Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права,
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок
4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web sites:
=========================================================
23 Април 2013 г.
Всички карти на
масата и отговорност
за престъпленията
на
Специалните
държавни служби,
на Прокуратурата,
на Съда,
на Правителството, на
Президента,
и на другите
държавни институции! – 557
До г-н Сотир С. Цацаров
–
Главен Прокурор на
България
(встъпил в официална длъжност на 21 Декември 2012),
Ad hoc Европейски Прокурор за България
(встъпил във фактическа длъжност на 16 Април 2013),
Съдебна палата, бул. „Витоша” №2, 1000 София
Към:
ВКП вх. №3307/2013
І.
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Както вече Ви е известно още от
първите ми официални писмени изложения почти веднага след встъпването Ви в
длъжността на Главен Прокурор на България,
без дори и една капка наивност
относно престъпната същност на т. нар. посткомунистическа държавна власт, и в
частност на Прокуратурата и Съда,
поради изключително
дълбоко-принципни съображения предприех стратегията
да се
отнасям към Вас с уважение, подобаващо на принципно-абстрактния (но не и на
реално-практическия) имидж на Прокурорската институция,
като в
частност вече почти четири месеци
-
т. нар. сто (100) дни -
съм се
стараел КАКТО И ДОСЕГА
да подлагам Прокуратурата като
институция на почти ежедневен принципен натиск за спазване на Правото,
НО
ОТДЕЛНО ОТ ТОВА И В СЪЩОТО ВРЕМЕ деликатно да се опитвам да обезпечавам
лично на Вас напълно достатъчно време да се ориентирате
КАКТО в новата за Вас функция,
ТАКА
И в новата ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОСТРО КРИЗИСНА СИТУАЦИЯ в България, в Европа и в
Света,
и така
Вие да имате спокойната възможност СВОБОДНО И ПО СЪВЕСТ да решите с кого да
бъдете – с Правото или с Мафията.
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Тъй като считам, че вече са налице определени групи факти и основания
да внеса известни
корекции именно в сферата на деликатността на тази ми досегашна лична стратегия,
с настоящите редове заявявам, че
вече,
БЕЗ ДА ИЗОСТАВЯМ СТРАТЕГИЯТА СИ
ДА ПРОДЪЛЖИТЕ ДА ИМАТЕ ШАНС ЗА АДЕКВАТНА ОРИЕНТАЦИЯ В НОВАТА ЗА ВАС
ПРОФЕСИОНАЛНА ФУНКЦИЯ,
официалните
ми изложения ще бъдат адресирани лично до Вас (а не до Вашите заместници) в
качеството Ви именно на Главен жрец на българската Прокурорска институция.
При това
изрично и пределно ясно подчертавам, че сред визираните
факти и основания особено релефно се откроява Вашата принципна позиция
относно необходимостта от
институционалната фигура на Европейски Прокурор за България,
в
каквато именно функция,
като израз на високо добронамерена и благородна воля, фактически и конклудентно,
Вие вече встъпихте
с
изявлението си от 16 Април 2013 г.;
което
изявление, впрочем,
съвсем
неслучайно бе направено именно в деня, който е официално честван
както
като
„Ден
на Българската Конституция“,
така
и като „Ден на българския юрист“;
и
което изявление по същество
има
характера на ИНСТИТУЦИОНАЛНА ПРОКЛАМАЦИЯ, заявена в
присъствието на двама видни функционери на Европейския съюз -
Мишел Конинкс - президента на Евроджъст,
и Джовани
Кеслер - генералния директор на Европейската служба OLAF.
Така, именно за да Ви дам
ПЪЛНАТА И МАКСИМАЛНАТА ВЪЗМОЖНОСТ
ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА
ТАКА ВИЗИРАНИТЕ ВАШИ ДВЕ ФУНКЦИИ
ИЛИ НАПЪЛНО УСПЕШНО ДА СЕ
РЕАЛИЗИРАТЕ
(нещо, което най-искрено Ви желая
и за което всеотдайно ще работя),
ИЛИ НАПЪЛНО ДА СЕ ПРОВАЛИТЕ ИЛИ САМОДЕМАСКИРАТЕ
(нещо, което никога няма да Ви
простя!)
