Показват се публикациите с етикет Швейцария. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Швейцария. Показване на всички публикации

2009-02-13

ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА ДАНС!

Address for letters:

Ianko Iankov

Dianabad,

Block 4, ap. 38

1172 Sofia

Web site: http://iankov.info

Web site: http://iankov.com

Web site: http://velyovski.blogspot.com

Bulgaria

***************************

13 Февруари 2009 г.

Информационно уточнение:

Текстът е публикуван в Интернет на адрес:

http://iankov.blogspot.com/2009/02/blog-post_13.html

Заглавие: Отговорност за престъпленията на ДАНС!”

До Камен Ситнилски –

Заместник-главен прокурор,

отговарящ за досъдебното производство

бул. „Витоша” № 2

1000 София

До Районния прокурор на гр. Монтана

ул. „Васил Левски” № 24, етаж 4

E-mail: op_mon@mon.prb.bg

E-mail: rp_mon@mon.prb.bg)

До техни Превъзходителства Посланиците,

акредитирани в България от държавите -

членове на Европейския съюз,

Европейската комисия на ЕС, САЩ и Швейцария

(на пощенските и E-mail-адресите)

І.

През януари миналата (2008-ма) година аз и членовете на семейството ми се завърнахме от продължително пребиваване в Швейцария, Франция и Испания, където имахме официални срещи със съответните представители на държавната власт, на които предоставихме голямо количество документация, обосноваваща нашата теза, че: първо, официалната българска държавна власт е нискойерархичен структурен компонент от българския клан на руската Червена мафия; второ, всичките български официални държавни органи и институции, включително Прокуратурата и Съдът, имат функцията да обезпечават както самото извършване на престъпната дейност на Мафията, така и безотговорността за извършените престъпления; трето, аз и членовете на моето семейство сме подложени на систематични оперативни мероприятия и престъпни посегателства, извършвани както директно от съответните структури на Мафията, така и от техните слуги от специалните служби на българската държава, и в частност от специалните служби на Министерството на вътрешните работи.

ІІ.

Само няколко дни след нашето завръщане в дома ни в село Клисурица, община Монтана, е било извършено взломно проникване, което веднага е било констатирано от местното полицейско управление и за което е било направено съобщение в съответния официален „Информационен бюлетин” от 31.01.2008 г. на Областната дирекция на МВР – Монтана (вж.: http://www.montana.mvr.bg/PressOffice/Bulletin/buletin_20080131.htm), както и кратък коментар в моя Web site (вж.: http://iankov.blogspot.com/2008/02/blog-post.html).

ІІІ.

След като през април 2008 г. Районният прокурор в Монтана бе спрял „наказателното производство” поради това, че полицията не е била открила извършителя, на 18 май 2008 г. аз адресирах специално и доста обширно писмо до Главния прокурор на България (вж.: МАФИОТСКА СЕМАНТИКА, 2008-05-18, http://iankov.blogspot.com/2008/05/blog-post_18.html), в което подробно обосновах тезата:

Първо, че деянието въобще не е криминално, а извършено или директно, от специалните служби на Мафията, или директно от специалните служби на МВР;

Второ, че самите дейци преднамерено са се били постарали да оставят поне десетина т. нар. indicio, имащи характара на „семантични послания”, носещи значението „Твоят дом не е и никога няма да бъде твоя крепост!”, „Ние сме в състояние да бъдем винаги в твоя дом, и то така, че ти никога да не можеш да бъдеш сигурен в своята безопасност”;

Трето, че от юридическа гледна точка въпросното посегателство има недвусмисления характер на престъпно нарушаване на гарантираната от чл. 33 от конституцията т. нар. „неприкосновеност на жилището”;

Четвърто, че от оперативна и от юридическа гледна точка става въпрос за престъпно нарушаване на гарантираната от чл. 32 на конституцията т. нар. „неприкосновеност на личния живот на граждените”, имащо характера на „незаконна намеса в личния живот”, изразяваща се в „следене, фотографиране, филмиране, записване или подлагане на други подобни действия”, извършвани „без знанието” или „без съгласието” на суверенния български гражданин;

Пето, че в частност от оперативна гледна точка може да става въпрос както за незаконен секретен оглед, така и за незаконно секретно претърсване и изземване, а и за престъпно подхвърляне на имаща криминогенен характер вещ;

Шесто, че в частност от оперативна гледна точка може да става въпрос не само за тайно поставяне на аудио- и видео-записващи или предаващи устройства, но и за терористичен акт, извършен чрез поставянето на многообразни увреждащи здравето и живота ядрени и радиационни субстанции, или на биологически активни агенти (т. нар. „биологични патогени” - бактерии, вируси, гъбички, токсини); подчертавам, че в научната литература, посветена на този тип тероризъм, подробно са описани изключително голям брой и имащи изключително широк спектър на действие биологично-активни патогенни субстанции.

Във връзка с това декларирам, че след моите неколкократни пребивавания в жилището, въпреки изключително прецизното му почистване, получих и в момента имам особено кожно заболяване, по повод и във връзка с което посетих специалния кабинет на Военно-медицинската академия; там се оказа, че младата жена-лекар с офицерски чин, ме била познавала от моите политически изяви в медиите, след което откровено ми каза, че вероятността моята версия да е вярна е много голяма, но че нито един лекар с военно звание няма да посмее да я потвърди.

Седмо, че във всички случаи съвсем не става въпрос за криминално деяние, а изключително за престъпно нарушаване на личното жилище и на личния суверенитет, извършено или от специалните служби на Мафията, или от специалните служби на държавата, и в частност - от специалните служби на МВР.

До днес, обаче, вече повече от една година от момента на извършването на въпросното престъпно деяние, Прокуратурата и Полицията не са направили абсолютно нищо за разследването на така посочените не само очевидни, но дори и очевадни, аспекти на деянието.

Дори нещо повече - съществуват всички основания да бъде считано, че Прокуратурата и Полицията правят абсолютно всичко възможно, за да прикрият както самия същински характер на деянието (придавайки му абсолютно невярната квалификация на „кражба на вещи”), така и самите дейци.

ІV.

След официалното деклариране на горепосочената моя правна позиция, след нейното публикуване в Интернет-пространството, и особено след нейното масово предоставяне на голям брой български и чуждестранни обществено-значими личности, печатни, ефирни и електронни медии, престъпните дейци бяха предприели и осъществили оперативно мероприятие, имащо характера на т. нар. aberratio ictus (т. е. „отклоняване на вниманието”, „отклоняване на удара”, „камуфлажно заблуждаваща операция”, „насочване на противника към неверни следи или изводи”).

В изложението ми от 18 май 2008 г. съм посочил, че наред с онези вещи, отнемането на които има характер не на кражба, а на семантично послание, престъпните дейци са били взели и една папка, съдържаща фотокопия от нотариалните документи на имотите, които са оставени в наследство от родителите ми.

През лятото няколко души от селото ми казаха, че в някакъв интернет-сайт на някаква фирма е било публикувано обявление, подадено от мое име, съгласно текста на което аз съм бил обявил за продажба наследствения ми имот; кметът на селото потвърди, че сред хората упорито се било говорело такова нещо, но никой не вярвал в истинността на обявлението, защото много добре ме познавали и знаели, че това няма да бъде направено от мен никога.

Късно през есента узнах, че в селото са били ходили двама души, които са се били представили като служители на фирмата, в сайта на която е била направено обявлението, и са били поискали да направят оглед на имота, за да могат да го продадат на клиенти, които вече били проявявали интерес към този имот.

Близо два месеци след посещението на въпросите двама мистериозни личности, кметът на село Клисурица, община Монтана - Васил Цеков - потвърди, че тези двама души са се били срещали лично с него, че му били оставили визитката с личните си имена и с името на фирмата, и ми каза, че той не ми се е бил обадил, за да ме уведоми за събитието, защото телефоните му били подслушвани, както и че по-късно щял да ми даде сведенията за имената на личностите, които са го били посетили по този повод; до днес, обаче, така и не можах да узная от кмета нито имената на личностите, нито името на фирмата.

Лично аз, обаче, бидейки професионален юрист и водейки отбранителни битки срещу специалните служби вече почти половин век, съм категорично убеден, че абсолютно всичко, свързано с този казус, е дело на специалните служби на българската държава или на специалните служби на българския клан на руската Червена Мафия.

Категорично убеден съм и в това, че Прокуратурата и Полицията правят абсолютно всичко възможно, за да прикрият същинския характер на престъплението, и да прикрият същинските дейци на деянието.

V.

По едно странно съвпадение, точно по това време, на 23 май 2008 г., електронната информационна агенция „Блиц” публикува специален информационен материал, изграден върху интервю, дадено от ексминистъра на вътрешните работи и експредседател на българския Парламент Йордан Соколов, съгласно текста на който материал по времето, когато той е бил Министър в Министерството на вътрешните работи, е имало строго секретен специален отдел, съставен от специалисти, функцията на които е била да подлагат на специална химическа, фармакологична, медикаментозна и прочее обработка всичките онези непокорни личности, за които специалните служби били считали за необходимо да ги отстранят от политическата сцена (чрез компрометиране или елегантно физическо ликвидиране).

По този повод съм написал и депозирал при Главния прокурор обширно искане за разследване срещу специалните служби на МВР с рег. № 8370/09.06.2008 г. Разбира се, Прокуратурата досега не е направила абсолютно нищо в това отношение, и дори въобще не ми е отговорила.

VІ.

По повод и във връзка с така посочения казус на 27 Юни 2008 г. съм разпространил обширно изложение, което съм депозирал в канцеларията на Главния прокурор под № 15132/30.06.2008 г.

Същото изложение е депозирано и в канцеларията на Директора на Националната следствена служба, където има рег. № ДП-42/30.06.2008 г.

В това изложение изрично и ясно съм обосновал тезата, че ако въпросното посегателство е дело, извършено директно от българския клан на руската Червена мафия, то това ще е било извършено от специалните мафиотски служби, намиращи се на непосредствено подчинение на следните лица: Венцислав Димитров Стефанов, Димитър Христов Иванов, Александър Димитров Найденов, Теодор Стефанов Цачев и Борислав Христов Дионисиев (екссъпруг на сегашния български съдия в Междуналродния съд в Стразбург и първи братовчед на друг един Дионисиев, който бе осъден в САЩ, включително и върху основата на документация, предоставена лично от мен на Посолството на САЩ в България).

В това изложение, в контекста на предишните ми изложения, все пак достатъчно подразбиращо се съм дал предпочитание на тезата, че посегателството е било извършено от специалните служби на МВР; и че причината е моята политическа акция в Швейцария.

VІІ.

Настоявам за законосъобразно разследване!

13 Февруари 2009 г. Янко Н. Янков

2007-08-30

ШВЕЙЦАРИЯ

Адрес за кореспонденция:

Янко Янков

ж. к. “Дианабад”,

Блок 4, етаж 6, ап. 38,

1172 София

http://iankov.com

****************************

17 ноември 2006 г.

Към:

LPC-Euro-Just-01/ 13 ноември 2006 г.;

LPC-Euro-Just-02/ 17 ноември 2006 г.;

Pascal Couchepin

Conseiller federal

Departement federal de l’interieur – DFI

Inselgasse 1

3003 Bern

Suisse

До г-н Паскал Кушпен

Федерален Министър на вътрешните работи

Берн, Швейцария

Информационно копие:

До техни Превъзходителства Посланиците,

акредитирани в София, България от:

1) Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия;

2) Кралство Белгия;

3) Федерална Република Германия;

4) Република Франция;

5) Кралство Холандия;

6) Делегацията на Европейската комисия;

7) Съединените Американски Щати;

8) Конфедерация Швейцария.

Господин Министър,

І.

Приложено, представям Ви екземпляр от книгата на Николай Михайлов, озаглавена „Янко Янков. Биобиблиография”, издадена в София през 2006 г., която следва да бъде считана като неразделна част от настоящето мое писмено (изпратено с препоръчана поща), официално, изрично и недвусмислено искане за получаване на политическо убежище лично за мен, съпругата ми и непълнолетната ми дъщеря.

Уведомявам Ви, че доказателствата за факта на моето и на семейството ми преследване, както и за факта на политическия характер на това преследване (осъществявано от управляващия мафиотски елит, създаден от комунистическите тайни служби) ще предоставя лично на съответния непосредствено сезиран със случая федерален швейцарски властнически орган, и че това ще стане в близките дни, при моето и на членовете на семейството ми пристигане в Швейцария. Тогава лично ще предоставя както посочената книга, така и следните документални масиви:

1) Книжни екземпляри на моите така наречени „Заключителни писма до Мафията”, адресирани до българските официални властнически институции (преди всичко Президента и Главния прокурор) и изпращани от 29 септември 2005 г. до 10 ноември 2006 г.

Във връзка с това Ви уведомявам, че: а) книжни екземпляри от всичките тези писма са били надлежно и своевременно предоставяни на Техни Превъзходителства Посланиците, акредитирани в България от държавите-членки на Европейския съюз, Европейската комисия на ЕС, САЩ и Швейцария; б) отделно от това, на посочените дипломатически представители съм предоставил и компютърен диск с електронен запис на текстовете на същите тези писма; в) текстовете на същите тези писма са публикувани в ИНТЕРНЕТ на адрес: http://iankov.com; г) текстовете на тези писма са подготвени за отпечатване като Том 7 на моята книжна поредица, озаглавена „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.

2) Книжен екземпляр на моето първо писмо от така наречените „Писма до Европайски и световни институции и лидери”.

Във връзка с това писмо уточнявам, че: то е адресирано до г-н Джон Рийд - Министър на вътрешните работи на Великобритания, и е изпратено с препоръчана пощенска пратка, подадена в София на 14 ноември 2006 г.; след изтичането на известен разумен срок на т. нар. „добронамерено и куртоазно дипломатическо изчакване на отговор от адресата” това писмо ще бъде публикувано в ИНТЕРНЕТ и в Том 8 на посочената моя документална поредица; освен това, буквалното или преразказаното съдържание на това писмо ще бъде предоставено на европейската и световната общественост.

Уточнявам, също така, че настоящето мое писмо до Вас, Господин Министър, има статуса на второ писмо от посочената епистоларна поредица и му предстои същата „съдба”.

3) Екземпляри на томове 1, 2, 3, 4, 5 и 6 на моята книжна поредица, озаглавена „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.

Уточнявам, че томове 4, 5 и 6 имат подзаглавие „Кого защитава Запъдът – Човешките права или Червената Мафия?”.

4) Екземпляри на книгите ми: а)Българският тероризъм”, второ, преработено и допълнено издание; б)Секретните служби и научните кадри в БАН и СУ, (Политическа документалистика)”, Книга Първа; в)Политическите убийства, Кн. І. Кой уби Володя Наков”.

ІІ.

Господин Министър,

Специално обръщам Вашето внимание върху обстоятелството, че както в документалните ми книги, така и в посочените две епистоларни поредици Вие ще намерите текстовете на множество мои официални писмени искания за властнически проверки и разследвания, главното съдържание на които се свежда до това, че редица изрично и поименно посочени от мен (свързани с Мафията и с държавната власт) личности ясно, недвусмислено и с цинично заплашителна откровеност са казвали не само пред мен, но и пред множество мои приятели и колеги, че:

А) по време на дейността на всички български правителства от 1990 г. до днес специалните (тайни) служби на българската държава са били получили изричното или конклудентното съгласие на съответните западни институции относно това да бъде абсолютно безнаказно обезпечено (не само сравнително „елегантно”, но включително и чрез най-брутален престъпен начин) не само моето отстраняване от българската политическа и юридическа сцена, но и моето и на членовете на семейството ми физическо ликвидиране;

Б) необходимостта да бъде постъпено по този начин произтича от това, че: аз по абсолютно недвусмислен и категоричен начин съм показал, че нямам абсолютно никакво намерение да спра да искам и да настоявам за наказателна отговорност за всички престъпни деяния, извършени от всички изрично и конкретно посочени личности (индивидуални лица), които по някакъв официален или секретен (таен) начин са били свързани с предишната и сегашната държавна власт, и именно в качеството си на такиви са били извършили съответните престъпни деяния; тази именно моя непримиримост към престъпниците от българския филиал на КГБ и руската Червена мафия създава известни затруднения не само на самите тях, но и на Запада, тъй като именно тях (тоест - комунистическите и мафиотските престъпници) Западът е избрал за и легитимирал като свои „демократични партньори”, във връзка с което е поел и задължението да защитава с всички средства както тяхната „безупречна” лична репутация, така и „безупречнатарепутация на престъпните финансови авоари, намиращи се в западните банки.

Специално обръщам Вашето внимание, Господин Министър, и върху обстоятелството, че досега както официалните български държавни институции, така и западните дипломатически мисии в София не са реагирали по абсолютно никакъв изричен и ясен (потвърдителен или опровергателен) начин на тези мои твърдения и искания за проверки и разследвания.

ІІІ.

Освен това, специално обръщам Вашето внимание, Господин Министър, и върху обстоятелството, че, позовавайки се на и извличайки аргументите си от така посочения цялостен доказателствен масив относно моята политическа, юридическа и научно-изследователска дейност, моето искане за получаване на политическо убежище в Швейцария за мен, съпругата ми и непълнолетната ми дъщеря е неразривно свързано със желанието и стремежа ми да реализирам следните три цели:

Първо: да спася от физическо унищожение последните останали живи членове на семейството ми, след като по вина на официалната българска държавна власт и на йерархично стоящия над нея управляващ елит на Червената Мафия са били унищожени по абсолютно престъпен начин баба ми Петкана, дядо ми Янко, брат ми Камен, баща ми Никола и майка ми Евтима.

Във връзка с това изрично и ясно подчертавам, че за себе си нямам такава непосредствена цел.

Второ: да продължа обществено-политическата и правозащитната си дейност, като създам и регистрирам (съгласно изискванията на швейцарското право) организация, наречена „Право и Справедливост”, главната цел на която да бъде:

събиране на доказателства за престъпната дейност, извършена от отделни личности, които по официален или секретен (таен) начин са били свързани с официалната българска държавна власт или с Мафията, и които именно в качеството си на такива са били извършили своята съответна престъпна дейност;

извършване на официална информационна дейност, насочена към мотивиране на швейцарската и останалата европейска и световна общественост и властническа институционалност за приобщаване към идеята и практиката за търсене на наказателна отговорност за всяко отделно престъпление, извършено от всеки отделен престъпен деец;

извършване на всякаква, необходима за подпомагане на правосъдието конкретна дейност, насочена към реализирането на търсената наказателна отговорност.

Трето: да довърша научно-изследователската си дейност по редица теми, по-главните от които са: Политическите убийства. Книга Втора”; Политическите убийства. Книга Трета”; Зеленото чудовище от Държавна сигурност: Фантом или реалност е българският медикаментозен тероризъм”; Кутията на Пандора. Една калейдоскопична визия върху тероризма”; Българският манталитет и неговите политически измерения”; Легитимните основи на политическата власт в България”; Червената мафия. Политологичен анализ на посткомунистическата престъпност; Социално-политическият преход”; Пътят към Европа. България в полето на ценностните периферии и геополитическите стратегии”; Политическата митология”; Психология на политиката”; Политическият медикализъм. Болестта в полето на политическата власт”; Терапия на инакомислието. Медицината като репресивен инструмент на комунистическата власт”.

ІV.

Господин Министър,

Като изразявам надеждата си, че настоящето мое писмо ще бъде посрещнато, прието и оценено съобразно вековните хуманистични принципи, характерни за швейцарската властническа традиция, приемете моите и на българските ми съмишленици поздравления и благопожелания.

17 ноември 2006 г. Янко Н. Янков

[Писмо №LPC-Euro-Just-02/17.11.2006 г.]

2007-08-19

БЪЛГАРИЯ - ШВЕЙЦАРИЯ НА БАЛКАНИТЕ!


Пре­диз­бор­на плат­фор­ма

на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес,

пуб­ли­ку­ва­на във в-к „Ли­бе­ра­лен кон­г­рес“

бр. 9 /23-­30.09.1991 г.

и от­дел­но раз­прос­т­ра­не­на чрез пла­ка­ти


Кон­к­рет­ни не­о­т­лож­ни дейс­т­вия за из­ба­вя­не на на­ро­да ни
от глад­на смърт, за бър­зо стъп­ва­не на кра­ка
и ста­би­лен нап­ре­дък, прев­ръ­ща­щи Бъл­га­рия
в Швей­ца­рия на Бал­ка­ни­те:

1. Из­би­ра­не на ли­бе­ра­лен пар­ла­мент с ми­ни­мал­но пред­с­та­ви­тел­с­т­во на со­ци­а­лис­ти­те-ко­му­нис­ти и тех­ни­те съ­ю­з­ни­ци.

2. Наз­на­ча­ва­не на ли­бе­рал­но пра­ви­тел­с­т­во.

3. Из­на­ся­не на ця­ла­та ис­ти­на за 47 го­ди­ни со­ци­а­лис­ти­чес­ки то­та­ли­та­ри­зъм.

4. За­дейс­т­ва­не на прог­ра­ма­та на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес за из­бав­ле­ние на Бъл­га­рия и за бър­зия ико­но­ми­чес­ки нап­ре­дък на Оте­чес­т­во­то ни.

5. Въз­с­та­но­вя­ва­не на един­с­т­ве­на­та ле­ги­тим­на за Бъл­га­рия кон­с­ти­ту­ция – Тър­нов­с­ка­та, и об­но­вя­ва­не­то й в ду­ха на съв­ре­мен­ни­те ли­бе­рал­ни идеи.

6. Кон­с­ти­ту­ци­он­но прог­ла­ся­ва­не на пос­то­ян­ния не­у­т­ра­ли­тет на Бъл­га­рия, меж­ду­на­род­но-договорно-прав­но га­ран­ти­ран от дър­жа­ви­те – пос­то­ян­ни член­ки на Съ­ве­та за си­гур­ност на ООН, и от НА­ТО.

7. Кон­с­ти­ту­ци­он­но обя­вя­ва­не на ця­ла­та бъл­гар­с­ка те­ри­то­рия за зо­на за сво­бод­на ико­но­ми­чес­ка дей­ност.

8. На­ма­ля­ва­не на пла­ща­ни­те су­мар­но да­нъ­ци на рав­ни­ще­то на най-нис­ки­те в све­та (не по-ви­со­ки от 20 на сто).

9. Въз­с­та­но­вя­ва­не със за­кон на всич­ки граж­дан­с­ки и ико­но­ми­чес­ки пра­ва на жи­ве­е­щи­те в чуж­би­на на­ши съ­на­род­ни­ци.

10. Въз­п­ри­е­ма­не на прог­ра­ма­та „Ран–Ът“ (за­е­д­но с раз­ра­бот­ка­та на Бъл­гар­с­ка­та асо­ци­а­ция за ста­бил­на ико­но­ми­ка /БА­СИ/, прог­ра­ма „Ли­бе­рал­на ико­но­ми­ка“) ка­то ос­но­ва на пре­хо­да план-па­зар.

11. Сключ­ва­не на ком­п­лекс от до­го­во­ри за об­шир­на и всес­т­ран­на, без­въз­мез­д­на тех­ни­чес­ка по­мощ от раз­ви­ти­те за­пад­ни дър­жа­ви.

12. Ор­га­ни­зи­ра­не по­лу­ча­ва­не­то на не­о­б­хо­ди­мия вън­шен ста­би­ли­за­ци­о­нен за­ем и прив­ли­ча­не на де­сет­ки ми­ли­а­р­ди до­ла­ри час­т­ни мораториум, потребител, чуж­ди ка­пи­та­ли в бъл­гар­с­ка­та ико­но­ми­ка.

13. Нор­ма­ли­зи­ра­не на зап­ла­ти­те в съ­о­т­вет­с­т­вие с рав­ни­ще­то на про­и­з­вод­с­т­во­то, пос­тиг­на­то ка­то ре­зул­тат от из­б­ро­е­ни­те мер­ки.

14. Де­сет­го­ди­шен да­нъ­чен мо­ра­то­ри­ум за до­хо­ди­те на про­и­з­во­ди­те­ли­те на сел­с­кос­то­пан­с­ка про­дук­ция и на стро­и­те­ли­те на жи­ли­ща за ма­со­вия пот­ре­би­тел.

15. На­ма­ля­ва­не на це­ни­те на ос­нов­ни­те хра­ни­тел­ни сто­ки.

16. Въз­с­та­но­вя­ва­не на ра­бо­та на всич­ки ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли, увол­не­ни от дър­жав­ни­те и ко­о­пе­ра­тив­ни­те пред­п­ри­я­тия пре­ди при­ва­ти­зи­ра­не­то им.

17. Не­за­бав­но връ­ща­не на всич­ки заг­ра­бе­ни от дър­жа­ва­та, БРП/К/, БКП/БСП, от ко­о­пе­ра­ци­и­те и от ТКЗС/ДЗС/МТС/АПК след 09.09.1944 г. иму­щес­т­ва, със съ­о­т­вет­на ком­пен­са­ция на соб­с­т­ве­ни­ци­те им за на­не­се­ни вре­ди.

18. Пъл­но ком­пен­си­ра­не на ог­ра­бе­на­та от пар­ток­ра­то­ри­те от 09.09.1944 г. до­се­га част от ра­бот­на­та зап­ла­та на всич­ки ра­бот­ни­ци и пен­си­о­не­ри, вклю­чи­тел­но и по­ла­га­ло­то се на тех­ни­те нас­ле­до­да­те­ли (с из­к­лю­че­ние на ня­кол­ко хи­ля­ди ду­ши, ко­и­то са би­ли са­мо на пар­тий­на служ­ба и са по­лу­ча­ва­ли неп­ра­во­мер­ни до­хо­ди за своя дъл­бо­ко вре­ден за об­щес­т­во­то труд).

19. При­ва­ти­зи­ра­не на дър­жав­на­та и ко­о­пе­ра­тив­на­та соб­с­т­ве­ност с учас­ти­е­то на всич­ки ра­бо­те­щи и пен­си­о­не­ри, ко­и­то ще за­ку­пу­ват сво­и­те дя­ло­ве не по па­зар­на, а по ос­та­тъч­на стой­ност.

20. Из­п­ре­вар­ва­що еже­ме­сеч­но уве­ли­че­ние на пен­си­и­те в стро­го съ­о­т­вет­с­т­вие с рав­ни­ще­то на ико­но­ми­чес­кия прос­пе­ри­тет на Бъл­гария.

21. За­е­ма­не на дър­жав­на служ­ба са­мо съ­о­б­раз­но с кон­к­рет­ния об­щес­т­вен при­нос на кан­ди­да­та, до­ка­за­но рав­ни­ще на гра­мот­ност и про­ве­ре­на про­фе­си­о­нал­на ком­пе­тен­т­ност.

22. Не­до­пус­ка­не от пар­ла­мен­та бю­джет­ни­те сред­с­т­ва за об­ра­зо­ва­ние, на­у­ка и кул­ту­ра да са под рав­ни­ще­то на пре­дос­та­вя­ни­те за от­б­ра­на.

23. По­е­тап­но пре­мах­ва­не на за­дъл­жи­тел­на­та во­ен­на служ­ба и съз­да­ва­не на про­фе­си­о­нал­ни въ­о­ръ­же­ни си­ли с ви­со­ка бо­е­с­по­соб­ност и га­ран­ти­ран жиз­нен стан­дарт.

24. Прив­ли­ча­не към на­ка­за­тел­на от­го­вор­ност на ви­нов­ни­ци­те за на­ци­о­нал­на­та ка­тас­т­ро­фа.

25. Чо­ве­ко­лю­би­ва прош­ка за всич­ки заб­лу­де­ни от со­ци­а­лиз­ма, но чис­то­сър­деч­но по­ка­я­ли се чрез де­ла­та си (а не на ду­ми) на­ши съ­гражда­ни.

Бъл­га­рия – Швей­ца­рия на Бал­ка­ни­те!

[Публикувана и на стр.366-368 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 604 с.].