Address for letters:
Ianko Iankov
Dianabad,
Block 4, ap. 38
1172 Sofia
Web site: http://iankov.info
Web site: http://iankov.com
Web site: http://velyovski.blogspot.com
Bulgaria
***************************
13 Февруари 2009 г.
Информационно уточнение:
Текстът е публикуван в Интернет на адрес:
Заглавие: „Отговорност за престъпленията на ДАНС!”
До Камен Ситнилски –
Заместник-главен прокурор,
отговарящ за досъдебното производство
бул. „Витоша” № 2
1000 София
До Районния прокурор на гр. Монтана
ул. „Васил Левски” № 24, етаж 4
E-mail: op_mon@mon.prb.bg
E-mail: rp_mon@mon.prb.bg)
До техни Превъзходителства Посланиците,
акредитирани в България от държавите -
членове на Европейския съюз,
Европейската комисия на ЕС, САЩ и Швейцария
(на пощенските и E-mail-адресите)
І.
През януари миналата (2008-ма) година аз и членовете на семейството ми се завърнахме от продължително пребиваване в Швейцария, Франция и Испания, където имахме официални срещи със съответните представители на държавната власт, на които предоставихме голямо количество документация, обосноваваща нашата теза, че: първо, официалната българска държавна власт е нискойерархичен структурен компонент от българския клан на руската Червена мафия; второ, всичките български официални държавни органи и институции, включително Прокуратурата и Съдът, имат функцията да обезпечават както самото извършване на престъпната дейност на Мафията, така и безотговорността за извършените престъпления; трето, аз и членовете на моето семейство сме подложени на систематични оперативни мероприятия и престъпни посегателства, извършвани както директно от съответните структури на Мафията, така и от техните слуги от специалните служби на българската държава, и в частност от специалните служби на Министерството на вътрешните работи.
ІІ.
Само няколко дни след нашето завръщане в дома ни в село Клисурица, община Монтана, е било извършено взломно проникване, което веднага е било констатирано от местното полицейско управление и за което е било направено съобщение в съответния официален „Информационен бюлетин” от 31.01.2008 г. на Областната дирекция на МВР – Монтана (вж.: http://www.montana.mvr.bg/PressOffice/Bulletin/buletin_20080131.htm), както и кратък коментар в моя Web site (вж.: http://iankov.blogspot.com/2008/02/blog-post.html).
ІІІ.
След като през април 2008 г. Районният прокурор в Монтана бе спрял „наказателното производство” поради това, че полицията не е била открила извършителя, на 18 май 2008 г. аз адресирах специално и доста обширно писмо до Главния прокурор на България (вж.: МАФИОТСКА СЕМАНТИКА, 2008-05-18, http://iankov.blogspot.com/2008/05/blog-post_18.html), в което подробно обосновах тезата:
Първо, че деянието въобще не е криминално, а извършено или директно, от специалните служби на Мафията, или директно от специалните служби на МВР;
Второ, че самите дейци преднамерено са се били постарали да оставят поне десетина т. нар. indicio, имащи характара на „семантични послания”, носещи значението „Твоят дом не е и никога няма да бъде твоя крепост!”, „Ние сме в състояние да бъдем винаги в твоя дом, и то така, че ти никога да не можеш да бъдеш сигурен в своята безопасност”;
Трето, че от юридическа гледна точка въпросното посегателство има недвусмисления характер на престъпно нарушаване на гарантираната от чл. 33 от конституцията т. нар. „неприкосновеност на жилището”;
Четвърто, че от оперативна и от юридическа гледна точка става въпрос за престъпно нарушаване на гарантираната от чл. 32 на конституцията т. нар. „неприкосновеност на личния живот на граждените”, имащо характера на „незаконна намеса в личния живот”, изразяваща се в „следене, фотографиране, филмиране, записване или подлагане на други подобни действия”, извършвани „без знанието” или „без съгласието” на суверенния български гражданин;
Пето, че в частност от оперативна гледна точка може да става въпрос както за незаконен секретен оглед, така и за незаконно секретно претърсване и изземване, а и за престъпно подхвърляне на имаща криминогенен характер вещ;
Шесто, че в частност от оперативна гледна точка може да става въпрос не само за тайно поставяне на аудио- и видео-записващи или предаващи устройства, но и за терористичен акт, извършен чрез поставянето на многообразни увреждащи здравето и живота ядрени и радиационни субстанции, или на биологически активни агенти (т. нар. „биологични патогени” - бактерии, вируси, гъбички, токсини); подчертавам, че в научната литература, посветена на този тип тероризъм, подробно са описани изключително голям брой и имащи изключително широк спектър на действие биологично-активни патогенни субстанции.
Във връзка с това декларирам, че след моите неколкократни пребивавания в жилището, въпреки изключително прецизното му почистване, получих и в момента имам особено кожно заболяване, по повод и във връзка с което посетих специалния кабинет на Военно-медицинската академия; там се оказа, че младата жена-лекар с офицерски чин, ме била познавала от моите политически изяви в медиите, след което откровено ми каза, че вероятността моята версия да е вярна е много голяма, но че нито един лекар с военно звание няма да посмее да я потвърди.
Седмо, че във всички случаи съвсем не става въпрос за криминално деяние, а изключително за престъпно нарушаване на личното жилище и на личния суверенитет, извършено или от специалните служби на Мафията, или от специалните служби на държавата, и в частност - от специалните служби на МВР.
До днес, обаче, вече повече от една година от момента на извършването на въпросното престъпно деяние, Прокуратурата и Полицията не са направили абсолютно нищо за разследването на така посочените не само очевидни, но дори и очевадни, аспекти на деянието.
Дори нещо повече - съществуват всички основания да бъде считано, че Прокуратурата и Полицията правят абсолютно всичко възможно, за да прикрият както самия същински характер на деянието (придавайки му абсолютно невярната квалификация на „кражба на вещи”), така и самите дейци.
ІV.
След официалното деклариране на горепосочената моя правна позиция, след нейното публикуване в Интернет-пространството, и особено след нейното масово предоставяне на голям брой български и чуждестранни обществено-значими личности, печатни, ефирни и електронни медии, престъпните дейци бяха предприели и осъществили оперативно мероприятие, имащо характера на т. нар. aberratio ictus (т. е. „отклоняване на вниманието”, „отклоняване на удара”, „камуфлажно заблуждаваща операция”, „насочване на противника към неверни следи или изводи”).
В изложението ми от 18 май 2008 г. съм посочил, че наред с онези вещи, отнемането на които има характер не на кражба, а на семантично послание, престъпните дейци са били взели и една папка, съдържаща фотокопия от нотариалните документи на имотите, които са оставени в наследство от родителите ми.
През лятото няколко души от селото ми казаха, че в някакъв интернет-сайт на някаква фирма е било публикувано обявление, подадено от мое име, съгласно текста на което аз съм бил обявил за продажба наследствения ми имот; кметът на селото потвърди, че сред хората упорито се било говорело такова нещо, но никой не вярвал в истинността на обявлението, защото много добре ме познавали и знаели, че това няма да бъде направено от мен никога.
Късно през есента узнах, че в селото са били ходили двама души, които са се били представили като служители на фирмата, в сайта на която е била направено обявлението, и са били поискали да направят оглед на имота, за да могат да го продадат на клиенти, които вече били проявявали интерес към този имот.
Близо два месеци след посещението на въпросите двама мистериозни личности, кметът на село Клисурица, община Монтана - Васил Цеков - потвърди, че тези двама души са се били срещали лично с него, че му били оставили визитката с личните си имена и с името на фирмата, и ми каза, че той не ми се е бил обадил, за да ме уведоми за събитието, защото телефоните му били подслушвани, както и че по-късно щял да ми даде сведенията за имената на личностите, които са го били посетили по този повод; до днес, обаче, така и не можах да узная от кмета нито имената на личностите, нито името на фирмата.
Лично аз, обаче, бидейки професионален юрист и водейки отбранителни битки срещу специалните служби вече почти половин век, съм категорично убеден, че абсолютно всичко, свързано с този казус, е дело на специалните служби на българската държава или на специалните служби на българския клан на руската Червена Мафия.
Категорично убеден съм и в това, че Прокуратурата и Полицията правят абсолютно всичко възможно, за да прикрият същинския характер на престъплението, и да прикрият същинските дейци на деянието.
V.
По едно странно съвпадение, точно по това време, на 23 май 2008 г., електронната информационна агенция „Блиц” публикува специален информационен материал, изграден върху интервю, дадено от ексминистъра на вътрешните работи и експредседател на българския Парламент Йордан Соколов, съгласно текста на който материал по времето, когато той е бил Министър в Министерството на вътрешните работи, е имало строго секретен специален отдел, съставен от специалисти, функцията на които е била да подлагат на специална химическа, фармакологична, медикаментозна и прочее обработка всичките онези непокорни личности, за които специалните служби били считали за необходимо да ги отстранят от политическата сцена (чрез компрометиране или елегантно физическо ликвидиране).
По този повод съм написал и депозирал при Главния прокурор обширно искане за разследване срещу специалните служби на МВР с рег. № 8370/09.06.2008 г. Разбира се, Прокуратурата досега не е направила абсолютно нищо в това отношение, и дори въобще не ми е отговорила.
VІ.
По повод и във връзка с така посочения казус на 27 Юни 2008 г. съм разпространил обширно изложение, което съм депозирал в канцеларията на Главния прокурор под № 15132/30.06.2008 г.
Същото изложение е депозирано и в канцеларията на Директора на Националната следствена служба, където има рег. № ДП-42/30.06.2008 г.
В това изложение изрично и ясно съм обосновал тезата, че ако въпросното посегателство е дело, извършено директно от българския клан на руската Червена мафия, то това ще е било извършено от специалните мафиотски служби, намиращи се на непосредствено подчинение на следните лица: Венцислав Димитров Стефанов, Димитър Христов Иванов, Александър Димитров Найденов, Теодор Стефанов Цачев и Борислав Христов Дионисиев (екссъпруг на сегашния български съдия в Междуналродния съд в Стразбург и първи братовчед на друг един Дионисиев, който бе осъден в САЩ, включително и върху основата на документация, предоставена лично от мен на Посолството на САЩ в България).
В това изложение, в контекста на предишните ми изложения, все пак достатъчно подразбиращо се съм дал предпочитание на тезата, че посегателството е било извършено от специалните служби на МВР; и че причината е моята политическа акция в Швейцария.
VІІ.
Настоявам за законосъобразно разследване!
13 Февруари 2009 г. Янко Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар