Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права,
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок
4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web sites:
=========================================================
24 Април 2013 г.
Всички карти на
масата и отговорност
за престъпленията
на
Специалните
държавни служби,
на Прокуратурата,
на Съда,
на Правителството, на
Президента,
и на другите
държавни институции! – 558
До г-н Сотир С. Цацаров
–
Главен Прокурор на
България
(встъпил в официална длъжност на 21 Декември 2012),
Ad hoc Европейски Прокурор за България
(встъпил във фактическа длъжност на 16 Април 2013),
Съдебна палата, бул. „Витоша” №2, 1000 София
Към:
ВКП вх. №3307/2013
І.
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Както вече Ви е известно още от
първите ми официални писмени изложения почти веднага след встъпването Ви в
длъжността на Главен Прокурор на България,
без дори и една капка наивност
относно престъпната същност на т. нар. посткомунистическа държавна власт, и в
частност на Прокуратурата и Съда,
поради изключително
дълбоко-принципни съображения предприех стратегията
да се
отнасям към Вас с уважение, подобаващо на принципно-абстрактния (но не и на
реално-практическия) имидж на Прокурорската институция,
като в
частност вече почти четири месеци
-
т. нар. сто (100) дни -
съм се
стараел КАКТО И ДОСЕГА
да подлагам Прокуратурата като
институция на почти ежедневен принципен натиск за спазване на Правото,
НО
ОТДЕЛНО ОТ ТОВА И В СЪЩОТО ВРЕМЕ деликатно да се опитвам да обезпечавам
лично на Вас напълно достатъчно време да се ориентирате
КАКТО в новата за Вас функция,
ТАКА
И в новата ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОСТРО КРИЗИСНА СИТУАЦИЯ в България, в Европа и в
Света,
и така
Вие да имате спокойната възможност СВОБОДНО И ПО СЪВЕСТ да решите с кого да
бъдете – с Правото или с Мафията.
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Тъй като считам, че вече са налице определени групи факти и основания
да внеса известни
корекции именно в сферата на деликатността на тази ми досегашна лична стратегия,
с настоящите редове заявявам, че
вече,
БЕЗ ДА ИЗОСТАВЯМ СТРАТЕГИЯТА СИ
ДА ПРОДЪЛЖИТЕ ДА ИМАТЕ ШАНС ЗА АДЕКВАТНА ОРИЕНТАЦИЯ В НОВАТА ЗА ВАС
ПРОФЕСИОНАЛНА ФУНКЦИЯ,
официалните
ми изложения ще бъдат адресирани лично до Вас (а не до Вашите заместници) в
качеството Ви именно на Главен жрец на българската Прокурорска институция.
При това
изрично и пределно ясно подчертавам, че сред визираните
факти и основания особено релефно се откроява Вашата принципна позиция
относно необходимостта от
институционалната фигура на Европейски Прокурор за България,
в
каквато именно функция,
като израз на високо добронамерена и благородна воля, фактически и конклудентно,
Вие вече встъпихте
с
изявлението си от 16 Април 2013 г.;
което
изявление, впрочем,
съвсем
неслучайно бе направено именно в деня, който е официално честван
както
като
„Ден
на Българската Конституция“,
така
и като „Ден на българския юрист“;
и
което изявление по същество
има
характера на ИНСТИТУЦИОНАЛНА ПРОКЛАМАЦИЯ, заявена в
присъствието на двама видни функционери на Европейския съюз -
Мишел Конинкс - президента на Евроджъст,
и Джовани
Кеслер - генералния директор на Европейската служба OLAF.
Така, именно за да Ви дам
ПЪЛНАТА И МАКСИМАЛНАТА ВЪЗМОЖНОСТ
ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА
ТАКА ВИЗИРАНИТЕ ВАШИ ДВЕ ФУНКЦИИ
ИЛИ НАПЪЛНО УСПЕШНО ДА СЕ
РЕАЛИЗИРАТЕ
(нещо, което най-искрено Ви желая
и за което всеотдайно ще работя),
ИЛИ НАПЪЛНО ДА СЕ ПРОВАЛИТЕ ИЛИ САМОДЕМАСКИРАТЕ
(нещо, което никога няма да Ви
простя!)
