Address for letters:
Янко Н. Янков –
Гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6,
ап. 38, 1172 София
Ianko N. Iankov
Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria
Web sites:
================================================================
04 Август 2012 г.
До Европейския съд
за защита на правата на човека
при Съвета на Европа
67075 Страсбург, Франция
Към:
И С К (Жалба)
№9/17 Декември 2010 г.
от Янко Николов
Янков –
гражданин на
Европейския съюз
България, 1172 София,
ж. к. „Дианабад”, блок 4, вход 1, етаж 6, ап.
38
Срещу: Република България
по повод и във връзка с
Постановление за отказ да се
образува
досъдебно наказателно
производство по прокурорска
преписка № 9316/2009 на Софийска
градска прокуратура,
бул. „Витоша“ № 2, 1040 София
І.
Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен
можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на
посочените по-горе (в логото) електронни адреси.
На същите адреси можете да
прочетете и настоящия текст: – виж: „Към: Иск № 9 от 17 Декември 2010 г.,
предявен пред Европейския съд в Страсбург”,
ІІ.
Обръщам внимание върху
факта, че още на 17 Декември 2010 г. надлежно съм адресирал и
изпратил до Европейския съд за защита на
правата на човека при Съвета на Европа, 67075 Страсбург, Франция състоящ
се от 18 (осемнадесет) страници т. нар. Иск (Жалба).
Обръщам внимание върху
факта, че притежавам 1 (една) страница от официална документация, издадена от
българските пощенски служби, от която е видно, че на 17.12.2010 г. , в 17 часа
и 21 минути български пощенски служител е приел пощенска пратка с тегло 950
грама, която е адресирана до Европейския съд за защита на правата на човека при
Съвета на Европа, 67075 Страсбург, Франция.
Освен това, обръщам
внимание върху факта, че притежавам 1 (една) страница от официална
документация, имаща надлежната официална форма на т. нар. Известие за получаване/доставяне
на пощенска пратка, от която е видно, че на
03.01.2011 г. визираната пощенска пратка е била получена от адресата
- Европейския съд за защита на правата на човека при Съвета на Европа, 67075
Страсбург, Франция.
ІІІ.
Изрично
и ясно декларирам, че оттогава досега не съм получил абсолютно
никакъв отговор от каквото и да е официално лице от Европейския съд за
защита на правата на човека при Съвета на Европа, 67075 Страсбург, Франция, от
който отговор да е видно какво е предприел Съдът по повод и във връзка с
визираната моя официална Жалба.
По повод и във връзка с това
официално питам: „Кого защитава Европейският съд в
Страсбург – правата на чонека или българския клан ра руската Червена мафия?“.
ІV.
Изрично
и ясно декларирам: ИЗРИЧНО, ЯСНО И КАТЕГОРИЧНО
ПРОТЕСТИРАМ срещу манипулативните админастритивно-канцеларски
действия на работещото в Европейския
съд българско МАФИОТСКО ЧЕНГЕ, изпълняващо длъжността „Административен секретар“ – което, често пъти без да изписва името
си, макар понякога и да го изписва,
има
навика „за
процесуална икономия“, БЕЗ МОЕ ЗНАНИЕ И СЪГЛАСИЕ да обединява в една
Жалба и в една съдебна процедура изпращаните от мен две или повече отделни
Жалби.
С
ТЕЗИ НЕГОВИ, НЕДОПУСТИМИ СПОРЕД МЕН, АДМИНИСТРАТИВНО-СЪДЕБНИ ДЕЙСТВИЯ, ТОВА ЕВРОПЕЙСКО
ДЛЪЖНОСТНО ЛИЦЕ БРУТАЛНО НАРУШАВА
КАКТО
МОЯТА СУВЕРЕННА ИЩЦОВА ВОЛЯ,
ПРИНЦИПИТЕ
И НОРМИТЕ НА КОНВЕНЦИЯТА,
ТАКА
И ПРИНЦИПИТЕ И НОРМИТЕ НА СТОКХОЛМСКАТА ПРОГРАМА.
Считам, че съдебна
процедура при прилагането на принципа „за процесуална
икономия“ е допустима само при съгласието на страните и не може да бъде натрапвана
нито от Съда, нито от административните служители на Съда. Иначе, по-добре да
се върнем към „процесуалната икономия“ на
съдебния процес от времето на сталинските тричленни съдебни състави в СССР.
(Освен ако Европейският съюз и Съветът на Европа претендират да са Вторият Съветски съюз).
V.
Обръщам внимание върху
факта, че във визираната моя официална Жалба
изрично и ясно съм написал следният текст:
„Въпреки
така посочената ТЕРОРИСТИЧНА СИТУАЦИЯ,
днес аз
ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ЗАВЕЖДАМ ДЕЛА ПРЕД СЪДА В СТРАСБУРГ -
естествено, съвсем
не защото разчитам на този съд,
А ЗАЩОТО СЧИТАМ, ЧЕ
РАНО ИЛИ КЪСНО
въпреки ОБЕЗПЕЧИТЕЛНО-СЪУЧАСТНИЧЕСКАТА ВОЛЯ (РОЛЯ)
НА КОРУМПИРАНИ ЕВРОПЕЙСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТИ И ИНСТИТУЦИИ
(встъпващи като „демократични партньори” на престъпния
български клан на руската Червена Мафия),
ПРАВОТО ЩЕ ИЗПЛУВА НА
ПОВЪРНОСТТА,
ТА МАКАР И КАТО УДАВНИК.“
VІ.
Обръщам внимание върху
факта, че във визираната моя официална Жалба
изрично и ясно съм написал следния текст:
„Приложено
представям 347 (триста четиредесет и седем) последователно номерирани страници
копия от документацията по визираната прокурорска преписка №9316/2009 на
Софийска градска прокуратура, съдържаща 39 (тридесет и девет)
документални единици.
От
приложените доказателства е видно, че на 12 Март 2007 г. съм започнал да
предоставям на българската прокуратура серия от официално регистрирани ИСКАНИЯ ЗА
РАЗСЛЕДВАНЕ НА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ, имаща
характера на геноцидна държавна стратегия,
организирана
и системно провеждана от всички посткомунистически правителства и изразяваща се в:
евгеника
(евгенетика), социално-медицински геноцид, медикаментозен
геноцид, пенсионен геноцид, образователно-професионален геноцид, социално-икономически
геноцид, държавен тероризъм (терористично насилие), извънсъдебни убийства, множество
други форми на ежедневно животоосакатяващо и животоотнемащо геноцидно насилие и
изтребление на гражданите на България.
От издаденото
на 04 Септември 2009 г. от Софийския градски прокурор Постановление (виж стр.304)
е видно, че
първоначално
всичките тези мои официални искания за разследване на извършените престъпления
просто са били унищожавани, без да бъдат разглеждани, и че прокурорската преписка е била образувана
едва през месец Юли 2009 г.
От текста
на същото „Постановление за отказ да се образува досъдебно наказателно
производство“ е видно, че
това Постановление е било издадено без да бъдат
извършвани каквито и да било
предварителни проверки на изнесените факти и обстоятелства,
При това, обръщам
специално внимание върху факта,
че във
всичките тези мои официално предявени искания за разследвания се срещат не
повече от няколко констатирани лично от самия мен престъпни факти и
обстоятелства,
като всичките
такива факти и обстоятелства са представени като прецизни цитати и позовавания,
взети
от официалните печатни и електронни издания на голямо множество специални
научни изследвания и изявления на водещи специалисти от всички сфери на
българската реалност,
включително
и от световноизвестни европейски и други изследователски центрове и специалисти.
В този именно смисъл цялата
моя дейност в това отношение се е свеждала до и не е надхвърляла характера на
прецизно адвокатско посочване на информационните източници,
върху
основата на които се гради и претенцията ми за необходимостта от извършване на
исканото разследване на фактите и обстоятелствата.
Обръщам
специално внимание върху факта, че визираното „Постановление за отказ да се
образува досъдебно наказателно производство“ е официално потвърдено
като основателно, фактосъобразно и правосъобразно чрез издаденото от Върховната касационна
прокуратура Постановление от 11 Декември 2010 г., което е окончателно и не
подлежи на обжалване пред българските институции.“
VІІ.
Обръщам внимание върху
факта, че във визираната моя официална Жалба
изрично и ясно съм написал следния текст:
„Върху основата на така изложената
фактическа същност на казуса пред съдиите от Европейския съд за защита на правата на човека при Съвета на Европа,
Страсбург, Франция,
ПЛЕДИРАМ:
ДА ОБЪРНАТ СПЕЦИАЛНО ВНИМАНИЕ
ВЪРХУ ФАКТА, ЧЕ ЦЯЛАТА ТАКА ОПИСАНА РАЗИГРАНА ОТ БЪЛГАРСКАТА ПРОКУРОРСКА
ИНСТИТУЦИЯ БРУТАЛНА ФАРСОВА ИГРА НА ПЪЛНО НЕЗАЧИТАНЕ НА ПОСОЧЕНИТЕ ФАКТИ И
ОБСТОЯТЕЛСТВА ОТНОСНО ИЗВЪРШЕНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
ИМА НЕ САМО НЕДВУСМИСЛЕНО
ЯСНИЯ ХАРАКТЕР НА ПРЕСТЪПНО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА БЕЗОТГОВОРНОСТТА НА ПОДЧИНЕНАТА НА
ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА,
НО И ХАРАКТЕРА НА НОВО И
ПРЕЦИЗНО КОНТРОЛИРАНО БРУТАЛНО ПРЕСТЪПНО НАРУШАВАНЕ НА ПРАВАТА И ИНТЕРЕСИТЕ НА
БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И НА МОИТЕ ПРАВА И ПРАВАТА НА РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ
МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ.
Пред
съдиите от Европейския съд за защита на
правата на човека при Съвета на Европа, Страсбург, Франция,
ПЛЕДИРАМ:
ДА ОБЪРНАТ СПЕЦИАЛНО ВНИМАНИЕ
ВЪРХУ ФАКТА, ЧЕ
ЦЯЛАТА ПРОЦЕДУРНА (ПРОЦЕСУАЛНА) СТРАТЕГИЯ НА
БЪЛГАРСКАТА ПРОКУРОРСКА ИНСТИТУЦИЯ В СЛУЧАЯ Е БИЛА НАСОЧЕНА КЪМ
КАТЕГОРИЧНО
НЕДОПУСКАНЕ ДА БЪДЕ РАЗГЛЕДАНО ПО СЪЩЕСТВО МОЕТО ИСКАНЕ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ГЕНОЦИД.
Пред
съдиите от Европейския съд за защита на
правата на човека при Съвета на Европа, Стразбург, Франция,
ПЛЕДИРАМ:
ДА ОБЪРНАТ СПЕЦИАЛНО ВНИМАНИЕ
ВЪРХУ ФАКТА, ЧЕ ОЩЕ В САМОТО НАЧАЛО МОИТЕ ОФИЦИАЛНО ПРЕДЯВЕНИ ИСКАНИЯ ЗА
РАЗСЛЕДВАНИЯ на престъплението Геноцид
ПРОСТО СА БИЛИ УНИЩОЖАВАНИ, БЕЗ ДА БЪДАТ РАЗГЛЕЖДАНИ съгласно процесуалните
изисквания.
С настоящия
Иск,
имащ
статуса и на Жалба,
адресирана до Европейския съд за защита на правата на
човека при Съвета на Европа, Стразбург, Франция,
пледирам:
Първо:
Съдът да приеме копията на тук
приложената от мен документация;
Второ:
Съдът да изиска от Република България пълната оригинална
документация по посочената прокурорска преписка;
Трето:
Съдът да образува съдебно дело
против Република България и да ни
призове в съдебно заседание, в което да
бъдат разгледани моите искания относно извършените от българската държава чрез
нейната прокурорска система нарушения на моите и на ръководените от мен
обществени организации права и интереси и чрез отказа на държавната прокурорска
институция да разследва така визираната в изложенията престъпна дейност на
посткомунистическите правителства;
Четвърто:
Съдът да осъди Република България съобразно нормите на Правото и изискванията
на Справедливостта.“
VІІІ.
Обръщам внимание върху
факта, че във визираната моя официална Жалба
изрично и ясно съм написал следния текст:
„Както в
предишните искове (жалби), така и тук, в Иск
(Жалба) №9, изрично, ясно и категорично декларирам моето професионално
убеждение,
че би било пълно безумие да се включвам в
садистичната антиправова игра на мафиотско-съдебния български клан на руската
Червена мафия и да изтъквам и обосновавам по подробен начин каквито и да са
правни аргументи и съображения - още повече, че поне на теория Съдът е длъжен
служебно да направи това.
Декларирам,
че считам, че би било пълно безумие да
се включвам и в демагогската игра на правосъдие, разигравана от Европейския
съд за защита на правата на човека при Съвета на Европа, и пред вас да
изтъквам каквито и да са правни аргументи, тъй като не очаквам от този Съд да
реши моя Иск (Жалба) нито бързо, нито правосъобразно;
тъй като съм категорично убеден, че и
Страсбургската международна съдебна инстанция се придържа към прословутия
ленинов тезис, че „правото не е нищо
друго, освен въздигнатата в закон“ и утвърдената като практика престъпна „воля на господствуващата класа“ (в
случая – легитимирания от Европа господствуващ престъпен български клан на
Руската Червена Мафия).
Все пак,
обаче, намирам, че за правната теория и
най-вече за бъдещите поколения юристи и граждани на България и на Европа
има и ще има значение това - да бъде документирано какво е гледището по казуса
на Европейския съд за защита на правата на човека;
или по-точно казано
– ще бъде от значение историята да знае кого
точно Европейският съд за защита на
правата на човека защитава
– Червената Мафия или правата на човека.“
ІХ.
Обръщам внимание върху
факта, че във визираната моя официална Жалба
изрично и ясно съм написал следния текст:
„Специално
подчертавам факта, че през цялата моя
почти половинвековна практика на юрист
досега
не съм имал абсолютно нито един личен случай и (въпреки моя специално проявен
професионален проучвателен научно-изследователски интерес) не зная за
съществуването на нито един личен случай на нито един български гражданин,
при който
съдебната система на официалния държавен български съд да е проявила макар и
някаква минимална правосъобразна дейност.
Специално
подчертавам факта, че относно Правото
и Справедливостта (правата на Човека)
Европейската
и Атлантическата егида над България не
само въобще не са внесли дори и минимален хуманистичен елемент в живота
на българите,
но и даже
са послужили и служат като индулгенционен аргумент за по-голямо и
по-интензивно задълбочаване на кръвожадните процеси, характерни за времето на
класическия комунистически режим, когато България се намираше под егидата на
зловещия Съветски съюз и на престъпния Варшавски договор;
и че в резултат на това днес,
през 2010 г., именно благодарение на посочената егида всички български
правителства са провеждали и продължават да провеждат СПЕЦИАЛНА ГЕНОЦИДНА
СТРАТЕГИЯ, в резултат на която, отделно от емиграцията и от нормалната
смъртност, от демографската карта липсват един милион и осемстотин и
петдесет хиляди (1 850 000)
български граждани.
Специално
подчертавам и факта, че настоящият съдебен Иск пред Европейския съд за
защита на правата на човека, обозначен като ИСК (Жалба) №9,
съдържа само една от правнорелевантните
съвкупности, отразяващи тривиалния факт,
че българската държава е
нискойерархично структурно звено от българския клан на руската Червена
мафия, статусно разположено далеч по-ниско (и като йерархия, и като
морал!!!) от онези структурни звена на Червената Мафия, които се занимават с
наркотици и проституция,
и че високоинституционални европейски
икономически, политически и правосъдни структури функционират, за да защитават
Червената Мафия, а не Човешките права.“
Х.
Обръщам внимание върху факта,
че във визираната моя официална Жалба
изрично и ясно съм написал следния текст:
„Предварително
и достатъчно ясно изразено декларирам, че въобще не разчитам да получа
правосъдие от
Европейския съд за защита на правата на
човека - не защото не търся такова, а поради факта, че по силата на моята
професионална квалификация и по силата на конкретната ми многогодишна практика
на мен ми е достатъчно ясно, че
този
съд фактически изпълнява аналогичната или дори точно същата репресивно-геноцидна
и античовешка функция, каквато изпълняват и българските съдилища, които имат
статуса на нискойерархични структурни звена от системата на Червената мафия.
Макар и да
бе създаден, за да се бори срещу тиранията и да защитава правата и интересите
на обикновените хора,
през
последните 20 (двадесет) години и
специално
спрямо гражданите на посткомунистическите страни, Европейският съд за
защита на правата на човека
се
е превърнал в инструмент не само оскърбяващ човешките права и висши ценности, но
и оневиняващ
зловещите и кръвожадни комунистически и посткомунистически мафиотски
престъпници, брутално нарушаващи човешките права и ценности.
Дори нещо
повече – този съд се е превърнал в един от главните инструменти за поддържане на
престъпната геноцидна власт на специфичния мафиотски политически
посткомунистически режим в България, установен от българския клан на
трансмутиралата в Червена мафия руска Червена армия.“
ХІ.
Обръщам внимание върху
факта, че във визираната моя официална Жалба
изрично и ясно съм написал следния текст:
„Разбира
се, че нямам никакво намерение тук и сега да обяснявам какво точно ми е ясно
(защото това ще бъде обект на внимание на една от книгите, които ще издам в
близките години), но накратко ще посоча поне единадесет съображения:
Първо, че още преди много
години, когато все още бях млад преподавател в Юридическия факултет на
Софийския университет, свръхамбициозната студентка Снежана Дамянова Ботушарова бе изпращана при мен като агент-провокатор на българския филиал на КГБ;
а после, заради заслугите й, включително и за моето противоправно вкарване в
затвора за шест години, тя стана не само Заместник-Председател на
мафиотския посткомунистически български Парламент, не само титулярен
дипломатически представител (Посланик) на мафиотската посткомунистическа
българска държава в САЩ (1994-1998 г.), но и двумандатен (за три години от 1998
до 2001 г. и за шест години от 2001 до 2008 г.) съдия именно в Европейския
съд за защита на правата на човека, а днес е конституционен съдия в Косово.
Второ, едномандатният съдия в
същия Европейски съд за защита на
правата на човека Димитър Бонев
Гочев (с мандат от 1992 до 1998 г.), който също така е агент на българския филиал на КГБ,
бе заслужил международния си съдийски статус включително и с това, че точно по
времето на неговия избор за съдия в Страсбург, действувайки като съдия във Върховния съд на България, отмени
спечеленото от мен дело, с което бях доказал
нелегитимното съществуване и престъпното функциониране като политически
и като правен субект на Българската
комунистическа партия и на нейната наследничка - Българската социалистическа партия (пряко или косвено управлявала и
понастоящем продължаваща да управлява България).
Трето, през август 2005 г. Общото събрание на ООН избра за еднократен
четиригодишен мандат българския съдия в Международния
трибунал за военните престъпления в бивша Югославия Цветана Николаева Каменова, която не само е дъщеря на зловещ следовател и сериен убиец
от българската Държавна сигурност,
но и самата тя е била агент на точно три управления
(Първо, Второ и Шесто) на
българския филиал на КГБ - впрочем, същата фигурира и като агент-провокатор, непосредствено
свързан с моя статус на политически затворник.
Нещо повече
– във висшите юридически среди в София се приема като ноторно известно, че
самата тя по-рано е била стратегически
агент на самата зловеща съветска тайна служба КГБ, и че след камуфлажните
политически промени в Източна Европа е получила статуса на високопоставен чуждестранен агент на политико-мафиотските трансмутации на КГБ - съвременните руски
държавни тайни служби и на техния „брат-близнак”
– зловещата Руска Червена мафия.
Четвърто, понастоящем
действуващият съдия в Европейския съд за
защита на правата на човека Здравка Владимирова Калайджиева е дъщеря на масов убиец
(политкомисар на комунистически партизански отряд и висш функционер на
престъпния български комунистически режим); и така, както не е било приемливо
децата на висшите нацистки престъпници да участвуват като съдии в Нюрнбергския съд, би трябвало да не е приемливо и децата на
високопоставените комунистически престъпници да участвуват като съдии в Стразбургския съд.
Впрочем,
много добре е известно, че някои от децата на най-зловещите нацистки
престъпници не само се покаяха за вината на родителите си и не само се отказаха от придобитите от
бащите им материални богатства, но и станаха християнски проповедници - докато децата на висшите комунистически
престъпници не само не се покаяха, не само не се отказаха от икономическите
облаги от престъпленията на техните бащи, но и станаха съдии, включително и в международните и европейските съдилища,
за да могат да подлагат на още по-перверзни репресии жертвите на техните бащи.
Всъщност
перверзията, в която съответни европейски политически и магистратски институции
са се съгласили да участвуват, не спира дотук, тъй като чрез нейния
ченгеджийско-мафиотски брак с Борислав
Христов Дионисиев Здравка Владимирова Калайджиева е и високоинституционално подставено лице на
украинския клан на руската Червена мафия, организиран и ръководен
лично от Владимир Шчербицки - Председател на КГБ на СССР, член на Политбюро на ЦК на КПСС и Първи секретар на Украинската
комунистическа партия.
Впрочем, за
всеки, който умее да борави с интернет-информацията не е трудно да установи, че
българският министър на правосъдието
пределно ясно се е похвалил публично, че избирането и назначаването на Здравка
Владимирова Калайджиева за съдия
в Страсбургския съд е гаранция за
намаляването на осъдителните присъди против България; а поне според мен
и поне в контекста на гореизложеното същността на това високоинституционално
признание е пределно ясна.
Пето, считам, че имам всичките
лични и професионални основания да бъда категорично убеден, че в
резултат на подобни престъпни ангажираности и заслуги битуват и функционират
като магистрати ако не всички, то поне немалка част от останалите съдии в Страсбург,
Люксембург и Хага.
Шесто, вече съм търсил
правосъдие от същия този Европейски съд
за защита на правата на човека – и, разбира се, въобще не съм го получил -
не защото не съм имал фактическите и правните основания, а именно защото функцията
на този Съд е да обезпечава безотговорност и безнаказаност на комунистическите
и на посткомунистическите престъпници както в България, така и в Европа.
Седмо, като пълномощен
представител на няколко души дългогодишни политически затворници на
комунистическия режим, чиито човешки права и достойнство бяха брутално нарушени
и от посткомунистическия мафиотски режим, лично съм бил подготвил, написал и
изпратил исковете и документацията до същия този Европейски съд за защита на правата на човека, но тези хора не
получиха абсолютно никаква защита - не защото нямаха съответните фактически и
правни основания, а именно защото ги имаха и търсеха защита на своите човешки
права и на своето човешко достойнство.
Осмо, след всичко това днес
лично аз съм категорично убеден,
че
същинската функция на Европейския съд за
защита на правата на човека
е да узаконява не само престъпленията на комунистическата
и на посткомунистическата Червена мафия,
но и
(най-вече!) на корумпирана група западноевропейски политически и икономически обезпечители
(гаранти) на тези престъпления.
Девето, по време на класическото
комунистическо управление човешките права бяха една от разменните монети
- срещу няколко съвсем отделни, частни, конкретни и напълно незначителни от
принципна гледна точка отстъпки по въпросите за човешките права
комунистическата власт получаваше доста солидни икономически и политически компенсации.
Или по-ясно казано: властвуващият комунистически елит най-нагло се пазареше и в
буквалния смисъл на думата успяваше да продаде на Запада някои считани за конвертируеми
личности или правни принципи, и преди всичко правни механизми - между
другото точно така СССР продаде Владимир Буковски, за да получи Луис Курвалан.
Днес Червената мафия като властови
наследник на бившия комунистически елит не само не е забравила
полезния си опит в този аспект, но дори
значително го е усъвършенствувала, като е въвела в употреба съвсем нови политически
и юридически „полезни хватки”,
съчетани със старите долнопробни хитрости и наглости. Така проблемата за човешките права и
днес си остава онова, което е била и по-рано - шантажен аргумент и ценна разменна монета.
За това, че
по време на войната в бивша Югославия подкрепи акцията на НАТО, като предостави един - в голяма степен съвсем
ненужен на тази организация въздушен коридор - българското мафиотско правителство получи не само доста
икономически и политически компенсации и насърчения, но и нови индулгенции за продължаващите брутални нарушавания на човешките
права. Дори нещо повече – то не само продължи да шантажира Запада за получаване на още такива, но
и Западът, включително и самият Европейски съд за защита на човешките права,
съвсем охотно отстъпи, и в новия пакет
от компенсации българският клан на руската Червена мафия съвсем реално получи и
нови индулгенции, в резултат на които бруталното нарушаване на човешките права
просто открито се утвърди като константна геноцидна практика.
Впрочем, в
контекста на стълпотворението от очевадни факти в този аспект заслужава да бъде обсъдена и хипотезата,
че самата
идея за човешките права
е била
съвместно измислена и издигната в международноправната доктрина и практика още
в самото начало
именно като
бутафорен камуфлажен арсенал.
Поне според
нас внимателният анализ разкрива,
че тази теза в края на краищата е помогнала
за минималната и не съвсем ефективна защита на човешките права
на не повече от един случай при
всеки един милион нарушения;
и че всъщност
от
тази теза съвсем максимално ефективно се е възползувал само и единствено онзи
висш комунистически елит,
който
именно бе сключил с корумпираните среди
на Запада „джентълменско-мафиотското”
споразумение за пълното обезпечаване на неговото трансформиране в
посткомунистически капиталистически елит.
А ако се
приеме, че това действително е така, то напълно закономерен е и въпросът: „Дали този именно краен резултат не е бил
предварително, прецизно и съвместно калкулиран още при самото издигане на самата
теза за човешките права?”.
Десето, специално внимание
заслужава фактът, че през септември 2008 г. Министерският съвет на България спешно бе разгледал и бе взел
решение по единия от т. нар „актуални варианти” на „конфиденциалния
пакет от мероприятия”, изготвен от експерти на специалните служби на Правителството, озаглавен „Логистична
подкрепа на интересите на България в международните и европейските съдилища и
институции”.
Съгласно
текста на самото конфиденциално Решение
на Правителството, на специалните служби е било възложено задължението да
осигуряват на защитниците на правителствените интереси в Страсбург да разполагат със
съвършена актуална информационна обезпеченост относно всички участници във
всяка отделна съдебна и бюрократична (административна) процедура срещу България.
Което,
доколкото поне аз разбирам от тези неща, означава, че от изпълнителите на „логистичния
проект” се изисква да осигуряват престъпна шпионска информация
не само относно всеки, който има непреклонността да търси защита срещу
беззаконията на всичките комунистически и посткомунистически български Правителства, но и относно всеки европейски съдия и
всеки административно-технически служител на съответния европейски съд или
чиновник от която и да е друга европейска институция, която информация
да бъде „адекватно оперативно използувана” за подкупи, провокации и шантаж.
Както се
казва, „Оруел ряпа да яде!”; впрочем, „ряпата” засега я „ядат”
Брюксел и Страсбург.
Единадесето, едно от
категоричните доказателства за наличието
на специална геноцидно-правосъдна стратегия,
насочена
срещу българските граждани
е и това,
че през лятото на 2008 г. Световната банка даде указания на
българското правителство да увеличи паричната величина на съдебните такси, за
да ограничи и намали възможностите за реален достъп на българите до правосъдието
[което (българското
правосъдие), при това, си е чисто мафиотско по своя характер]
и така да
бъде постигнат статистическият показател, наречен „намаляване на броя на съдебните
дела”, който да бъде тълкуван като липса на престъпления, извършвани от
българската мафиотска държавна власт.
Тъй като
срещу тази височайша препоръка на Световната
банка не протестира нито една от държавите-членове на
Европейския съюз, нито самият Европейски съюз, нито
Съветът на Европа, нито Страсбургският съд за защита на
човешките права,
тази
фактическа съвкупност несъмнено е категорично доказателство,
че всичките
тези институции косвено или директно
обслужват интересите на престъпната власт на българския комунистически елит,
трансформиран в мафиотски и легитимиран като „европейски”.
Несъмнено
съществено важен щрих към така обрисуваната картина е и фактът,
че в началото на 2009 г.
поощряваната от австрийското правителство „Райфайзен банк” нагло и
демонстративно нареди на българското правителство
„да се
върне към едно много ниско ниво на трудовите възнаграждения”;
при което
това „височайше нареждане”
е било дадено в контекста на многобройните
констатации на редица световни и европейски изследователски центрове,
съгласно
които констатации нивото на икономическите приходи на българите и стандартът на живота в
България много отдавна са определени като ориенталски, азиатски и африкански, но
не и европейски.
А тази
престъпна воля на въпросната европейска банка несъмнено е недвусмислен
израз за наличието на специална стратегия, насочена към драстично
възпрепятствуване на достъпа на българските граждани до правосъдие и за икономическо обезпечаване не
само на наказателно-правната, но и на гражданско-правната безотговорност на българския клан на руската Червена Мафия.“
ХІІ.
И така:
Пледирам да ми бъде отговорено
каквото и да е – то ми е нужно за документацията, предназначена за бъдещите
поколения.
04 Август 2012 г. Янко
Н. Янков: . . . . . . . . . . .
Няма коментари:
Публикуване на коментар