Ianko Iankov: ВСИЧКИ КАРТИ НА МАСАТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА!

Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – виж.: Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА! – 28-А (Двадесет и осем-А) ,

http://iankov.blogspot.com/2011/09/28.html .

*************

Второ предварително уточнение:

Изрично, ясно и категорично ЗАЯВЯВАМ, че е крайно време прокурорските и полицейските субекти, при които биват изпращани („в глуха линия“) моите искания за разследвания,

да спрат прилагането на престъпния ченгеджийско-мафиотски трик,

изразяващ се в това, че първото (и обикновено единственото!) нещо, което предприемат и правят, Е ДА МИ СЕ ОБАЖДАТ ПО ТЕЛЕФОНА ИЛИ ДА МИ ИЗПРАЩАТ ПРИЗОВКИ, с които искат от мен да се „явя“ при тях, за да дам „ОБЯСНЕНИЕ“ по написаното от мен.

Тъй като този възложен им от Мафията за изпълнение трик е многоаспектен, не считам за нужно тук и сега да разглеждам всичките му аспекти,

но ще наблегна върху това, че

ВСИЧКО НАПИСАНО ОТ МЕН Е НАПИСАНО НА ПРЕЦИЗНО НОРМАТИВЕН (т.е. официален) БЪЛГАРСКИ ЕЗИК,

който, всъщност, е официален и задължителен за владеене от всичките функционери на българските държавни институции;

И ЧЕ АКО ТЕЗИ държавно-властнически и мафиотски СУБЕКТИ СА НЕГРАМОТНИ И НЕ РАЗБИРАТ КАКВО СЪМ НАПИСАЛ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ НУЖДАЯТ ОТ „ОБЯСНЕНИЕ“, ТО ТЕ СА ДЛЪЖНИ

ИЛИ ДА ПОДАДАТ ОСТАВКАТА СИ КАТО НЕПРИГОДНИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЛУЖЕБНИТЕ СИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, ИЛИ ДА СИ НАЗНАЧАТ ЕКСПЕРТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, КОЙТО ДА ИМ „ОБЯСНИ“ КАКВО ТОЧНО СЪМ НАПИСАЛ.

При това обръщам внимание върху обстоятелството, че както на българската юридическа общност, така и на европейските дипломатически кръгове е превъзходно известен фактът, че „механизмът на призоваванията“ „в качеството на свидетел“ е метод, който прокурорските и полицейските слуги на Мафията използуват, ЗА ДА ОБЕЗПЕЧАТ доброволното или принудителното ПРИСЪСТВИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В БЪРЛОГАТА НА ЗВЯРА (Полицията и Прокуратурата),

КЪДЕТО ТЕ БИВАТ ПОДЛАГАНИ НА НЕИМОВЕРЕН психически и физически ШАНТАЖ,

целта на който шантаж е пострадалите от престъпленията да се „вразумят“ и да се откажат от претенциите си за Правосъдие,

и така благодарение на полицейските и на прокурорските слуги на Мафията да бъде обезпечена безотговорност за престъпниците.

Това, впрочем, е официално и публично признато в медиите не от кого и да е, а именно от бившия Министър на вътрешните работи и бивш Председател на Парламента Йордан Соколов.

За съществуването на ТАЗИ ПРЕСТЪПНА ПРАКТИКА както ЛИЧНО АЗ, така И членовете на РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ И ПРАВОЗАЩИТНИ ОРГАНИЗАЦИИ не само РАЗПОЛАГАМЕ С ВНУШИТЕЛЕН БРОЙ КОНКРЕТНИ ФАКТИ, но многократно и официално сме протестирали пред Прокуратурата.

*************

Трето предварително уточнение:

Изрично, ясно и категорично ОБВИНЯВАМ БЪЛГАРСКАТА ПРОКУРОРСКА ИНСТИТУЦИЯ И РАБОТЕЩИТЕ В НЕЯ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА

В ТОВА, ЧЕ ДОСЕГА – ВЕЧЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ - НЕ СА ПРЕДПРИЕМАЛИ АБСОЛЮТНО НИЩО ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ИЗВЪРШЕНИТЕ

от Специалните държавни служби, от Прокуратурата и от други ангажирани с държавната власт институции и лица

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

ПРОТИВ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ, РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ИЗРИЧНО ВИЗИРАНИТЕ ОТ МЕН ТРЕТИ ПОСТРАДАЛИ ЛИЦА

КАКТО ЗА ДА ОБЕЗПЕЧАТ ПО ПРЕСТЪПЕН НАЧИН БЕЗОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПНИТЕ ДЕЙЦИ,

ТАКА И ЗА ДА ДАДАТ ВЪЗМОЖНОСТ НА ИНСТИТУЦИОНАЛНО И ПЕРСОНАЛНО АНГАЖИРАНИТЕ С МАФИЯТА И С ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ ПРЕСТЪПНИЦИ ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА ИЗВЪРШВАТ НОВИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИМАЩИ ЗА ЦЕЛ ДА ПОСТИГНАТ НЕ ПРОСТО ЕЛИМИНИРАНЕ,

А ИМЕННО ФИЗИЧЕСКО УНИЩОЖЕНИЕ НА МЕН И НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО МИ,

КАКТО И ДА ПОСТИГНАТ ФАКТИЧЕСКО ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,

ЗА ДА НЯМА ЖИВИ МОТИВИРАНИ И ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ФИЗИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА,

КОИТО ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА НАСТОЯВАТ ЗА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ КОНКРЕТНИТЕ ИНДИВИДУАЛНИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЙЦИ, ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОТ ДЪРЖАВАТА.

*************

Четвърто предварително уточнение:

Обръщам специално внимание върху това, че НЕСЪМНЕНО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНА ИЗХОДНА СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА, ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА КОЯТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА И ЦЕЛТА ИМ, НАСОЧЕНА СРЕЩУ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ РОДНИНИ И ПРИЯТЕЛИ И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,

Е ДА БЪДЕ ОБЕЗПЕЧЕНО ТОТАЛНО ОБЕЗМОЗЪЧАВАНЕ И ОБЕЗКОСТЯВАНЕ НА ЦЯЛАТА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ, ЗА ДА МОЖЕ ТАКА ДА БЪДЕ ПОСТИГНАТО ПОЛОЖЕНИЕ, ПРИ КОЕТО

ДА НЯМА В ОБЩЕСТВЕНОТО И ПОЛИТИЧЕСКОТО ПРОСТРАНСТВО НИКАКВИ ЛИЧНОСТИ И ОРГАНИЗАЦИИ, КОИТО ДА СА МОТИВИРАНИ И ДА ИМАТ ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ, ВОЛЕВИТЕ, ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ РЕСУРСИ

ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯТ НА ЦЯЛОСТНАТА ПРЕСТЪПНА ПАРАВОЕННА ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКА ДЕЙНОСТ, ОСЪЩЕСТВЯВАНА ВЪРХУ ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ;

ТАКА, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТАЗИ ИМЕННО СТРАТЕГИЯ ПОНАСТОЯЩЕМ СИТУАЦИЯТА Е ТАКАВА, ЧЕ

ДОКАТО ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ Е ОСЪЩЕСТВЯВАН И СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ТОТАЛЕН ГЕНОЦИД НАД БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ, обезпечил физическото унищожаване (ПЛАНОМЕРНАТА СМЪРТ) на 1 850 000 (един милион и осемстотин и петдесет хиляди) души,

И ДОКАТО 85% (осемдесет и пет процента) ОТ ОСТАНАЛОТО ВСЕ ОЩЕ ЖИВО НАСЕЛЕНИЕ ЖИВЕЕ НА ГРАНИЦАТА НА ТОТАЛНАТА и по същество ЛЕТАЛНА (смъртоносна) БЕДНОСТ,

ТО САМО ПРЕЗ МИНАЛАТА (2010) ГОДИНА, благодарение на тази именно обезпечена от държавата (Парламент, Правителство, Прокуратура, Съдебна система, Специални служби) ПАРАВОЕННА ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКА престъпност и геноцидна ситуация,

НА ВСЕКИ 4 (четири) ДНИ Е ИЗНИКВАЛ НОВ МИЛИОНЕР, при това с минимум два милиона и половина лева,

А ПОСЛЕДНИТЕ ОФИЦИАЛНИ ИЗЯВЛЕНИЯ разкриват, че само за една година – само през изтеклата 2010 г. – благодарение именно на ПАРАВОЕННИЯ ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ на българската държавна власт в контеста или условията на т.нар. световна, европейска и българска икономическа криза,

милионерите в България са се увеличили точно 60 (шестдесет) пъти (виж:

14 Май 2011 г., Новини. Dir.bg, http://novini.dir.bg/news.php?id=8623322 ,

14 Май 2011 г., Блиц.бг, http://www.blitz.bg/news/article/108296 ,

14 Май 2011 г., Куриер.бг, http://kurier.bg/bulgaria/18530.html ,

25 юли 2011 г., 24chasa.bg, http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=977381 ,

26 юли 2011 г., Блиц.бг, http://www.blitz.bg/news/article/114151 ,

26 юли 2011 г., Днес.бг., http://www.dnes.bg/business/2011/07/26/milionerite-u-nas-60-pyti-poveche.124867 ,

26 юли 2011 г., btv.bg/news, http://www.btv.bg/news/bulgaria/story/1930988487-Milionerite_u_nas_niknat_kato_gabi.html ).

*************

Пето предварително уточнение:

Обръщам внимание върху това, че

по повод на всичките ми ДОСЕГАШНИ (В ПРОДЪЛЖEНИЕ НА ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ) отделни конкретни искания за разследване на особено значимите престъпни посегателства върху мен, членовете на семейството ми, ръководените от мен обществени организации и трети пострадали лица,

ВИНАГИ СЪМ БИЛ СТАВАЛ ОБЕКТ НА НОВИ И ОЩЕ ПО-ИНТЕНЗИВНИ, ПО-ЗЛОВЕЩИ И ПО-ПЕРВЕРЗНИ СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ, ИЗВЪРШВАНИ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА,

целта на които мероприятия винаги е била да бъда мотивиран да спра да търся защита на правата ни,

при което ПРОКУРАТУРАТА абсолютно винаги не е предприемала абсолютно нищо за защита на нарушените ни права,

и абсолютно винаги, по несъмнено престъпен начин, е обезпечавала пълна безотговорност за престъпниците.

В контекста на това ТУК И СЕГА УТОЧНЯВАМ:

Само през изтеклите (миналите) ТРИ МЕСЕЦИ поне 11 (единадесет) души от жилищния блок, в който живея, от квартала, от приятелския и от професионалния (преподавателски и студентски) кръг изрично ме уведомиха, че при преднамерени покани по телефона, призовавания, внезапни или уговорени лични посещения у дома им или дори при напълно случайни срещи

КАКТО представители на Полицията (МВР), ТАКА и представители на ДАНС (която ноторно известна престъпна държавна структура бе официално и публично определена като „машина на мафията“ дори и от нейни служители!!!)

са ги призовавали за официален или конфиденциален разпит, са ги посещавали в домовете им или са ги спирали на улицата,

при което НЕ САМО са им задавали множество чисто битови въпроси относно мен, съпругата ми и непълнолетната ни дъщеря,

НО И СА изисквалrи от тези лица ДА НАПИШАТ СПЕЦИАЛНИ И ОБШИРНИ „СВИДЕТЕЛСКИ ПОКАЗАНИЯ“ ИЛИ „ОБЯСНЕНИЯ“ относно това:

„откога ме познават?“, „как ме познават?“, „какво мислят за мен?“, „какви личности ме посещават у дома?“, „с какви хора са ме виждали да се срещам и общувам“, „виждали ли са ме да посещавам заведенията в квартала и ако да – с какви хора?“, „често ли са ме виждали пиян?“ (Nota bene: Не дали въобще са ме виждали пиян, а дали често пъти са ме виждали пиян!!!), „конфликтна личност ли съм?“, „представлявам ли заплаха и опасност за живеещите в блока, в квартала и в професионалната ми общност?“, „известно ли им е (дали са чули да се говори), че аз имам връзка с украинската мафия и се занимавам с пласиране на наркотици и антики?“, „известно ли им е, че съм кум на бившия главен прокурор Никола Филчев и че съм съучастник в неговите и на брат му престъпления?“, „известно ли им е, че като депутат във Великото Народно събрание съм бил ползувал служебния си „Мерцедес“ и дипломатическия си паспорт, за да пренасям контрабандни стоки през границата?“, „известно ли им е, че благодарение на връзките ми с украинската мафия и от престъпната ми дейност (с наркотици и с антики) притежавам десетки милиони във валута, както и жилища в Швейцария и в Лондон?“, „известно ли им е, че съм бил в затвора заради тероризъм?“, и множество други подобни въпроси.

Дори нещо повече – преди тези няколко акции, през последните години, СЛЕД КОНСУЛТАЦИЯ С РОДИТЕЛИТЕ СИ И ПРЕДИ ДА ЗАМИНАТ ДА ЖИВЕЯТ И РАБОТЯТ В ЧУЖБИНА мои вече бивши (т.е. дипломирали се) студенти изрично са ми казвали, че при опитите им да постъпят на работа в системата на Полицията, Прокуратурата и Съда съвсем директно им е било казвано, че условие да бъдат назначени е да напишат доноси срещу мен, като ме обвинят в някаква злоупотреба с преподавателския ми статус.

Тъй като КАКТО САМИЯТ АЗ, ТАКА И ЧЛЕНОВЕТЕ НА МОЕТО СЕМЕЙСТВО, ТАКА И МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ, ТАКА И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ

НЕ СМЕ ИЗВЪРШИЛИ АБСОЛЮТНО НИКАКВО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ИЛИ ДОРИ МИНИМАЛНО НАРУШЕНИЕ НА КАКЪВТО И ДА Е ОБЩЕСТВЕН РЕД,

СЧИТАМ, ЧЕ така осъществяваните от визираните институционални лица „проверки“, „разследвания“ или „обзорни разговори“ ИМАТ ХАРАКТЕРА НА ИЗВЪРШВАНИ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВАТА ПРЕСТЪПНИ ДЕЙНОСТИ, ДРАСТИЧНО НАРУШАВАЩИ НАШИТЕ КОНСТИТУЦИОННО ГАРАНТИРАНИ ПРАВА И ИНТЕРЕСИ.

Считам, също така, ЧЕ С ПОСОЧЕНИТЕ ОФИЦИАЛНИ ДЕЙСТВИЯ ВИЗИРАНИТЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА СА ОСЪЩЕСТВИЛИ ПРЕСТЪПНА ЗЛОУПОТРЕБА С ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

ТЪЙ КАТО НЕ СА БИЛИ ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ И ДА МАНИПУЛИРАТ ХОРАТА, С КОИТО СА СЕ СРЕЩАЛИ, КАТО СА ИМ КАЗВАЛИ, ЧЕ ИМАТ СТАТУСА НА СВИДЕТЕЛИ относно свързани с МЕН СЪЩЕСТВУВАЩИ ИЛИ НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ най-елементарни ПРАВОСЪОБРАЗНИ факти и обстоятелства,

И ЧЕ ВИЗИРАНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ НЕ СА ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ ТЕЗИ ХОРА, ЧЕ ТЕ ИМАТ СТАТУСА НА „СВИДЕТЕЛИ“ И ЧЕ КАТО ТАКИВА СА ДЛЪЖНИ ДА ГОВОРЯТ И ДА ПИШАТ ОНОВА, КОЕТО Е БИЛО ПОИСКАНО ОТ ТЯХ ИЛИ ДОРИ ИМ Е БИЛО ТЕКСТУАЛНО ДИКТУВАНО - независимо от обстоятелството, че писаното по абсолютно никакъв начин не се отнася за престъпна дейност.

Уточнявам, че тези именно методи на действие на специалните служби са ми много добре известни още от времето на класическия комунистически режим през 70-те и 80-те години, и че разполагам с ксерокс-копия от няколко от строго секретните оперативни дела на Държавна сигурност, от които е видно,

че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани повече от половината от живеещите в жилищния блок, в който и аз съм живеел със семейството си, като за придаване на особен „морален авторитет“ на лъжествидетелствуванията почти всичките вербувани са били на възраст между 60–85 години,

както и че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани почти 90% от тогавашното младо поколение мои колеги от Българската академия на науките (БАН) и от Софийския университет (СУ).

Тук и сега няма да коментирам резултата или ефекта от тогавашните строго секретни оперативни разработки срещу мен и членовете на семейството ми.

Тук и сега ще посоча само това:

***ЧЕ след ШЕСТГОДИШЕН (при изключително жестоки и нечовешки условия) ПРЕСТОЙ В ЗАТВОРА ОЩЕ

ПРЕЗ МАРТ 1990 ГОДИНА БЯХ ОФИЦИАЛНО ПРИЗНАТ от Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд

ЗА НЕВИННО ОСЪДЕН ПРИ ПЪЛНА ЛИПСА НА ИЗИСКУЕМИТЕ ОТ ЗАКОНА ДОКАЗАТЕЛСТВА;

***ЧЕ не само тогава, но и след това, включително и непосредствено след промените от 1990 г., включително и до наши дни,

ИМЕННО КАТО ПРЯК И НЕПОСРЕДСТВЕН РЕЗУЛТАТ НА ТЕЗИ СЕКРЕТНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ В БУКВАЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА

ЗАГИНАХА (намериха смъртта си) ТОЧНО ШЕСТ ДУШИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА ФАМИЛИЯТА И СЕМЕЙСТВОТО МИ;

***ЧЕ никога не съм спирал, но през последните няколко години съм особено настоятелен да търся наказателна и репараторна отговорност както от Държавата, така и от конкретните институционални физически лица-извършители на изключително многобройните престъпления срещу мен и членовете на фамилията и семейството ми;

***ЧЕ ВСИЧКИ НЕПОСРЕДСТВЕНО ВИНОВНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ТЕЗИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ЛИЦА ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДНЕС

или все още РАБОТЯТ, или са работили КАТО

видни свръхбогати бизнесмени, демократични генерали, върховни съдии, конституционни съдии, вицепремиери, министри и заместник-министри (включително и Министри на вътрешните работи и на правосъдието), видни висши прокурори (включително и Главен прокурор), видни адвокати, видни функционери на Парламента, видни дипломати, съдия в Стразбург, съдия в Хагския трибунал за Югославия, съдия в Междудържавния арбитражен съд на ООН, съдия в Конституционния съд в Косово, професори в Юридическите факултети и в Института за правни науки при Българската академия на науките,

и отделно от това аз и членовете на семейството ми фактически сме били „работодатели“ на повече от 200 (двеста) агенти, доверени лица, офицери на комунистическата Държавна сигурност и на посткомунистическите НСС и ДАНС, някои от които дори и днес не само продължават да работят, но дори и да заемат отговорни ръководни постове в сега функциониращата Държавна агенция за национална сигурност (ДАНС);

***ЧЕ ИМЕННО ПОРАДИ МОЯТА НЕПРЕКЛОННА СТРАТЕГИЯ НА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ ВСИЧКИТЕ ВИЗИРАНИ ПО-ГОРЕ ВИНОВНИ ЗА НАШЕТО РЕПРЕСИРАНЕ ЛИЦА

всичките тези ПРЕСТЪПНИ ЛИЦА, КОИТО все още ДОРИ И ДНЕС заемат изключително високопоставени позиции в структурата на Мафията и на Държавата,

СА ОСОБЕНО ЗАИНТЕРЕСОВАНИ НЕ САМО ДА МЕ ЕЛИМИНИРАТ ОТ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ политически и обществени ПОЗИЦИИ, ОТ КОИТО БИХ МОГЪЛ ДА ПРОДЪЛЖА ДА НАСТОЯВАМ ЗА ТЕХНАТА ОТГОВОРНОСТ,

НО ДОРИ И ДА МЕ УБИЯТ И ДА УНИЩОЖАТ ОСТАНАЛИТЕ ЖИВИ ЧЛЕНОВЕ НА ФАМИЛИЯТА И НА СЕМЕЙСТВОТО МИ

(за да няма мотивирани и заинтересовани живи лица, които да продължат да настояват за търсене на отговорност за извършените престъпления).

*************

Раздел ІІ:

Първо уточнение по съществото на казуса:

Приложено представям 10 (десет) страници КОПИЯ ОТ ОФИЦИАЛНА ДОКУМЕНТАЦИЯ,

надлежно регистрирана в офиса на Главния прокурор, Президента и Министъра на вътрешните работи,

относно ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ,

извършена и извършвана от специалните държавни служби като институционални структури, от ангажирани с дейността на тези служби отделни лица, от служители на Министерството на вътрешните работи, от Прокуратурата и от служители на прокурорската институция -

по повод и във връзка с която престъпна дейност,

отделно от това,

Прокуратурата и нейните служебни лица са извършили множество брутални престъпни нарушения на Европейското и на българското Право, на моите права и интереси и на правата и интересите на моите близки,

като фактически са отказали да извършат легитимни разследвания,

и така НЕ САМО СА обезпечили безотговорност за извършителите на престъпленията,

НО И СА СЕ ПРИСЪЕДИНИЛИ към престъпниците като техни фактически съучастници.

*************

Второ уточнение по съществото на казуса:

От приложеното доказателство е видно, че

на 21 Септември 1998 г. съм регистрирал в офиса на Главния прокурор мое искане за разследване на конкретно визираната в изложението престъпна дейност на българската държавна власт и в частност на българските специални служби и на българската прокуратура;

*************

Трето уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателство е видно, че текст на моето искане за разследване съдържа следните основни пунктове:

I. Неотдавна имах възможността да получа достъп до съдържанието на моето т. нар. “Затворническо досие” и да получа ксерокскопия от интересуващите ме документи.

С писмо от 15 май 1998 г., адресирано до Главно управление “Затвори” при Министерството на правосъдието и до Централния държавен архив, изрично поисках

досието ми да НЕ бъде унищожавано след изтичането на законоустановения срок за съхранение в архива на затворите,

а да бъде предоставено за съхранение и публично ползуване в Централния държавен архив.

Междувременно настоявам за следното:

***затворническото ми досие да бъде поискано от Прокуратурата и да бъде анализирано от гледна точка на обстоятелството: било ли е престъпление всичкото онова, което е отразено в досието ми като специално и методично извършено спрямо мен с репресивна и превъзпитателна цел, като се има предвид фактът, че след пълното изтърпяване на наложената ми присъда от 6 г. и 6 м., Общото събрание на Наказателните колегии на Върховния съд ме е признало за невинно осъден при пълна липса на изискуемите от закона доказателства?

***Освен това: в затворническото ми досие има един загадъчен документ от три страници, датиран на 12 февруари 1986 г., адресиран до отдел “Затвори” при МВР и имащ съдържание, което ми дава категоричното основание да считам, че

това е специален доклад за резултатите от прилагането спрямо мен на специални химически вещества с политико-репресивна и експериментално-медицинска цел и задачи.

***Настоявам този документ да бъде разгледан съпоставително със следния факт:

след излизането ми от затвора, през 1990 г., бях опериран в град Мюнхен в Германия от тумор на надбъбречната жлеза (т. нар. феохромоцитом), който тумор е резултат от два основни фактори:

1) общите и специфичните условия, при които съм бил противозаконно поставен в продължение на много години в затвора; и

2) прилагането на специални химически репресивни интервенции и фармакологични и медицински експерименти, провеждани с мен по време на пребиваването ми в затвора.

II. Настоявам докуменнтите от затворническото ми досие да бъдат разгледани съпоставително с регистрираните през същото време мои официални жалби в органите на прокуратурата и другите държавни органи.

Това се налага, тъй като:

1) от една страна в документите в затворническото ми досие изрично и недвусмислено е посочено, че непрекъснато съм писал жалби по повод “законосъобразните” мерки, взети по отношение на мен, с оглед наказанието ми за проявите ми на непокорство в затвора, както и с оглед превъзпитанието ми в социалистически и комунистически дух;

2) от друга страна обаче в досието ми липсват почти всички доказателства за тези “законосъобразни мерки”, които официално са били взимани спрямо мен.

Така при тази ситуация описанието на тези “законосъобразни мерки” се намира в много по-пълен вид в официалните ми жалби пред прокуратурата и държавните органи, отколкото в затворническото ми досие, което е доста прецизно обработено в това отношение.

III. Затворническото ми досие е водено доста хаотично - страниците не са номерирани, не са описани и не са хронологично подредени.

Върху лицевата корица е записано, че досието е на Янко Николов Янков Димитров, че е водено в Софийския затвор, в Пазарджишкия затвор, и отново в Софийския затвор; че затворникът е постъпил в Софийския затвор на 21 септември 1984 г. и е освободен на 31 октомври 1989 г. поради изтърпяване на наказанието.

1) Затворническото досие е открито с получаването в затвора на специалното писмо от 21 септември 1984 г., подписано от полковник Петър Бъчваров от Главно следствено управление при Държавна сигурност. Текстът гласи: “изпращаме Ви лицето Янко Николов Янков, обвиняем по следствено дело N 206/84 г. по описа на ДС”, после следва изброяването на текстовете от закона, по които съм обвиняем, и посочване, че към това писмо има приложение “Справка за лицето”.

Заслужава внимание текстът на т. нар. “Справка за лицето”. Той гласи:

“Янко Николов Янков е роден на 13.08.1944 г. в с. Клисурица, Михайловградски окръг, жител на Михайловград, с висше юридическо образование, разведен, не работи, безпартиен, неосъждан. Произхожда от селско семейство. Родителите му са безпартийни. Средно образование е завършил в Михайловград. През 1973 г. завършил право в Юридическия факултет на СУ “Климент Охридски”. От 1974 до 1982 г. работил като научен сътрудник по Теория на социалното управление в Института по науките за държавата и правото при БАН и хоноруван асистент в Юридическия факултет при Софийския университет. През 1982 г. е бил уволнен за неизпълнение на научните си планове и неявяване на работа. До м. март 1984 г. живял в с. Клисурица и не упражнявал обществено полезен труд. На основание чл. 40-А от ЗНМ от март 1984 г. е бил изселен за срок от две години в гр. Девня, Варненски окръг, където престоял до задържането му в Главно следствено управление-МВР, София.

Янко Янков през периода 1982-1984 г. е посещавал чужди дипломатически представителства в София, където е подбуждал чужди държави (САЩ, Великобритания, Италия и др.) към враждебни действия против Народната република,

поради което е привлечен в качеството на обвиняем по чл. 98, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс.

През същия период обв. Янков заедно с Цеко Кръстев Цеков, обвиняем по същото дело, е образувал и ръководел в Михайловград противодържавна група, поставила си за цел да разпространява клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществен строй в НРБ, а също така е разпространявал такива твърдения срещу НРБ и СССР,

за което е привлечен в качеството на обвиняем по чл. 109, ал. 1 във връзка с чл. 108 от НК; по чл. 108 и чл. 113 във връзка с чл. 108 от НК. Спрямо същия е взета мярка за неотклонение “Задържане под стража”, утвърдена от Главна прокуратура на НР България.

По време на разследването обв. Янков не се призна за виновен по предявените му обвинения, като поведението му беше нагло и предизвикателно.

Причините за извършените от Янков престъпни действия се коренят в отрицателното му отношение към мероприятията на народната власт у нас,

нежеланието му да спазва социалистическия правопорядък,

влиянието на вражеската пропаганда, разпространявана от западни радиостанции,

както и склонността му да надценява личните си качества.

По характер е общителен, с добра обща култура, надменен и склонен към прояви, уронващи престижа на страната ни.

По делото протича като обвиняем и Цеко Кръстев Цеков от Михайловград, който понастоящем се намира в Софийския затвор, поради което следва Янков и Цеков да нямат достъп помежду си.

Следовател: (п) Митьо Йорданов

Най отдолу има саморъчно (ръкописно) добавен текст от зловещо известния на цяла България полковник Топкаров, началник по това време на Софийския затвор. Ръкописният текст е датиран на 10 януари 1985 г., т. е. само три месеци след пристигането ми в затвора, и гласи:

“Държи се много лошо в затвора, не спазва режима, говори постоянно обидни изрази, роптае, протестира срещу партията и държавата. Н-к на затвора: полк. Топкаров.”

2) На 6 март 1985 г. Софийския градски прокурор Цанков е издал разпореждане за изпращането на осъдения Янко Николов Янков в затвора в гр. Стара Загора. Разпореждането е пристигнало в затвора на 8 март, т. е. след два дни, но не е изпълнено. После, на 25 април 1985 г. първият зам.-началник при отдел “Затвори” при МВР, някакъв полковник, чийто подпис не се чете, е издал краткото разпореждане:

“Отменям превода на лишения от свобода Янко Николов Янков Димитров за затвора Стара Загора. Същият да бъде преведен в затвора гр. Пазарджик”.

3) На 09 август 1985 г. е съставена и подписана

специална “Справка за лишения от свобода Янко Николов Янков Димитров, изтърпяващ наказание в затвора гр. Пазарджик”.

Справката е подписана от началника на затвора м-р Кискинов и е отбелязано, че е изпратена с “изх. N 306 от 17.08.1985 г.”, но не е отбелязано къде е изпратена.

В началото на справката съвсем накратко е посочено къде съм роден и пр., кога, за какво и колко съм осъден, колко съм изтърпял от наложеното ми наказание (1 г., 2 м. и 29 дни) и колко ми остава (5 г., 3 м. и 1 ден). После текстът гласи:

“От 8.05. беше устроен на работа в Обувен цех, но още от първите дни предявяваше неоснователни претенции към администрацията на затвора

и в началото на м. юли демонстративно отказа да работи,

за което му беше наложено дисциплинарно наказание.

На лична основа, често и на всеслушание, отправя нападки към служители от съдебно-изпълнителните органи.

Предизвикателно се държи със служителите от надзорно-охранителния състав.

Не се съобразява с Наредбата за вътрешния ред, претендира за някакъв особен статут,

неоснователно хули служителите от Здравната служба при затвора - макар, че му е оказвана необходимата медицинска помощ. Понастоящем е неработещ, тъй като категорично отказва да излиза на работа, под предлог, че условията на работа са неподходящи за него.

Умишлено не желае, дори отбягва превъзпитателно въздействие.

Поставен е при СР.

9.08.1985 г. Началник на затвора: (п) м-р Кискинов

Това е текстът. Може би трябва да добавя само, че съкращението СР означава “Строг режим”, а какво означава “Строг режим” в условията на абсолютното беззаконие, е въпрос или на интуитивна ясност, или на специално изясняване.

4) На 12 февруари 1986 г. е изготвена и подписана “Справка” от три страници, подписана от началника на затвора м-р Кискинов и от зав. здравната служба при затвора д-р Костадинов, и е адресирана до отдел “Затвори”-МВР София.

В текста на справката никъде не е отбелязано защо и по какъв повод се прави тази справка и

защо и по какъв повод се изпраща именно в отдел “Затвори” при МВР в София.

Текстът започва с обичайните кратки данни за местораждане, семейно положение, за какво и колко съм осъден. После гласи:

“Беше устроен на работа в “Обувен цех”, но още от първите дни предявяваше неоснователни претенции към администрацията на затвора и в началото на м. юли демонстративно отказа да работи, за което му бе наложено дисциплинарно наказание. Понастоящем е неработещ.

Системно провокира надзорно-охранителния състав.

Периодически изпраща молби и жалби до висши инстанции - най-вече до Главна прокуратура, Върховния съд, Военния прокурор и други, в които предявява претенции, за това че е осъден неоснователно, като твърди че преднамерено е преследван от съдебно-изпълнителните органи. Обвиненията му най-често се отнасят до Главния прокурор на Републиката Константин Лютов. Често съдържанието на молбите и жалбите е тенденциозно, клеветническо, а понякога и враждебно. Многократно са му правени забележки, че според член 45 от ЗИН това е наказуемо, но въпреки всичко той продължава да изпраща молби до споменатите инстанции.

От постъпването му в затвора Пазарджик до настоящия момент 17 пъти му е оказвана компетентна медицинска помощ в това число и от лекари специалисти към Окръжна болница-Пазарджик.”.

Следва изброяване по дати на тези 17 пъти оказана компетентна медицинска помощ, които дати обаче се оказват 20, а това са: 17 май 1985 г., 23 май 1985 г., 8 юли 1985 г., 15 юли 1985 г., 22 юли 1985 г., 27 юли 1985 г., 26 август 1985 г., 8 септември 1985 г., 16 септември 1985 г., 25 септември 1985 г., 10 октомври 1985 г., 15 октомври 1985 г., 24 октомври 1985 г., втори път на 24 октомври 1985 г., 25 октомври 1985 г., 28 октомври 1985 г., 27 ноември 1985 г., 18 декември 1985 г., 16 януари 1986 г. и 25 януари 1986 г.

Накрая документът завършва така: “Днес 12.02.1986 г. лиш. от свобода Янко Николов Янков не е проявявал оплаквания от страна на здравето си.

Лишеният от свобода няма психическа нагласа за поправяне и превъзпитание. Демонстративно отказва да се включва в каквито и да са превъзпитателни мероприятия провеждани в затвора.

Поставен е при Строг режим.

Зав.здравна служба : (п) д-р Костадинов

Началник на затвора: (п) майор Кискинов

12.02.1986 г., гр. Пазарджик

Според мен онова, което характеризира всичките справки, е описание на същата симптоматика, която е характерна именно за феохромоцитом (тумор на надбъбречната жлеза),

но ... скриване на истината зад твърдения за наличие на бъбречно заболяване, наречено хидронефроза, и

за наличие на “обратимо разстройство на психичната дейност”, наречено “невроза”.

Тази теза, впрочем, е залегнала във всички последващи диагнози, “установявани” през целия ми престой в затвора.

Какъв е бил смисълът, значението и предназначението на тази справка?

Нима тя е била просто едно обикновено, най-искрено и най-невинно документиране на факта, че лишеният от свобода Янко Н. Янков всъщност въобще не се намира в най-зловещия затвор в България,

а се намира в луксозна почивна станция, където всички треперят над неговото крехко здраве?

Или тя отразява как един абсолютно “здрав като бик” мъж, който никога през живота си не е влизал в болница, просто е

обект на специални репресивни мерки и

обект на медицински и фармакологични експерименти?

5) На 11 април 1987 г. е изготвена и подписана “Справка за лишения от свобода Янко Николов Янков Димитров”, подписана е от началника на затвора м-р Кискинов, адресирана е до Сектор “Информационен” при Отдел “Затвори” при МВР София и е изпратена с изх. N 306 от 13.04.1987 г.

Поводът за изготвянето и за изпращането на справката не е отбелязан никъде и не е изрично ясен.

Справката започва с обичайните кратки общи данни, след което гласи:

“Лишеният от свобода има вражеско отношение към обществено-политическия строй у нас. Не признава социалистическия правов порядък. Държи се предизвикателно и провокиращо със служителите. Не се съобразява с наредбата за вътрешния ред и ЗИН, претендира за особен статут, хули служителите.

В условията на затвора, манипулирайки с правните си знания, злоупотребява с правото си на молби и жалби. Упорито се стреми да изнесе писма с клеветническо съдържание по позволен и по непозволен начин, за което е наказан със зап. N 57/19.03.1986 г. и зап. N 90/24.04.1986 г. Наказван е и за отказ от работа.”

После следва изброяване на изходящите номера и датите на 15 изпратени от мен писма до различни централни и други инстанции за периода от 20 юни 1985 г. до 18 април 1986 г. и уточнението, че “често съдържанието на молбите и жалбите е тенденциозно, клеветническо, а понякога и явно враждебно”.

Посочени са и датите и адресатите на писмата, които съдържат такива текстове. Накрая отново е казано, че

“очевидно, повечето от молбите и жалбите на лишения от свобода се отличават с дръзки клевети, обиди и злепоставяне. В подобни случаи е прилаган чл. 37, ал. 2 и чл. 45 от ЗИН, (и) поради особеностите на писмата те не са изпращани, за което е уведомяван и му е търсена дисциплинарна отговорност.

11.04.1987 г. Началник на затвора: (п) м-р Кискинов

Заслужава да бъде отбелязано, че

в затворническото ми досие никъде не са прилагани онези писма, за които по-горе става въпрос, че са били изземвани и не са били изпращани до адресатите, и за съдържанието на които съм бил наказван. Не е посочено и къде все пак са отивали тези писма.

И накрая мисля, че справедливостта и законосъобразността изискват прокуратурата да обсъди и да се произнесе по следния въпрос:

Кой кого е репресирал - дали затворническите власти са ме репресирали мен, или аз съм репресирал тях?

От документите, съдържащи се в моето т.нар. “затворническо досие” може спокойно да бъде доказано

както, че аз въобще не съм бил репресиран и съм се намирал не в затвор, а в санаториум,

така и това, че всъщност аз съм репресирал служителите от затворите, а не те мен.

Все пак изрично настоявам за това Прокуратурата да проучи затворническото ми досие и изрично и ясно да се произнесе по въпроса “кой е репресираният - аз от властите или властите от мен?”

21 септември 1998 г. Янко Янков

*************

Четвърто уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно, че

ДО ДНЕС НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР ОТНОСНО ХОДА НА РАЗСЛЕДВАНИЯТА И РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ТЯХ.

*************

Пето уточнение по съществото на казуса:

От приложеното доказателство е видно, че:

Е НАЛИЦЕ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ, ПРЕДУМИШЛЕНО ИЗВЪРШЕНА

КАКТО ОТ служители на специалните държавни служби,

ТАКА И ОТ служители на Прокуратурата,

които в престъпен интерес на престъпниците

са отказали да извършат разследване на посочените от мен факти, обстоятелства и аргументи,

която дейност следва да бъде подложена на прецизно легитимно разследване.

*************

Раздел ІІІ

Заключително уточнение по съществото на казуса:

Към всичките тук визирани адресати на настоящето ми изложение заявявам, че:

настоявам за най-строго спазване на нормите и принципите на европейското и на българското Право!

*************

На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да припомня, че

съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,

„Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права,

като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“.

Което означава, че Техни превъзходителства посланиците са акредитирани

НЕ САМО ПРИ (ПРЕД) БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

НО И ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

и в този смисъл от една страна

всяко посегателство на българската държавна власт върху правата на българските граждани

СЛЕДВА ДА БЪДЕ РАЗГЛЕЖДАНО КАТО АБСОЛЮТНО НЕДОПУСТИМА АГРЕСИЯ ВЪРХУ НАПЪЛНО СУВЕРЕННИ СУБЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО,

съдбовно засягаща правата и интересите на ГРАЖДАНСКИТЕ СУБЕКТИ НА ОБЩНОСТНОТО ЕВРОПЕЙСКО ПРАВО;

а от друга страна

всяка аргументация (каквато често пъти ми е била изтъквана лично на самия мен!!!) от акредитирани в България дипломатически представители на други европейски държави,

издигаща и обосноваваща тезата за ненамеса във вътрешните работи на България по повод и във връзка с нарушенията на човешките права на българските граждани,

НЕСЪМНЕНО ИМА ХАРАКТЕРА НА ПРЕСТЪПНО СЪУЧАСТНИЧЕСТВО В ИЗВЪРШВАНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.

Впрочем, позволявам си също така да припомня, че ИМЕННО ТАКОВА Е И ПОСЛАНИЕТО НА приетата през 2009 г. от Комисията на Европейските общности и от Европейския съвет т. нар. „Стокхолмска програма за защита на гражданите“.

***

На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да обърна внимание върху факта, че

тоталното шествие на толерираното от българската държава МАФИОТСКО И ДЪРЖАВНИЧЕСКО НАСИЛИЕ и пълната липса на Правосъдие

характеризират ситуацията съвсем не като хуманитарна КРИЗА,

а именно като хуманитарен КОЛАПС;

и че в контекста на тази ситуация в очите на българските юристи и на обикновените граждани съвсем не изглежда да има характера на същинска човеколюбива загриженост наскоро лансираната от някои западни дипломати

теза за необходимостта от „ДЕБАТ“.

Позволявам си да обърна внимание на западните дипломатически представители на факта, че сред българските интелектуални кръгове вече доста отдавна битува констатацията и възгледът,

че българското общество се нуждае съвсем не от „ДЕБАТ“ по повод и във връзка с тотално липсващото правосъдие,

а от съвсем реална и ефективна ЧУЖДЕСТРАННА ХУМАНИТАРНА АКЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ – граждани и на Европейския съюз!

***

Позволявам си да обърна внимание на европейските дипломатически представители на факта, че

българските граждани, които поне официално и документално са и граждани на Европейския съюз,

имат правото да ПОЛУЧАТ РЕАЛНА ЗАЩИТА НА СВОИТЕ БРУТАЛНО НАРУШЕНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРАВА,

и както Европейският съюз, така и другите държави от този Съюз

СА ДЛЪЖНИ ДА ОСЪЩЕСТВЯТ НЯКАКВА ЕФЕКТИВНА ФОРМА НА ИНТЕНЗИВНА ХУМАНИТАРНА ДЕЙНОСТ В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

И ЧЕ АКО БЪЛГАРИЯ ДЕЙСТВИТЕЛНО Е ЧАСТ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

и ако българските граждани действително са субекти на международното и на европейското право,

ТО В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ГРАЖДАНИТЕ НА ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ

НА МНОГО ПО-ВИСОКО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ

И В МНОГО ПО-ВИСОКА СТЕПЕН

ИМАТ ПРАВОТО НА ПРИОРИТЕТНА ЗАЩИТА,

отколкото, примерно казано, гражданите на Ирак или Либия.

17 Септември 2011 г. Янко Н. Янков

Ianko Iankov

2011-09-19

ВСИЧКИ КАРТИ НА МАСАТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА! - 28-А (Двадесет и осем-А)

http://vbox7.com/collection:708949

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте!

Темите в блога

Links

Хипервръзки

Архив на блога

Абонирай се сега