Address
for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на
Европейския съюз
(имащ легитимния статус на самостоятелен индивидуален
субект на Международното право
– тъй като съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските
общности по дело 26/62, Rec.,
1963, p.3, concl. K. Roemer,
„Общността
представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите
са ограничили суверенните си права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА
МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ
ГРАЖДАНИ“);
Академик, почетен член на
Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),
Директор на Научния център по правни, политически науки и
дипломация при
БАНИ;
Председател на Управителния съвет на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права,
Председател на Съюза на юристите-демократи
-------------
ж. к. „Дианабад”, блок 4,
етаж 6, ап. 38, София 1172
Web
site: http://iankov.info
Web
site: http://iankov.com
Web site: http://velyovski.blogspot.com
Web
site: http://iankoiankov.blogspot.bg/
Web site: http://vbox7.com/collection:708949/
E-mail: iankov.bg@mail.bg
Skype: Veliovski3
=========================================================
27 Юни 2016 г. (Понеделник)
Осмо официално отворено писмо
До
поредните престъпни еничарски изверги на престъпния български комунистически и
НЕО(ПОСТ)комунистически ИНТЕРнационален и ТРАНСнационален НЕОКОЛОНИАЛЕН
ПАРАВОЕНЕН политически режим,
*Председателя
на Народното събрание и т. нар. „народни представители”,
*Президента на България,
*Министър-Председателя
(Премиера) и членовете на Правителството (Към вх.рег. № 4379/2003 г.),
*Главния
Прокурор (Към: ВКП №13033/2013,
*Министъра
на вътрешните работи (Към: рег № 489702-хххх/// )
І.
На
всичките вас, поредни престъпни еничарски изверги на престъпния български
неоколониален политически режим, официално и изрично ви припомням, че вече в продължение на повече от четвърт век, от
началото на бутафорните политически промени у нас до днес,
не
съм спирал официално и интензивно да настоявам пред ВСИЧКИ надлежни
институции за правосъобразно разследване и налагане на наказателна и
репараторна отговорност на всеки деликтно и наказателно отговорен корпоративен
и индивидуален субект за всяка извършена от него отделно надлежно даказана противоправна
дейност;
при
което, в частност, съм настоявам и продължавам да настоявам за Правосъдие по
следния казус:
На 22 Май 1984 г., ПО ВРЕМЕ НА МОЕТО АБСОЛЮТНО ПРОТИВОПРАВНО
„ПРЕБИВАВАНЕ” В КОНЦЕНТРАЦИОННИЯ ЛАГЕР ЗА ПРИНУДИТЕЛЕН ТРУД В ХИМИЧЕСКИТЕ
ЗАВОДИ В ГРАД Девня, край Варна,
бях противозаконно арестуван и
настанен в килиите на Главно следствено управление при Държавна сигурност;
после на 21 Септември 1984 г. бях изпратен в
системата на затворите, откъдето на 31 Октомври 1989 г. бях освободен
поради пълното изтърпяване на наложената ми присъда, а после,
на 30 Март 1990 г. Общото събрание на
наказателните колегии на Върховния съд отмени наложената ми присъда и ме призна
за напълно невинно осъден.
В тук визирания казус, макар и съдържащ повече от
няколко хиляди отделни престъпни съвкупности,
все пак ЛАКОНИЧНО „разпрострян”
в рамките на скромните
319 (триста и деветнадесет) страници,
съм акцентирал:
***както върху абсолютно противозаконното ми
осъждане;
***така и върху изключително жестокото ми
третиране по време на „престоя” ми в затвора;
***така и върху отказа на престъпната посткомунистическата Прокуратура,
на престъпната българска неколониална държавна власт
и на ИНТЕР- и ТРАНС-националните господари на българския
неоколониален политически режим
вече в продължение на повече от четвърт век
да бъдат извършени надлежни легитимни разследвания
на визираните факти и обстоятелства,
да бъдат наложени наказания на виновните
държавно-институционални лица,
и да бъдат постановени дължимите репарации.
В
частност, посочвам, че в тук визираната папка се съдържат следните мои т. нар. ОБОБЩАВАЩИ
ДОКУМЕНТАЛНИ МАСИВИ, адресирани и надлежно регистрирани в офиса на Главния
прокурор,
01. Искане за разследване,
адресирано до Главния прокурор,
датирано на 20 Март 2003 г., индексирано
като LPC-111, съдържащо страници от №1 до №79;
02. Искане за разследване,
адресирано до Главния прокурор,
датирано на 09 Октомври 2006 г.,
вх. рег. №14977/ --- 09.10.2006 г.;
03. Искане за разследване,
адресирано до Главния прокурор,
датирано на 25 Януари 2011 г.,
вх. рег. №1105/ --- 25.01.2011 г.;
04. Искане за разследване,
адресирано до Главния прокурор,
датирано на 19 Април 2011 г.,
вх. рег. №8231/ --- 19.04.2011 г.;
05. Искане за разследване,
адресирано до Главния прокурор,
датирано на 27 Май 2011 г., вх. рег. №8231/2008, ІІ --- 27.05.2011
г.,;
06. Искане за разследване,
адресирано до Главния прокурор,
датирано на 19 Юни 2011 г., вх. рег. №6996/ --- 20.06.2011 г.;
07. Искане за разследване,
адресирано до Главния прокурор,
датирано на 29 Септември 2011 г.,
вх. рег. №15132/2006, VІ --- 30.09.2011
г.;
08. Искане за разследване,
адресирано до Главния прокурор,
датирано на 22 Октомври 2011 г.,
вх. рег. №15132/2006, VІ-А --- 24.10.2011
г.;
09. Искане за разследване,
адресирано до Главния прокурор,
датирано на 05 Ноември 2011 г.,
вх. рег. №13285/2010, VІ --- 07.11.2011
г.;
10. Искане за разследване,
адресирано до Главния прокурор,
датирано на 29 Май 2012 г., вх. рег. №8231/2008 --- 28.05.2012 г.;
11. Искане за разследване,
адресирано до Главния прокурор,
датирано на 19 Април 2013 г.,
вх. рег. №3307/2013, V --- 19.04.2013
г.;
12. Искане за разследване,
адресирано до Главния прокурор,
датирано на 31 Юли 2013 г., вх. рег. №3307/2013, ІІ --- 31.07.2013
г.;
13. Искане за разследване,
адресирано до Главния прокурор,
датирано на 25 Март 2014 г., вх. рег. №13033/2013 --- 24.03.2014 г..
ІІ
На
всичките вас, поредни престъпни еничарски изверги официално и изрично ви припомням, че съществуват задължителните за
Вас за съобразяване и изпълнение
европейски
правни норми, съдържащи се в приетите от Парламентарната асамблея на
Съвета на Европа т.нар. Резолюция 1096 от 1996 г., и
т.нар. Резолюция 1481 от 2006 г., съгласно текста на които
правни норми
без надлежното разследване на нарушенията на
човешките права, извършени от тоталитарните комунистически режими
НЕ Е ВЪЗМОЖНО ПОМИРЕНИЕ
МЕЖДУ МЕН И ПРЕСТЪПНИЦИТЕ,
ВКЛЮЧИТЕЛНО И МЕЖДУ МЕН (от
една страна)
И ВСИЧКИТЕ ВАС БЪЛГАРСКИ
ЕНИЧАРСКИ ИЗВЕРГИ И ВСИЧКИТЕ ВАШИ ИНТЕРНАЦИОНАЛНИ И ТРАНСНАЦИОНАЛНИ ГОСПОДАРИ И
СУТЕНЬОРИ (oт друга страна)
КАТО ПРЕКИ И КОВСЕНИ
УЧАСТНИЦИ И СЪУЧАСТНИЦИ ВЪВ ВИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ
И ВЪВ ВИЗИРАНОТО ПРЕСТЪПНО
ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА БЕЗОТГОВОРНОСТ ЗА ЗЛОДЕЯНИЯТА.
Впрочем,
ползувам случая, за да ви припомня или цитирам
една от „най-невинните” „щастливи
случки”,
за съществуването на която би било полезно за всичките
вас (и за вашите интер- и транс-национални господари и сутеньори) да ги знаете,
още повече че вече няколко пъти е публикувана от мен;
при
което изрично и пределно ясно да ви кажа, че най-искрено ви пожелавам „щастието”
рано или късно Бог да ви прати и на вас и вашите най-близки същества ако не точно
същото, то поне „нещо такова” или „някакво друго подобно” „щастие”;
КАКТО
ЗА САМОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ НА КОЕТО,
ТАКА
И ЗА БЕЗОТГОВОРНОСТТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА КОЕТО
ВИЕ
НЕСЪМНЕНО ИМАТЕ СВОЯ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВИСОК ПРИНОС.
(... ... ... ... ... ... ... ... ...
...)
„Тъй като,
когато през есента на 1984 г. следователите от Главно следствено управление при
Държавна сигурност трябваше официално да приключат разследването и да ми
предявят обвинението, и тъй като съгласно характера на „престъплението“ участието на адвокат като мой защитник беше задължително,
и тъй като отказах категорично отказвах да си наема адвокат, то следователите
от ДС бяха принудени да ми назначат т. нар. „служебен адвокат“.
Дори
нещо повече – след като проведоха няколко напълно безуспешни мероприятия, с
които се опитаха да ме принудят да се призная за виновен и да пледирам за
„милост“, те организираха бутафорен сценарий, при който ми назначиха точно
трима служебни адвокати, които хвърлиха луди (но напълно безуспешни!) усилия да
се опитат да ме преклонят да се призная за виновен и да пледирам за „милост“.
Нека на този етап да не споменавам техните
имена и техната конкретна, неимоверно нагла, чисто ченгеджийска дейност спрямо
мен. Все пак, обаче, ще спомена това, че
когато
в деня преди съдебния процес ме „изведоха“ от изолационната килия на зловещото
т. нар. „Седмо отделение“ (където
по онова време „временно“, докато бъде изпълнена присъдата им, биваха
настанявни най-вече осъдените на смърт),
за да ме
поставят в килия на т. нар. „етапно
отделение“, от която сутринта ще ме отведат в Съдебната палата,
малко преди
самото ми въвеждане в тази „етапна“ килия, под предлог, че бил поискал
официална адвокатска среща с мен, единият от адвокатите бе дошъл в затвора и ми
каза:
„Тази
нощ ще ти се случи случка. Вземи си поука и утре пред съда се признай за
виновен, разкай се и поискай милост!“.
Тук и
сега няма да разказвам подробностите, свързани със „случката“,
но все
пак изрично и ясно ще кажа, че целият циментов под на килията беше „плътно застлан“ с поне с половин
сантиметър вода,
че по
средата на килията имаше дървена скара или нар, който „се извисяваше“ над водата с около един или два сантиметра,
че нарът
беше „широк“ само колкото за един
човек,
че
върху нара беше поставен един мъртъв затворник,
завит с
неимоверно мръсно с какви ли не екскременти одеало,
и
че за да мога да оцелея през дългата и студена декемврийска нощ, на мен ми се
наложи да „спя“ в буквалния смисъл на думата „прегърнат“ с мъртвеца.
Освен това,
когато сутринта отвориха килията и ме отведоха в т. нар. „етапен коридор“, където великодушно ми дадоха други дрехи да се
преоблека, там ме чакаше вторият от тримата адвокати, който също така започна
да ме убеждава да се призная за виновен и да моля за „милост“.
В съдебната
зала почти редом до самия прокурор се оказаха и тримата адвокати; аз
протестирах техното присъствие, но съдията заяви, че само единият е назначен от
следователите, и че другите двама са били наети от баща ми; баща ми, който беше
в залата, обаче енергично и демонстративно се развика, като заяви, че не е
наемал абсолютно никакъв адвокат.
Все пак, в
крайна сметка в залата остана само един, а после по време на другите дни на
процеса тримата се сменяваха.
Аз,
разбира се, не само не се признах за виновен, но изрично и ясно заявих, че съм
невинен, че не съм извършил никакво престъпление, и че престъпници са именно
следователите, прокурорите, съдиите и тримата адвокати.
Така,
именно благодарение на това изрично и ясно мое поведение,
след
шест години неимоверно „щастие” като тук посоченото
Общото
събрание на наказателните колегии на Върховния съд отмени присъдата ми и ме
призна за напълно невинно осъден при пълна липса на изискуемите от Закона
доказателства.
Отделен е въпросът, че при вземането на решението
за оневиняването ми като върховни съдии участвуваха поне половината от съдиите,
които преди това, по време на различните инстанции, участвуваха в осъждането ми.”
Впрочем,
на всичките вас, поредни престъпни еничарски
изверги на престъпния български неоколониален политически режим, намирам за уместно да ви кажа,
че се надявам на това
Бог
да прати някакво такова „щастие” като тук описаното не само на вас, но и на
вашите интернационални и транснационални господари и сутеньори,
които
именно през последният четвърт век са встъпили във функциите на Главни Демони
на Злото и не позволяват да бъдат реализирани Принципите на Истината,
Справедливостта и Правосъдието.
ІІІ
За
пореден път изрично и пределно ясно заявявам:
Без РЕАЛНО Правосъдие Свободата в България
е абсолютна фикция,
държавната власт е безскрупулно ГЕНОЦИДНА.
45 години ИНТЕРнационален и
25 години ТРАНСнационален ГЕНОЦИД
стигат!
Крайно време е за ОТГОВОРНОСТ – наказателна
и репараторна!!!
„Картаген трябва да бъде разрушен!“
България и ЕС – на гражданите,
а не на банкстерско-мафиотския
неоколониализъм!
27 Юни
2016 г. Янко
Н. Янков: . . . . . . . . . . . . .. . .
& Край на документа
Няма коментари:
Публикуване на коментар