ВИ ПРИЗОВАВАМ И ЕНЕРГИЧНО
НАСТОЯВАМ
ДА ПРЕДПРИЕМЕТЕ ТОТАЛНА РЕВИЗИЯ
НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ
ПРОКУРОРСКИ, СЪДЕБНИ,
АДМИНИСТРАТИВНИ И ВСЯКАКЪВ ДРУГ ВИД ПРЕПИСКИ И ДЕЛА,
в които са отразени и се съдържат
фактите
относно жестоката престъпна
дейност,
в резултат на която България е
доведена до сегашното състояние на
тежка национална катастрофа.
В частност,
КАКТО КАТО ЛИЧНО ЗАСЕГНАТ
от визираната престъпна дейност,
ТАКА
И КАТО официален представител на няколко пострадали от тази престъпна
дейност легитимни обществено-политически формирования,
ИЗРИЧНО, ЯСНО, КАТЕГОРИЧНО И
ЕНЕРГИЧНО НАСТОЯВАМ
ДА ПРЕДПРИЕМЕТЕ ТОТАЛНА НАДЗОРНА
РЕВИЗИЯ ЗА ПРАВОСЪОБРАЗНОСТ
НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ СВЪРЗАНИ С
МОЕТО ИМЕ
ПРОКУРОРСКИ, СЪДЕБНИ,
АДМИНИСТРАТИВНИ И ВСЯКАКЪВ ДРУГ ВИД ПРЕПИСКИ И ДЕЛА
от времето на 70-те
(седемдесетте) години до днес!!!
*************
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Така, в контекста на по-горе пределно
ясно формулираното мое КОНКРЕТНО ИСКАНЕ тук и сега ПОТВЪРЖДАВАМ ВАЛИДНОСТТА НА
ЦЯЛОСТНИЯ (ПЪЛНИЯ) ТЕКСТ на книгата на Николай Михайлов „Янко Янков-Вельовски (Биографични фрагменти)“,
издадена през 2012 г. в обем от 335 странци (голям формат).
В частност потвърждавам
и следния (с.129-137, т.31, 32) тук приложен (цитиран, възпроизведен) текст,
по съдържанието на който изрично и пределно ясно настоявам да бъде извършено
ПРЕЦИЗНО И ОБСТОЙНО НАКАЗАТЕЛНО
РАЗСЛЕДВАНЕ.
-------------
(... ... ... ... ... ... ...)
„ХVІІІ.
31.) За хората, които живеят в
т.нар. Запад вероятно е или
невъзможно, или изключително трудно да си представят
лекаря
като фигура, активно участвуваща в поддържането на една античовешка система, сееща
страдания, мъки и смърт,
но за хората в България, които по-рано са
живели в условията на класическия комунизъм
и днес продължават да живеят в условията на т. нар. мафиотски по своята същност политически режим на управлението на
посткласическия комунистически елит,
тази именно
представа за лекаря е най-нормалната и най-адекватната.
В
документалните си книги Янко Янков
свидетелствува, че когато като студент в Юридическия факултет изучавал
административното право бил шокиран от факта, че преподавателите най-откровено
- както писмено (т.е. в статиите и книгите си), така и устно (т.е. в лекциите
си) – са разглеждали т.нар.
„система
на здравеопазването” именно като „система на държавна власт”,
упражнявана
от комунистическата партия и имаща характера на диктатура;
при което
като синоним на понятието „система на здравеопазването” изрично
и ясно са употребявали термина „медицинска(та) власт”, и много
по-често са използували термина „медицинските власти”.
Това, впрочем, съвсем не е случайно, а е
било израз на „естествената“ за онова
време „висша научна логика“,
изискваща от университетските преподаватели най-строго да се придържат към
логиката и терминологията на т.нар. „правни нормативни актове” - които, разбира се, най-стриктно са следвали логиката и терминологията на висшата
тотална комунистическа власт.
Тъй като
по онова време бе сравнително модерно студентите по право да бъдат и т.нар. факултативни
(т.е. „доброволни”, „незадължителни”, „по свободен избор”) слушатели на голяма част от лекциите
на преподавателите в Медицинската
академия, Янко Янков, който
активно се възползувал от тази „мода”,
бил изумен от няколко групи факти, а именно:
►че, от една страна както
обучението на студентите по право, така и на студентите по медицина, е
безапелационно подчинено на едно общо и изключително строго изискване – и
едните, и другите да знаят, че са специални и елитни избраници и представители
на висшата комунистическа политическа власт; и
►че, от друга страна, в
същото време студентите по право са
били подготвяни да имат психологическите
комплекси и рефлекси на слугински страх от властта, докато студентите по медицина, сред които той
е имал изключително много на брой съученици и приятели, са били подготвяни да
имат пълното самочувствие на бъдещи ефективни
и неумолими властници.
По онова
време този парадокс, разбира се, е имал своите както чисто идеологически, така
и напълно практически основания. Така, официалната партийна и държавна политика
бе наложила
постулата,
че в бъдещото комунистическо общество правото (като политически инструмент за
управление) ще отмре и ще бъде заменено
най-общо казано от биосоциалната технология,
най-общите и стратегически направления
на която са преди всичко медицината (схващана най-вече като биологическа и хирургическа технология за въздействие върху и промяна на
човешкия индивид и неговото поведение) и социалното инженерство;
така, в съответствие с този постулат, професията на юриста ще престане да съществува и за вечни
времена ще бъде заменена от професиите
на биотехнолозите, медиците и инженерите, които именно ще са управленските кадри на бъдещето общество
(като цяло), и (в частност) на поведението на всеки отделен индивид.
Впрочем, на изключително любопитни
доказателства за зловещото практическо реализиране на този постулат Янко Янков впоследствие, вече като млад
научен изследовател в БАН и асистент в Юридическия факултет на СУ, се натъкнал,
когато му се наложило „да се рови” в
документацията на Централния държавен
архив, за да разработва планово възложената му тема за „Ролята
на постоянните комисии в дейността на Народното събрание”.
Тогава
именно, вече без каквато и да е изненада, той констатирал, че в почти всички
мандати на Народното събрание в
състава на всяка т. нар. „Комисия по законодателството” („Законодателна
комисия”) е имало само един или двама юристи, като всичките останали
законотворци са били именно лекари и инженери; при което, като
правило, именно лекарите и инженерите „гледали на себе си“ като на същински (истински,
реални) членове на тези комисии и като на истински държавнически властници,
а на юристите е било „гледано“, включително и от самите
тех, като на „обслужващ високопоставен технически персонал”.
Много
по-късно, вече четвърт век след т. нар. „политически промени“,
на 27 Септември 2006 г., Янко Янков официално пише
(до Световната здравна организация, до Министъра на здравеопазването, до Президента, до Главния прокурор и до акредитираните в София западни дипломатически представители),
че
проблемата, свързана с този стратегически „парадокс“ се състои не само в това, че
тази
изключително зловеща практика все още не само не е теоретически обяснена, но и все още не е фактически прекратена;
а и в
това, че в новите, уж „посткомунистически“ и уж
европейски, условия, тя дори е виртуозно и прецизно доусъвършенствувана,
при
което ментално и технологично е залегнала в стратегията на официално
господствуващите институции на българския паравоенен посткомунистически
ченгеджийско-мафиотски политически режим.
Във
визираното писмо той сочи, че по онова време е била законово и фактически
установена една
тотална
държавна система на военно и паравоенно
обвързване
на
абсолютно всички лица, свързани с т.нар. „здравеопазване“ –
не само лекарите, не само
медицинските сестри и фелдшерите, не само стоматолозите, фармацевтите и
лаборантите-биохимици,
но дори и
санитарите, шофьорите и всички други, които по какъвто и да е начин са свързани
с т.нар. „система на здравеопазването”;
и че дори
нещо повече – не само свързаните с т.нар. хуманна медицина и хуманитарно
(човешко) здравеопазване, но и свързаните с т.нар. ветеринарна медицина и животинско
здравеопазване.
Той пише:
►че
т.нар. „медицинска власт” е била толкова тотална и безапелационно
упражнявана и налагана над всеки, колкото и административната власт на армията
и милицията;
и
►че
тези именно три власти
всъщност са считани за много по-авторитетни, по-значими, по-силни и
по-високойерархични от правосъдната (съдебната) власт (на
която, впрочем, точно по същото време най-официално са били отнети съдебните
палати и представителните сгради, а офисите им били натикани в схлупени стари
къщи и паянтови дървени бараки.
Той
отбелязва, че в пълно съответствие с функциониращия в СССР управленски модел т.нар.
„медицинска власт” фактически е била наложена като алтернатива
на правосъдната власт;
при което
към абсолютно всички раздели или сфери на медицината са формирани и специални
техни експериментални и други функционални направления,
едно от
най-важните от които е било това, което е имало изключително наказателно-елиминационна проявна същност и
значение,
и което
редица западни изследователи на модела са наричали с едностранчивото и непълно
наименование
„наказателна
медицина”.
Във визираното писмо Янко Янков сочи, че по времето на класическия комунистически
политически режим абсолютно всеки български гражданин от мъжки
и от женски пол, който по някакъв
начин е бил професионално свързан със системата на фармацията, биохимията, стоматологията,
хуманната и ветеринарната медицина, като правило още веднага след дипломирането
си е бил длъжен да бъде военизиран и да получи съответен военен (сержантски или
офицерски) чин;
първоначално
уж само „от запаса” („от резерва”), но впоследствие и обикновено само десетина месеци след
първоначалното ангажиране - да бъде включен в дейността на изключително
активно и строго секретно действуващи структури на Армията (войската) и/или
Министерството на вътрешните работи (Държавна сигурност и милицията).
Нещо
повече – той подчертава, че
една от
главните причини за все още пълната
невъзможност за достъп до архивите на уж бившите специални държавни служби
е не
толкова опасението от разкриването на агентурния и служебния (сержантски и
офицерски) персонал на т.нар. Първо, Второ и Шесто управления на Държавна
сигурност,
колкото
именно персонала на т.нар. Пето и Девето
управление;
от
структурата на който именно персонал днес е формирана структурата на
биохимичната, фармацевтичната и
медицинската мафия.
При това, според него:
1) един от най-странните
факти в посоченото направление е този, че цялата изключително
зловеща практика на всичките тези тайни (секретни, специални) структури на
престъпната комунистическа власт днес, четвърт век след уж демократичните
промени на политическата система, се ползува от изричната и гарантираната от
българския Закон тотална защита като „държавна тайна”;
2)
един от върховете на странността в този аспект е фактът, че
силовите и пропагандните институции на българската държава най-нагло, публично
и интензивно заявяват, че обявяването на тези престъпни деяния за „държавна
тайна” е станало по искане на военната организация НАТО и институциите
на Европейската общност;
3)
вторият от върховете на странността в този аспект е фактът, че
силовите и пропагандните институции на българската държава най-нагло, публично
и интензивно заявяват, че тези обявени за
„държавна тайна” престъпления на комунистическия и
посткомунистическия политически режим по своята най-дълбока същност принадлежат към т.нар. „цивилизационни и
европейски ценности”; и че като такива са тотално гарантирани от цялата
военна мощ на т.нар. Запад,
който винаги е готов да дебаркира в България, за да защити тези ценности от
посегателствата на техните противници.
В
контекста на този именно текст той заявява следното:
„Държа изрично да отбележа, че през
последните 10-15 (десет-петнадесет) години специално този аргумент е бил
(понякога дръзко и нагло, а понякога - подигравателно и формално
„доброжелателно”) сравнително интензивно
отправян лично към самия мен;
и че с изключително перверзно удовлетворение този аргумент ми е бил отправян
най-вече персонално лично от всичките онези, които, както по-рано, така и днес,
са участвували и продължават да участвуват в инквизициите над мен и над
членовете на моето семейство.“.
В този контекст Янко Янков подчертава, че:
1)
както предишната (от класически комунистически тип), така и
днешната (от неокомунистически и мафиотски тип) държава
упражнява изключително интензивен държавен
тероризъм върху българските граждани;
2)
една от неговите разновидности е т.нар. медикаментозен тероризъм;
3)
този специален и модерен (от историческа гледна точка) тероризъм се
характеризира преди всичко с това, че има евгенетични
и геноцидни целеви основания, функции и предназначение;
4)
повечето от фактите за този вид тероризъм, с които Янков разполага, са намерили своето описание в голямо множество негови
официални писмени искания за разследване, адресирани до Главния прокурор и други официални
институции, както и в редица негови официални публикации във вестници, списания
и книги.
32.) На 26 Октомври 2004 г. тогава 10 (десет)-годишната дъщеря на Янко Янков е била прегледана от д-р Красимир Паликов, който чрез
официален рецептурен документ й е предписал определена лекарствена форма.
Тъй като,
обаче, в официалната фабрично-търговска писмена информация, съпровождаща
лекарствената форма, изрично и ясно е записано, че
„препаратът
не се прилага при деца и юноши до 18-години, защото нарушава правилното
развитие“
, Янков се обърнал с официално писмо до
въпросния лекар и поискал да получи официален отговор на три въпроси,
главният от
които е дали лекарят счита, че с деянието
си не е застрашил здравето или живота на детето.
Тъй като не получил никакъв отговор, Янков се обърнал с официално писмо към
Министъра на здравеопазването (д-р Славчо Богоев, син на полковник от
комунистическата Държавна сигурност и самият той, макар и лекар по професия,
високопоставен офицер от държавните специални служби).
След което Янков получил три писма от три подчинени на Министъра институции;
и в трите
общо взето се съдържали „отговори“ и
твърдения, които нямат абсолютно нищо общо с визирания казус,
както и
юридически консултации и съвети,
каквито Янков не само въобще не е поискал;
и които
той, като професионален юрист и дългогодишен университетски преподавател именно
в сферата на правните науки, оценил като абсолютно недопустима
държавно-институционална властова гавра.
Така, в писмото на Директора на Регионалния център по здравеопазване (д-р М. Христов) на преден план е
предпоставена и изтъкната официалната теза, че лекарствената форма е била
предписана напълно правилно и законосъобразно,
тъй като
въпреки визираната тотална забрана
лекарите
все пак били имали правото да я прилагат дори и при деца в случаите, в които
няма алтернативна терапия, и в които прилагането на препарата е краткотрайно;
и че в
процеса на търсенето на възможността за прилагането на такава „алтернативна
терапия“ официално е било поискано и е било получено „експертното становище от независим
консултант-специалист по детски болести“.
В отговор Янко Янков пише ново писмо до Министъра,
в което категорично подчертава, че официалното писмо на визирания Директор има:
*не само
характера на гавра към него като редови гражданин;
*не само
характера на специална и демонстративна гавра към него като виден представител
на юридическата и правозащитната професия;
*не само
характера на демонстративна престъпна дейност, извършена от високопоставени
институционални лица, целта на която дейност е да бъде обезпечена безотговорност
за престъплението на д-р Паликов;
*но и характера
на специално послание на официалната държавна власт, гласящо: „Ние сме
всемогъщи, ти си беззащитен и ние ще те смачкаме!“.
Във визираното официално писмо Янков подчертава, че:
***все
пак в официалната фабрично-търговска писмена информация, съпровождаща
лекарствената форма, въобще не са посочини абсолютно никакви обстоятелства,
позволяващи изключение от категоричното предписание, забраняващо прилагането на
препарата при деца и юноши до 18 годишна възраст;
***отговорът
или аргументът, съдържащ се в писмото на държавния контролен орган, има
характера на опит за престъпно въвеждане в заблуждение (измама);
***твърдението
за наличие на „експертно
становище на независим консултант-специалист по детски болисти“ има
характера на престъпен опит за измама, и
доказателство за това е както фактът, че абсолютно никъде не е посочена
абсолютно никаква информация относно личността и правоспособността на този
мистериозен и очевидно несъществуващ консултант, така и фактът, че напълно
липсва какъвто и да е писмен текст или документ, имащ статуса на или
претенцията за такова „експертно
становище“;
***ако
досега Янков все пак е бил склонен
да приеме, че съществува вероятност деянието на визирания лекар да е било
резултат на „непредпазливост“, то сега, след демонстрираната от
Министерството официална позиция, той вече е повече от категорично убеден, че виновното
поведение на лекаря има характера на „деяние по предумисъл“; при това деяние,
характерно за лицата, действуващи под покровителството на организации от
гангстерски или мафиотски тип, или на деяние, мотивирано от специалните служби.
В
резултат на така демонстрираната от Янко
Янков позиция
Главният секретар на Министерството на
здравеопазването доцент д-р Красимир Гигов изпратил на Янков набор от документация, от която става
пределно ясно нещо, което е още по-зловещо, а именно, че
визираният фармацевтичен продукт,
всъщност, няма абсолютно нищо общо с характера на
заболяването на неговото дете!!!
Така, с официално писмо от 27 Септември 2006 г., адресирано до Министъра на здравеопазването, Президента,
Главния Прокурор, Световната здравна организация и посланиците на Европейския съюз, САЩ и
Швейцария, Янко Янков обосновава
тезата, че
въпросният д-р Красимир Паликов е
действувал като
агент,
военизиран
или паравоенизиран
от бившите
и/или настоящите тайни служби на Министерството на вътрешните работи, на
Министерството на армията или на някоя от структурите на Червената мафия;
и че
най-вероятно това е службата на генерал Иван Чобанов.
В „отговор“ Янков получил Постановление
от 26 Март 2007 г., издадено от Софийския
Районен прокурор В. Горанова,
съгласно
текста на което
„не са
налице данни за извършено престъпление“,
тъй
като медикаментът е произведен от авторитетната фирма Bayer и се използува в цял свят,
включително и в България,
и неговата
употреба не е забранена“.
Така, с въпросното високопоставено
властническо Постановление
казусът „злоупотреба“
имплицитно е бил изключен с предпоставеността
на тезата,
че абсолютно всяка употреба на визирания продукт не е
забранена
–
независимо от възрастта,
независимо от характера на болестта
и дори
независимо от
това дали въобще е болен или здрав човекът,
на когото
този продукт е предписан!!!.
След цялата тази гавра
Янко Янков официално регистрирал в
офиса на Главния прокурор и в
офисите на 16 (шестнадесет) акредитирани в България т.нар. Западни посолства
официален
текст с искане за разследване, озаглавен
„Всички
карти на масата и отговорност за престъпленията на специалните държавни служби
и на прокуратурата – 14“.
До днес, естествено, не е получил абсолютно
никакъв отговор от която и да е засегната институция.“
-------------
*************
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Тъй като
така визираният казус е пределно и недвусмислено ясен,
категорично и ясно настоявам
СПЕШНО И НЕОТЛОЖНО да възложите
на Националната следствена служба прецизно да извърши легитимните процедури
и да бъда
своевременно уведомен за хода и резултата от тези процедури.
Впрочем, Господин Главен Прокурор
Цацаров,
Настоявам за най-строго и
прецизно спазване на принципите и нормите на Правото
23 Април 2013 г. Янко Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар