Ianko Iankov: ВСИЧКИ КАРТИ НА МАСАТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА!

Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – виж.: Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА! – 40-А (Четиредесет-А) ,

http://iankov.blogspot.com/2011/09/40.html .

*************

Второ предварително уточнение:

Изрично, ясно и категорично ЗАЯВЯВАМ, че е крайно време прокурорските и полицейските субекти, при които биват изпращани („в глуха линия“) моите искания за разследвания,

да спрат прилагането на престъпния ченгеджийско-мафиотски трик,

изразяващ се в това, че първото (и обикновено единственото!) нещо, което предприемат и правят, Е ДА МИ СЕ ОБАЖДАТ ПО ТЕЛЕФОНА ИЛИ ДА МИ ИЗПРАЩАТ ПРИЗОВКИ, с които искат от мен да се „явя“ при тях, за да дам „ОБЯСНЕНИЕ“ по написаното от мен.

Тъй като този възложен им от Мафията за изпълнение трик е многоаспектен, не считам за нужно тук и сега да разглеждам всичките му аспекти,

но ще наблегна върху това, че

ВСИЧКО НАПИСАНО ОТ МЕН Е НАПИСАНО НА ПРЕЦИЗНО НОРМАТИВЕН (т.е. официален) БЪЛГАРСКИ ЕЗИК,

който, всъщност, е официален и задължителен за владеене от всичките функционери на българските държавни институции;

И ЧЕ АКО ТЕЗИ държавно-властнически и мафиотски СУБЕКТИ СА НЕГРАМОТНИ И НЕ РАЗБИРАТ КАКВО СЪМ НАПИСАЛ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ НУЖДАЯТ ОТ „ОБЯСНЕНИЕ“, ТО ТЕ СА ДЛЪЖНИ

ИЛИ ДА ПОДАДАТ ОСТАВКАТА СИ КАТО НЕПРИГОДНИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЛУЖЕБНИТЕ СИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, ИЛИ ДА СИ НАЗНАЧАТ ЕКСПЕРТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, КОЙТО ДА ИМ „ОБЯСНИ“ КАКВО ТОЧНО СЪМ НАПИСАЛ.

При това обръщам внимание върху обстоятелството, че както на българската юридическа общност, така и на европейските дипломатически кръгове е превъзходно известен фактът, че

„механизмът на призоваванията“ „в качеството на свидетел“ е метод,

който прокурорските и полицейските слуги на Мафията използуват,

ЗА ДА ОБЕЗПЕЧАТ доброволното или принудителното ПРИСЪСТВИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В БЪРЛОГАТА НА ЗВЯРА (Полицията и Прокуратурата),

КЪДЕТО ТЕ БИВАТ ПОДЛАГАНИ НА НЕИМОВЕРЕН психически и физически ШАНТАЖ,

целта на който шантаж е пострадалите от престъпленията да се „вразумят“ и да се откажат от претенциите си за Правосъдие,

и така благодарение на полицейските и на прокурорските слуги на Мафията да бъде обезпечена безотговорност за престъпниците.

Това, впрочем, е официално и публично признато в медиите не от кого и да е, а именно от бившия Министър на вътрешните работи и бивш Председател на Парламента Йордан Соколов.

За съществуването на ТАЗИ ПРЕСТЪПНА ПРАКТИКА както ЛИЧНО АЗ, така И членовете на РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ И ПРАВОЗАЩИТНИ ОРГАНИЗАЦИИ не само РАЗПОЛАГАМЕ С ВНУШИТЕЛЕН БРОЙ КОНКРЕТНИ ФАКТИ,

но многократно и официално сме протестирали пред Прокуратурата.

Освен това: обръщам специално внимание на факта, че

тъй като по същество всичките мои искания за разследвания са искания за разследвания на отделни конкретно посочени и описани престъпни дейности, извършени от специалните служби на държавата и от Прокуратурата;

тъй като съгласно установените от Правото и Законите изисквания за функционално-йерархична компетентност на разследващите държавни органи

преписките по тези мои искания за разследвания подлежат на възлагане на специализираните висшестоящи и високопоставени органи и институции;

то очевидно е, че самото изпращане и възлагане на въпросните преписки на тези низови (районни) прокуратури и низови полицейски управления

има характера на противоречащо на Правото и на Закона преднамерено (предумишлено) престъпно замотаване на преписките и обезпечаване на безотговорност за престъпните дейци.

(По повод и във вразка с този пункт от моята аргументация държа да посоча следното:

когато преди няколко години поисках разследване на конкретно посочената престъпна дейност, извършена от актуално, реално и официално действуващия по онова време Министър на вътрешните работи Румен Петков,

по телефона ми се обади една жена, която се представи като „разследващ полицай от Столичната дирекция на вътрешните работи“, и поиска да ме разпита по казуса.

На моя въпрос „Дали тя като служебно и професионално подчинена именно на същия този Министър е „независима“ от него и е „функционално компетентна“ да извърши разследване на престъпната дейност на същия този Министър?“,

тя ми изтъкна абсолютно кретенския „двоен“ аргумент,

че била имала правото да извърши разследване по казуса,

тъй като … това й е било възложено от Районния прокурор

(който, впрочем, съгласно Правото и Закона въобще не е оправомощен да извършва разследвания на лица, които са членове на Правителството като заемащи длъжността Министър, при това Министър на вътрешните работи!!!)

и тъй като … тя била имала две висши образования и освен това в момента следвала да получи трето висше образование).

*************

Трето предварително уточнение:

Изрично, ясно и категорично ОБВИНЯВАМ БЪЛГАРСКАТА ПРОКУРОРСКА ИНСТИТУЦИЯ И РАБОТЕЩИТЕ В НЕЯ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА

В ТОВА, ЧЕ ДОСЕГА – ВЕЧЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ - НЕ СА ПРЕДПРИЕМАЛИ АБСОЛЮТНО НИЩО ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ИЗВЪРШЕНИТЕ

от Специалните държавни служби, от Прокуратурата и от други ангажирани с държавната власт институции и лица

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

ПРОТИВ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ, РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ИЗРИЧНО ВИЗИРАНИТЕ ОТ МЕН ТРЕТИ ПОСТРАДАЛИ ЛИЦА

КАКТО ЗА ДА ОБЕЗПЕЧАТ ПО ПРЕСТЪПЕН НАЧИН БЕЗОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПНИТЕ ДЕЙЦИ,

ТАКА И ЗА ДА ДАДАТ ВЪЗМОЖНОСТ НА ИНСТИТУЦИОНАЛНО И ПЕРСОНАЛНО АНГАЖИРАНИТЕ С МАФИЯТА И С ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ ПРЕСТЪПНИЦИ ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА ИЗВЪРШВАТ НОВИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИМАЩИ ЗА ЦЕЛ ДА ПОСТИГНАТ НЕ ПРОСТО ЕЛИМИНИРАНЕ,

А ИМЕННО ФИЗИЧЕСКО УНИЩОЖЕНИЕ НА МЕН И НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО МИ,

КАКТО И ДА ПОСТИГНАТ ФАКТИЧЕСКО ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,

ЗА ДА НЯМА ЖИВИ МОТИВИРАНИ И ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ФИЗИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА,

КОИТО ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА НАСТОЯВАТ ЗА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ КОНКРЕТНИТЕ ИНДИВИДУАЛНИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЙЦИ, ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОТ ДЪРЖАВАТА.

*************

Четвърто предварително уточнение:

Обръщам специално внимание върху това, че НЕСЪМНЕНО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНА ИЗХОДНА СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА, ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА КОЯТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА И ЦЕЛТА ИМ, НАСОЧЕНА СРЕЩУ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ РОДНИНИ И ПРИЯТЕЛИ И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,

Е ДА БЪДЕ ОБЕЗПЕЧЕНО ТОТАЛНО ОБЕЗМОЗЪЧАВАНЕ И ОБЕЗКОСТЯВАНЕ НА ЦЯЛАТА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ, ЗА ДА МОЖЕ ТАКА ДА БЪДЕ ПОСТИГНАТО ПОЛОЖЕНИЕ, ПРИ КОЕТО

ДА НЯМА В ОБЩЕСТВЕНОТО И ПОЛИТИЧЕСКОТО ПРОСТРАНСТВО НИКАКВИ ЛИЧНОСТИ И ОРГАНИЗАЦИИ, КОИТО ДА СА МОТИВИРАНИ И ДА ИМАТ ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ, ВОЛЕВИТЕ, ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ РЕСУРСИ

ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯТ НА ЦЯЛОСТНАТА ПРЕСТЪПНА ПАРАВОЕННА ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКА ДЕЙНОСТ, ОСЪЩЕСТВЯВАНА ВЪРХУ ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ;

ТАКА, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТАЗИ ИМЕННО СТРАТЕГИЯ ПОНАСТОЯЩЕМ СИТУАЦИЯТА Е ТАКАВА, ЧЕ

ДОКАТО ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ Е ОСЪЩЕСТВЯВАН И СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ТОТАЛЕН ГЕНОЦИД НАД БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ, обезпечил физическото унищожаване (ПЛАНОМЕРНАТА СМЪРТ) на 1 850 000 (един милион и осемстотин и петдесет хиляди) души,

И ДОКАТО 85% (осемдесет и пет процента) ОТ ОСТАНАЛОТО ВСЕ ОЩЕ ЖИВО НАСЕЛЕНИЕ ЖИВЕЕ НА ГРАНИЦАТА НА ТОТАЛНАТА и по същество ЛЕТАЛНА (смъртоносна) БЕДНОСТ,

ТО САМО ПРЕЗ МИНАЛАТА (2010) ГОДИНА, благодарение на тази именно обезпечена от държавата (Парламент, Правителство, Прокуратура, Съдебна система, Специални служби) ПАРАВОЕННА ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКА престъпност и геноцидна ситуация,

НА ВСЕКИ 4 (четири) ДНИ Е ИЗНИКВАЛ НОВ МИЛИОНЕР, при това с минимум два милиона и половина лева,

А ПОСЛЕДНИТЕ ОФИЦИАЛНИ ИЗЯВЛЕНИЯ разкриват, че само за една година – само през изтеклата 2010 г. – благодарение именно на ПАРАВОЕННИЯ ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ на българската държавна власт в контеста или условията на т.нар. световна, европейска и българска икономическа криза,

милионерите в България са се увеличили точно 60 (шестдесет) пъти (виж:

14 Май 2011 г., Новини. Dir.bg, http://novini.dir.bg/news.php?id=8623322 ,

14 Май 2011 г., Блиц.бг, http://www.blitz.bg/news/article/108296 ,

14 Май 2011 г., Куриер.бг, http://kurier.bg/bulgaria/18530.html ,

25 юли 2011 г., 24chasa.bg, http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=977381 ,

26 юли 2011 г., Блиц.бг, http://www.blitz.bg/news/article/114151 ,

26 юли 2011 г., Днес.бг., http://www.dnes.bg/business/2011/07/26/milionerite-u-nas-60-pyti-poveche.124867 ,

26 юли 2011 г., btv.bg/news, http://www.btv.bg/news/bulgaria/story/1930988487-Milionerite_u_nas_niknat_kato_gabi.html ).

*************

Пето предварително уточнение:

Обръщам внимание върху това, че

по повод на всичките ми ДОСЕГАШНИ (В ПРОДЪЛЖEНИЕ НА ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ) отделни конкретни искания за разследване на особено значимите престъпни посегателства върху мен, членовете на семейството ми, ръководените от мен обществени организации и трети пострадали лица,

ВИНАГИ СЪМ БИЛ СТАВАЛ ОБЕКТ НА НОВИ И ОЩЕ ПО-ИНТЕНЗИВНИ, ПО-ЗЛОВЕЩИ И ПО-ПЕРВЕРЗНИ СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ, ИЗВЪРШВАНИ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА,

целта на които мероприятия винаги е била да бъда мотивиран да спра да търся защита на правата ни,

при което ПРОКУРАТУРАТА абсолютно винаги не е предприемала абсолютно нищо за защита на нарушените ни права,

и абсолютно винаги, по несъмнено престъпен начин, е обезпечавала пълна безотговорност за престъпниците.

В контекста на това ТУК И СЕГА УТОЧНЯВАМ:

Само през изтеклите (миналите) ТРИ МЕСЕЦИ поне 11 (единадесет) души от жилищния блок, в който живея, от квартала, от приятелския и от професионалния (преподавателски и студентски) кръг изрично ме уведомиха, че при преднамерени покани по телефона, призовавания, внезапни или уговорени лични посещения у дома им или дори при напълно случайни срещи

КАКТО представители на Полицията (МВР), ТАКА и представители на ДАНС (която ноторно известна престъпна държавна структура бе официално и публично определена като „машина на мафията“ дори и от нейни служители!!!)

са ги призовавали за официален или конфиденциален разпит, са ги посещавали в домовете им или са ги спирали на улицата,

при което НЕ САМО са им задавали множество чисто битови въпроси относно мен, съпругата ми и непълнолетната ни дъщеря,

НО И СА изисквалrи от тези лица ДА НАПИШАТ СПЕЦИАЛНИ И ОБШИРНИ „СВИДЕТЕЛСКИ ПОКАЗАНИЯ“ ИЛИ „ОБЯСНЕНИЯ“ относно това:

„откога ме познават?“, „как ме познават?“, „какво мислят за мен?“, „какви личности ме посещават у дома?“, „с какви хора са ме виждали да се срещам и общувам“, „виждали ли са ме да посещавам заведенията в квартала и ако да – с какви хора?“, „често ли са ме виждали пиян?“ (Nota bene: Не дали въобще са ме виждали пиян, а дали често пъти са ме виждали пиян!!!), „конфликтна личност ли съм?“, „представлявам ли заплаха и опасност за живеещите в блока, в квартала и в професионалната ми общност?“, „известно ли им е (дали са чули да се говори), че аз имам връзка с украинската мафия и се занимавам с пласиране на наркотици и антики?“, „известно ли им е, че съм кум на бившия главен прокурор Никола Филчев и че съм съучастник в неговите и на брат му престъпления?“, „известно ли им е, че като депутат във Великото Народно събрание съм бил ползувал служебния си „Мерцедес“ и дипломатическия си паспорт, за да пренасям контрабандни стоки през границата?“, „известно ли им е, че благодарение на връзките ми с украинската мафия и от престъпната ми дейност (с наркотици и с антики) притежавам десетки милиони във валута, както и жилища в Швейцария и в Лондон?“, „известно ли им е, че съм бил в затвора заради тероризъм?“, и множество други подобни въпроси.

Дори нещо повече – преди тези няколко акции, през последните години, СЛЕД КОНСУЛТАЦИЯ С РОДИТЕЛИТЕ СИ И ПРЕДИ ДА ЗАМИНАТ ДА ЖИВЕЯТ И РАБОТЯТ В ЧУЖБИНА мои вече бивши (т.е. дипломирали се) студенти изрично са ми казвали, че при опитите им да постъпят на работа в системата на Полицията, Прокуратурата и Съда съвсем директно им е било казвано, че условие да бъдат назначени е да напишат доноси срещу мен, като ме обвинят в някаква злоупотреба с преподавателския ми статус.

Тъй като КАКТО САМИЯТ АЗ, ТАКА И ЧЛЕНОВЕТЕ НА МОЕТО СЕМЕЙСТВО, ТАКА И МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ, ТАКА И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ

НЕ СМЕ ИЗВЪРШИЛИ АБСОЛЮТНО НИКАКВО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ИЛИ ДОРИ МИНИМАЛНО НАРУШЕНИЕ НА КАКЪВТО И ДА Е ОБЩЕСТВЕН РЕД,

СЧИТАМ, ЧЕ така осъществяваните от визираните институционални лица „проверки“, „разследвания“ или „обзорни разговори“ ИМАТ ХАРАКТЕРА НА ИЗВЪРШВАНИ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВАТА ПРЕСТЪПНИ ДЕЙНОСТИ, ДРАСТИЧНО НАРУШАВАЩИ НАШИТЕ КОНСТИТУЦИОННО ГАРАНТИРАНИ ПРАВА И ИНТЕРЕСИ.

Считам, също така, ЧЕ С ПОСОЧЕНИТЕ ОФИЦИАЛНИ ДЕЙСТВИЯ ВИЗИРАНИТЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА СА ОСЪЩЕСТВИЛИ ПРЕСТЪПНА ЗЛОУПОТРЕБА С ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

ТЪЙ КАТО НЕ СА БИЛИ ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ И ДА МАНИПУЛИРАТ ХОРАТА, С КОИТО СА СЕ СРЕЩАЛИ, КАТО СА ИМ КАЗВАЛИ, ЧЕ ИМАТ СТАТУСА НА СВИДЕТЕЛИ относно свързани с МЕН СЪЩЕСТВУВАЩИ ИЛИ НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ най-елементарни ПРАВОСЪОБРАЗНИ факти и обстоятелства,

И ЧЕ ВИЗИРАНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ НЕ СА ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ ТЕЗИ ХОРА, ЧЕ ТЕ ИМАТ СТАТУСА НА „СВИДЕТЕЛИ“ И ЧЕ КАТО ТАКИВА СА ДЛЪЖНИ ДА ГОВОРЯТ И ДА ПИШАТ ОНОВА, КОЕТО Е БИЛО ПОИСКАНО ОТ ТЯХ ИЛИ ДОРИ ИМ Е БИЛО ТЕКСТУАЛНО ДИКТУВАНО - независимо от обстоятелството, че писаното по абсолютно никакъв начин не се отнася за престъпна дейност.

Уточнявам, че тези именно методи на действие на специалните служби са ми много добре известни още от времето на класическия комунистически режим през 70-те и 80-те години, и че разполагам с ксерокс-копия от няколко от строго секретните оперативни дела на Държавна сигурност, от които е видно,

че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани повече от половината от живеещите в жилищния блок, в който и аз съм живеел със семейството си, като за придаване на особен „морален авторитет“ на лъжествидетелствуванията почти всичките вербувани са били на възраст между 60–85 години,

както и че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани почти 90% от тогавашното младо поколение мои колеги от Българската академия на науките (БАН) и от Софийския университет (СУ).

Тук и сега няма да коментирам резултата или ефекта от тогавашните строго секретни оперативни разработки срещу мен и членовете на семейството ми.

Тук и сега ще посоча само това:

***ЧЕ след ШЕСТГОДИШЕН (при изключително жестоки и нечовешки условия) ПРЕСТОЙ В ЗАТВОРА ОЩЕ

ПРЕЗ МАРТ 1990 ГОДИНА БЯХ ОФИЦИАЛНО ПРИЗНАТ от Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд

ЗА НЕВИННО ОСЪДЕН ПРИ ПЪЛНА ЛИПСА НА ИЗИСКУЕМИТЕ ОТ ЗАКОНА ДОКАЗАТЕЛСТВА;

***ЧЕ не само тогава, но и след това, включително и непосредствено след промените от 1990 г., включително и до наши дни,

ИМЕННО КАТО ПРЯК И НЕПОСРЕДСТВЕН РЕЗУЛТАТ НА ТЕЗИ СЕКРЕТНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ В БУКВАЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА

ЗАГИНАХА (намериха смъртта си) ТОЧНО ШЕСТ ДУШИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА ФАМИЛИЯТА И СЕМЕЙСТВОТО МИ;

***ЧЕ никога не съм спирал, но през последните няколко години съм особено настоятелен да търся наказателна и репараторна отговорност както от Държавата, така и от конкретните институционални физически лица-извършители на изключително многобройните престъпления срещу мен и членовете на фамилията и семейството ми;

***ЧЕ ВСИЧКИ НЕПОСРЕДСТВЕНО ВИНОВНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ТЕЗИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ЛИЦА ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДНЕС

или все още РАБОТЯТ, или са работили КАТО

видни свръхбогати бизнесмени, демократични генерали, върховни съдии, конституционни съдии, вицепремиери, министри и заместник-министри (включително и Министри на вътрешните работи и на правосъдието), видни висши прокурори (включително и Главен прокурор), видни адвокати, видни функционери на Парламента, видни дипломати, съдия в Стразбург, съдия в Хагския трибунал за Югославия, съдия в Междудържавния арбитражен съд на ООН, съдия в Конституционния съд в Косово, професори в Юридическите факултети и в Института за правни науки при Българската академия на науките,

и отделно от това аз и членовете на семейството ми фактически сме били „работодатели“ на повече от 200 (двеста) агенти, доверени лица, офицери на комунистическата Държавна сигурност и на посткомунистическите НСС и ДАНС, някои от които дори и днес не само продължават да работят, но дори и да заемат отговорни ръководни постове в сега функциониращата Държавна агенция за национална сигурност (ДАНС);

***ЧЕ ИМЕННО ПОРАДИ МОЯТА НЕПРЕКЛОННА СТРАТЕГИЯ НА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ ВСИЧКИТЕ ВИЗИРАНИ ПО-ГОРЕ ВИНОВНИ ЗА НАШЕТО РЕПРЕСИРАНЕ ЛИЦА

всичките тези ПРЕСТЪПНИ ЛИЦА, КОИТО все още ДОРИ И ДНЕС заемат изключително високопоставени позиции в структурата на Мафията и на Държавата,

СА ОСОБЕНО ЗАИНТЕРЕСОВАНИ НЕ САМО ДА МЕ ЕЛИМИНИРАТ ОТ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ политически и обществени ПОЗИЦИИ, ОТ КОИТО БИХ МОГЪЛ ДА ПРОДЪЛЖА ДА НАСТОЯВАМ ЗА ТЕХНАТА ОТГОВОРНОСТ,

НО ДОРИ И ДА МЕ УБИЯТ И ДА УНИЩОЖАТ ОСТАНАЛИТЕ ЖИВИ ЧЛЕНОВЕ НА ФАМИЛИЯТА И НА СЕМЕЙСТВОТО МИ

(за да няма мотивирани и заинтересовани живи лица, които да продължат да настояват за търсене на отговорност за извършените престъпления).

*************

Раздел ІІ:

Първо уточнение по съществото на казуса:

Приложено представям 15 (петнадесет) страници КОПИЯ ОТ ОФИЦИАЛНА ДОКУМЕНТАЦИЯ,

надлежно регистрирана в офиса на Главния прокурор, Софийския районен прокурор, Министъра на вътрешните работи и Първо районно Полицейско управление, относно ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ,

извършена и извършвана

от специалните държавни служби като институционални структури,

от ангажирани с дейността на тези служби отделни лица,

от служители на Министерството на вътрешните работи,

от Прокуратурата и от служители на прокурорската институция -

по повод и във връзка с която престъпна дейност,

отделно от това,

Прокуратурата и нейните служебни лица са извършили множество брутални престъпни нарушения на Европейското и на българското Право, на моите права и интереси и на правата и интересите на моите близки,

като фактически са отказали да извършат легитимни разследвания,

и така НЕ САМО СА обезпечили безотговорност за извършителите на престъпленията,

НО И СА СЕ ПРИСЪЕДИНИЛИ към престъпниците като техни фактически съучастници.

*************

Второ уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно, че

на 25 Септември 2008 г., на 17 Февруари 2009 г. и на 23 Февруари 2009 г.

надлежно съм регистрирал в офиса на Главния прокурор, на Министъра на вътрешните работи, на Първо районно полицейско управление и на Софийския районен прокурор

МОЕ ОФИЦИАЛНО ИСКАНЕ ДА БЪДАТ ИЗВЪРШЕНИ НАДЛЕЖНИТЕ РАЗСЛЕДВАНИЯ И ДА МИ БЪДЕ ОТГОВОРЕНО ЗА РЕЗУЛТАТА ОТ ТЯХ

ОТНОСНО БРУТАЛНИТЕ И ИМАЩИ ПРЕСТЪПЕН ХАРАКТЕР НАРУШЕНИЯ НА ПРИНЦИПИТЕ И НОРМИТЕ НА ПРАВОТО И НА ЗАКОНА ИЗВЪРШЕНИ

ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ,

ОТ АГЕНТИТЕ НА СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ В ПОЛИЦЕЙСКАТА И ПРОКУРОРСКАТА СИСТЕМА И

ОТ СЛУЖИТЕЛИ НА Министерството на вътрешните работи.

От приложените доказателства е видно, а и отделно от това ДЕКЛАРИРАМ, че визираната държавна българска институция – ПРОКУРАТУРАТА - Е ИЗВЪРШИЛА И ДРУГ ВИД,

ПРЕСТЪПНО ПО СВОЯ ХАРАКТЕР,

НАРУШЕНИЕ НА СВОИТЕ ВЪЗЛОЖЕНИ Й ОТ ПРАВОТО И ОТ ЗАКОНА ЗАДЪЛЖЕНИЯ,

като за да прикрие извършените престъпления

е предприела стратегията

да възложи на районния прокурор (Ив. Христова), който НЕ ПРИТЕЖАВА ФУНКЦИОНАЛНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ ДА РАЗСЛЕДВА ДЕЙНОСТТА И СЛУЖИТЕЛИТЕ НА СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА ДЪРЖАВАТА да извърши престъпление като издаде ЮРИДИЧЕСКИ НИЩОЖНОТО по своя характер Постановление за отказ да се образува досъпебно производство,

след което стратегията е била насочена към това ДА НЕ СЕ ОТГОВАРЯ НА СЛЕДВАЩИТЕ МОИ ИСКАНИЯ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ.

*************

Трето уточнение по съществото на казуса:

От приложените и визираните доказателства е видно, че

В ПРЕСТЪПЕН ИНТЕРЕС НА ЕЛИТА НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА РУСКАТА ЧЕРВЕНА МАФИЯ

ПРОКУРОРСКАТА ИНСТИТУЦИЯ ФАКТИЧЕСКИ Е ОТКАЗАЛА ДА ИЗВЪРШИ ЛЕГИТИМНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА ВИЗИРАНИТЕ ОТ МЕН ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА И НА ТЕХНОТО СЪОТВЕТСТВИЕ С БЪЛГАРСКОТО И ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО И С МЕЖДУНАРОДНОПРАВНИТЕ НОРМАТИВНИ РЕГЛАМЕНТАЦИИ, РАТИФИЦИРАНИ ОТ БЪЛГАРИЯ.

*************

Четвърто уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно, че визираните мои текстове съдържат следните основни пунктове:

Информационно уточнение:

Текстът е публикуван в Интернет на адрес:

Web site: http://iankov.blogspot.com/2008/09/blog-post_25.html; ДанС В МАФИЯТА /МАФИЯТА В ДанС, 2008-09-25; Съвместно оперативно мероприятие на ДАНС и Мафията, 2008-09-25.

До Борис Велчев –

ноторно известен хомосексуалист,

внук и син на световно известни комунистически престъпници,

престъпен нискойерархичен държавновластнически слуга

на руския и българския мафиотски режим –

изпълняващ длъжността Главен прокурор на България

бул. „Витоша” № 2

1000 София

До Михаил Миков -

Министър на вътрешните работи

ул. “Шести септември” № 29

1000 София

До Първо Районно Полицейско управление

ж. к. „Гео Милев”, бул. „Шипченски проход” № 8

1113 София

Днес, четвъртък, 25 септември 2008 г., е осмият ден от осъществяването на едно събитие, станало миналия четвъртък, 18 септември 2008 г.;

което събитие, според моето категорично мнение, носи абсолютно всички белези на

съвместно оперативно мероприятие, извършено от служители на официалните български специални държавни служби (ДАНС) и от функционери, принадлежащи към техните (на специалните служби) наддържавни господари от предишната ченгеджийница,

функциониращи днес като свръхбогати бизнесмени от българския клан на руската Червена мафия,

персоналният ми конфликт с които е доста отдавнашен, добре известен и подобаващо документиран както в документацията на Главната прокуратура, така и в публичното пространство.

Събитието стана миналия четвъртък, 18 септември 2008 г., в 06 часа и 45 минути сутринта в непосредствена близост до светофара, намиращ се между двете срещуположни автобусни спирки „Читалището” в ж. к. „Дианабад”. При това събитието стана на фона на свидетелското присъствие на около десетина души, намиращи се на двете отсрещни автобусни спирки.

Предвид редица съображения тук и сега не намирам за нужно да описвам както детайлите на това събитие, така и детайлите на множеството други събития, които предшествуваха и следшествуваха въпросното събитие. Още повече, че всичките ми досегашни адресирани до българската Прокуратура описания на такива събития винаги са завършвали абсолютно безрезултатно дори в най-драстичните от случаите, при които напълно прецизно са били посочени и предоставени съвсем конкретни имена и факти.

Тъй като, обаче, това събитие за пореден път ми даде основание да считам, че е нужно да се възползувам от предоставеното ми от българското законодателство право на носене на лично оръжие за защита на членовете на семейството ми и за лична защита, с настоящите редове се обръщам:

Първо, към Главния прокурор на България: с искането да разпореди да бъдат събрани на едно место и да бъдат актуализирани всичките онези мои адресирани до неговата институция искания за разследвания на престъпленията, извършени против членовете на моето семейство и лично против мен;

Второ, към Министъра на вътрешните работи: да ми даде ясен и изричен отговор на въпроса „Колко пъти, по какви поводи и с какъв правосъобразен резултат съм бил обект на каквито и да са секретни оперативни мероприятия на българските специални служби от късната есен на 1989 г. до днес?”;

Трето, към ръководителя на Първо Районно Полицейско управление в София: с искането да разпореди на компетентните негови служители да предприемат процедура по издаването на мое име на разрешително за закупуване и носене на огнестрелно оръжие, и по-точно на пистолет (револвер).

25 Септември 2008 Янко Н. Янков,

ж. к. Дианабад, блок 4, вход 1,

етаж 6, ап. 38.

***

17 Февруари 2009 г.

Информационно уточнение:

Текстът е публикуван в Интернет на адрес:

Web site: http://iankov.blogspot.com/2009/02/3.html

Заглавие: „Отговорност за престъпленията на ДАНС-3!”

До Камен Ситнилски –

Заместник-главен прокурор,

отговарящ за досъдебното производство

бул. „Витоша” № 2, 1000 София

Към: рег. № ВКП: 13493/25.09.2008 г.

До Ив. Христова -

Софийски районен прокурор,

бул. „Драган Цанков” № 6, 1000 София

Към. Прокурорска преписка № 57247/2008 г.

До техни Превъзходителства Посланиците,

акредитирани в България от държавите -

членове на Европейския съюз,

Европейската комисия на ЕС, САЩ и Швейцария

(на пощенските и E-mail-адресите)

Europol

European Police Office

European Law Enforcement Organisation

P.O. Box 908 50

2509 LW The Hague

The Netherlands

E-mail: For general enquiries: info@europol.europa.eu

E-mail: corporate.communications@europol.europa.eu

І.

Преди всичко изрично и ясно уточнявам:

►че настоящето мое изложение категорично не е израз на каквато и да е степен или форма на доверие към Прокуратурата, Полицията или Съда - които, според мен, са само нискойерархични структурни звена на Мафията, имат предназначението да оневиняват престъпниците, както и да подлагат на допълнителни репресии жертвите на престъпленията;

►че съвсем не търся защита, защото половинвековният ми професионален опит на юрист ми е дал основанието превъзходно да зная, че такава няма да получа;

►но че пиша настоящите редове, за да регистрирам събитието и да отнема възможността на Институциите после да могат да кажат, че „органите не са били информирани”.

ІІ.

На 18 септември 2008 г., в 06 часа и 45 минути сутринта в непосредствена близост до светофара, намиращ се между двете срещуположни автобусни спирки „Читалището” в ж. к. „Дианабад”, при свидетелското присъствие на около десетина души, намиращи се на двете отсрещни автобусни спирки, с мен се случи

събитие, което носи абсолютно всичките белези на онова, което в практиката на специалните служби се нарича „строго секретно оперативно (манипулативно и провокационно) мероприятие”.

Тъй като по правило всичките видими факти при този тип събития обикновено имат камуфлажен карактер и от тясното взиране единствено в самите тях по правило не е възможно да бъде разкрита същинската цел, която деецът е искал да постигне, то за адекватното намиране на истината при този тип събития винаги е нужно прилагането на т. нар. „широк контекстуален и многовариантен анализ”.

Поради това тук и сега преди всичко ще опиша фактите, както и ще акцентирам само върху някои от тълкувателните аспекти.

Преди всичко категорично ще подчертая моето убеждение, че

въпросното оперативно мероприятие е търсело да постигне изключително т. нар. „психологически сугестивно-манипулативен ефект” и е

представлявало онова, което в научната литература е определено като „психологическа операция”, отговаряща на всички изисквания на т. нар. „оперативна психология”, и носеща в своята „тъкан” колкото „скрито”, толкова и достатъчно явно и разбираемо „послание”.

ІІІ.

След като човекът, когото изпращах, се качи на автобуса и аз тръгнах да се прибирам, внезапно пред мен застанаха трима души, на възраст не повече от 35 години;

единият от тях ми каза, че за да не се случат случки на хората, които обичам, трябва да спра да пиша до съдилищата;

вероятно не бяха минали дори и петнадесетина секунди, откакто те бяха застанали пред мен, веднага след като ми беше казано краткото предупреждение, от другата страна на улицата се чу приглушен звук от изстрел или нещо подобно, тримата веднага побягнаха, аз се огледах, попитах две от жените, които стояха на около десетина метри от мен дали са видяли какво стана, а едната каза: „О, да, видяхме, вие стреляхте по тях и те побягнаха!”.

Това беше цялата съвкупност от външно видимите факти.

ІV.

Уточнявам, че човекът, когато изпращах на автобуса, беше непълнолетната ми дъщеря, която отиваше на училище.

Уточнавам, че от контекста на ситуацията е пределно ясно, че въпросните провокатори, наред с всичко останало, са целяли да ми демонстрират именно обстоятелството, че превъзходно знаят всяка моя и на близките ми стъпка, за да ми внушат несигурност на ежедневието, и най-вече - усещане за несигурност относно най-близките ми хора.

Уточнявам, че само няколко месеци преди това

кварталният полицейски инспектор Ясен Томов е бил имал и е бил изпълнил

прокурорско разпореждане да намери свидетели, които да напишат, че представлявам заплаха за сигурността на хората от квартала,

но че никой не е бил пожелал да напише такова нещо, макар че на няколко души пенсионери е било обещавано да им бъдат платени сметките за парното.

Уточнявам, че по същото време няколко души от студентите и студентките от Юридическия факултет, на които преподавам, са ми казвали, че са били обект на манипулиране, с цел да бъдат принудени да участвуват в провокации срещу мен, но те са били отказали, като са обяснили, че аз контактувам с тях само публично и по време на лекции, и че вън от лекционната зала не допускам никого до себе си.

Уточнявам, че още преди полицейският инспектор да е бил получил официалното прокурорско разпореждане, мой близък познат, работещ като висш магистрат, името на когото изрично съм посочил пред съответните швейцарски власти, вече ме беше предупредил, че

райноният прокурор е бил посетен лично от тогавашния заместник- Шеф на ДАНС генерал Иван Драшков,

който именно му е бил наредил (на прокурора) да осъществи въпросното оперативно издирване на лъжесвидетели;

и който именно е бил казал на прокурора, че от моето компрометиране са били заинтересовани не само български, но и чуждестранни политически сили,

тъй като съм бил пречел на България да бъде интегрирана с Европа, и че именно поради това обстоятелство е било нужно да бъда компрометиран пред Европа, за да бъде отстранена пречката.

Уточнявам, че само няколко месеци преди това аз бях предоставил на съответните институции на Швейцария, Франция и Испания голямо количество документация, обосноваваща моята теза, че в България се извършва геноцид, в резултат на който от демографската карта липсват 1 850 000 българи.

Уточнавам, че една от възможните цели на оперативното мероприятие е била да ме мотивират да се въоръжа с нелегално оръжие,

и така да ми заложат „капан за гущерчета”, с надеждата в него да уловят „Дракон” - каквото, впрочем, е било едно от кодовите наименования на една от секретните разработки срещу мен, с копие от която разполагам.

Тъй като „събитието” е именно „оперативно мероприятие” на ДАНС, то, несъмнено притежава още едно „измерение”.

Тъй като преди 2008 г. се бях обръщал единствено към Прокуратурата, която фактически и тогава и сега е извън сферата на юридическия контрол на Европейските институции, това обстоятелство очевидно не е притеснявало мафиотските български специални служби.

Тъй като, обаче, през 2008 г. аз предприех друга стратегия, а именно да завеждам съдебни дела, които фактически подлежат на съдебен контрол от Европейския съд в Стразбург, това обстоятелство очевидно е било „разтревожило” специалните служби.

Така, именно в този контекст, за първи път през практиката ми на юрист и на български гражданин аз съм „предупреден” или „заплашен” с изричната мотивировка да спра да пиша до съдилищата.

VІ.

Разбира се, казусът има още и следното съвсем конкретно „измерение”.

На 08 май 2008 г. заведох дело срещу Софийския градски съд, Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието.

Делото бе заведено по описа на Административния съд София-град, където има входящ № 6062/08.05.2008 г., след това има регистрация като административно дело № 2875 по описа за 2008 г., Първо административно отделение, 13-ти състав, съдия-докладчик Петя Стоилова.

След това въпросната съдийка,

действувайки като съдебно подставено лице на българския клан на руската Червена мафия - и по-точно като подставено лице на българските специални служби (ДАНС) и в частност на институциите, които съм конституирал като ответници по моя иск –

е разделила делото на две, прекратила е производството по едната част, и за камуфлаж, в пълно и брутално противоречие с моята ищцова воля, е изпратила другата част в Софийския Районен съд, където, съгласно сценария на ДАНС, друга съдийка да продължи гаврата с мен като ищец.

Уточнявам, че както тогава, така и сега изрично съм изразил и изразявам гледището, че

и двете съдийки са действували като ченгеджийско-мафиотски курви и проститутки, изпълняващи волята на своите сутеньори от институциите, срещу които съм завел делото, от ДАНС и от Мафията.

Уточнявам, че това мое гледище открито и ясно съм изразил в изрично отправените до тях официални писмени изложения, които след това са публикувани в моите електронни медии в Интернет.

Уточнявам:

►че в абсолютно пълно и брутално противоречие с моята ищцова воля в Софийския районен съд, Първо гражданско отделение, 34-ти състав, е било образувано гражданско дело № 16618 по описа за 2008 година;

►че още с първия си съдебен акт по това дело съдийката, в абсолютно пълно противоречие с правото и със съдебната практика в целия цивилизован свят, но в пълно съгласие със зловещата практика на сталинските комунистически репресивни съдебни състави, е била издала акта си напълно анонимно, без да е посочила името си, поради което, в моите официални писмени изложения аз започнах да се обръщам към нея с името „Районен съдия Курветка Курвенска”;

►че после упорито и многократно съм писал до „нейната висока съдийска курвенско-проститутска чест”, че никога не съм изразявал волеизявление, което да е било адресирано към нея или към нейните колеги от коптора, към който тя принадлежи;

►и че от нея искам едно-единствено нещо – да върне делото там, откъдето са й го били изпратили, тъй като от нея не съм бил искал нищо, не искам нищо, и не желая да бъда заплитан в съдебни процедури, по които аз съм вписан като „ищец”, без да съм изразил такава ищцова воля.

Уточнявам, че всичките мои текстове в това отношение имат характера на официални писмено изразени становища, адресирани до двете носителки на така посочената долнопробна и престъпна „съдийска чест”, и са публикувани в моите електронни медии, където могат да бъдат намерени под заглавието „Българският съдия – под Червен фенер”.

VІІ.

Разбира се, моето изрично и категорично мнение е, че

двете съдийки са действували като агент-провокатори на Мафията и на ДАНС,

която държавна служба всъщност е структурно звена на Мафията.

Уточнявам, че по многобройни други поводи това мое мнение аз съм започнал за изразявам преди почти половин век, и че съм благодарен на самия Председател на Върховния административе съд, който подкрепи моето гледище ,като съвсем неотдавна официално и публично призна в медиите, че съдиите, на които той е административен шеф, всъщност са подставени лица на Мафията и на тайните служби; или казано на напълно разбираем език, той призна, че неговата официална функция е да бъде „мадам”, която ръководи един от проститутските бардаци на Мафията.

В този смисъл отправеното през септември към мен предупреждение да спра да пиша до съдилищата несъмнено е било извършено от службите на Мафията, част от които е и ДАНС.

VІІІ.

Казусът, обаче, притежава и още едно „скрито дъно”.

Оказа се, че въпросната Курветка Курвенска всъщност се била казвала Елица Мичова Райковска.

Оказа се, че нейният баща Мичо Райковски е високопоставен партиен функционер на управляващата Българска социалистическа партия, че е бил личен приятел както на самия гействуващ Министър-Председател СерГей Станишев, така и на самия ДАНС-твуващ агент „Гоце”, изпълняващ мафиотската поръчка да бъде и президент на България, известен и като Георги Първанов.

Оказа се, че Мичо Райковски е и високопоставен функционер на Софийския общински парламент, където, в качеството си на такъв бил извършил голямо множество престъпни сделки с имоти, и въпреки че медиите са пълни с информация в това отношение, както прокурорите, така и съдиите приемат, че той е самият „невинен светъл ангел”.

Дори нещо повече – оказа се, че Мичо Райковски е бил агент на бившата Държавна сигурност и в момента е превербуван като агент на сегашните тайни служби.

Оказа се и че майката на съдийката се казва Людмила Райковска, и че като специалист по комуникационна електроника по времето на престъпното комунистическо управление тя е била ангажирана с дейността на съответните свързани с технологията отдели на Държавна сигурност; оказа се още и това, че като такъв специалест тя и днес, по времето на мафиотския посткомунистически политически режим, е свързана с престъпна дейност в същата сфера, подробности за което може да намери всеки, който умее да сърфира в Интернет.

Тези факти, впрочем, са били посочени от мен и в официалното ми писмо от 02 октомври 2008 г., което е било адресирано до Председателя на ВАС и е приложено към посочените две съдебни дела;

и въпреки, че в онова писмо съм споменал, че считам, че отправената към мен заплаха е дело на ДАНС,

а не на мафиотското семейство Райковски,

сега настоявам пред Прокуратурата да провери версията това да е било извършено от мафиотския клан Райковски.

17 Февруари 2009 г. Янко Н. Янков

***

22 Февруари 2009 г.

Информационно уточнение:

Текстът е публикуван в Интернет на адрес:

Web site: http://iankov.blogspot.com/2009/02/4.html

Заглавие: „Отговорност за престъпленията на ДАНС!-4”

До Камен Ситнилски –

Заместник-главен прокурор,

отговарящ за досъдебното производство

бул. „Витоша” № 2 , 1000 София

Към: рег. № ВКП: 13493/25.09.2008 г.

Към: рег. № ВКП: 13493/17.02.2009 г.

До Ив. Христова -

Софийски районен прокурор,

бул. „Драган Цанков” № 6, 1000 София

Към. Прокурорска преписка № 57247/2008 г.

Към. Прокурорска преписка № 57247/17.02.2009 г.

До техни Превъзходителства Посланиците,

акредитирани в България от държавите -

членове на Европейския съюз,

Европейската комисия на ЕС, САЩ и Швейцария

(на пощенските и E-mail-адресите)

Europol

European Police Office

European Law Enforcement Organisation

P.O. Box 908 50

2509 LW The Hague

The Netherlands

E-mail: For general enquiries: info@europol.europa.eu

E-mail: corporate.communications@europol.europa.eu

І.

В моето писмено изложение от 17 февруари 2009 г. обосновах тезата, че

инцидентът с мен на 18 септември 2008 г., в 06 часа и 45 минути сутринта, носи абсолютно всичките белези на онова, което в практиката на специалните служби се нарича „строго секретно оперативно (манипулативно и провокационно) мероприятие”,

че най-вероятно е дело, извършено от ДАНС,

при което на второ място обосновах вероятността да е дело на мафиотския клан Райковски.

Посочих, също така, че тъй като по правило всичките видими факти при този тип събития обикновено имат камуфлажен карактер и от тясното взиране единствено в самите тях по правило не е възможно да бъде разкрита същинската цел, която деецът е искал да постигне,

то за адекватното намиране на истината при този тип събития винаги е нужно прилагането на т. нар. „широк контекстуален и многовариантен анализ”.

ІІ.

Тук и сега ще обоснова още една версия, съгласно която

отново на първо място поставям тезата, че събитието е дело на ДАНС,

при което на второ място подчертавам, че е възможно (но все пак – слабо вероятно) то да е организирано от екссъпруга на друга жена-съдия,

който е един от най-недосегаемите зловещи престъпни шефове на българския клан на руската Червена мафия;

при което, обаче, намирам, че втората теза е почти невероятна,

тъй като абсолютно цялата държавна машина, включително и нейните специални служби, просто са нископоставени слуги на мафиотския клан, към който принадлежи въпросният мафиот,

и при това положение на въпросния мафиот просто не му е нужно да прави лично онова, което могат и трябва да вършат неговите слуги от Правителството и специално от ДАНС.

Все пак във връзка с това обръщам вашето внимание върху факта, че лично Председателят на Върховния административен съд неотдавна бе признал публично в медиите, че

т. нар. „бизнес” (тоест – мафията) се е погрижил да обезпечи назначаването на съдийски длъжности на тотално контролирани от тях лица,

че това се знае от всички

(с изключение на специалните държавни служби - които, разбира се, се преструват, че нищо не знаят; или иначе казано – че именно специалните държавни служби са тези, които обезпечават недосегаемостта на съдиите за техните престъпни съдийски актове и обезпечават съдийско покровителствуване на престъпленията на Мафията).

ІІІ.

По повод и във връзка с предявен от мен иск, заведен в регистратурата на Европейския съд за защита на правата на човека в Стразбург,

през август 2008 г. изпратих до същия съд писмо, с текста на което обосновавах

искането си за тотален отвод на българския съдия от всички степени и форми на участие при разглеждането и решаването на предявения от мен иск.

Първо, категоричен съм, че именно същото мое писмо е било станало повод

през септември Министерският съвет да разгледа и да вземе спешно решение по единия от т. нар „актуални варианти” на „конфиденциалния пакет от мероприятия”,

изготвен от експерти на специалните служби на Правителството,

озаглавен „Логистична подкрепа на интересите на България в международните и европейските съдилища”.

Тук и сега аз не се наемам да дам отговор на въпроса „Точно по какъв начин българските специални служби са се били снабдили с текста на моето писмо?”; има няколко варианти, но те са без съществено значение, защото всичките са инкорпорирани в онова, което се нарича тотална престъпна шпионска дейност на Правителството.

Това, впрочем, личи и от

самото Решение на Правителството, съгласно което

на специалните служби е било възложено задължението да осигуряват на защитниците на правителствените интереси в Стразбург да разполагат със съвършена актуална информационна обезпеченост относно всички участници във всяка отделна съдебна процедура срещу България.

Което, доколкото поне аз разбирам от тези неща, означава, че от изпълнителите на „логистичния проект”

се изисква да осигуряват престъпна шпионска информация

не само за всеки, който има непреклонността да търси защита срещу беззаконията на всичките комунистически и посткомунистически български Правителства,

но и за всеки европейски съдия и всеки административно-технически служител на съответния европейски съд,

която информация да бъде „адекватно оперативно използувана” за подкупи, провокации и шантаж.

Както се казва, „Оруел ряпа да яде!”.

Второ, категоричен съм, също така, че проведеното през септември срещу мен оперативно мероприятие е било именно част от въпросната „логистична обезпеченост на интересите на България в съда в Стразбург”.

ІV.

Всъщност, въпросното мое писмо е съвсем кратко по обем и по същество аргументите ми се свеждат до следното:

Първо, че познавам лично стразбургския съдия Здравка Владимирова Калайджиева;

Второ, че познавам лично нейния баща д-р Владимир Калайджиев - бивш политкомисар на престъпната Втора партизанска бригада „Чавдар”, бивш заместник-председател на Съвета по възпроизводство на човешки ресурси към Държавния съвет, бивш Председател на Комисията по защита на обществените интереси и правата на гражданите в Народното събрание.

Трето, че съгласно приетия през 2000 г. Закон комунистическият режим в България е обявен за престъпен,

и следователно всичките висши комунистически функционери са признати за престъпници; и че

така, както не е било приемливо в Нюрнбергския съд да участвуват като съдии децата на висшите нацистни престъпници,

така не е приемливо и в Стразбургския съд да участвуват като съдии децата на високопоставените комунистически престъпници;

както и че, много добре е известно, че някои от децата на най-зловещите нацистки престъпници не само се отказаха от придобитите от бащите им материални богатства, но и станаха християнски проповедници,

докато децата на висшите комунистически престъпници не само не се отказаха от икономическите облаги от престъпленията на техните бащи, но и станаха съдии, за да могат да подлагат на още по-перверзни репресии жертвите на техните бащи.

Четвърто, че когато Владимир Калайджиев бе Председател на Комисията по защита на обществените интереси и правата на гражданите в Народното събрание, а аз бях политически затворник на комунистическия режим,

моят баща бе ходил лично при него, за да търси защита срещу противозаконното ми осъждане;

и че тогава въпросният комунистически престъпник го е изгонил от кабинета си и му е казал,

че защитавал само човешките права, но не и враговете на комунизма, които не са човеци и нямат човешки права;

Пето, че тъй като самият аз, намирайки се в затвора бях писал до Владимир Калайджиев няколко официални писма, получих един-единствен писмен отговор, подписан от самия него, в който беше казано,

че българският съд е бил постъпил достатъчно справедливо към мен с това, че ме е осъдил само 12 (дванадесет) години, които после е намалил на шест години и половина;

сугестията на текста на неговото писмо до мен се свеждаше до това, че ако той е бил съдия, е щял да ми наложи най-справедливата присъда – смърт;

Шесто, че след пълен шестгодишен затворнически ад от затвора излязох на 31 октомври 1989 г. поради пълното изтърпяване на наложеното ми наказание;

че на 30 март 1990 г. Общото събрание на наказателните колегии на Върховния (в което участвуваха всичките съдии, които преди това бяха участвували в осъждането ми) съд отмени присъдата и ме призна за невинно осъден при пълна липса на изискуемите от закона доказателства;

Седмо, че само няколко дни след това лично посетих офиса на Владимир Калайджиев, а секретарката му ми каза, че той не желае да ме приеме;

но че тъй като по онова време аз бях активен участник в Националната политическа кръгла маса, заявих че в качеството ми на такъв влизам насила в офиса, грубо отстраних от вратата секретарката, нахълтах вътре и го попитах как ще коментира факта, че сега Върховният съд ме е признал за невинно осъден;

че тогава Владимир Калайджиев, макар и силно уплашен от нахълтването ми, бе достатъчно нагъл и ми каза, че трябва да съм благодарен на комунистическата партия, че все пак съм излязъл жив от затвора, и че отмяната на присъдата ми всъщност е бил ново доказателство за висш израз на великодушие;

Осмо, че познавам лично и съпруга на стразбургския съдия Здравка Владимирова Калайджиева – Борислав Христов Дионисиев;

че през 1993-1994 г. той и още няколко души офицери от уж вече бившия български клан на съветската КГБ извършиха престъпление против мен,

целта на което бе да бъда отстранен от политическата сцена и по възможност да бъда физически ликвидиран;

че тъй като по онова време аз издавах вестник, в продължение на две години публикувах фактите и настоятелното ми волеизявление за извършване на разследване на престъплението;

че едва през 1995 г. бе образувано следствено дело № 42/1995 г., разследването по което продължава и днес;

че тъй като аз включително и днес интензивно и публично настоявам за разследване,

въпросният Борислав Дионисиев и неговите колеги от Българския клан на руската Червена мафия,

директно или чрез специалните служби на държавата, ме превръщат в постоянен обект на най-всевъзможни престъпления.

Всъщност, отново декларирайки категоричната си убеденост,

че българската Прокуратура и българският Съд са нискойерархични структурни звена на специалните държавни служби и на Мафията,

заявявам, че пиша настоящите редове не защото имам доверие в тези институции, а за да останат като доказателство.

Категорично заявявам, че животът на моите близки и приятели е застрашен, и че е застрашен именно от специалните държавни служби, и най-вече от ДАНС.

22 Февруари 2009 г. Янко Н. Янков

*************

Раздел ІІІ

Заключително уточнение по съществото на казуса:

Към всичките тук визирани адресати на настоящето ми изложение заявявам, че:

настоявам за най-строго спазване на нормите и принципите на Международното, на Европейското и на Българското Право!

*************

На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да припомня, че

съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,

„Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права,

като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“.

Което означава, че Техни превъзходителства посланиците са акредитирани

НЕ САМО ПРИ (ПРЕД) БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

НО И ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

и в този смисъл от една страна

всяко посегателство на българската държавна власт върху правата на българските граждани

СЛЕДВА ДА БЪДЕ РАЗГЛЕЖДАНО КАТО АБСОЛЮТНО НЕДОПУСТИМА АГРЕСИЯ ВЪРХУ НАПЪЛНО СУВЕРЕННИ СУБЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО,

съдбовно засягаща правата и интересите на ГРАЖДАНСКИТЕ СУБЕКТИ НА ОБЩНОСТНОТО ЕВРОПЕЙСКО ПРАВО;

а от друга страна

всяка аргументация (каквато често пъти ми е била изтъквана лично на самия мен!!!) от акредитирани в България дипломатически представители на други европейски държави,

издигаща и обосноваваща тезата за ненамеса във вътрешните работи на България по повод и във връзка с нарушенията на човешките права на българските граждани,

НЕСЪМНЕНО ИМА ХАРАКТЕРА НА ПРЕСТЪПНО СЪУЧАСТНИЧЕСТВО В ИЗВЪРШВАНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.

Впрочем, позволявам си също така да припомня, че ИМЕННО ТАКОВА Е И ПОСЛАНИЕТО НА приетата през 2009 г. от Комисията на Европейските общности и от Европейския съвет т. нар. „Стокхолмска програма за защита на гражданите“.

***

На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да обърна внимание върху факта, че

тоталното шествие на толерираното от българската държава МАФИОТСКО И ДЪРЖАВНИЧЕСКО НАСИЛИЕ и пълната липса на Правосъдие

характеризират ситуацията съвсем не като хуманитарна КРИЗА,

а именно като хуманитарен КОЛАПС;

и че в контекста на тази ситуация в очите на българските юристи и на обикновените граждани съвсем не изглежда да има характера на същинска човеколюбива загриженост наскоро лансираната от някои западни дипломати

теза за необходимостта от „ДЕБАТ“.

Позволявам си да обърна внимание на западните дипломатически представители на факта, че сред българските интелектуални кръгове вече доста отдавна битува констатацията и възгледът,

че българското общество се нуждае съвсем не от „ДЕБАТ“ по повод и във връзка с тотално липсващото правосъдие,

а от съвсем реална и ефективна ЧУЖДЕСТРАННА ХУМАНИТАРНА АКЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ – граждани и на Европейския съюз!

***

Позволявам си да обърна внимание на европейските дипломатически представители на факта, че

българските граждани, които поне официално и документално са и граждани на Европейския съюз,

имат правото да ПОЛУЧАТ РЕАЛНА ЗАЩИТА НА СВОИТЕ БРУТАЛНО НАРУШЕНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРАВА,

и както Европейският съюз, така и другите държави от този Съюз

СА ДЛЪЖНИ ДА ОСЪЩЕСТВЯТ НЯКАКВА ЕФЕКТИВНА ФОРМА НА ИНТЕНЗИВНА ХУМАНИТАРНА ДЕЙНОСТ В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

И ЧЕ АКО БЪЛГАРИЯ ДЕЙСТВИТЕЛНО Е ЧАСТ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

и ако българските граждани действително са субекти на международното и на европейското право,

ТО В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ГРАЖДАНИТЕ НА ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ

НА МНОГО ПО-ВИСОКО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ

И В МНОГО ПО-ВИСОКА СТЕПЕН

ИМАТ ПРАВОТО НА ПРИОРИТЕТНА ЗАЩИТА,

отколкото, примерно казано, гражданите на Ирак или Либия.

30 Септември 2011 г. Янко Н. Янков

Ianko Iankov

2011-09-24

ВСИЧКИ КАРТИ НА МАСАТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА! - 40-А (Четиридесет-А)

http://vbox7.com/collection:708949

Web site: http://iankov.blogspot.com/2009/02/3.html

Заглавие: „Отговорност за престъпленията на ДАНС-3!”

Web site: http://iankov.blogspot.com/2009/02/4.html

Заглавие: „Отговорност за престъпленията на ДАНС!-4”

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте!

Темите в блога

Links

Хипервръзки

Архив на блога

Абонирай се сега