Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права,
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок
4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web sites:
=========================================================
22 Април 2013 г.
Всички карти на
масата и отговорност
за престъпленията
на
Специалните
държавни служби,
на Прокуратурата,
на Съда,
на Правителството, на
Президента,
и на другите
държавни институции! – 556
До г-н Сотир С. Цацаров
–
Главен Прокурор на
България
(встъпил в официална длъжност на 21 Декември 2012),
Ad hoc Европейски Прокурор за България
(встъпил във фактическа длъжност на 16 Април 2013),
Съдебна палата, бул. „Витоша” №2, 1000 София
Към:
ВКП вх. №3307/2013
І.
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Както вече Ви е известно още от
първите ми официални писмени изложения почти веднага след встъпването Ви в
длъжността на Главен Прокурор на България,
без дори и една капка наивност
относно престъпната същност на т. нар. посткомунистическа държавна власт, и в
частност на Прокуратурата и Съда,
поради изключително
дълбоко-принципни съображения предприех стратегията
да се
отнасям към Вас с уважение, подобаващо на принципно-абстрактния (но не и на
реално-практическия) имидж на Прокурорската институция,
като в
частност вече почти четири месеци
-
т. нар. сто (100) дни -
съм се
стараел КАКТО И ДОСЕГА
да подлагам Прокуратурата като
институция на почти ежедневен принципен натиск за спазване на Правото,
НО
ОТДЕЛНО ОТ ТОВА И В СЪЩОТО ВРЕМЕ деликатно да се опитвам да обезпечавам
лично на Вас напълно достатъчно време да се ориентирате
КАКТО в новата за Вас функция,
ТАКА
И в новата ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОСТРО КРИЗИСНА СИТУАЦИЯ в България, в Европа и в
Света,
и така
Вие да имате спокойната възможност СВОБОДНО И ПО СЪВЕСТ да решите с кого да
бъдете – с Правото или с Мафията.
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Тъй като считам, че вече са налице определени групи факти и основания
да внеса известни
корекции именно в сферата на деликатността на тази ми досегашна лична стратегия,
с настоящите редове заявявам, че
вече,
БЕЗ ДА ИЗОСТАВЯМ СТРАТЕГИЯТА СИ
ДА ПРОДЪЛЖИТЕ ДА ИМАТЕ ШАНС ЗА АДЕКВАТНА ОРИЕНТАЦИЯ В НОВАТА ЗА ВАС
ПРОФЕСИОНАЛНА ФУНКЦИЯ,
официалните
ми изложения ще бъдат адресирани лично до Вас (а не до Вашите заместници) в
качеството Ви именно на Главен жрец на българската Прокурорска институция.
При това
изрично и пределно ясно подчертавам, че сред визираните
факти и основания особено релефно се откроява Вашата принципна позиция
относно необходимостта от
институционалната фигура на Европейски Прокурор за България,
в
каквато именно функция,
като израз на високо добронамерена и благородна воля, фактически и конклудентно,
Вие вече встъпихте
с
изявлението си от 16 Април 2013 г.;
което
изявление, впрочем,
съвсем
неслучайно бе направено именно в деня, който е официално честван
както
като
„Ден
на Българската Конституция“,
така
и като „Ден на българския юрист“;
и
което изявление по същество
има
характера на ИНСТИТУЦИОНАЛНА ПРОКЛАМАЦИЯ, заявена в
присъствието на двама видни функционери на Европейския съюз -
Мишел Конинкс - президента на Евроджъст,
и Джовани
Кеслер - генералния директор на Европейската служба OLAF.
Така, именно за да Ви дам
ПЪЛНАТА И МАКСИМАЛНАТА ВЪЗМОЖНОСТ
ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА
ТАКА ВИЗИРАНИТЕ ВАШИ ДВЕ ФУНКЦИИ
ИЛИ НАПЪЛНО УСПЕШНО ДА СЕ
РЕАЛИЗИРАТЕ
(нещо, което най-искрено Ви желая
и за което всеотдайно ще работя),
ИЛИ НАПЪЛНО ДА СЕ ПРОВАЛИТЕ ИЛИ САМОДЕМАСКИРАТЕ
(нещо, което никога няма да Ви
простя!)
ВИ ПРИЗОВАВАМ И ЕНЕРГИЧНО
НАСТОЯВАМ
ДА ПРЕДПРИЕМЕТЕ ТОТАЛНА РЕВИЗИЯ
НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ
ПРОКУРОРСКИ, СЪДЕБНИ,
АДМИНИСТРАТИВНИ И ВСЯКАКЪВ ДРУГ ВИД ПРЕПИСКИ И ДЕЛА,
в които са отразени и се съдържат
фактите
относно жестоката престъпна
дейност,
в резултат на която България е
доведена до сегашното състояние на
тежка национална катастрофа.
В частност,
КАКТО КАТО ЛИЧНО ЗАСЕГНАТ
от визираната престъпна дейност,
ТАКА
И КАТО официален представител на няколко пострадали от тази престъпна
дейност легитимни обществено-политически формирования,
ИЗРИЧНО, ЯСНО, КАТЕГОРИЧНО И
ЕНЕРГИЧНО НАСТОЯВАМ
ДА ПРЕДПРИЕМЕТЕ ТОТАЛНА НАДЗОРНА
РЕВИЗИЯ ЗА ПРАВОСЪОБРАЗНОСТ
НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ СВЪРЗАНИ С
МОЕТО ИМЕ
ПРОКУРОРСКИ, СЪДЕБНИ,
АДМИНИСТРАТИВНИ И ВСЯКАКЪВ ДРУГ ВИД ПРЕПИСКИ И ДЕЛА
от времето на 70-те
(седемдесетте) години до днес!!!
*************
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Така, в контекста на по-горе пределно
ясно формулираното мое КОНКРЕТНО ИСКАНЕ тук и сега ПОТВЪРЖДАВАМ ВАЛИДНОСТТА НА
ЦЯЛОСТНИЯ (ПЪЛНИЯ) ТЕКСТ на книгата на Николай Михайлов „Янко Янков-Вельовски (Биографични фрагменти)“,
издадена през 2012 г. в обем от 335 странци (голям формат).
В частност потвърждавам
и следния (с.99-105, т.26) тук приложен (цитиран, възпроизведен) текст,
по съдържанието на който изрично и пределно ясно настоявам да бъде извършено
ПРЕЦИЗНО И ОБСТОЙНО НАКАЗАТЕЛНО
РАЗСЛЕДВАНЕ.
-------------
(... ... ... ... ... ... ...)
„ХV.
26.) Вече бе споменато за извършваните
от българската Държавна сигурност биохимични, фармакологични и медикаментозни
наказателно-терористични акции върху Янко Янков и неговите близки.
По-нататък
пак ще стане дума за това, като ще бъдат посочени и други такива конкретни
случаи.
Тук, в този
раздел, тази тема ще бъде поставена в малко по-общ или по-обобщен,
но все пак
достатъчно конкретно-точен, ракурс,
прецизно
описан и документиран в многобройните предявени от Янко Янков искания за разследване на престъпленията на бившите и
новите специални служби.
В официално
обширно писмо до Главния прокурор на
България, Президента на България,
Amnesty International-London, Helsinki Watch-New York, International Human Rights, Law Group-Washington, базираните в София посланици
на западните държави и 13 български
медии,
публикувано в
Том 3 на неговата документална
книжна поредица, Янко Янков
пише следното:
„През 1991 г. информационните агенции съобщиха, че
протестантският пастор и активен опозиционер по времето на комунистическия
режим в Германия Хайнц Егерт станал
министър на вътрешните работи на федералната област Саксония, и така получил
възможността да се запознае с материалите в досието си в ЩАЗИ.
Там той
открил доказателства, че през 80-те години е бил подлаган от тайните служби на
специално заразяване с вирус, отгледан в лаборатория, филиал на КГБ, който предизвиквал психическо
заболяване в лека форма, но целта е била след потърсването на медицинска помощ
лицето да бъде подложено на специални манипулации, които да доведат до
засилване и превръщане на заболяването в хронично.
За да узнае
зловещата истина и да има възможността да потърси съдебна защита, господин Егерт е имал два рядко срещани шанса –
първият
е, че за разлика от България Източна Германия си имаше Западна
Германия, към която да бъде присъединена; и
вторият
е, че за разлика от България там за министри, за прокурори, за съдии и
за президенти не са избирани лица от агентурните списъци на тайните служби.
Точно по същото време на 1991 г. аз бях
депутат във Великото
Народно събрание и по информация на
близки на пострадало лице използувах депутатския си имунитет и принудих един прокурор от
Прокуратурата на въоръжените сили да ми предостави възможността лично да се запозная
със съдържанието на една официално регистрирана за „секретно” разследване папка, в която ставаше въпрос за съществуването в България на няколко лаборатории, създадени от
българския филиал на КГБ, предназначението на които е било да се разработват нови
фармацевтични технологии, които да се експериментират върху нищо неподозиращи
здрави хора, върху случайно попаднали при „лекари” от тайния екип болни от
каквато и да е болест, върху криминални затворници, и върху политическите
затворници.
Досегашните
ми многобройни опити да узная какво е станало с разследването по тази папка
завършваха с абсолютно пълно мълчание от Вас, господин Главен прокурор, и от прокурорите от Прокуратурата на въоръжените сили.
През същата
1991 г. лично аз извърших самостоятелно проучване и статията ми
„Зеленото
чудовище от УБО” бе публикувана в издавания от мен в-к „Либерален
конгрес”, брой 3 от 12-19 август 1991 г.,
след което
със специално писмо бе предоставена на Главната
прокуратура и на Прокуратурата на
въоръжените сили с искане за разследване.
Всичките ми
опити да разбера дали се извършва разследване по предоставените от мен
материали досега са завършвали с пълен неуспех - Главната и Военната
прокуратура не ми отговориха нито веднъж.“.
-------------
От
изключително обстойната 12-томна официално публикувана документация на Янко Янков и от редица други негови
документални книги и статии в медиите, както и от все още непубликуваните
документи от неговия личен архив е видно, че
от
1991 г. до днес той не е спирал да изнася пред обществеността и да предоставя
на прокуратурата многобройни прецизно описани факти,
разкриващи
зловещата истина, че
българският
филиал на съветската КГБ
е извършвал
многобройни масови и индивидуални престъпни покушения, имащи характера на
биохимични,
фармакологични и медикаментозни експериментални, репресивни и терористични
акции.
Последното
официално искане на Янко Янков за
разследване на този тип престъпления е отпреди няколко месеци,
има дата 15 Септември 2011 г. и към него са
приложени 158 (сто петдесет и осем) страници прецизно аргументирана
документация.
Тук ще
посочим само няколко от най-фрапиращите акуратно систематизирани от Янко Янков факти и обстоятелства:
***Основният
информационно-доказателствен масив, доколкото все още е възможно да съществува
такъв, се намира в архивите на Пето
управление на ДС, известно като УБО
или Управление безопасност и охрана.
Началникът на това управление генерал-лейтенант
Илия Симеонов Кашев се самоубива (или е „самоубит“) на 28
Септември 1986 г. докато заема поста си, като в официалното съобщение в
официалния партиен вестник от онова време е написано, че е починал след кратко
боледуване;
***точно в
структурата на същото управление на ДС
под научно методическото и организационно-техническото ръководство на КГБ са били създадени
три секретни лаборатории, наричани
„Лаборатория
№ 11“,
„Лаборатория
№ 13“ и
„Лаборатория
„Биоелектроника““;
***непосредствен
административен ръководител на тези лаборатории е бил генерал Иван Горинов -
заместник-началник на Първо главно
(шпионското) управление на ДС и ръководител на група за
спецпоръчки (т. нар. „остри мероприятия“) към ЦК на БКП и ДС; впрочем, неговата съпруга Ангелина Горинова е
била дългогодишна лична секретарка на самия Тодор Живков;
***непосредствени
научни ръководители на тези лаборатории са били д-р Стефан Найденов и д-р
Хари Жабилов;
***основните
фармацевтични продукти, изработвани в лабораториите, са били два
вида в две направления, а именно:
цитостатици (забавящи развитието на раковите клетки) и цитостимулатори
(предизвикващи изкуствени и бързо
развиващи се ракови заболявания и процеси);
както
и продукти за анти-HIV-вирусно поддържане
на висок клетъчен имунитет и HIV-вирусно
стимулиращо бързо увреждане на клетъчния имунитет;
***тези
продукти са били експериментирани не само в затворите, но и в редица болници в
София и в страната, като експериментите са били извършвани както върху болни от
каквато и да е болест хора, така и върху нищо неподозиращи напълно здрави хора;
***в
затворите експериментите са били обезпечавани от прокурора от Главна прокуратура Петър Дончев и от Софийския градски прокурор Любомир Цанков;
които, впрочем, по времето на съветската „перестройка“, когато била предприета
стратегията за скриване следите на престъпленията и на закриване на
лабораториите, били покосени от мощни инфаркти; което пък, напълно съвпадало по
време със „самоубийството“ на генерала, който ръководел цялостната дейност
на това управление на ДС;
***след камуфлажните
„политически“ промени през 1989-1990 г. в Главна прокуратура било образувано строго секретно следствено дело
за разследване на визираните факти, водено лично от Прокурора на въоръжените сили генерал Лилко Йоцов;
***в
качеството си на депутат във Великото Народно събрание
Янко Янков
„заставил“ генерал Лилко Йоцов
(с когото,
впрочем, доста отдавна били добри познати или приятели)
да му
предостави материалите и дал публична гласност на най-важните факти от
съдържанието на делото;
***през
Август 1991 г. началникът на Главно
следствено управление при МВР генерал-майор Леонид Атанасов Кацамунски не
само лично поканил за разговор Янко
Янков,
но и за
удобство изпратил своята служебна кола да улесни превоза;
след което показал
на Янков строго секретен документ с резолюция, поставена лично от Първия
заместник-министър на вътрешните работи и ресорен ръководител на ДС
генерал-полковник Григор Велков Шопов,
съгласно
която било дадено разпореждане по време на ареста в ДС и на пребиваването на Янков
в затвора върху него да бъдат прилагани фармакологични субстанции за сломяване
на волята му.
***По този
повод Янко Янков официално и
многократно е искал от Главния прокурор
да бъде извършено разследване, но такова никога не е било предприемано.
***След
многократни енергични настоявания на Янков
Заместник-главният прокурор и Прокурор
на въоръжените сили (и член на Висшия съдебен съвет)
генерал Лилко Йоцов
все пак
предприел някои плахи действия за „проучване
и проверка на фактите“
както по
този казус, така и по някои други казуси;
каквито са
били напр. исканията на Янков за разследване по мистериозното дело №42 от 1995 г.
(за което
отделно ще стане дума),
но се
отказал, тъй като една февруарска сутрин, само няколко секунди след като със
съпругата си потеглили с колата,
избухнала
бомба,
а двамата
се отървали с кървави, но все пак леки и поносими травми.
***По
някаква си „странна случайност“ точно по същото време
Министърът на здравеопазването Петър
Бояджиев лично посетил секретния архив на ДС и лично подполковник
Хаджиниколов
му показал
част от документацията, свързана със злоупотребите с медицината
в арестите
на ДС,
в затворите
и
в
гражданските болници,
и дал на Министъра официално заверено копие от
документацията.
***Пак по
някакава си „странна случайност“ точно по същото време
журналистката Ани Заркова станала обект
на прецизно планирано леко осакатяващо публично демонстративно извършено улично
покушение с химическа субстанция;
каквото
покушение до този момент не е било предприемани срещу никого,
и в този
смисъл това
покушение е встъпило като имащо характера на специално семантично послание.
***Пак по
някаква си „странна случайност“ се оказало, че
родният
баща на журналистката е самият генерал Леонид Кацамунски,
който е и
един от малкото хора в България, които знаят истината за престъпната
злоупотреба с визираните химически субстанции;
при което покушението
върху дъщеря му
е било
станало именно в контекста на охотно заявеното от генерала съгласие да
удовлетвори
„специфичното любопитство“
на Министъра на здравеопазването към
темата за злоупотребата с медицината в близкото минало и в настоящето.
Разбира се,
след
покушението върху журналистката
не само
нейният баща,
но и
Министърът на здравеопазването
веднага панически
изоставили идеята за разследване и за оповестяване на визираните факти.
***Любопитно
е и следното:
*както
тогава, така и днес малцина, и то само професионално ангажирани хора знаят чия
дъщеря е визираната журналистка, която, впрочем, работеше в медия, основана и
финансирана с парите на комунистическата ДС,
а после откупена с парите на ЩАЗИ;
*през
цялото време на медийното „отразяване“ на покушението върху нея абсолютно
всички медии упорито скриваха истината за произхода на журналистката и лансираха
тезата, че покушението е заради нейните журналистически репортажи и една от
книгите й за поръчковите убийства;
*която
книга не само не разкрива истинското лице на Мафията, а напротив - прикрива Мафията, тъй като обявява за мафиотски само и единствено
явления от най-нисък криминален порядък, внушавайки че други, освен тези прояви
на Мафията, няма.
***И още
нещо:
*когато
през 1990-1991 г. синхронно ориентираният към политическите промени генерал Кацамунски бе готов да
„свидетелствува“,
като
прехвърли вината за престъпленията върху други генерали,
той съвсем
набързо, ясно и категорично се отказа от тази си готовност и замлъкна,
след като
през 1991 г. известният началник на
зловещото Шесто управление на ДС генерал-лейтенант Антон Кръстев Мусаков
публикува книгата си „Шесто“;
*на с.86 на която бе написал, че бързо
преустроилият се към „вятъра на промените“ Леонид Кацамунски преди това е бил
изпълнявал доста „полезна роля“ като ръководител
на Специалния Софийски окръжен щаб на Шесто управление на ДС, и че като
такъв е ръководел всичките секретни операции на същото управление, които са
били извършвани върху територията на София-град и Софийски окръг;
***през
есента на 1992 г.
лично Директорът
на Националната разузнавателна (шпионска) служба генерал Бриго Христофоров
Аспарухов
и лично говорителят на Президента Валентин Стоянов
публично оповестили,
че са били
обект на секретно оперативно мероприятие,
при което
са били подложени на въздействието на специални химически вещества,
като това е
било имало характера на
наказателна
санкция заради политическата им позиция.
По-късно в
интервю, публикувано на 05 Октомври 1995 г.
Софийският градски прокурор Нестор Несторов
официално потвърдил истинността на казаното от двете видни личности.“
-------------
*************
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Тъй като
така визираният казус е пределно и недвусмислено ясен,
категорично и ясно настоявам
СПЕШНО И НЕОТЛОЖНО да възложите
на Националната следствена служба прецизно да извърши легитимните процедури
и да бъда
своевременно уведомен за хода и резултата от тези процедури.
Впрочем, Господин Главен Прокурор
Цацаров,
Настоявам за най-строго и
прецизно спазване на принципите и нормите на Правото
22 Април 2013 г. Янко
Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар