Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права,
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок
4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web sites:
=========================================================
27 Април 2013 г.
Всички карти на
масата и отговорност
за престъпленията
на
Специалните
държавни служби,
на Прокуратурата,
на Съда,
на Правителството, на
Президента,
и на другите
държавни институции! – 559
До г-н Сотир С. Цацаров
–
Главен Прокурор на
България
(встъпил в официална длъжност на 21 Декември 2012),
Ad hoc Европейски Прокурор за България
(встъпил във фактическа длъжност на 16 Април 2013),
Съдебна палата, бул. „Витоша” №2, 1000 София
Към:
ВКП вх. №3307/2013
І.
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Както вече Ви е известно още от
първите ми официални писмени изложения почти веднага след встъпването Ви в
длъжността на Главен Прокурор на България,
без дори и една капка наивност
относно престъпната същност на т. нар. посткомунистическа държавна власт, и в
частност на Прокуратурата и Съда,
поради изключително
дълбоко-принципни съображения предприех стратегията
да се
отнасям към Вас с уважение, подобаващо на принципно-абстрактния (но не и на
реално-практическия) имидж на Прокурорската институция,
като в
частност вече почти четири месеци
-
т. нар. сто (100) дни -
съм се
стараел КАКТО И ДОСЕГА
да подлагам Прокуратурата като
институция на почти ежедневен принципен натиск за спазване на Правото,
НО
ОТДЕЛНО ОТ ТОВА И В СЪЩОТО ВРЕМЕ деликатно да се опитвам да обезпечавам
лично на Вас напълно достатъчно време да се ориентирате
КАКТО в новата за Вас функция,
ТАКА
И в новата ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОСТРО КРИЗИСНА СИТУАЦИЯ в България, в Европа и в
Света,
и така
Вие да имате спокойната възможност СВОБОДНО И ПО СЪВЕСТ да решите с кого да
бъдете – с Правото или с Мафията.
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Тъй като считам, че вече са налице определени групи факти и основания
да внеса известни
корекции именно в сферата на деликатността на тази ми досегашна лична стратегия,
с настоящите редове заявявам, че
вече,
БЕЗ ДА ИЗОСТАВЯМ СТРАТЕГИЯТА СИ
ДА ПРОДЪЛЖИТЕ ДА ИМАТЕ ШАНС ЗА АДЕКВАТНА ОРИЕНТАЦИЯ В НОВАТА ЗА ВАС
ПРОФЕСИОНАЛНА ФУНКЦИЯ,
официалните
ми изложения ще бъдат адресирани лично до Вас (а не до Вашите заместници) в
качеството Ви именно на Главен жрец на българската Прокурорска институция.
При това
изрично и пределно ясно подчертавам, че сред визираните
факти и основания особено релефно се откроява Вашата принципна позиция
относно необходимостта от
институционалната фигура на Европейски Прокурор за България,
в
каквато именно функция,
като израз на високо добронамерена и благородна воля, фактически и конклудентно,
Вие вече встъпихте
с
изявлението си от 16 Април 2013 г.;
което
изявление, впрочем,
съвсем
неслучайно бе направено именно в деня, който е официално честван
както
като
„Ден
на Българската Конституция“,
така
и като „Ден на българския юрист“;
и
което изявление по същество
има
характера на ИНСТИТУЦИОНАЛНА ПРОКЛАМАЦИЯ, заявена в
присъствието на двама видни функционери на Европейския съюз -
Мишел Конинкс - президента на Евроджъст,
и Джовани
Кеслер - генералния директор на Европейската служба OLAF.
Така, именно за да Ви дам
ПЪЛНАТА И МАКСИМАЛНАТА ВЪЗМОЖНОСТ
ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА
ТАКА ВИЗИРАНИТЕ ВАШИ ДВЕ ФУНКЦИИ
ИЛИ НАПЪЛНО УСПЕШНО ДА СЕ
РЕАЛИЗИРАТЕ
(нещо, което най-искрено Ви желая
и за което всеотдайно ще работя),
ИЛИ НАПЪЛНО ДА СЕ ПРОВАЛИТЕ ИЛИ САМОДЕМАСКИРАТЕ
(нещо, което никога няма да Ви
простя!)
ВИ ПРИЗОВАВАМ И ЕНЕРГИЧНО
НАСТОЯВАМ
ДА ПРЕДПРИЕМЕТЕ ТОТАЛНА РЕВИЗИЯ
НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ
ПРОКУРОРСКИ, СЪДЕБНИ,
АДМИНИСТРАТИВНИ И ВСЯКАКЪВ ДРУГ ВИД ПРЕПИСКИ И ДЕЛА,
в които са отразени и се съдържат
фактите
относно жестоката престъпна
дейност,
в резултат на която България е
доведена до сегашното състояние на
тежка национална катастрофа.
В частност,
КАКТО КАТО ЛИЧНО ЗАСЕГНАТ
от визираната престъпна дейност,
ТАКА
И КАТО официален представител на няколко пострадали от тази престъпна
дейност легитимни обществено-политически формирования,
ИЗРИЧНО, ЯСНО, КАТЕГОРИЧНО И
ЕНЕРГИЧНО НАСТОЯВАМ
ДА ПРЕДПРИЕМЕТЕ ТОТАЛНА НАДЗОРНА
РЕВИЗИЯ ЗА ПРАВОСЪОБРАЗНОСТ
НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ СВЪРЗАНИ С
МОЕТО ИМЕ
ПРОКУРОРСКИ, СЪДЕБНИ,
АДМИНИСТРАТИВНИ И ВСЯКАКЪВ ДРУГ ВИД ПРЕПИСКИ И ДЕЛА
от времето на 70-те
(седемдесетте) години до днес!!!
*************
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Така, в контекста на по-горе пределно
ясно формулираното мое КОНКРЕТНО ИСКАНЕ тук и сега ПОТВЪРЖДАВАМ ВАЛИДНОСТТА НА
ЦЯЛОСТНИЯ (ПЪЛНИЯ) ТЕКСТ на книгата на Николай Михайлов „Янко Янков-Вельовски (Биографични фрагменти)“,
издадена през 2012 г. в обем от 335 странци (голям формат).
В частност потвърждавам
и следния (с.151-160, т.34) тук приложен (цитиран, възпроизведен) текст,
по съдържанието на който изрично и пределно ясно настоявам да бъде извършено
ПРЕЦИЗНО И ОБСТОЙНО НАКАЗАТЕЛНО
РАЗСЛЕДВАНЕ.
-------------
(... ... ... ... ... ... ...)
“34) При напълно рутитен медицински преглед,
проведен
на 27 Юли 2004 г., Елка Петкова
Янкова - съпругата на Янко Янков,
е
шокирана с информацията, че е твърде висока вероятността да има онкологично
заболяване,
което
все още е в своя начален стадий и е преодолимо единствено чрез оперативнто
отстраняване.
На
другия ден информацията е потвърдена от ехографско изследване и е дадено
предписание за
спешен
прием в Специализираната болница за активно лечение по онкология,
където е
приета след шест (6) дни, на 04 Август, оперирана е на другия ден и е изписана
на 09 Август 2004 г. с диагноза „Carcinoma glandulae mammae dextra“, или иначе казано – рак
на млечната жлеза.
Едва
след почти три месеци, на 21 Октомври
2004 г., Елка Петкова Янкова получила резултатите от следоперативните
клинични изследвания, които обосновавали необходимостта от вече извършената
хирургическа интервенция.
Тъй
като, обаче, междувременно
вече
били възникнали редица събития, даващи основание за
сериозни
съмнения относно основателността на извършената операция,
тя се
обърнала към специалисти от съвсем друга болница, а именно към
Катедрата по патология в Александровската
болница,
където
поискала да бъде извършено дублиращо изследване на иззетия по времето на
операцията биологичен материал.
Резултатите от това изследване показали
липса на основание за извършената операция.
Във
връзка с визираното сериозно разминаване на резултатите от двете следоперативни
изследвания
Янко Янков се обърнал с искане за разяснение както към
специалистите от болницата, така и към Съвета
на директорите на болницата, така и към Министъра на здравеопазването.
В
„отговор“ той получил писмо (датирано 27 Май 2005 г.), подписано от Главния
секретар на Министерството на здравеопазването доц. д-р Красимир Гигов,
в текста на което не се съдържал абсолютно никакъв
коментар на посочените от Янков факти;
отделно
в писмото фигурирал текст, обосноваващ легитимността или основателността на
действията на лекарите, съгласно който текст лечението на г-жа Янкова е било
обсъдено на клинична конференция с участието на девет лекари.
На 30-31 Май 2005 г. Янко Янков датирал и
регистрирал в Министерството текст (№
94-Я-9/31.05.2005 г.), с който:
***обърнал
внимание, че не е получил коментар или обяснение на нито един от посочените от
него факти; и че настоява да получи коментар; и
***че
както на него, така и на съпругата му не им е известно да е било имало каквото
и да е конферентно клинично обсъждане; и настоявал да получи документацията
относно факта на провеждането на такова обсъждане и относно съдържанието и
решението
(точният
текст е:
„Защо не сте ми посочили кога е било
извършено въпросното „обсъждане?“ и
„Защо съпругата ми не е била уведомена за
това?“).
В отговор
на
17.06.2005 г. Главният секретар
на Министерството на здравеопазването Красимир Гигов изпратил писмо до Янко Янков, в което се съдържал
следният текст:
„Подобна
информация е лична и конфиденциална между лекаря и пациента и не можем да Ви
съобщим допълнителни подробности извън тези, с които сте запознат“.
Тук
следва да бъде отбелязано, че в официално публикуван текст, озаглавен
„Медикаментозният
тероризъм“,
адресиран
до Главния Прокурор
и до Министъра на здравеопазването,
Янко Янков пояснява, че лично
и отдавна познава визирания Красимир Гигов;
и че
разполага с напълно точната информация
не само че
Гигов е изключително тясно свързано
с офицерския състав на уж бившата Държавна сигурност,
но и че
е бил и продължава да е едно от главните действуващи лица в престъпната дейност
на посткомунистическата Червена Мафия по ограбването на несметните
богатства на две от водещите държавни фирми, а именно – в т.нар.
„Български червен кръст” и „Експомед”.
На 01 Август 2005 г. Елка
Янкова лично посетила т.нар. „регистратура“
в болницата, в която е била оперирана, легитимирала се и
поискала да се запознае със съдържанието на документацията,
отнасяща се до нейното оперативно третиране,
но получила трикратно
изречен отговор,
че тя няма абсолютно никакво право да знае какво
пише в тази документация,
и че такова право имат само лекарите от болницата.
Същият
ден Янко Янков написал писмо,
адресирано до Председателя на Съвета на
директорите на болницата
(изпратено
с препоръчана поща, разписка № 00034/02.08.2005 г.),
в което
описал ситуацията на изрични и категорични откази да бъде даден информативен
достъп до визираната медицинска документация
както
лично на него,
така и
лично на съпругата му.
В
писмото си той конкретно посочил, че
именно
поведението на лекарите и на институциите е фактор, който силно подхранва подозрението
за
наличие
на престъпна дейност,
извършена
по искане и в полза на специалните служби;
и че той
настоява да получи копие от визираната документация именно за да намери отговор
на въпроса
„Защо оперативното третиране е било извършено без
предварително извършване на всички необходими диагностични изследвания?“.
Отговор
на така поставения въпрос, разбира се, Янков
не получил.
След
всичко това на 14 Февруари 2011 г.,
действувайки като официален пълномощен представител
(с
нотариално заверено пълномощно)
на
съпругата си,
Янко Янков завел (вх.рег.№
3317/14.02.2011 г.) и
ПРЕДЯВИЛ
в Административния съд София-град
СЪДЕБЕН ИСК
срещу
Министерския съвет (Правителството),
който
иск бил възложен за произнасяне от
„съдия“ Милена Славейкова,
Заместник-Председател на Административния съд София-град.
Вижте
съдържанието на първия съществен пункт от текста на този ИСК:
„ Седмо уточнение по
съществото на казуса:
От така
тук приложените от мен и от посочените (намиращи се в патримониума на
ответника) ДОКАЗАТЕЛСТВА е видно,
че:
в наше
официално писмо от 01 Август 2005 г., адресирано до Председателя на Съвета на
директорите на ДЪРЖАВНАТА Национална специализирана болница за активно лечение
по онкология, изрично и пределно ясно сме посочили, че вече са изминали повече от три месеци, откакто сме поискали да получим
отговор на въпроса „поради какви причини е бил променен
медикаментът относно хормоналната терапия“,
НО ВСЕ
ОЩЕ НЕ СМЕ ПОЛУЧИЛИ НИКАКЪВ ОТГОВОР.
В същото
писмо изрично и пределно ясно сме посочили:
***че на
нас ни е много добре известно, че по времето на класическия комунистически
политически режим същата тази болница се е била намирала под непосредствената
протекция на Политбюро на ЦК на БКП
и на Държавна сигурност;
***че
лично генералът от Държавна сигурност
Иван Горинов е обезпечавал безпроблемното престъпно медицинско и медикаментозно
експериментиране с напълно нищо неподозиращи хора;
***че тогава
всеки опит на заинтересованите да получат копия от каквито и да са документи е
бил посрещан с точно същото мълчание, а ДС
им е затваряла устата;
***че
чрез своето поведение Председателят на
Съвета на директорите на болницата всъщност показва, че тази престъпна
практика продължава и днес.
В същото
писмо изрично и пределно ясно сме посочили:
***че
същия ден, на първи август 2005 г., двамата със съпругата ми заедно сме посетили
т.нар. „регистратура“, където СМЕ
ПОИСКАЛИ ДА ПОЛУЧИМ КОПИЯ ОТ ДОКУМЕНТАЦИЯТА,
НО
ОФИЦИАЛНО НИ Е БИЛО ОТКАЗАНО, КАТО НИ Е КАЗАНО, ЧЕ НЕ САМО АЗ, НО И ЛИЧНО
СЪПРУГАТА МИ НЯМА АБСОЛЮТНО НИКАКВО ПРАВО ДА ЗНАЕ КАКВО ПИШЕ В ТАЗИ
ДОКУМЕНТАЦИЯ;
че само
съдебната институция може да поиска достъп до информацията, съдържаща се в тази
документация - като, обаче, ръководството на болницата може да се съгласи, но
може и да откаже да изпрати на Съда
копия от документацията; при което дори и документите да бъдат изпратени в Съда, съпругата ми няма да има никакво
право да знае какво пише в тези документи.
Тъй като
ДО ДНЕС НЕ СМЕ ПОЛУЧИЛИ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР НА ТАКА ПОСТАВЕНИТЕ ОТ НАС
ВЪПРОСИ КАКТО ОТ Председателя на Съвета на директорите на ДЪРЖАВНАТА болница, ТАКА
И ОТ Министерството на здравеопазването,
тук и
сега, с настоящия съдебен Иск пледираме пред българския Съд да задължи
ответника да даде на нас и на Съда пределно ясен отговор на така поставените от
нас въпроси.“.
Вижте
съдържанието и на втория съществен пункт от текста на този ИСК:
„ Осмо уточнение по
съществото на казуса:
От така
тук приложените от мен и от посочените (намиращи се в патримониума на
ответника) ДОКАЗАТЕЛСТВА е видно, че:
на 08 Юли
2009 г. съпругата ми е депозирала специална Жалба, адресирана до Националната
експертна лекарска комисия (НЕЛК), с текста на която изрично и пределно
ясно е
поискала да й
бъдат дадени категорични, ясни и недвусмислени отговори на няколко изрични и
пределно ясни въпроси.
После, на 28 Октомври 2009 г. съпругата ми
е депозирала специална Жалба,
адресирана до Министъра на здравеопазването,
в която е посочила, че ВЕЧЕ ТРИ МЕСЕЦИ НЕ САМО НЕ Е ПОЛУЧИЛА НИКАКЪВ ОТГОВОР НА
ПОСТАВЕНИТЕ ОТ НЕЯ ВЪПРОСИ, НО И Е СТАНАЛА ОБЕКТ НА НЕДОПУСТИМИ
АДМИНИСТРАТИВНО-БЮРОКРАТИЧНИ ТРИКОВЕ, целящи да не се стигне до даването на
същностен отговор на тези въпроси.
Тук и сега възпроизвеждам основните положения на
въпросите, на които ДО ДНЕС НЕ Е ДАДЕН АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР.
Първо: да бъде даден ясен и
категоричен отговор на въпросите:
а) в съответствие ли е с
Европейското право (Правото на Европейския съюз) българската нормативна
регламентация на казусите, засягащи онкоболните;
б) ако не е в съответствие, защо
българските институции, включително и институциите, ангажирани с моя казус, не
прилагат европейската регламентация, която са длъжни да прилагат като имаща
по-голяма (по-висока) правна сила, а прилагат геноцидноориентираната българска
нормативна и по същество антиправна регламентация?
Второ: да бъде даден ясен и недвусмислен
експертен отговор на въпроса относно възможните причинни фактори, водещи до
този тип онкологични заболявания.
Във
връзка с това в текста изрично е заявено, че върху основата на колосален брой
конкретни факти и обстоятелства у нас е налице категоричното убеждение,
че
специално
нейното онкологично заболяване е резултат не само и дори не толкова на общата геноцидна стратегия на българската
мафиотска държава спрямо всички български граждани,
колкото (и най-вече) на специалната репресивна стратегия на
българските специални служби, прилагана спрямо нея като съпруга на бивш
многогодишен политически затворник на комунистическия режим и сегашен
хабилитиран университетски преподавател по юридически науки,
който и днес неуморно използува
квалификацията си, за да разобличава престъпната дейност на бившата
комунистическа и на сегашната неокомунистическа и мафиотска държавна власт.
В
частност в теста е уточнено, че именно след като аз, нейният съпруг, съм бил
станал обект на специалните оперативни мероприятия на тайните служби, в „странен синхрон” с техните операции именно
от раково заболяване са починали братът и баща ми, а майка ми, след точно
четири туморни операции просто е била удушена и убита; че през това време
именно от рак са починали голяма част от близките ми приятели и приятелки,
които са били ангажирани с моята неуморна антикомунистическа и антимафиотска
политическа дейност; и че само преди няколко месеци е била погребана като
починала именно от раково заболяване една жена (Ц. Г.), която заради антикомунистическа дейност е била арестувана
през 1984 г. за доста продължително време, а от 1994 г. до смъртта си е била
личен и организационен секретар на ръководената от мен политическа партия.
В
контекста на всичко това за мен е напълно закономерен въпросът:
„Дали
раковото заболяване е само „вид заболяване”, или е и умело използувано от
държавната и мафиотската власт „вид политико-репресивно оръжие”?
В
частност към този въпрос е уточнено:
*че
тя,
съпругата ми Елка Петкова Янкова, има две висши образования, а именно магистър по стоматология и магистър по педагогика;
*че
е омъжена за мен от 1994 г.;
*че
още през 1994 г. е била станала „мишена”
на неимоверен брой специални оперативни мероприятия и провокации;
*че
още през 1997 г. е била уволнена и оттогава абсолютно всички
работодатели, към които се е обръщала, са й обещавали да я назначат на работа „още на другия ден”, и още на другия ден
са отказвали, след като са узнавали името на съпруга й;
*че
тя е била регистрирана като безработна в Софийската агенция по заетостта, Дирекция
„Бюро по труда” (рег. № 2805), където след двегодишни унизителни опити да я
накарат „доброволно” да си изтегля документите, накрая официално са й
предложили да я назначат на работа като „метачка на улиците”.
Накрая
в контекста на това е зададен въпросът: „Как мислите: „Дали една такава
ежесекундно-интензивна стресова ситуация е карциномостимулираща
(карциномогенна) или не е?”.
Трето: изрично и пределно ясно е
поискано да бъде събрана и при решението да бъде взета предвид цялата
медицинска документация, свързана с нейния казус - от момента на оперирането -
при което да бъде обърнато специално внимание на показателите от хистологичните и
другите изследвания, както и на въпроса относно предписаните й препарати за
лечение.
А) Тук, в частност, изрично е
поискано да бъде взето изрично и ясно отношение по следните проблемни
направления, факти и обстоятелства:
Þда бъдат изрично и ясно
документално посочени броят и датите на хистологичните изследвания,
показателите от тези изследвания и връзката между тези показатели и съответните
оперативни и медикаментозни третирания.
Тук
изрично е поискано да бъде даден недвусмислен отговор на следните въпроси:
„Хистологичните
изследвания потвърдили ли са основателността на самата операция?”;
„Хистологичните
изследвания потвърдили ли са основателността на постоперативното лъчево,
химиотерапевтично и медикаментозно третиране?”; и
„Дали
хистологичните изследвания потвърждават или не потвърждават основателността
както на самата оперативна интервенция, така и на медикаментозните третирания?”;
(. . . )
Þвъв връзка с горното изрично,
ясно и категорично е заявено искането да бъдат подложени на специална официална
тройна експертиза задължително съхраняваните в болничното заведение иззети
(взети) по време на операцията структурни елементи от отстраненото раково
образувание (както и дали ДНК-анализът потвърждава, че съхраняваните
биоструктури действително са мои и не са подменени).“.
В
отговор с „Разпореждане
№ 944 от 02.03.2011 г.“ визираната „съдия“ е постановила, че така
предявеният ИСК има характера на „злоупотреба с
процесуални права“,
тъй като
съдържал
„недопустими искания и претенции“;
и тъй като
такава злоупотреба „не следва да бъде толерирана“,
издала
т.нар. „Разпореждане“, съгласно
което предприетата процедура се пресича, без
да бъде образувано съдебно дело по същество.
Тъй като визираният „съдебен“ акт все пак подлежи на обжалване, на 18.03.2011 г.
Янко Янков официално регистрирал
(вх. рег. №-5693) адресирана до Върховния административен съд т.нар. „Частна
жалба“, но до днес, вече повече от една година, той:
*не само
не е получил абсолютно никакъв отговор;
*не му е
даден абсолютно никакъв достъп до документацията по съдебната преписка;
*но и
многократно е подлаган на „добронамерени предупреждания“, че ако
иска да не пострадат членовете на семейството му, той трябва да спре да
предявява нови съдебни и прокурорски искания и да спре да се интересува от
процедурите по вече предявените такива.
Впрочем,
за факта на тези заплахи
и за
имената на тези, които са ги правели,
през Декември
2011 г.
и през
Януари и Февруари 2012 г.
Янко Янков е говорил в телевизионното
предаване „Диагноза“ на журналиста
Георги Ифандиев по телевизия „Евроком“;
в резултат
на това, обаче,
още през
февруари журналистът е уволнен,
а
предаването е свалено от програмата на медията.
Все пак,
записите на тези телевизионни предавания са публично достъпни в електронното
пространство на Интернет.“
-------------
*************
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Тъй като
така визираният казус е пределно и недвусмислено ясен,
категорично и ясно настоявам
СПЕШНО И НЕОТЛОЖНО да възложите
на Националната следствена служба прецизно да извърши легитимните процедури
и да бъда
своевременно уведомен за хода и резултата от тези процедури.
Впрочем, Господин Главен Прокурор
Цацаров,
Настоявам за най-строго и
прецизно спазване на принципите и нормите на Правото
27 Април 2013 г. Янко Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар