Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права,
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок
4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web sites:
=========================================================
18 Април 2013 г.
Всички карти на
масата и отговорност
за престъпленията
на
Специалните
държавни служби,
на Прокуратурата,
на Съда,
на Правителството, на
Президента,
и на другите
държавни институции! – 552
До г-н Сотир С. Цацаров
–
Главен Прокурор на
България
(встъпил в официална длъжност на 21 Декември 2012),
Ad hoc Европейски Прокурор за България
(встъпил във фактическа длъжност на 16 Април 2013),
Съдебна палата, бул. „Витоша” №2, 1000 София
Към:
ВКП вх. №3307/2013
І.
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Както вече Ви е известно още от
първите ми официални писмени изложения почти веднага след встъпването Ви в
длъжността на Главен Прокурор на България,
без дори и една капка наивност
относно престъпната същност на т. нар. посткомунистическа държавна власт, и в
частност на Прокуратурата и Съда,
поради изключително
дълбоко-принципни съображения предприех стратегията
да се
отнасям към Вас с уважение, подобаващо на принципно-абстрактния (но не и на
реално-практическия) имидж на Прокурорската институция,
като в
частност вече почти четири месеци
-
т. нар. сто (100) дни -
съм се
стараел КАКТО И ДОСЕГА
да подлагам Прокуратурата като
институция на почти ежедневен принципен натиск за спазване на Правото,
НО
ОТДЕЛНО ОТ ТОВА И В СЪЩОТО ВРЕМЕ деликатно да се опитвам да обезпечавам
лично на Вас напълно достатъчно време да се ориентирате
КАКТО в новата за Вас фунция,
ТАКА
И в новата ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОСТРО КРИЗИСНА СИТУАЦИЯ в България, в Европа и в
Света,
и така Вие да имате спокойната
възможност СВОБОДНО И ПО СЪВЕСТ да решите с кого да бъдете – с Правото
или с Мафията.
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Тъй като считам, че вече са налице определени групи факти и основания
да внеса известни
корекции именно в сферата на деликатността на тази ми досегашна лична стратегия,
с настоящите редове заявявам, че
вече,
БЕЗ ДА ИЗОСТАВЯМ СТРАТЕГИЯТА СИ
ДА ПРОДЪЛЖИТЕ ДА ИМАТЕ ШАНС ЗА АДЕКВАТНА ОРИЕНТАЦИЯ В НОВАТА ЗА ВАС
ПРОФЕСИОНАЛНА ФУНКЦИЯ,
официалните
ми изложения ще бъдат адресирани лично до Вас (а не до Вашите заместници) в
качеството Ви именно на Главен жрец на българската Прокурорска институция.
При това
изрично и пределно ясно подчертавам, че сред визираните
факти и основания особено релефно се откроява Вашата принципна позиция
относно необходимостта от
институционалната фигура на Европейски Прокурор за България,
в
каквато именно функция,
като израз на високо добронамерена и благородна воля, фактически и конклудентно,
Вие вече встъпихте,
с
изявлението си от 16 Април 2013 г.
Така, именно за да Ви дам
ПЪЛНАТА И МАКСИМАЛНАТА ВЪЗМОЖНОСТ
ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ТАКА
ВИЗИРАНИТЕ ВАШИ ДВЕ ФУНКЦИИ
ИЛИ НАПЪЛНО УСПЕШНО ДА СЕ
РЕАЛИЗИРАТЕ
(нещо, което най-искрено Ви желая
и за което всеотдайно ще работя),
ИЛИ НАПЪЛНО ДА СЕ ПРОВАЛИТЕ ИЛИ САМОДЕМАСКИРАТЕ
(нещо, което никога няма да Ви
простя!)
ВИ ПРИЗОВАВАМ И ЕНЕРГИЧНО
НАСТОЯВАМ
ДА ПРЕДПРИЕМЕТЕ ТОТАЛНА РЕВИЗИЯ
НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ
ПРОКУРОРСКИ, СЪДЕБНИ,
АДМИНИСТРАТИВНИ И ВСЯКАКЪВ ДРУГ ВИД ПРЕПИСКИ И ДЕЛА,
в които са отразени и се съдържат
фактите
относно жестоката престъпна
дейност,
в резултат на която България е
доведена до сегашното състояние на
тежка национална катастрофа.
В частност,
КАКТО КАТО ЛИЧНО ЗАСЕГНАТ
от визираната престъпна дейност,
ТАКА
И КАТО официален представител на няколко пострадали от тази престъпна
дейност легитимни обществено-политически формирования,
ИЗРИЧНО, ЯСНО, КАТЕГОРИЧНО И
ЕНЕРГИЧНО НАСТОЯВАМ
ДА ПРЕДПРИЕМЕТЕ ТОТАЛНА НАДЗОРНА РЕВИЗИЯ ЗА ПРАВОСЪОБРАЗНОСТ
НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ СВЪРЗАНИ С
МОЕТО ИМЕ
ПРОКУРОРСКИ, СЪДЕБНИ,
АДМИНИСТРАТИВНИ И ВСЯКАКЪВ ДРУГ ВИД ПРЕПИСКИ И ДЕЛА
от времето на 70-те
(седемдесетте) години до днес!!!
*************
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Така, в контекста на по-горе пределно
ясно формулираното мое КОНКРЕТНО ИСКАНЕ тук и сега ПОТВЪРЖДАВАМ ВАЛИДНОСТТА НА
ЦЯЛОСТНИЯ (ПЪЛНИЯ) ТЕКСТ на книгата на Николай Михайлов „Янко Янков-Вельовски (Биографични фрагменти)“,
издадена през 2012 г., в обем от 335 странци (голям формат).
В частност потвърждавам
и следния (с.117-128), тук приложен (цитиран, възпроизведен) текст,
по съдържанието на който изрично и пределно ясно настоявам да бъде извършено
ПРЕЦИЗНО И ОБСТОЙНО НАКАЗАТЕЛНО
РАЗСЛЕДВАНЕ.
Впрочем, уточнявам, че
този текст е публикуван в Интернет на следния електронен адрес:
Виж: 2013-04-14, Защо терористът Янко Янков не успя да убие Луканов?,
Виж също и във Фейсбук на
следния електронен адрес:
Виж: 2013-04-14, Защо терористът Янко Янков не успя да убие Луканов?,
-------------
(... ... ... ... ... ... ... )
„ХVІІ.
30.) На 29 Декември 1995 г. с Янко Янков се случва мистериозна автомобилна
катастрофа, при която е счупена дясната му ръка между рамото и лакътя.
Както всички останали, така и това събитие е надлежно отразено в голямото
множество отправени до прокуратурата искания за разследвания, текстовете на
които са публикувани в неговите документални книжни издания.
Самото
събитие е предшествувано от множество заплахи, отправени към Янков от лица, агентурно и икономически
свързани с фамозния генерал Димитър
Христов Иванов (бивш шеф на Шести отдел при Шесто управление на ДС), за които
заплахи Янков акуратно се е обръщал
към прокуратурата - която, разбира се, не е предприемала нищо.
Нещо
повече: непосредствено преди това събитие, на
04 Октомври 1995 г. Димитрина Каменова,
секретарка от техническия екип на Димитър Иванов, прави
опит да прегази с колата си Янко
Янков и изрично му се заканва, че ще бъде убит; в писмо до прокуратурата Янков обяснява, че е налице „опит да бъде прегазен“ и че този опит е
бил неуспешен единствено поради бързите му рефлекси на бивш спортист,
благодарение на които той отскочил встрани; във връзка с това събитие прокурорът Михайлов (който, впрочем, е
бил студент на Янков) е издал
Постановление, с което е отказал да извърши разследване, тъй като липсвали доказателства за прегазване и
тъй като Каменова отказала да даде писмени обяснения;
така,
съгласно съдържанието на текста на този прокурорски акт, „опитът за убийство“ не е
основание за разследване, а дори и да е било налице убийство, разследване пак
няма да бъде извършено, ако престъпникът откаже да даде писмени обяснения.
Впрочем,
този прокурорски текст дори не е шедьовър, а просто е една от хилядите
откровени демонстрации на единството между държавата и Мафията или по-точно, на
баналния факт, че държавата е нискойерархична изпълнителна структура на
Мафията. Отделно Янков
свидетелствува, че самият роден брат на този прокурор изрично е казал на Янков, че брат му е бил заслужил
прокурорския си пост с това, че още като студент е бил агент на ДС.
Непосредствено
след самото събитие, уж по друг повод Димитър
Христов Иванов дава интервю в медиите, с което прави „елегентен“ опит за
компрометиране на Янков, като
намекнал, че Янков е личен приятел с
„известен
контрабандист на антични ценности“ и участвува в неговата престъпна
дейност; след което, още на другия ден един от агентите на Димитър Христов Иванов - Юлиян Коцев - веднага дал интервю, в което
е формулирано изречението, че „казаното от Д. Иванов е послание до Янко Янков“; от текстовете на двете интервюта
обаче пределно ясно личи, че не само „казаното“
от Д. Иванов, но и „случилито се“ с Янков
осакатяване (средна телесна повреда), също така има характера на отправено му
послание.
Прокуратурата,
разбира се, винаги мълчаливо е игнорирала и никога не е коментирала тези
аспекти на визирания казус.
-------------
На 29 Декември
1995 г. в София вилнее силна мокра снежна буря, а Янко Янков, който се намира в офиса си, макар и все пак да е бил
впечатлен от необичайната ситуация, че стоящото пред офиса му такси без
очевидна причина се намира там в продължение на часове, го наема и спешно
тръгва към дома си, където го чака лек здравословен проблем на малката му,
едногодишна, дъщеря.
Преминавайки
през парка „Борисовата гора“ шофьорът, обаче, внезапно отклонява колата,
удря я в едно крайпътно дърво, дясната ръка на Янков е счупена между рамото и лакътя, на безлюдния път ведната се
озовават двама руснаци с регистрирана в България луксозна западна кола, като и
двамата държат в ръцети си включени в българската телекомуникационна мрежа
мобилни телефони, по които едновременно обясняват какво виждат.
По „странно
случайно съвпадение“ събитието станало само на метри от непосредствено
граничещия с гората заден транспортен вход на посолството на Русия.
Пристигналите
руснаци обяснили на Янков, че по
телефоните са получили инструкция да го закарат в Института за Спешна медицинска помощ, но за целта трябва да вземат
паспорта му и той да им указва пътя, тъй като те не го знаят.
Тъй като
дейността на този медицински институт е свързана изключително с всевъзможни
произшествия, повечето от които имат престъпен характер, там на самия вход винаги има
дежурен следовател, юрист, който оформя съответната документация. В
случая този дежурен следовател се оказва не само бивш студент, на когото Янков е преподавал в Юридическия
факултет, но и фен на неговата гражданска и политическа позиция. Янков го помолва и следователят
акуратно записал в официалната книга за произшествията паспортните данни на
единия от руснаците.
После дълго
време официалното следствие пренебрегвало руснаците като свидетели и отказвало
да ги издири и разпита, но благодарение на личните си връзки Янков получил официална справка, от
която било видно, че паспортът и адресната регистрация в България на единия
руснак са били фалшиви, и че човек с подобни данни бил влязъл в България няколко
дни преди произшествието и пак само няколко дни по-късно напуснал България.
Отделно от
това официалното следствие категорично отказвало да установи чия е била
луксозната лека кола, която мистериозните двама руски туристи са били
управлявали, както и на чие име са били записани двата мобилни телефони, по
които те са разговаряли.
Още на
втория ден, докато се е намирал на легло в болницата, Янков помолил свой приятел-юрист, високопоставен магистрат, да
получи копие от констативния протокол на полицията за автомобилното
произшествие, и веднага се снабдил с него.
После,
обаче, в продължение на няколко месеци служителите от службата за контрол и
регистрация на пътно-транспортните произшествия категорично отричали
съществуването на такова произшествие. Накрая Янков се срещнал със самия ръководител на службата, изрично го
уведомил, че високопоставен магистрат разполага с протокола, и за да го увери,
че не блъфира, му казал, че протоколът е бил съставен и подписан от следовател,
който се е подписал като „А. Ефтимов“,
и че съгласно българските правописни правила името е следвало да бъде „Евтимов“. Така, в крайна сметка самото
съществуване на произшествието, макар и три месеци по-късно, било официално
регистрирано и легитимирано.
Но това
съвсем не е всичко.
Тъй като
официалното следствие отказвало да извърши подробни проучвания, Янков официално депозирал в
Прокуратурата справка, от която е видно:
*че
таксиметровата кола е собственост не на шофьора, а на друг човек, който съвсем
не е собственик на таксиметров парк и не е работодател на шофьори;
*че тази
кола е единствената кола на собственика;
*че тази
кола, макар и все пак официално да е била регистрирана като таксиметрова,
никога по-рано не е била използувана за таксиметрова дейност;
*че
съгласно наличните данни собственикът на колата никога през живота си не се е
занимавал с таксиметрова дейност;
*че и
самият шофьор на колата никога преди произшествието не се е бил занимавал с
таксиметрова дейност;
*че
шофьорът не се е бил намирал в никакви официални гражданско-договорни или
трудово-договорни отношения със собственика, и че фактически през този ден е
управлявал колата при пълна липса на каквото и да е официално правно основание;
*че
шофьорът няма постоянен и стабилен адрес на пребиваване в София, а живее в
някакво общежитие, нещо като временен частен хотел на някаква фирма.
В
официалния си текст до Прокуратурата Янков
ясно е записал, че всичките така изброени факти и обстоятелства „по
странен начин“ копират хипотезите, при които тайните служби навсякъде
по света скриват следите си след извършени от тях „оперативни мероприятия“.
Но и това съвсем не е всичко.
*следствието
никога не пожелало да разследва причините, поради които шофьорът завил внезапно
встрани и ударил колата в крайпътно дърво.
*Има само
една техническа експертиза, която е категорична, че колата е била технически
напълно изправна и че следователно завиването встрани не се дължи на
неизправност на колата, а е елемент от личната поведенческа моторика на самия
шофьор;
*следователят Петър Мишев раздразнено, пристрастно, грубо и дори
заплашително се опитал да мотивира Янко
Янков да подпише протокол, че шофьорът е бил управлявал колата с голяма
скорост, несъобразена с пътната обстановка;
*Янков упорито и докрай е отказвал да
подпише такъв протокол и изрично твърдял, че през целия път скоростта е била
доста умерена и напълно съобразена с метеорологическата и пътната обстановка, и
че причината за внезапното завиване встрани има съвсем друг характер, и се
дължи или на прилошаване, или на нещо друго.
Но и това,
разбира се, съвсем не е всичко.
*разследването
е било предприето НЕ САМО ЕДВА цели три месеци след произшествието,
НО
И ЕДВА след като официалните писмени текстове на Янков до Прокуратурата били дословно публикувани в броевете
от 05, 06 и 07 Март 1996 г. на Бюлетина „Куриер“ на Българската телеграфна
агенция (БТА);
*нещо
повече - разследването е било предприето ЕДВА СЛЕД КАТО тези текстове са
били предоставени на западните посолства в София, и
ОСОБЕНО
СЛЕД КАТО ЗАМЕСТНИК-ПОСЛАНИКЪТ НА ГЕРМАНИЯ КЛАУС
ШРАМАЙЕР ЗАПОЧНАЛ ДА КАНИ ЯНКО ЯНКОВ НА ОФИЦИАЛНИТЕ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ И
КУЛТУРНИ ПРИЕМИ В ПОСОЛСТВОТО,
като при
това на същите приеми били канени и няколко високопоставени служители от
специалните служби, които преди това никога не са били канени на такива приеми.
И все пак и
това, разбира се, не е всичко.
В драстично
противоречие със Закона без каквото и да е обяснение, обосноваване и
мотивиране разследването е било предприето и извършено не от Районната
следствена служба, А ОТ НАЦИОНАЛНАТА СЛЕДСТВЕНА СЛУЖБА; при което
без да бъде даден какъвто и да е отговор на следните изрично поставени от Янко Янков въпроси:
***„Защо преди това Районната следствена служба
не е била предприемала разследване и защо официално не е била направила отказ
от разследване?“;
***„Защо
Националната следствена служба е иззела за разследване това дело, което по
Закон въобще не е подследствено на нея, а е подследствено на Районната служба?“.
Отговорът
на тези въпроси, разбира се, е даден от Янко
Янков, и гласи, че е било направено СЪВСЕМ НЕ ЗА ДА МОЖЕ ПО-ВИСОКОПОСТАВЕНАТА
СЛЕДСТВЕНА СЛУЖБА ДА УСТАНОВИ И ДА РАЗКРИЕ ИСТИНАТА,
А ИМЕННО ЗА
ДА МОЖЕ ТЯ ДА СКРИЕ ИСТИНАТА И ДА ОБЕЗПЕЧИ БЕЗОТГОВОРНОСТ ЗА ДЕЙЦИТЕ.
Като
систематизирал по този именно начин фактите, които са налице дотук, Янко Янков изрично пише, че като
професионален юрист е готов да приеме хипотезата, че става дума за банално
пътно-транспортно произшествие; но че за да се съгласи да приеме тази хипотеза
той трябва да получи убедителни обяснения на визираните по-горе факти;
но тъй като
следствието не само не е дало нито един отговор на поставените въпроси и не е
дало нито едно обяснение, Янков приема, че в случая става дума за нещо
много по-зловещо отколкото е станалото със самия него;
и че,
всъщност, става дума за терористично събитие,
което е било планирано да стане същия ден, но не е станало поради волята на
Съдбата, която предпочела да счупи ръката на Янков, за да не може да бъде
обоснована тезата, че той е бил стрелял с нея.
-------------
Девет
месеци след въпросното събитие медиите съобщиха, че на 02 Октомври 1996 г. пред входа
на дома му е бил убит Андрей Луканов - първият едноличен резидент на съветската
КГБ, трето поколение комунист и експремиер на България.
Почти
веднага след убийството на Луканов
отговорникът по сигурността на съвместното руско-българско енергийно
сдружение „Топенерджи“ Николай Николаев заявил в медиите, че
още преди девет месеци специалистите по сигурността са знаели, че срещу Луканов
се подготвя покушение, което е щяло да стане в края на месец Декември 1995 г.,
по време на коледните празници.
Тогава, след
като прочел тези неща в медиите, Янков бил шокиран не само от странния
факт, че убийството е било планирано точно по същото време, когато с него се е
била случила мистериозната автомобилна катастрофа,
но и от
факта, че местонахождението на самата катастрофа се е било намирало в
изключителна непосредствено близост до самото жилище на Луканов.
Две
години след убийството на Луканов, след като вече самото разследване на
убийството стига до „задънена улица“, във връзка с всичките така
посочени и систематизирани факти и обстоятелства,
Янко Янков пише официално писмо до Главния прокурор и до други държавни
институции, в което казва, че всичките тези изключително странни и
показателни факти, отнасящи се до двете отделни събития, могат да бъдат
включени в обща аналитична верига от по-друг и по-особен порядък,
и така да
разкрият облика на една доста особена работна следствена визия - която,
несъмнено, подлежи на прецизно следствено проверяване;
тази
хипотеза, без непременно и
неизбежно да бъде считана за вярна, все пак може да се окаже не само сред възможните, но и да встъпи като
единствената, която дава най-адекватното обяснение на всичките странности на
българското правосъдие.
Така, в аналитичната верига на тази
хипотеза или версия Янко Янков акцентира върху следните елементи:
*че още
през 70-те години той е бил систематично характеризиран от специалните служби
като човек, готов на терористични действия;
*че още по
време на пребиваването на Янков в
затворите българското правителство благоразумно и предвидливо е било разпратило
на европейските и на световните правозащитни и други институции официални
документи, в които диагностично и далновидно е посочило, че официално и по
надлежния съдебен ред е установено и е безспорно доказано, че Янков, макар и до известна степен да е
психично болен, все пак е наказателноотговорен терорист;
*че
неговото психически нередовно, но все пак наказателно отговорно съзнание в
продължение на дълги години е било настроено единствено на терористична вълна,
при което високият му престъпен интелект само е изчаквал да намери „подходящ
достоен обект“, който да символизира не само личната трагедия на Янков, но и трагедията на нацията;
*че именно
като такъв обект Янков е бил „идентифицирал“
Андрей Луканов;
*че
несъмнено цяла България е била свидетел, че като депутати във Великото
Народно събрание двамата официално са си разменили доста остри словесни реплики,
при което под въздействието на болното си съзнание и невъздържаните си емоции Янков абсолютно неоснователно и
необосновано е нарекъл Луканов „престъпник“;
*че Луканов кротко и благоразумно е
пренесъл конфликта върху екраните на националната (и единствената по онова
време!) телевизия, както и в официалния вестник на неговата партия;
*че Янков истерично е започнал да прави
пресконференции, по време на които постоянно, дръзко, необосновано и
неоснователно наричал Луканов „престъпник“
и „баща
на българския филиал на руската Червена мафия“;
*и че
всичките тези и много други подобни факти са напълно достатъчни да обосноват
тезата, че именно той и само той е бил единственият човек, който е бил имал
своите налудни основания да осъществи убийството; като, естествено, по
време на самото събитие охранителните служби не са били имали никакъв друг
изход, освен да ликвидират самия терорист.
-------------
През
Декември 1998 г., три години след мистериозната автомобилна катастрофа, Янко
Янков отново пише на Главния прокурор и на останалите държавни
институции, като акцентира върху обстоятелството:
*че разследването
на казуса не само не е завършено, но дори не е започнало;
*че слугите
на следствения филиал на Червената мафия открито демонстрират пълно
пренебрежение към абсолютно всички негови логически и юридически аргументи и
съображения, и сега дори са много по-нагли, много по-брутални и много
по-перверзни, отколкото по времето на класическия комунизъм;
*че на него
дори не му е дадена абсолютно никаква възможност да има какъвто и да е достъп
до папката, в която са визирани фактите и обстоятелствата по този казус.
Отговор,
естествено, не е получил.
-------------
През
1999 г., 2001 г., 2006 г. и 2007 г. Янко Янков отново пише на Главния прокурор
и на останалите държавни институции, като акцентира върху вече визираните
факти, обстоятелства, аргументи и съображения; и разбира се, не е получил
никакъв отговор.
-------------
През
2011 г., Янко Янков пак пише на Главния прокурор и на останалите
държавни институции, при това четири отделни
искания, в които акцентира върху някои нововъзникнали
обстоятелства.
Така напр.
междувременно през Август 2009 г. вече бившият високопоставен прокурор,
Директор на Националната следствена служба и полковник от специалните
комунистически и посткомунистически служби Ани Крулева е публикувала в
медиите интервю, в което разкрива следното:
*че във
връзка с възникналия в Парламента и в медиите конфликт между Андрей Луканов и
Янко Янков Главният прокурор
Мартин Гунев е бил изпаднал в паника и е бил получил здравословна криза
(характеризирана като прединфарктно
състояние, поради което гълтал хапове, а около него се суетели лекари, които му
оказвали спешна медицинска помощ),
тъй като
при него, в кабинета му, е бил отишъл самият Андрей Луканов, който крещял,
заплашвал и се заканвал поради това, че той, Главният прокурор, отказвал да
арестува Янко Янков;
*че Главният прокурор Гунев възложил на
нея, Ани Крулева, тя да се произнесе
по аргументите на комунистическото величие Андрей
Луканов;
*че тя
проучила фактите и отказала да арестува
Янко Янков, като постановила, че той с основание го бил нарекъл „престъпник“;
*че след
като по време на официално заседание на Великото
Народно събрание депутатът Янко Янков е бил официално връчил на Председателя на Парламента папка
с копия от документи, тази папка й е била предоставена на нея и именно
тя е била направила предложението, въз основата на което новоназначеният Главен прокурор Иван Татарчев е бил постановил да бъде арестуван Андрей Луканов, който
действително е бил арестуван и е прекарал в ареста значително време;
*че Ани Крулева неколкократно е казала в
интервюто си, че арестуването на Андрей
Луканов е било направено именно върху основата на доказателствата, които са
се съдържали в папката, която Янко Янков
е бил официално връчил и предоставил на Председателя
на Великото Народно събрание и по време именно на това връчване на папката
официално е бил характеризирал Андрей
Луканов като „престъпник“;
*че до този
момент тя все още не е била имала представа срещу кого се е изправила, но
скоро била застигната от отмъщението на Луканов и контролираните от него
секретни служби и личности;
*че веднага
тя е била уволнена и й е била забранено да се върне на предишната си работа, на
която е била имала право съгласно законовите норми;
*че
най-зловещата разправа с нея се е изразявала в това, че по нареждане именно на самия
Луканов специалните служби били организирали няколко покушения върху нейния
брат - който, впрочем, също така е бил офицер от специалните служби, като винаги изрично му били казвали, че
тези покушения са отмъщения именно заради нейната вина към Луканов и към
службите.
Така,
посочвайки и цитирайки фактите, които Ани
Крулева е визирала в своето официалното медийно интервю,
Янко
Янков е поискал от Главния прокурор ДА РАЗСЛЕДВА ВЕРСИЯТА ИЛИ ХИПОТЕЗАТА, ЧЕ
ПРИЧИНАТА ЗА СМЪРТТА НА НЕГОВИЯ БРАТ КАМЕН ЯНКОВ Е ТОЧНО СЪЩАТА;
още повече
че Камен Янков е починал именно по същото това време, за което говори в
интервюто си Ани Крулева.
Отговор, разбира се, Янко Янков въобще не е получил; макар, че все пак характер
на конклудентен (т. е. подразбиращ се) отговор имат заплахите, които са
му били отправени.
Но и това, разбира се, съвсем не е всичко!
В своя
адресиран до Главния прокурор и до
държавните институции анализ на ситуацията Янко
Янков изрично, ясно и официално е бил поискал
да бъде разследвана и още една мистериозна версия или следствена хипотеза.
Той е
обърнал внимание на факта, че ако
покушението над Андрей Луканов е било осъществено на 29-31 Декември 1995 г.,
то е щяло да бъде включено или въвлечено в логическа схема, свързващо го с
осъщественото само три месеци по-рано, станало на 03 Октомври 1995 г.,
покушение над Президента на Македония Киро Глигоров.
За което
покушение, както е ноторно известно, водещата и дори единствената следствена
версия е била:
*че то е
било поръчано и осъществено под ръководството на престъпната българска
групировка „Мултигруп“;
*че във вестник
„Нова Македония“ е било съобщено, че един от основните ръководители на
покушението над Президента на Македония е бил вицепрезидентът на „Мултигруп“
Димитър Христов Иванов;
*че вестник
„Капитал“ отбелязал, че именно офицерът от Шесто управление на ДС Младен
Апостолов Младенов е екзекуторът, обесил офицера Иво Янчев поради това, че е бил допуснал „конспиративни
грешки“, които са били дали основание на македонската полиция да тръгне
по следите на „Мултигруп“ и на Димитър Христов Иванов.
*че
именно шефът на „Мултигруп“ Илия Павлов изрично и ясно се е бил заканил на
Андрей Луканов, че ще му даде да разбере „кой управлява влака“.
-------------
*************
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Тъй като
така визираният казус е пределно и недвусмислено ясен,
категорично и ясно настоявам
СПЕШНО И НЕОТЛОЖНО да възложите
на Националната следствена служба прецизно да извърши легитимните процедури
и да бъда
своевременно уведомен за хода и резултата от тези процедури.
Впрочем, Господин Главен Прокурор
Цацаров,
Настоявам за най-строго и
прецизно спазване на принципите и нормите на Правото
18 Април 2013 г. Янко Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар