Ianko Iankov: НАСТОЯВАМ ЗА ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА И ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКАТА ДЪРЖАВА

Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – виж.: „Настоявам за ОТГОВОРНОСТ за престъпленията на Комунистическата и посткомунистическата държава - 3”,

http://iankov.blogspot.com/2011/03/3_25.html.

*************

Второ предварително уточнение:

Изрично и пределно ясно уточнявам,

ЧЕ ПРЕДИ ДА БЪДЕ НАДЛЕЖНО РЕГИСТРИРАН В ПРОКУРАТУРАТА, НАСТОЯЩИЯТ ТЕКСТ Е ПРЕДОСТАВЕН НА РЕДИЦА ИНСТИТУЦИОНАЛНИ И ПЕРСОНАЛНИ, български и чуждестранни, АДРЕСИ.

*************

Трето предварително уточнение:

Изрично, ясно и категорично уточнявам, че:

►от 1975 г. до днес аз, членовете на семейството ми, най-близките ми фамилни роднини и ръководените от мен обществени организации

сме били обект на повече от СТО И ШЕСТДЕСЕТ (160) отделни, конкретни и прецизно документирани престъпления,

шест от които са със смъртен резултат,

извършени от функционери на класическата комунистическа и на неокомунистическата (посткомунистическата) българска ПАРАВОЕННА ченгеджийско-мафиотска държавна власт;

►от 1990 г. досега съм депозирал в офиса на Главния прокурор повече от 500 (петстотин) конкретни искания за разследване на тези престъпления

И ЗА НАЛАГАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ НА ВИНОВНИТЕ,

но досега НЕ САМО не е било проведено нито едно законосъобразно разследване,

до днес НЕ САМО не съм получил абсолютно никакво НАКАЗАТЕЛНО И РЕПАРАТОРНО правосъдие,

НО ПОЧТИ В 95% ОТ СЛУЧАИТЕ ДОРИ ВЪОБЩЕ НЕ МИ Е ОТГОВОРЕНО;

►един от най-последните изключително драстични случаи е

на 21 юни 2010 г., когато посред бял ден, около 15 часа, две очевидно професионално обучени лица ме нападнаха точно до Съдебната палата в София,

при което с категорично демонстративна цел направиха това точно пред охранителните видеокамери на Съдебната палата,

с един-единствен удар със железен предмет (нунчаку – nunchaku) счупиха рамото ми на пет парчета,

и въпреки че И Прокуратурата, И МВР са надлежно сезирани,

въпреки че е ноторно известен фактът

(съобщен както в Парламента, така и в медиите от няколко високопоставени лица от специалните служби),

че в подчинената на Премиера и на Президента силова система на държавната власт съществува отряд за „мокри поръчки“,

и че не само този отряд, но и други отдели на специалните служби

действуват, като камуфлират операциите си като действия на улични банди,

до днес - вече ДЕСЕТИ МЕСЕЦ

ПРОКУРАТУРАТА НЕ САМО НЕ Е ПРЕДПРИЕЛА АБСОЛЮТНО НИЩО ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ПОКУШЕНИЕТО,

НЕ САМО ДОРИ НЕ МИ Е ОТГОВОРИЛА ПО СЪЩЕСТВОТО НА МОИТЕ ИСКАНИЯ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ,

НО И ПО НЕЙНО (НА ПРОКУРАТУРАТА) РАЗПОРЕЖДАНЕ СА НАПРАВЕНИ НЯКОЛКО ЗЛОВЕЩИ ОФИЦИАЛНИ ОПИТИ ЗА ТАКАВА ЗЛОУПОТРЕБА С ПРАВОСЪДИЕ,

КАКВАТО ДОРИ И КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПРОКУРАТУРА НЕ СИ БЕ ПОЗВОЛЯВАЛА И НЕ БЕ ПОСМЯЛА ДА СЕ ОПИТА ДА НАПРАВИ СПРЯМО МЕН;

който факт има характера на категорично доказателство, че

престъплението има характера на специално оперативно мероприятие, извършено именно от визираните по-горе специални елиминационно-терористични отдели при Специалните държавни служби.

►Покушението от 21 юни 2010 г. обаче ми дава основание да считам

НЕ САМО че целта е била да ме ударят по главата и да ме убият, и че съм оцелял по силата на случайността (и реакциите ми на бивш спортист),

НО И ЧЕ ЕДИНСТВЕНАТА ПРИЧИНА ЗА ПОКУШЕНИЕТО Е ИМЕННО

МОЯТА НЕПРЕКЛОННА СТРАТЕГИЯ,

НАСОЧЕНА КЪМ ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ

ОТ ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ И НА ПАРАВОЕННАТА ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ.

*************

Четвърто предварително уточнение:

Въпреки така посочената ДЪРЖАВНО-ТЕРОРИСТИЧНА СИТУАЦИЯ, днес аз ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ЗАВЕЖДАМ ДЕЛА КАКТО ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ АДМИНИСТРАТИВНИ, ПРОКУРОРСКИ И СЪДЕБНИ ИНСТИТУЦИИ,

ТАКА И ПРЕД СЪДА В СТРАЗБУРГ

(книжни и електронни копия от които предоставям на редица западни посолства и медии) -

естествено, съвсем не защото разчитам на тези институции -

А ЗАЩОТО СЧИТАМ, че все пак има смисъл всичко това да бъде надлежно документирано,

и ЧЕ РАНО ИЛИ КЪСНО въпреки ОБЕЗПЕЧИТЕЛНО-СЪУЧАСТНИЧЕСКАТА ВОЛЯ (РОЛЯ) НА КОРУМПИРАНИ ЕВРОПЕЙСКИ УПРАВЛЯВАЩИ ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТИ И ИНСТИТУЦИИ

(встъпващи като „демократични партньори” на престъпния български клан на руската Червена Мафия),

ПРАВОТО ЩЕ ИЗПЛУВА НА ПОВЪРНОСТТА, ТА МАКАР И КАТО УДАВНИК.

*************

Раздел ІІ:

Първо уточнение по съществото на казуса

ПРИЛОЖЕНО ПРЕДСТАВЯМ копия от 101 (сто и една) последователно номерирани страници, имащи статуса на Доказателства по казуса.

ПОСОЧВАМ намиращите се в патримониума на българските държавни (включително и прокурорски) институции доказателства по тук визирания казус, ЗА КОИТО ПЛЕДИРАМ ДА БЪДАТ НАДЛЕЖНО КОМПЛЕКТУВАНИ В ОБЩ С ТОЗИ ДОКУМЕНТАЛЕН МАСИВ И ДА БЪДАТ НАДЛЕЖНО РАЗСЛЕДВАНИ.

От така тук приложените от мен и от намиращите се в патримониума на Държавата доказателства е видно, че:

след като през март 1982 г. съм уволнен от Института за правни науки при БАН и Юридическия факултет при Софийския университет (където съм имал статуса научен изследовател Първа степен и Главен асистент), съм се установил да живея при родителите си в родното ми село Клисурица, община Михайловград (днес Монтана),

КЪДЕТО СЪМ ЗАПОЧНАЛ ДА НЕ УПРАЖНЯВАМ ОБЩЕСТВЕНОПОЛЕЗЕН ТРУД и

откъдето съм ПРОДЪЛЖИЛ да отправям груби и открити нападки срещу установената политическа власт у нас, в които нападки се съдържали негативни в идейно-политическо отношение оценки за социалистическата действителност у нас.

От визираните доказателства е видно, че през това време съм бил

обект на няколко едновременно (успоредно) протичащи строго секретни оперативни разработки на различни отдели на Държавна сигурност,

носещи кодовите наименования „Криминално досие“, „Терорист“, „Дракон“, „Следствено дело на Главно следствено управление на ДС“, „Твърдоглавия“, „Злобара“, „Дивия“, „Гадния“ и „Скитник“.

От визираните доказателства е видно,

че в началото на месец март 1984 г. домът на родителите ми в село Клисурица е бил посетен от

политическия секретар на посолството на САЩ Джоузеф Кийл,

което посещение по онова време е имало характера на единственото посещение на западен дипломат в частен български дом в продължение на половинвековното комунистическо управление.

От визираните доказателства е видно,

че веднага след това посещение, още на 09 Март 1984 г. капитанът от Държавна сигурност Йордан Василев е „изготвил“ т. нар. „Предложение за прилагане на административна мярка по чл. 40-а от Закона за Народната милиция“,

което още на 12 Март 1984 г. началникът на Окръжното управление на МВР Михайловград полковник Илия Шаренков е внесъл в регистратурата на Районния съд,

и с което е било поискано съдът да постанови спрямо мен т. нар. „Принудително установяване в друго населено място“.

От текста е видно, че „Предложението“ е съдържало 5 (пет) листя, а „Преписката“ е съдържала 152 (сто петдесет и два) листя.

От визираните доказателства е видно, че още на 13 Март 1984 г. Районният съд е бил образувал т. нар. „Наказателно-превантивен характер дело“ (НПХД) № 5 / 13.03.1984 г.

*************

Второ уточнение по съществото на казуса:

От така тук приложените от мен и посочените (намиращи се в патримониума на Държавата) доказателства е видно, че:

На 15 Март 1984 г. се е състояло съдебно заседание на наказателния състав на Районния съд в Михайловград,

ръководено от съдията Петър Каменов при обвинителното участие на прокурора Тошко Тошев и секретар-протоколчика Свободка Тодорова.

От визираните доказателства е видно, че същият ден, на 15 Март 1984 г. съдията Петър Каменов е постановил „Решение“, състоящо се от 5 (пет) плътно изписани машинописни страници, по силата на което е постановено

„ПРИНУДИТЕЛНО УСТАНОВЯВАНЕ в град Девня, окръг Варненски, за СКРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ“; ПРИ ТОВА ИЗРИЧНО Е ПОСТАНОВЕНО, че „Решението на подлежи на обжалване“ .

От визираните доказателства е видно, че мотивите на „Решението“ се свеждат до това, че:

***деецът не упражнява обществено-полезен труд;

***деецът редовно посещава западните посолства в София и преди всичко тези на САЩ, Франция, Германия, Италия и други, където лично е предоставял текстовете на множество свои писма и жалби, с които настоява за намеса на капиталистическите държави във вътрешните работи на българската държава;

***отделно от това деецът е изпращал с препоръчана поща същите текстове, които са били иззети или прихванати от ДС, и от които е видно, че деецът твърди, че неговите и на семейството му права се нарушават от държавната власт;

***в своите множество писма и изложения деецът уронва авторитета на партийните и държавните ръководства в Народна Република България;

***пред съда деецът не само не се признава за виновен, но дори вижда в съдебния процес срещу него нова провокация на държавни органи към него.

*************

Трето уточнение по съществото на казуса:

ДВЕ ГОДИНИ ПО-КЪСНО,

На 15 Април 1986 г. Втори наказателен състав на Окръжния съд Михайловград, е провел съдебно заседание под ръководството на съдията Александър Атанасов, при участието на съдебните заседатели Александър Първанов и Тодор Въцковски и при секретар-протоколчика Елена Димитрова, при което е издал „Решение“, с което е отменил наложената преди две години наказателна мярка „принудително установяване в друго населено место“. Мотивите са, че след като деецът Янко Николов Янков е пребивавал известно време в Девня, той е бил арестуван, осъден с дългогодишна присъда и се намира в затвора.

*************

Четвърто уточнение по съществото на казуса:

***след частичното изтърпяване на наложеното ми принудително установяване в друго населено место и

след пълното изтърпяване на наложеното ми наказание от ШЕСТ ГОДИНИ И ПОЛОВИНА лишаване от свобода,

на 30 Март 1990 г. Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд на България е постановило „Решение № 10“, по силата на което

присъдата ми от 1984 г. е била призната за постановена при пълна липса на изискуемите от закона доказателства, била е отменена и съм признат за невинно осъден;

***ДЕСЕТ ГОДИНИ след УВОЛНЕНИЕТО МИ ОТ Института за правни науки при БАН и Юридическия факултет при Софийския университет

ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ е ОТМЕНИЛО дисциплинарното ми уволнение като репресивно и е възстановило трудовите ми права.

Отделно от това

Народното събрание е приело „Решение“, обнародвано в „Държавен вестник“ брой 86 от 21 Октомври 1994 г., по силата на което „сведенията за организацията, методите и средствата при изпълнението на специфичните задачи на органите на Държавна сигурност, както и агентурната информация за тези органи, отнасящи се или свързани с периода до 13 Октомври 1991 г., НЕ СЕ СЧИТАТ ЗА СЪСТАВЯЩИ ДЪРЖАВНА ТАЙНА“.

Също така отделно от това

Народното събрание е приело „Закон за обявяване на комунистическия режим в България да престъпен“, обнародван в „Държавен вестник“ брой 37 от 5 Май 2000 г., по силата на който

ВИЗИРАНИТЕ ПО-ГОРЕ ДЕЙНОСТИ НА ОРГАНИТЕ

(и свързаните с тяхната дейност лица)

НА МВР, ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ, ПРОКУРАТУРИ И СЪДИЛИЩА са обявени за и признати за ПРЕСТЪПНИ ДЕЯНИЯ.

*************

Пето уточнение по съществото на казуса:

През 2002 г. съм получил документи, изпратени ми от Министерството на правосъдието, от текста на които е видно, че визираното съдебно дело по описа на Районния съд гр. Михайловград (днес Монтана) Е УНИЩОЖЕНО „по надлежния ред“, за който факт (или което обстоятелство) е бил съставен „Протокол“.

*************

Шесто уточнение по съществото на казуса:

в мое официално писмо от 21 Март 2002 г., адресирано до Главния прокурор изрично и пределно ясно съм записал, че въпреки абсолютно автентичните документи, съдържащи авторитетното твърдение, че това съдебно дело е било унищожено по надлежния ред,

съществуващите факти са абсолютно категорични, че въпросното дело и „днес е напълно и съвсем истински „живо и здраво““, „продължава да съществува в материалния свят“;

то се намира при мен;

че ми е предоставено от фамозния касоразбивач Иван Стоянов-Кубето,

който го е взел от касата на фамозния бивш шеф на Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност Димитър Христов Иванов.

От визираните документи е видно, че съм написал множество официални искания, адресирани до Прокуратурата, с които съм искал да бъде разследвано мистериозното „възкръсване“ на това съдебно дело и намирането му в касата на визирания шеф на комунистическата Държавна сигурност,

НО ЧЕ ДО ДНЕС ДОРИ ВЪОБЩЕ НЕ МИ Е ОТГОВОРЕНО.

От визираните документи е видно,

ЧЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И КОМУНИСТИЧЕСКАТА ДЪРЖАВА

СА ИНТЕНЗИВНО И БРУТАЛНО ПРИКРИВАНИ И БРАНЕНИ

в продължение на вече повече от двадесет гозини

И ОТ ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ И прокурорските и другите институции на ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКАТА ДЪРЖАВА.

*************

Седмо уточнение по съществото на казуса:

Макар и да имам предвид ноторно известната истина,

че БЪЛГАРСКИТЕ ПРОКУРОРИ, СЛЕДОВАТЕЛИ И СЪДИИ СА НЕЗАВИСИМИ

НАЙ-ВЕЧЕ ОТ САМИТЕ СЕБЕ СИ

И ПРЕДИ ВСИЧКО ОТ ПРАВОТО;

макар и всичките ми досегашни (в продължение на половин век) срещи с българските ПРОКУРОРИ, СЛЕДОВАТЕЛИ И СЪДИИ по категоричен начин да са ми дали да проумея, че

НА ВСЯКА МОЯ КОРЕКТНОСТ

ТЕ ОТВРЪЩАТ С НЕИМОВЕРНО ПЕРВЕРЗНА КУРВЕКТНОСТ;

все пак предявявам НАСТОЯЩЕТО ИСКАНЕ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ, при което настоявам да бъде разследвана извършената по визирания казус

ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ на визираните в доказателствения масив лица, а именно:

х1. Полковник Илия Шаренков, началник на ОУ на МВР Михайловград;

2. Старши лейтенант Йордан Василев, оперативен офицер на Държавна сигурност;

3. Капитан Любен Костадинов, високопоставен офицер и началник отделение на Държавна сигурност;

4. Д. Спасов, Началник отдел „КАО“ при Общинския народен съвет Михайловград;

5. Т. Петрова, Инспектор в Общинския народен съвет Михайловград;

6. Милчо Иванов, Кмет на село Клисурица;

7. Петър Каменов, съдия в Районния съд Михайловград;

8. Тошо Тошев, прокурор в Районната прокуратура Михайловград;

9. Александър Атанасов, съдия в Окръжния съд Михайловград;

10. Алексъндър Първанов, Съдебен заседател в Окръжния съд Михайловград;

11. Тодор Въцковски, Съдебен заседател в Окръжния съд Михайловград;

12. Александър Иванов Атанасов, Борислав Александров Иванов, Свободка Тодорова Тодорова, Цветанка Илиева Цекова, Ефросина Георгиева Георгиева –членове на Експертната Комисия, постановили НЕВЕРНИЯ ФАКТ, ЧЕ ВИЗИРАНОТО СЪДЕБНО ДЕЛО Е УНИЩОЖЕНО ПОРАДИ ЛИПСА НА АРХИВНА ЦЕННОСТ;

13. Служителите на Прокуратурата, на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на правосъдието,

които фактически са отказали да изпълнят задълженията си по повод и във връзка с моите искания за разследване на тук визирания казус,

които мои искания са датирани на 27 Юли 1998, г., 23 Декември 1998 г., 18 Декември 2001 г., 25 Декември 2001 г., 21 Март 2002 г., 25 Октомври 2004 г., 24 Август 2006 г.

*************

Раздел ІІІ:

Първо ЗАКЛЮЧИТЕЛНО уточнение

Като имам предвид ноторно известния факт, че в интерес на престъпниците от Мафията и от Специалните служби на държавата

разследващите полицейски и прокурорски органи

систематично и масово прилагат стратегията, при която вместо да предприемат съответното разследване, предприемат серия от телефонни обаждания и изпращания на призовки на гражданите, които се жалват и искат разследване,

ТУК И СЕГА ИЗРИЧНО И ПРЕДЕЛНО ЯСНО УТОЧНЯВАМ, ЧЕ ВСИЧКО, КОЕТО СЪМ ИМАЛ ДА КАЖА ПО ТУК ВИЗИРАНИЯ КАЗУС СЪМ ГО НАПИСАЛ НА ПРЕДЕЛНО ЯСЕН И НАПЪЛНО РАЗБИРАЕМ НОРМАТИВЕН БЪЛГАРСКИ ЕЗИК,

И ЧЕ АКО РАЗСЛЕДВАЩИТЕ ПОЛИЦЕЙСКИ И ПРОКУРОРСКИ ОРГАНИ ЕВЕНТУАЛНО СРЕЩНАТ ЗАТРУДНЕНИЯ В РАЗБИРАНЕТО НА СМИСЪЛА НА НАПИСАНОТО,

ТО ТЕ, ВМЕСТО ДА МИ СЕ ОБАЖДАТ ПО ТЕЛЕФОНА И ДА МИ ИЗПРАЩАТ ПРИЗОВКИ, В КОИТО ДА ТВЪРДЯТ, ЧЕ НАПИСАНОТО ОТ МЕН СЕ НУЖДАЕ ОТ „РАЗЯСНЕНИЯ“ И ДА ИСКАТ ДА СЕ ЯВЯ ПРИ ТЯХ, „ЗА РАЗЯСНЯВАНЕ“,

БИ ТРЯБВАЛО ДА СИ НАЗНАЧАТ ЕКСПЕРТИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, КОИТО ДА ИМ РАЗЯСНЯТ НАПИСАНОТО,

ИЛИ ДА МИ НАПИШАТ И ИЗПРАТЯТ В ПИСМЕН ТЕКСТ ЗА КАКВО ТОЧНО „РАЗЯСНЕНИЕ“ СТАВА ДУМА, ЗА ДА ИМ ОТГОВОРЯ ПО ОФИЦИАЛЕН ПИСМЕН НАЧИН.

Приложение: 101 (сто и една) последователно номерирани страници.

25 Март 2011 г. Янко Н. Янков

Ianko Iankov

2011-03-25

НАСТОЯВАМ ЗА ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА И ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКАТА ДЪРЖАВА - 3

http://vbox7.com/collection:708949

г-н Матиас Мартин Хьопфнер –

Посланик на Федерална Република Германия

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте!

Темите в блога

Links

Хипервръзки

Архив на блога

Абонирай се сега