Ianko Iankov: ВСИЧКИ КАРТИ НА МАСАТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА!

Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – виж.: Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА! – 43-А (Четиредесет и три-А) ,

http://iankov.blogspot.com/2011/09/43.html

*************

Второ предварително уточнение:

Изрично, ясно и категорично ЗАЯВЯВАМ, че е крайно време прокурорските и полицейските субекти, при които биват изпращани („в глуха линия“) моите искания за разследвания,

да спрат прилагането на престъпния ченгеджийско-мафиотски трик,

изразяващ се в това, че първото (и обикновено единственото!) нещо, което предприемат и правят, Е ДА МИ СЕ ОБАЖДАТ ПО ТЕЛЕФОНА ИЛИ ДА МИ ИЗПРАЩАТ ПРИЗОВКИ, с които искат от мен да се „явя“ при тях, за да дам „ОБЯСНЕНИЕ“ по написаното от мен.

Тъй като този възложен им от Мафията за изпълнение трик е многоаспектен, не считам за нужно тук и сега да разглеждам всичките му аспекти,

но ще наблегна върху това, че

ВСИЧКО НАПИСАНО ОТ МЕН Е НАПИСАНО НА ПРЕЦИЗНО НОРМАТИВЕН (т.е. официален) БЪЛГАРСКИ ЕЗИК,

който, всъщност, е официален и задължителен за владеене от всичките функционери на българските държавни институции;

И ЧЕ АКО ТЕЗИ държавно-властнически и мафиотски СУБЕКТИ СА НЕГРАМОТНИ И НЕ РАЗБИРАТ КАКВО СЪМ НАПИСАЛ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ НУЖДАЯТ ОТ „ОБЯСНЕНИЕ“, ТО ТЕ СА ДЛЪЖНИ

ИЛИ ДА ПОДАДАТ ОСТАВКАТА СИ КАТО НЕПРИГОДНИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЛУЖЕБНИТЕ СИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, ИЛИ ДА СИ НАЗНАЧАТ ЕКСПЕРТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, КОЙТО ДА ИМ „ОБЯСНИ“ КАКВО ТОЧНО СЪМ НАПИСАЛ.

При това обръщам внимание върху обстоятелството, че както на българската юридическа общност, така и на европейските дипломатически кръгове е превъзходно известен фактът, че

„механизмът на призоваванията“ „в качеството на свидетел“ е метод,

който прокурорските и полицейските слуги на Мафията използуват,

ЗА ДА ОБЕЗПЕЧАТ доброволното или принудителното ПРИСЪСТВИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В БЪРЛОГАТА НА ЗВЯРА (Полицията и Прокуратурата),

КЪДЕТО ТЕ БИВАТ ПОДЛАГАНИ НА НЕИМОВЕРЕН психически и физически ШАНТАЖ,

целта на който шантаж е

пострадалите от престъпленията да се „вразумят“ и да се откажат от претенциите си за Правосъдие,

и така благодарение на полицейските и на прокурорските слуги на Мафията да бъде обезпечена безотговорност за престъпниците.

ИМЕННО НА ТАКЪВ ШАНТАЖ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ СА ПОДЛОЖЕНИ ХИЛЯДИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ,

ПОСТРАДАЛИ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА ПАРАВОЕННИЯ ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ,

И ИМЕННО ТОВА Е МЕТОДЪТ,

БЛАГОДАРЕНИЕ НА КОЙТО ХИЛЯДИ ЖЕРТВИ НА ПРЕСТЪПНОСТТА НЕ СМЕЯТ ДА НАСТОЯВАТ ЗА ПРАВОСЪДИЕ И ДА ТЪРСЯТ ПРАВАТА СИ.

Това, впрочем, е официално и публично признато в медиите не от кого и да е, а именно от бившия Министър на вътрешните работи и бивш Председател на Парламента Йордан Соколов.

За съществуването на ТАЗИ ПРЕСТЪПНА ПРАКТИКА както ЛИЧНО АЗ, така И членовете на РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ И ПРАВОЗАЩИТНИ ОРГАНИЗАЦИИ не само РАЗПОЛАГАМЕ С ВНУШИТЕЛЕН БРОЙ КОНКРЕТНИ ФАКТИ,

но многократно и официално сме протестирали пред Прокуратурата.

Освен това: обръщам специално внимание на факта, че

тъй като по същество всичките мои искания за разследвания са искания за разследвания на отделни конкретно посочени и описани престъпни дейности,

извършени от специалните служби на държавата и от Прокуратурата;

тъй като съгласно установените от Правото и Законите изисквания за функционално-йерархична компетентност на разследващите държавни органи

преписките по тези мои искания за разследвания

подлежат на възлагане на специализираните висшестоящи и високопоставени органи и институции;

то очевидно е, че самото изпращане и възлагане на въпросните преписки на низовите (районните) прокуратури и низовите полицейски управления

има характера на противоречащо на Правото и на Закона преднамерено (предумишлено) престъпно замотаване на преписките и обезпечаване на безотговорност за престъпните дейци.

(По повод и във връзка с този пункт от моята аргументация държа да посоча следното:

когато преди няколко години поисках разследване на конкретно посочената престъпна дейност, извършена от актуално, реално и официално действуващия по онова време Министър на вътрешните работи Румен Петков,

по телефона ми се обади една жена, която се представи като „разследващ полицай от Столичната дирекция на вътрешните работи“, и поиска да ме разпита по казуса.

На моя въпрос „Дали тя, като намираща се в служебно и професионално подчинение именно на същия този Министър

е „независима“ от него и е „функционално компетентна“ да извърши разследване на престъпната дейност на същия този Министър?“,

тя ми изтъкна абсолютно кретенския „двоен“ аргумент,

че била имала правото да извърши разследване по казуса,

тъй като … това й е било възложено от Районния прокурор

(който, впрочем, съгласно Правото и Закона въобще не е оправомощен (т.е НЕ Е КОМПЕТЕНТЕН!!!) да извършва разследвания на лица, които са членове на Правителството като заемащи длъжността Министър, при това Министър на вътрешните работи!!!)

и тъй като … тя била имала две висши образования и освен това в момента следвала да получи трето висше образование).

*************

Трето предварително уточнение:

Изрично, ясно и категорично ОБВИНЯВАМ БЪЛГАРСКАТА ПРОКУРОРСКА ИНСТИТУЦИЯ И РАБОТЕЩИТЕ В НЕЯ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА

В ТОВА, ЧЕ ДОСЕГА – ВЕЧЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ - НЕ СА ПРЕДПРИЕМАЛИ АБСОЛЮТНО НИЩО ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ИЗВЪРШЕНИТЕ

от Специалните държавни служби, от Прокуратурата и от други ангажирани с държавната власт институции и лица

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

ПРОТИВ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ, РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ИЗРИЧНО ВИЗИРАНИТЕ ОТ МЕН ТРЕТИ ПОСТРАДАЛИ ЛИЦА

КАКТО ЗА ДА ОБЕЗПЕЧАТ ПО ПРЕСТЪПЕН НАЧИН БЕЗОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПНИТЕ ДЕЙЦИ,

ТАКА И ЗА ДА ДАДАТ ВЪЗМОЖНОСТ НА ИНСТИТУЦИОНАЛНО И ПЕРСОНАЛНО АНГАЖИРАНИТЕ С МАФИЯТА И С ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ ПРЕСТЪПНИЦИ ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА ИЗВЪРШВАТ НОВИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИМАЩИ ЗА ЦЕЛ ДА ПОСТИГНАТ НЕ ПРОСТО ЕЛИМИНИРАНЕ,

А ИМЕННО ФИЗИЧЕСКО УНИЩОЖЕНИЕ НА МЕН И НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО МИ,

КАКТО И ДА ПОСТИГНАТ ФАКТИЧЕСКО ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,

ЗА ДА НЯМА ЖИВИ МОТИВИРАНИ И ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ФИЗИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА,

КОИТО ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА НАСТОЯВАТ ЗА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ КОНКРЕТНИТЕ ИНДИВИДУАЛНИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЙЦИ, ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОТ ДЪРЖАВАТА.

*************

Четвърто предварително уточнение:

Обръщам специално внимание върху това, че НЕСЪМНЕНО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНА ИЗХОДНА СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА, ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА КОЯТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА И ЦЕЛТА ИМ, НАСОЧЕНА СРЕЩУ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ РОДНИНИ И ПРИЯТЕЛИ И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,

Е ДА БЪДЕ ОБЕЗПЕЧЕНО ТОТАЛНО ОБЕЗМОЗЪЧАВАНЕ И ОБЕЗКОСТЯВАНЕ НА ЦЯЛАТА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ, ЗА ДА МОЖЕ ТАКА ДА БЪДЕ ПОСТИГНАТО ПОЛОЖЕНИЕ, ПРИ КОЕТО

ДА НЯМА В ОБЩЕСТВЕНОТО И ПОЛИТИЧЕСКОТО ПРОСТРАНСТВО НИКАКВИ ЛИЧНОСТИ И ОРГАНИЗАЦИИ, КОИТО ДА СА МОТИВИРАНИ И ДА ИМАТ ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ, ВОЛЕВИТЕ, ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ РЕСУРСИ

ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯТ НА ЦЯЛОСТНАТА ПРЕСТЪПНА ПАРАВОЕННА ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКА ДЕЙНОСТ, ОСЪЩЕСТВЯВАНА ВЪРХУ ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ;

ТАКА, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТАЗИ ИМЕННО СТРАТЕГИЯ ПОНАСТОЯЩЕМ СИТУАЦИЯТА Е ТАКАВА, ЧЕ

ДОКАТО ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ Е ОСЪЩЕСТВЯВАН И СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ТОТАЛЕН ГЕНОЦИД НАД БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ, обезпечил физическото унищожаване (ПЛАНОМЕРНАТА СМЪРТ) на 1 850 000 (един милион и осемстотин и петдесет хиляди) души,

И ДОКАТО 85% (осемдесет и пет процента) ОТ ОСТАНАЛОТО ВСЕ ОЩЕ ЖИВО НАСЕЛЕНИЕ ЖИВЕЕ НА ГРАНИЦАТА НА ТОТАЛНАТА и по същество ЛЕТАЛНА (смъртоносна) БЕДНОСТ,

ТО САМО ПРЕЗ МИНАЛАТА (2010) ГОДИНА, благодарение на тази именно обезпечена от държавата (Парламент, Правителство, Прокуратура, Съдебна система, Специални служби) ПАРАВОЕННА ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКА престъпност и геноцидна ситуация,

НА ВСЕКИ 4 (четири) ДНИ Е ИЗНИКВАЛ НОВ МИЛИОНЕР, при това с минимум два милиона и половина лева,

А ПОСЛЕДНИТЕ ОФИЦИАЛНИ ИЗЯВЛЕНИЯ разкриват, че само за една година – само през изтеклата 2010 г. – благодарение именно на ПАРАВОЕННИЯ ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ на българската държавна власт в контеста или условията на т.нар. световна, европейска и българска икономическа криза,

милионерите в България са се увеличили точно 60 (шестдесет) пъти (виж:

14 Май 2011 г., Новини. Dir.bg, http://novini.dir.bg/news.php?id=8623322 ,

14 Май 2011 г., Блиц.бг, http://www.blitz.bg/news/article/108296 ,

14 Май 2011 г., Куриер.бг, http://kurier.bg/bulgaria/18530.html ,

25 юли 2011 г., 24chasa.bg, http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=977381 ,

26 юли 2011 г., Блиц.бг, http://www.blitz.bg/news/article/114151 ,

26 юли 2011 г., Днес.бг., http://www.dnes.bg/business/2011/07/26/milionerite-u-nas-60-pyti-poveche.124867 ,

26 юли 2011 г., btv.bg/news, http://www.btv.bg/news/bulgaria/story/1930988487-Milionerite_u_nas_niknat_kato_gabi.html ).

*************

Пето предварително уточнение:

Обръщам внимание върху това, че

по повод на всичките ми ДОСЕГАШНИ (В ПРОДЪЛЖEНИЕ НА ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ) отделни конкретни искания за разследване на особено значимите престъпни посегателства върху мен, членовете на семейството ми, ръководените от мен обществени организации и трети пострадали лица,

ВИНАГИ СЪМ БИЛ СТАВАЛ ОБЕКТ НА НОВИ И ОЩЕ ПО-ИНТЕНЗИВНИ, ПО-ЗЛОВЕЩИ И ПО-ПЕРВЕРЗНИ СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ, ИЗВЪРШВАНИ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА,

целта на които мероприятия винаги е била да бъда мотивиран да спра да търся защита на правата ни,

при което ПРОКУРАТУРАТА абсолютно винаги не е предприемала абсолютно нищо за защита на нарушените ни права,

и абсолютно винаги, по несъмнено престъпен начин, е обезпечавала пълна безотговорност за престъпниците.

В контекста на това ТУК И СЕГА УТОЧНЯВАМ:

Само през изтеклите (миналите) ТРИ МЕСЕЦИ поне 11 (единадесет) души от жилищния блок, в който живея, от квартала, от приятелския и от професионалния (преподавателски и студентски) кръг изрично ме уведомиха, че при преднамерени покани по телефона, призовавания, внезапни или уговорени лични посещения у дома им или дори при напълно случайни срещи

КАКТО представители на Полицията (МВР), ТАКА и представители на ДАНС (която ноторно известна престъпна държавна структура бе официално и публично определена като „машина на мафията“ дори и от нейни служители!!!)

са ги призовавали за официален или конфиденциален разпит, са ги посещавали в домовете им или са ги спирали на улицата,

при което НЕ САМО са им задавали множество чисто битови въпроси относно мен, съпругата ми и непълнолетната ни дъщеря,

НО И СА изисквалrи от тези лица ДА НАПИШАТ СПЕЦИАЛНИ И ОБШИРНИ „СВИДЕТЕЛСКИ ПОКАЗАНИЯ“ ИЛИ „ОБЯСНЕНИЯ“ относно това:

„откога ме познават?“, „как ме познават?“, „какво мислят за мен?“, „какви личности ме посещават у дома?“, „с какви хора са ме виждали да се срещам и общувам“, „виждали ли са ме да посещавам заведенията в квартала и ако да – с какви хора?“, „често ли са ме виждали пиян?“ (Nota bene: Не дали въобще са ме виждали пиян, а дали често пъти са ме виждали пиян!!!), „конфликтна личност ли съм?“, „представлявам ли заплаха и опасност за живеещите в блока, в квартала и в професионалната ми общност?“, „известно ли им е (дали са чули да се говори), че аз имам връзка с украинската мафия и се занимавам с пласиране на наркотици и антики?“, „известно ли им е, че съм кум на бившия главен прокурор Никола Филчев и че съм съучастник в неговите и на брат му престъпления?“, „известно ли им е, че като депутат във Великото Народно събрание съм бил ползувал служебния си „Мерцедес“ и дипломатическия си паспорт, за да пренасям контрабандни стоки през границата?“, „известно ли им е, че благодарение на връзките ми с украинската мафия и от престъпната ми дейност (с наркотици и с антики) притежавам десетки милиони във валута, както и жилища в Швейцария и в Лондон?“, „известно ли им е, че съм бил в затвора заради тероризъм?“, и множество други подобни въпроси.

Дори нещо повече – преди тези няколко акции, през последните години, СЛЕД КОНСУЛТАЦИЯ С РОДИТЕЛИТЕ СИ И ПРЕДИ ДА ЗАМИНАТ ДА ЖИВЕЯТ И РАБОТЯТ В ЧУЖБИНА мои вече бивши (т.е. дипломирали се) студенти изрично са ми казвали, че при опитите им да постъпят на работа в системата на Полицията, Прокуратурата и Съда съвсем директно им е било казвано, че условие да бъдат назначени е да напишат доноси срещу мен, като ме обвинят в някаква злоупотреба с преподавателския ми статус.

Тъй като КАКТО САМИЯТ АЗ, ТАКА И ЧЛЕНОВЕТЕ НА МОЕТО СЕМЕЙСТВО, ТАКА И МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ, ТАКА И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ

НЕ СМЕ ИЗВЪРШИЛИ АБСОЛЮТНО НИКАКВО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ИЛИ ДОРИ МИНИМАЛНО НАРУШЕНИЕ НА КАКЪВТО И ДА Е ОБЩЕСТВЕН РЕД,

СЧИТАМ, ЧЕ така осъществяваните от визираните институционални лица „проверки“, „разследвания“ или „обзорни разговори“ ИМАТ ХАРАКТЕРА НА ИЗВЪРШВАНИ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВАТА ПРЕСТЪПНИ ДЕЙНОСТИ, ДРАСТИЧНО НАРУШАВАЩИ НАШИТЕ КОНСТИТУЦИОННО ГАРАНТИРАНИ ПРАВА И ИНТЕРЕСИ.

Считам, също така, ЧЕ С ПОСОЧЕНИТЕ ОФИЦИАЛНИ ДЕЙСТВИЯ ВИЗИРАНИТЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА СА ОСЪЩЕСТВИЛИ ПРЕСТЪПНА ЗЛОУПОТРЕБА С ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

ТЪЙ КАТО НЕ СА БИЛИ ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ И ДА МАНИПУЛИРАТ ХОРАТА, С КОИТО СА СЕ СРЕЩАЛИ, КАТО СА ИМ КАЗВАЛИ, ЧЕ ИМАТ СТАТУСА НА СВИДЕТЕЛИ относно свързани с МЕН СЪЩЕСТВУВАЩИ ИЛИ НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ най-елементарни ПРАВОСЪОБРАЗНИ факти и обстоятелства,

И ЧЕ ВИЗИРАНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ НЕ СА ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ ТЕЗИ ХОРА, ЧЕ ТЕ ИМАТ СТАТУСА НА „СВИДЕТЕЛИ“ И ЧЕ КАТО ТАКИВА СА ДЛЪЖНИ ДА ГОВОРЯТ И ДА ПИШАТ ОНОВА, КОЕТО Е БИЛО ПОИСКАНО ОТ ТЯХ ИЛИ ДОРИ ИМ Е БИЛО ТЕКСТУАЛНО ДИКТУВАНО - независимо от обстоятелството, че писаното по абсолютно никакъв начин не се отнася за престъпна дейност.

Уточнявам, че тези именно методи на действие на специалните служби са ми много добре известни още от времето на класическия комунистически режим през 70-те и 80-те години, и че разполагам с ксерокс-копия от няколко от строго секретните оперативни дела на Държавна сигурност, от които е видно,

че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани повече от половината от живеещите в жилищния блок, в който и аз съм живеел със семейството си, като за придаване на особен „морален авторитет“ на лъжествидетелствуванията почти всичките вербувани са били на възраст между 60–85 години,

както и че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани почти 90% от тогавашното младо поколение мои колеги от Българската академия на науките (БАН) и от Софийския университет (СУ).

Тук и сега няма да коментирам резултата или ефекта от тогавашните строго секретни оперативни разработки срещу мен и членовете на семейството ми.

Тук и сега ще посоча само това:

***ЧЕ след ШЕСТГОДИШЕН (при изключително жестоки и нечовешки условия) ПРЕСТОЙ В ЗАТВОРА ОЩЕ

ПРЕЗ МАРТ 1990 ГОДИНА БЯХ ОФИЦИАЛНО ПРИЗНАТ от Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд

ЗА НЕВИННО ОСЪДЕН ПРИ ПЪЛНА ЛИПСА НА ИЗИСКУЕМИТЕ ОТ ЗАКОНА ДОКАЗАТЕЛСТВА;

***ЧЕ не само тогава, но и след това, включително и непосредствено след промените от 1990 г., включително и до наши дни,

ИМЕННО КАТО ПРЯК И НЕПОСРЕДСТВЕН РЕЗУЛТАТ НА ТЕЗИ СЕКРЕТНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ В БУКВАЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА

ЗАГИНАХА (намериха смъртта си) ТОЧНО ШЕСТ ДУШИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА ФАМИЛИЯТА И СЕМЕЙСТВОТО МИ;

***ЧЕ никога не съм спирал, но през последните няколко години съм особено настоятелен да търся наказателна и репараторна отговорност както от Държавата, така и от конкретните институционални физически лица-извършители на изключително многобройните престъпления срещу мен и членовете на фамилията и семейството ми;

***ЧЕ ВСИЧКИ НЕПОСРЕДСТВЕНО ВИНОВНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ТЕЗИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ЛИЦА ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДНЕС

или все още РАБОТЯТ, или са работили КАТО

видни свръхбогати бизнесмени, демократични генерали, върховни съдии, конституционни съдии, вицепремиери, министри и заместник-министри (включително и Министри на вътрешните работи и на правосъдието), видни висши прокурори (включително и Главен прокурор), видни адвокати, видни функционери на Парламента, видни дипломати, съдия в Стразбург, съдия в Хагския трибунал за Югославия, съдия в Междудържавния арбитражен съд на ООН, съдия в Конституционния съд в Косово, професори в Юридическите факултети и в Института за правни науки при Българската академия на науките,

и отделно от това аз и членовете на семейството ми фактически сме били „работодатели“ на повече от 200 (двеста) агенти, доверени лица, офицери на комунистическата Държавна сигурност и на посткомунистическите НСС и ДАНС, някои от които дори и днес не само продължават да работят, но дори и да заемат отговорни ръководни постове в сега функциониращата Държавна агенция за национална сигурност (ДАНС);

***ЧЕ ИМЕННО ПОРАДИ МОЯТА НЕПРЕКЛОННА СТРАТЕГИЯ НА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ ВСИЧКИТЕ ВИЗИРАНИ ПО-ГОРЕ ВИНОВНИ ЗА НАШЕТО РЕПРЕСИРАНЕ ЛИЦА

всичките тези ПРЕСТЪПНИ ЛИЦА, КОИТО все още ДОРИ И ДНЕС заемат изключително високопоставени позиции в структурата на Мафията и на Държавата,

СА ОСОБЕНО ЗАИНТЕРЕСОВАНИ НЕ САМО ДА МЕ ЕЛИМИНИРАТ ОТ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ политически и обществени ПОЗИЦИИ, ОТ КОИТО БИХ МОГЪЛ ДА ПРОДЪЛЖА ДА НАСТОЯВАМ ЗА ТЕХНАТА ОТГОВОРНОСТ,

НО ДОРИ И ДА МЕ УБИЯТ И ДА УНИЩОЖАТ ОСТАНАЛИТЕ ЖИВИ ЧЛЕНОВЕ НА ФАМИЛИЯТА И НА СЕМЕЙСТВОТО МИ

(за да няма мотивирани и заинтересовани живи лица, които да продължат да настояват за търсене на отговорност за извършените престъпления).

*************

Раздел ІІ:

Първо уточнение по съществото на казуса:

Приложено представям 28 (двадесет и осем) страници КОПИЯ ОТ ОФИЦИАЛНА ДОКУМЕНТАЦИЯ,

надлежно регистрирана в офисите на Главния прокурор, Президента и Министъра на вътрешните работи

Уточнявам, че от приложените доказателства е видно, че

В ПРЕСТЪПЕН ИНТЕРЕС НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ОТ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ

Прокуратурата МЪЛЧАЛИВО е отказала да образува ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО И ВЪОБЩЕ НЕ МИ Е ОТГОВОРИЛА.

От визираната документация е видно, че е налице ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ,

извършена и извършвана

от специалните държавни служби като институционални структури,

от ангажирани с дейността на тези служби отделни лица,

от служители на Министерството на вътрешните работи,

от Прокуратурата и от служители на прокурорската институция -

по повод и във връзка с която престъпна дейност,

отделно от това,

Прокуратурата и нейните служебни лица,

МАКАР И ДА СА БИЛИ НАДЛЕЖНО ИНФОРМИРАНИ,

са извършили множество брутални престъпни нарушения на Европейското и на българското Право,

на моите права и интереси и на правата и интересите на моите близки,

като фактически са отказали да извършат легитимни разследвания,

и така НЕ САМО СА обезпечили безотговорност за извършителите на престъпленията,

НО И СА СЕ ПРИСЪЕДИНИЛИ към престъпниците като техни ФАКТИЧЕСКИ СЪУЧАСТНИЦИ.

*************

Второ уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно, че

на 15 Август 1998 г. надлежно съм поискал от Главния прокурор да разпореди да бъде извършено разследване на всички престъпления, извършени от Държавна сигурност против мен и против моите блики.

От приложените доказателства е видно, че текстът на моето искане за разследване гласи следното:

tst

До господин Петър Стоянов,

Президент на България

До господин Иван Татарчев,

Главен прокурор на България

До господин Богомил Бонев,

Министър на вътрешните работи

и Председател на Комисията по

Закона за достъп до документите

на бившата Държавна сигурност

До Техни Превъзходителства

Посланиците на държавите, подписали

Заключителния акт на Съвещанието за

Сигурност и Сътрудничество в Европа,

Хелзинки

До Техни Превъзходителства

господин Дейвид Аткинсън и

госпосдин Хенинг Гелерод,

Докладчици на Парламентарната

асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ)

за България по процедурата за

мониторинг, Страсбург, Франция

Господин Президент,

Господин Главен прокурор,

Господин Министър,

Ваши Превъзходителства,

Както вече Ви е известно от предишните ми изложения, Комисията по ЗДДБДС ми е предоставила само 4 (четири) папки, с редица липсващи от тях страници (без обяснения за причината за липсата им).

Все пак обаче и те са напълно достатъчна първоначална документална база за започване на разследване на многобройните престъпления на служебните лица, участвували в моето и на близките ми репресиране.

Във връзка с това пледирам за ангажирането на Вашия авторитет, властнически правомощия и другите възможности, с които разполагате, за мотивиране на българските власти да проведат необходимото разследване.

*************

I. Предоставената ми папка, озаглавена като “Дело N 13304. ДОР “Смешник” дава възможност за извършването на редица разследвания по отношение на редица офицери и агенти на Държавна сигурност за множество извършени от тях престъпни деяния.

1) Необходимо е да бъде разследвана дейността на офицерите от Държавна сигурност Младен Младенов, Найден Петров, Борис Ангелов, ? Гашев, Иван Иванов, И. Нешев, Ивайло Павлов, ? Челиев, Георги Кръстев,

както и на всички други, чиито утвърждаващи операциите подписи са положени върху документите, но аз не ги разчитам.

Необходимо е да бъде разследвана дейността на агентите “Страхил”, “Петков”, “Моис” и “Самуилов”, както и на всички други, чиито имена се споменават, но донесенията им липсват в папката или пък става въпрос за донесенията им, без да се споменават имената им.

Всичките тези офицери и агенти през периода от 02 октомври 1976 г. до 23 декември 1977 г. са участвували в изготвянето, съгласуването, предлагането, утвърждаването и изпълнението на предложенията и плановете за провеждане на т. нар. оперативно-технически мероприятия” спрямо мен.

2) Съгласно още началните два строго секретни документи (“Предложение” и “План”), необходимостта от завеждането на Дело N 13304, ДОР “Смешник”, е предизвикана от това, че:

А) Обектът провежда противодържавна агитация пред студенти от Юридическия факултет, използувайки за целта анекдоти, афоризми и легенди;

Б) В контактите си с млади научни работници провежда разговори, насочени към обединяване на недоволните от тях, с цел противопоставянето им срещу политиката на партията и организирането им в противодържавни групи;

В) Още преди 1975 г. (от стр. 17-18 е видно, че става въпрос за 1971 г. и 1973 г.) е имало данни, че притежава пистолет и възнамерява да извърши терористични действия, но той узнал за провеждането на оперативните мероприятия по издирването на пистолета и така наличието на пистолета не било установено;

Г) През 1975 г. са постъпили нови данни, че обектът притежава пистолет и възнамерява да извърши терористични действия; уточнено било, че пистолетът е марка “ТТ”, и че като бивш инструктор в ДОСО обектът има достъп до боеприпаси и необходимата подготовка за боравене с оръжие;

Д) Вследствие редица обективно съществуващи в живота му трудности е озлобен, обезверен и психологически настроен към извършване на насилствени действия.

3) В същото време обаче, изключително любопитни са фактите, че още при съставянето на тези два строго секретни документи върху тях, в полето срещу посочените “доказани основания”, са поставени изричните ръкописни забележки “не е доказано” и “не е установено”.

Което дава основание да се мисли:

а) че всичките тези “основания за разработване” са били просто фантасмагорично и психопаталогично измислени, и всичките офицери от ДС (от лейтенанти до генерали), просто като пациенти в една голяма и чудовищна лудница действително не са правели никаква разлика между фантасмагориите си и заобикалящата ги реалност, но все пак отвреме-навреме някои по-малко луди или с временни проблясъци в главата са отбелязвали и документирали и нещо по-близко до действителността;

б) че всичките или само някои отделни елементи от тези “основания за разработване” са били целенасочено и строго логично измислени, при което всичките офицери от ДС много добре са знаели, че тези “основания” са изцяло фалшиви, или че са амалгама от разбъркана в миксера истина и неистина, т. е. че разработката им е била нужна за нещо друго, а не поради реални факти и основания;

в) или пък, че службите на ДС са били толкова гениални, че умишлено са работели на две, три или повече интелектуални и оперативни “писти”, които са били изключително прецизно параметризирани, коренно противоположни и взаимноизключващи се, така, че при тях истината и неистината да имат само чисто “оперативно значение”, при което разработките имат само “операционалното значение” на механизъм за събиране на “оперативни доказателства”, едновременно по две или повече взаимноизключващи се направления, така че в определен момент службите на ДС да могат да взимат каквото си поискат решение, без да се ограничават от скрупули и доказателствени средства и аргументации, при което да могат както напълно да унищожат очевидно невинния обект на разработката, така и да представят като невинен и като герой, очевидно изключително виновния обект на разработката.

Твърде любопитен и откровено подозрителен е например фактът, че всичките “доказателства” за притежаваното от мен оръжие и за терористичните ми намерения от 1971 г. до откриването на тази разработка през октомври 1976 г., както и после до закриването на същата тази разработка през декември 1977 г., произтичат само от един-единствен човек - агентът “Страхил”.

При това от отразените в папката отношения на офицерите към агента е видно, че той е бил предварително проверен и надежден агент още преди да започне да дава информациите си за мен. Което ще рече, че и дума не може да става за проява на “недобросъвестност” на агента и за “користно подвеждане” от негова страна на своите агентурни ръководители;

т. е. че той напълно добросъвестно и стриктно е изпълнявал задължението си да пише онези неверни неща, които агентурните му ръководители са му били наредили да напише. Докато в същото време обаче офицерите от ДС след това са работели на “две писти” - от една страна са използували докрай дадените от агента по тяхното предварително указание лъжливи донесения, а от друга страна все пак са отбелязвали, че от подслушвателните мероприятия е видно, че твърденията на агента не отговарят на истината и не се потвърждават от паралелните справки и анализи.

Изключително показателен факт за умението на офицерите от ДС да изопачават по чудовищен начин истинските факти, според мен, е следният факт.

Още като ученик в гимназията аз бях активно участвувал в дейността на съществуващите тогава т. нар. радиоклубове, където бях бързо усвоил основните неща и бях станал “инструктор по радиотехника и радиотелеграфия в ДОСО”. Всъщност, цялата ми “инструкторска дейност” се бе свеждала до това, че през последните две години от гимназиалното ми обучение аз участвувах в дейността на местния радиоклуб в Михайловград и “обучавах” деца от основното училище, като им показвах как да си направят примитивен радиоприемник чрез слушалка, желязна руда и намотка от тънка жица, а също така и как да научат техниката на приемането и предаването на букви, цифри и знаци чрез морзовата азбука.

Във въпросните два строго секретни документи на ДС обаче всичкото това изведнъж е придобило съвсем чудовищни измерения и значение - и в двата документи то е резюмирано така: “Като бивш инструктор на ДОСО има достъп до боеприпаси и необходимата подготовка за боравене с оръжие”.

Този факт за мен е категорично доказателство, че за офицерите от ДС истината не е имала абсолютно никакво значение и абсолютно всичко, за което те пишат, че е доказано и установено, може да бъде разглеждано само като система от аргументации, за която не може да се каже с положителност дали има или няма някаква реална основа.

Кълна се във всичко свято, че без да съм имал каквито и да са религиозни мотиви и основания, и че поради чисто логически и морални основания, още като ученик в гимназията бях силно намразил оръжието и че до 1992 г. стриктно съм се стараел никога да не се докосвам до оръжие.

В казармата бях радиотелеграфист, която специалност по онова време беше изключително рядка и трудно достижима, а аз боравех с радиотелеграфията (морзовата азбука) много по-добре дори и от професионално назначените в армията сержанти и старшини, което, впрочем бе изрично отразено дори и в един тогавашен вестник. Този именно факт бе послужил като основание да бъда назначен за личен радиотелеграфист на командира на поделението, а този факт пък ми даде възможността да се освободя от казарменото си задължение да бъда обучаван в овладяване на умението за боравене с оръжие.

Така, че през целия си живот аз въобще не бях стрелял; за първи път стрелях през 1992 г., когато лично Министърът на вътрешните работи Йордан Соколов разпореди да ми бъде дадено разрешение за носене на оръжие.

После по нареждане на Червената мафия Министерството на вътрешните работи ми отне разрешителното и оръжието.

Днес нямам разрешително за оръжие,

но имам оръжие,

което непоколебимо ще използвам за адекватна защита на семейството си, при нападение от който и да е,

който впрочем, не би могъл да бъде друг, освен специален агент-провокатор на бившата ДС и на сегашната Червена мафия.

(Нека, на основание току-що написаните думи, по ново нареждане на Червената мафия МВР се опита да намери незаконното ми оръжие и да ме лиши и от него!).

Освен това, важен е фактът, че във въпросните два строго секретни документи е било пропуснато да бъде отбелязано, че всичките тези т. нар. “обективно съществуващи в живота му трудности”, вследствие на които обектът “е озлобен, обезверен и психологически настроен към извършване на насилствени действия”,

всъщност са били изключително прецизно и целенасочено създадени,

и че съществуват в “битието на обекта” едва след май 1971 г.,

т. е. едва след като, видно от стр. 17-18 на папката, ДС вече е започнала моето и на брат ми интензивно разработване като “Терористи”.

От този именно момент ДС планомерно е започнала онова жестоко променяне на съдбите ни, което именно, съгласно замисъла е трябвало да предизвика и съдбовно променяне на мисленето и мотивите ни;

така, че да доведе до “настройването” ни на “терористичната вълна”,

от която ДС е имала нужда,

и за която е търсела и подготвяла своя контингент от неграмотни или високоинтелигентни идиоти,

готови да влязат в капана на ДС и после да бъдат неизбежно директно или ситуационно манипулирани до пълното им унищожение.

Което, според мен, е категорично доказателство, че още през 1971 г. Държавна сигурност вече е имала своята разгърната система за създаване на контролирани от нея терористични организации.

4) Съгласно документацията по посоченото оперативно дело агентите “Петков”, “Моис” и “Самуилов” не споменават абсолютно нито една дума, която да има някакво отношение по разработването ми за пропаганда, притежаване на оръжие и терористични намерения.

При това обаче е очевидно, че донесенията и на тримата за мен са преди всичко в друга папка, отнасяща се за периода преди образуването на това ДОР, т. е. преди 02 октомври 1976 г., когато (видно от останалите материали в папката), съм бил разработван като ДОР “Терорист”.

Така че дали са ме клепали специално за пропаганда и терористична дейност може да се види не от тази разработка, а от предхождащите я разработки.

В тази папка всъщност има само едно донесение на агент “Самоилов”, и то пак е от периода на предхождащата разработка - от 23 април 1976 г.

Двете донесения на агент “Петков” в рамките на тази разработка - 18 февруари 1977 г. и 20 май 1977 г. - всъщност третират отношенията ми към “Харта 77” и към проф. Доко Доков.

В края на краищата от папката по ДОР “Смешник” е видно, че единственият агент, който е отразявал в донесенията си моите зловещи чувства, помисли, думи и действия е бил агент “Страхил” (Румен Петров Чолов, сега доцент по Римско право в Юридическия факултет на СУ “Климент Охридски”, известен като заклет пияница).

В тази папка са поставени точно 12 (дванадесет) негови донесения: от 28 ноември 1972 г., от 12 февруари 1973 г., от 16 март 1973 г., от 12 август 1975 г., от 22 август 1975 г., от 30 март 1976 г., от 31 март 1976 г., от 16 август 1976 г.

(любопитно е, че това донесение се отнася за събитие от 12 август 1976 г., самото донесение е предадено в написан вид на капитан Георги Кръстев няколко дни по-късно, на 16 август, но ... по мистериозен и странен начин е било регистрирано в документацията на ДС на 18 юни 1976 г., т. е. точно два месеца преди да е станало самото събитие и преди то да е отразено в донесението на агента),

от 11 февруари 1977 г., от 03 март 1977 г., от 28 март 1977 г. и от 11 май 1977 г.

При това съществено внимание заслужава фактът, че от тези 12 донесения само 4 (четири) са от периода на разработката по това “текущо” дело - ДОР “Смешник”

(т. е. всички останали донесения на този агент са от периода на предишната ми разработка по ДОР “Терорист”, и в папката по това дело те са просто механично пренесени).

5) От тази папка е видно, също така, че пак не по тази, а по предхождащата разработка (т. е. ДОР “Терорист”),

оперативният работник от I отдел на VI управление на ДС Младен Младенов е бил извършил още на 20 август 1975 г. оперативни проучвания (стр. 23-26)

за възможностите за “използуване за оперативни цели” и за “агентурни цели”

на съпругата ми Емилия Станкова Янкова,

които проучвания са завършили с положителна “отметка”.

От тази папка е видно (стр. 55), че лично началникън на Шесто управление на ДС е “утвърдил” през февруари 1977 г. провеждането на т. нар. “секретно от особена важност” мероприятие “М-Родопи/Р”,

т. е. оперативна документация чрез радиостанции на еднократен провокационен разговор,

който трябва да бъде проведен с мен в зала N 125 на СУ “Кл. Охридски”,

като “експлоатацията на мероприятието” ще се осигурява от съседната зала N 124.

Разрешение на прокуратурата или на съда за провеждането на това мероприятие не е искано.

Документацията на резултатите от мероприятието не е приложена към това дело.

На стр. 54 обаче има приложена справка за учебните занятия по “Теория на социалното управление”, където е отбелязано, че всеки понеделник от 07 до 09 часа асистент Янко Янков провежда занятията си със студентите от V и VI група в зала N 125.

От тази папка е видно (стр. 75, 75А), че лично началникът на Шесто управление на ДС е “утвърдил” през февруари 1977 г. провеждането на т. нар. “секретно от особена важност” мероприятие “М-Родопи/ЖС”,

т. е. “оперативно документиране чрез радиостанции на разговори на обекта” “в продължение на 180 дни”,

което трябва да бъде проведено в дома на обекта в София, ж. к. “Сердика”, бл. 18, вх. Г, ет. 5.

Изрично е отбелязано, че на контрол и документация подлежат “всички разговори” между обекта, съпругата му Емилия Станкова и 4-годишното им дете”.

Разрешение на прокуратурата или на съда за преодоляване на гарантираната от закона неприкосновеност на жилището и неприкосновеност на личния живот, както и за провеждането на това мероприятие не е искано.

Документацията на резултатите от това шестмесечно (половингодишно) мероприятие не е приложена към това дело.

Каква е връзката между този факт и факта на положителната отметка от преди две години за възможността за използуването на Емилия Станкова за “оперативни и агентурни цели” тук не е отбелязано.

От стр. 107-120 на тази папка обаче е видно, че точно по това време, през февруари и март 1977 г., е имало специално разпореждане на началника на Шесто управление на Държавна сигурност

за тотално контролиране на цялата пощенска кореспонденция на Янко Янков,

тъй като “същият възнамерява да обедини недоволни млади научни работници в нелегална организация и да изпрати зад граница клеветнически материали за вътрешнополитическата обстановка в страната”;

във връзка с това е имало и специално разпореждане за изготвяне на т. нар. “автентични фалшификати”,

предназначени за изпращане от мое име и за компрометирането ми навсякъде, където бих разчитал, че бих могъл да получа някакво внимание, съчувствие и съдействие.

Така че, би могло да се предполага, че това половингодишно “контролиране на разговорите” в леглото със съпругата ми евентуално би могло да е част от “контролирането” на “доволните и недоволните млади научни работници” (може би и на удоволствието и неудоволствието в леглото!) и оттам - контролиране и манипулиране на процеса на “замисленото” от мен създаване на нелегалната организация и изпращането в чужбина на “клеветническите” ми материали.

6) От предоставената ми папка е видно, че във връзка с това, че на заседанието от 14 юни 1976 г. Научния съвет на Сектора по държавноправни, административноправни и международноправни науки взе решение

“да бъде изпратен трудът на н. с. Янко Н. Янков на тема “Прогностика (Теоретико-методологически проблеми) в Института по социално управление или в ЕЦНПК по философия и социология, с оглед разглеждането му от Специализиран научен съвет за приемането му като основа на дисертация”,

само три месеца след това, на 14 септември 1976 г., началникът на I отдел на VI управление на Държавна сигурност е утвърдил специален “План” с отговорник Младен Младенов,

в който (стр. 4 и стр. 12) изрично е записано, че в срок до 15 февруари 1977 г.

трябва окончателно да бъдат осуетени всичките опити на обекта да защити подготвената дисертация.

7) Все пак, какво престъпление всъщност има доказано в папката?

Поради много причини и обстоятелства, напълно естествено е, че няма доказано нито едно!

А) Прецизното проучване на материалите в папката показва, че въпреки всичко, въпреки на пръв поглед изключително интензивните разработки, при мен оръжие въобще не е търсено, или въобще не е търсено по сериозен начин - те просто много добре са знаели, че такова няма и няма да бъде намерено до момента, когато те го оставят, за да бъде намерено, а една такава хипотеза все още не им е била необходима.

За Държавна сигурност, както вече отбелязах по-горе, е било много по-важно да създаде условия и предпоставки,

при които определени хора (принадлежащи към широк интелектуален спектър - от неграмотен до професионален юрист и научен работник)

да бъдат мотивирани към индивидуални или колективни терористични акции,

и в крайна сметка да бъдат директно или ситуационно контролирани от ДС терористи.

Б) Прецизното проучване на материалите показва, че и нелегална организация не е търсена, или въобще не е търсена по сериозен начин.

Все пак очевидно е, че са били събирани най-подробни и дори най-абсурдни сведения за абсолютно всички научни работници, с които съм имал дори и инцидентни разговори,

но ... както изрично е записано в специалния оперативен план на мероприятията (стр. 3 и стр. 11),

това е било правено не за разкриване на създаваща се или на вече създадена нелегална организация,

а “с оглед придобиване на подходящо лице за вербовка”,

т. е. за да може ДС да си намери сред научните работници нужните й за определени цели подходящи лица, които биха били удобни за вербуване.

Изключително силно интригуващ за мен е фактът, че няколко души, с които съм се виждал дори по няколко пъти на ден, с които съм бил в нещо като “силни приятелски отношения” и с които с висока научна компетентност и разбиране сме обсъждали твърде много частнонаучни и политически проблеми, и чиито имена закономерно би трябвало днес да са отразени в предоставените ми папки от архива на ДС,

не само въобще липсват от важните донесения и справки,

но дори до такава степен са избягвани техните имена,

че се създава впечатлението, че нито аз тях ги познавам, нито те мен ме познават.

Особено впечатляващо е обаче, че малко по-горе на същите страници оперативният офицер Младен Младенов изрично е записал в първоначалния оперативен план, че агент “Страхил” трябва да бъде специално инструктиран да се придържа към

“линия на поведение, насочена към повишаване на заинтересоваността на обекта към привличането му в организирана група” ,

т. е., агентът е трябвало да направи всичко възможно, за да ме въвлече като член в някаква организирана от ДС “нелегална” организация.

Което, според мен, е категорично доказателство, че

още през 1976 г. Държавна сигурност вече е разполагала със своята разработена, проверена и разгърната

система за създаване на контролирани от нея отделни дисиденти и организационно обособени дисидентски групи.

Впоследствие обаче, при окончателното утвърждаване на оперативния план началникът на I отдел на VI управление полковник Найден Петров лично и ръкописно е написал в лявото празно поле на хартията: “Не! Линията на поведение трябва да бъде към разколебаване и възпиране на обекта от разширяване на дейността му. 2. Х. 76 г.”.

В) Както вече бе отбелязано по-горе, в специалния оперативен план за моето разработване като ДОР “Смешник” е посочена престъпната ми дейност, изразяваща се в това, че

“обектът провежда противодържавна агитация пред студенти от Юридическия факултет, използувайки за целта анекдоти, афоризми и легенди” (виж стр. 1 и стр. 9).

Във връзка с тази моя опасна престъпна дейност Държавна сигурност е формулирала две свои главните задачи:

ãда се извърши “документиране на изказванията на обекта по време на водените от него упражнения в Юридическия факултет” (стр. 3 и стр. 11), и

ãотдел I да ускори изучаването на обстановката за провеждане на “М-Дунав” за оперативно документиране на събираните от обекта анекдоти” (стр. 118).

В изпълнение на първата задача през февруари 1977 г. е извършено посоченото по-горе мероприятие за документиране на моята престъпна дейност по въвличане на студентите в борбата ми за сваляне на законната власт чрез използуването на вицове, анекдоти, афоризми и легенди. Резултатите от мероприятието въобще не са отразени в предоставената ми папка, което показва, че то е било завършило с пълно фиаско.

В изпълнение на втората задача на 22 февруари 1977 г. е бил утвърден специален строго секретен документ от две страници (виж стр. 126-127), изготвен в два екземпляри и съдържащ 4 (четири) задачи, поставени на агент “Страхил” в условията на “М-Родопи”РК (т. е. в условията на подслушвателните уредби, поставени у дома ми). Там, като задача N 2 на агента е възложено да установи:

“2. Къде съхранява обектът тетрадката си с анекдотите, нейния външен вид, обема и характера на анекдотите. Намеренията на обекта за използуване на записаните анекдоти. Пред кои други лица е споделял за тетрадката си с анекдотите. Предоставял ли я е за четене на някого и на кои лица, по какъв повод.”

В агентурното си сведение от 03 март 1977 г. агентът е написал почти цяла страница данни относно въпросната тетрадка (стр. 129). В агентурното сведение от 11 май 1977 г. е написал само едно изречение по този въпрос - че съм му показал папката, но освен нея, никакви нови неща (стр. 142). Очевидно е, че е било преценено за вероятно предположението, изказано на стр. 118, че истинската “картотека” с анекдотите и “бодливите изречения” се намира в Михайловград, а в София съм оставил само онези, които не дават възможност да бъда уязвим.

Впрочем, в края на краищата, макар и може би случайно, Държавна сигурност успя да се добере до една съвсем малка част от прецизно поддържаната и още по-прецизно скриваната картотека на анекдоти, афоризми и вицове. През март 1984 г. в Михайловград внезапно ми се наложи да тръгна за едно определено място, където очаквах, че може би ще бъда арестуван. Тъй като не исках да допусна при арестуването ми да бъдат намерени в мен картончетата с новозаписани политически вицове, аз помолих братовчед си Цеко Цеков да ги вземе и още същият ден да ги занесе на село и да ги даде на майка ми да ги скрие. Цеко ги взе, но не изпълни обещанието си да ги занесе на село. Когато се върнах след два дни, той започна да ме мотае и не ми връщаше картончетата в продължение на близо две седмици. После у тях бе извършен обиск, при който вицовете бяха намерени. Специално за тях получих отделна присъда от 4 (четири) години лишаване от свобода.

Г) В изпълнението на поставените му задачи агент “Страхил” пристигнал (като неканен гост) в дома ми на 02 март 1977 г., престоял у нас от 20.30 до 23.30 часа, провел нужните му разговори в присъствието на съпругата ми, като, както той пише (стр. 130), “през цялото време на разговора участие в него вземала и съпругата на Янков”.

Заслужава специално внимание фактът, виден от стр. 126, че агент “Страхил” е имал и задачата да установи “какво отношение има съпругата на обекта към възгледите на съпруга си”.

На стр. 131 е отбелязано, че “срещата на агента с обекта е била проведена в условията на “М-РодопиРК”, “в условия на слухов контрол, но записът е несполучлив”.

В същото време обаче върху писменото агентурно сведение на агент “Страхил”, в лявото поле на хартията, срещу три обширни агентурни текста, изрично и четливо са написани три ръкописни забележки, според които написаното от агента не отговаря на истината!

Откъде тогава ДС е знаела, че агент “Страхил” ги лъже,

като пише, че:

ãаз съм казал неща, които всъщност не аз, а именно той ги е казал (т. е., че във “вербалното пространство” действително има казано такова нещо, но не аз, а той го е казал!); и че

ãаз съм казвал неща, които всъщност въобще не съм казвал и въобще не са били казвани от никого (т. е., че във “вербалното пространство” въобще липсва казаното, за което той пише, че е било казано от мен!).

Така, на стр. 132-133 се появява нов строго секретен документ, в който изрично е записано следното:

“Сравнителният анализ дава основание за извод, че агентът не се придържа към дадените му от нашите органи указания, а някои негативни изказвания, направени от самия него на срещата, в сведението отразява, че са направени от обекта”.

Какъв е този “сравнителен анализ”, с какво е било сравнявано агентурното сведение на агент “Страхил”, щом като записът от подслушването не е позволявал това?!

Във връзка с “провала” на агента е възложена задача за провеждане на нова среща, която той осъществява на 11 май 1977 г. като “без да предупреди отишъл на гости на Янко Янков в дома му. Съпругата на Янков не била у тях”. Агентурното сведение за тази среща обхваща цели 5 страници (стр. 140-144).

В края на краищата купищата анализи (съдържащи се в папката) разкриват, че дори и да бъдат приети за достоверни, донесенията на агент “Страхил” не могат да послужат за нищо съществено.

И изведнъж, в справките и анализите се появява тезата, че агент “Страхил” е “недобросъвестен”, изброяват се почти всичките му “недобросъвестни донесения” и се прави предложение “да се прекрати работата по ДОР “Смешник” с провеждане на профилактична беседа” (стр. 192, последна страница от папката).

С мен такава “беседа” въобще не е провеждана, а и в папката липсва протокол или някаква справка за провеждане на такава беседа.

Липсват, обаче, и данни да са били налагани някакви санкции към недобросъвестния агент “Страхил”, както и да са били вземани някакви мерки за неговото отстраняване, за да не продължи да пречи с “недобросъвестността си” на “високоблагородната дейност на ДС”!

Което няма и не може да има друго обяснение, освен това, че “недобросъвестността на агента” всъщност си е негова “най-висока добросъвестност”;

пък и научната му кариера напълно доказва това - той бързо израства и става “доцент”, а както е добре известно, по онова време за хабилитиране (т. е. за присъждане на научните звания “доцент” и “професор”) се е искало специалното съгласие на ДС;

е, после кариерата му е подкопана от това, че той става заклет пияница, но това е друга тема.

Същественото, според мен, обаче е другаде - в папката по тази разработка се съдържат, както вече посочих, точно 12 (дванадесет) агентурни донесения на агент “Страхил”. От тях само 4 (четири) са от периода на разработката по това “текущо” дело - ДОР “Смешник”; останалите 8 (осем) донесения на този агент са от периода на предишната ми разработка по ДОР “Терорист”, и в тази папка по това оперативно дело те са пренесени просто съвсем механически.

Същественото е, че именно агент “Страхил” е бил главното агентурно лице и по предишните ми три разработки: - като “Терорист” по разработката от 1971-1972 г., по разработката от 1973 г. и по разработката от 1975-1976 г.

Или общо: агент “Страхил” е участвувал като главно агентурно лице по четири разработки против мен.

При това и четирите разработки са завършвали без никакъв “положителен” за ДС резултат - с обикновено “прекратяване” поради недоказани агентурни сведения по разработката.

И без никакво наказание на обекта, “провалил” с “недобросъвестността си” четирите строго секретни разработки на ДС!.

На стр. 171 от папката изрично е отбелязано, че

“обект в полезрението на нашите органи Янков става от м. ХI. 1972 г.,

когато агент “Страхил” (на ръководство в отдел II при управлението) съобщава, че притежавал пистолет “ТТ” и две пачки патрони. В същото сведение е посочено, че “щял да употреби оръжието в удобни случаи срещу наши лица””.

После, в аналитичните справки се сочи, че по всичките разработки било установявано, че донесенията на агент “Страхил” не се потвърждават, и че той ги лъже.

Едва ли не: “Горките ние!

От една страна агент “Страхил” „нагло ни лъже, а от друга страна ние не можем да спрем проверките по неговите нагли лъжи и сме длъжни интензивно да работим по следващите му лъжи!”.

Дали обаче офицерите от ДС са “невинна жертва” на наглите лъжи на своя агент?!

Една такава теза, разбира се, е пълен абсурд!

Офицерите от ДС предварително и изрично са инструктирвали своя агент да лъже в агентурните си донесения,

защото неговите лъжи са им били нужни - те са им давали възможността както да се преструват, че вярват на тези донесения, така и да ги отхвърлят при необходимост от друг развой на разработките.

Тази стратегия на ДС личи особено ясно на стр. 106-109 и стр. 146-192.

Най-фрапантното доказателство в това отношение е агентурното донесение, озаглавено “Сведение”, имащо дата 16 август 1976 г. и отнасящо се към предишната ми разработка.

Това донесение се отнася за събитие от 12 август 1976 г., станало в дома на агента в ж. к. “Дървеница”, блок 23, вход А. Самото донесение е предадено в написан вид на капитан Георги Кръстев няколко дни по-късно, на 16 август, но ... по мистериозен и странен начин е било регистрирано в документацията на ДС на 18 юни 1976 г., т. е. точно два месеци преди да е станало самото събитие и преди то да е отразено в донесението на агента. После ДС е отбелязала, че това донесение е било направено в условията на подслушване, без агентът да знае това, при което е било установено, че всичките важни пунктове от донесението против мен са лъжливи и не отговарят на истината (виж стр. 157-159; стр. 172-173).

От тук обаче произтичат два основни въпроси:

l След като ДС е знаела, че всичко е лъжа на агента, защо след това изрично се е позовавала именно на тези лъжи, за да образува и проведе следващата оперативна разработка против мен? и

l След като ДС вече е знаела, че агентът зашеметяващо я лъже и мами, защо не са се отказали от него, а дори напротив - отново са го направили главен агентурен доносител по следващата оперативна разработка (която пак завършва като първите)?

Отговорът може да бъде само един: - те са имали нужда от лъжец, инструктирвали са го да лъже, после са се оправдавали с лъжите му.

Така, че не агентът е главният виновник по това дело, а неговите оперативни ръководители и началниците на тези ръководители, които много добре са знаели за какво става въпрос.

*************

(Следва продължение)

Ianko Iankov

2011-09-29

ВСИЧКИ КАРТИ НА МАСАТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА! - 43-А (Четиридесет и три-А)

http://vbox7.com/collection:708949

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте!

Темите в блога

Links

Хипервръзки

Архив на блога

Абонирай се сега