Ianko Iankov: НАСТОЯВАМ ЗА ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА И ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКАТА ДЪРЖАВА

Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – виж.: „Настоявам за ОТГОВОРНОСТ за престъпленията на Комунистическата и посткомунистическата държава - 2”,

http://iankov.blogspot.com/2011/03/2.html

*************

Второ предварително уточнение:

Изрично и пределно ясно уточнявам,

ЧЕ ПРЕДИ ДА БЪДЕ НАДЛЕЖНО РЕГИСТРИРАН В „СЪДА“, НАСТОЯЩИЯТ ТЕКСТ Е ПРЕДОСТАВЕН НА РЕДИЦА ИНСТИТУЦИОНАЛНИ И ПЕРСОНАЛНИ, български и чуждестранни, АДРЕСИ.

Изрично и пределно ясно заявявам,

че няма да се съглася „Съдът“ да ми вменява или приписва друг казус с друг фактически състав и с друга правна квалификация,

каквато е константната практика на „съдиите“, осъществявана в изпълнение на волята на техните престъпни господари от Червената Мафия и от Специалните служби.

Изрично и пределно ясно заявявам,

че няма да се съглася „Съдът“ да ми прилага ченгеджийско-мафиотския трик, като НАГЛО И БЕЗОЧЛИВО твърди, че искът е предявен на основание на някакъв си Закон за отговорност на държавата,

КОЙТО ЗАКОН, ВСЪЩНОСТ, В ПРАКТИКАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ СЪДИЛИЩА Е ПРЕВЪРНАТ В

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ДЪРЖАВАТА,

И ПО-ТОЧНО ЗА ПРЕСТЪПНА ДЪРЖАВНА ЗАЩИТА

НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ И НА СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ.

Изрично и пределно ясно заявявам,

че няма да се съглася „Съдът“ да ми прилага ченгеджийско-мафиотски трикове, целящи да недопусне разглеждането на делото по същество в съдебно заседение,

каквато е константната практика на „съдиите“, осъществявана в изпълнение на волята на техните престъпни господари от Червената Мафия и от Специалните служби,

и че в крайна сметка настоящата съдебна процедура ще бъде предоставена на вниманието

не само на Европейския съд в Стразбург,

но и на европейската и световната интелектуална и политическа общност.

*************

Трето предварително уточнение:

Изрично, ясно и категорично уточнявам, че:

►от 1975 г. до днес аз, членовете на семейството ми, най-близките ми фамилни роднини и ръководените от мен обществени организации

сме били обект на повече от СТО И ШЕСТДЕСЕТ (160) отделни, конкретни и прецизно документирани престъпления,

шест от които са със смъртен резултат,

извършени от функционери на класическата комунистическа и на неокомунистическата (посткомунистическата) българска ПАРАВОЕННА ченгеджийско-мафиотска държавна власт;

►от 1990 г. досега съм депозирал в офиса на Главния прокурор повече от 500 (петстотин) конкретни искания за разследване на тези престъпления

И ЗА НАЛАГАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ НА ВИНОВНИТЕ,

но досега НЕ САМО не е било проведено нито едно законосъобразно разследване,

до днес НЕ САМО не съм получил абсолютно никакво НАКАЗАТЕЛНО И РЕПАРАТОРНО правосъдие,

НО ПОЧТИ В 95% ОТ СЛУЧАИТЕ ДОРИ ВЪОБЩЕ НЕ МИ Е ОТГОВОРЕНО;

►от 1990 г. досега както чрез традиционната и електронната поща, така и чрез лични посещения в посолствата съм депозирал в офисите на БАЗИРАНИТЕ В София европейски дипломатически представителства текстовете на визираните изложения до българските държавни институции –

като досега, обаче, не съм регистрирал абсолютно никаква тeхна заинтересованост за прилагане на принципите и нормите на международното право и европейското право

(включително и за прилагането на посветените специално на Човешките права и на Правосъдието Хагска програма и Стокхолмска програма);

който факт несъмнено има ясната доказателствена стойност, разкриваща публично известната „тайна“,

че базираните в България западни дипломатически представителства са изпратени тук, за да защитават престъпните интереси на Червената мафия, а не да защитават брутално потъпкваното Правосъдие и нарушените Човешки права на българските граждани;

►от 2008 г. досега съм завел пред Административния съд София-град голямо множество съдебни искове СРЕЩУ ПРЕДСТАВЛЯВАНАТА ОТ ПРАВИТЕЛСТВОТО БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА,

нито един от които не е бил разгледан и решен съгласно принципите и нормите на европейското, международното и българското Право,

поради което повечето от тях вече са депозирани в Европейския съд в Стразбург, а следващите чакат своя процедурен ред да заминат за там.

След като ПРЕЗ 2008 г. предприех стратегия на интензивно завеждане на съдебни дела ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ СЪДЕБНИ ИНСТИТУЦИИ ЗА РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА

и особено след като ПРЕЗ МАРТ 2009 г. предприех интензивна стратегия на завеждане на съдебни дела в МЕЖДУНАРОДНИЯ СЪД В СТРАЗБУРГ,

аз и членовете на семейството ми станахме обект на НОВА ИНТЕНЗИВНА ФОРМА на постоянни „добронамерени уведомления и предупреждения”,

че ако продължавам да търся правата си пред българските и пред европейските съдилища и институции,

спрямо мен и членовете на семейството ми ще бъдат проведени специални наказателни акции от специалните служби на държавата, които именно са виновни като разпоредители и като обезпечители на извършването на въпросните престъпни нарушения на правата ми и на правата на членовете на семейството ми.

Тъй като отказах да се съобразя с „добронамерените уведомления и предупреждения”

и освен това на 20 май 2010 г. депозирах пред Министър-Председателя на България и пред осем (8) чуждестранни дипломатически представителства специален текст, в който съм посочил факта,

че българските специални държавни служби упражняват върху мен мафиотски шантаж,

целящ да ме мотивира да спра да търся наказателно-съдебна и репараторна отговорност за нарушените ни права

(мои, на членовете на семейството ми и на ръководените от мен обществени организации),

на 10 юни 2010 г. върху имота ми в моето родно село (Клисурица, област Монтана) е било осъществено ПОКУШЕНИЕ, имащо недвусмисления характер на СЕМАНТИЧНО заплашително и предупредително ПОСЛАНИЕ, както и характера на недвусмислен ТЕРОРИСТИЧЕН АКТ,

а само десет дни след това, на 21 юни с. г. (2010), посред бял ден, около 15 часа, две очевидно професионално обучени лица ме нападнаха точно до Съдебната палата в София,

при което с категорично демонстративна цел направиха това точно пред охранителните видеокамери на Съдебната палата,

с един-единствен удар със железен предмет (нунчаку – nunchaku) счупиха рамото ми на пет парчета,

и въпреки че И Прокуратурата, И МВР са надлежно сезирани,

въпреки че е ноторно известен фактът

(съобщен както в Парламента, така и в медиите от няколко високопоставени лица от специалните слежби),

че в подчинената на Премиера и на Президента силова система на държавната власт съществува отряд за „мокри поръчки“, и че не само този отряд, но и други отдели на специалните служби действуват, като камуфлират операциите си като действия на улични банди,

до днес - вече повече от ДЕВЕТ месеци –

ПРОКУРАТУРАТА НЕ САМО НЕ Е ПРЕДПРИЕЛА АБСОЛЮТНО НИЩО ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ПОКУШЕНИЕТО,

НЕ САМО ДОРИ НЕ МИ Е ОТГОВОРИЛА ПО СЪЩЕСТВОТО НА МОИТЕ ИСКАНИЯ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ,

НО И ПО НЕЙНО (НА ПРОКУРАТУРАТА) РАЗПОРЕЖДАНЕ СА НАПРАВЕНИ НЯКОЛКО ЗЛОВЕЩИ ОФИЦИАЛНИ ОПИТИ ЗА ТАКАВА ЗЛОУПОТРЕБА С ПРАВОСЪДИЕ,

КАКВАТО ДОРИ И КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПРОКУРАТУРА НЕ СИ БЕ ПОЗВОЛЯВАЛА И НЕ БЕ ПОСМЯЛА ДА СЕ ОПИТА ДА НАПРАВИ СПРЯМО МЕН;

който факт има характера на категорично доказателство, че

престъплението има характера на специално оперативно мероприятие, извършено именно от визираните по-горе специални елиминационно-терористични отдели при Специалните служби,

И Е БИЛО ВЪЗЛОЖЕНО ОТ СВРЪХЕЛИТИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН на Червената мафия -

естествено, при конклудентното политическо, юридическо и прочее съгласие на корумпирани европейски управляващи елити.

Дори нещо повече -

Покушението от 21 юни 2010 г. обаче ми дава основание да считам НЕ САМО че целта е била да ме ударят по главата и да ме убият, и че съм оцелял по силата на случайността (и реакциите ми на бивш спортист),

НО И ЧЕ ЕДИНСТВЕНАТА ПРИЧИНА ЗА ТОВА ПОКУШЕНИЕ Е ИМЕННО

МОЯТА НЕПРЕКЛОННА СТРАТЕГИЯ,

НАСОЧЕНА КЪМ ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ

НЕ САМО ОТ ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ,

НЕ САМО ОТ МАФИОТСКАТА „ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКА“ НЕОКОМУНИСТИЧЕСКА И ПАРАВОЕННА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

НО И ОТ ЗАПАДНИТЕ „ДЕМОКРАТИЧНИ“ ПАРТНЬОРИ НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА РУСКАТА ЧЕРВЕНА МАФИЯ И НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРАВОЕНЕН ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ.

*************

Четвърто предварително уточнение:

Въпреки така посочената ТЕРОРИСТИЧНА СИТУАЦИЯ,

днес аз ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ЗАВЕЖДАМ ДЕЛА СРЕЩУ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРЕД БЪЛГАРСКИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

И ПРЕД СЪДА В СТРАСБУРГ -

естествено, съвсем не защото разчитам на тези съдилища,

А ЗАЩОТО СЧИТАМ, ЧЕ РАНО ИЛИ КЪСНО

въпреки ОБЕЗПЕЧИТЕЛНО-СЪУЧАСТНИЧЕСКАТА ВОЛЯ (РОЛЯ)

НА КОРУМПИРАНИ ЕВРОПЕЙСКИ

УПРАВЛЯВАЩИ ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТИ И ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ

(встъпващи като „демократични партньори”

на престъпния български клан на руската Червена Мафия),

ПРАВОТО ЩЕ ИЗПЛУВА НА ПОВЪРНОСТТА,

ТА МАКАР И КАТО УДАВНИК.

*************

Раздел ІІ:

Първо уточнение

по съществото на казуса

Настоящият Иск е предявен на основание

чл.7 от Конституцията на Република България,

чл.13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,

НОРМИТЕ И ПРИНЦИПИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ОБЩНОСТНО ПРАВО и

Стокхолмската програма на Европейския съвет,

ПРИ КОЕТО ПОДЧЕРТАВАМ, ЧЕ АКО „СЪДЪТ“ СЧИТА, ЧЕ НЕ Е ПРАВОМОЩЕН И КОМПЕТЕНТЕН ДА ПРАВОРАЗДАВА ВЪРХУ ОСНОВАТА НА ТАКА ВИЗИРАНИТЕ ПРАВНИ АКТОВЕ И ПРАВНИ ПРИНЦИПИ,

СЛЕДВА ИЗРИЧНО И ЯСНО ДА ЗАЯВИ ТОВА,

А НЕ НАГЛО И БЕЗОЧЛИВО ДА ТВЪРДИ, ЧЕ ИСКЪТ Е ПРЕДЯВЕН НА ОСНОВАНИЕ НЯКАКЪВ СИ БЪЛГАРСКИ ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА, КОЙТО ИМЕННО ЗАКОН „СЪДЪТ“ ИЗПОЛЗУВА КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА БЕЗОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА И НА ФУНКЦИОНЕРИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА РУСКАТА И НА ЕВРОПЕЙСКАТА МАФИЯ.

Тук изтъквам аргумента, че чл.5 ал.2 е предвидил „непосредственото действие” на „разпоредбите на Конституцията”, а чл.5 ал.4 е постулирал „предимството” на международните актове пред противоречащите им норми на вътрешното законодателство.

Изрично и ясно изтъквам тезата, че съгласно недвусмисленото съдържание на посочените нормативни текстове всеки правен субект в България има правото и държавата е длъжна да обезпечи възможността той да разполага с надеждни средства за защита срещу държавата не само чрез приложното поле на нормите на специалните закони, визиращи отговорността на държавата, но и директно на основание чл.7 от Конституцията.

Изрично и ясно изтъквам тезата, че във волевото съдържание на текста на чл.7 от Конституцията (който гласи, че „Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица”) недвусмислено ясно се съдържа конституционната представа, че

отговорността се носи директно именно от „държавата”, а не от нейните „органи” или „длъжностни лица”, които непосредствено са причинили вредите, и че

тази отговорност се носи именно

от универсалния правосубектен представител на държавата

– същият, който встъпва като такъв при взаимоотношенията на държавата както с международноправните субекти, така и с вътрешноправните субекти

– т. е. Правителството.

Освен това изрично акцентирам върху текста на чл.13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, съгласно който текст „Всеки, чийто права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действуващи при упражняване на служебни функции”.

Също така изрично, ясно и недвусмислено акцентирам върху тезата, че оповестеното през Април 2005 г. от „съдиите” от Общото събрание на гражданските колегии (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) Тълкувателно решение №3 от 2004 г., ПРОТИВОРЕЧИ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО И НА БЪЛГАРСКАТА КОНСТИТУЦИЯ.

Както е известно, съгласно текста на посоченото Тълкувателно решение на Върховния съд разпоредбата на чл.7 от Конституцията не е пряк път за защита, тъй като тя прогласява основен принцип, осъществяването на който трябва да се уреди със закон. Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че в случая „съдиите” от Върховния касационен съд са ИЗПОЛЗУВАЛИ обстоятелството, че техните тълкувателни решения са фактически необжалваеми в пределите на България, и именно върху основата на това фактическо обстоятелство тези „съдии” са си позволили да обосноват едно недвусмислено откровено ПРЕСТЪПНО ченгеджийско-мафиотско схващане, драстично противоречащо на текста на Конституцията, на текстовете на задължителните за България европейски и международноправни актове и на принципите на Правото.

Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че въпросните „съдии” СЪВСЕМ НЕСЛУЧАЙНО „са пропуснали” да мотивират решението си и да „обяснят” защо са приели, че посочената разпоредба на Конституцията „не е пряк път за защита”, а е само „принцип”; така, предвид драстичното нарушаване на основното изискване на Правото за обоснованост и мотивираност е напълно очевидно, че въпросното „решение” на т. нар. „съдии” е абсолютно немотивирано и необосновано.

Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че въпросното „решение” на тези „съдии” е драстично конфронтиращо се с изричния и пределно ясен текст на чл.5, ал.2 от Конституцията, съгласно който „разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие”.

Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че главните причини за това чудовищно „решение” на ОСГК на ВКС са поне две:

първо, това „решение” възпроизвежда мотивационния смисъл на съдържанието на чл.56, ал.3 от комунистическата Конституция и на чл.46 от комунистическия Закон за нормативните актове, съгласно които отговорността на държавата може да бъде реализирана само по ред, определен от закон, но не и чрез пряко прилагане на конституционна норма, както и че разпоредбите на нормативните актове трябва да бъдат тълкувани съгласно „правилата на социалистическия морал”;

и второ, всичките въпросни „съдии“ от Върховния съд просто продължават не само „да мислят по комунистически”, но и да действуват като комуноидно-ченгесарско-мафиотски марионетки, обосноваващи безотговорността на държавата, която както по-рано, така и сега просто продължава да е „инструмент” в ръцете на поредния престъпен комунистическо-мафиотски елит.

Също така тук, в моя Иск, пределно ясно изхождам от тезата,

че до влизането в сила на дял Трети на АПК (Административно-процесуалния кодекс) делата за отговорността на държавата и общините за вреди са били подлежали на разглеждане по общия исков ред от общите съдилица,

но че след 01 Март 2007 г., когато са влезли в сила нормативните разпоредби на дял Трети на АПК, абсолютно всичките дела за отговорност на държавата и общините ЗА ВРЕДИ са станали подсъдни именно и само единствено на административните съдилища и по реда на членове 203–207 от същия Кодекс;

и че след посочената дата общите съдилища са загубили правото и компетентността да образуват и разглеждат дела за търсене на отговорност за вреди от държавата и общините, тъй като такива дела са им били станали НЕПОДСЪДНИ, а ако към посочената дата при тези съдилища е било имало вече образувани такива дела, то те автоматично са подлежали на прекратяване и препращане на съответния административен съд.

*************

Второ уточнение

по съществото на казуса:

Първо: Приложено представям копия от 101 (сто и една) последователно номерирани страници, имащи статуса на Доказателства по казуса;

Второ: Предявявам искането „Съдът“ да изиска от Правителството (като универсален представител на българската държава) да представи и приложи към доказателствата по настоящето съдебно дело копия от онези намиращи се в правителствения патримониум материали и доказателства, които са визирани като основополагащи на взаимоотношенията по настоящият казус.

*************

Трето уточнение

по съществото на казуса:

От така тук приложените от мен и посочените (намиращи се в патримониума на Държавата) доказателства е видно, че:

след като през март 1982 г. съм уволнен от Института за правни науки при БАН и Юридическия факултет при Софийския университет (където съм имал статуса научен изследовател Първа степен и Главен асистент), съм се установил да живея живея при родителите ми в родното ми село Клисурица,

КЪДЕТО СЪМ ЗАПОЧНАЛ ДА НЕ УПРАЖНЯВАМ ОБЩЕСТВЕНОПОЛЕГЕН ТРУД и

откъдето съм ПРОДЪЛЖИЛ да отправям груби и открити нападки срещу установената политическа власт у нас, в които нападки се съдържали негативни в идейно-политическо отношение оценки за социалистическата действителност у нас;

От визираните доказателства е видно, че през това време съм бил

обект на няколко едновременно (успоредно) протичащи строго секретни оперативни разработки на различни отдели на Държавна сигурност,

носещи кодовите наименования „Криминално досие“, „Терорист“, „Дракон“, „Следствено дело на Главно следствено управление на ДС“, „Твърдоглавия“, „Злобара“, „Дивия“, „Гадния“ и „Скитник“.

От визираните доказателства е видно,

че в началото на месец март 1984 г. домът на родителите ми в село Клисурица е бил посетен от

политическия секретан на посолството на САЩ Джоузеф Кийл,

което посещение по онова време е имало характера на единственото посещение на западен дипломат в частен български дом в продължение на половинвековното комунистическо управление.

От визираните доказателства е видно,

че веднага след това посещение, още на 12 Март 1984 г. началникът на Окръжното управление на МВР е внесъл в регистратурата на Районния съд т. нар. „Предложение за прилагане на административна мярка по чл. 40-а от Закона за Народната милиция“, характерът на която е определен като „Принудително установяване в друго населено място“; от текста е видно, че „Предложението“ е съдържало 5 (пет) листя, а „Преписката“ е съдържала 152 (сто петдесет и два) листя.

*************

Четвърто уточнение

по съществото на казуса:

На 15 Март 1984 г. се е състояло съдебно заседание на наказателния състав на Районния съд,

ръководено от съдията Петър Каменов при обвинителното участие на прокурора Тошко Тошев и секретар-протоколчика Свободка Тодорова.

От визираните доказателства е видно, че същият ден, на 15 Март 1984 г. съдията Петър Каменов е постановил „Решение“, състоящо се от 5 (пет) плътно изписани машинописни страници, по силата на което е постановено

„ПРИНУДИТЕЛНО УСТАНОВЯВАНЕ в град Девня, окръг Варненски, за СКРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ“; ПРИ ТОВА ИЗРИЧНО Е ПОСТАНОВЕНО, че „Решението на подлежи на обжалване“ .

От визираните доказателства е видно, че мотивите на „Решението“ се свеждат до това, че:

***деецът не упражнява обществено-полезен труд;

***деецът редовно посещава западните посолства в София и преди всичко тези на САЩ, Франция, Германия, Италия и други, където лично е предоставял текстовете на множество свои писма и жалби, с които настоява за намеса на капиталистическите държави във вътрешните работи на българската държава;

***отделно от това деецът е изпращал с препоръчана поща същите текстове, които са били иззети или прихванати от ДС, и от които е видно, че деецът твърди, че неговите и на семейството му права се нарушават от държавната власт;

***в своите множество писма и изложения деецът уронва авторитета на партийните и държавните ръководства в Народна Република България;

***пред съда деецът не само не се признава за виновен, но дори вижда в съдебния процес срещу него нова провокация на държавни органи към него.

*************

Пето уточнение

по съществото на казуса:

ДВЕ ГОДИНИ ПО-КЪСНО,

На 15 Април 1986 г. Втори наказателен състав на Окръжния съд Михайловград, е провел съдебно заседание под ръководството на съдията Александър Атанасов, при участието на съдебните заседатели Александър Първанов и Тодор Въцковски и при секретар-протоколчика Елена Димитрова, при което е издал „Решение“, с което е отменил наложената преди две години наказателна мярка „принудително установяване в друго населено место“. Мотивите са, че след като деецът Янков е пребивавал известно време в Девня, той е бил арестуван, осъден и се намира в затвора.

*************

Шесто уточнение

по съществото на казуса:

***след частичното изтърпяване на наложеното ми принудително установяване в друго населено место и

след пълното изтърпяване на наложеното ми наказание от ШЕСТ ГОДИНИ И ПОЛОВИНА лишаване от свобода,

на 30 Март 1990 г. Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд на България е постановило „Решение № 10“, по силата на което

присъдата ми от 1984 г. е била призната за постановена при пълна липса на изискуемите от закона доказателства, била е отменена и съм признат за невинно осъден;

***ДЕСЕТ ГОДИНИ след УВОЛНЕНИЕТО МИ ОТ Института за правни науки при БАН и Юридическия факултет при Софийския университет ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ е ОТМЕНИЛО дисциплинарното ми уволнение като репресивно и е възстановило трудовите ми права.

Отделно от това

Народното събрание е приело „Решение“, обнародвано в „Държавен вестник“ брой 86 от 21 Октомври 1994 г., по силата на което „сведенията за организацията, методите и следствата при изпълнението на специфичните задачи на органите на Държавна сигурност, както и агентурната информация за тези органи, отнасящи се или свързани с периода до 13 Октомври 1991 г., НЕ СЕ СЧИТАТ ЗА СЪСТАВЯЩИ ДЪРЖАВНА ТАЙНА“.

Също така отделно от това

Народното събрание е приело „Закон за обявяване на комунистическия режим в България да престъпен“, обнародван в „Държавен вестник“ брой 37 от 5 Май 2000 г., по силата на който

ВИЗИРАНИТЕ ПО-ГОРЕ ДЕЙНОСТИ НА ОРГАНИТЕ НА МВР, ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ, ПРОКУРАТУРИ И СЪДИЛИЩА са обявени за и признати за ПРЕСТЪПНИ ДЕЯНИЯ.

*************

Седмо уточнение

по съществото на казуса:

***През 2002 г. съм получил документи, изпратени ми от Министерството на правосъдието, от текста на които е видно, че визираното съдебно дело по описа на Районния съд гр. Михайловград (днес Монтана) Е УНИЩОЖЕНО „по надлежния ред“, за който факт (или което обстоятелство) е бил съставен „Протокол“.

*************

Осмо уточнение

по съществото на казуса:

в мое официално писмо от 21 Март 2002 г., адресирано до Главния прокурор изрично и пределно ясно съм записал, че въпреки абсолютно автентичните документи, съдържащи авторитетното твърдение, че това съдебно дело е било унищожено по надлежния ред,

съществуващите факти са абсолютно категорични, че въпросното дело и „днес е напълно и съвсем истински „живо и здраво““, „продължава да съществува в материалния свят“;

то се намира при мен;

че ми е предоставени от фамозния касоразбивач Иван Стоянов-Кубето,

който го е взел от касата на фамозния бивш шеф на Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност Димитър Иванов;

От визираните документи е видно, че съм написал множество официални искания, адресирани до Прокуратурата, с които съм искал да бъде разследвано мистериозното възкръсване на това съдебно дело и намирането му в касата на визирания шеф на комунистическата Държавна сигурност,

НО ЧЕ ДО ДНЕС ДОРИ ВЪОБЩЕ НЕ МИ Е ОТГОВОРЕНО.

От визираните документи е видно,

ЧЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И КОМУНИСТИЧЕСКАТА ДЪРЖАВА

СА ИНТЕНЗИВНО И БРУТАЛНО ПРИКРИВАНИ И БРАНЕНИ

И ОТ ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ И ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКАТА ДЪРЖАВА.

*************

Девето уточнение

по съществото на казуса:

Тъй като изхождам от тезата, че би било нормално българският съд да е ангажиран със залегналата в Правото идея,

че всички чуждестранни и международни политически, държавни и финансови формирования и институции,

които се намират в състояние на

партньорска, коалиционна, федеративна, конфедеративна, договорна или каквато и да е друга официална юридическа или фактическа форма на ангажираност с българската официална държавна власт -

и които, освен това,

не само са придавали политическа легитимност и финансова подкрепа и обезпеченост на тази власт,

но и директо са препоръчвали извършването на престъпни деяния

или не са протестирали по изричен или конклудентен начин

срещу (не са се противопоставяли на)извършването на престъпни деяния от българската държавна власт -

са както съучастници във визираните престъпни актове и дейности на българската държавна власт,

така и солидарно деликтно и репараторно отговорни.

В контекста на това съображение обръщам специално внимание върху факта, че в началото на месец Октомври 2008 г. българското Правителство, представлявано от Министерството на правосъдието, бе организирало специален тържествен публичен форум, на който бе обявен текстът на Специалния Доклад на Световната банка;

и че по време на този форум Световната банка официално е препоръчала на българското Правителство да вземе драстични мерки за ограничаване на лавинообразното нарастване на гражданските и административните дела срещу държавата, и че в частност като един от начините за извършването на това тя е препоръчала не само да бъдат увеличени съдебните такси, но и да бъде осъществено свеждането на икономическото състояние на българските граждани до тотална невъзможност да отделят средства за осъществяване на своята съдебна защита срещу престъпния произвол на държавата.

Във връзка и по повод на тези препоръки на Световната банка декларирам следното:

Първо, че историята на политическите и правните идеи, учения и практически реализации категорично свидетелствува, че именно престъпната комунистическа идеология и практика са онези сили, които никога не са се съобразявали и никога не се съобразяват със синтезираните в правните идеи и правните норми хуманистични идеали и завоевания на човечеството;

Второ, че именно смазващата човека и неговото достойнство престъпна комунистическа практика е онова зловещо явление, което винаги е препоръчвало намаляването на броя на съдебните дела да става чрез смазването на икономическия и волевия потенциал на хората, а не чрез създаването на такава система за зачитане на човешките и правните ценности, при която гражданите реално да нямат основания да се обръщат към съдилищата за правосъдие; и

Трето, че в този именно смисъл

отправената към българското Правителство

официална препоръка на Световната банка

има характера на най-зловеща съвременна форма на проявление на онзи тип препоръки,

които не много отдавна институции като КПСС и СССР отправяха към периферните структури на ръководената от тях Империя на Злото.

Тъй като срещу тази височайша препоръка на Световната банка не протестира нито една от държавите-членове на Европейския съюз, нито самият Европейски съюз, нито Съветът на Европа, нито Стразбургският съд за защита на човешките права, тази фактическа съвкупност несъмнено е категорично доказателство, че всичките тези институции косвено или директно обслужват интересите на престъпната власт на българския комунистически елит, трансформиран в мафиотски и легитимиран като „европейски”.

Несъмнено съществено важен щрих към така обрисуваната картина е и фактът, че в началото на 2009 г. поощряваната от австрийското правителство „Райфайзен банк” нагло и демонстративно нареди на българското правителство „да се върне към едно много ниско ниво на трудовите възнаграждения”; при което това „височайше нареждане” е било дадено в контекста на многобройните констатации на редица световни и европейски изследователски центрове, съгласно които констатации нивото на икономическите приходи на българите и стандартът на живота в България много отдавна са определени като ориенталски, азиатски и африкански, но не и европейски.

А тази престъпна воля на въпросната европейска банка несъмнено е недвусмислен израз за наличието на специална стратегия, насочена към драстично възпрепятствуване на достъпа на българските граждани до правосъдие и за икономическо обезпечаване не само на наказателно-правната, но и на гражданско-правната безотговорност на българския клан на руската Червена Мафия.

В контекста на всичко това тук и сега

предявявам пред българския „Съд“ изрично и ясно формулираното искане

да привлече и да конституира като ответници - солидарно деликтно и репараторно отговорни - още и следните юридически лица:

Първо: Световната Банка, отделно и заедно с нейното Постоянно представителство в България, бул. „Драган Цанков” №36, сграда „Интерпред - Световен търговски център”, блок А, етаж 5, 1113 (1087) София;

Второ: Международния валутен фонд, отделно и заедно с неговото Постоянно представителство в България, площад „Александър Батенберг” №1, 1000 София;

Трето: Европейската банка за възстановяване и развитие, отделно и заедно с нейното Постоянно представителство в България, ул. „Московска” № 17, 1000 София;

Четвърто: Правителството на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Московска” №9, 1000 София;

Пето: Правителството на Кралство Белгия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, пл. „Велчова завера” №1 , 1164 (1126) София;

Шесто: Правителството на Федерална Република Германия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Фредерик Жолио-Кюри” №25 , 1113 София;

Седмо: Правителството на Република Франция, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Оборище” №27-29 , 1504 София;

Осмо: Правителството на Съединените американски щати, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, кв. „Лозенец”, ул. “Козяк” № 16 , 1407 София;

Девето: Правителството на Конфедерация Швейцария, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Шипка” №33 , 1000 София;

Десето: Висшето ръководство („Правителството“) на Европейската Комисия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Московска“ №9, 1000 София.

Единадесето: Правителството на Руската федерация (като десетилетен господар на стоящата над всяко българско правителство наследница на Червената армия руска Червена Мафия), отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, бул. „Драган Цанков“, №28, 1113 София.

*************

Десето уточнение

по съществото на казуса:

Макар и да имам предвид ноторно известната истина,

че БЪЛГАРСКИТЕ „СЪДИИ“ СА НЕЗАВИСИМИ

НАЙ-ВЕЧЕ ОТ САМИТЕ СЕБЕ СИ

И ПРЕДИ ВСИЧКО ОТ ПРАВОТО;

макар и всичките ми досегашни (в продължение на половин век) срещи с българските „съдии“ по категоричен начин да са ми дали да проумея, че

НА ВСЯКА МОЯ КОРЕКТНОСТ

ТЕ ОТВРЪЩАТ С НЕИМОВЕРНО ПЕРВЕРЗНА КУРВЕКТНОСТ;

все пак предявявам настоящия

ПЕТИТУМ:

От така посочените факти и обстоятелства е видно, че

БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, чийто НАЙ-ОБЩ И УНИВЕРСАЛЕН ПРАВОСУБЕКТЕН ИНСТИТУЦИОНАЛЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ Е ИМЕННО МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ (ПРАВИТЕЛСТВОТО),

е извършила деяния,

с които драстично е нарушила НЕПОСЛЕДСТВЕНО МОИТЕ И КОСВЕНО НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО МИ

(сина ми Камен, брат ми Камен, майка ми Евтима, баща ми Никола, дядо ми Янко)

гарантирани от Правото и от Закона конкретни лични права и интереси,

с което по злосторен начин е предизвикала вредни последици,

оценени от мен в посочения в Иска паричен размер.

От така посочените факти и обстоятелства е видно, че БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА не е щяла да има наглото престъпно самочувствие и усещане за безотговорност, които е демонстрирала по време на злодеянията си,

ако не е имала съучастническата и другарската политическа и финансова подкрепа и обезпеченост на посочените в Иска ми

чуждестранни държавни и финансови формирования и институции,

които също така следва да носят (и да понесат) солидарна отговорност.

При така посочените факти и обстоятелства пледирам пред надлежния български съд да извърши необходимото съдебно разследване и да постанови решение, с което да осъди ответниците да ме обезщетят за посочените по-горе умишлено причинени ми вредни последици и да ми заплатят предявената от мен искова претенция, законната лихва и направените съдебни разноски.

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са посочени по-горе.

Приложение № 1: копия от 101 (сто и една) ПОСЛЕДОВАТЕЛНО НОМЕРИРАНИ страници;

Приложение № 2: копия от Иска и приложенията към него за надлежно връчване на ответниците;

Посочвам: посочените в приложението намиращи се в патримониума на българската държава преписки и отделни документи

и настоявам „Съдът“ да ги изиска и приложи към доказателствата по делото;

Посочвам: необходимостта „Съдът“ да даде изрично указание на ответниците да представят своите писмени становища;

Друг вид приложение: финансов банков документ, удостоверяващ факта, че е внесена законоустановената държавна такса.

24 Март 2011 г. Янко Н. Янков

Ianko Iankov

2011-03-23

НАСТОЯВАМ ЗА ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА И ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКАТА ДЪРЖАВА - 2

http://vbox7.com/collection:708949

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте!

Темите в блога

Links

Хипервръзки

Архив на блога

Абонирай се сега