Address for letters:
Янко Николов Янков –
Гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6,
ап. 38, 1172 София
Ianko N. Iankov
Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria
Web sites:
================================================================
16 Септември 2012 г.
До г-н Симеон Генов
–
кмет на село Крамолин – 5429,
община Севлиево, област Габрово
І.
Дълбокоуважаеми господин Кмете,
както много добре знаете, моята съпруга
Елка Петкова е дъщеря на сестрата на Вашата съпруга, което обстоятелство, съгласно официалната традиционна българска
номенклатура на родството по отношение както на нея, така и на мен, Ви
придава високоавторитетния почетен статус „Вуйчо“.
Е, наистина строго
формално погледнато, Вие не сте Владика
и аз не бих имал основанието да се гордея и да се хваля, че имам „Вуйчо
владика“.
Все пак, обаче, Вие сте Кмет; при това, доколкото зная, кметувате
вече повече от 30 (тридесет) или дори повече от 40 (четиридесет) години,
което си е напълно завидно реално държавновластническо пълновластие,
с каквото никога не е бил могъл да разполага не само нито един от
ченгесарските полковници от Българската православна църква (Патриарх или
Владика),
не
само нито един от полковниците и генералите от българския филиал на съветска
Червена армия и нейната Червена Мафия,
но
дори и самият Патриарх на българското Народовластие
Тодор Живков.
Наистина, дълбокоуважаеми
господин Кмете и мой обичен Вуйчо, за мен е същинска загадка отговорът
на въпроса „Как точно, по къкъв начин, през всичките тези неколко десетилетия
(почти половин век!!!), Вие сте успявал да се удържате на върха на властта, с
която сте разполагал?“.
И знаете ли защо се учудвам?
Защото когато преди много
години, в началото на 80-те години, държавната власт, на която Вие по същото това
време предано сте служели, не само абсолютно противозаконно ме уволни от
работата ми като преподавател (Главен
асистент) в Юридическия факултет на Софийския университет и като научен
изследовател Първа степен в Българската академия на науките, но и абсолютно
противозаконно ме арестува и ме осъди на 12 (дванадасет) години затвор
при строг режим на изтърпяване (при който две години и четири месеци не само не съм виждал слънчева светлина в
килията без прозорци, но и въобще не съм напускал килията, която бе по размери
много по-малка от Вашата селска баня или тоалетната Ви в двора);
та, тогава, един мой вуйчо
(съпруг на сестрата на баща ми), който далеч преди това бе вербуван от Държавна сигурност и често пъти бе
участвувал в кървавите наказателни акции по „охраната“ на сръбската граница, бе написал официално писмо до Наказателната
колегия на Софийския градски съд, с което бе поискал да ме осъдят на смърт и да
му възложат на него той да изпълни присъдата, след което лично да ме хвърли в
ямата край селото, където се хвърлят умрелите болни животни.
Та, моето учудване относно
Вас, дълбокоуважаеми
господин Кмете и драги ми Вуйчо, е свързано с обстоятелството, че въпреки
тези несъмнено изключително високи патриотични заслуги на визирания мой вуйчо,
той, макар и да имаше същото образование като Вашето, въобще не можа да заслужи
да стане кмет на селото (макар че имаше такъв мерак).
Поради което се питам, драги
ми Вуйчо: „Вие какво повече от това сте бил направил, за да заслужите да бъдете Кмет
както по онова време, така и по това, днешното, още по-переверзно от онова,
време?!?“
ІІ.
Наистина, дълбокоуважаеми
господин Кмете и драги ми Вуйчо, през изтеклите 20 (двадесет) години
откакто се познаваме, ние с Вас сме се виждали само два пъти – веднъж на
погребението през 1998 г. на майката на моята съпруга, и втори път - точно преди един
месец, на погребението на бащата на моята съпруга.
Надявам се, дълбокоуважаеми
господин Кмете и драги ми Вуйчо, да си спомняте, че единствените
разменени между нас думи беха точно на гроба на Вашия баджанак; че те станаха в
контекста на непосредствена ситуация, при която аз останах докрая на погребалния
ритуал, а Вие със съпругата си побързахте да напуснете мястото преди края на
ритуала; което, според мен, Вие направихте водени единствено от съображението
да избегнете възможността по-късно, след края на погребението, ние с Вас да имаме
възможността и времето си разменим няколко колкото чисто човешки, толкова и
напълно делови думи.
Става дума за това, дълбокоуважаеми
господин Кмете и драги ми Вуйчо, че Вие се доближихте до мен, при
това зад гърба ми (този именно елемент - „зад гърба ми“ - има
изключително симптоматична и семантична стойност!!!), набързо ми
казахте да Ви изпратя документа, който предния ден ми бе даден от служебното лице
на община Севлиево, който документ е наречен „Препис-извлечение от Акт за смърт“;
при това Вие недвусмислено
ясно ми дадохте аз да разбера, че става дума аз да Ви изпратя именно
оригиналния документ, даден ни от общината; за да можете Вие, в качеството си
на официално държавно длъжностно лице (макар и по съвместителство и в
качеството си на Вуйчо!) още на другия ден да ни изпратите в София документ,
наречен „Удостоверение за наследници“.
Става дума за това, дълбокоуважаеми
господин Кмете и драги ми Вуйчо, че самото Ваше предложение ми прозвуча
малко нескопосано и непрофесионално; тъй като, ако не ме лъжат професионалните
ми знания на професор по правни науки, длъжностните лица от община
Севлиево са професионално и служебно длъжни в изключително кратък срок да Ви
изпратят този именно документ; поради което и Вашето искане ние да Ви изпратим
притежавания от нас такъв оригинален документ на мен ми се стори, че има
характера на зле замаскирано оперативно мероприятие на специалните служби (ДАНС),
с които (и с
предшествениците на които) аз вече половин век имам изключително „топлата любов“,
наречена война на живот и на смърт.
Става дума за това, дълбокоуважаеми
господин Кмете и драги ми Вуйчо, че както още на тогавашната секунда,
така и особено днес, един месец от тогава, аз проявявам склонността да считам,
че това именно Ваше искане е имало и има характера на зле прикрита, но важна цел,
същността на която е била, ако сглупим да Ви дадем нашияоригинален документ, после
ние да бъдем лишени от възможността да оперираме с този документ.
Както несъмнено сте
констатирал и знаете, с препоръчано писмо, датирано 16 Август т.г. (Разписка №000359/PS1172992DEXI), моята съпруга Елка Петкова Ви е изпратила както текста на официалното
си искане да й пратите документ „Удостоверение за наследници“, така и
нотариално заверено копие от искания от Вас документ. Е, ние не изпълнихме Вашето
искане да Ви пратим оригиналния документ и вместо него Ви пратихме само нотариално заверено копие от същия.
Както несъмнено много
добре знаете, дълбокоуважаеми господин Кмете и драги ми Вуйчо, точно вчера,
15 Септември, е изтекъл добре познаният Ви още от времето на Вашето блажено
комунистическо кметуване срок от един
месец, през който, съгласно и тогавашните и сегашните Ви лични
ангажименти и инструкции на тайните служби, е трябвало да имате време да съгласувате
поведението си с тех и да направите каквото Ви кажат.
Впрочем, систематичното и
европейското схващане за Право и Закон изисква този
срок да не е „един месец“, а да има характера на така наречения „разумен срок“,
който в случая би трябвало да е веднага
или в краен случай не повече от няколко дни след получаването на
официалното искане за издаване на такъв документ.
До днес, обаче, Вие не сте ни изпратили
такъв документ!
Така че, дълбокоуважаеми
господин Кмете и драги ми Вуйчо, предвид на фактите и обстоятелствата, изрично и пределно ясно Ви
обвинявам в престъпна съпричастност към насочената срещу мен и
членоввете на моето семейство политически мотивирана геноцидна престъпна
дейност на специалните служби.
И, естествено, Ви давам
напълно безплатния правен съвет да се защитите от моето обвинение.
ІІІ.
Дълбокоуважаеми господин Кмете и
драги ми Вуйчо, макар и образователната Ви грамотност да не го е
изисквала и да не го изисква, все пак убеден съм, че практиката Ви през изтеклите
години на Вашето кметуване весъмнено Ви е дала възможността да знаете, че както
комунистическата, така и посткомунистическата власт са упражнявали и упражнават
спрямо политически неприемливите за тех отделни личности, семейства и слоеве, стратегията на геноцид;
и
че един от водещите видове е икономическият геноцид,
същността
на който се състои в тотално лишаване на
„обектите“ от икономическите основи на техния нормален живот
и постигането на ефекта тези „обекти“ да живеят кратък и максимално некачествен
живот, след което бързо да изчезнат и да се озоват в статистическата графа на
„редуцираното население“.
Та, в контекста на това, дълбокоуважаеми
господин Кмете и драги ми Вуйчо, трябва да споделя с Вас моята
категорична констатация, че откакто през 1992 година аз заживях с Вашата
племенница Елка Петкова, с голяма част от нейните близки или далечни роднини се
случиха събития, единственото разумно и реално обяснение на които е, че тези
хора са били шантажирани и ангажирани от специалните служби така, че да
направят всичко възможно съпругата ми да загуби всички възможни имоти, които
притежава реално и обективно, или перспективно като наследство.
Така, намиращият се в
Габрово апартамент, на който тя е реален съсобственик с Румян Радков, абсолютно противозаконно, престъпно и при несъмненото покровителствуване от специалните служби, абсолютно
тайно от нея е бил продаден, а вербуваният от службите и от Мафията Р. Радков
просто фалирал и ... бил заставен да постъпи по същия начин и с апартамента в
София, относно продажбата на който ролята на специалните служби е драстично
очевидна;
доказателствата за тази престъпна дейност са предоставени лично от мен и
на Главния прокурор, и на Премиера, и на Министъра на вътрешните работи;
а след като после техните престъпни
джелати от Министерството на вътрешните работи се опитаха да шантажират
съпругата ми, за да я принудят да се откаже да търси правата си;
и след като в отговор на това аз ги зашлевих с публикувани в Интернет
текстове;
те млъкнаха и мълчаливо отказаха да отговарят каквото и да е;
но все пак фактически ми
„отговориха“ като на 21 Юни 2010 г. се опитаха
да ме убият, при това точно пред видеокаремите на Съдебната палата в София.
От друга страна, дълбокоуважаеми
господин Кмете и драги ми Вуйчо, далеч преди да умре, при това по
времето, когато аз в известен смисъл и до известна степен бех на върха на
политиката, майката на съпругата ми бе имала смелостта и доблестта да сподели с мен
някои неща относно шантажите, на които е била подложена от специалните служби с
настоявания да се противопостави на моя брак с дъщеря й.
При това, „странно“
е, че след като тя отказала да се подчини на шантажьорите, съвсем наскоро тя „внезапно“
заболя, после почина, и ... въпреки че оттогава досега аз не съм спирал
да настоявам да получа медицинската документация и най-вече епикризата на
нейното заболяване, до днес такива документи не са ми дадени;
а това според мен е категорично
доказателстово, че нейната смърт е била предизвикана и обезпечена от
шантажьорите от специалните служби, на които тя е била отказала да се подчини.
Впрочем, дълбокоуважаеми
господин Кмете и драги ми Вуйчо, ползувам случая да поискам да се проявите както като Кмет, така и като Вуйчо, и да ми дадете пълна и реална информация, имаща
характера на отговор на въпроса:
„След като както Вашата съпруга,
така и майката на моята съпруга,
като сестри са били реални наследници на своите наследодатели,
КАКВО Е БИЛО СТАНАЛО, ЧЕ Е
ОБЕЗПЕЧИЛО ФАКТА, ЧЕ АБСОЛЮТНО ЦЯЛОТО - И НАСЛЕДСТВЕНОТО, И ПРИДОБИТОТО
ИМУЩЕСТВО НА ВЕЛИЧКА ХРИСТОВА ПЕТКОВА
ПРОСТО ЛИПСВА И НЕЙНАТА
ДЪЩЕРЯ НЕ Е ПОЛУЧИЛА АБСОЛЮТНО НИЩО СЛЕД НЕЙНАТА СМЪРТ?“
Аз и съпругата ми, се надяваме,
дълбокоуважаеми
господин Кмете и драги ми Вуйчо, да се консултирате както с надежден
адвокат, така и с господарите си от специалните служби, така и с Вашия световно известен син Антон Генов,
И ДА ПРОЯВИТЕ БЛАГОРАЗУМИЕТО ДА МИ ОТГОВОРИТЕ В
РАЗУМЕН СРОК.
16 Септември 2012 г. Янко Янков: . . . . . . . . . . .
Няма коментари:
Публикуване на коментар