Address for letters:
Ianko N. Iankov
Dianabad, Block 4, ap. 38
1172 Sofia
Bulgaria
Web sites:
http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov
http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;
http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;
http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;
http://velyovski.blogspot.com/2009/02/blog-post_693.html
http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html
=================================================================
17 Февруари 2009 г.
Информационно уточнение:
Текстът е публикуван в Интернет на адрес:
Заглавие: „Отговорност за престъпленията на ДАНС!-3”
До Камен Ситнилски –
Заместник-главен прокурор,
отговарящ за досъдебното производство
бул. „Витоша” № 2
1000 София
Към: рег. № ВКП: 13493/25.09.2008 г.
До Ив. Христова -
Софийски районен прокурор,
Към. Прокурорска преписка № 57247/2008 г.
До техни Превъзходителства Посланиците,
акредитирани в България от държавите -
членове на Европейския съюз,
Европейската комисия на ЕС, САЩ и Швейцария
(на пощенските и E-mail-адресите)
Europol
European Police Office
European Law Enforcement Organisation
P.O. Box 908 50
2509 LW The Hague
The Netherlands
E-mail: For general enquiries: info@europol.europa.eu
E-mail: corporate.communications@europol.europa.eu
І.
Преди всичко изрично и ясно уточнявам: ►че настоящето мое изложение категорично не е израз на каквато и да е степен или форма на доверие към Прокуратурата, Полицията или Съда - които, според мен, са само нискойерархични структурни звена на Мафията, имат предназначението да оневиняват престъпниците, както и да подлагат на допълнителни репресии жертвите на престъпленията; ►че съвсем не търся защита, защото половинвековният ми професионален опит на юрист ми е дал основанието превъзходно да зная, че такава няма да получа; ►но че пиша настоящите редове, за да регистрирам събитието и да отнема възможността на Институциите после да могат да кажат, че „органите не са били информирани”.
ІІ.
На 18 септември 2008 г., в 06 часа и 45 минути сутринта в непосредствена близост до светофара, намиращ се между двете срещуположни автобусни спирки „Читалището” в ж. к. „Дианабад”, при свидетелското присъствие на около десетина души, намиращи се на двете отсрещни автобусни спирки, с мен се случи събитие, което носи абсолютно всичките белези на онова, което в практиката на специалните служби се нарича „строго секретно оперативно (манипулативно и провокационно) мероприятие”.
Тъй като по правило всичките видими факти при този тип събития обикновено имат камуфлажен карактер и от тясното взиране единствено в самите тях по правило не е възможно да бъде разкрита същинската цел, която деецът е искал да постигне, то за адекватното намиране на истината при този тип събития винаги е нужно прилагането на т. нар. „широк контекстуален и многовариантен анализ”.
Поради това тук и сега преди всичко ще опиша фактите, както и ще акцентирам само върху някои от тълкувателните аспекти.
Преди всичко категорично ще подчертая моето убеждение, че въпросното оперативно мероприятие е търсело да постигне изключително т. нар. „психологически сугестивно-манипулативен ефект” и е представлявало онова, което в научната литература е определено като „психологическа операция”, отговаряща на всички изисквания на т. нар. „оперативна психология”, и носеща в своята „тъкан” колкото „скрито”, толкова и достатъчно явно и разбираемо „послание”.
ІІІ.
След като човекът, когото изпращах, се качи на автобуса и аз тръгнах да се прибирам, внезапно пред мен застанаха трима души, на възраст не повече от 35 години; единият от тях ми каза, че за да не се случат случки на хората, които обичам, трябва да спра да пиша до съдилищата; вероятно не бяха минали дори и петнадесетина секунди, откакто те бяха застанали пред мен, веднага след като ми беше казано краткото предупреждение, от другата страна на улицата се чу приглушен звук от изстрел или нещо подобно, тримата веднага побягнаха, аз се огледах, попитах две от жените, които стояха на около десетина метри от мен дали са видяли какво стана, а едната каза: „О, да, видяхме, вие стреляхте по тях и те побягнаха!”.
Това беше цялата съвкупност от външно видимите факти.
ІV.
Уточнявам, че човекът, когато изпращах на автобуса, беше непълнолетната ми дъщеря, която отиваше на училище.
Уточнавам, че от контекста на ситуацията е пределно ясно, че въпросните провокатори, наред с всичко останало, са целяли да ми демонстрират именно обстоятелството, че превъзходно знаят всяка моя и на близките ми стъпка, за да ми внушат несигурност на ежедневието, и най-вече - усещане за несигурност относно най-близките ми хора.
Уточнявам, че само няколко месеци преди това кварталният полицейски инспектор Ясен Томов е бил имал и е бил изпълнил прокурорско разпореждане да намери свидетели, които да напишат, че представлявам заплаха за сигурността на хората от квартала, но че никой не е бил пожелал да напише такова нещо, макар че на няколко души пенсионери е било обещавано да им бъдат платени сметките за парното.
Уточнявам, че по същото време няколко души от студентите и студентките от Юридическия факултет, на които преподавам, са ми казвали, че са били обект на манипулиране, с цел да бъдат принудени да участвуват в провокации срещу мен, но те са били отказали, като са обяснили, че аз контактувам с тях само публично и по време на лекции, и че вън от лекционната зала не допускам никого до себе си.
Уточнявам, че още преди полицейският инспектор да е бил получил официалното прокурорско разпореждане, мой близък познат, работещ като висш магистрат, името на когото изрично съм посочил пред съответните швейцарски власти, вече ме беше предупредил, че райноният прокурор е бил посетен лично от тогавашния заместник- Шеф на ДАНС генерал Иван Драшков, който именно му е бил наредил (на прокурора) да осъществи въпросното оперативно издирване на лъжесвидетели; и който именно е бил казал на прокурора, че от моето компрометиране са били заинтересовани не само български, но и чуждестранни политически сили, тъй като съм бил пречел на България да бъде интегрирана с Европа, и че именно поради това обстоятелство е било нужно да бъда компрометиран пред Европа, за да бъде отстранена пречката.
Уточнявам, че само няколко месеци преди това аз бях предоставил на съответните институции на Швейцария, Франция и Испания голямо количество документация, обосноваваща моята теза, че в България се извършва геноцид, в резултат на който от демографската карта липсват 1 850 000 българи.
Уточнавам, че една от възможните цели на оперативното мероприятие е била да ме мотивират да се въоръжа с нелегално оръжие, и така да ми заложат „капан за гущерчета”, с надеждата в него да уловят „Дракон” - каквото, впрочем, е било едно от кодовите наименования на една от секретните разработки срещу мен, с копие от която разполагам.
V.
Тъй като „събитието” е именно „оперативно мероприятие” на ДАНС, то, несъмнено притежава още едно „измерение”.
Тъй като преди 2008 г. се бях обръщал единствено към Прокуратурата, която фактически и тогава и сега е извън сферата на юридическия контрол на Европейските институции, това обстоятелство очевидно не е притеснявало мафиотските български специални служби.
Тъй като, обаче, през 2008 г. аз предприех друга стратегия, а именно да завеждам съдебни дела, които фактически подлежат на съдебен контрол от Европейския съд в Стразбург, това обстоятелство очевидно е било „разтревожило” специалните служби.
Така, именно в този контекст, за първи път през практиката ми на юрист и на български гражданин аз съм „предупреден” или „заплашен” с изричната мотивировка да спра да пиша до съдилищата.
VІ.
Разбира се, казусът има още и следното съвсем конкретно „измерение”.
На 08 май 2008 г. заведох дело срещу Софийския градски съд, Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието.
Делото бе заведено по описа на Административния съд София-град, където има входящ № 6062/08.05.2008 г., след това има регистрация като административно дело № 2875 по описа за 2008 г., Първо административно отделение, 13-ти състав, съдия-докладчик Петя Стоилова.
След това въпросната съдийка, действувайки като съдебно подставено лице на българския клан на руската Червена мафия - и по-точно като подставено лице на българските специални служби (ДАНС) и в частност на институциите, които съм конституирал като ответници по моя иск - е разделила делото на две, прекратила е производството по едната част, и за камуфлаж, в пълно и брутално противоречие с моята ищцова воля, е изпратила другата част в Софийския Районен съд, където, съгласно сценария на ДАНС, друга съдийка да продължи гаврата с мен като ищец.
Уточнявам, че както тогава, така и сега изрично съм изразил и изразявам гледището, че и двете съдийки са действували като ченгеджийско-мафиотски курви и проститутки, изпълняващи волята на своите сутеньори от институциите, срещу които съм завел делото, от ДАНС и от Мафията.
Уточнявам, че това мое гледище открито и ясно съм изразил в изрично отправените до тях официални писмени изложения, които след това са публикувани в моите електронни медии в Интернет.
Уточнявам: ►че в абсолютно пълно и брутално противоречие с моята ищцова воля в Софийския районен съд, Първо гражданско отделение, 34-ти състав, е било образувано гражданско дело № 16618 по описа за 2008 година; ►че още с първия си съдебен акт по това дело съдийката, в абсолютно пълно противоречие с правото и със съдебната практика в целия цивилизован свят, но в пълно съгласие със зловещата практика на сталинските комунистически репресивни съдебни състави, е била издала акта си напълно анонимно, без да е посочила името си, поради което, в моите официални писмени изложения аз започнах да се обръщам към нея с името „Районен съдия Курветка Курвенска”; ►че после упорито и многократно съм писал до „нейната висока съдийска курвенско-проститутска чест”, че никога не съм изразявал волеизявление, което да е било адресирано към нея или към нейните колеги от коптора, към който тя принадлежи; ►и че от нея искам едно-единствено нещо – да върне делото там, откъдето са й го били изпратили, тъй като от нея не съм бил искал нищо, не искам нищо, и не желая да бъда заплитан в съдебни процедури, по които аз съм вписан като „ищец”, без да съм изразил такава ищцова воля.
Уточнявам, че всичките мои текстове в това отношение имат характера на официални писмено изразени становища, адресирани до двете носителки на така посочената долнопробна и престъпна „съдийска чест”, и са публикувани в моите електронни медии, където могат да бъдат намерени под заглавието „Българският съдия – под Червен фенер”.
VІІ.
Разбира се, моето изрично и категорично мнение е, че двете съдийки са действували като агент-провокатори на Мафията и на ДАНС, която държавна служба всъщност е структурно звена на Мафията.
Уточнявам, че по многобройни други поводи това мое мнение аз съм започнал за изразявам преди почти половин век, и че съм благодарен на самия Председател на Върховния административе съд, който подкрепи моето гледище ,като съвсем неотдавна официално и публично призна в медиите, че съдиите, на които той е административен шеф, всъщност са подставени лица на Мафията и на тайните служби; или казано на напълно разбираем език, той призна, че неговата официална функция е да бъде „мадам ”, която ръководи един от проститутските бардаци на Мафията.
В този смисъл отправеното през септември към мен предупреждение да спра да пиша до съдилищата несъмнено е било извършено от службите на Мафията, част от които е и ДАНС.
VІІІ.
Казусът, обаче, притежава и още едно „скрито дъно”.
Оказа се, че въпросната Курветка Курвенска всъщност се била казвала Елица Мичова Райковска.
Оказа се, че нейният баща Мичо Райковски е високопоставен партиен функционер на управляващата Българска социалистическа партия, че е бил личен приятел както на самия гействуващ Министър-Председател СерГей Станишев, така и на самия ДАНС-твуващ агент „Гоце”, изпълняващ мафиотската поръчка да бъде и президент на България, известен и като Георги Първанов.
Оказа се, че Мичо Райковски е и високопоставен функционер на Софийския общински парламент, където, в качеството си на такъв бил извършил голямо множество престъпни сделки с имоти, и въпреки че медиите са пълни с информация в това отношение, както прокурорите, така и съдиите приемат, че той е самият „невинен светъл ангел”. Дори нещо повече – оказа се, че Мичо Райковски е бил агент на бившата Държавна сигурност и в момента е превербуван като агент на сегашните тайни служби.
Оказа се и че майката на съдийката се казва Людмила Райковска, и че като специалист по комуникационна електроника по времето на престъпното комунистическо управление тя е била ангажирана с дейността на съответните свързани с технологията отдели на Държавна сигурност; оказа се още и това, че като такъв специалест тя и днес, по времето на мафиотския посткомунистически политически режим, е свързана с престъпна дейност в същата сфера, подробности за което може да намери всеки, който умее да сърфира в Интернет.
Тези факти, впрочем, са били посочени от мен и в официалното ми писмо от 02 октомври 2008 г., което е било адресирано до Председателя на ВАС и е приложено към посочените две съдебни дела; и въпреки, че в онова писмо съм споменал, че считам, че отправената към мен заплаха е дело на ДАНС, а не на мафиотското семейство Райковски, сега настоявам пред Прокуратурата да провери версията това да е било извършено от мафиотския клан Райковски.
17 Февруари 2009 г. Янко Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар