Address for letters:
Ianko N. Iankov
Dianabad, Block 4, ap. 38
1172 Sofia
Bulgaria
Web sites:
http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov
http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;
http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;
http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;
http://velyovski.blogspot.com/2009/02/blog-post_693.html
http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html
=================================================================
22 Февруари 2009 г.
Информационно уточнение:
Текстът е публикуван в Интернет на адрес:
Заглавие: „Отговорност за престъпленията на ДАНС!-4”
До Камен Ситнилски –
Заместник-главен прокурор,
отговарящ за досъдебното производство
бул. „Витоша” № 2
1000 София
Към: рег. № ВКП: 13493/25.09.2008 г.
Към: рег. № ВКП: 13493/17.02.2009 г.
До Ив. Христова -
Софийски районен прокурор,
Към. Прокурорска преписка № 57247/2008 г.
Към. Прокурорска преписка № 57247/17.02.2009 г.
До техни Превъзходителства Посланиците,
акредитирани в България от държавите -
членове на Европейския съюз,
Европейската комисия на ЕС, САЩ и Швейцария
(на пощенските и E-mail-адресите)
Europol
European Police Office
European Law Enforcement Organisation
P.O. Box 908 50
2509 LW The Hague
The Netherlands
E-mail: For general enquiries: info@europol.europa.eu
E-mail: corporate.communications@europol.europa.eu
І.
В моето писмено изложение от 17 февруари 2009 г. обосновах тезата, че инцидентът с мен на 18 септември 2008 г., в 06 часа и 45 минути сутринта, носи абсолютно всичките белези на онова, което в практиката на специалните служби се нарича „строго секретно оперативно (манипулативно и провокационно) мероприятие”, че най-вероятно е дело, извършено от ДАНС, при което на второ място обосновах вероятността да е дело на мафиотския клан Райковски.
Посочих, също така, че тъй като по правило всичките видими факти при този тип събития обикновено имат камуфлажен карактер и от тясното взиране единствено в самите тях по правило не е възможно да бъде разкрита същинската цел, която деецът е искал да постигне, то за адекватното намиране на истината при този тип събития винаги е нужно прилагането на т. нар. „широк контекстуален и многовариантен анализ”.
ІІ.
Тук и сега ще обоснова още една версия, съгласно която отново на първо място поставям тезата, че събитието е дело на ДАНС, при което на второ място подчертавам, че е възможно (но все пак – слабо вероятно) то да е организирано от екссъпруга на друга жена-съдия, който е един от най-недосегаемите зловещи престъпни шефове на българския клан на руската Червена мафия; при което, обаче, намирам, че втората теза е почти невероятна, тъй като абсолютно цялата държавна машина, включително и нейните специални служби, просто са нископоставени слуги на мафиотския клан, към който принадлежи въпросният мафиот, и при това положение на въпросния мафиот просто не му е нужно да прави лично онова, което могат и трябва да вършат неговите слуги от Правителството и специално от ДАНС.
Все пак във връзка с това обръщам вашето внимание върху факта, че лично Председателят на Върховния административен съд неотдавна бе признал публично в медиите, че т. нар. „бизнес” (тоест – мафията) се е погрижил да обезпечи назначаването на съдийски длъжности на тотално контролирани от тях лица, че това се знае от всички (с изключение на специалните държавни служби - които, разбира се, се преструват, че нищо не знаят; или иначе казано – че именно специалните държавни служби са тези, които обезпечават недосегаемостта на съдиите за техните престъпни съдийски актове и обезпечават съдийско покровителствуване на престъпленията на Мафията).
ІІІ.
По повод и във връзка с предявен от мен иск, заведен в регистратурата на Европейския съд за защита на правата на човека в Стразбург, през август 2008 г. изпратих до същия съд писмо, с текста на което обосновавах искането си за тотален отвод на българския съдия от всички степени и форми на участие при разглеждането и решаването на предявения от мен иск.
Първо, категоричен съм, че именно същото мое писмо е било станало повод през септември Министерският съвет да разгледа и да вземе спешно решение по единия от т. нар „актуални варианти” на „конфиденциалния пакет от мероприятия”, изготвен от експерти на специалните служби на Правителството, озаглавен „Логистична подкрепа на интересите на България в международните и европейските съдилища”.
Тук и сега аз не се наемам да дам отговор на въпроса „Точно по какъв начин българските специални служби са се били снабдили с текста на моето писмо?”; има няколко варианти, но те са без съществено значение, защото всичките са инкорпорирани в онова, което се нарича тотална престъпна шпионска дейност на Правителството.
Това, впрочем, личи и от самото Решение на Правителството, съгласно което на специалните служби е било възложено задължението да осигуряват на защитниците на правителствените интереси в Стразбург да разполагат със съвършена актуална информационна обезпеченост относно всички участници във всяка отделна съдебна процедура срещу България.
Което, доколкото поне аз разбирам от тези неща, означава, че от изпълнителите на „логистичния проект” се изисква да осигуряват престъпна шпионска информация не само за всеки, който има непреклонността да търси защита срещу беззаконията на всичките комунистически и посткомунистически български Правителства, но и за всеки европейски съдия и всеки административно-технически служител на съответния европейски съд, която информация да бъде „адекватно оперативно използувана” за подкупи, провокации и шантаж. Както се казва, „Оруел ряпа да яде!”.
