Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права,
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок
4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web sites:
=========================================================
10 Април 2013 г.
Всички карти на
масата и отговорност
за престъпленията
на
Специалните
държавни служби,
на Прокуратурата,
на Съда,
на Правителството, на
Президента,
и на другите
държавни институции! – 548
До г-н Сотир С. Цацаров
–
Главен прокурор на
България,
Съдебна палата, бул. „Витоша” №2, 1000 София
Към:
ВКП вх. № 3307 / 2013
І.
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Както вече Ви е известно още от
първите ми официални писмени изложения почти веднага след встъпването Ви в
длъжността на Главен Прокурор,
без дори и една капка наивност
относно престъпната същност на т. нар. посткомунистическа държавна власт, и в
частност на Прокуратурата и Съда,
поради изключително
дълбоко-принципни съображения предприех стратегията
да се
отнасям към Вас с уважение, подобаващо на принципно-абстрактния (но не и на
реално-практическия) имидж на Прокурорската институция, като в частност
вече повече от три месеци, така наречените сто
(100) дни, съм се стараел
КАКТО
И ДОСЕГА, да подлагам Прокуратурата като институция на почти ежедневен
принципен натиск за спазване на Правото,
НО
ОТДЕЛНО ОТ ТОВА И В СЪЩОТО ВРЕМЕ деликатно да се опитвам да обезпечавам
лично на Вас напълно достатъчно време да се ориентирате
КАКТО в новата за Вас фунция,
ТАКА
И в новата КРИЗИСНА СИТУАЦИЯ в България, в Европа и в Света,
и така
Вие да имате спокойната възможност СВОБОДНО И ПО СЪВЕСТ да решите с кого да
бъдете – с Правото или с Мафията.
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Тъй като считам, че вече са налице определени факти и
основания да внеса известни корекции именно в сферата на деликатността на тази
ми досегашна лична стратегия,
с настоящите редове заявам, че вече,
БЕЗ ДА ИЗОСТАВЯМ СТРАТЕГИЯТА СИ ДА ПРОДЪЛЖИТЕ ДА ИМАТЕ
ШАНС ЗА АДЕКВАТНА ОРИЕНТАЦИЯ В НОВАТА ЗА ВАС ПРОФЕСИОНАЛНА ФУНКЦИЯ,
официалните
ми изложения ще бъдат адресирани лично до Вас (а не до Вашите заместници) в качеството
Ви именно на Главен жрец на Прокурорската институция.
*************
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Преди всичко обръщам Вашето внимание върху
обстоятелството, че по повод и във връзка с разразилия се съвсем неотдавна
остър публичен скандал относно така наречените „подслушвания“,
бившият директор на ОДМВР-Стара
Загора генерал Тончо Михайлов изрично и пределно ясно е заявил в публичното
информационно пространство, че
така наречената „продукция“ от подслушванията
не е обслужвала съдебните дела,
а
е имала предназначението да дискредитира определени хора и да ги унищожава в
общественото пространство -
В
частност генерал Тончо Михайлов изрично
и пределно ясно е посочил и обосновал тезата, че
едно от главните направления
на използуването на „продукцията от подслушванията“ е да бъдат събирани някакви
данни от личния живот на дадено лице,
които след това да бъдат
използувани, като
съпругата на това лице бъде
подложена на шантаж, така че да бъде принудена да стане „свидетел срещу него“.
В
контекста на това генералът подчертава, че
едно
е когато органите на държавната власт и специално МВР имат
основание да преследват даден човек заради неговите престъпления,
но
съвсем друго е когато в крайна сметка става ясно, че този човек не
е бил извършил абсолютно никакво престъпление, но че
същинската
цел на МВР е била да бъде унищожено семейството на този човек и да му бъде
създаден дискомфорт в обществото.
*************
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Тъй като
така визираната стратегия на СЪВРЕМЕННИТЕ (ДНЕШНИТЕ) органи на МВР
фактически не е нищо друго, освен
ИНСТРУМЕНТАЛНО-ТЕХНОЛОГИЧНО
МОДЕРНИЗИРАН ВАРИАНТ НА ЗЛОВЕЩАТА ПРЕСТЪПНА КЛАСИЧЕСКА КОМУНИСТИЧЕСКА СТРАТЕГИЯ
НА ОРГАНИТЕ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ,
тук и
сега ЗА
ПОРЕДЕН МНОГОБРОЕН ПЪТ ще поставя въпроса за необходимостта от най-строго
разследване на всички престъпления, извършени от специалните държавни служби
срещу мен и срещу моите най-близки хора В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ВЕЧЕ ПОЛОВИН ВЕК - от
70-те години до наши дни.
Отделно от това тук и сега,
Господин Главен Прокурор Цацаров, изрично и пределно ясно
НАСТОЯВАМ да
разпоредите на Националната следствена служба
да образува отделно и самостоятелно
наказателно разследване на всички
ТЕЛЕФОННИ И ВСЯКАКВИ ДРУГИ ПОДСЛУШВАНИЯ
НА МЕН И НА ВСИЧКИ СВЪРЗАНИ С МЕН МОИ
БЛИЗКИ ХОРА ОТ 70-ТЕ ГОДИНИ ДО ДНЕС!!!
Така, в
контекста на това пределно ясно формулирано мое КОНКРЕТНО ИСКАНЕ тук и сега ПОТВЪРЖДАВАМ
ВАЛИДНОСТТА НА ЦЯЛОСТНИЯ (ПЪЛНИЯ) ТЕКСТ на книгата на Николай Михайлов „Янко Янков-Вельовски (Биографични
фрагменти)“, издадена през 2012 г., в обем от 335 странци (голям
формат).
В
частност потвърждавам и следния текст, по съдържанието на който
изрично и пределно ясно настоявам да бъде извършено
ПРЕЦИЗНО
И ОБСТОЙНО НАКАЗАТЕЛНО РАЗСЛЕДВАНЕ,
с което именно да бъде
положено НАЧАЛОТО на разследването относно престъпната дейност на българските
специални държавни служби,
ИЗВЪРШВАНА В СФЕРАТА НА
ТЕЛЕФОННИТЕ И ВСЯКАКВИ ДРУГИ ПОДСЛУШВАНИЯ И КОНТРОЛА ВЪРХУ ПОЩЕНСКАТА
КОРЕСПОНДЕНЦИЯ (ИНФОРМАЦИЯ).
-------------
( ... ... ... ... ... ... ... )
„8.) От текста на посоченото Строго
секретно дело за оперативна разработка (ДОР) № 13304, заведено на 02 Октомври
1976 г. е видно, че повече
от една година преди образуването на това секретно дело (следователно по
процедура по някакво друго строго секретно дело!), по което на Янко Янков все
още, дори и днес, не е даден никакъв информационен достъп, оперативният
офицер от Първи отдел, Трето отделение
при Шесто управление на Държавна сигурност е бил поискал извършването на
две специални „проверки“ - „проверка по картотеката на вражеските
елементи“ и „проверка по картотеката на агентурата“
на Емилия Станкова Янкова - съпруга на Янко Янков.
Тези две „проверки“ са били
поискани на 20 Август 1975 г.,
като в раздела „цел“ е записано „разработка“.
От съдържанието на това дело не е видно какъв е бил резултатът.
Все пак, обаче, в делото се
съдържа документ, обозначен „Секретно от особена важност! Р№ 000497“,
датиран Февруари 1977 г., подписан от полковник и утвърден от
генерал-лейтенант. Съгласно този документ, озаглавен „Искане за провеждане на „М –
Родопи/ЖС““, е формулирано искане за провеждане на оперативно мероприятие за подслушване
с радиостанции в дома на Янко Янков с цел оперативно документиране на
разговори на обекта; в документа е отбелязано, че в дома живеят „обекта,
съпругата му и 4-годишното им дете“; записано е, също така, че
мероприятието следва да бъде проведено в непрекъснат режим в продължение на 180 (сто
и осемдесет) дни.
В предоставената на Янко Янков документация не се съдържат
никакви други сведения както относно
съдържанието на „придобитата оперативна информация“, така
и относно нейното оперативно използуване, така
и относно крайния оперативен резултат.
Все пак би следвало да се
приеме, че един от официалните публични резултати е този, че на 21 Март 1979 г. Емилия Станкова Станкова
е предявила „искова молба за развод“, в която е записано, че от няколко
години ответникът безпричинно е започнал нескончаеми разпри с нея, като я е
обиждал и накрая й е нанесъл жестоки побоища и я изгонил от общия им дом; и че
тя, за срам и позор, е принудена да живее притеснено и при големи неудобства
при нейни роднини.
Любопитно е, обаче, че съвсем
наскоро след развода Янко Янков:
*противозаконно е уволнен от
научната му работа;
*противозаконно е прогонен от
жилището му в София и е принуден да отиде да живее на село в жилището на
родителите си;
*противозаконно е осъден и е
изпратен на тежка физическа работа в трудов концлагер;
*противозаконно е осъден и в
продължение на шест години е престоял при изключително жестоки условия в
комунистическия затвор;
*като през цялото това време
всичките му близки роднини (баба му, дядо му, баща му, майка му и брат му)
многократно са били арестувани и от тях е било искано едно-единствено нещо, а
именно официално и писмено да заявят, че се отказват от него и порицават неговата
антикомунистическа и антидържавна дейност; а след като близките му винаги енергично
отказвали да направят това, те били подлагани на все по-нови и все
по-ожесточени репресии, в резултат на които в крайна сметка са намерили смъртта
си.
И може би най-любопитното е, че точно
през същото време неговата вече бивша съпруга е била изпратена на специално неколкогодишно
обучение в Москва в същата онази Висша международна школа на световното
профсъюзно движение, в която са били получили своето обучение почти
всички видни терористи от Третия свят - които, впрочем, преди това задължително
са били зачислявани в агентурния апарат на съветската КГБ; и в която „профсъюзна
школа“ въпросната персона е защитила дисертация на тема „Особености на правното регулиране на труда
на младежите в България“.
По този повод Янко Янков казва:
„Дори днес, след толкова много години, ми е непоносимо трудно да
коментирам специално този аспект от личния ми живот и избягвам да правя това.
Все пак не мога да скрия непоносимата си болка, че още тогава синът ми е бил
подложен на осакатяваща сугестия, която той никога не можа да преодолеее и
поради която драматично обърка своя личен живот.
Още
далеч преди развода ни вече знаех, че съпругата ми е вербувана от Държавна сигурност и че е заставена да
изпълнява задачи, насочени не само лично срещу самия мен и моята икономическа
стабилност, но и срещу икономическата стабилност на родителите ми и на брат ми.
Днес нямам достъп нито до документацията относно механизма на нейното
шантажиране и вербуване, нито до нейните агентурни донесения срещу мен, нито до
задачите, които са й били възлагани срещу други хора.
Не
съм изненадан от това, че в донесенията си немалка част от агентите, пред които
преднамерено и интензивно съм говорел какво ли не, са писали, че не могат да
кажат нищо конкретно за мен, тъй като аз им нямам доверие и въобще не
разговярам с тях.
Не
съм изненадан и от това, че докато в същото време именно тя, съпругата ми, е била взела от тайното ми скривалище в
родното ми село и е предоставила на Държавна сигурност 55 страници строго
научен текст, написан през 1976 г. във връзка с изследванията ми по политическо прогнозиране, който текст е
озаглавен „Колапсът на комунизма е
неизбежен. Въпросът е кога това ще стане“.
Разбира
се, не този текст, или по-точно – не само той, е причината да бъде арестувана
книгата ми за прогнозирането, а още по-малко той е причината за моето
арестуване.
За всичко, станало с мен, причината е многомерна
и комплексна и всичките нейни структурни елементи са конструктивно вградени
както дълбоко вътре в самия мен, така и дълбоко в самата античовешка същност на
комунистическата система.
Но
това въобще не оневинява нито офицерите и агентите на Държавна сигурност, нито Системата
на Злото, нито, разбира се, бившата ми съпруга, която предано е работела за
тази Система както преди, така и след
уж демократичните политически промени.
Нима
е случаен фактът, че в продължение на почти всичките двадесет години след
политическите промени от 90-те години, през които аз и най-близките ми хора
продължавахме да бъдем обект на свирепи посегателства от „демократичните“
специални служби, тя не само е била високопоставен служител на Министерството
на финансите, но и официално е имала служебното задължение да „отговаря“
специално за събирането и опрощаването на данъчните задължения на така
наречените „големи данъчни длъжници“,
които, естествено, са принадлежни именно към елита на българския клан на руската Червена Мафия, като така
данъчното ограбване на държавата и на обществото от Мафията фактически е било обезпечавано именно от нея.
Това,
разбира се, съвсем не е всичко, а е съвсем малка част от нейната тотална
ангажираност със системата на Злото;
не
бих искал да споменавам и нито един отделен факт от изключително многобройните
злини, които самата тя е причинила лично на мен, на родителите ми и на брат ми.
Бих могъл само да кажа, че никога не успях
да проумея и вероятно никога няма да мога да проумея, как може да живее
спокойно и в хармония със себе си човек, който е извършил толкова много злини
на хората, които са го обичали.
Нека,
все пак, обаче, не съм аз този, който пръв поставя на публично разискване този тип престъпни ангажираности, в които
българският филиал на КГБ перверзно е въвличал лица от личното или семейното
обкръжение на такива като мен.
Отделен
е въпросът, че една съвсем малка част от същия
този тип факти вече са посочвани в многобройните ми искания до Прокуратурата за
съдебни разследвания на престъпленията на самата комунистическа Държавна
сигурност.“.
ІХ.
9.) От с.1-2 и с. 9-10 на текста на
посоченото Строго секретно дело за оперативна разработка (ДОР) №13304, заведено на
02 Октомври 1976 г. днес е видно, че същото е образувано, тъй като „от
анализа на придобитите данни относно дейността на обекта“
(следователно става въпрос за „данни“,
които са били „придобити“ по някакво друго строго секретно оперативно дело,
информацията за което дори и днес все още е секретна и не е достъпна за Янко Янков)
е видно, че:
*обектът провежда
противодържавна агитация пред студентите от Юридическия факултет, като за целта
използува анекдоти, афоризми и легенди;
*в контактите си с младите
научни работници провежда разговори, насочени към обединяването на недоволните
от тех, като целта му е да се противопоставят срещу политиката на
комунистическата партия и да бъдат организирани в противодържавни групи;
*под влияние на идеологическата
диверсия на противника и вследствие на редица обективно съществуващи в живота
му трудности обектът е обезверен и озлобен, поради което е изградил групи от
млади научни работници, провеждащи противодържавна агитация и пропаганда.
От с.55 на текста на
същото Строго секретно дело е видно, че в него се съдържа документ,
обозначен „Секретно от особена важност! Р№-000488“, датиран Февруари 1977
г., подписан от полковник и утвърден от генерал-лейтенант.
Съгласно този документ,
озаглавен „Искане за провеждане на „М–Родопи/Р““ е формулирано искане за
провеждане на оперативно мероприятие за подслушване с радиостанции в сградата
на Софийския университет, първи етаж, аудитория №125 с цел оперативно документиране на
разговори на обекта;
от с.54
е видно, че тези „разговори на обекта“, всъщност, са неговите лекции със
студентите; записано е, също така, че мероприятието следва да бъде проведено
еднократно, за един ден, в понеделник, без да е посочена точната дата.
В официално предоставената на Янко Янков документация не се съдържат
никакви други сведения както относно
съдържанието на „придобитата оперативна
информация“, така и относно нейното
оперативно използуване, включително и относно крайния оперативен резултат.
10.) От с.119 на текста на посоченото
Строго
секретно дело №13304, заведено на 02 Октомври 1976 г. става ясно, че на
14 Февруари 1977 г. началникът на Първи
отдел на Шесто управление на ДС е написал и на другия ден, 15 Февруари 1977
г., е регистрирал (№Е-1315) „строго секретно искане“, адресирано
до
началника на Първи отдел на Четвърто (научно-техническо)
управление на Държавна сигурност;
текстът на което гласи:
„Моля нареждането Ви да бъде контролирана
пощенската кореспонденция на Янко Николов Янков по направление Австрия, ГФР,
Англия, Франция, Швейцария, САЩ и вътрешна линия.
Същият възнамерява
да обедини недоволни млади научни работници в нелегална организация и да
изпрати зад граница клеветнически материали за вътрешно-политическата
обстановка в страната “.
В официално предоставената на Янко Янков документация не се съдържат
никакви сведения относно крайния оперативен резултат от проведения контрол
върху кореспонденцията.
11.) От с.120 на текста на посоченото
Строго
секретно дело №13304, заведено на 02 Октомври 1976 г. се разбира, че на
08 Март 1977 г.
началникът на Четвърто (научно-техническо)
управление на ДС
(едно от
същностните занимания на което управление е изработването на фалшификатна
документация),
е регистрирал и е изпратил до началника на Шесто управление на ДС
строго секретно писмо, текстът на което гласи:
„За прилагане на ефективен контрол
на обекта е необходимо да ни изпратите автографи в оригинал на български език и
на чуждите езици, които владее. Същите да бъдат по обем не по-малко от една
ръкописна страница свободен свързан текст и да не бъдат по-стари от шест месеца“.
В официално предоставената на Янко Янков документация по това строго
секретно дело не се съдържат никакви сведения относно фалшивата документация, която е
била изработвана от научно-техническия отдел на Държавна сигурност с цел „прилагане
на ефективен контрол върху обекта“.
По-натътък в нашето изложение,
обаче, ще стане дума специално и за това.“
*************
Господин Главен Прокурор Цацаров,
категорично и ясно настоявам
СПЕШНО И НЕОТЛОЖНО да възложите
на Националната следствена служба прецизно да извърши легитимните процедури
и да бъда
своевременно уведомен за хода и резултата от тези процедури.
Впрочем, Господин Главен Прокурор Цацаров,
Настоявам за най-строго и
прецизно спазване на принципите и нормите на Правото
10 Април 2013 г. Янко Н. Янков
Но той я няма "спокойната възможност" да реши "свободно и по съвест". Адресът е сбъркан. И верният не е нито Страсбург, нито Брюксел.
ОтговорИзтриване