ВИ ПРИЗОВАВАМ И ЕНЕРГИЧНО
НАСТОЯВАМ
ДА ПРЕДПРИЕМЕТЕ ТОТАЛНА РЕВИЗИЯ
НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ
ПРОКУРОРСКИ, СЪДЕБНИ,
АДМИНИСТРАТИВНИ И ВСЯКАКЪВ ДРУГ ВИД ПРЕПИСКИ И ДЕЛА,
в които са отразени и се съдържат
фактите
относно жестоката престъпна
дейност,
в резултат на която България е
доведена до сегашното състояние на
тежка национална катастрофа.
В частност,
КАКТО КАТО ЛИЧНО ЗАСЕГНАТ
от визираната престъпна дейност,
ТАКА
И КАТО официален представител на няколко пострадали от тази престъпна
дейност легитимни обществено-политически формирования,
ИЗРИЧНО, ЯСНО, КАТЕГОРИЧНО И
ЕНЕРГИЧНО НАСТОЯВАМ
ДА ПРЕДПРИЕМЕТЕ ТОТАЛНА НАДЗОРНА
РЕВИЗИЯ ЗА ПРАВОСЪОБРАЗНОСТ
НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ СВЪРЗАНИ С
МОЕТО ИМЕ
ПРОКУРОРСКИ, СЪДЕБНИ,
АДМИНИСТРАТИВНИ И ВСЯКАКЪВ ДРУГ ВИД ПРЕПИСКИ И ДЕЛА
от времето на 70-те
(седемдесетте) години до днес!!!
*************
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Така, в контекста на по-горе пределно
ясно формулираното мое КОНКРЕТНО ИСКАНЕ тук и сега ПОТВЪРЖДАВАМ ВАЛИДНОСТТА НА
ЦЯЛОСТНИЯ (ПЪЛНИЯ) ТЕКСТ на книгата на Николай Михайлов „Янко Янков-Вельовски (Биографични фрагменти)“,
издадена през 2012 г. в обем от 335 странци (голям формат).
В частност потвърждавам
и следния (с.137-151, т.33) тук приложен (цитиран, възпроизведен) текст,
по съдържанието на който изрично и пределно ясно настоявам да бъде извършено
ПРЕЦИЗНО И ОБСТОЙНО НАКАЗАТЕЛНО
РАЗСЛЕДВАНЕ.
-------------
„(... ... ... ... ... ... ...)
33.) На 06 Ноември 2006 г. Янко Янков е регистрирал в офиса на Главния прокурор, на Президента и на Западните
посланици официално искане за разследване относно казус,
аналогичен на гореописания,
но
сега вече свързан лично със самия него.
Още с
първите редове на писмото си той е формулирал тезата:
***че в
България абсолютно всичко, което от 1944 г. до камуфлажните политически промени
от 1990 г. е било свързано с т.нар. „здравеопазване на населението“,
фактически се е намирало под абсолютно тоталния контрол на българската Държавна сигурност (ДС), действуваща като филиал на Съветската Червена армия, и в частност
на КГБ;
***че
след камуфлажното фалшиво рухване на Съветската империя и присъединяването през
1990 г. на България към Империята на „Втория съветски Съюз“,
включително и до ДНЕС, абсолютно всичко в
същата тази сфера се намира в ръцете на българския филиал на същата Червена армия;
която, обаче, вече е трансмутирала в Червена мафия и има характера на качествено нов мафиотски феномен,
характеризиращ се с това, че вместо да
бъде в нелегалност и в престъпна опозиция на държавата и на обществото, тя,
всъщност, при фактическа обезпеченост от
страна на Запада е превърнала както българската държава, така и българското
общество в свои строго подчинени нискойерархични структури;
***и че
по волята на властвуващия мафиотски елит в българската държава ДНЕС се провежда
понякога сравнително добре кумуфлирана, но много по-често напълно ясна,
откровена, брутална и безцеремонна стратегия на медикаментазен тероризъм и на
евгенично прочистване на определени социално-политически, интелектуални и други
слоеве от населението, и най-вече на емблематични личности, които са или биха
могли да бъдат лидери на съпротивителни центрове;
***при
което един от най-масово разпространените методи за реализиране на визираната
стратегия е използуването на т.нар. „режим на клиничните пътеки“, който
режим е приложим само за онези български граждани, които са тотално ограбени и
не разполагат с възможността да заплащат високи суми за т.нар. „режим
на свободен прием“, и могат да разчитат единствено на тотално
осакатения режим на общото здравно осигуряване.
По
същество визираният режим се характеризира с това, че всички здравноосигурени
граждани са най-строго закрепостени към определени общопрактикуващи медицински
лица, които от своя страна имат правото да насочват болния за специализирани
прегледи, изследвания и лечение само към онези медицински лица и институции,
към които, от своя страна, и самите те са закрепостени. Впрочем, този режим
днес е до известна степен либерализиран, но по времето, към което се отнася тук
визираният казус, той бе много по-строг дори и от режимите на средновековната
феодална зависимост.
---
След
като през Ноември и Декември 2003 г.
Янко Янков присъствувал на няколко
придружени с коктейл официални научни и политически събития,
той
внезапно получил определени болкови симптоми, които предизвикали определена
лека тревога за здравословното му състояние.
Тъй като
през целия си живот той е бил изключително активен спортист, при това в сферата
на бойните спортове,
и никога
не е боледувал от каквито и да е „естествени
заболявания“,
той
веднага осъзнал, че
получените
симптоми нямат естествен вътрешноорганизмен произход,
че са
изкуствено предизвикани и са временни и неистински.
След
като при прегледа му неговата лична лекарка направила същите констатации, и
след като и двамата преценили,
че съществува
вероятност той да е бил обект на секретна оперативна интервенция на определени
мафиотски и политически сили,
с които
в момента се е намирал в етап на изключително силен официален конфликт,
двамата
единодушно стигнали до идеята все пак да проверят подозренията си, като той се
престори на уплашен за здравето си и предприеме изследвания и консултации по
официалната „клинична пътека“.
На 18 Декември 2003 г. той посетил
офиса на д-р Константинов, който
официално е бил единственият лекар-специалист, при когото, съгласно
изискванията на „клиничната пътека“, е имал правото да бъде прегледан.
Така:
►в
официално издаденото т.нар. „ехотомографско изследване” изрично,
кратко и ясно е записано, че Янков
има някакви недостатъчно ясни и нуждаещи се от допълнителни изследвания проблеми
в областта на черния дроб и простатата;
►а
в устния им разговор лекарят, обаче, пределно ясно „разширил“ смисъла на
официално написаното от самия него и казал на Янков, че е изключително висока вероятността да се касае за аденомен
(туморен) или карциномен (раков) проблем и на двете места, и че най-вероятно ще
се наложи необходимостта от бързи и неотложни оперативни отстранявания на двата
болестни центрове;
►но
че Янков не бива да се безпокои
особено много, тъй като сега болестното състояние все още е само в началния
етап от развитието си, на който етап всичко е преодолимо чрез бърза,
неотложна и ефективна хирургическа операция;
►и
че д-р Константинов ще го изпрати
при своя много добър приятел и голям специалист по тези проблеми, който се
казва д-р Саид Раджаб.
При
това,
противно
на задължителното изискване да бъде издаден официален придружителен документ за
аташирането на Янков именно при д-р
Саид Раджаб,
д-р Константинов не му дал никакъв
такъв (документ);
при
което, за да се опита да прикрие това обстоятелство, той с ласкаво добронамерен
глас казал, че трябвало Янков просто
устно да каже на д-р Саид Раджаб, че при него го изпраща именно д-р
Константинов, което било напълно достатъчно Янков да бъде приет по възможно най-добрия начин.
Когато Янков посетил офиса на д-р Саид
Раджаб, той станал обект на впечатляващ сравнително дълъг ритуален и
внушаващ безкрайна добронамереност разговор,
в
процеса на който
докторът нито за момент не поставил под
съмнение необосновано предпоставената теза,
че е необходимо едновременно да бъде извършено хирургическо
отстраняване на два аденомни или карценогенни центрове.
Така, в
контекста на тази теза
докторът
центрирал разговора върху необходимостта „колкото се може по-бързо“ да бъде
комплектовано „задължителното за случая специално
оперативно медицинско досие“ и операцията за отстраняването на раковия проблем да бъде извършена
най-късно след две седмици;
като за тази цел, обаче, Янков трябва още в близките дни да
предостави на доктора абсолютно всички официални оригинални медицински документи, с които разполага, за
да може от тях да бъде ясен целият му медицински статус.
Любопитно
е, че д-р Саид Раджаб въобще не съумял да скрие раздразнението си от
факта, че Янков му дал черно-бяло ксерокс-копие от един
от документите,
и неколкократно
настоял да му бъдат дадени всичките оригинални документи;
като
това негово раздразнено настоятелно искане било обосновано с аргумента, че
здравно-осигурителната каса, която щяла изцяло да плати разноските по
операцията, била признавала само оригинални документи.
За Янко Янков като професионален юрист далеч
по-рано вече било повече от ясно, че
в случая
стратегията е била да бъде осъществено пълното му лишаване от оригинална
документация,
но той
веднага театрално изразил дълбокото си съжаление и готовност да донесе оригиналните
документи още при следващото си идване при доктора.
Така,
след като д-р Саид Раджаб овладял своето раздразнение, като вероятно си
помислил, че Янков наистина нищо не
подозира, той го изпратил за специализирано медицинско изследване в медико-диагностичната
лаборатория „Санте”, от която му дали документ с дата 10 януари 2004
г., в който изрично е записано, че изследването е по искане на
„Лекуващ лекар: д-р Саид Раджаб”,
както и че резултатът е „2,39 ng/ml” при „референтни граници до 4”.
След като
получил този документ, Янков веднага
сканирал оригинала и направил изключително
прецизно цветно принтерно копие,
а
оригинала запазил за собствената си документация.
После посетил
д-р Саид Раджаб, на когото казал, че идва направо от медицинската лаборатотия
и му носи оригинала на документа.
Докторът
реагирал очевидно доволен, но не пропуснал още в самото начало да повтори, че
му е необходим и оригиналът на изследването, което преди това е било направено
от д-р Константинов.
Във тази
връзка във визираното официално искане за разследване самият Янко Янков пише
следното:
„ Още
докато в самото начало на този наш разговор д-р Саид Раджаб ми казваше
тези думи, аз вече си задавах въпроса
„Дали
той наистина ме мисли мен за прекалено глупав?”
и „Дали
наистина не осъзнава, че чрез припряността си в това отношение всъщност изостря
подозренията ми?”.
Странно
е, също така, че д-р Саид Раджаб въобще не счете за нужно да ми обясни и
разтълкува данните от медицинското изследване,
и
направо предпостави
както че
от изследването е било недвусмислено и ясно видно наличието на безспорно
доказано раково заболяване,
така и че
поради пределното изяснаване на проблема тази ни среща е приключена и аз
не бива повече да го безпокоя, за да не му преча на други такива
животоспасяващи дейности.
Затова
той съвсем
не скри изненадата и раздразнението си,
когато
аз с възможно най-наивен тон и външен театрален вид на човек, малодушно
примирил се със жестокостта на съдбата, му казах:
„Доколкото
разбирам, възможни са две версии на тълкуване на така визирания резултат, а
именно, или че посочения резултат от „2,39 ng/ml” е вътре в рамките на така визираната
максимална „референтни граници до 4”, и че в този случай липсва туморно
или раково заболяване, или че този резултат е над посочената граница, и че в
този случай е налице заболяване. Както разбирам, Вие сте категорично ориентиран
към втората версия. Така ли е?”.
Трябва
да призная, че
изключително
рядко съм виждал човек с толкова силно изразена върху лицето му изненада,
каквато
видях след тези мои думи –
д-р
Саид Раджаб объркано смутолеви, че става въпрос за втория вариант на
разсъждение върху медицинския проблем, след което объркано и външно
добронамерено започна да ми говори колко много е загрижен за хора като мен, и
че аз не бива да се притеснявам от нищо, тъй като операцията ще мине
изключително успешно.
При това
от всичките негови думи и цялостното му
вербално и жестово поведение личеше, че
в
неговата глава не съществува абсолютно никакъв друг вариант,
освен
моето подлагане на хирургическа операция.
Дори
нещо повече – аз, като автор на няколко книги по психология на правото и
психология на политиката,
имах
достатъчно ясното усещане, че
в
съзнанието и мисловната стратегия на д-р Саид Раджаб
моето
поставяне на операционната маса наистина има статуса, значението и важността на
абсолютно животоспасяващ акт,
но
... съвсем не на моя,
а на
неговия живот.
