Ianko Iankov: ВСИЧКИ КАРТИ НА МАСАТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА!

Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – виж.: Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА! – 60-А (Шейсет-А) ,

http://iankov.blogspot.com/2011/10/60.html

*************

Второ предварително уточнение:

Изрично, ясно и категорично ЗАЯВЯВАМ, че е крайно време прокурорските и полицейските субекти, при които биват изпращани („в глуха линия“) моите искания за разследвания,

да спрат прилагането на престъпния ченгеджийско-мафиотски трик,

изразяващ се в това, че първото (и обикновено единственото!) нещо, което предприемат и правят, Е ДА МИ СЕ ОБАЖДАТ ПО ТЕЛЕФОНА ИЛИ ДА МИ ИЗПРАЩАТ ПРИЗОВКИ,

с които искат от мен да се „явя“ при тях, за да дам „ОБЯСНЕНИЕ“ по написаното от мен.

Тъй като този възложен им от Мафията за изпълнение трик е многоаспектен, не считам за нужно тук и сега да разглеждам всичките му аспекти,

но ще наблегна върху това, че

ВСИЧКО НАПИСАНО ОТ МЕН Е НАПИСАНО НА ПРЕЦИЗНО НОРМАТИВЕН (т.е. официален) БЪЛГАРСКИ ЕЗИК,

който, всъщност, е официален и задължителен за владеене от всичките функционери на българските държавни институции;

И ЧЕ АКО ТЕЗИ държавно-властнически и мафиотски СУБЕКТИ СА НЕГРАМОТНИ И НЕ РАЗБИРАТ КАКВО СЪМ НАПИСАЛ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ НУЖДАЯТ ОТ „ОБЯСНЕНИЕ“, ТО ТЕ СА ДЛЪЖНИ

ИЛИ ДА ПОДАДАТ ОСТАВКАТА СИ КАТО НЕПРИГОДНИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЛУЖЕБНИТЕ СИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ,

ИЛИ ДА СИ НАЗНАЧАТ ЕКСПЕРТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, КОЙТО ДА ИМ „ОБЯСНИ“ КАКВО ТОЧНО СЪМ НАПИСАЛ.

При това обръщам внимание върху обстоятелството, че както на българската юридическа общност, така и на европейските дипломатически кръгове е превъзходно известен фактът, че

„механизмът на призоваванията“ „в качеството на свидетел“ е метод,

който прокурорските и полицейските слуги на Мафията използуват,

ЗА ДА ОБЕЗПЕЧАТ доброволното или принудителното ПРИСЪСТВИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ

В БЪРЛОГАТА НА ЗВЯРА (Полицията и Прокуратурата),

КЪДЕТО ТЕ БИВАТ ПОДЛАГАНИ НА НЕИМОВЕРЕН психически и физически ШАНТАЖ,

целта на който шантаж е

пострадалите от престъпленията да се „вразумят“

и да се откажат от претенциите си за Правосъдие,

и така благодарение на полицейските и на прокурорските слуги на Мафията да бъде обезпечена безотговорност за престъпниците.

ИМЕННО НА ТАКЪВ ШАНТАЖ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ СА ПОДЛОЖЕНИ ХИЛЯДИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ,

ПОСТРАДАЛИ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА ПАРАВОЕННИЯ ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ,

И ИМЕННО ТОВА Е МЕТОДЪТ,

БЛАГОДАРЕНИЕ НА КОЙТО ХИЛЯДИ ЖЕРТВИ НА ПРЕСТЪПНОСТТА СА СМЪРТНО ЗАПЛАШЕНИ И ПОРАДИ ТОВА НЕ СМЕЯТ ДА НАСТОЯВАТ ЗА ПРАВОСЪДИЕ И ДА ТЪРСЯТ ПРАВАТА СИ.

Това, впрочем, е официално и публично признато в медиите не от кого и да е, а именно от бившия Министър на вътрешните работи и бивш Председател на Парламента Йордан Соколов.

За съществуването на ТАЗИ ПРЕСТЪПНА ПРАКТИКА както ЛИЧНО АЗ, така И членовете на РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ И ПРАВОЗАЩИТНИ ОРГАНИЗАЦИИ не само РАЗПОЛАГАМЕ С ВНУШИТЕЛЕН БРОЙ КОНКРЕТНИ ФАКТИ,

но многократно и официално сме протестирали пред Прокуратурата.

Освен това: обръщам специално внимание на факта, че

тъй като по същество всичките мои искания за разследвания са искания за разследвания на отделни конкретно посочени и описани престъпни дейности,

извършени от специалните служби на държавата и от Прокуратурата;

тъй като съгласно установените от Правото и Законите изисквания за функционално-йерархична компетентност на разследващите държавни органи

преписките по тези мои искания за разследвания

подлежат на възлагане на специализираните висшестоящи и високопоставени органи и институции;

то очевидно е, че самото изпращане и възлагане на въпросните преписки на низовите (районните) прокуратури и низовите полицейски управления

има характера на противоречащо на Правото и на Закона преднамерено (предумишлено) престъпно замотаване на преписките и обезпечаване на безотговорност за престъпните дейци.

(По повод и във връзка с този пункт от моята аргументация държа да посоча следното:

когато преди няколко години поисках разследване на конкретно посочената престъпна дейност, извършена от актуално, реално и официално действуващия по онова време Министър на вътрешните работи Румен Петков,

по телефона ми се обади една жена, която се представи като „разследващ полицай от Столичната дирекция на вътрешните работи“, и поиска да ме разпита по казуса.

На моя въпрос „Дали тя, като намираща се в служебно и професионално подчинение именно на същия този Министър

е „независима“ от него и е „функционално компетентна“ да извърши разследване на престъпната дейност на същия този Министър?“,

тя ми изтъкна абсолютно кретенския „двоен“ аргумент,

че била имала правото да извърши разследване по казуса,

тъй като … това й е било възложено от Районния прокурор

(който, впрочем, съгласно Правото и Закона въобще не е оправомощен (т.е НЕ Е КОМПЕТЕНТЕН!!!) да извършва разследвания на лица, които са членове на Правителството като заемащи длъжността Министър, при това Министър на вътрешните работи!!!)

и тъй като … тя била имала две висши образования и освен това в момента следвала да получи трето висше образование).

*************

Трето предварително уточнение:

Изрично, ясно и категорично ЗАЯВЯВАМ, че е крайно време прокурорските субекти

да спрат прилагането И НА редицата други ПРЕСТЪПНИ ченгеджийско-мафиотски трикове,

включително и този, който се изразява в това, да ми пишат „съобщения“,

съдържащи няколко кратки, лаконични и очевадно нелогични редове, с които ме „уведомяват“, че производството е прекратено и че вече нееднократно ми е отговаряно.

ПЪРВО: защото най-малко в 70 (седемдесет) процента от визираните от мен казуси

ВЪОБЩЕ НЕ МИ Е „ОТГОВАРЯНО“ и

фактически за факта на „ПРЕКРАТЯВАНЕТО“ аз само съм се досещал;

ВТОРО: защото в случаите, в които са ми били изпращани съдържащи само няколко редове „отговори“, „съобщения“ или „уведомления“,

тези прокурорски „актове“ тотално не отговарят

НИТО на изискванията на Правото за атрибутивната същност на прокурорските актове,

НИТО на изискванията за формална и съдържателна същност на феномените „отговор“, „съобщение“ или „уведомление“,

НИТО на изискванията на Правото т.нар. „отговори“, „съобщения“ или „уведомления“ фактически и юридически ДА ИМАТ ХАРАКТЕРА на т.нар. „Постановление“;

ТРЕТО: защото В ИЗКЛЮЧИТЕЛНО РЕДКИТЕ СЛУЧАИ, в които така или иначе все пак ми е било изпращано някакво т.нар. „Постановление“,

тези прокурорски „актове“ ТОТАЛНО НЕ ОТГОВАРЯТ

НИТО на изискванията за наличие В ПЪЛЕН БРОЙ И В ПЪЛЕН ОБЕМ на т.нар. АТРИБУТИ, които са изискумени от Правото,

НИТО на изискванията за наличие на поне минимална специална професионална култура;

ЧЕТВЪРТО: защото В АБСОЛЮТНО ВСИЧКИТЕ СЛУЧАИ

(в рамките на визираните тридесет проценти от казусите, в които ми е било изпращано „отговор“ или „Постановление“)

Е НЕ САМО ОЧЕВИДЕН, НО ДОРИ Е ОЧЕВАДЕН ФАКТЪТ,

ЧЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНОТО ЛИЦЕ-МАГИСТРАТ Е ИЗВЪРШИЛО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ,

КАТО ТОТАЛНО Е ПРЕНЕБРЕГНАЛО ВИЗИРАНИТЕ В КАЗУСА ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА

КАТО ТОТАЛНО Е НАРУШИЛО ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ ДА ИЗВЪРШИ АДЕКВАТНО РАЗСЛЕДВАНЕ,

КАТО В ИНТЕРЕС НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ Е ОБЕЗПЕЧИЛО ТЕХНАТА ПЪЛНА БЕЗОТГОВОРНОСТ.

ПЕТО: защото ЧРЕЗ ВСИЧКИТЕ МИ ИСКАНИЯ ОТ НАСТОЯЩАТА СЕРИЯ

(озаглавена „Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на специалните държавни служби и на прокуратурата“)

АЗ ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ОБОСНОВАВАМ

НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ГОСПОДСТВО НА ПРАВОТО,

А НЕ НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ОТ ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ,

НЕ И НА ПРЕСТЪПНИТЕ МАФИОТСКИ СЛУГИ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ, ОТ ПРОКУРАТУРАТА И ОТ СЪДА.

*************

Четвърто предварително уточнение:

Изрично, ясно и категорично ОБВИНЯВАМ БЪЛГАРСКАТА ПРОКУРОРСКА ИНСТИТУЦИЯ И РАБОТЕЩИТЕ В НЕЯ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА

В ТОВА, ЧЕ ДОСЕГА – ВЕЧЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ - НЕ СА ПРЕДПРИЕМАЛИ АБСОЛЮТНО НИЩО ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ИЗВЪРШЕНИТЕ

от Специалните държавни служби, от Прокуратурата и от други ангажирани с държавната власт институции и лица

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

ПРОТИВ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ, РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ИЗРИЧНО ВИЗИРАНИТЕ ОТ МЕН ТРЕТИ ПОСТРАДАЛИ ЛИЦА

КАКТО ЗА ДА ОБЕЗПЕЧАТ ПО ПРЕСТЪПЕН НАЧИН БЕЗОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПНИТЕ ДЕЙЦИ,

ТАКА И ЗА ДА ДАДАТ ВЪЗМОЖНОСТ НА ИНСТИТУЦИОНАЛНО И ПЕРСОНАЛНО АНГАЖИРАНИТЕ С МАФИЯТА И С ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ ПРЕСТЪПНИЦИ ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА ИЗВЪРШВАТ НОВИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИМАЩИ ЗА ЦЕЛ ДА ПОСТИГНАТ НЕ ПРОСТО ЕЛИМИНИРАНЕ,

А ИМЕННО ФИЗИЧЕСКО УНИЩОЖЕНИЕ НА МЕН И НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО МИ,

КАКТО И ДА ПОСТИГНАТ ФАКТИЧЕСКО ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,

ЗА ДА НЯМА ЖИВИ МОТИВИРАНИ И ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ФИЗИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА,

КОИТО ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА НАСТОЯВАТ ЗА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ КОНКРЕТНИТЕ ИНДИВИДУАЛНИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЙЦИ, ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОТ ДЪРЖАВАТА.

*************

Пето предварително уточнение:

Обръщам специално внимание върху това, че НЕСЪМНЕНО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНА ИЗХОДНА СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА, ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА КОЯТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА И ЦЕЛТА ИМ, НАСОЧЕНА СРЕЩУ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ РОДНИНИ И ПРИЯТЕЛИ И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,

Е ДА БЪДЕ ОБЕЗПЕЧЕНО ТОТАЛНО ОБЕЗМОЗЪЧАВАНЕ И ОБЕЗКОСТЯВАНЕ НА ЦЯЛАТА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ, ЗА ДА МОЖЕ ТАКА ДА БЪДЕ ПОСТИГНАТО ПОЛОЖЕНИЕ, ПРИ КОЕТО

ДА НЯМА В ОБЩЕСТВЕНОТО И ПОЛИТИЧЕСКОТО ПРОСТРАНСТВО НИКАКВИ ЛИЧНОСТИ И ОРГАНИЗАЦИИ, КОИТО ДА СА МОТИВИРАНИ И ДА ИМАТ ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ, ВОЛЕВИТЕ, ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ РЕСУРСИ

ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯТ НА ЦЯЛОСТНАТА ПРЕСТЪПНА ПАРАВОЕННА ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКА ДЕЙНОСТ, ОСЪЩЕСТВЯВАНА ВЪРХУ ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ;

ТАКА, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТАЗИ ИМЕННО СТРАТЕГИЯ ПОНАСТОЯЩЕМ СИТУАЦИЯТА Е ТАКАВА, ЧЕ

ДОКАТО ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ Е ОСЪЩЕСТВЯВАН И СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ТОТАЛЕН ГЕНОЦИД НАД БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ, обезпечил физическото унищожаване (ПЛАНОМЕРНАТА СМЪРТ) на 1 850 000 (един милион и осемстотин и петдесет хиляди) души,

И ДОКАТО 85% (осемдесет и пет процента) ОТ ОСТАНАЛОТО ВСЕ ОЩЕ ЖИВО НАСЕЛЕНИЕ ЖИВЕЕ НА ГРАНИЦАТА НА ТОТАЛНАТА и по същество ЛЕТАЛНА (смъртоносна) БЕДНОСТ,

ТО САМО ПРЕЗ МИНАЛАТА (2010) ГОДИНА, благодарение на тази именно обезпечена от държавата (Парламент, Правителство, Прокуратура, Съдебна система, Специални служби) ПАРАВОЕННА ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКА престъпност и геноцидна ситуация,

НА ВСЕКИ 4 (четири) ДНИ Е ИЗНИКВАЛ НОВ МИЛИОНЕР, при това с минимум два милиона и половина лева,

А ПОСЛЕДНИТЕ ОФИЦИАЛНИ ИЗЯВЛЕНИЯ разкриват, че само за една година – само през изтеклата 2010 г. – благодарение именно на ПАРАВОЕННИЯ ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ на българската държавна власт в контеста или условията на т.нар. световна, европейска и българска икономическа криза, милионерите в България са се увеличили точно 60 (шестдесет) пъти (виж:

14 Май 2011 г., Новини. Dir.bg, http://novini.dir.bg/news.php?id=8623322 ,

14 Май 2011 г., Блиц.бг, http://www.blitz.bg/news/article/108296 ,

14 Май 2011 г., Куриер.бг, http://kurier.bg/bulgaria/18530.html ,

25 юли 2011 г., 24chasa.bg, http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=977381 ,

26 юли 2011 г., Блиц.бг, http://www.blitz.bg/news/article/114151 ,

26 юли 2011 г., Днес.бг., http://www.dnes.bg/business/2011/07/26/milionerite-u-nas-60-pyti-poveche.124867 ,

26 юли 2011 г., btv.bg/news, http://www.btv.bg/news/bulgaria/story/1930988487-Milionerite_u_nas_niknat_kato_gabi.html ).

*************

Шесто предварително уточнение:

Обръщам внимание върху това, че

по повод на всичките ми ДОСЕГАШНИ (В ПРОДЪЛЖEНИЕ НА ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ) отделни конкретни искания за разследване на особено значимите престъпни посегателства върху мен, членовете на семейството ми, ръководените от мен обществени организации и трети пострадали лица,

ВИНАГИ СЪМ БИЛ СТАВАЛ ОБЕКТ НА НОВИ И ОЩЕ ПО-ИНТЕНЗИВНИ, ПО-ЗЛОВЕЩИ И ПО-ПЕРВЕРЗНИ СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ,

ИЗВЪРШВАНИ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА,

целта на които мероприятия винаги е била да бъда мотивиран да спра да търся защита на правата ни,

при което ПРОКУРАТУРАТА абсолютно винаги не е предприемала абсолютно нищо за защита на нарушените ни права,

и абсолютно винаги, по несъмнено престъпен начин, е обезпечавала пълна безотговорност за престъпниците.

В контекста на това ТУК И СЕГА УТОЧНЯВАМ:

Само през изтеклите (миналите) ЧЕТИРИ МЕСЕЦИ поне 15 (петнадесет) души от жилищния блок, в който живея, от квартала, от приятелския и от професионалния (преподавателски и студентски) кръг изрично ме уведомиха,

че при ПРЕДНАМЕРЕНИ И ЗЛОНАМЕРЕНИ (направени със „строг“ и фактически заплашителен тон и ситуативно поведение) покани по телефона, писмени призовавания, внезапни или уговорени лични посещения у дома им или дори при напълно случайни срещи

КАКТО представители на Полицията (МВР),

ТАКА и представители на ДАНС

(която ноторно известна престъпна държавна структура бе официално и публично определена като „машина на мафията“ дори и от нейни служители!!!)

са ги призовавали за официален или конфиденциален разпит, са ги посещавали в домовете им или са ги спирали на улицата,

при което НЕ САМО са им задавали множество чисто битови въпроси относно мен, съпругата ми и непълнолетната ни дъщеря,

НО И СА изисквалrи от тези лица ДА НАПИШАТ СПЕЦИАЛНИ И ОБШИРНИ „СВИДЕТЕЛСКИ ПОКАЗАНИЯ“ ИЛИ „ОБЯСНЕНИЯ“ относно това:

„откога ме познават?“, „как ме познават?“, „какво мислят за мен?“, „какви личности ме посещават у дома?“, „с какви хора са ме виждали да се срещам и общувам“, „виждали ли са ме да посещавам заведенията в квартала и ако да – с какви хора?“, „често ли са ме виждали пиян?“ (Nota bene: Не дали въобще са ме виждали пиян, а дали често пъти са ме виждали пиян!!!), „конфликтна личност ли съм?“, „представлявам ли заплаха и опасност за живеещите в блока, в квартала и в професионалната ми общност?“, „известно ли им е (дали са чули да се говори), че аз имам връзка с украинската мафия и се занимавам с пласиране на наркотици и антики?“, „известно ли им е, че съм кум на бившия главен прокурор Никола Филчев и че съм съучастник в неговите и на брат му престъпления?“, „известно ли им е, че като депутат във Великото Народно събрание съм бил ползувал служебния си „Мерцедес“ и дипломатическия си паспорт, за да пренасям контрабандни стоки през границата?“, „известно ли им е, че благодарение на връзките ми с украинската мафия и от престъпната ми дейност (с наркотици и с антики) притежавам десетки милиони във валута, както и жилища в Швейцария и в Лондон?“, „известно ли им е, че съм бил в затвора заради тероризъм?“,

и множество други подобни въпроси.

Дори нещо повече – преди тези няколко акции, през последните години, СЛЕД КОНСУЛТАЦИЯ С РОДИТЕЛИТЕ СИ И ПРЕДИ ДА ЗАМИНАТ ДА ЖИВЕЯТ И РАБОТЯТ В ЧУЖБИНА мои вече бивши (т.е. дипломирали се) студенти изрично са ми казвали, че при опитите им да постъпят на работа в системата на Полицията, Прокуратурата и Съда съвсем директно им е било казвано, че условие да бъдат назначени е да напишат доноси срещу мен, като ме обвинят в някаква злоупотреба с преподавателския ми статус.

Тъй като КАКТО САМИЯТ АЗ, ТАКА И ЧЛЕНОВЕТЕ НА МОЕТО СЕМЕЙСТВО, ТАКА И МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ, ТАКА И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ

НЕ СМЕ ИЗВЪРШИЛИ АБСОЛЮТНО НИКАКВО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ИЛИ ДОРИ МИНИМАЛНО НАРУШЕНИЕ НА КАКЪВТО И ДА Е ОБЩЕСТВЕН РЕД,

СЧИТАМ, ЧЕ така осъществяваните от визираните институционални лица „проверки“, „разследвания“ или „обзорни разговори“

ИМАТ ХАРАКТЕРА НА ИЗВЪРШВАНИ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВАТА ПРЕСТЪПНИ ДЕЙНОСТИ, ДРАСТИЧНО НАРУШАВАЩИ НАШИТЕ КОНСТИТУЦИОННО ГАРАНТИРАНИ ПРАВА И ИНТЕРЕСИ.

Считам, също така, ЧЕ С ПОСОЧЕНИТЕ ОФИЦИАЛНИ ДЕЙСТВИЯ ВИЗИРАНИТЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА СА ОСЪЩЕСТВИЛИ ПРЕСТЪПНА ЗЛОУПОТРЕБА С ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

ТЪЙ КАТО НЕ СА БИЛИ ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ И ДА МАНИПУЛИРАТ ХОРАТА, С КОИТО СА СЕ СРЕЩАЛИ, КАТО СА ИМ КАЗВАЛИ, ЧЕ ИМАТ СТАТУСА НА „СВИДЕТЕЛИ“ относно свързани с МЕН СЪЩЕСТВУВАЩИ ИЛИ НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ най-елементарни ПРАВОСЪОБРАЗНИ факти и обстоятелства,

И ЧЕ ВИЗИРАНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ НЕ СА ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ ТЕЗИ ХОРА, ЧЕ ТЕ ИМАТ СТАТУСА НА „СВИДЕТЕЛИ“ И

ЧЕ КАТО ТАКИВА СА ДЛЪЖНИ ДА ГОВОРЯТ И ДА ПИШАТ ОНОВА,

КОЕТО Е БИЛО ПОИСКАНО ОТ ТЯХ ИЛИ ДОРИ ИМ Е БИЛО ТЕКСТУАЛНО ДИКТУВАНО - независимо от обстоятелството, че писаното по абсолютно никакъв начин не се отнася за престъпна дейност.

Уточнявам, че тези именно методи на действие на специалните служби са ми много добре известни още от времето на класическия комунистически режим през 70-те и 80-те години, и че разполагам с ксерокс-копия от няколко от строго секретните оперативни дела на Държавна сигурност, от които е видно,

че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани повече от половината от живеещите в жилищния блок, в който и аз съм живеел със семейството си, като за придаване на особен „морален авторитет“ на лъжествидетелствуванията почти всичките вербувани са били на възраст между 60–85 години,

както и че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани почти 90% от тогавашното младо поколение мои колеги от Българската академия на науките (БАН) и от Софийския университет (СУ).

Тук и сега няма да коментирам резултата или ефекта от тогавашните строго секретни оперативни разработки срещу мен и членовете на семейството ми.

Тук и сега ще посоча само това:

***ЧЕ след ШЕСТГОДИШЕН (при изключително жестоки и нечовешки условия) ПРЕСТОЙ В ЗАТВОРА ОЩЕ

ПРЕЗ МАРТ 1990 ГОДИНА БЯХ ОФИЦИАЛНО ПРИЗНАТ от Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд

ЗА НЕВИННО ОСЪДЕН ПРИ ПЪЛНА ЛИПСА НА ИЗИСКУЕМИТЕ ОТ ЗАКОНА ДОКАЗАТЕЛСТВА;

***ЧЕ не само тогава, но и след това, включително и непосредствено след промените от 1990 г., включително и до наши дни,

ИМЕННО КАТО ПРЯК И НЕПОСРЕДСТВЕН РЕЗУЛТАТ НА ТЕЗИ СЕКРЕТНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ В БУКВАЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА

ЗАГИНАХА (намериха смъртта си) ТОЧНО ШЕСТ ДУШИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА ФАМИЛИЯТА И СЕМЕЙСТВОТО МИ;

***ЧЕ никога не съм спирал, но през последните няколко години съм особено настоятелен

да търся наказателна и репараторна отговорност

както от Държавата, така и от конкретните институционални физически лица-извършители на изключително многобройните престъпления срещу мен и членовете на фамилията и семейството ми;

***ЧЕ ВСИЧКИ НЕПОСРЕДСТВЕНО ВИНОВНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ТЕЗИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ЛИЦА ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДНЕС

или все още РАБОТЯТ, или са работили КАТО

видни свръхбогати бизнесмени, демократични генерали, върховни съдии, конституционни съдии, вицепремиери, министри и заместник-министри (включително и Министри на вътрешните работи и на правосъдието), видни висши прокурори (включително и Главен прокурор), видни адвокати, видни функционери на Парламента, видни дипломати, съдия в Стразбург, съдия в Хагския трибунал за Югославия, съдия в Междудържавния арбитражен съд на ООН, съдия в Конституционния съд в Косово, професори в Юридическите факултети и в Института за правни науки при Българската академия на науките,

и отделно от това аз и членовете на семейството ми фактически сме били „работодатели“

на повече от 200 (двеста) агенти, доверени лица, офицери на комунистическата Държавна сигурност и на посткомунистическите НСС и ДАНС,

някои от които дори и днес не само продължават да работят, но дори и да заемат отговорни ръководни постове в сега функциониращата Държавна агенция за национална сигурност (ДАНС);

***ЧЕ ИМЕННО ПОРАДИ МОЯТА НЕПРЕКЛОННА СТРАТЕГИЯ НА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ ВСИЧКИТЕ ВИЗИРАНИ ПО-ГОРЕ ВИНОВНИ ЗА НАШЕТО РЕПРЕСИРАНЕ ЛИЦА

всичките тези ПРЕСТЪПНИ ЛИЦА, КОИТО все още ДОРИ И ДНЕС заемат изключително високопоставени позиции в структурата на Мафията и на Държавата,

СА ОСОБЕНО ЗАИНТЕРЕСОВАНИ НЕ САМО ДА МЕ ЕЛИМИНИРАТ ОТ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ политически и обществени ПОЗИЦИИ, ОТ КОИТО БИХ МОГЪЛ ДА ПРОДЪЛЖА ДА НАСТОЯВАМ ЗА ТЕХНАТА ОТГОВОРНОСТ,

НО ДОРИ И ДА МЕ УБИЯТ И ДА УНИЩОЖАТ ОСТАНАЛИТЕ ЖИВИ ЧЛЕНОВЕ НА ФАМИЛИЯТА И НА СЕМЕЙСТВОТО МИ

(за да няма мотивирани и заинтересовани живи лица, които да продължат да настояват за търсене на отговорност за извършените престъпления).

*************

Раздел ІІ:

Първо уточнение по съществото на казуса:

Приложено представям 29 (двадесет и девет) страници КОПИЯ ОТ ОФИЦИАЛНА ДОКУМЕНТАЦИЯ,

надлежно регистрирана в офиса на Главния прокурор, Върховната касационна прокуратура, Министъра на вътрешните работи, Централната служба за борба с организираната престъпност и Президента на България.

*************

Второ уточнение по съществото на казуса:

От приложеното доказателство е видно, че

на 04 Октомври 1995 г. и на 13 Август 1998 г. съм депозирал в офиса на Главния прокурор

две надлежни и прецизно обосновани искания за разследване на относително сложносъставна престъпна дейност, имаща характера на систематическа съвкупност от множество отделни престъпления,

по повод и във връзка с които

ДОСЕГА НЕ Е ИЗВЪРШЕНО АБСОЛЮТНО НИКАКВО ЛЕГИТИМНО РАЗСЛЕДВАНЕ

ИМЕННО ЗАЩОТО

ВИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ Е ДЕЛО НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ

И ИМА ХАРАКТЕРА НА НАСОЧЕНИ СРЕЩУ МЕН

ЕЛИМИНАЦИОННИ И РЕПРЕСИВНИ

СТРОГО СЕКРЕТНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ.

*************

Трето уточнение по съществото на казуса:

От приложеното доказателство е видно, че на 04 Октомври 1995 г. съм надлежно депозирал в офисите на Главния прокурор, на Министъра на вътрешните работи и на Директора на ЦСБОП следния текст:

До господин Иван Татарчев,

Главен прокурор на България

До господин Любомир Начев,

Министър на вътрешните работи

До господин полковник Димитър Вангелов,

Директор на Централната служба за

борба с организираната престъпност

Господин Главен прокурор,

Господин Министър на вътрешните работи,

Господин Директор на ЦСБОП,

Днес, сряда, 04 октомври 1995 г. към 16 часа, движейки се пеша по ул. „Бачо Киро“ към бул. „Княз Дондуков“, където се намира офисът на ръководената от мен партия,

бях настигнат от форсираща газта лека кола, движеща се бързо и право към мен с явната цел да ме блъсне.

Чувайки необичайния звук на форсирането и забелязвайки с периферното си зрение връхлитащата върху мен лека кола, в последния момент аз бързо отскочих, колата блъсна една от разперените ми ръце, аз изпуснах найлоновата торба с касетофона си в нея,

и в този момент чух познат женски глас да ми крещи със силна злоба „Мамицата ти ще разгоним, мръснико, ще те убием!“.

Жената в колата беше Димитрина Каменова,

а колата беше боядисана в светъл, почти бял цвят, и беше някаква западна марка от тези, които обикновено притежават толерираните от властта престъпници, известни като „борците“.

Колата бързо се отдалечи и за щастие се разминах само със смачкания от гумите журналистически касетофон.

Предполагам, че желанието на Димитрина Каменова да ме блъсне с колата си е възникнало спонтанно в момента, в който ме е видяла в удобна за това ситуация,

но не изключвам и възможността да съм бил проследен с тази цел.

Коя и каква е Димитрина Каменова?

Приложено представям ви ксерокс-копие от ръкописното ми писмо от 06.06.1994 г. до г-н Фьодор Владимиров, тогавашния Директор на ЦСБОП.

От писмото ще видите, че същата заедно с Радослав Вълчев пред вратата на дома ми ме заплашиха, че ще пострадат децата ми, ако продължа да се интересувам за финансовите операции на фирмите, собственост на ръководената от мен партия.

Приложено представям ви и екземпляр от брой 27 (168) от 07-13 октомври 1994 г. на в-к „Либерален конгрес“,

в който съм публикувал писмото си до прокуратурата, МВР и медиите,

в което подробно съм обяснил как още на другия ден същата особа ме посети в офиса ми, показа ми телефаксно копие от писмото ми до ЦСБОП и отново ме заплаши с унищожение.

Димитрина Каменова не е само и единствено любовница на Радослав Вълчев,

а е някаква частица от механизма за пране на мръсни пари на „Мултигруп“

и някаква секретарка от екипа на Димитър Иванов, един от зловещите ръководители на мултимафията у нас.

Нека ви припомня и това, че Главната прокуратура бе разпоредила на Софийската градска прокуратура да направи проверка на изнесените от мен факти и да ми отговори, но до днес нямам никакъв отговор.

Господин Главен прокурор,

Господин Министър на вътрешните работи,

Господин Директор на ЦСБОП,

Само преди няколко дни Европа най-официално ни призна за „мафиотска държава“, а правителствените среди реагираха като изненадани и обидени, като отричащи очевидните факти.

Тази реакция на правителствените среди е пълно копие на добре познатите правителствени реакции в продължение на твърде дългото комунистическо управление у нас.

А истината е прекалено очевидна – България действително е мафиотска държава,

и това е очевидно не само от фактите, които вестниците всеки ден съобщават,

но то се признава като факт и от един от ръководителите на мултимафията,

който още на 27 юли т.г. на пресконференция в „Интерпред“ с гордост и задоволство бе заявил, че

именно те са авторите на програмата за дейност на Министерството на вътрешните работи, и че

министерството дори вече работи по тази програма.

Поне на мен като професионален юрист и специалист по политически и правни науки не ми е известен друг случай от световната история,

при който мафията да е толкова нагла,

че официално и с гордо самочувствие да заявява, че вътрешното министерство работи по нейна програма.

Настоявам за СПЕШНО РАЗСЛЕДВАНЕ И СПЕШНА ЗАКРИЛА!

04 октомври 1995 г. Председател на Партия Либерален

Конгрес и Председател на Съюза на юристите

демократи в България: /п/ Янко Янков

*************

Четвърто уточнение по съществото на казуса:

От приложените и визираните доказателства е видно, че на 13 Август 1998 г.

съм надлежно депозирал в офисите на Главния прокурор, на Министъра на вътрешните работи и на Президента

един доста обширен текст, съдържащ параметрите, фактите и обстоятелствата, отнасящи се за

ЕДНО ИЗВЪРШЕНО ПРОТИВ МЕН ПОЛИТИЧЕСКО ПОКУШЕНИЕ,

завършило със СРЕДНА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА,

по повод и във връзка с което

КАКТО СЛЕДСТВИЕТО, ТАКА И ПРОКУРАТУРАТА

СА ИЗВЪРШИЛИ ГОЛЯМО МНОЖЕСТВО ПРЕСТЪПНИ НАРУШЕНИЯ НА ПРАВАТО И НА КОНКРЕТНИТЕ ЗАКОНОВИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ТАКЪВ ВИД СЪБИТИЯ,

ЦЕЛТА НА КОИТО Е БИЛА И ПРОДЪЛЖАВА ДА Е

ДА БЪДЕ ОБЕЗПЕЧЕНА ТОТАЛНА БЕЗОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ОТ БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА РУСКАТА ЧЕРВЕНА МАФИЯ.

Тук и сега, обаче, от цялата тази съвкупност от факти и обстоятелства

аз отделям, обособявам и акцентирам само върху онези,

които са свързани именно с визираната по-горе персона

Димитрина Каменова и

с нейният шеф Димитър Христов Иванов,

като обръщам внимание на обстоятелството, че

както следствието,

така и прокуратурата

абсолютно никога не извършиха абсолютно никакво разследване

на така визираните извършени от НЕЯ И ОТ НЕГО върху мен престъпни актове.

------------

Както вече посочих, на 06 юни 1994 г. с официален писмен текст поисках от Директора на Централната служба за борба с организираната престъпност при Министерството на вътрешните работи да ми бъде осигурена “спешна закрила и разследване” във връзка със заплахата, направена пред входа на апартамента ми от две лица, чиито имена изрично посочих.

После:

1) във връзка със заплахата;

2) във връзка с проблемите, станали причина за заплахата; и

3) във връзка с многобройните събития и факти, разкриващи веригата от престъпления на конкретни лица,

съм написал твърде много официални изложения до Главния прокурор, до Софийския градски прокурор, до Министъра на вътрешните работи, до Директора на Централната служба за борба с организираната престъпност и до Директора на Националната следствена служба,

но до днес не съм получил от абсолютно никого абсолютно никакъв отговор по съществото на проблемите, които съм поставил.

Този именно факт ми дава неоспоримото основание недвусмислено да твърдя, че

всичките тези висши държавни институции

участвуват във веригата от престъпления на Червената мафия

и не отговарят на изложенията и законосъобразните ми искания,

тъй като главната им институционална задача е да прикриват престъпниците.

Сега тук ще систематизирам фактите само по един от проблемите, по който настоявам за ангажираността на Вашето внимание.

За да не обременявам следващия текст с излишни доказателствени препращания и цитати, нека предварително Ви уведомя, че всичко, което е систематизирано тук, отдавна е разпространено като обширни официални изложения до българските държавни институции, до медиите и до дипломатическите представителства в София, и че вече е било публикувано в различни вестници, бюлетини, в Том 2 на книгата ми “Документ за самоличност” и в подготвения за печат Том 3 на същата документална поредица.

I. Както вече посочих, вечерта

на 05 юни 1994 г. Радослав Вълчев и Димитрина Каменова

ме заплашиха, че аз и децата ми ще пострадаме,

ако не спра да се интересувам относно присвоените милиони, извършено по престъпен начин чрез фирмите на ръководената от мен партия.

После документално констатирах, че:

1) въобще не става въпрос за милиони левове, а най-малко за шест милиони долари;

2) че Радослав Х. Вълчев е фирмен съдружник на Димитър Х. Иванов, Борислав Х. Дионисиев и Венцеслав Д. Стефанов, изключително известни личности от системата на КГБ, ДС и Червената мафия;

3) че въпросните милиони долари са отишли именно при тях;

4) че най-висшите ръководства на официалните държавни органи, към които съм се обръщал, не ми отговарят, именно за да прикрият престъпленията на тези лица;

5) че Димитър Иванов дори сам призна на пресконференция пред журналисти, че една от тези институции - Министерството на вътрешните работи - е изцяло подчинена в концептуално, методологическо и дори финансово отношение на ръководената от него недържавна и добре известна престъпна групировка (предполагам, че той не е направил изрични самопризнания за зависимостта от неговата мафия на другите създадени от Конституцията държавни институции, просто защото тази зависимост е очевидна, а признанието по отношение на МВР е направено само като “онагледяване на принципа”);

6) че въпросната Димитрина Каменова е секретарка от личния технически екип на Димитър Иванов.

II. Както вече посочих в предишните ми изложения,

само един месец след „джентълменското уведомление” от 05 юни 1994 г. за бъдещето, което очаква мен и децата ми,

на 21 юли 1994 г. Столичната дирекция на МВР противозаконно иззе пистолета ми “за технически преглед”, иззе и разрешителното ми за него.

След едногодишните ми публични протести, едва на 10 май 1995 г. получих противозаконния отговор, че нямам право да нося оръжие; парадоксалното е, че подобно на курвите от вицовете, Министерството аргументира изземването на разрешителното и на оръжието чрез абсолютно същите фактически и законови основания, чрез които преди това самото то бе аргументирало и самото даване на разрешителното и на оръжието.

Истината обаче е във факта, че същото това министерство се бе поучило от опита си, при който с помощта на същото това оръжие аз принудих влезлия в жилището ми служител на същото това министерство да се легитимира,

и така попречих на същото това министерство после да каже, че в жилището ми е бил влизал незаловен криминален престъпник.

Следователно: задачата е била да нямам законно притежавано оръжие за защита и поради ситуацията да бъда подтикнат към снабдяване с незаконно притежавано оръжие за защита; а после, при евентуална защита тя да бъде представена като нападение върху невинни граждани, което е било извършено при допълнително утежнени условия - незаконно притежавано оръжие.

Но в акта на изземването на оръжието ми има и още нещо, което е пряко свързано с факта, че цялата документация по изземването на разрешителното и на оръжието ми е свързана с документацията на Шесто управление на Държавна сигурност от 1976 г.

От архива на Държавна сигурност е категорично очевидно, че още от 1971 г. до 1990 г. аз съм бил интензивно разработван като „Терорист”;

което ще рече, че още оттогава ДС е имала готовността да ме „отведе” там, където тя трябва да ликвидира някого, и е имала „достатъчно убедителни доказателства”, с които да може да припише на мен „терористичния акт”;

ако обаче аз притежавам законно оръжие, трудно биха могли да ме отведат там, където им е удобно;

и освен това, трудно биха обосновали достатъчно ясно и убедително последващия „извършен от мен” „терористичен акт”;

но ако всичко бъде извършено с незаконно притежавано оръжие - тезата на ДС, на Червената мафия и на нейната държавна власт може да бъде поднесена на публиката като много по-убедителна.

III. На 04 октомври 1995 г.

въпросната Димитрина Каменова, секретарка от техническия екип на Димитър Иванов,

направи опит да ме прегази с колата си и изрично ми се закани с предстоящото ми убиване.

На искането ми за разследване на инцидента получих отговор единствено от прокурора Михайлов,

който с Постановление от 12 март 1996 г. на Софийска градска прокуратура

е отказал да извърши разследване.

Неговият отказ е аргументиран чрез позоваване на факта, че липсват медицински доказателства за прегазване

(аз говорех за „опит за прегазване”, неуспял само благодарение на моите бързи рефлекси;

прокурорът обаче очевидно съжалява за резултата, превърнал деянието на мафията в „неуспешен опит”);

така, изхождайки от тази нагласа към фактите и закона, прокурорът нагло подменя правния и фактическия тезис и казус,

като внушава нещо, което въобще не е вярно от гледна точка на закона - че той би имал основание за разследване само ако опитът да бъда прегазен е бил успешен, т.е. само ако има документ за аутопсия или нещо подобно, и освен това, само ако Каменова е съгласна да даде писмени обяснения.

Учудващо е, че прокурорът изрично е записал, че отказва да извърши разследване не само защото не съм умрял,

а и защото ... Каменова отказва да даде писмени обяснения

(т.е. той откровено признава, че дори и да бях умрял като прегазен, той пак нямаше да извърши разследване, ако ... Каменова не е съгласна да даде писмени обяснения!).

IV. Още след първите ми искания пред полицията (март 1993 г.) и прокуратурата (март 1994 г.)

за разследване на злоупотребите с дейността на фирмите, собственост на ръководената от мен партия,

аз станах обект на множество т.нар. “оперативни мероприятия” на Червената мафия,

пристрастно обезпечени от полицейските и прокурорските органи на държавната власт.

Всичките те са пределно очевидни при последователното прочитане на Том 2 и на подготвения за печат Том 3 на документалната ми книга “Документ за самоличност”.

Позволявам си повторно да обърна Вашето внимание върху факта, че самият Димитър Иванов се бе публично похвалил в специално интервю в пресата (в-к “Дневен труд” от 06 февруари 1996 г.), че като подследствен още през 1991-1992 г. е бил подложил на успешни специални “оперативни мероприятия” всички управляващи в България, включително и самия Президент, в резултат на което предприетите срещу него разследвания за извършените от него тежки престъпления са били прекратени.

Позволявам си да обърна Вашето внимание върху факта, че бившият началник на зловещия Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност:

 очевидно не се е отказал от зловещите си навици да извършва престъпната си дейност, евфемистично наречена “оперативно мероприятие”;

 очевидно няма никакво намерение да се откаже от тази си престъпна дейност;

 очевидно нито се срамува, нито се страхува да извършва тази престъпна дейност;

 очевидно много се гордее с извършването на тази си престъпна дейност;

 очевидно нищо не го спира да прави обект на своите “оперативни мероприятия” не само най-висшите управляващи, но и самия президент на България;

 а след като всичкото това е така, не е ли очевидно,

че нищо не би му попречило да спретне няколко “текущи оперативни мероприятия”

на човек като мен,

който откакто е излязъл от затвора през 1989 г. до днес не е спирал да пише против него и против неговите братя от Червената мафия?!

Анализът на извършените по отношение на мен и моите близки “оперативни мероприятия” сочи, че в тяхното осъществяване са били включени не само елитните провокатори на Червената мафия, но и самият Димитър Иванов.

Което несъмнено и категорично разкрива поне три неща:

а) изключителната важност и значение както на “оперативните мероприятия”, така и на търсения чрез тях резултат;

б) че все пак, въпреки привидно високия си пост в мафията, Димитър Иванов съвсем не е на нейния Връх и Център, щом е бил включен в “оперативните мероприятия” едва ли не като “скромен извършител”, наред с неговите лични агент-провокатори;

в) което пък разкрива, че

моята непримиримост е улучила “ахилесовата пета” на Центъра,

стоящ в йерархията много по-високо над Димитър Иванов,

и че именно Центърът е този,

който се занимава с мен,

а Димитър Иванов и другите като него са само “част от изпълнителния механизъм”.

Във връзка с общата си теза обръщам Вашето внимание върху:

а) това, че на 17 ноември 1995 г. в бюлетина на БТА, Пресслужба “Куриер”, брой 226, е публикуван текстът на писмото ми до Главния прокурор, Градския прокурор, Министъра на вътрешните работи и Директора на ЦСБСП, което започва предизвикателно така: “Крайно време е да сложите на масата си многобройните ми жалби до Вас и да вземете ясно и категорично становище по въпроса за моите обвинения към вицепрезидента на мултимафията “Мултигруп” Димитър Христов Иванов”;

б) това, че двама от елитните агент-провокатори на Димитър Иванов ме нападнаха в самата сграда на районната прокуратура, при това пред очите на един прокурор и на самия полицай от охраната; тъй като обаче момчетата въобще не са знаели факта, че още като студент аз съм бил републикански състезател в спортното дружество “Академик” по ръкопашни бойни изкуства, инцидентът завърши с това, че спонсорираният от Димитър Иванов в-к “Нощен труд” в броя си от 22-23 ноември 1995 г. написа статия с набраното с огромни букви заглавие “Янко Янков избил зъбите на бивш съпартиец”.

Във връзка с конкретната теза на настоящето ми изложение обръщам Вашето внимание върху следните синхронизирани събития:

***) На 29 декември 1995 г. с мен се случи мистериозна автомобилна катастрофа, при която ми бе счупена дясната ръка.

***) На 9 януари 1996 г. в пресата бе публикуван компрометационен материал против мен, който, както личи от текста, е бил подготвен малко преди или поне по времето на мистериозната катастрофа, и според мен съществува пряка и недвусмислена връзка между двете събития. Става въпрос за това, че в брой 8 на в-к “Дневен труд”, спонсориран от Димитър Иванов, лично самият Димитър Иванов извърши пропагандно компрометационно “оперативно мероприятие” като в специално интервю направи внушението, че аз съм свързан с международен трафик на антични и съвременни съкровища, и че благодарение на ръководените от него “шестаци” “най-голямото гърне с жълтици не успя да стигне до Виена”, където се намира ръководеният от мен виден специалист и посредник в това отношение Димитър Станков-Бузата.

Впрочем, след няколко месеци, на 05 август 1996 г., вестниците “Стандарт” и “Дневен труд” направиха едно съобщение и едно внушение - че австрийските власти са направили третия си официален отказ да екстрадират Бузата от Виена, и че решението им е било продиктувано от световната мафия.

Анализът разкрива, че по време на януарската публикация на Димитър Иванов властите са били направили третото си искане за екстрадиране на Бузата, и че още тогава са разчитали, че ако то бъде удовлетворено и Бузата бъде докаран в България, за да бъде съден, то те биха могли да разширят обвинението и към мен, без да се интересуват от истината, както вече и друг път са го правели.

в) Важен елемент от синхронизираните събития е този, че

на 06 февруари 1996 г. Димитър Иванов

лично извърши второто си публично пропагандно компрометационно “оперативно мероприятие” против мен.

В спонсорирания от него в-к “Дневен труд” бе публикувано негово специално интервю, насочено, впрочем и против редица други хора, но започващо още с първите изречения именно против мен и едва след това против другите. В това интервю, озаглавено “Корупцията не е от вчера”, Димитър Иванов изрично казва, че е имало опит той да бъде изнудван за пари, но че той не обърнал внимание на шантажистите - един депутат от Ловеч и неговия приятел - лидер на “либерална формация”, но че сега вече всичко е утихнало; точно след кой момент вече всичко е било утихнало, той не уточнява изрично, но всеки, който знаеше за осакатяването ми, недвусмислено разтълкува думите на Димитър Иванов като визиране на този именно момент, и недвусмислено схвана осакатяването ми като резултат от проведено “оперативно мероприятие”, целящо постигането на мечтаното от Д. Иванов “утихване”. Освен това, анализът на думите на Димитър Иванов недвусмислено разкрива, че той се е надявал поне след този момент аз да разбера достатъчно добре неговото “послание” за утихване.

Така, въпреки стремежа си към иносказателност, Димитър Иванов очевидно не е можал да въздържи тщеславното си желание да се похвали публично след извършеното от него престъпление - чрез въпросните думи за “утихването” той просто откровено се е самодемаскирал като автор на или съучастник в изпълнението на “оперативното мероприятие” по осакатяването ми.

г) Следващият важен елемент от синхронизираните събития е специалното интервю на един от елитните провокатори на Димитър Инванов.

Публична тайна е, че подтикнат от присъщото си тщеславие, Димитър Иванов съвсем патологично се е вживял в ролята на любимия си малоумен и кръвожаден античен Арес

(бог на “отмъщението” и “наказанието”, или от днешна гледна точка - на “наказателните оперативни мероприятия”),

и дори най-официално е свързал неговото име с престъпната си фирмена дейност.

Любопитно е обаче, че той, освен това, се вживява и в ролята на някакъв мъдър и енигматичен бог,

чийто слова са достъпни само за богоизбраните, поради което трябва да бъдат представително разтълкувани и високоблагородно отправени като послание и предупреждение към недостойните простосмъртни жертви, за да знаят “присъдата си” и да тръпнат в очакване на неговото “справедливо божествено отмъщение и наказание”.

Така Димитър Иванов възлага на същия си агент-провокатор, на когото вече бях “избил зъбите”, официално, авторитетно и публично да “да разтълкува” “божествената му воля”. Това, естествено е направено пак в спонсорирания от него вестник (брой 40 на “Нощен труд” от 26-27 февруари 1996 г.), където “беззъбият говорител” раболепно е уточнил, че

“близо до ума е, че казаното от Д. Иванов е послание до Янко Янков”.

Вярно е, че тук официално става въпрос само за “казаното” “като послание”,

но в общия контекст и на интервюто, и на посочените синхронизирани събития, е напълно очевидно, че става въпрос за нещо повече - за “случилото се” “като послание”.

А какво трябва да се разбира под “послание” в изтъкания от символика език на мафията е много добре известно дори на обикновените филмови зрители - отрязаният пръст на ръка, отрязаните уши, отрязаният нос, счупената ръка, всичкото това са добре познати “послания”.

д) Заслужава внимание и фактът, че точно по време на автомобилната катастрофа бях дал под печат втория том на документалната книга “Документ за самоличност”, в която на 570 страници съм събрал и систематизирал твърде много доказателства относно ангажираността на Димитър Иванов и на неговите служители и агенти с редица престъпни посегателства спрямо мен и моите близки, роднини и ръководената от мен партия, при това само за краткия период от 1994 и 1995 г. От съществено значение е фактът, че съществуват свидетели (още тогава поисках тяхното разпитване, но властите не пожелаха да ги разпитат!), че двама от агент-провокаторите на Димитър Иванов са обикаляли всички печатници, където според техните предположения съм бил могъл да дам за печат книгата, за да я поискат и получат уж от мое име чрез фалшиви пълномощни за получаване на книгата и с други подобни “документи”. Те не бяха стигнали до търсената печатница и не можаха да унищожат книгата с доказателствените материали за престъпленията на Червената мафия, просто защото само двама души знаеха къде е тя.

V. А сега да се върнем на въпроса за автомобилната катастрофа.

(. . . . . . . . . . . . )

*************

Пето уточнение по съществото на казуса:

От приложените и визираните доказателства е видно, че

В ПРЕСТЪПЕН ИНТЕРЕС НА ЕЛИТА НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА РУСКАТА ЧЕРВЕНА МАФИЯ,

въпреки несъмнено много добре известните й цитирани по-горе факти

ПРОКУРОРСКАТА ИНСТИТУЦИЯ

ФАКТИЧЕСКИ Е ОТКАЗАЛА ДА ИЗВЪРШИ ЛЕГИТИМНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА ВИЗИРАНИТЕ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА,

КАКТО И НА ТЕХНОТО СЪОТВЕТСТВИЕ С БЪЛГАРСКОТО И ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО И С МЕЖДУНАРОДНОПРАВНИТЕ НОРМАТИВНИ РЕГЛАМЕНТАЦИИ, РАТИФИЦИРАНИ ОТ БЪЛГАРИЯ.

*************

Раздел ІІІ

Заключително уточнение по съществото на казуса:

Към всичките тук визирани адресати на настоящето ми изложение заявявам, че:

настоявам за най-строго спазване на нормите и принципите на Международното, на Европейското и на Българското Право!

*************

На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да припомня, че

съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,

„Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права,

като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“.

Което означава, че Техни превъзходителства посланиците са акредитирани

НЕ САМО ПРИ (ПРЕД) БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

НО И ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

и в този смисъл от една страна

всяко посегателство на българската държавна власт върху правата на българските граждани

СЛЕДВА ДА БЪДЕ РАЗГЛЕЖДАНО КАТО АБСОЛЮТНО НЕДОПУСТИМА АГРЕСИЯ ВЪРХУ НАПЪЛНО СУВЕРЕННИ СУБЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО,

съдбовно засягаща правата и интересите на ГРАЖДАНСКИТЕ СУБЕКТИ НА ОБЩНОСТНОТО ЕВРОПЕЙСКО ПРАВО;

а от друга страна

всяка аргументация (каквато често пъти ми е била изтъквана лично на самия мен!!!) от акредитирани в България дипломатически представители на други европейски държави,

издигаща и обосноваваща тезата за ненамеса във вътрешните работи на България по повод и във връзка с нарушенията на човешките права на българските граждани,

НЕСЪМНЕНО ИМА ХАРАКТЕРА НА ПРЕСТЪПНО СЪУЧАСТНИЧЕСТВО В ИЗВЪРШВАНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.

Впрочем, позволявам си също така да припомня, че ИМЕННО ТАКОВА Е И ПОСЛАНИЕТО НА приетата през 2009 г. от Комисията на Европейските общности и от Европейския съвет т. нар. „Стокхолмска програма за защита на гражданите“.

***

На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да обърна внимание върху факта, че

тоталното шествие на толерираното от българската държава МАФИОТСКО И ДЪРЖАВНИЧЕСКО НАСИЛИЕ и пълната липса на Правосъдие

характеризират ситуацията съвсем не като хуманитарна КРИЗА,

а именно като хуманитарен КОЛАПС;

и че в контекста на тази ситуация в очите на българските юристи и на обикновените граждани съвсем не изглежда да има характера на същинска човеколюбива загриженост наскоро лансираната от някои западни дипломати

теза за необходимостта от „ДЕБАТ“.

Позволявам си да обърна внимание на западните дипломатически представители на факта, че сред българските интелектуални кръгове вече доста отдавна битува констатацията и възгледът,

че българското общество се нуждае съвсем не от „ДЕБАТ“ по повод и във връзка с тотално липсващото правосъдие,

а от съвсем реална и ефективна ЧУЖДЕСТРАННА ХУМАНИТАРНА АКЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ – граждани и на Европейския съюз!

***

Позволявам си да обърна внимание на европейските дипломатически представители на факта, че

българските граждани, които поне официално и документално са и граждани на Европейския съюз,

имат правото да ПОЛУЧАТ РЕАЛНА ЗАЩИТА НА СВОИТЕ БРУТАЛНО НАРУШЕНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРАВА,

и както Европейският съюз, така и другите държави от този Съюз

СА ДЛЪЖНИ ДА ОСЪЩЕСТВЯТ НЯКАКВА ЕФЕКТИВНА ФОРМА НА ИНТЕНЗИВНА ХУМАНИТАРНА ДЕЙНОСТ В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

И ЧЕ АКО БЪЛГАРИЯ ДЕЙСТВИТЕЛНО Е ЧАСТ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

и ако българските граждани действително са субекти на международното и на европейското право,

ТО В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ГРАЖДАНИТЕ НА ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ

НА МНОГО ПО-ВИСОКО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ

И В МНОГО ПО-ВИСОКА СТЕПЕН

ИМАТ ПРАВОТО НА ПРИОРИТЕТНА ЗАЩИТА,

отколкото, примерно казано, гражданите на Ирак или Либия.

20 Октомври 2011 г. Янко Н. Янков

Ianko Iankov

2011-10-21

ВСИЧКИ КАРТИ НА МАСАТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА! - 60-А (Шестдесет-А)

http://vbox7.com/collection:708949

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте!

Темите в блога

Links

Хипервръзки

Архив на блога

Абонирай се сега