Второ, категоричен съм, също така, че проведеното през септември срещу мен оперативно мероприятие е било именно част от въпросната „логистична обезпеченост на интересите на България в съда в Стразбург”.
ІV.
Всъщност, въпросното мое писмо е съвсем кратко по обем и по същество аргументите ми се свеждат до следното:
Първо, че познавам лично стразбургския съдия Здравка Владимирова Калайджиева;
Второ, че познавам лично нейния баща д-р Владимир Калайджиев - бивш политкомисар на престъпната Втора партизанска бригада „Чавдар”, бивш заместник-председател на Съвета по възпроизводство на човешки ресурси към Държавния съвет, бивш Председател на Комисията по защита на обществените интереси и правата на гражданите в Народното събрание.
Трето, че съгласно приетия през 2000 г. Закон комунистическият режим в България е обявен за престъпен, и следователно всичките висши комунистически функционери са признати за престъпници; и че така, както не е било приемливо в Нюрнбергския съд да участвуват като съдии децата на висшите нацистни престъпници, така не е приемливо и в Стразбургския съд да участвуват като съдии децата на високопоставените комунистически престъпници; както и че, много добре е известно, че някои от децата на най-зловещите нацистки престъпници не само се отказаха от придобитите от бащите им материални богатства, но и станаха християнски проповедници, докато децата на висшите комунистически престъпници не само не се отказаха от икономическите облаги от престъпленията на техните бащи, но и станаха съдии, за да могат да подлагат на още по-перверзни репресии жертвите на техните бащи.
Четвърто, че когато Владимир Калайджиев бе Председател на Комисията по защита на обществените интереси и правата на гражданите в Народното събрание, а аз бях политически затворник на комунистическия режим, моят баща бе ходил лично при него, за да търси защита срещу противозаконното ми осъждане; и че тогава въпросният комунистически престъпник го е изгонил от кабинета си и му е казал, че защитавал само човешките права, но не и враговете на комунизма, които не са човеци и нямат човешки права;
Пето, че тъй като самият аз, намирайки се в затвора бях писал до Владимир Калайджиев няколко официални писма, получих един-единствен писмен отговор, подписан от самия него, в който беше казано, че българският съд е бил постъпил достатъчно справедливо към мен с това, че ме е осъдил само 12 (дванадесет) години, които после е намалил на шест години и половина; сугестията на текста на неговото писмо до мен се свеждаше до това, че ако той е бил съдия, е щял да ми наложи най-справедливата присъда – смърт;
Шесто, че след пълен шестгодишен затворнически ад от затвора излязох на 31 октомври 1989 г. поради пълното изтърпяване на наложеното ми наказание; че на 30 март 1990 г. Общото събрание на наказателните колегии на Върховния (в което участвуваха всичките съдии, които преди това бяха участвували в осъждането ми) съд отмени присъдата и ме призна за невинно осъден при пълна липса на изискуемите от закона доказателства;
Седмо, че само няколко дни след това лично посетих офиса на Владимир Калайджиев, а секретарката му ми каза, че той не желае да ме приеме; но че тъй като по онова време аз бях активен участник в Националната политическа кръгла маса, заявих че в качеството ми на такъв влизам насила в офиса, грубо отстраних от вратата секретарката, нахълтах вътре и го попитах как ще коментира факта, че сега Върховният съд ме е признал за невинно осъден; че тогава Владимир Калайджиев, макар и силно уплашен от нахълтването ми, бе достатъчно нагъл и ми каза, че трябва да съм благодарен на комунистическата партия, че все пак съм излязъл жив от затвора, и че отмяната на присъдата ми всъщност е бил ново доказателство за висш израз на великодушие;
Осмо, че познавам лично и съпруга на стразбургския съдия Здравка Владимирова Калайджиева – Борислав Христов Дионисиев; че през 1993-1994 г. той и още няколко души офицери от уж вече бившия български клан на съветската КГБ извършиха престъпление против мен, целта на което бе да бъда отстранен от политическата сцена и по възможност да бъда физически ликвидиран; че тъй като по онова време аз издавах вестник, в продължение на две години публикувах фактите и настоятелното ми волеизявление за извършване на разследване на престъплението; че едва през 1995 г. бе образувано следствено дело № 42/1995 г., разследването по което продължава и днес; че тъй като аз включително и днес интензивно и публично настоявам за разследване, въпросният Борислав Дионисиев и неговите колеги от Българския клан на руската Червена мафия, директно или чрез специалните служби на държавата, ме превръщат в постоянен обект на най-всевъзможни престъпления.
V.
Всъщност, отново декларирайки категоричната си убеденост, че българската Прокуратура и българският Съд са нискойерархични структурни звена на специалните държавни служби и на Мафията, заявявам, че пиша настоящите редове не защото имам доверие в тези институции, а за да останат като доказателство.
Категорично заявявам, че животът на моите близки и приятели е застрашен, и че е застрашен именно от специалните държавни служби, и най-вече от ДАНС.
22 Февруари 2009 г. Янко Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар