съдебна процедура ще бъде предоставена на вниманието не само на Европейския съд в Страсбург, но и на европейската и световната интелектуална и политическа общност.

*************

Четвърто предварително уточнение:

Изрично, ясно и категорично уточнявам, че:

►от 1975 г. до днес аз, членовете на семейството ми, най-близките ми фамилни роднини и ръководените от мен обществени организации

сме били обект на повече от СТО И ШЕСТДЕСЕТ (160) отделни, конкретни и прецизно документирани престъпления,

шест от които са със смъртен резултат,

извършени от функционери на класическата комунистическа и на неокомунистическата (посткомунистическата) българска ПАРАВОЕННА ченгеджийско-мафиотска държавна власт;

►от 1990 г. досега съм депозирал в офиса на Главния прокурор повече от 500 (петстотин) конкретни искания за разследване на тези престъпления

И ЗА НАЛАГАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ НА ВИНОВНИТЕ,

но досега не е било проведено нито едно законосъобразно разследване и

до днес не сме получили абсолютно никакво НАКАЗАТЕЛНО И РЕПАРАТОРНО правосъдие;

►от 1990 г. досега както чрез традиционната и електронната поща, така и чрез лични посещения в посолствата съм депозирал в офисите на БАЗИРАНИТЕ В София европейски дипломатически представителства текстовете на визираните изложения до българските държавни институции –

като досега, обаче, не съм регистрирал абсолютно никаква тeхна заинтересованост за прилагане на принципите и нормите на международното право и европейското право

(включително и за прилагането на посветените специално на Човешките права и на Правосъдието Хагска програма и Стокхолмска програма);

който факт несъмнено има ясната доказателствена стойност, разкриваща публично известната „тайна“,

че базираните в България западни дипломатически представителства са изпратени тук, за да защитават престъпните интереси на Червената мафия, а не да защитават брутално потъпкваното Правосъдие и нарушените Човешки права на българските граждани;

►от 2008 г. досега съм завел пред Административния съд София-град голямо множество съдебни искове СРЕЩУ ПРЕДСТАВЛЯВАНАТА ОТ ПРАВИТЕЛСТВОТО БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА,

нито един от които не е бил разгледан и решен съгласно принципите и нормите на европейското, международното и българското Право,

поради което повечето от тях вече са депозирани в Европейския съд в Страсбург, а следващите чакат своя процедурен ред да заминат за там.

След като ПРЕЗ 2008 г. предприех стратегия на интензивно завеждане на съдебни дела ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ СЪДЕБНИ ИНСТИТУЦИИ ЗА РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА

и особено след като ПРЕЗ МАРТ 2009 г. предприех интензивна стратегия на завеждане на съдебни дела в МЕЖДУНАРОДНИЯ СЪД В СТРАСБУРГ,

аз и членовете на семейството ми

станахме обект на постоянни „добронамерени уведомления и предупреждения”,

че ако продължавам да търся правата си пред българските и пред европейските съдилища и институции,

спрямо мен и членовете на семейството ми

ще бъдат проведени специални наказателни акции от специалните служби на държавата, които именно са виновни като разпоредители и като обезпечители на извършването на въпросните престъпни нарушения на правата ми и на правата на членовете на семейството ми.

Тъй като отказах да се съобразя с „добронамерените уведомления и предупреждения”

и освен това на 20 май 2010 г. депозирах пред Министър-Председателя на България и пред осем (8) чуждестранни дипломатически представителства специален текст, в който съм посочил факта,

че българските специални държавни служби упражняват върху мен мафиотски шантаж,

целящ да ме мотивира да спра да търся наказателно-съдебна и репараторна отговорност за нарушените ни права

(мои, на членовете на семейството ми и на ръководените от мен обществени организации),

на 10 юни 2010 г. върху имота ми в моето родно село (Клисурица, област Монтана) е било осъществено ПОКУШЕНИЕ, имащо недвусмисления характер на СЕМАНТИЧНО заплашително и предупредително ПОСЛАНИЕ, както и характера на недвусмислен ТЕРОРИСТИЧЕН АКТ,

а само десет дни след това, на 21 юни с. г. (2010), посред бял ден, около 15 часа, две очевидно професионално обучени лица ме нападнаха точно до Съдебната палата в София,

при което с категорично демонстративна цел направиха това точно пред охранителните видеокамери на Съдебната палата,

с един-единствен удар със железен предмет (нунчаку – nunchaku) счупиха рамото ми на пет парчета,

и въпреки че прокуратурата е надлежно сезирана,

до днес - вече ОСЕМ месеци - не е предприела абсолютно нищо именно защото

престъплението има характера на специално оперативно мероприятие,

извършено от най-Специалния отдел при Специалните служби,

И Е БИЛО ВЪЗЛОЖЕНО ОТ СВРЪХЕЛИТИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН на Червената мафия -

естествено, при конклудентното политическо, юридическо и прочее съгласие на корумпирани европейски управляващи елити.

Покушението от 21 юни 2010 г. обаче ми дава основание да считам НЕ САМО че целта е била да ме ударят по главата и да ме убият, и че съм оцелял по силата на случайността (и реакциите ми на бивш спортист),

НО И ЧЕ ЕДИНСТВЕНАТА ПРИЧИНА ЗА ТОВА Е ИМЕННО

МОЯТА НЕПРЕКЛОННА СТРАТЕГИЯ,

НАСОЧЕНА КЪМ ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ

НЕ САМО ОТ ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ,

НЕ САМО ОТ МАФИОТСКАТА „ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКА“ НЕОКОМУНИСТИЧЕСКА И ПАРАВОЕННА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

НО И ОТ ЗАПАДНИТЕ „ДЕМОКРАТИЧНИ“ ПАРТНЬОРИ НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА РУСКАТА ЧЕРВЕНА МАФИЯ И НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРАВОЕНЕН ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ.

*************

Пето предварително уточнение:

Въпреки така посочената ТЕРОРИСТИЧНА СИТУАЦИЯ,

днес аз ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ЗАВЕЖДАМ ДЕЛА СРЕЩУ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРЕД БЪЛГАРСКИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

И ПРЕД СЪДА В СТРАЗБУРГ -

естествено, съвсем не защото разчитам на тези съдилища,

А ЗАЩОТО СЧИТАМ, ЧЕ РАНО ИЛИ КЪСНО

въпреки ОБЕЗПЕЧИТЕЛНО-СЪУЧАСТНИЧЕСКАТА ВОЛЯ (РОЛЯ)

НА КОРУМПИРАНИ ЕВРОПЕЙСКИ

УПРАВЛЯВАЩИ ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТИ И ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ

(встъпващи като „демократични партньори”

на престъпния български клан на руската Червена Мафия),

ПРАВОТО ЩЕ ИЗПЛУВА НА ПОВЪРНОСТТА,

ТА МАКАР И КАТО УДАВНИК.

*************

Раздел ІІ:

Първо уточнение по съществото на казуса

Настоящият Иск е предявен на основание

чл.7 от Конституцията на Република България,

чл.13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,

НОРМИТЕ И ПРИНЦИПИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО и

Стокхолмската програма на Европейския съвет,

при което изтъквам аргумента, че чл.5 ал.2 е предвидил „непосредственото действие” на „разпоредбите на Конституцията”, а чл.5 ал.4 е постулирал „предимството” на международните актове пред противоречащите им норми на вътрешното законодателство.

Изрично и ясно изтъквам тезата, че съгласно недвусмисленото съдържание на посочените нормативни текстове всеки правен субект в България има правото и държавата е длъжна да обезпечи възможността той да разполага с надеждни средства за защита срещу държавата не само чрез приложното поле на нормите на специалните закони, визиращи отговорността на държавата, но и директно на основание чл.7 от Конституцията.

Изрично и ясно изтъквам тезата, че във волевото съдържание на текста на чл.7 от Конституцията (който гласи, че „Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица”) недвусмислено ясно се съдържа конституционната представа, че

отговорността се носи директно именно от „държавата”, а не от нейните „органи” или „длъжностни лица”, които непосредствено са причинили вредите, и че

тази отговорност се носи именно

от универсалния правосубектен представител на държавата

– същият, който встъпва като такъв при взаимоотношенията на държавата както с международноправните субекти, така и с вътрешноправните субекти

– т. е. Правителството.

Освен това изрично акцентирам върху текста на чл.13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, съгласно който текст „Всеки, чийто права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действуващи при упражняване на служебни функции”.

Също така изрично, ясно и недвусмислено акцентирам върху тезата, че оповестеното през Април 2005 г. от „съдиите” от Общото събрание на гражданските колегии (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) Тълкувателно решение №3 от 2004 г., ПРОТИВОРЕЧИ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО И НА БЪЛГАРСКАТА КОНСТИТУЦИЯ.

Както е известно, съгласно текста на посоченото Тълкувателно решение на Върховния съд разпоредбата на чл.7 от Конституцията не е пряк път за защита, тъй като тя прогласява основен принцип, осъществяването на който трябва да се уреди със закон. Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че в случая „съдиите” от Върховния касационен съд са ИЗПОЛЗУВАЛИ обстоятелството, че техните тълкувателни решения са фактически необжалваеми в пределите на България, и именно върху основата на това фактическо обстоятелство тези „съдии” са си позволили да обосноват едно недвусмислено откровено ПРЕСТЪПНО ченгеджийско-мафиотско схващане, драстично противоречащо на текста на Конституцията, на текстовете на задължителните за България европейски и международноправни актове и на принципите на Правото.

Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че въпросните „съдии” СЪВСЕМ НЕСЛУЧАЙНО „са пропуснали” да мотивират решението си и да „обяснят” защо са приели, че посочената разпоредба на Конституцията „не е пряк път за защита”, а е само „принцип”; така, предвид драстичното нарушаване на основното изискване на Правото за обоснованост и мотивираност е напълно очевидно, че въпросното „решение” на т. нар. „съдии” е абсолютно немотивирано и необосновано.

Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че въпросното „решение” на тези „съдии” е драстично конфронтиращо се с изричния и пределно ясен текст на чл.5, ал.2 от Конституцията, съгласно който „разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие”.

Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че главните причини за това чудовищно „решение” на ОСГК на ВКС са поне две:

първо, това „решение” възпроизвежда мотивационния смисъл на съдържанието на чл.56, ал.3 от комунистическата Конституция и на чл.46 от комунистическия Закон за нормативните актове, съгласно които отговорността на държавата може да бъде реализирана само по ред, определен от закон, но не и чрез пряко прилагане на конституционна норма, както и че разпоредбите на нормативните актове трябва да бъдат тълкувани съгласно „правилата на социалистическия морал”;

и второ, всичките въпросни „съдии“ от Върховния съд просто продължават не само „да мислят по комунистически”, но и да действуват като комуноидно-ченгесарско-мафиотски марионетки, обосноваващи безотговорността на държавата, която както по-рано, така и сега просто продължава да е „инструмент” в ръцете на поредния престъпен комунистическо-мафиотски елит.

Също така тук, в моя Иск, пределно ясно изхождам от тезата,

че до влизането в сила на дял Трети на АПК (Административно-процесуалния кодекс) делата за отговорността на държавата и общините за вреди са били подлежали на разглеждане по общия исков ред от общите съдилица,

но че след 01 Март 2007 г., когато са влезли в сила нормативните разпоредби на дял Трети на АПК, абсолютно всичките дела за отговорност на държавата и общините ЗА ВРЕДИ са станали подсъдни именно и само единствено на административните съдилища и по реда на членове 203–207 от същия Кодекс;

и че след посочената дата общите съдилища са загубили правото и компетентността да образуват и разглеждат дела за търсене на отговорност за вреди от държавата и общините, тъй като такива дела са им били станали НЕПОДСЪДНИ, а ако към посочената дата при тези съдилища е било имало вече образувани такива дела, то те автоматично са подлежали на прекратяване и препращане на съответния административен съд.

*************

Второ уточнение

по съществото на казуса:

Първо: Приложено представям копия от 94 (деветдесет и четири) последователно номерирани страници документация, имащи статуса на Доказателства по казуса;

Второ: Предявявам искането „Съдът“ да изиска от Правителството да представи и приложи към доказателствата по настоящето съдебно дело копия от материалите, индивидуализирани на името на моята съпруга и упълномощител по настоящето съдебно дело - д-р Елка Петкова Янкова,

моито материали се намират в

патримониума на Министерството на здарвеопазването (в съответните ДЪРЖАВНИ болнични заведения, в КМЕД, в ТЕЛК, в НЕЛК и в самото Министерство на здравеопазването).

*************

Трето уточнение

по съществото на казуса:

От така тук приложените от мен

и от посочените (намиращи се в патримониума на ответника) ДОКАЗАТЕЛСТВА

е видно, че:

на 04 Август 2004 г. моята съпруга и упълномощител по настоящето съдебно дело - д-р Елка Петкова Янкова е била оперирана в Клиниката по гръдна хирургия при Специализираната болница за активно лечение по онкология-ЕАД, гр. София с клинична диагноза Carcinoma glandulae mammae dextra, или иначе казано – рак на млечната жлеза.

*************

Четвърто уточнение

по съществото на казуса:

От така тук приложените от мен

и от посочените (намиращи се в патримониума на ответника) ДОКАЗАТЕЛСТВА

е видно, че:

през Ноември 2004 г. изрично и пределно ясно е поставен пред съответното лице от болницата въпросът:

„На какви причини се дължи разминаването в заключенията при изследванията, извършени в същата болница, и контролните изследвания, извършени в Катедрата по патология в Александровската болница?“.

ОТГОВОРЪТ, даден от съответното ЗАИНТЕРЕСОВАНО лице от болницата, Е ПОСТАВЕН ОТ НАС ПОД СЪМНЕНИЕ, НО НИТО ЕДНА ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, подчинени на Министерството на здравеопазването, включително и самото Министерство, ДОСЕГА НЕ СА ДАЛИ КАКЪВТО И ДА Е ОТГОВОР НА ТОЗИ ПОСТАВЕН ОТ НАС ВЪПРОС.

С настоящия съдебен Иск пледираме пред българския Съд да задължи ответника да даде на нас и на Съда пределно ясен отговор на така поставения от нас въпрос.

*************

Пето уточнение

по съществото на казуса:

От така тук приложените от мен

и от посочените (намиращи се в патримониума на ответника) ДОКАЗАТЕЛСТВА

е видно, че:

В отговора, даден още на 23.11.2004 г. от съответното ЗАИНТЕРЕСОВАНО лице от болницата е записано, че е възможно да се повтори изследването на т. нар. парафинови блокчета, в които, съгласно нормативните изисквания на българското Право, се съхраняват иззети по време на операцията ракови тъкани,

НО ОТГОГАВА ДО ДНЕС, ВЪПРЕКИ НАШИТЕ ИЗРИЧНИ И ЯСНИ НАСТОЯВАНИЯ,

ТОВА НЕ САМО ВЪОБЩЕ НЕ Е БИЛО НАПРАВЕНО,

НО И КАКТО съответните подчинени на Министерството на здравеопазването институции, ТАКА И самото Министерство ВЪОБЩЕ НЕ СА НИ ДАЛИ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР относно причините, поради които това не е направено.

*************

Шесто уточнение

по съществото на казуса:

От така тук приложените от мен

и от посочените (намиращи се в патримониума на ответника) ДОКАЗАТЕЛСТВА

е видно, че:

в наше официално писмо от 26 Април 2005 г., адресирано до Министъра на здравеопазването, сме поставили въпроса относно това, че след проведеното лечение с лъчетерапия е било предприето хормонотерапевтично лечение,

при което след двумесечно прилагане на един медикамент (за който съпругата ми е била уведомена, че съгласно нормативните предписания трябва да бъде прилаган в продължение на две години)

лечението с него е било прекратено и е бил предписан друг медикамент, за който не само лекарите, но дори и обикновените болни хора знаят, че има вредоностни последици.

В получения от Министерството отговор от 27 Май 2005 г. е казано, че прилагането на точно тази терапия е било предписано след обсъждане на Клинична конференция с участието на девет лекари.

В нашето официално писмо от 30 (31) Май 2005 г., адресирано до Министъра на здравеопазването, изрично и пределно ясно сме акцентирали върху факта, че в писмото, подписано от Главния секретар на Министерството,

***не се съдържа абсолютно никакъв коментар на посочените от нас факти, и

***се прави позоваване на някакво конферентно обсъждане с участието на девет лекари;

при това изрично и пределно ясно сме поискали да ни бъде отговорено „кога е било извършено въпросното конферентно обсъждане и е било взето въпросното решение“.

Обръщам внимание върху факта, че в своето писмо от 17 Юни 2005 г. Главният секретар на Министерството на здравеопазването е отговорил, че исканата от нас информация е конфиденциална и не може да ни бъде съобщена.

Тъй като съпругата ми лично и многократно е била искала да получи достъп до така визираната „конфиденциална информация“ и никога не й е бил даван такъв достъп,

тук и сега предявямаме пред Съда искането да задължи ответника да предостави на нас и на Съда въпросната „конфиденциална информация“.

*************

Седмо уточнение

по съществото на казуса:

От така тук приложените от мен

и от посочените (намиращи се в патримониума на ответника) ДОКАЗАТЕЛСТВА

е видно, че:

в наше официално писмо от 01 Август 2005 г., адресирано до Председателя на Съвета на директорите на ДЪРЖАВНАТА Национална специализирана болница за активно лечение по онкология, изрично и пределно ясно сме посочили, че

вече са изминали повече от три месеци, откакто сме поискали да получим отговор на въпроса „поради какви причини е бил променен медикаментът относно хормоналната терапия“,

НО ВСЕ ОЩЕ НЕ СМЕ ПОЛУЧИЛИ НИКАКЪВ ОТГОВОР.

В същото писмо изрично и пределно ясно сме посочили:

***че на нас ни е много добре известно, че по времето на класическия комунистически политически режим същата тази болница се е била намирала под непосредствената протекция на Политбюро на ЦК на БКП и на Държавна сигурност;

***че лично генералът от Държавна сигурност Иван Горинов е обезпечавал безпроблемното престъпно медицинско и медикаментозно експериментиране с напълно нищо неподозиращи хора;

***че тогава всеки опит на заинтересованите да получат копия от каквито и да са документи е бил посрещан с точно същото мълчание, а ДС им е затваряла устата;

***че чрез своето поведение Председателят на Съвета на директорите на болницата всъщност показва, че тази престъпна практика продължава и днес.

В същото писмо изрично и пределно ясно сме посочили:

***че същият ден, на първи август 2005 г., двамата със съпругата ми заедно сме посетили т. нар. „регистратура“, където СМЕ ПОИСКАЛИ ДА ПОЛУЧИМ КОПИЯ ОТ ДОКУМЕНТАЦИЯТА,

НО ОФИЦИАЛНО НИ Е БИЛО ОТКАЗАНО, КАТО НИ Е КАЗАНО, ЧЕ НЕ САМО АЗ, НО И ЛИЧНО СЪПРУГАТА МИ НЯМА АБСОЛЮТНО НИКАКВО ПРАВО ДА ЗНАЕ КАКВО ПИШЕ В ТАЗИ ДОКУМЕНТАЦИЯ;

че само съдебната институция може да поиска достъп до информацията, съдържаща се в тази документация - като, обаче, ръководството на болницата може да се съгласи, но може и да откаже да изпрати на Съда копия от документацията; при което дори и документите да бъдат изпратини в Съда, съпругата ми няма да има никакво право да знае какво пише в тези документи.

Тъй като ДО ДНЕС НЕ СМЕ ПОЛУЧИЛИ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР НА ТАКА ПОСТАВЕНИТЕ ОТ НАС ВЪПРОСИ

КАКТО ОТ Председателя на Съвета на директорите на ДЪРЖАВНАТА болница,

ТАКА И ОТ Министерството на здравеопазването,

тук и сега, с настоящия съдебен Иск пледираме пред българския Съд да задължи ответника да даде на нас и на Съда пределно ясен отговор на така поставените от нас въпроси.

*************

Осмо уточнение

по съществото на казуса:

От така тук приложените от мен

и от посочените (намиращи се в патримониума на ответника) ДОКАЗАТЕЛСТВА

е видно, че:

на 08 Юли 2009 г. съпругата ми е депозирала специална Жалба, адресирана до Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), с текста на която изрично и пределно ясно е поискала

да й бъдат дадени категорични, ясни и недвусмислени отговори на няколко изрични и пределно ясни въпроси.

После, на 28 Октомври 2009 г. съпругата ми е депозирала специална Жалба, адресирана до Министъра на здравеопазването, в която е посочила, че ВЕЧЕ ТРИ МЕСЕЦИ НЕ САМО НЕ Е ПОЛУЧИЛА НИКАКЪВ ОТГОВОР НА ПОСТАВЕНИТЕ ОТ НЕЯ ВЪПРОСИ, НО И Е СТАНАЛА ОБЕКТ НА НЕДОПУСТИМИ АДМИНИСТРАТИВНО-БЮРОКРАТИЧНИ ТРИКОВЕ, целящи да не се стигне до даването на същностен отговор на тези въпроси.

Тук и сега възпроизвеждам основните положения на въпросите, на които ДО ДНЕС НЕ Е ДАДЕН АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР.

Първо: да бъде даден ясен и категоричен отговор на въпросите:

а) в съответствие ли е с Европейското право (Правото на Европейския съюз) българската нормативна регламентация на казусите, засягащи онкоболните;

б) ако не е в съответствие, защо българските институции, включително и институциите, ангажирани с моя казус, не прилагат европейската регламентация, която са длъжни да прилагат като имаща по-голяма (по-висока) правна сила, а прилагат геноцидноориентираната българска нормативна и по същество антиправна регламентация?

Второ: да бъде даден ясен и недвусмислен експертен отговор на въпроса относно възможните причинни фактори, водещи до този тип онкологични заболявания.

Във връзка с това в текста изрично е заявявено, че върху основата на колосален брой конкретни факти и обстоятелства у нас е налице категоричното убеждение,

че специално нейното онкологично заболяване е резултат не само и дори не толкова на общата геноцидна стратегия на българската мафиотска държава спрямо всички български граждани,

колкото (и най-вече) на специалната репресивна стратегия на българските специални служби, прилагана спрямо нея като съпруга на бивш многогодишен политически затворник на комунистическия режим и сегашен хабилитиран университетски преподавател по юридически науки,

който и днес неуморно използува квалификацията си, за да разобличава престъпната дейност на бившата комунистическа и на сегашната неокомунистическа и мафиотска държавна власт.

В частност в теста е уточнено, че именно след като аз, нейният съпруг, съм бил станал обект на специалните оперативни мероприятия на тайните служби, в „странен синхрон” с техните операции именно от раково заболяване са починали братът и бащата ми, а майка ми, след точно четири туморни операции просто е била удушена и убита; че през това време именно от рак са починали голяма част от близките ми приятели и приятелки, които са били ангажирани с моята неуморна антикомунистическа и антимафиотска политическа дейност; и че само преди няколко месеци е била погребана като починала именно от раково заболяване една жена (Ц. Г.), която заради антикомунистическа дейност е била арестувана през 1984 г. за доста продължително време, а от 1994 г. до смъртта си е била личен и организационен секретар на ръководената от мен политическа партия.

В контекста на всичко това за мен е напълно закономерен въпросът: „Дали раковото заболяване е само „вид заболяване”, или е и умело използувано от държавната и мафиотската власт „вид политико-репресивно оръжие”?

В частност към този въпрос е уточнено, че тя, съпругата ми Елка Петкова Янкова, има две висши образования, а именно магистър по стоматология и магистър по педагогика; че е омъжена за мен от 1994 г.; че още през 1994 г. е била станала „мишена” на неимоверен брой специални оперативни мероприятия и провокации; че още през 1997 г. е била уволнена и оттогава абсолютно всички работодатели, към които се е обръщала, са и обещавали да я назначат на работа „още на другия ден”, и още на другия ден са отказвали, след като са узнавали името на съпруга й; че тя е била регистрирана като безработна в Софийската агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда” (рег. № 2805), където след двегодишни унизителни опити да я накарат „доброволно” да си изтегля документите, накрая официално са й предложили да я назначат на работа като „метачка на улиците”.

Накрая в контекста на това е зададен въпросът: „Как мислите: „Дали една такава ежесекундно-интензивна стресова ситуация е карциномостимулираща (карциномогенна) или не е?”.

Трето: изрично и пределно ясно е поискано да бъде събрана и при решението да бъде взета предвид цялата медицинска документация, свързана с нейния казус - от момента на оперирането - при което да бъде обърнато специално внимание на показателите от хистологичните и другите изследвания, както и на въпроса относно предписаните й препарати за лечение.

А) Тук, в частност, изрично е поискано да бъде взето изрично и ясно отношение по следните проблемни направления, факти и обстоятелства:

Þда бъдат изрично и ясно документално посочени броят и датите на хистологичните изследвания, показателите от тези изследвания и връзката между тези показатели и съответните оперативни и медикаментозни третирания.

Тук изрично е поискано да бъде даден недвусмислен отговор на следните въпроси:

„Хистологичните изследвания потвърдили ли са основателността на самата операция?”;

„Хистологичните изследвания потвърдили ли са основателността на постоперативното лъчево, химиотерапевтично и медикаментозно третиране?”; и

„Дали хистологичните изследвания потвърждават или не потвърждават основателността както на самата оперативна интервенция, така и на медикаментозните третирания?”;

Þда бъде даден ясен и недвусмислен отговор на въпроса относно основателността и обосноваността на прилагането и спирането на терапията с медикамента Zoladex;

Þда бъде даден ясен и недвусмислен отговор на въпроса относно основаната върху резултатите от неговите изследвания препоръка на доц. д-р Н. Хаджиолов, дадена само два месеци след операрирането, за спиране и неприлагане на препарата Tamoxifen; или по-точно казано: тук възниква въпросът:

„Не е ли мнението на доц. д-р Н. Хаджиолов форма на признание за пълна липса на хистологично потвърждение на основателността на самото опериране?!?”;

Þвъв връзка с горното изрично, ясно и категорично е заявено искането да бъдат подложени на специална официална тройна експертиза задължително съхраняваните в болничното заведение иззети (взети) по време на операцията структурни елементи от отстраненото раково образувание (както и дали ДНК-анализът потвърждава, че съхраняваните биоструктури действително са мои и не са подменени);

Б) Тук, в тази Жалба, в частност, изрично е заявено искането да бъдат взети предвид следните факти и обстоятелства:

Þче въпреки нейните категорично изразявани в продължение на цели ТРИ ГОДИНИ настоявания за прилагане на лечебни процедури чрез препарата Femdra, на нея преднамерено, тенденциозно, властно и дори репресивно-назидателно й е бил предписан и наложен за употреба имащият зловещи странични последици препарат Tamoxifen;

Þче именно в резултат на прилагането на този препарат през тези три години тя е била получила усложнения, които са били наложили необходимостта от точно пет т. нар. „оперативни интервенции за отстраняване на болестни изменения”, за които категорично се знае, че са страничен ефект именно и единствено от прилагането на този медикамент;

Þче тези „болестни изменения” автоматично са били секнали (престанали) и повече никога не се появили именно след като й е бил предписан и лечението е било продължило точно с препарата Femdra;

Þно че изключително дълго и продължително време тези личности, от които е зависяло това, категорично и властно-репресивно са отказвали да й предпишат преапарат Femdra;

Þи че препаратът Femdra й е бе предписан още на другия ден, след като аз, съпругът й, съм отишъл в кабинета на Управителя на Областния онкологичен диспансер и недвусмислено съм му казал, че ако в рамките на три дни не й обезпечи исканото от мен лекарство и по този начин продължи да обезпечава образуването на нови болестни изменения и прилагането на нови оперативни интервенции, той (Управителят на диспансера) и членовете на неговото семейство ще пострадат по реципрочен или аналогичен начин;

Четвърто: Тук, в тази Жалба, в частност, изрично е заявено, че макар и на пръв поглед въпросните нарушения да изглеждат незначителни, като имам предвид факта:

Þче всяка година броят на раково заболелите е повече от 30 000 (тридесет хиляди) и общият брой само на раковоболните е около 400 000 (четиристотин хиляди) – поне в този смисъл са официално и публично оповестените данни на Националния раков регистър;

Þче ако с всеки от тях бъде постъпено така, както е постъпено с нея, то съвкупният престъпен икономико-финансов продукт за държавата, а оттам и за Червената Мафия, е неимоверено колосален;

Þче формулираният тук съвкупен проблемен кръг съвсем не е безобиден, и като начин, форма и средство за нарушаване на правата на онкоболните заслужава специално внимание.

Става въпрос за следното:

А) нейното опериране е било извършено на 04.08.2004 г.; решението на ТЕЛК е било взето на 01.12.2004 г.; това решение й е било изпратено по пощата едва на 17.12.2004 г.; което означава, че именно

по вина на ТЕЛК в продължение на цели пет месеци тя не е била имала възможността да ползува и безвъзвратно е била изгубила правото и възможността да ползувам свързаните с и основаните именно върху този документ редица посочени в закона социални и други права, имащи съответната парична и здравословна еквивалентност, която е безвъзвратно загубена за нея, но има характера на преднамерено и престъпно създадена от ТЕЛК и предоставена на Червената Мафия кървава плячка.

В случая, макар че съгласно решението на ТЕЛК срокът на инвалидността е бил определен на три години, именно в интерес на Мафията и в нарушение на нейните права и интереси, чрез прилагането на посочения мафиотски трик ТЕЛК фактически е била превърнала срока на инвалидността в срок, по-малък с половин година.

Обърнато е специално внимание върху факта, че съвкупният престъпен икономико-финансов продукт от прилагането на същия този мафиотски трик спрямо 400 000 (четиристотин хиляди) онкоболни е чудовищен; и че още по-чудовищен е съвкупният геноциден ефект.

Б) Въпреки че срокът на инвалидността по първото решение на ТЕЛК би следвало да изтече на 04.08.2007 г., по силата на Решението на ТЕЛК от 19.07.2007 г., този срок е противозаконно съкратен с точно половин месец.

Като се има предвид, че този мафиотски трик се прилага спрямо 400 000 онкоболни, и че „спестените” по този начин кървави пари отиват в бездънните престъпни джобове на Червената мафия, категорично следва да отхвърлим тезата, че относно въпросния половин месец става въпрос за „незначителен” или „малозначителен” интерес.

Във връзка с това специално е обърнато внимание върху факта, че в цивилизованите общества абсолютно всеки правногарантиран интерес е релевантен и неприкосновен, и че всяко нарушение на всеки интерес се третира като недопустимо престъпно нарушение.

В) Тъй като съгласно второто Решение на ТЕЛК срокът на инвалидността е определен на две години, считано от 04.08.2004 г., от това следва, че този срок е до 04.08.2009 година.

С третото Решение на ТЕЛК, обаче, този срок отново и за пореден път е нарушен и е прекратен на 30.06.2009 г., което фактически представлява ново престъпно съкращаване на срока на инвалидността с един месец и една седмица.

Тук са зададени два въпроси:

***„Трябва ли отново да подчертавам, че прилагането на същия мафиотски трик спрямо 400 хиляди онкоболни дава нов престъпен съвкупен продукт за Мафията?!?“

***„Трябва ли отново да подчертавам, че съгласно правото на цивилизованите държави и народи виновниците за такъв тип деяние не само биват лишавани завинаги от професионални права, но и биват настанявани в специални наказателно-изправителни заведения?!?“.

Г) Обърнато е специално внимание върху обстоятелството, че

след приемането на България за член на Европейския съюз е възникнала нова правна (юридическа) ситуация, която е задължителна за всички български институции.

Преди всичко, съгласно имащото автоматична правна сила и задължителност Европейско право срокът на задължителното осигурително и медицинско третиране на онкологично оперираните е 10 (десет) години; и българските институции са длъжни да прилагат именно тази нормативна регламентация, тъй като противоречащата й българска нормативна регламентация просто не подлежи на изпълнение поради по-високата правна сила на Европейската правна регламентация.

На второ место, тъй като българските граждани вече притежават и статуса на Граждани на Европейския съюз, всички български институции, включително и тези, които в частност са ангажирани с нейния медицински и правен казус, са длъжни да се съобразяват с това обстоятелство, правните измерения на което са многобройни.

Тъй като ДО ДНЕС НЕ СМЕ ПОЛУЧИЛИ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР НА ТАКА ПОСТАВЕНИТЕ ОТ НАС ВЪПРОСИ

КАКТО ОТ Председателя на Съвета на директорите на ДЪРЖАВНАТА болница,

ТАКА И ОТ Министерството на здравеопазването,

*************

Девето уточнение

по съществото на казуса:

От така тук приложените от мен

и от посочените (намиращи се в патримониума на ответника) ДОКАЗАТЕЛСТВА

е видно, че:

на 17 Май 2010 г. съпругата ми е депозирала специална Жалба, адресирана до НЕЛК и до Министъра на здравеопазването

И ЧЕ И ДВЕТЕ ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ

НЕ СА ДАЛИ НИКАКЪВ ОТГОВОР И НИКАКЪВ КОМЕНТАР НА ВИЗИРАНИТЕ В ЖАЛБАТА ФАКТИ, ОБСТОЯТЕЛСТВА И ВЪПРОСИ.

*************

В тази Жалба изрично е записано, че

от публично изнесените резултати от професионалните изследвания на специалистите (вж.: Cancer Incidences in Bulgaria 2003, National Oncological Centre, Bulgarian National Cancer Registry, Editors Sh. Danon, Zdr. Valerianova, Tzv. Ivanova, Volume XIV, Sofia, 2006) е видно,

че при около половината от българските пациенти, оперирани и лекувани като имащи различни видове и форми на ракови заболявания,

диагнозата е абсолютно недоказана;

който факт е категорично доказателство, че българската „държава“ преднамерено и целенасочено провежда рафинирана стратегия на геноцидно унищожаване на определени социални, икономически ограбени и станали беззащитни интелектуални и други слоеве от населението.

*************

В тази Жалба изрично е записано, че

Съпругата ми Елка Петкова Янкова категорично, ясно и недвусмислено е настояла за следното:

Първо: да бъде даден ясен и категоричен отговор на въпросите:

Второ: да бъде даден ясен и недвусмислен експертен отговор на въпроса относно възможните причинни фактори и причинни връзки, водещи до този тип онкологични заболявания.

Второ-1:

Във връзка с това изрично е заявено, че в нейното имащо статуса на „жалба” официално писмено волеизявление до НЕЛК от 08 юли 2009 г. пределно ясно е формулиран определен кръг от съображения относно причинните фактори и причинните връзки за нейното опериране от онкологично заболяване.

Във връзка с това изрично и ясно и заявено, че в нарушение на Закона съответните институции, които са били длъжни да се произнесат включително и по въпроса за причинните фактори и причинните връзки досега въобще не са се произнесли по този въпрос.

Във връзка с това изрично и ясно е заявено, че съгласно принципите на Правото мълчанието и непроизнасянето на надлежните институции по така визираните (в писмото до НЕЛК от 08 юли 2009 г.) аргументи има характера на имплицитно признаване на основателността им.

Второ-2:

Във връзка с това сега, пред тези две институции, имащи характера и статуса именно на „надлежни държавни институции“, се представят допълнителни аргументи и основания за разглеждане и за произнясяне по въпроса за причинните фактори и причинните връзки.

Става дума за това, че само преди две седмици са се навършили 24 години от станалата на 26 април 1986 година в 01.23 часа,

ИМАЩА ХАРАКТЕРА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ експлозия в АЕЦ „Чернобил”, по повод и във връзка с която

тогавашното комунистическо българско правителство е извършило изключително обемна и перманентна поредица от престъпни актове, целящи да бъде скрит както фактът на престъпната експлозия, така и фактът на престъпно причинената радиоактивна опасност за българското население; при което първите партийни комунистически и държавни ръководители при най-строга секретност са били взели мерки за защита единствено на собственото си здраве и на здравето на техните близки.

Във връзка с това е посочено, че на 25 април 2010 г. Изпълнителният Директор на Института за зелена политика е изнесъл в медиите факти, че:

Þ тогавашното комунистическо българско правителство веднага е било „засекретило во веки веков данните за Чернобил”;

Þвключително и днес в България тези данни са все още засекретени от българските (нео)пост-комунистически правителства; и че съгласно състоящия се от 340 страници Доклад на Академията на науките в Ню Йорк, озаглавен „Чернобил - последствията от катастрофата за хората и за околната среда”, понастоящем тези данни имат характера на секретна информация единствено в България, бивша Югославия и Албания; който факт, също така, е едно от стотиците доказателства за престъпния характер на управлението на всичките (нео)пост-комунистически български правителства;

Þ в текста на посочения Доклад изрично и пределно ясно е записано, че в резултат на въпросната ядрена аксплозия в засегнатите от нея страни са се били появили (проявили) голямо множество имащи изключително широк спектър заболявания, сред които „различни онкологични заболявания, особено - рак на гърдата” (цитат от Доклада).

Трето: Обърнато е специално внимание на факта, че в раздел „Трето” на официалното писмено волеизявление до НЕЛК от 08 юли 2009 г. изрично и пределно ясно са формулирани множество въпроси и искания за произнасяне на (от) надлежните държавни институции.

В часност пределно ясно и недвусмислено е поставен и въпросът:

НАЛИЦЕ ЛИ Е ИЛИ НЕ Е НАЛИЦЕ СЛЕДОПЕРАТИВНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА НАЛИЧИЕТО ПРИ СЪПРУГАТА МИ НА ОНКОЛОГИЧНОТО ЗАБОЛЯВАНЕ, ОТ КОЕТО ТЯ Е БИЛА ОПЕРИРАНА?.

Отговорът на този въпрос е неразривно свързан с нашите НЕДВУСМИСЛЕНО ЯСНИ обвинения към българската „държава“ за причинените от нея вреди

както чрез механизма на секретните оперативни мероприятия на специалните тайни държавни и мафиотски слбужби,

така и чрез чернобилския механизъм.

Обърнато е специално внимание на факта, ЧЕ ДОСЕГА ТЕЗИ ИНСТИТУЦИИ ВЪОБЩЕ НЕ СА СЕ ПРОИЗНЕСЛИ ПО гореописаните ВЪПРОСИ И ИСКАНИЯ.

Изрично и пределно ясно е подчертано, че с текста на тази Жалба са препотвърдени въпросите и исканията и недвусмислено е заявявено, че се настоява да бъде даден официален отговор.

Четвърто: Обърнато е специално внимание на факта, че в раздел „Четвърто” на официалното писмено волеизявление до НЕЛК от 08 юли 2009 г. изрично и пределно ясно са формулирани множество въпроси и искания за произнасяне на надлежните държавни институции;

И ЧЕ ДОСЕГА ТЕЗИ ИНСТИТУЦИИ ВЪОБЩЕ НЕ СА СЕ ПРОИЗНЕСЛИ ПО ТЕЗИ ВЪПРОСИ И ИСКАНИЯ,

и че с редовета на Жалбата са препотвърдени въпросите, исканията и недвусмисленото заявяване, че се настоява да бъде даден официален отговор.

*************

Десето уточнение

по съществото на казуса:

Тъй като изхождам от тезата, че би било нормално българският „Съд“ да е ангажиран със залегналата в Правото идея,

че всички чуждестранни и международни политически, държавни и финансови формирования и институции,

които се намират в състояние на

партньорска, коалиционна, федеративна, конфедеративна, договорна или каквато и да е друга официална юридическа или фактическа форма на ангажираност с българската официална държавна власт -

и които, освен това,

не само са придавали политическа легитимност и финансова подкрепа и обезпеченост на тази власт,

но и директо са препоръчвали извършването на престъпни деяния

или не са протестирали по изричен или конклудентен начин

срещу (не са се противопоставяли на)извършването на престъпни деяния от българската държавна власт -

са както съучастници във визираните престъпни актове и дейности на българската държавна власт,

така и солидарно деликтно и репараторно отговорни.

В контекста на това съображение обръщам специално внимание върху факта, че в началото на месец Октомври 2008 г. българското Правителство, представлявано от Министерството на правосъдието, бе организирало специален тържествен публичен форум, на който бе обявен текстът на Специалния Доклад на Световната банка;

и че по време на този форум Световната банка официално е препоръчала на българското Правителство да вземе драстични мерки за ограничаване на лавинообразното нарастване на гражданските и административните дела срещу държавата, и че в частност като един от начините за извършването на това тя е препоръчала не само да бъдат увеличени съдебните такси, но и да бъде осъществено свеждането на икономическото състояние на българските граждани до тотална невъзможност да отделят средства за осъществяване на своята съдебна защита срещу престъпния произвол на държавата.

Във връзка и по повод на тези препоръки на Световната банка декларирам следното:

Първо, че историята на политическите и правните идеи, учения и практически реализации категорично свидетелствува, че именно престъпната комунистическа идеология и практика са онези сили, които никога не са се съобразявали и никога не се съобразяват със синтезираните в правните идеи и правните норми хуманистични идеали и завоевания на човечеството;

Второ, че именно смазващата човека и неговото достойнство престъпна комунистическа практика е онова зловещо явление, което винаги е препоръчвало намаляването на броя на съдебните дела да става чрез смазването на икономическия и волевия потенциал на хората, а не чрез създаването на такава система за зачитане на човешките и правните ценности, при която гражданите реално да нямат основания да се обръщат към съдилищата за правосъдие; и

Трето, че в този именно смисъл

отправената към българското Правителство

официална препоръка на Световната банка

има характера на най-зловеща съвременна форма на проявление на онзи тип препоръки,

които не много отдавна институции като КПСС и СССР отправяха към периферните структури на ръководената от тях Империя на Злото.

Тъй като срещу тази височайша препоръка на Световната банка не протестира нито една от държавите-членове на Европейския съюз, нито самият Европейски съюз, нито Съветът на Европа, нито Стразбургският съд за защита на човешките права, тази фактическа съвкупност несъмнено е категорично доказателство, че всичките тези институции косвено или директно обслужват интересите на престъпната власт на българския комунистически елит, трансформиран в мафиотски и легитимиран като „европейски”.

Несъмнено съществено важен щрих към така обрисуваната картина е и фактът, че в началото на 2009 г. поощряваната от австрийското правителство „Райфайзен банк” нагло и демонстративно нареди на българското правителство „да се върне към едно много ниско ниво на трудовите възнаграждения”; при което това „височайше нареждане” е било дадено в контекста на многобройните констатации на редица световни и европейски изследователски центрове, съгласно които констатации нивото на икономическите приходи на българите и стандартът на живота в България много отдавна са определени като ориенталски, азиатски и африкански, но не и европейски.

А тази престъпна воля на въпросната европейска банка несъмнено е недвусмислен израз за наличието на специална стратегия, насочена към драстично възпрепятствуване на достъпа на българските граждани до правосъдие и за икономическо обезпечаване не само на наказателно-правната, но и на гражданско-правната безотговорност на българския клан на руската Червена Мафия.

В контекста на всичко това тук и сега

предявявам пред българския „Съд“ изрично и ясно формулираното искане

да привлече и да конституира като ответници - солидарно деликтно и репараторно отговорни - още и следните юридически лица:

Първо: Световната Банка, отделно и заедно с нейното Постоянно представителство в България, бул. „Драган Цанков” №36, сграда „Интерпред - Световен търговски център”, блок А, етаж 5, 1113 (1087) София;

Второ: Международния валутен фонд, отделно и заедно с неговото Постоянно представителство в България, площад „Александър Батенберг” №1, 1000 София;

Трето: Европейската банка за възстановяване и развитие, отделно и заедно с нейното Постоянно представителство в България, ул. „Московска” № 17, 1000 София;

Четвърто: Правителството на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Московска” №9, 1000 София;

Пето: Правителството на Кралство Белгия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, пл. „Велчова завера” №1 , 1164 (1126) София;

Шесто: Правителството на Федерална Република Германия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Фредерик Жолио-Кюри” №25 , 1113 София;

Седмо: Правителството на Република Франция, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Оборище” №27-29 , 1504 София;

Осмо: Правителството на Съединените американски щати, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, кв. „Лозенец”, ул. “Козяк” № 16 , 1407 София;

Девето: Правителството на Конфедерация Швейцария, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Шипка” №33 , 1000 София;

Десето: Висшето ръководство („Правителството“) на Европейската Комисия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Московска“ №9, 1000 София.

Единадесето: Правителството на Руската федерация (като десетилетен господар на стоящата над всяко българско правителство наследница на Червената армия руска Червена Мафия), отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, бул. „Драган Цанков“, №28, 1113 София.

************

Единадесето уточнение

по съществото на казуса:

Макар и да имам предвид ноторно известната истина,

ЧЕ БЪЛГАРСКИТЕ „СЪДИИ“ СА НЕЗАВИСИМИ

НАЙ-ВЕЧЕ ОТ САМИТЕ СЕБЕ СИ

И ПРЕДИ ВСИЧКО ОТ ПРАВАТО,

все пак предявявам настоящия

Петитум:

От така посочените факти и обстоятелства е видно, че

БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, чийто НАЙ-ОБЩ И УНИВЕРСАЛЕН ПРАВОСУБЕКТЕН ИНСТИТУЦИОНАЛЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ Е ИМЕННО МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ (ПРАВИТЕЛСТВОТО),

е извършила деяния, с които драстично е нарушила моите гарантирани от Правото и от Закона конкретни лични права и интереси,

с което по злосторен начин е предизвикала вредни последици, оценени от мен в посочения в Иска паричен размер.

От така посочените факти и обстоятелства е видно, че БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА не е щяла да има наглото престъпно самочувствие и усещане за безотговорност, които е демонстрирала по време на злодеянията си,

ако не е имала съучастническата и другарската политическа и финансова подкрепа и обезпеченост на посочените в Иска ми

чуждестранни държавни и финансови формирования и институции,

които също така следва да носят (и да понесат) солидарна отговорност.

При така посочените факти и обстоятелства пледирам пред надлежния български „Съд“

да извърши необходимото съдебно разследване и

да постанови решение, с което да осъди ответниците да ме обезщетят за посочените по-горе умишлено причинени ми вредни последици и да ми заплатят предявената от мен искова претенция, законната лихва и направените съдебни разноски.

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са посочени по-горе.

Приложение № 1: копия от 94 (деветдесет и четири) ПОСЛЕДОВАТЕЛНО НОМЕРИРАНИ страници;

Приложение № 2: копия от Иска и приложенията към него за надлежно връчване на ответниците;

Посочвам: посочените в приложението намиращи се в патримониума на българската държава преписки и отделни документи

и настоявам „Съдът“ да ги изиска и приложи към доказателствата по делото;

Посочвам: необходимостта „Съдът“ да даде изрично указание на ответниците да представят своите писмени становища;

Друг вид приложение: финансов банков документ, удостоверяващ факта, че е внесена законоустановената държавна такса.

14 Февруари 2011 г. Янко Н. Янков

Ianko Iankov

2011-02-14

НАСТОЯВАМ ЗА ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА СРЕЩУ ЧЛЕНОВЕТЕ НА МОЕТО СЕМЕЙСТВО-1А

http://vbox7.com/collection:708949

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте!

Темите в блога

Links

Хипервръзки

Архив на блога

Абонирай се сега