Ianko Iankov: ВСИЧКИ КАРТИ НА МАСАТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА!

Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – виж.: Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА! – 70-А (Седемдесет-А) ,

http://iankov.blogspot.com/2011/10/70.html

*************

Второ предварително уточнение:

Ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен

КАКТО на българската общественост,

ТАКА и на ангажираните с Правосъдието официални държавни български институции (Полиция, Следствени органи, Прокуратура и Съд),

ТАКА и на ангажираните с правосъобразното функциониране на цялостната обществено-политическа система ДЪРЖАВНИ И ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТИТУЦИИ (Парламент, Президент, Правителство, Министерства, политически партии и обществени организации)

Е ФАКТЪТ, че българският Парламент е приел и понастоящем е в сила

т.нар. Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен (“Държавен вестник” брой 37, 05 Май 2000 г.).

В частност, ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен за Прокуратурата е и фактът, че съгласно чл.3 ал.2 на визирания Закон

комунистическата Държавна сигурност е била престъпна организация, тъй като е била главната репресивна ударна сила („юмрук”) на комунистическата партия, и цялостната й дейност се е основавала върху престъпната идеология на комунистическата партия.

В частност това означава, че е била престъпна както цялата дейност, която е била извършвана от комунистическата Държавна сигурност,

така и дейността, която е била извършвана от всеки, който е бил (служебно-професионално, агентурно, или под каквато и да е друга форма) ангажиран с тази организация и с нейната дейност.

В частност това означава, че е извършвал (извършил) престъпление всеки, който е оставял (оставил) или повторно е назначавал (назначил) на служба в посткомунистическите специални силови и тайни държавни служби бивши служители на комунистическата Държавна сигурност.

В частност това означава, че съучастник в това престъпление е и всеки чуждестранен политически, държавен, финансов или какъвто и да е друг субект, който е препоръчал да бъдат извършени или не се е противопоставил на извършването на такива назначения.

Защото, когато днес, повече от двадесет години (четвърт век!) след официалните политически промени,

50% (половината) от високопоставените ръководни професионални кадри на престъпната комунистическа Държавна сигурност продължават да са на РЪКОВОДНА служба (работа) в така наречените „нови”, „посткомунистически” или „демократични” специални държавни служби,

вторите („новите“) служби в никакъв случай не са с 50% по-малко престъпни, а са си точно толкова престъпни, колкото и първите (класически комунистическите),

и политическия режим съвсем не е НЕкомунистически,

а е НЕОкомунистическо-ченгеджийско-мафиотски.

Защото, когато включително и днес (съгласно официално оповестената на 01 Декември 2010 г. информация)

„Сътрудници на Държавна сигурност пълнят ръководните постове и в ДАНС. Според председателя на комисията по досиетата Евтим Костадинов кадрите на ДС са намерили добър пристан в агенцията“;

„общо 157 сътрудници с кариера в Държавна сигурност днес заемат ръководни места в създадената като модерна и отговаряща за сигурността на страната Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Това стана ясно от обявената проверка за принадлежност към ДС, извършена от комисията по досиетата“

тези специални държавни служби несъмнено са не просто престъпни,

а са престъпни в изключително високо-опасна степен.

Защото, когато включително и днес

най-малко 90% (деветдесет процента) от персоналния състав на Прокуратурата и Съда

са ДИРЕКТНО ИЛИ КОСВЕНО ангажирани с престъпната дейност

КАКТО НА комунистическата Държавна сигурност,

ТАКА И НА посткомунистическите специални служби,

ТАКА И НА Червената Мафия,

в механизма на която (на Мафията) САМАТА ДЪРЖАВА ИМА СТАТУСА НА НАЙ-НИСКОЙЕРАРХИЧЕН СТРУКТУРЕН КОМПОНЕНТ,

тези уж държавни и уж правозащитни институции несъмнено са не просто престъпни, а престъпни в изключително високо-опасна степен.

Разбира се, въпросът за наказателната персонална отговорност на Президентите и Премиерите,

които са височайшите персонални престъпници, извършили назначенията на бившите професионални служители на комунистическата ДС в новите държавни специални служби,

има характера на един вид юридически казус, спадащ към приложното поле на Наказателния кодекс и компетенцията на Прокуратурата;

където, впрочем, всички предишни главни прокурори несъмнено бяха агенти на комунистическата Държавна сигурност и на посткомунистическата Червена мафия,

а сегашният Главен прокурор е син и внук на една от най-престъпните комунистически фамилии в България,

и от когото би трябвало да очакваме да предяви наказателно обвинение срещу Президента, срещу Премиера, срещу своите роднини от фамилията и срещу самия себе си;

и където, от своя страна,

поне двама (а най-вероятно и тримата!!!) от досегашните Президенти са бивши агенти на престъпната комунистическа Държавна сигурност,

и всички досегашни Премиери несъмнено са били свързани със специалните държавни служби и с Мафията, а един от тях дори е син и внук на една от най-престъпните комунистически фамилии в България.

-------------

~~*************~~

Трето предварително уточнение:

Ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен

КАКТО на българската общественост,

Е ФАКТЪТ, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е приела и понастоящем е в сила (вкл. и за територията България) т.нар. Резолюция 1096 от 1996 г.,

съгласно текста на която справянето с наследството на комунистическите системи изисква:

*възстановяване на върховенството на Закона;

*разграждане на старите институционални структури и рамки на мислене;

*категорично недопускане да бъде извършена „кадифена реставрация“ на тоталитарния режим;

*намиране на деликатния баланс на оказване на Справедливост без търсене на отмъщение;

*осигуряване на каузата на Справедливостта и наказване на виновните;

*да бъде осигурена защита на обществото от проникване на нови форми на комунистическа заплаха;

*извършените криминални деяния от физически лица по време на комунистическия тоталитарен режим

да се преследват и наказват по силата на действуващото наказателно законодателство,

което може да бъде разширено, за да бъдат преодолени ограниченията за преследване на извършените престъпления;

*наказването на всяко лице за всеки отделен акт на действие или бездействие следва да бъде осъществявано съгласно общите законодетелни принципи на цивилизованите страни;

*ако лицето е действувало в нарушение на човешките права, твърденията му, че е действувало по заповед по никакъв начин не изключва незаконността на действията му и неговата лична вина;

*на жертвите на тоталитарната съдебна система трябва да бъде дадена материална компенсация;

*да бъдат разкрити за публичен достъп архивите на тайните служби и на всички засегнати страни да се предостави достъп до информацията за тях, съхранявана от бившите секретни служби;

*по отношение на лицата, които не са извършили престъпления, но са заемали високи постове в институциите на комунистическия режим и фактически са подкрепяли режима, е необходимо

да се извърши лустрация или декомунизация,

тъй като за такива лица няма увереност, че ще използуват властта в съответствие с демократичните принципи, като целта на лустрацията не е наказване на хора, набедени за виновни, а е дело в защита на нововъзникващата демокрация.

~~*************~~

Четвърто предварително уточнение:

Ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен

КАКТО на българската общественост,

Е ФАКТЪТ, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е приела и понастоящем е в сила (вкл. и за територията България) т.нар. Резолюция 1481 от 2006 г., съгласно която

тоталитарните комунистически режими са се характеризирали без изключение с тежки нарушения на човешките права,

без разследването на които е невъзможно проправянето на пътя за помирение.

~~*************~~

Пето предварително уточнение:

Изрично, ясно и категорично ЗАЯВЯВАМ, че е крайно време прокурорските и полицейските субекти, при които биват изпращани („в глуха линия“) моите искания за разследвания,

да спрат прилагането на престъпния ченгеджийско-мафиотски трик,

изразяващ се в това, че първото (и обикновено единственото!) нещо, което предприемат и правят, Е ДА МИ СЕ ОБАЖДАТ ПО ТЕЛЕФОНА ИЛИ ДА МИ ИЗПРАЩАТ ПРИЗОВКИ,

с които искат от мен да се „явя“ при тях, за да дам „ОБЯСНЕНИЕ“ по написаното от мен.

Тъй като този възложен им от Мафията за изпълнение трик е многоаспектен, не считам за нужно тук и сега да разглеждам всичките му аспекти,

но ще наблегна върху това, че

ВСИЧКО НАПИСАНО ОТ МЕН Е НАПИСАНО НА ПРЕЦИЗНО НОРМАТИВЕН (т.е. официален) БЪЛГАРСКИ ЕЗИК,

който, всъщност, е официален и задължителен за владеене от всичките функционери на българските държавни институции;

И ЧЕ АКО ТЕЗИ държавно-властнически и мафиотски СУБЕКТИ СА НЕГРАМОТНИ И НЕ РАЗБИРАТ КАКВО СЪМ НАПИСАЛ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ НУЖДАЯТ ОТ „ОБЯСНЕНИЕ“, ТО ТЕ СА ДЛЪЖНИ

ИЛИ ДА ПОДАДАТ ОСТАВКАТА СИ КАТО НЕПРИГОДНИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЛУЖЕБНИТЕ СИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ,

ИЛИ ДА СИ НАЗНАЧАТ ЕКСПЕРТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, КОЙТО ДА ИМ „ОБЯСНИ“ КАКВО ТОЧНО СЪМ НАПИСАЛ.

При това обръщам внимание върху обстоятелството, че както на българската юридическа общност, така и на европейските дипломатически кръгове е превъзходно известен фактът, че

механизмът на призоваванията в качеството на „свидетел“

е метод,

който прокурорските и полицейските слуги на Мафията използуват ПО ПРЕСТЪПЕН НАЧИН КАТО ПРИВИДНО ЗАМАСКИРАН ПОВОД И ПРИВИДНО ЗАМАСКИРАНО ПРЕСТЪПНО (НЕЛЕГИТИМНО) ОСНОВАНИЕ,

ЗА ДА ОБЕЗПЕЧАТ привидно „доброволното“ или откровено принудителното ПРИТОВОПРАВНО ПРИСЪСТВИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ

В БЪРЛОГАТА НА ЗВЯРА (Полицията и Прокуратурата),

КЪДЕТО ТЕ БИВАТ ПОДЛАГАНИ НА НЕИМОВЕРЕН психически и физически ШАНТАЖ,

целта на който шантаж е

пострадалите от престъпленията да се „вразумят“

и да се откажат от претенциите си за Правосъдие,

и така благодарение на полицейските и на прокурорските слуги на Мафията да бъде обезпечена безотговорност за престъпниците.

ИМЕННО НА ТАКЪВ ШАНТАЖ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ СА ПОДЛОЖЕНИ ХИЛЯДИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ,

ПОСТРАДАЛИ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА ПАРАВОЕННИЯ ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ,

И ИМЕННО ТОВА Е МЕТОДЪТ,

БЛАГОДАРЕНИЕ НА КОЙТО ХИЛЯДИ ЖЕРТВИ НА ПРЕСТЪПНОСТТА СА СМЪРТНО ЗАПЛАШЕНИ И ПОРАДИ ТОВА НЕ СМЕЯТ ДА НАСТОЯВАТ ЗА ПРАВОСЪДИЕ И ДА ТЪРСЯТ ПРАВАТА СИ.

Това, впрочем, е официално и публично признато в медиите не от кого и да е, а именно от бившия Министър на вътрешните работи и бивш Председател на Парламента Йордан Соколов.

За съществуването на ТАЗИ ПРЕСТЪПНА ПРАКТИКА както ЛИЧНО АЗ, така И членовете на РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ И ПРАВОЗАЩИТНИ ОРГАНИЗАЦИИ не само РАЗПОЛАГАМЕ С ВНУШИТЕЛЕН БРОЙ КОНКРЕТНИ ФАКТИ,

но многократно и официално сме протестирали пред Прокуратурата.

Освен това: обръщам специално внимание на факта, че

тъй като по същество всичките мои искания за разследвания са искания за разследвания на отделни конкретно посочени и описани престъпни дейности,

извършени от специалните служби на държавата и от Прокуратурата;

тъй като съгласно установените от Правото и Законите изисквания за функционално-йерархична компетентност на разследващите държавни органи

преписките по тези мои искания за разследвания

подлежат на възлагане на специализираните висшестоящи и високопоставени органи и институции;

то очевидно е, че самото изпращане и възлагане на въпросните преписки на низовите (районните) прокуратури и низовите полицейски управления

има характера на противоречащо на Правото и на Закона преднамерено (предумишлено) престъпно замотаване на преписките и обезпечаване на безотговорност за престъпните дейци.

(По повод и във връзка с този пункт от моята аргументация държа да посоча следното:

Когато преди няколко години поисках разследване на конкретно посочената престъпна дейност, извършена от актуално, реално и официално действуващия по онова време Министър на вътрешните работи Румен Петков,

по телефона ми се обади една жена, която се представи като „разследващ полицай от Столичната дирекция на вътрешните работи“, и поиска да ме разпита по казуса.

На моя въпрос „Дали тя, като намираща се в служебно и професионално подчинение именно на същия този Министър

е „независима“ от него и е „функционално компетентна“ да извърши разследване на престъпната дейност на същия този Министър?“,

тя ми изтъкна абсолютно кретенския „двоен“ аргумент,

че била имала правото да извърши разследване по казуса,

тъй като … това й е било възложено от Районния прокурор

(който, впрочем, съгласно Правото и Закона въобще не е оправомощен (т.е НЕ Е КОМПЕТЕНТЕН!!!) да извършва разследвания на лица, които са членове на Правителството като заемащи длъжността Министър, при това Министър на вътрешните работи!!!)

и тъй като … тя била имала две висши образования и освен това в момента следвала да получи трето висше образование).

*************

Шесто предварително уточнение:

Изрично, ясно и категорично ЗАЯВЯВАМ, че е крайно време прокурорските субекти

да спрат прилагането И НА редицата други ПРЕСТЪПНИ ченгеджийско-мафиотски трикове,

включително и този, който се изразява в това, да ми пишат „съобщения“,

съдържащи няколко кратки, лаконични и очевадно нелогични редове, с които ме „уведомяват“, че производството е прекратено и че вече нееднократно ми е отговаряно.

ПЪРВО: защото най-малко в 70 (седемдесет) процента от визираните от мен казуси

ВЪОБЩЕ НЕ МИ Е „ОТГОВАРЯНО“ и

фактически за факта на „ПРЕКРАТЯВАНЕТО“ аз само съм се досещал;

ВТОРО: защото в случаите, в които са ми били изпращани съдържащи само няколко редове „отговори“, „съобщения“ или „уведомления“,

тези прокурорски „актове“ тотално не отговарят

НИТО на изискванията на Правото за атрибутивната същност на прокурорските актове,

НИТО на изискванията за формална и съдържателна същност на феномените „отговор“, „съобщение“ или „уведомление“,

НИТО на изискванията на Правото т.нар. „отговори“, „съобщения“ или „уведомления“ фактически и юридически ДА ИМАТ ХАРАКТЕРА на т.нар. „Постановление“;

ТРЕТО: защото В ИЗКЛЮЧИТЕЛНО РЕДКИТЕ СЛУЧАИ, в които така или иначе все пак ми е било изпращано някакво т.нар. „Постановление“,

тези прокурорски „актове“ ТОТАЛНО НЕ ОТГОВАРЯТ

НИТО на изискванията за наличие В ПЪЛЕН БРОЙ И В ПЪЛЕН ОБЕМ на т.нар. АТРИБУТИ, които са изискумени от Правото,

НИТО на изискванията за наличие на поне минимална специална професионална култура;

ЧЕТВЪРТО: защото В АБСОЛЮТНО ВСИЧКИТЕ СЛУЧАИ

(в рамките на визираните тридесет проценти от казусите, в които ми е било изпращано „отговор“ или „Постановление“)

Е НЕ САМО ОЧЕВИДЕН, НО ДОРИ Е ОЧЕВАДЕН ФАКТЪТ,

ЧЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНОТО ЛИЦЕ-МАГИСТРАТ Е ИЗВЪРШИЛО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ,

КАТО ТОТАЛНО Е ПРЕНЕБРЕГНАЛО ВИЗИРАНИТЕ В КАЗУСА ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА

КАТО ТОТАЛНО Е НАРУШИЛО ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ ДА ИЗВЪРШИ АДЕКВАТНО РАЗСЛЕДВАНЕ,

КАТО В ИНТЕРЕС НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ Е ОБЕЗПЕЧИЛО ТЕХНАТА ПЪЛНА БЕЗОТГОВОРНОСТ.

ПЕТО: защото ЧРЕЗ ВСИЧКИТЕ МИ ИСКАНИЯ ОТ НАСТОЯЩАТА СЕРИЯ

(озаглавена „Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на специалните държавни служби и на прокуратурата“)

АЗ ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ОБОСНОВАВАМ

НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ГОСПОДСТВО НА ПРАВОТО,

А НЕ НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ОТ ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ,

НЕ И НА ПРЕСТЪПНИТЕ МАФИОТСКИ СЛУГИ

ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ, ОТ ПРОКУРАТУРАТА И ОТ СЪДА.

В този именно контекст и смисъл тук и сега официално и пределно ясно заявявам, че

НЕПРЕКЛОННО НАСТОЯВАМ ЗА ТОВА

ВСИЧКИ ИЗПРАЩАНИ МИ ТЕКСТОВЕ ДА ИМАТ ХАРАКТЕРА НА СТРИКТНО ТОЧНИ АКТОВЕ,

СЪДЪРЖАЩИ ТОЧЕН И ПРЕЦИЗНО АРГУМЕНТИРАН АНАЛИЗ

НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИТЕ ИЗНЕСЕНИ ОТ МЕН ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА

И НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИТЕ ИЗТЪКНАТИ ОТ МЕН АРГУМЕНТИ.

*************

Седмо предварително уточнение:

Изрично, ясно и категорично

ОБВИНЯВАМ БЪЛГАРСКАТА ПРОКУРОРСКА ИНСТИТУЦИЯ И РАБОТЕЩИТЕ В НЕЯ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА

В ТОВА, ЧЕ ДОСЕГА – ВЕЧЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ - НЕ СА ПРЕДПРИЕМАЛИ АБСОЛЮТНО НИЩО ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ИЗВЪРШЕНИТЕ

от Специалните държавни служби, от Прокуратурата и от други ангажирани с държавната власт институции и лица

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

ПРОТИВ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ, РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ИЗРИЧНО ВИЗИРАНИТЕ ОТ МЕН ТРЕТИ ПОСТРАДАЛИ ЛИЦА

КАКТО ЗА ДА ОБЕЗПЕЧАТ ПО ПРЕСТЪПЕН НАЧИН БЕЗОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПНИТЕ ДЕЙЦИ,

ТАКА И ЗА ДА ДАДАТ ВЪЗМОЖНОСТ НА ИНСТИТУЦИОНАЛНО И ПЕРСОНАЛНО АНГАЖИРАНИТЕ С МАФИЯТА И С ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ ПРЕСТЪПНИЦИ ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА ИЗВЪРШВАТ НОВИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИМАЩИ ЗА ЦЕЛ ДА ПОСТИГНАТ НЕ ПРОСТО ЕЛИМИНИРАНЕ,

А ИМЕННО ФИЗИЧЕСКО УНИЩОЖЕНИЕ НА МЕН И НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО МИ,

КАКТО И ДА ПОСТИГНАТ ФАКТИЧЕСКО ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,

ЗА ДА НЯМА ЖИВИ МОТИВИРАНИ И ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ФИЗИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА,

КОИТО ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА НАСТОЯВАТ ЗА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ КОНКРЕТНИТЕ ИНДИВИДУАЛНИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЙЦИ, ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОТ ДЪРЖАВАТА.

*************

Осмо предварително уточнение:

Обръщам специално внимание върху това, че НЕСЪМНЕНО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНА ИЗХОДНА СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА, ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА КОЯТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА И ЦЕЛТА ИМ, НАСОЧЕНА СРЕЩУ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ РОДНИНИ И ПРИЯТЕЛИ И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,

Е ДА БЪДЕ ОБЕЗПЕЧЕНО ТОТАЛНО ОБЕЗМОЗЪЧАВАНЕ И ОБЕЗКОСТЯВАНЕ НА ЦЯЛАТА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ, ЗА ДА МОЖЕ ТАКА ДА БЪДЕ ПОСТИГНАТО ПОЛОЖЕНИЕ, ПРИ КОЕТО

ДА НЯМА В ОБЩЕСТВЕНОТО И ПОЛИТИЧЕСКОТО ПРОСТРАНСТВО НИКАКВИ ЛИЧНОСТИ И ОРГАНИЗАЦИИ, КОИТО ДА СА МОТИВИРАНИ И ДА ИМАТ ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ, ВОЛЕВИТЕ, ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ РЕСУРСИ

ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯТ НА ЦЯЛОСТНАТА ПРЕСТЪПНА ПАРАВОЕННА ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКА ДЕЙНОСТ, ОСЪЩЕСТВЯВАНА ВЪРХУ ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ;

ТАКА, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТАЗИ ИМЕННО СТРАТЕГИЯ ПОНАСТОЯЩЕМ СИТУАЦИЯТА Е ТАКАВА, ЧЕ

ДОКАТО ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ Е ОСЪЩЕСТВЯВАН И СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ТОТАЛЕН ГЕНОЦИД НАД БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ, обезпечил физическото унищожаване (ПЛАНОМЕРНАТА СМЪРТ) на 1 850 000 (един милион и осемстотин и петдесет хиляди) души,

И ДОКАТО 85% (осемдесет и пет процента) ОТ ОСТАНАЛОТО ВСЕ ОЩЕ ЖИВО НАСЕЛЕНИЕ ЖИВЕЕ НА ГРАНИЦАТА НА ТОТАЛНАТА и по същество ЛЕТАЛНА (смъртоносна) БЕДНОСТ,

ТО САМО ПРЕЗ МИНАЛАТА (2010) ГОДИНА, благодарение на тази именно обезпечена от държавата (Парламент, Правителство, Прокуратура, Съдебна система, Специални служби) ПАРАВОЕННА ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКА престъпност и геноцидна ситуация,

НА ВСЕКИ 4 (четири) ДНИ Е ИЗНИКВАЛ НОВ МИЛИОНЕР, при това с минимум два милиона и половина лева,

А ПОСЛЕДНИТЕ ОФИЦИАЛНИ ИЗЯВЛЕНИЯ разкриват, че само за една година – само през изтеклата 2010 г. – благодарение именно на ПАРАВОЕННИЯ ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ на българската държавна власт в контеста или условията на т.нар. световна, европейска и българска икономическа криза, милионерите в България са се увеличили точно 60 (шестдесет) пъти (виж:

14 Май 2011 г., Новини. Dir.bg, http://novini.dir.bg/news.php?id=8623322 ,

14 Май 2011 г., Блиц.бг, http://www.blitz.bg/news/article/108296 ,

14 Май 2011 г., Куриер.бг, http://kurier.bg/bulgaria/18530.html ,

25 юли 2011 г., 24chasa.bg, http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=977381 ,

26 юли 2011 г., Блиц.бг, http://www.blitz.bg/news/article/114151 ,

26 юли 2011 г., Днес.бг., http://www.dnes.bg/business/2011/07/26/milionerite-u-nas-60-pyti-poveche.124867 ,

26 юли 2011 г., btv.bg/news, http://www.btv.bg/news/bulgaria/story/1930988487-Milionerite_u_nas_niknat_kato_gabi.html ).

*************

Девето предварително уточнение:

Обръщам внимание върху това, че

по повод на всичките ми ДОСЕГАШНИ (В ПРОДЪЛЖEНИЕ НА ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ) отделни конкретни искания за разследване на особено значимите престъпни посегателства върху мен, членовете на семейството ми, ръководените от мен обществени организации и трети пострадали лица,

ВИНАГИ СЪМ БИЛ СТАВАЛ ОБЕКТ НА НОВИ И ОЩЕ ПО-ИНТЕНЗИВНИ, ПО-ЗЛОВЕЩИ И ПО-ПЕРВЕРЗНИ СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ,

ИЗВЪРШВАНИ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА,

целта на които мероприятия винаги е била да бъда мотивиран да спра да търся защита на правата ни,

при което ПРОКУРАТУРАТА абсолютно винаги не е предприемала абсолютно нищо за защита на нарушените ни права,

и абсолютно винаги, по несъмнено престъпен начин, е обезпечавала пълна безотговорност за престъпниците.

В контекста на това ТУК И СЕГА УТОЧНЯВАМ:

Само през изтеклите (миналите) НЯКОЛКО МЕСЕЦИ поне 15 (петнадесет) души от жилищния блок, в който живея, от квартала, от приятелския и от професионалния (преподавателски и студентски) кръг изрично ме уведомиха,

че при ПРЕДНАМЕРЕНИ И ЗЛОНАМЕРЕНИ (направени със „строг“ и фактически заплашителен тон и ситуативно поведение) покани по телефона, писмени призовавания, внезапни или уговорени лични посещения у дома им или дори при напълно случайни срещи

КАКТО представители на Полицията (МВР),

ТАКА и представители на ДАНС

(която ноторно известна престъпна държавна структура бе официално и публично определена като „машина на мафията“ дори и от нейни служители!!!)

са ги призовавали за официален или конфиденциален разпит, са ги посещавали в домовете им или са ги спирали на улицата,

при което НЕ САМО са им задавали множество чисто битови въпроси относно мен, съпругата ми и непълнолетната ни дъщеря,

НО И СА изисквалrи от тези лица ДА НАПИШАТ СПЕЦИАЛНИ И ОБШИРНИ „СВИДЕТЕЛСКИ ПОКАЗАНИЯ“ ИЛИ „ОБЯСНЕНИЯ“ относно това:

„откога ме познават?“, „как ме познават?“, „какво мислят за мен?“, „какви личности ме посещават у дома?“, „с какви хора са ме виждали да се срещам и общувам“, „виждали ли са ме да посещавам заведенията в квартала и ако да – с какви хора?“, „често ли са ме виждали пиян?“ (Nota bene: Не дали въобще са ме виждали пиян, а дали често пъти са ме виждали пиян!!!), „конфликтна личност ли съм?“, „представлявам ли заплаха и опасност за живеещите в блока, в квартала и в професионалната ми общност?“, „известно ли им е (дали са чули да се говори), че аз имам връзка с украинската мафия и се занимавам с пласиране на наркотици и антики?“, „известно ли им е, че съм кум на бившия главен прокурор Никола Филчев и че съм съучастник в неговите и на брат му престъпления?“, „известно ли им е, че като депутат във Великото Народно събрание съм бил ползувал служебния си „Мерцедес“ и дипломатическия си паспорт, за да пренасям контрабандни стоки през границата?“, „известно ли им е, че благодарение на връзките ми с украинската мафия и от престъпната ми дейност (с наркотици и с антики) притежавам десетки милиони във валута, както и жилища в Швейцария и в Лондон?“, „известно ли им е, че съм бил в затвора заради тероризъм?“,

и множество други подобни въпроси.

Дори нещо повече – преди тези няколко акции, през последните години, СЛЕД КОНСУЛТАЦИЯ С РОДИТЕЛИТЕ СИ И ПРЕДИ ДА ЗАМИНАТ ДА ЖИВЕЯТ И РАБОТЯТ В ЧУЖБИНА мои вече бивши (т.е. дипломирали се) студенти изрично са ми казвали, че при опитите им да постъпят на работа в системата на Полицията, Прокуратурата и Съда съвсем директно им е било казвано, че условие да бъдат назначени е да напишат доноси срещу мен, като ме обвинят в някаква злоупотреба с преподавателския ми статус.

Тъй като КАКТО САМИЯТ АЗ, ТАКА И ЧЛЕНОВЕТЕ НА МОЕТО СЕМЕЙСТВО, ТАКА И МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ, ТАКА И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ

НЕ СМЕ ИЗВЪРШИЛИ АБСОЛЮТНО НИКАКВО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ИЛИ ДОРИ МИНИМАЛНО НАРУШЕНИЕ НА КАКЪВТО И ДА Е ОБЩЕСТВЕН РЕД,

СЧИТАМ, ЧЕ така осъществяваните от визираните институционални лица „проверки“, „разследвания“ или „обзорни разговори“

ИМАТ ХАРАКТЕРА НА ИЗВЪРШВАНИ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВАТА ПРЕСТЪПНИ ДЕЙНОСТИ, ДРАСТИЧНО НАРУШАВАЩИ НАШИТЕ КОНСТИТУЦИОННО ГАРАНТИРАНИ ПРАВА И ИНТЕРЕСИ.

Считам, също така, ЧЕ С ПОСОЧЕНИТЕ ОФИЦИАЛНИ ДЕЙСТВИЯ ВИЗИРАНИТЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА СА ОСЪЩЕСТВИЛИ ПРЕСТЪПНА ЗЛОУПОТРЕБА С ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

ТЪЙ КАТО НЕ СА БИЛИ ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ И ДА МАНИПУЛИРАТ ХОРАТА, С КОИТО СА СЕ СРЕЩАЛИ, КАТО СА ИМ КАЗВАЛИ, ЧЕ ИМАТ СТАТУСА НА „СВИДЕТЕЛИ“ относно свързани с МЕН СЪЩЕСТВУВАЩИ ИЛИ НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ най-елементарни ПРАВОСЪОБРАЗНИ факти и обстоятелства,

И ЧЕ ВИЗИРАНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ НЕ СА ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ ТЕЗИ ХОРА, ЧЕ ТЕ ИМАТ СТАТУСА НА „СВИДЕТЕЛИ“ И

ЧЕ КАТО ТАКИВА СА ДЛЪЖНИ ДА ГОВОРЯТ И ДА ПИШАТ ОНОВА,

КОЕТО Е БИЛО ПОИСКАНО ОТ ТЯХ ИЛИ ДОРИ ИМ Е БИЛО ТЕКСТУАЛНО ДИКТУВАНО - независимо от обстоятелството, че писаното по абсолютно никакъв начин не се отнася за престъпна дейност.

Уточнявам, че тези именно методи на действие на специалните служби са ми много добре известни още от времето на класическия комунистически режим през 70-те и 80-те години, и че разполагам с ксерокс-копия от няколко от строго секретните оперативни дела на Държавна сигурност, от които е видно,

че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани повече от половината от живеещите в жилищния блок, в който и аз съм живеел със семейството си, като за придаване на особен „морален авторитет“ на лъжествидетелствуванията почти всичките вербувани са били на възраст между 60–85 години,

както и че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани почти 90% от тогавашното младо поколение мои колеги от Българската академия на науките (БАН) и от Софийския университет (СУ).

Тук и сега няма да коментирам резултата или ефекта от тогавашните строго секретни оперативни разработки срещу мен и членовете на семейството ми.

Тук и сега ще посоча само това:

***ЧЕ след ШЕСТГОДИШЕН (при изключително жестоки и нечовешки условия) ПРЕСТОЙ В ЗАТВОРА ОЩЕ

ПРЕЗ МАРТ 1990 ГОДИНА БЯХ ОФИЦИАЛНО ПРИЗНАТ от Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд

ЗА НЕВИННО ОСЪДЕН ПРИ ПЪЛНА ЛИПСА НА ИЗИСКУЕМИТЕ ОТ ЗАКОНА ДОКАЗАТЕЛСТВА;

***ЧЕ не само тогава, но и след това, включително и непосредствено след промените от 1990 г., включително и до наши дни,

ИМЕННО КАТО ПРЯК И НЕПОСРЕДСТВЕН РЕЗУЛТАТ НА ТЕЗИ СЕКРЕТНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ В БУКВАЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА

ЗАГИНАХА (намериха смъртта си) ТОЧНО ШЕСТ ДУШИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА ФАМИЛИЯТА И СЕМЕЙСТВОТО МИ;

***ЧЕ никога не съм спирал, но през последните няколко години съм особено настоятелен

да търся наказателна и репараторна отговорност

както от Държавата, така и от конкретните институционални физически лица-извършители на изключително многобройните престъпления срещу мен и членовете на фамилията и семейството ми;

***ЧЕ ВСИЧКИ НЕПОСРЕДСТВЕНО ВИНОВНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ТЕЗИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ЛИЦА ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДНЕС

или все още РАБОТЯТ, или са работили КАТО

видни свръхбогати бизнесмени, демократични генерали, върховни съдии, конституционни съдии, вицепремиери, министри и заместник-министри (включително и Министри на вътрешните работи и на правосъдието), видни висши прокурори (включително и Главен прокурор), видни адвокати, видни функционери на Парламента, видни дипломати, съдия в Стразбург, съдия в Хагския трибунал за Югославия, съдия в Междудържавния арбитражен съд на ООН, съдия в Конституционния съд в Косово, професори в Юридическите факултети и в Института за правни науки при Българската академия на науките,

и отделно от това аз и членовете на семейството ми фактически сме били „работодатели“

на повече от 200 (двеста) агенти, доверени лица, офицери на комунистическата Държавна сигурност и на посткомунистическите НСС и ДАНС,

някои от които дори и днес не само продължават да работят, но дори и да заемат отговорни ръководни постове в сега функциониращата Държавна агенция за национална сигурност (ДАНС);

***ЧЕ ИМЕННО ПОРАДИ МОЯТА НЕПРЕКЛОННА СТРАТЕГИЯ НА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ ВСИЧКИТЕ ВИЗИРАНИ ПО-ГОРЕ ВИНОВНИ ЗА НАШЕТО РЕПРЕСИРАНЕ ЛИЦА

всичките тези ПРЕСТЪПНИ ЛИЦА, КОИТО все още ДОРИ И ДНЕС заемат изключително високопоставени позиции в структурата на Мафията и на Държавата,

СА ОСОБЕНО ЗАИНТЕРЕСОВАНИ НЕ САМО ДА МЕ ЕЛИМИНИРАТ ОТ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ политически и обществени ПОЗИЦИИ, ОТ КОИТО БИХ МОГЪЛ ДА ПРОДЪЛЖА ДА НАСТОЯВАМ ЗА ТЕХНАТА ОТГОВОРНОСТ,

НО ДОРИ И ДА МЕ УБИЯТ И ДА УНИЩОЖАТ ОСТАНАЛИТЕ ЖИВИ ЧЛЕНОВЕ НА ФАМИЛИЯТА И НА СЕМЕЙСТВОТО МИ

(за да няма мотивирани и заинтересовани живи лица, които да продължат да настояват за търсене на отговорност за извършените престъпления).

*************

Раздел ІІ:

Първо уточнение по съществото на казуса:

Приложено представям 19 (Деветнадесет) страници КОПИЯ ОТ ОФИЦИАЛНА ДОКУМЕНТАЦИЯ,

надлежно регистрирана в офиса на Главния прокурор, Върховната касационна прокуратура, Президента на България и редица други български, европейски и световни институции.

*************

Второ уточнение по съществото на казуса:

От приложеното доказателство е видно, че

на 06 Ноември 2006 г. надлежно съм регистрирал

в офиса на Главния прокурор (Вх. № 14400/06 – 06.11.2006 г.), респ.

в офиса на Върховната касационна прокуратура (Вх. № 38580/06 – 06.11.2006 г.),

официален текст, съдържащ ясно посочени факти и обстоятелства и ясно изразено искане на разследване на извършената престъпна дейност.

*************

Трето уточнение по съществото на казуса:

От приложените и визираните доказателства е видно, че пълният текст на визираното искане за разследване

е публикуван в специално книжно издание, което издание има следните издателски характеристики:

Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 7, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN-10: 954-8550-57-1, ISBN-13: 978-954-8550-57-4, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 546 с.;

Обръщам специално внимание на факта, че точното съдържание на визирания текст гласи:

До Главния прокурор

бул. “Витоша” № 2

1000 София

към: № 14400/ 27.09.2006 г.

До Президента

бул. “Княз Дондуков” № 2

1000 София

Информационно копие:

До Генералния директор

и Специалния справочен отдел и архив

на Българската телеграфна агенция (БТА)

бул. “Цариградско шосе” № 49

1124 София

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Това, че в България абсолютно всичко,

което от 1944 г. до 1990 г.

е било свързано с т. нар. здравеопазване на населението се е намирало под абсолютно тоталния контрол на българската Държавна сигурност

(действуваща като филиал на съветската Червена армия и в частност – на КГБ),

е тема, по която съм започнал да пиша и официално да публикувам[1] още през 1990 г.,

когато, като сенатор (депутат във Великото Народно събрание)

бях използувал правомощията си, за да се запозная със съдържанието на

строго секретно прокурорско дело, намиращо се в архива на тогавашната Върховна военна прокуратура,

откъдето взех първите ужасяващи доказателства, събирани и систематизирани от самата прокуратура.

Това, че в България абсолютно всичко, което след квазиполитическите промени от 1990 г. до ДНЕС

е било и продължава да е свързано с т. нар. здравеопазване на населението,

се намира в ръцете на специалните звена от системата на българския филиал на руската Червена мафия

(както и на държавната власт, действуваща като нискойерархично структурно звено от системата на същия филиал на Мафията[2]),

е тема, която винаги съм считал за абсолютно неразделна част от горепосочената тема и по която съм постъпвал по същия начин.

А неразделността на така визираните теми произтича от елементарния факт, че

следвайки своята исторически нова стратегическа цел,

съветската Червена армия (и нейният български филиал)

още през 80-те години бе започнала „да се изнася” извън структурата на държавната власт

и да трансмутира в Червена мафия,

представляваща качествено нов мафиотски феномен, характеризиращ се с това, че вместо да бъде в нелегалност и в престъпна опозиция на държавата и обществото, тя всъщност е превърнала както държавата, така и обществото в свои строго подчинени нискойерархични структури.

Впрочем, особено през последните десетина години, в българските медии се намират изключително голямо множество факти, от специалното тематично-характерологично подреждане на които по категоричен начин е видно,

че в България се провежда както сравнително добре камуфлирана (по отношение на някои обекти, дейности и критерии), така и напълно ясна, откровена и безцеремонна

стратегия на медикаментозен тероризъм и на евгенично прочистване на определени социално-политически, интелектуални и други слоеве от населението;

и че тази стратегия се провежда от две групи непосредствени изпълнители:

а) както от съответните множество недържавни и чисто мафиотски структури;

б) така и от съответните държавни органи и институции, които, всъщност, действуват като инструмент, тотално подчинен на Мафията.

Това, разбира се, е само образът на най-общата ситуация, валидна за дадено голямо множество български граждани, спрямо които българската държава,

действувайки като политически инструмент на т. нар. посткомунистически мафиотски елит,

упражнява своята власт и осъществява реализацията на престъпните стратегически цели и интереси на този елит.

Отделно от това, обаче, същата тази

(обслужваща мафиотския елит и имаща чисто инструментален и престъпен характер)

държава, притежава и други (строго специфицирани) специални части, предназначението на които е да провеждат определени строго персонални мероприятия по отношение на дадени конкретно определени обекти на т. нар. „оперативно разработване”,

спрямо които обекти, в зависимост от съответните манипулативни и елиминационни цели и задачи, биват прилагани най-разнообразни методи и средства, взети от изключително богатия специален арсенал, в описа на който фигурират и доста голямо множество имащи медикаментозен характер методи и средства.

На описанието на най-главните елементи на един от случаите на прилагане от днешните държавни специални служби лично спрямо мен на такива именно методи и средства за терористично политическо и евгенично елиминиране, са посветени настоящите редове.

И, естествено, искането ми е да бъде осъществено съответното разследване.

Разбира се, като имам предвид обстоятелството, че

в своята 35-годишна практика на юрист

не познавам нито един случай на реално законосъобразно разследване на каквото и да е мое прецизно описано искане в това отношение,

аз съм категоричен, че искането от мен разследване няма да бъде направено и по този конкретно визиран от мен казус.

Въпреки това, обаче, без настоящите ми редове да представляват какъвто и да е израз на доверие в прокуроско-съдебната система,

аз предявявам това искане с намерението да постигна поне няколко „попътни минимални цели”;

а една от тези цели е да ви предизвикам да се опитате да опровергаете по официален ред и начин фактите, които описвам, и изводите, които извеждам върху тяхната основа; и тъй като съм категоричен, че при какъвто и да е ваш опит да опровергавате по съответния ред посочените от мен факти и основаните върху тях изводи, в крайна сметка ще се стигне до такъв развой на разследването, при който по категоричен начин ще бъде доказана именно моята теза.

Освен това, преди всичко изрично, ясно и категорично настоявам

разследването на всичките тук описани факти и твърдения

да бъде осъществено в рамките на едно общо разследване,

в което неизменно да бъде включено и разследването на неразривно свързаните с това факти и обстоятелства, описани в изложението ми до всичките вас, което има индекс LPC-Embassy-047 и дата 27 септември 2006 г., и което е надлежно регистрирано в канцеларията на Главния прокурор под рег. № 14400 от 27.09.2006 г.

Поне на всичките вас, както поради битността ви на пациенти на българското здравеопазване, така и поради специфичната ви професионална квалификация и ангажираност, би следвало да ви е много добре известно, че в системата на т. нар. „здравеопазване” в България съществува режим на т. нар. „клинични пътеки”, конкретният детайлен образ на който режим е сравнително често променян, при което, обаче, неговата най-дълбока същностна характеристика винаги си е оставала и продължава да си остава непроменена.

а) Преди всичко следва да бъде отбелязано, че този режим бе приложим само спрямо онези български граждани, които, бидейки здравноосигурени и търсейки медицинска помощ, разчитат да получат тази помощ така, че заплащането за нея да бъде извършено от Националната здравноосигурителна каса.

Тъй като по това време Мафията вече бе напълно ограбила почти цялото българско население, остана очевидният факт, че основната маса български граждани, по отношение на която този режим на „здравеопазване” фактически е приложим, се състои от онези, на които предварително им е била отнета всякаква възможност да заплащат за изследванията и лечението си по друг начин, освен чрез здравноосигурителната каса.

Другият очевиден факт е, че този здравноохранителен режим съвсем не е засягал здравеопазването на ангажираните с Мафията лица, финансовите активи на които им дават възможността да получат такова луксозно и прецизно здравеопазване, каквото пожелаят. Дори нещо повече – както тогава, така и днес, след всяка престрелка между отделните мафиотски групи ранените престъпници биват пренасяни за лечение в медицинските заведения от държавни хеликоптери, собственост на Министерството на вътрешните работи, а пред болничните им легла застават на почетна стража и охрана специалисти от същото министерство, за колосалната специална издръжка на които специалисти дават своите пари обикновените данъкоплатци.

б) По същество става въпрос за това, че само до преди по-малко от две години:

►всички здравноосигурени български граждани бяха изключително твърдо закрепостени към строго определени общопрактикуващи медицински лица, към които бяха длъжни да се обръщат при всеки случаи на необходимост от медицинска помощ;

►след което имаха правото и възможността (или много по-точно – абсолютното задължение и никаква друга реална възможност) да получат съответните специализирани медицински прегледи само в сградите на онези медицински заведения и само при онези лекари-специалисти, които изрично са посочени и предписани от общопрактикуващия лекар; от своя страна, обаче, общопрактикуващият лекар също така бе законодателно ограничен в конкретните направления на „пътеката” на конкретните прегледи и изследвания, които имаше правото да предпише;

►след извършването на съответните прегледи и установяването на диагнозата, здравноосигуреният български гражданин имаше правото да бъде лекуван (респективно - опериран) само в съответните медицински заведения и само от съответните лекари-специалисти, които изрично са му предписани като разрешени.

в) Също така, става въпрос и за това, че специално по отношение на онкоболните посочената т. нар. „клинична пътека” е абсолютно задължителна включително и днес, в наши дни; и че и днес абсолютно всеки онкоболен има правото и възможността да получи своите мизерни живителни глътки въздух само при едно-единствено и изключително строго спазвано условие – ако успее да премине през изключително големия брой жестоки препятствия, поставени му по така натрапената му от държавата „клинична пътека”.

г) Става въпрос, също така, и за това, че е съвсем повърхностна, неправилна, нелепа и невярна всяка аналогия на тази ситуация с крепостническия и тоталитарния комунистически властови режим, тъй като тази съвременна „здравоопазваща” ситуация в България е много по-зловеща и по-перверзна от ситуацията, която е съществувала при тези два режими.

д) Става въпрос, също така, и за това, че в изключително тясна и непосредствена връзка с тази именно ситуация се намира и обстоятелството, че както по времето на класическия комунизъм, така и днес със специален закон е направено така, че почти всеки български лекар, включително и жените, е т. нар. „военноорганизирано лице”, на което задължително е даден офицерски чин и което задължително е подписало някаква коварно формулирана декларация за изпълнение на държавен дълг и за пазене на държавна тайна; която декларация, от своя страна, фактически и юридически се намира в драстично противоречие с професионалното задължение за изпълнение на лекарския дълг и за пазене на лекарската тайна.

е) А като имаме предвид и обстоятелството, че българската държава всъщност е само едно от най-нискойерархичните структурни звена от системата на българския филиал на руската Червена мафия, пределно ясен става отговорът и на въпроса относно същността и характерът на посочените задължения, които, всъщност, се оказват задължение за всеотдайно служене на Мафията и задължение за пазене на тайните на Мафията.

Случи се така, че

през ноември и декември 2003 г. присъствувах на няколко придружени с коктейл официални научни и политически събития,

на които, макар и в изключително прецизно контролирана от мен доза, все пак консумирах определени напитки и храни, специално и дори тържествено поднесени ми от определени лица, по отношение на които никога не съм имал никакви основания за доверие, но които винаги и почти демонстративно са ми показвали своето „високо уважение и почит”.

Случи се така, че случайно или не,

след тези събития получих определени симптоми, които предизвикаха определена лека тревога за здравословното ми състояние; и които симптоми споделих с личната си лекарка, която, от своя страна, след проведения от нея общ преглед, веднага изрично и категорично ми каза, че тези симптоми не са истински болестни симптоми, и че не бива да се безпокоя от тях.

Все пак, обаче, двамата с личната ми лекарка стигнахме до единодушното заключение, че за да проверим основателността на своите разсъждения и изводи както относно здравословното ми състояние, така относно подозрението, че някой би искал да ме подтикне към ненужни прегледи и опасни операционни интервенции, ще бъде разумно „аз да тръгна по официален начин по съответната „клинична пътека”” и така да видим какъв ще е крайният резултат.

На 18 декември 2003 г. посетих офиса на единствения лекар-специалист, при когото, съгласно утвърдената „клинична пътека”, личната ми лекарка имаше право да ме изпраща, и това бе д-р Константинов от клиниката по вътрешни болести при І МБАЛ-ЕАД, намираща се в непосредствена близост но НДК.

Така:

►в официално издаденото ми от него т. нар. „ехотомографско изследване” е записано, че имам някакви недостатъчно ясни и нуждаещи се от допълнителни изследвания проблеми в областта на черния дроб и простатата;

►а в устният ни разговор пределно ясно ми бе казано, че най-вероятно се касае за аденомен (туморен) или карценомен (раков) проблем и на двете места;

►и че не бива да се безпокоя особено много, тъй като сега все още е само началният етап от развитието на болестта, на който етап всичко е преодолимо;

►и че той ще ме изпрати при своя много добър приятел и голям специалист по тези проблеми, който се казва д-р Саид Раджаб и работи в сградата на т. нар. „Окръжна болница”, намираща се в столичния квартал „Младост-1”.

Официален придружителен документ за аташирането ми по силата на „клиничната пътека” при д-р Саид Раджаб не ми бе даден, но ми бе казано, че аз устно трябва да му кажа, че при него ме изпраща именно д-р Константинов, и че това е напълно достатъчно, за да бъда приет по възможно най-добрия начин.

Посетих офиса на д-р Саид Раджаб и там, след сравнително дълъг ритуален и внушаващ безкрайна добронамереност разговор, той, естествено, поиска да види резултатите от ехотомографското изследване, които, както сам изрично ми каза, трябва да бъдат приложени в специалното мое медицинско досие, което следва да бъде образувано по случая, за да мога да се възползувам от напълно безплатното обезпечаване на подготовката за оперативно отстраняване на раковия проблем, което трябва да стане най-късно след две седмици. Любопитно е, че още на този етап д-р Саид Раджаб въобще не предпостави наличието на някакъв друг проблем, освен раков, и неговото решаване по друг начин, освен чрез хирургическа операция.

Освен това, любопитно е, че д-р Саид Раджаб въобще не съумя да скрие раздразнението си от факта, че аз му дадох черно-бяло ксерокс-копие от съответния документ, а той няколкократно настоя да му дам оригиналния документ, тъй като от осигурителната каса били признавали само оригинални документи. За мен като професионален юрист бе повече от ясно, че в случая стратегията е да бъде осъществено пълното ми лишаване от оригинална документация, но веднага театрално изразих дълбокото си съжаление и готовността си да донеса оригиналния документ още при следващото си идване при доктора.

Така, след като д-р Саид Раджаб овладя раздразнението си, като вероятно си помисли, че аз наистина нищо не подозирам, той ме изпрати за специализирано медицинско изследване. Същото бе извършено в медико-диагностичната лаборатория „Санте”, от която ми дадоха документ с дата 10 януари 2004 г., в който изрично е записано, че изследването е по искане на „Лекуващ лекар: д-р Саид Раджаб”, както и че резултатът е „2,39 ng/ml” при „референтни граници до 4”.

След като получих този документ, веднага сканирах оригинала и направих изключително прецизно цветно принтерно копие, а оригинала запазих за собствената си документазция. После посетих д-р Саид Раджаб, на когото казах, че идвам направо от медицинската лаборатотия и му нося оригинала на документа. Той реагира очевидно доволен, но не пропусна още в самото начало да ми каже, че му е необходим и оригиналът на изследването, което преди това бе направено от д-р Константинов.

Още докато в самото начало на този наш разговор д-р Саид Раджаб ми казваше тези думи, аз вече си задавах въпроса „Дали той наистина ме мисли мен за прекалено глупав?” и „Дали наистина не осъзнава, че чрез припряността си в това отношение всъщност изостря подозренията ми?”.

Странно е, също така, че д-р Саид Раджаб въобще не счете за нужно да ми обясни и разтълкува данните от медицинското изследване, и направо предпостави както „безспорно доказаното от изследването наличие на раково заболяване”, така и „тази ни среща за приключена поради пределно изяснаване на проблема”.

Затова той съвсем не скри изненадата и раздразнението си, когато аз с възможно най-наивен тон и външен театрален вид на човек, малодушно примирил се със жестокостта на съдбата, му казах: „Доколкото разбирам, възможни са две версии на тълкуване на така визирания резултат, а именно, или че посочения резултат от „2,39 ng/ml” е вътре в рамките на така визираната максимална „референтни граници до 4”, и че в този случай липсва туморно или раково заболяване, или че този резултат е над посочената граница, и че в този случай е налице заболяване. Както разбирам, Вие сте категорично ориентиран към втората версия. Така ли е?”.

Трябва да призная, че изключително рядко съм виждал човек с толкова силно изразена върху лицето му изненада, каквато видях след тези мои думи - д-р Саид Раджаб объркано сумолеви, че става въпрос за втория вариант на разсъждение върху медицинския проблем, след което объркано и външно добронамерено започна да ми говори колко много е загрижен за хора като мен, и че аз не бива да се притеснявам от нищо, тъй като операцията ще мине изключително успешно.

При това от всичките негови думи и цялостното му вербално и жестово поведение личеше, че в неговата глава не съществува абсолютно никакъв друг вариант, освен моето подлагане на хирургическа операция. Дори нещо повече – аз, като автор на няколко книги по психология на правото и психология на политиката, имах достатъчно ясното усещане, че в съзнанието и мисловната стратегия на д-р Саид Раджаб моето поставяне на операционната маса наистина има статуса, значението и важността на абсолютно животоспасяващ акт, но ... съвсем не на моя, а на неговия живот.

Все пак, благоразумно реших че нямам абсолютно никакъв интерес да му давам да разбере, че вече съм разгадал коварната цел, която той преследва, и продължих да се преструвам, че безусловно му вярвам; така, в контекста на тази именно моя стратегия казах на д-р Саид Раджаб, че още в най-близките дни ще започнем да осъществяваме предписаната от него процедура, но че все пак преди това ми е необходимо известно време както да свикна с мисълта за неизбежността на операцията, така и, за всеки случай, да приведа в ред земните си дела.

Още на другия ден, под предлог че осъществявам редовното си пътуване, за да чета редовните си лекции в Юридическия факултет на Университета, пристигнах в град Пловдив, поговорих със студентите около един академичен час и ги освободих от лекционните им занятия за деня.

После, по всички правила на конспиративното придвижване се срещнах с Рени Маврова и заедно с нея отидохме при инж. Николай Сомлев, който по онова време бе директор на една от най-мощните държавни фирми на територията на Пловдив и се намираше на стационарно лечение в една от най-реномираните болници в града, където главен лекар е негов изключително близък приятел. Така това моето посещение в тази болница бе камуфлирано като посещение при намиращ се там болен приятел.

Тъй като там главният лекар на болницата не само бе личен приятел на моите приятели, но и веднага ме позна и възторжено изрази радостта си, че ме вижда не само по телевизията, но и на живо, само няколко минути след нашия разговор лично той ме водеше при няколкото души специалисти, на които лично нареждане веднага да извършат съответните изследвания и неотлъчно стоеше до мен до пълното завършване на абсолютно всички изследвания. Трябва да призная, че през цялото време на тези изследвания самият аз се чувствувах доста неловко, тъй като за първи път през живота ми бях обект на такова изследователско медицинско внимание, на каквото би завидял дори и самият президент на държавата.

В крайна сметка се оказа, че лекарят, който изследваше простатата ми се изказа, че на нейното състояние могат да завидят дори и 30-годишните младежи; а очевидно талантливият млад лекар, който извърши изследване на черния ми дроб бе категоричен, че петното, за което става въпрос, е имало характер на медицински проблем преди около 15 години, и че отдавна не притежава способността да бъде медицински проблем. Впрочем, когато същият лекар ме попита какво точно е било станало с мен преди около 15 години, поради което се е появило това петно, аз му казах, че тогава съм бил в затвора като политически затворник, и че моето убеждение е, че въпросното петно отразява подлагането ми на целенасочено зловредно химическо третиране; а той, аргументирайки се, че му е трудно да си представи съществуването на хора, които биха били способни на такива зловещи действия, каза, че е склонен да смята, че това петно отразява само мизерната и некачествена храна, която ми е била давана; при което изрично подчерта, че дори и да бъде приета моята обяснителна версия, според него това петно много отдавна е престанало да бъде медицински проблем.

Тъй като самият аз съвсем не съм лесен за убеждаване (и особено когато става въпрос да убедя сам себе си) работата съвсем не приключи с медицинските ми прегледи в Пловдив.

След няколко дни взех със себе си 500 лева (около 250 евро), предназначени специално да бъдат платени следващите медицински изследвания, и заминах за град Варна, където в продължение на два дни трябваше да прочета кратък лекционен курс на студентите от тамошния Юридически факултет на Техническия унивреситет. След като на втория ден още рано сутринта освободих студентите, веднага отидох в едно доста скъпо и реномирано медицинско заведение, където ми направиха същите изследвания и ми казаха абсолютно същото, което ми бе казано и в Пловдив.

10.

Така за мен нещата в това отношение напълно приключиха с пределна яснота.

Нека спомена и колоритната информация,

че когато още в самото начало разказах на личната си лекарка симптомите, от които се оплаквам, тя, анализирайки цялата съвкупност от симптоми, ме попита как съм със секса, а аз и отвърнах, че във връзка с него „имам изключително сериозен проблем – категорично не мога да понасям презервативи”.

Тя доста дълго се смя на това ми „медицинско оплакване” и категорично ми каза: „Докато имаш такова оплакване, бъди сигурен, че няма да имаш никакво друго сериозно оплакване! И не вярвай на никакво друго медицинско изследване, освен на това!”.

11.

Тъй като после, до края на януари 2004 г. аз въобще не се обадих на д-р Саид Раджаб, и тъй като евентуалните резултати от осъществяваните от специалните служби т. нар. „външни наблюдения и проследявания” не са били дали абсолютно никакви данни за каквито и да са мои посещения в медицински заведения (вероятно съм бил проследяван само в София!), ситуацията изглежда е била придобила тревожен за тези служби израз и вид.

Така, точно на 30 януари 2004 г., около 11 часа преди обяд, домашният ми телефон иззвъня и напълно неочаквано за мен чух гласа на Главния прокурор Никола Филчев.

12.

Тук се налага да направя кратко уточнение.

С Никола Филчев сме били не само и не просто състуденти, но и изключително близки приятели още по времето на студентските ни години. После, преди арестуването ми през 1983 г., в продължение на няколко години с него сме били и колеги в Института за правни науки при БАН. Дори нещо повече – след излизането ми от затвора през 1989 г. , когато аз бях видна политическа фигура от т. нар. опозиция, той, бидейки не само мой колега от Института за правни науки при БАН, но и наказателен съдия във Върховния съд на България, винаги бе почти плътно до мен и един от най-близките ми приятели. Поради това, когато той ме помоли, аз с радост се съгласих да бъда негов кум (официален свидетел) на първия му брак с едно много по-младо от него и доста красиво момиче.

Много по-късно Никола Филчев стана Главен прокурор на България и през август 1999 г., когато му казах, че имам намерение да замина за Великобритания и да се установя да живея там, той все още имаше човешкото достойнство и приятелската откровеност да признае пред мен, че макар и да е Главен прокурор, не разполага с абсолютно никаква власт и възможност да реши не само какъвто и да е проблем, визиран в моите многобройни искания до прокуратурата, но дори и своите собствени проблеми.

Дори нещо повече – именно във връзка с неговите лични проблеми, през август 1999 г. той изрично и пределно ясно ми каза, че вече разполага с категоричните доказателства, че специалните служби при МВР, всички прокурори и всички съдии са назначени на тези длъжности именно от Мафията, и цялостната им дейност е подчинена единствено на интересите на техните господари от Мафията.

В контекста на това Никола Филчев ми каза, че почти веднага след назначаването му за Главен прокурор е бил и продължава да е подложен на изключително интензивен шантаж, директно осъществяван преди всичко именно от специалните служби при МВР, при което от него се иска не само и не просто да нарушава принципите си на юрист и чисто човешката си съвест, но и съвсем открито или дори демонстративно да извършва престъпления, за които после може да бъде съден. И че той много добре разбира, че това се прави, за да го въвлекат колкото се може по-дълбоко във вина, за да могат по този начин впоследствие да го шантажират още по-силно и по-успешно, и така да го принуждават да узаконява престъпленията на Мафията.

Тъй като в някое от следващите ми изложения по друг повод ще ми се наложи да направя поне още едно подобно уточнение относно Никола Филчев, тук и засега ще спра само на този наш разговор през август 1999 г., при което ще подчертая, че след това с него сме се срещали и сме имали подобен разговор само през лятото на 2000 г., след което нашите взаимоотношения постепенно започнаха да преминават в състояние на „ледников период”, а през 2005 г. аз вече официално и публично се отказах от кумството си и го обявих за престъпен слуга на престъпни господари.

13.

Така, когато на 30 януари 2004 г. Никола Филчев ми се обади по телефона, между нас се проведе разговор, главното съдържание на който бе следното:

а) той ми каза, че току-що е бил научил, че съм изключително тежко болен от рак, и че ми се обажда, защото въпреки, че отдавна сме се отдалечили един от друг, той все още счита, че сме приятели, и поради това ми предлага да използува властовите си възможности и да уреди да бъда настанен в Правителствената болница, където да получа най-доброто медицинско обслужване;

б) аз му се изсмях изключително ехидно и изрично и ясно му казах, че считам, че в случая той ми се обажда по искане на Мафията, която търси начин да ме подмами да вляза в болница, където да ме убият под предлог, че ме лекуват; във връзка с това изрично го попитах от кого и по какъв повод е научил за моето „тежко заболяване”;

в) той ми каза, че:

►току-що, само преди няколко минути, е имал някакво оперативно съвещание с подчинени на него двама полковници от Военната прокуратура;

►съвещанието е било по тема, която мен въобще не ме засяга;

►но след съвещанието той ги попитал защо досега не са решили нито една от моите многобройни преписки, намиращи се при тях;

►а те му отговорили, че се опасяват да ме извикат на разпит, на който по официален начин да ме трансформират от „жалбоподател” в „свидетел на извършените престъпления”, тъй като било имало опасност психическото напрежение по време на една такава правна процедура да се отрази твърде зле върху тежкото ми здравословно състояние;

►той бил силно изненадан от това, което чул за здравето ми и ги попитал от какво съм болен и те откъде знаят за това;

►те му били отговорили, че аз съм болен от рак и че за това разполагали с получена от специалните служби разузнавателна информация;

►след тези негови думи аз веднага му казах, че той като Главен прокурор сега е длъжен да образува разследване срещу тези специални служби, тъй като дори и наистина да съм болен, те нямат абсолютно никакво право и никакъв реален престъпен от моя страна повод да ме подлагат на оперативно разработване и да събират за мен каквато и да е, включително и здравословна информация;

►казах му, също така, че в случая става въпрос за това, че същите тези специални служби са разпространили тази абсолютно невярна „информация”, за да извършат психологическа подготовка на професионалните юридически и политически кръгове, които ме познават, както и на обществеността, след което да се опитат чрез такава именно фалшива информация да обяснят убийството ми, което са планирали и имат намерението да осъществят.

14.

Специално внимание в това отношение заслужава, също така, и още една група факти и обстоятелства.

С Валентин Александров се познаваме още от времето на студентските ни години по време на един от неотдавнашните правителствени екипи той бе Министър на отбраната, а после се установи на постоянна работа като старши научен сътрудник в Инситута за правни науки при БАН, където станахме колеги, и така започнахме да се виждаме сравнително по-често, отколкото преди.

На 11 февруари 2004 г. имахме Научен съвет в Института за правни науки при БАН и:

►още щом се видяхме с Валентин Александров десетина минути преди заседението, той възторжено изрази впечатлението си от блестящия ми външен здравословен вид и изрично ме попита как съм със здравето;

►попитах го дали специално днешният му въпрос относно здравето ми има характера на обичаен ритуален въпрос или е предизвикан от някакви слухове, които е чул;

►той отвърна: „Истината е, че преди около две-три седмици ми казаха, че си тежко болен от рак! Истина е, освен това, че им казах, че не вярвам на това, защото съвсем наскоро се бяхме виждали с теб, разходихме се дълго време по софийските улици, за да си говорим за политика, ти изглеждаше превъзходно и нито се оплака от нещо, нито изглеждаше така, както по-късно се опитаха да ми кажат, че би трябвало да изглеждаш!”;

►после той ми каза, че това му е било казано от генерал Бриго Аспарухов[3], с когото са приятели, и подробно ми разказа по какъв повод е било станало дума за мен.

15.

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

На 27 септември 2006 г. регистрирах в канцеларията на Главния прокурор искане за разследване на упражнен върху непълнолетната ми дъщеря медикаментозен тероризъм, което искане има индекс LPC-Embassy-047 и рег. № 14400 от 27.09.2006 год.

Днес, с настоящия официален писмен текст, извършвам регистрация в канцеларията на Главния прокурор искане за разследване на упражнен лично върху мен медикаментозен тероризъм.

Също така, днес изрично и ясно декларирам, че съществуват и още няколко напълно документално доказуеми актове на медикаментозен тероризъм, упражнен върху няколко души мои изключително близки хора, с които случаи, обаче, ще ви занимавам с друго подобно писмено изложение и искане за разследване.

Онова, което тук и сега непременно искам да ви кажа, е

че от официално публикуваната медицинска статистика относно:

от една страна, извършените в България хирургически отстранявания на различните видове рак, и

от друга страна,

извършените хистологични изследвания на оперативно отстранената тъкан, е видно, че при повече от половината от пациентите, оперирани и лекувани като имащи рак на стомаха и на белия дроб диагнозата е абсолютно недоказана, и че приблизително същата ситуация е и при пациентите, които са били оперирани и лекувани като имащи други видове раково заболяване – виж: Cancer Incidence in Bulgaria 2003, National Oncological Centre, Bulgarian National Cancer Registry, Editors Sh. Danon, Zdr. Valerianova, Tzv. Ivanova, Volume XIV, Sofia, 2006.

Моето категорично мнение е, че тази официална по своя характер медицинска статистика по недвусмислен начин сочи, че:

първо: в България масово се извършват камуфлажно мотивирани като здравеопазващи от ракови заболявания изключително голямо множество сложни хирургически, химически, специални лъчеви и множество други медицински третирания, извършвани върху напълно здрави или поне недоказано болни от рак хора;

второ: чрез тези (напълно неоснователни от чисто медицинска гледна точка) третирания тези хора несъмнено биват жестоко и завинаги осакатявани и причислявани към специална ресурсна група, по отношение на която след това се постъпва по множество начини, имащи различни конкретни цели;

трето, истинските мотиви за осъществяването на тази доказана от статистиката масова практика подлежат не само на прецизно обществено обсъждане, но и на още по-прецизно специфично юридическо и в частност следствено-наказателно проследяване и обсъждане, при което е необходимо да бъдат анализирани включително и възможностите да се касае за прилагане на сравнително добре замаскирана престъпна мафиотска и/или правителствена стратегия на геноцидно и евгенетично (евгенично) прочистване на определени слоеве от населението, подбирани по определени критерии (като напр.: всеки, който попадне в мрежата на капаните; всички икономически слаби (и в частност - етнически) социални слоеве; специфичен подход към различните интелектуални, възрастови или полови групи; и прочее).

16.

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Очевидно е, че така посочените от мен факти, обстоятелства и доказателствени средства по недвусмислен начин свидетелствуват, че

специалните служби при МВР и

преди всичко ръководената от генерал Иван Чобанов специална служба

са осъществявали по отношение на мен престъна дейност,

която подлежи на наказателно разследване и съдебно преследване.

Настоявам това да бъде осъществено!

6 ноември 2006 г. Янко Н. Янков

tst

*************

Четвърто уточнение по съществото на казуса:

От приложените и визираните доказателства е видно, че

ДО ДНЕС ПРОКУРАТУРАТА НЕ МИ Е ДАЛА (ПРЕДОСТАВИЛА) АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ЛЕГИТИМЕН ОТГОВОР НА МОЕТО ИСКАНЕ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ,

И ЧЕ ОЧЕВИДНО В ПРЕСТЪПЕН ИНТЕРЕС НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ

ПРОКУРАТУРАТА СЕ Е ПОСТАРАЛА ДА ОСИГУРИ НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ПЪЛНА И АБСОЛЮТНА БЕЗОТГОВОРНОСТ.

*************

Пето уточнение по съществото на казуса:

От приложените и визирани доказателства е видно, че

В ПРЕСТЪПЕН ИНТЕРЕС НА ЕЛИТА НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА РУСКАТА ЧЕРВЕНА МАФИЯ,

въпреки несъмнено много добре известните й факти

ПРОКУРОРСКАТА ИНСТИТУЦИЯ

ФАКТИЧЕСКИ Е ОТКАЗАЛА ДА ИЗВЪРШИ ЛЕГИТИМНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА ВИЗИРАНИТЕ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА,

КАКТО И НА ТЕХНОТО СЪОТВЕТСТВИЕ С БЪЛГАРСКОТО И ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО И С МЕЖДУНАРОДНОПРАВНИТЕ НОРМАТИВНИ РЕГЛАМЕНТАЦИИ, РАТИФИЦИРАНИ ОТ БЪЛГАРИЯ.

*************

Раздел ІІІ

Заключително уточнение по съществото на казуса:

Към всичките тук визирани адресати на настоящето ми изложение заявявам, че:

настоявам за най-строго спазване на нормите и принципите на Международното, на Европейското и на Българското Право!

*************

На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да припомня, че

съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,

„Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права,

като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“.

Което означава, че Техни превъзходителства посланиците са акредитирани

НЕ САМО ПРИ (ПРЕД) БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

НО И ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

и в този смисъл от една страна

всяко посегателство на българската държавна власт върху правата на българските граждани

СЛЕДВА ДА БЪДЕ РАЗГЛЕЖДАНО КАТО АБСОЛЮТНО НЕДОПУСТИМА АГРЕСИЯ ВЪРХУ НАПЪЛНО СУВЕРЕННИ СУБЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО,

съдбовно засягаща правата и интересите на ГРАЖДАНСКИТЕ СУБЕКТИ НА ОБЩНОСТНОТО ЕВРОПЕЙСКО ПРАВО;

а от друга страна

всяка аргументация (каквато често пъти ми е била изтъквана лично на самия мен!!!) от акредитирани в България дипломатически представители на други европейски държави,

издигаща и обосноваваща тезата за ненамеса във вътрешните работи на България по повод и във връзка с нарушенията на човешките права на българските граждани,

НЕСЪМНЕНО ИМА ХАРАКТЕРА НА ПРЕСТЪПНО СЪУЧАСТНИЧЕСТВО В ИЗВЪРШВАНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.

Впрочем, позволявам си също така да припомня, че ИМЕННО ТАКОВА Е И ПОСЛАНИЕТО НА приетата през 2009 г. от Комисията на Европейските общности и от Европейския съвет т. нар. „Стокхолмска програма за защита на гражданите“.

***

На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да обърна внимание върху факта, че

тоталното шествие на толерираното от българската държава МАФИОТСКО И ДЪРЖАВНИЧЕСКО НАСИЛИЕ и пълната липса на Правосъдие

характеризират ситуацията съвсем не като хуманитарна КРИЗА,

а именно като хуманитарен КОЛАПС;

и че в контекста на тази ситуация в очите на българските юристи и на обикновените граждани съвсем не изглежда да има характера на същинска човеколюбива загриженост наскоро лансираната от някои западни дипломати

теза за необходимостта от „ДЕБАТ“.

Позволявам си да обърна внимание на западните дипломатически представители на факта, че сред българските интелектуални кръгове вече доста отдавна битува констатацията и възгледът,

че българското общество се нуждае съвсем не от „ДЕБАТ“ по повод и във връзка с тотално липсващото правосъдие,

а от съвсем реална и ефективна ЧУЖДЕСТРАННА ХУМАНИТАРНА АКЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ – граждани и на Европейския съюз!

***

Позволявам си да обърна внимание на европейските дипломатически представители на факта, че

българските граждани, които поне официално и документално са и граждани на Европейския съюз,

имат правото да ПОЛУЧАТ РЕАЛНА ЗАЩИТА НА СВОИТЕ БРУТАЛНО НАРУШЕНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРАВА,

и както Европейският съюз, така и другите държави от този Съюз

СА ДЛЪЖНИ ДА ОСЪЩЕСТВЯТ НЯКАКВА ЕФЕКТИВНА ФОРМА НА ИНТЕНЗИВНА ХУМАНИТАРНА ДЕЙНОСТ В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

И ЧЕ АКО БЪЛГАРИЯ ДЕЙСТВИТЕЛНО Е ЧАСТ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

и ако българските граждани действително са субекти на международното и на европейското право,

ТО В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ГРАЖДАНИТЕ НА ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ

НА МНОГО ПО-ВИСОКО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ

И В МНОГО ПО-ВИСОКА СТЕПЕН

ИМАТ ПРАВОТО НА ПРИОРИТЕТНА ЗАЩИТА,

отколкото, примерно казано, гражданите на Ирак или Либия.

30 Октомври 2011 г. Янко Н. Янков

[1] Не само публицистични и научни материали, но и официални писмени искания за съдебно разследване, адресирани до Прокуратурата и висшите представители и органи на държавната власт.

[2] Тук, несъмнено, са преди всичко Министерството на здравеопазването и специалните служби при Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната; но освен това, тук са и голямо множество структурни звена, базирани (поради експертно-професионални или оперативно-камуфлажни причини) и в редица други държавни или с държавно участие структури.

[3] По времето, за което става въпрос, пенсионираният генерал Бриго Аспарухов е бивш Директор на Националната разузнавателна служба (на българското шпионско ведомство) и бивш депутат в Парламента от квотата на Социалистическата партия. От целият текст и контекст на това, което ми бе казано на мен ми стана ясно, че в случая Бриго Аспарухов е бил само обикновен консуматор на разпространената от специалните служби дезинформация относно моето здраве; но дори и в този случай вероятно има значение изясняването на причините, поради които специалните служби са били счели за нужно да направят обект на своята дезинформация включително и вече отдавна пенсионирания генерал.

Ianko Iankov

2011-10-27

ВСИЧКИ КАРТИ НА МАСАТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА! - 70-А (Седемдесет-А)

http://vbox7.com/collection:708949

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте!

Темите в блога

Links

Хипервръзки

Архив на блога

Абонирай се сега