Все пак,
благоразумно реших, че нямам абсолютно никакъв интерес да му давам да разбере,
че вече съм разгадал коварната цел, която той преследва, и продължих да се
преструвам, че безусловно му вярвам;
така, в
контекста на тази именно моя стратегия казах
на д-р Саид Раджаб, че още в най-близките дни ще започнем да
осъществяваме предписаната от него процедура, но че все пак преди това ми е
необходимо известно време както да свикна с мисълта за неизбежността на
операцията, така и, за всеки случай, да приведа в ред земните си дела.
Още на
другия ден, под предлог, че осъществявам редовното си пътуване, за да чета
редовните си лекции в Юридическия факултет на Университета, пристигнах в
град Пловдив, поговорих със студентите около един академичен час и ги освободих
от лекционните им занятия за деня.
После,
по всички правила на конспиративното придвижване, се срещнах с Рени Маврова,
и заедно с нея отидохме при инж. Николай Сомлев, който по онова време бе
директор на една от най-мощните държавни фирми на територията на Пловдив и се
намираше на стационарно лечение в една от най-реномираните болници в града, където
главен лекар е негов изключително близък приятел. Така моето посещение в тази
болница бе камуфлирано като посещение при намиращ се там болен приятел.
Тъй като
там главният лекар на болницата не само бе личен приятел на моите приятели,
но и
веднага ме позна и възторжено изрази радостта си, че ме вижда не само по
телевизията, но и на живо,
само
няколко минути след нашия разговор лично той ме водеше при няколкото души
специалисти, на които лично нареждаше веднага да извършат съответните
изследвания и неотлъчно стоеше до мен до пълното завършване на абсолютно всички
изследвания.
Трябва
да призная, че през цялото време на тези изследвания самият аз се чувствувах
доста неловко, тъй като за първи път през живота ми бях обект на такова
изследователско медицинско внимание, на каквото би завидял дори и самият
президент на държавата.
В крайна
сметка се оказа, че лекарят, който изследваше простатата ми се изказа, че на
нейното състояние могат да завидят дори и 30-годишните младежи; а очевидно
талантливият млад лекар, който извърши изследване на черния ми дроб бе
категоричен, че петното, за което става въпрос, е имало характер на медицински
проблем преди около 15 години, и че отдавна не притежава способността да бъде
медицински проблем.
Впрочем,
когато същият лекар ме попита какво точно е било станало с мен преди около 15
години, поради което се е появило това петно, аз му казах, че тогава съм бил в
затвора като политически затворник, и че моето убеждение е, че въпросното петно
отразява подлагането ми на целенасочено зловредно химическо третиране; а той,
аргументирайки се, че му е трудно да си представи съществуването на хора, които
биха били способни на такива зловещи действия, каза, че е склонен да смята, че
това петно отразява само мизерната и некачествена храна, която ми е била
давана; при което изрично подчерта, че дори и да бъде приета моята обяснителна
версия, според него това петно много отдавна е престанало да бъде медицински
проблем.
Тъй като
самият аз съвсем не съм лесен за убеждаване (и особено когато става въпрос да
убедя сам себе си), работата съвсем не приключи с медицинските ми прегледи в
Пловдив.
След
няколко дни взех със себе си 500 лева (около 250 евро), предназначени специално
да бъдат платени следващите медицински изследвания, и заминах за град Варна,
където в продължение на два дни трябваше да прочета кратък лекционен курс на
студентите от тамошния Юридически факултет на Техническия университет.
След като на втория ден още рано сутринта освободих студентите, веднага отидох
в едно доста скъпо и реномирано медицинско заведение, където ми направиха
същите изследвания и ми казаха абсолютно същото, което ми бе казано и в
Пловдив.
Така
за мен нещата в това отношение напълно приключиха с пределна яснота.
Нека
спомена и колоритната информация, че когато още в самото начало разказах на
личната си лекарка симптомите, от които се оплаквам, тя, анализирайки цялата
съвкупност от симптоми, ме попита как съм със секса, а аз и отвърнах, че във
връзка с него „имам изключително сериозен проблем – категорично не мога
да понасям презервативи”.
Тя доста
дълго се смя на това ми „медицинско оплакване” и категорично ми
каза: „Докато имаш такова оплакване, бъди сигурен, че няма да имаш
никакво друго сериозно оплакване! И не вярвай на никакво друго медицинско
изследване, освен на това!”.
Тъй като
после, до края на януари 2004 г. аз въобще не се обадих на д-р Саид
Раджаб,
и тъй
като евентуалните резултати от осъществяваните от специалните служби т.нар. „външни
наблюдения и проследявания” не са били дали абсолютно никакви данни за
каквито и да са мои посещения в медицински заведения (вероятно съм бил
проследяван само в София!),
ситуацията
изглежда е била придобила тревожен за тези служби израз и вид.
Така,
точно на 30 януари 2004 г., около 11 часа преди обяд, домашният ми
телефон иззвъня и напълно неочаквано за мен чух гласа на Главния прокурор
Никола Филчев.
Тук
се налага да направя кратко уточнение.
С Никола
Филчев сме били не само и не просто състуденти, но и изключително близки
приятели още по времето на студентските ни години. После, преди арестуването ми
през 1983 г., в продължение на няколко години с него сме били и колеги в Института
за правни науки при БАН. Дори нещо повече – след излизането ми от затвора
през 1989 г., когато аз бях видна политическа фигура от т.нар. опозиция, той,
бидейки не само мой колега от Института за правни науки при БАН, но и
наказателен съдия във Върховния съд на България, винаги бе почти плътно
до мен и един от най-близките ми приятели. Поради това, когато той ме помоли, аз с радост се съгласих да бъда негов кум
(официален свидетел) на първия му брак с едно много по-младо от него и
доста красиво момиче.
Много
по-късно Никола Филчев стана Главен прокурор на България, и през
август 1999 г., когато му казах, че имам намерение да замина за
Великобритания и да се установя да живея там, той все още имаше човешкото
достойнство и приятелската откровеност да признае пред мен, че макар и да е Главен
прокурор, не разполага с абсолютно никаква власт и възможност да реши не
само какъвто и да е проблем, визиран в моите многобройни искания до
прокуратурата, но дори и своите собствени проблеми.
Дори
нещо повече – именно във връзка с неговите лични проблеми, през август 1999
г. той
изрично и пределно ясно ми каза, че вече разполага с категорични
доказателства, че специалните служби
при МВР, всички прокурори и всички съдии са назначени на тези длъжности именно
от Мафията, и цялостната им дейност е подчинена единствено на интересите на
техните господари от Мафията.
В
контекста на това Никола Филчев ми каза, че почти веднага след
назначаването му за Главен прокурор е бил и продължава да е подложен на изключително интензивен шантаж, директно
осъществяван преди всичко именно от специалните служби при МВР, при
което от него се иска не само и не просто да нарушава принципите си на юрист и
чисто човешката си съвест, но и съвсем открито или дори демонстративно да
извършва престъпления, за които после може да бъде съден. И че той много добре
разбира, че това се прави, за да го въвлекат колкото се може по-дълбоко
във вина, за да могат по този начин впоследствие да го шантажират още
по-силно и по-успешно, и така да го принуждават да узаконява престъпленията на Мафията.
Тъй като
в някое от следващите ми изложения по друг повод ще ми се наложи да направя
поне още едно подобно уточнение относно Никола Филчев, тук и засега ще
спра само на този наш разговор през август 1999 г., при което ще
подчертая, че след това с него сме се срещали и сме имали подобен разговор само
през лятото на 2000 г., след което нашите
взаимоотношения постепенно започнаха да преминават в състояние на „ледников
период”, а през 2005 г. аз вече официално и публично се
отказах от кумството си и го обявих за престъпен слуга на престъпни господари.
Така,
когато на 30 януари 2004 г. Никола Филчев ми се обади по
телефона, между нас се проведе разговор, главното съдържание на който бе
следното:
а)
той ми каза, че току-що е бил научил, че съм изключително тежко болен от рак, и
че ми се обажда, защото въпреки, че отдавна сме се отдалечили един от друг, той
все още счита, че сме приятели, и поради това ми предлага да използува
властовите си възможности и да уреди да бъда настанен в Правителствената
болница, където да получа най-доброто медицинско обслужване;
б)
аз му се изсмях изключително ехидно и
изрично и ясно му казах, че считам, че в случая той ми се обажда по искане на Мафията,
която търси начин да ме подмами да вляза в болница, където да ме убият под
предлог, че ме лекуват; във връзка с това изрично го попитах от кого и по
какъв повод е научил за моето „тежко заболяване”;
в)
той ми каза, че:
►току-що,
само преди няколко минути, е имал някакво оперативно съвещание с подчинени на
него двама полковници от Военната прокуратура;
►съвещанието
е било по тема, която мен въобще не ме засяга;
►но
след съвещанието той ги попитал защо досега не са решили нито една от моите
многобройни преписки, намиращи се при тях;
►а
те му отговорили, че се опасяват да ме извикат на разпит, на който по официален
начин да ме трансформират от „жалбоподател”
в „свидетел на извършените престъпления”,
тъй като било имало опасност психическото напрежение по време на една такава
правна процедура да се отрази твърде зле върху тежкото ми здравословно
състояние;
►той
бил силно изненадан от това, което чул за здравето ми, и ги попитал от какво
съм болен и те откъде знаят за това;
►те
му били отговорили, че аз съм болен от рак и че за това разполагали с
получена от специалните служби разузнавателна информация;
►след
тези негови думи аз веднага му казах, че той като Главен прокурор сега е длъжен да образува разследване срещу
тези специални служби, тъй като дори и наистина да съм болен, те нямат
абсолютно никакво право и никакъв реален престъпен от моя страна повод да ме
подлагат на оперативно разработване и да събират за мен каквато и да е,
включително и здравословна информация;
►казах
му, също така, че в случая става въпрос за това, че същите тези специални служби са
разпространили тази абсолютно невярна „информация”, за да извършат
психологическа подготовка на професионалните юридически и политически кръгове,
които ме познават, както и на обществеността, след което да се опитат чрез
такава именно фалшива информация да обяснят убийството ми, което са планирали и
имат намерението да осъществят.
Специално
внимание в това отношение заслужава, също така, и още една група факти и
обстоятелства.
С Валентин
Александров се познаваме още от времето на студентските ни години; по време
на един от неотдавнашните правителствени екипи той бе Министър на отбраната,
а после се установи на постоянна работа като старши научен сътрудник в
Инситута за правни науки при БАН, където станахме колеги, и така започнахме
да се виждаме сравнително по-често, отколкото преди.
На
11 февруари 2004 г. имахме Научен съвет в Института за правни науки
при БАН и:
►още
щом се видяхме с Валентин Александров десетина минути преди заседението,
той възторжено изрази впечатлението си от блестящия ми външен здравословен вид
и изрично ме попита как съм със здравето;
►попитах
го дали специално днешният му въпрос относно здравето ми има характера на
обичаен ритуален въпрос или е предизвикан от някакви слухове, които е чул;
►той
отвърна: „Истината е, че преди около
две-три седмици ми казаха, че си тежко болен от рак! Истина е, освен това, че
им казах, че не вярвам на това, защото съвсем наскоро се бяхме виждали с теб,
разходихме се дълго време по софийските улици, за да си говорим за политика, ти
изглеждаше превъзходно и нито се оплака от нещо, нито изглеждаше така, както
по-късно се опитаха да ми кажат, че би трябвало да изглеждаш!”;
►после
той ми каза, че това му е било казано от генерал Бриго Аспарухов[1],
с когото са приятели, и подробно ми разказа по какъв повод е било станало дума
за мен.
***
Ваши Превъзходителства,
ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически
слуги на българския мафиотски режим,
На 27 септември 2006 г. регистрирах в
канцеларията на Главния прокурор искане за разследване на
упражнен върху непълнолетната ми дъщеря медикаментозен тероризъм, което искане
има индекс LPC-Embassy-047 и рег.
№ 14400 от 27.09.2006 год.
Днес, с настоящия официален писмен текст, извършвам
регистрация в канцеларията на Главния прокурор искане
за разследване на упражнен лично върху мен медикаментозен тероризъм.
Също така, днес изрично и
ясно декларирам, че съществуват и още няколко напълно
документално доказуеми актове на медикаментозен тероризъм, упражнен върху
няколко души мои изключително близки хора, с които случаи, обаче, ще
ви занимавам с друго подобно писмено изложение и искане за разследване.
Онова, което тук и сега непременно искам да ви кажа, е че от
официално публикуваната медицинска статистика относно: от една
страна, извършените в България хирургически отстранявания на
различните видове рак, и от друга страна, извършените
хистологични изследвания на оперативно отстранената тъкан,
е видно, че при повече от половината от пациентите,
оперирани и лекувани като имащи рак на стомаха и на белия дроб диагнозата е
абсолютно недоказана, и че приблизително същата ситуация е и при пациентите,
които са били оперирани и лекувани като имащи други видове раково заболяване –
виж: Cancer Incidence in Bulgaria
2003, National Oncological Centre, Bulgarian National Cancer Registry, Editors Sh. Danon, Zdr. Valerianova, Tzv. Ivanova, Volume XIV, Sofia, 2006.
Моето категорично мнение е, че тази официална по своя
характер медицинска статистика по недвусмислен начин сочи, че:
първо: в България масово се
извършват камуфлажно мотивирани
като здравеопазващи от ракови заболявания изключително голямо множество сложни хирургически,
химически, специални лъчеви и множество други медицински третирания, извършвани върху напълно здрави
или поне недоказано болни от рак хора;
второ: чрез
тези (напълно неоснователни от чисто медицинска гледна точка) третирания
тези хора несъмнено биват жестоко и завинаги осакатявани и причислявани към
специална ресурсна група, по отношение на която след това се постъпва по
множество начини, имащи различни конкретни цели;
трето, истинските
мотиви за осъществяването на тази доказана от статистиката масова практика подлежат
не само на прецизно обществено обсъждане, но и на още по-прецизно специфично
юридическо и в частност следствено-наказателно проследяване и обсъждане, при което е
необходимо
да бъдат анализирани включително и възможностите да
се касае за прилагане на сравнително добре замаскирана престъпна
мафиотска и/или правителствена стратегия на геноцидно и евгенетично (евгенично)
прочистване на определени слоеве от населението, подбирани по
определени критерии (като напр.: всеки, който попадне в мрежата на капаните;
всички икономически слаби (и в частност - етнически) социални слоеве;
специфичен подход към различните интелектуални, възрастови или полови групи; и
прочее).
Ваши Превъзходителства,
ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически
слуги на българския мафиотски режим,
Очевидно
е, че така посочените от мен факти, обстоятелства и доказателствени средства по
недвусмислен начин свидетелствуват, че специалните служби при МВР и преди всичко
ръководената от генерал Иван Чобанов специална служба са осъществявали по отношение на мен престъна
дейност, която подлежи на наказателно разследване и
съдебно преследване.
Настоявам
това да бъде осъществено!
6 Ноември 2006 г. Янко Н. Янков “
***
Тъй като
на цитираното негово официално писмено искане за извършване на разследване Янко Янков не получил абсолютно никакъв
отговор от нито един от адресатите,
на 30 Октомври 2011 г. той регистрирал
в офиса на Главния прокурор и предоставил в офисите на Западните посолства
официален писмен текст, озаглавен
„Всички карти на масата и отговорност за
престъпленията на СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА! – 70
(Седемдесет),
който
текст, освен това, е публикуван и в електронния информационен сайт на Янков.
До днес,
разбира се, Янко Янков не е получил
абсолютно никакъв отговор от която и да е инстанция.
Не само
от подчинените на същите тези служби официални български институции, но и
от Западните посолства, които,
както вече отдавна е повече от очевидно, са ориентирани към защитаване на Червената
мафия, а не на Човешките права.“
-------------
*************
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Тъй като
така визираният казус е пределно и недвусмислено ясен,
категорично и ясно настоявам
СПЕШНО И НЕОТЛОЖНО да възложите
на Националната следствена служба прецизно да извърши легитимните процедури
и да бъда
своевременно уведомен за хода и резултата от тези процедури.
Впрочем, Господин Главен Прокурор
Цацаров,
Настоявам за най-строго и
прецизно спазване на принципите и нормите на Правото
24 Април 2013 г. Янко Н. Янков
[1]
По времето, за което става
въпрос, пенсионираният генерал Бриго Аспарухов е бивш Директор на
Националната разузнавателна служба (на българското шпионско ведомство) и
бивш депутат в Парламента от квотата на Социалистическата партия.
От целия текст и контекст на това, което ми бе казано, на мен ми стана ясно, че
в случая Бриго Аспарухов е бил само обикновен консуматор на
разпространената от специалните служби дезинформация относно моето
здраве; но дори и в този случай вероятно има значение изясняването на
причините, поради които специалните служби са били счели за нужно да
направят обект на своята дезинформация включително и вече отдавна пенсионирания
генерал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар