Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права,
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок
4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web sites:
=========================================================
20 Април 2013 г.
Всички карти на
масата и отговорност
за престъпленията
на
Специалните
държавни служби,
на Прокуратурата,
на Съда,
на Правителството, на
Президента,
и на другите
държавни институции! – 554
До г-н Сотир С. Цацаров
–
Главен Прокурор на
България
(встъпил в официална длъжност на 21 Декември 2012),
Ad hoc Европейски Прокурор за България
(встъпил във фактическа длъжност на 16 Април 2013),
Съдебна палата, бул. „Витоша” №2, 1000 София
Към:
ВКП вх. №3307/2013
І.
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Както вече Ви е известно още от
първите ми официални писмени изложения почти веднага след встъпването Ви в
длъжността на Главен Прокурор на България,
без дори и една капка наивност
относно престъпната същност на т. нар. посткомунистическа държавна власт, и в
частност на Прокуратурата и Съда,
поради изключително
дълбоко-принципни съображения предприех стратегията
да се
отнасям към Вас с уважение, подобаващо на принципно-абстрактния (но не и на
реално-практическия) имидж на Прокурорската институция,
като в
частност вече почти четири месеци
-
т. нар. сто (100) дни -
съм се
стараел КАКТО И ДОСЕГА
да подлагам Прокуратурата като
институция на почти ежедневен принципен натиск за спазване на Правото,
НО
ОТДЕЛНО ОТ ТОВА И В СЪЩОТО ВРЕМЕ деликатно да се опитвам да обезпечавам
лично на Вас напълно достатъчно време да се ориентирате
КАКТО в новата за Вас функция,
ТАКА
И в новата ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОСТРО КРИЗИСНА СИТУАЦИЯ в България, в Европа и в
Света,
и така
Вие да имате спокойната възможност СВОБОДНО И ПО СЪВЕСТ да решите с кого да
бъдете – с Правото или с Мафията.
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Тъй като считам, че вече са налице определени групи факти и основания
да внеса известни
корекции именно в сферата на деликатността на тази ми досегашна лична стратегия,
с настоящите редове заявявам, че
вече,
БЕЗ ДА ИЗОСТАВЯМ СТРАТЕГИЯТА СИ
ДА ПРОДЪЛЖИТЕ ДА ИМАТЕ ШАНС ЗА АДЕКВАТНА ОРИЕНТАЦИЯ В НОВАТА ЗА ВАС
ПРОФЕСИОНАЛНА ФУНКЦИЯ,
официалните
ми изложения ще бъдат адресирани лично до Вас (а не до Вашите заместници) в
качеството Ви именно на Главен жрец на българската Прокурорска институция.
При това
изрично и пределно ясно подчертавам, че сред визираните
факти и основания особено релефно се откроява Вашата принципна позиция
относно необходимостта от
институционалната фигура на Европейски Прокурор за България,
в
каквато именно функция,
като израз на високо добронамерена и благородна воля, фактически и конклудентно,
Вие вече встъпихте
с
изявлението си от 16 Април 2013;
което
изявление, впрочем,
съвсем
неслучайно бе направено именно в деня, който е официално честван
както
като
„Ден
на Българската Конституция“,
така
и като „Ден на българския юрист“;
и
което изявление по същество
има
характера на ИНСТИТУЦИОНАЛНА ПРОКЛАМАЦИЯ, заявена в
присъствието на двама видни функционери на Европейския съюз -
Мишел Конинкс - президентът на Евроджъст,
и Джовани
Кеслер - генерален директор на Европейската служба OLAF.
Така, именно за да Ви дам
ПЪЛНАТА И МАКСИМАЛНАТА ВЪЗМОЖНОСТ
ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА
ТАКА ВИЗИРАНИТЕ ВАШИ ДВЕ ФУНКЦИИ
ИЛИ НАПЪЛНО УСПЕШНО ДА СЕ
РЕАЛИЗИРАТЕ
(нещо, което най-искрено Ви желая
и за което всеотдайно ще работя),
ИЛИ НАПЪЛНО ДА СЕ ПРОВАЛИТЕ ИЛИ САМОДЕМАСКИРАТЕ
(нещо, което никога няма да Ви
простя!)
ВИ ПРИЗОВАВАМ И ЕНЕРГИЧНО
НАСТОЯВАМ
ДА ПРЕДПРИЕМЕТЕ ТОТАЛНА РЕВИЗИЯ
НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ
ПРОКУРОРСКИ, СЪДЕБНИ,
АДМИНИСТРАТИВНИ И ВСЯКАКЪВ ДРУГ ВИД ПРЕПИСКИ И ДЕЛА,
в които са отразени и се съдържат
фактите
относно жестоката престъпна
дейност,
в резултат на която България е
доведена до сегашното състояние на
тежка национална катастрофа.
В частност,
КАКТО КАТО ЛИЧНО ЗАСЕГНАТ
от визираната престъпна дейност,
ТАКА
И КАТО официален представител на няколко пострадали от тази престъпна
дейност легитимни обществено-политически формирования,
ИЗРИЧНО, ЯСНО, КАТЕГОРИЧНО И
ЕНЕРГИЧНО НАСТОЯВАМ
ДА ПРЕДПРИЕМЕТЕ ТОТАЛНА НАДЗОРНА РЕВИЗИЯ ЗА ПРАВОСЪОБРАЗНОСТ
НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ СВЪРЗАНИ С
МОЕТО ИМЕ
ПРОКУРОРСКИ, СЪДЕБНИ,
АДМИНИСТРАТИВНИ И ВСЯКАКЪВ ДРУГ ВИД ПРЕПИСКИ И ДЕЛА
от времето на 70-те
(седемдесетте) години до днес!!!
*************
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Така, в контекста на по-горе пределно
ясно формулираното мое КОНКРЕТНО ИСКАНЕ тук и сега ПОТВЪРЖДАВАМ ВАЛИДНОСТТА НА
ЦЯЛОСТНИЯ (ПЪЛНИЯ) ТЕКСТ на книгата на Николай Михайлов „Янко Янков-Вельовски (Биографични фрагменти)“,
издадена през 2012 г. в обем от 335 странци (голям формат).
В частност потвърждавам
и следния (с.86-97, т.24) тук приложен (цитиран, възпроизведен) текст,
по съдържанието на който изрично и пределно ясно настоявам да бъде извършено
ПРЕЦИЗНО И ОБСТОЙНО НАКАЗАТЕЛНО
РАЗСЛЕДВАНЕ.
-------------
(... ... ... ... ... ... ...)
„ХІІІ.
24.) След като на 31.10.1989 г. Янко Янков е освободен от затвора,
само четири
дни по-късно, още на 05.11.1989 г. той е започнал да отправя (и до днес не е
спирал!)
своите
многобройни протестни искания до различните властови институции за разследване
и търсене на наказателна и репараторна отговорност за изключително големия брой
престъпни посегателства на държавната власт върху
брат му Камен, майка му Евтима, баща му
Никола, баба му Петкана и дядо му Янко и, разбира се, върху самия него.
Впрочем, в трагично бърз ритъм само за
няколко години смъртта постига и брат му, и баща му и майка му, а самият той
остава жив само благодарение на лекарите от най-голямата и най-авторитетната в
Европа болница „Grosshadern“ в
Мюнхен, Германия;
а той отива
там, след като тук, в София, в България, са му били правени няколко изследвания
от „най-висококвалифицирани“ и „най-високоавторитетни“ „светила на българската медицина“ и са му
казали, че е напълно здрав;
а там, в Мюнхен, Германия, лекарите още на
петата минута на прегледа му казали, че има заболяване, изразяващо се в
наличието на доста обемист тумор на надбъбречната жлеза (Phaochromozytom rechts);
а след
като го оперирали му казали, че това
заболяване най-вероятно се дължи на изкуствено химико-фармацевтично третиране в
комбинация с упражнявания върху него многогодишен перманентен психически стрес.
-------------
В деня
на арестуването на Янко Янков в дома
на родителите му органите на Държавна
сигурност извършили обиск, претърсване и изземване на вещи. Точно по същото
време баба му Петкана се е намирала
на работа в лозето и именно там я застигнала вестта за арестуването на внука й
и за обиска в дома й. Още там, докато е в лозето, тя получила мозъчен инсулт и
след три дни била погребана.
След
многобройни и многогодишни настойчиви искания от Янко Янков прокуратурата образувала разследване, което завършило с
констатацията, че смъртта на баба му се дължи на старост; и че
липсва (не
съществува) никаква взаимовръзка между нейната смърт и действията на Държавна сигурност по неговото
арестуване и обиска в нейния дом,
тъй
като тя не е била присъствувала и не е била непосредствен очевидец както на
неговото арестуване, така и на обиска в дома й.
На многобройните официални писмени протести
на Янко Янков срещу визираната
нагла и
брутална аргументация
легитимираната
от Европа българска държавна власт просто е отвръщала както с пълно официално
вербално и писмено мълчание, така и с голямо множество интензивни репресивни
оперативни акции, пределно ясно и подразбиращо се подсказващи му, че от него се
иска да си мълчи.
-------------
След
многобройни и многогодишни настойчиви искания на Янко Янков да бъде намерена и разследвана причинната връзка между
неговото абсолютно противозаконно осъждане и настаняване в затвора и смъртта на дядо му Янко, застигнала го
само няколко дни след като отишъл на свиждане с внука си в затвора,
прокуратурата дала официален отговор, че става въпрос за най-банална смърт
поради старост;
а чрез многобройните секретни оперативни
мероприятия и репресивни акции на специалните служби на „жалбоподателя“ систематично му се давала възможността да проумее и
да разбере, че от него се иска да си мълчи; и всичкото това, разбира се, е ставало и продължава да става именно по
времето на управлението на легитимираната от Европа „демократична“ българска
политическа власт.
-------------
Официалната
диагноза
за смъртта на баща му Никола е carcinoma gladnulaе (жлезист карцином, рак
на жлезите), а официалната диагноза за смъртта на майка
му Евтима е „остър миокарден инфаркт“; въпреки многобройните настоявания на Янко Янков да бъде извършено
разследване, което да потърси и установи дали има причинна връзка между тези смъртни
диагнози и упражнените в продължение на много години върху родителите му
репресивни акции на държавната власт, на него просто не му е отговаряно
каквото и да е.
Нещо
повече – Янко Янков изрично и
официално е предявил искане да бъде извършено разследване по повод наличието на
очевидни следи, даващи основание да се счита, че
майка
му е била удушена;
прокуратурата,
разбира се, просто не му е отговорила каквото и да е.
И, разбира се, „официалното мълчание“ на
държавната власт винаги е било съпроводено от неофициални секретни оперативни
мероприятия на специалните служби, насочени към това той да бъде
мотивиран „да проумее“, че от него се иска да си мълчи, и че ако
не си мълчи, ще пострадат и останалите живи членове на семейството му, а той ще
бъде последен, за да „изстрада винати си за техната смърт“.
-------------
Най-обемиста
и най-драстична е документацията, свързана със смъртта на брат му Камен.
От
документацията, свързана с всички строго секретни оперативни
мероприятия срещу самия Янко
Янков е видно, че заедно с него тези мероприятия са били изключително
интензивно насочени и срещу брат му
Камен.
Така, от ДОР
„Дракон“, раздел ІІІ, точка 2, подточка Б от специалния
строго
секретен План за оперативни мероприятия, утвърден на 11 Януари 1983 г. и
преутвърден на 11 Февруари 1983 г.,
който План
е подписан от двама генерали, които по онова време са били
най-високопоставените в системата на Държавна сигурност, а именно генерал Петър Стоянов и генерал Антон Мусаков,
е видно, че
Камен Янков е планиран да бъде обект на свръхсекретни репресивни мероприятия при
сравнително точно описание на планираните секретни операции.
От същите тези материали и най-вече от
материалите по следственото и съдебното дело, по което е била постановена
абсолютно противозаконната присъда е видно, че Държавна сигурност упорито се е стараела да докаже и да обоснове
една съдебна теза, която не е била имала абсолютно нищо общо с истината.
Така, съгласно
ясно изразената по време на следственото и съдебното дело теза на Държавна
сигурност двамата братя:
*не
просто са ръководели злостна и опасна противодържавна организация, но и
след
като софийският апартамент на единия брат вече е бил конфискуван
(макар
и формално да е бил взет от вече бившата
му съпруга, която като секретен агент на ДС, макар и да си е била имала
друго, свое собствено жилище, охотно е встъпила като прикритие на оперативните
мероприятия на ДС, придавайки им
личностно-семеен характер и прикривайки истинския характер на репресията; при
това самото изземване е било осъществено без каквото и да е съдебно решение, а само
с акт на кварталния инспектор на МВР),
следва
да бъде конфискуван с осъдителна съдебна присъда и собственият апартамент на
другия брат
в
провинциалния град Монтана; апартаментът да бъде иззет и даден на държавата,
като прилагането на този „откровен
вариант“ се е било налагало от обстоятелството, че Камен Янков все още е бил ерген;
*и че това следва да бъде направено, тъй
като именно апартаментът на Камен Янков е бил служел като щаб на опасната нелегална
противодържавна организация, ръководена от двамата братя;
*и тъй
като точно в този апартамент са се били провеждали конспиративни срещи, и тъй
като точно там е било осъществявано планирането и ръководството на извършваните
от тази организация противодържавни акции;
*каквито неща, разбира се, въобще не е било
имало и за съществуването на които никога не е имало абсолютно никакви
доказателства.
Този
брутален (но пределно ясно документиран) факт несъмнено свидетелствува, че спрямо
близките на Янко Янков и спрямо самия него
държавната
власт съвсем не се е била задоволявала само с прилагането на средствата на
абсолютно престъпния институционален политически и властови репресивен натиск,
но и че е
прилагала широкоспектърен социално-икономически терор, изразяващ се в техното
тотално лишаване от средствата им за най-елементарно битово
съществуване, на техното лишаване от икономическите и битовите основи и устои
на живота им.
Официалната
документация е регистрирала:
*че Камен
Янков е бил обект на отделни и самостоятелни секретни оперативни разработки,
документацията за които е била унищожена в края на 1990 г.;
*което
означава, че той е бил обект на секретни оперативни мероприятия
цяла
една година след уж демократичните политически промени, и
цяла
една година след формалното официално разтуряне и формалното юридическо
несъществуване на комунистическата Държавна сигурност;
*но може
би най-зловещият факт се състои в това, че унищожаването на документацията е
било станало точно по същото време, когато вече по категорично ясен начин се е
знаело, че именно в резултат на прилаганите от Държавна сигурност химически,
фармакологически и стресови репресивни мероприятия Камен Янков вече има
заболяване и му предстои медицинска операция;
*нещо
повече – тази документация е била унищожена абсолютно точно по същото време,
точно в същите дни или дори часове, когато Камен Янков е постъпил за
изследвания и за опериране в хирургическото отделение на Медицинската академия
в София.
При това
специално внимание заслужава фактът, че в тази болница първоначално са отказали
да го приемат, тъй като провинциалните лекари категорично били отказали да
дадат официално документирано предписание за лечение в София и категорично
настоявали той да бъде опериран от тях в болницата в град Монтана;
според Янко Янков това е било станало поради „елементарното обстоятелство“, че по
онова време съгласно текстовете на изрични законови разпоредби всичките лекари
в България просто са били длъжни да бъдат секретни агенти на съответните
структури на специалните служби;
което,
впрочем, е било организирано съгласно законовите изисквания всички лекари да
бъдат военизирани, да имат офицерски чинове и да са подписали декларации
за „мълчание“, декларации за пазене на „държавна тайна“,
при което пределно ясно са знаели, че всъщност участвуват в престъпна дейност, прикривана зад патриотични фразеологии
и тайни „държавни“ интереси;
*във Второ хирургическо отделение на Медицинската
академия в София Камен Янков е бил приет едва след като брат му се легитимирал
като депутат (сенатор) във Великото Народно събрание, и едва след като в
болницата лично е бил пристигнал един от видните членове на Комисията по
здравеопазването в Парламента – известният хирург професор Александър Чирков;
*от
медицинската документация е видно, че Камен
Янков е бил опериран на 10 Януари 1991 г.
и на 18 Януари е изписан в добро общо състояние, без оплаквания и спокойна
оперативна рана.
Изрично е
записано, че е бил опериран
жлъчният мехур, който е бил запълнен с конкременти (камъни от утаени соли) и че
всичките му други вътрешни органи са се намирали в добро състояние;
*от медицинската документация е видно, че САМО ЕДИН МЕСЕЦ И ПОЛОВИНА СЛЕД ТОВА, на 09 Март 1991 г., Камен Янков е бил приет в Първо хирургическо отделение на Медицинската академия,
С ДИАГНОЗА тотална инфилтрация от аденокарцином.
*същата медицинска документация установява,
че на
31 Май 1991 г. Камен Янков е издъхнал, и на другия ден е бил погребан.
Янко Янков е категоричен, че след като на 18 Януари брат му е бил
изписан от Медицинската академия с официална диагноза, в която изрично е
записано „изписва се в добро състояние“,
то констатациите, направени на 09 Март
по категорично ясен начин доказват че в случая става въпрос за това, че
ТЪЙ КАТО
ОЧАКВАНИЯТ ОТ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ СМЪРТОНОСЕН РЕЗУЛТАТ ОТ ТЕХНИТЕ ВЕЧЕ
ОСЪЩЕСТВЕНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ Е БИЛ ПОСТАВЕН ПОД НЕВЪЗМОЖНОСТ ЗА
РЕАЛИЗИРАНЕ,
ТО
ВЕДНАГА
СЛЕД ТАЗИ ОПЕРАЦИЯ
брат му е бил подложен на НОВИ секретни оперативни
третирания
НЕ САМО с химико-фармацевтични субстанции,
НО И С ПАТОГЕННИ КАРЦИНОМНИ СУБСТАНЦИИ.
Именно поради това Янко Янков и днес пази получените от лекарите извадени от жлъчката
на брат му камъни и е готов да ги предостави за експертен съдебно-следствен
анализ за установяване на химическия състав, на причините и на
механизма на образуването на тези утаени соли, но в услуга на престъпниците от
държавната власт в България липсва властова институция, която да разпореди да
бъде извършен такъв анализ.
Именно по
тази причина Янко Янков и днес
настоява да бъде назначена високоекспертна лекарска комисия, която да се
произнесе
както по въпроса за конкретния
механизъм на визираните две заболявания на брат
му Камен Янков,
така и по въпроса за общата и за
конкретно-динамичната причинна връзка между: ***тези заболявания, ***смъртта на
брат му; и ***визираните секретни мероприятия на специалните служби.
Официалната
документация сочи:
---че едва
на 27 Октомври 1995 г. Янко Янков е бил успял да се снабди с оригинална
медицинска документация, в която се съдържат
напълно ясни доказателства, че брат му Камен Янков е бил убит;
---че
три дни след това, на 31 Октомври 1995 г., той е регистрирал в офиса на Главния прокурор официално искане за
извършване на разследване за убийство, при което е приложил ксерокс-копия от
всичките документи, съдържащи се в медицинската документация;
---че
една година по-късно, на 07 Септември 1996 г., Янко Янков е поискал от Главния
прокурор да получи отговор по искането му за разследване на убийството на
брат му;
---че
текстът на същото искане за разследване е бил получил широка медийна
публичност;
---че
едва след тази медийна публичност Янко
Янков е бил извикан от началника на
отдела за следствен надзор при Главната прокуратура и военен прокурор полковник
Цеко Йорданов, който му показал папката и признал, че „цялата приложена медицинска документация е изгубена и липсва“;
---че на
27 Септември 1996 г. Янко Янков
официално е обвинил прокурорите в престъпно унищожаване на доказателства;
---че
впоследствие е станало ясно, че папката е била на разположение на прокурорите
Бончева, Блажев, Пендаров и Йорданов, за които, и за четиримата, съществуват
официални доказателства, че са били секретни офицери от системата на
комунистическата Държавна сигурност;
---че
във връзка с негово писмо от 28.06.2006 г. Янко
Янков е получил официалнен отговор №30977/06.V от 20.07.2006 г., подписан
от Прокурора от Главна прокуратура Васил
Миков, съгласно текста на което никой
от прокурорите, които Янков обвинява, не може да бъде наказан, тъй като е
изтекъл давностният срок за образуване на наказателно разследване на дейността
им.
В
отговор на 31.07.2006 г. Янков е
протестирал, като е посочил, че за него е неприемлив наглият аргумент, че
престъпниците-прокурори не носят наказателна отговорност, ако сами не образуват
наказателно преследване против самите себе си.
Но има,
разбира се, и още нещо. И то се съдържа в отговора на въпроса „Какво
става (е станало) след смъртта на Камен Янков?“.
Във
връзка с това Янко Янков казва
следното:
„Още от най-ранното си детство брат ми
проявяваше изключителни способности в сферата на изящното изкуство и до каквото
и да се докоснеше, превръщаше от него естетическо творение. Като ученик в
гимназията, когато беше 15-годишен, той, обаче, пострада при престъпен инцидент
и загуби слуха си. След това се отдаде на професията
на реставрацията на антикварни предмети и на художествената фотография,
направи няколко самостоятелни художествени изложби, които бяха отразени в регионалната
преса и стана член на авторитетния по онова време „Клуб на културните дейци“.
Поради проблемите със слуха си, които
той почти незабелижимо за околните преодоляваше със слухов апарат, той не
пожела да следва във висше учебно завадение, но целият му приятелски кръг и
най-вече приятелките му, се състоеше от хора с висше образование.
След като през Януари 1983 г. по личното
разпореждане на най-високопоставените в България генерали на Държавна сигурност
той стана специален обект на оперативни мероприятия, не само неговият
личен приятелски кръг, но и цялата гилдия на културните дейци в града беше
наплашена и фактически разпръсната. Ателието на брат ми, макар и да беше негова
лична собственост като прилежаща част от жилището му, беше разбито и ликвидирано, а той принудително бе заставен
да работи като шлосер в металургичния комбинат.
Когато на следващата година аз вече бях
осъден и настанен в затвора, приятелката на брат ми, която беше учителка в
града и с която възнамеряваха да създадат семейство, не само е била уволнена и
заставена да отиде при родителите си на село, но и родителите й са били
подобаващо наплашени от Държавна
сигурност и заставени да й забранят да продължи връзката си с брат ми.
Точно по същото време брат ми и баща ми
били подложени на специални оперативни мероприятия, при които периодично били
арестувани и задържани в ареста за по три, четири, пет дни, като за
шестте години, докато съм бил в затвора, баща ми е бил задържан 14
(четиринадесет) пъти, а брат ми – 10 (десет) пъти; като от тех е било
искано само едно-единствено нещо, а именно, писмено да декларират, че порицават
моята антикомунистическа дейност, че се отказват от мен и че изцяло ме
предоставят за превъзпитание от органите на държавната власт. И двамата,
естествено, винаги категорично отказвали да направят това.
Междувременно след няколко инцидентни
срещи с една разведена жена брат ми е бил поставен в ситуация на бъдещ баща,
след което при поредното му арестуване му било „обяснено“, че ако не се ожени
за нея, както по нейно лично искане, така и по искане на „възмутената
социалистическа общественост“ и разбира се, по искане на прокуратурата, той ще
бъде осъден най-малко на пет години затвор.
После,
докато аз съм в затвора, при нескритото и дори при демонстративното
покровителство на властта тази жена предприела жестоко икономическо изстискване
и изцеждане на родителите ми.
Когато излязох от затвора, брат ми и
родителите ми ми разказаха потресаващи неща; аз предприех искания за
разследвания, по повод на които един прокурор (впрочем, мой бивш студент!)
официално бе отказал за извърши каквито и да са разследвания, като бе писал, че
моите искания са неоснователни, тъй като в тех просто са били описани „спомени от времето докато Янков е бил
затвора“, в които, обаче, не се съдържат никакви данни за извършени от Държавна сигурност престъпления. Сякаш съм бил писал нещо като пътепис на
туристическото ми пребиваване в екзотични места.
Всъщност, от официалната документация е
видно, че в продължение на цяла една година след политическите промени и аз, и
брат ми сме били обект на същите онези строго секретни оперативни мероприятия,
които са били предприети още по времето на класическия комунистически режим.
Точно
през тази една година аз случайно останах жив благодарение на германските
лекари, а „благодарение“ на българските лекари и на техните господари от
специалните служби брат ми бе погребан.
После, просто броени дни след
погребението на брат ми „неговата опечалена вдовица“ предприе жестока война
най-вече срещу родителите ми, а на второ место
- и срещу мен.
Не бих искал тук и сега да разказвам
подробностите.
Ще кажа само, че преди да издъхне,
последните думи на брат ми беха аз да се грижа за детето му и да обезпеча
възможността то да завърши висше юридическо
образование.
Всичкото това, обаче, бе абсолютно
невъзможно. Докато майка ми и баща ми бяха живи, те само веднъж или два пъти
виждаха внучката си. Е, аз съм я виждал два пъти повече.
За да бъде напълно интелектуално
осакатено и за да не може да разбере същността на онова, което е станало с баща
му, детето на брат ми, момиче, което носи моето име, бе заставено да завърши
училище за готвачки, а после да работи като маникюристка.
Впрочем, по времето на класическия
комунистически режим по същия начин е било постъпвано и с децата на така
наречената „съборена от власт, осъдена и избита буржоазна интелигенция“.
А докато самият аз бях в затвора моят
син, който носи името на брат ми, е бил възпитаван да мрази всичко, което е
свързано с моето име, с името на моите родители и с името на брат ми (неговия
чичо), и е бил заставен да учи за телефонен техник.
Едва по-късно, когато вече бях
високопоставен член на управляващата политическа коалиция, аз злоупотребих с
властта си, и без да полага приемен изпит, какъвто той, поради преднамерено
осакатяващия начин на обучението му, въобще не би успял да вземе, записах сина
си да учи и той завърши юридически факултет.
А когато казах на Яница, детето на брат
ми, че желанието на нейния баща е било тя да завърши висше юридическо
образование, тя ми каза, че не желае да има нищо
общо както със самия мен, така и с моята професия.“.“
-------------
*************
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Тъй като
така визираният казус е пределно и недвусмислено ясен,
категорично и ясно настоявам
СПЕШНО И НЕОТЛОЖНО да възложите
на Националната следствена служба прецизно да извърши легитимните процедури
и да бъда
своевременно уведомен за хода и резултата от тези процедури.
Впрочем, Господин Главен Прокурор
Цацаров,
Настоявам за най-строго и
прецизно спазване на принципите и нормите на Правото
20 Април 2013 г. Янко Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар