2012-05-20

ВСИЧКИ КАРТИ НА МАСАТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ, НА ПРОКУРАТУРАТА, НА СЪДА, НА ПРАВИТЕЛСТВОТО И НА ДРУГИТЕ ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ!-511 (Петстотин и единадесет)


Address for letters:
Янко Николов Янков –
Гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София
Ianko N. Iankov
Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria
Web sites:
================================================================
21 Май 2012 г.


Към:
Всички карти на масата - № 8“ - 07.06.2011 г.
Всички карти на масата - № 14“ - 20.06.2011 г.
Всички карти на масата - № 70“ – 28.10.2011 г.
ВКП № 38580 / 2006 г., ІІ

Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на Правителството и на другите държавни институции! – 511 (петстотин и единадесет)

До Борис Велчев –
внук и син на световно известни комунистически престъпници,
вербуван на хомосексуална основа агент на комунистическата ДС
и на посткомунистическите НСС и ДАНС,
ПРЕСТЪПЕН нискойерархичен
МАРИОНЕТЕН държавновластнически слуга
на българския клан на руската Червена мафия и на българския
ПАРАВОЕНЕН ченгеджийско-мафиотски политически режим,
изпълняващ длъжността Главен прокурор на България,
Съдебна палата,
бул. „Витоша” № 2, 1000 София


До Бойко Борисов –
ноторно известен мафиотски престъпник,
изпълняващ длъжността Министър-Председатал
на поредното престъпно Правителство
на българския ПАРАВОЕНЕН комунистически и посткомунистически
ченгеджийско-мафиотски политически режим,

един от институционално и лично съпричастните към 
извършеното върху мен
на 21 Юни 2010 г. ПРЕД СЪДЕБНАТА ПАЛАТА
драстично осакатяващо покушение
(имащо характера на опит за убийство),
за подготовката на което е бил предварително и официално сезиран
с надлежно регистриран писмен текст 

Министерски съвет (МС), бул. „Княз Дондуков” № 1, 1000 (1194) София
Към: (персонален) вх. № 4379 / 2003-2011 г.

-------------      -------------      -------------

До: Техни Превъзходителства Посланиците на:

01. Република Австрия - ул. „Шипка“, № 4, 1000 (1087) София

02. Кралство Белгия - бул. „Джеймс Баучер” № 103, 1407 София

03. Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия - 
ул. „Московска“ № 9, 1000 София

04. Федерална Република Германия -
ул. „Фредерик Жолио Кюри”, № 25, 1113 (1087) София

05. Кралство Дания - бул. „Княз Дондуков”  № 54, 1000 (1504) София

06. Европейската комисия в България -
ул. „Московска” № 9, етаж 1, 1000 София

07. Република Ирландия - ул. „Бачо Киро” 26, 1000 София

08. Кралство Испания - ул. „Шейново” № 27, 1504 (1087) София

09. Република Италия - ул. „Шипка“ № 2, 1000 (1087) София

10. Княжество Лихтенщайн - ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София
(чрез: Негово Превъзходителство посланика на Швейцария, представляващ интересите на Княжество Лихтенщайн в България)

11. Великото Херцогство Люксембург - ул. „Оборище“ № 15, 1000 (1504) София
(чрез: Негово Превъзходителство посланика на Нидерландия, представляващ политическите интереси на Великото Херцогство Люксембург в България)

12. Кралство Норвегия - бул. „Княз Дондуков” № 54В , 1000 София

13. Република Португалия - ул. „Позитано“ № 7, бл. 3, ет. 5, 1000 София

14. Федерална конституционна Република
Съединените американски щати (САЩ) - 
ул. „Козяк” № 16, 1407 София

15. Република Турция – бул. „Васил Левски”  № 80, 1000 София

16. Република Франция - ул. „Оборище“ № 27-29, 1504 (1087) София

17. Кралство Нидерландия - ул. „Оборище“ № 15, 1000 (1504) София

18. Конфедерация Швейцария - ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София

19. Кралство Швеция - ул. „Алфред Нобел“ № 4, 1113 (1087) София

*************
Раздел І:
Първо уточнение по съществото на казуса:
            Вече многократно, изрично, ясно и категорично съм ЗАЯВЯВАЛ И ЗАЯВЯВАМ, че съгласно официално декларираните принципи и норми на ПРАВНАТА СИСТЕМА на България
            именно Главният прокурор и Министър-Председателят са институционалните държавни субекти,
            които контролират и са длъжни да контролират дейността на всички държавни специални служби.

            Вече многократно, изрично, ясно и категорично съм ЗАЯВЯВАЛ И ЗАЯВЯВАМ, че конкретно в България ФАКТИЧЕСКИ е точно обратното – именно държавните специални служби са непосредствено функционалният фактор, който тотално контролира механизма на институционализирането и на функционирането на всичките държавни и обществено-политически институции;
            и че така, КАКТО ЦЯЛАТА ДЪРЖАВНА ИНСТИТУЦИЯ, ТАКА И ЦЯЛАТА ОФИЦИАЛНА ОБЩЕСТВЕНА СИСТЕМА,
            ФАКТИЧЕСКИ СА ПРЕВЪРНАТИ В ТОТАЛНО ЗАВИСИМИ ОТ СЛУЖБИТЕ МАРИОНЕТНИ СУБЕКТИ ОТ ФАРСОВИЯ ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ И ДЪРЖАВНО-ВЛАСТОВИ ТЕАТЪР.

            Вече многократно, изрично, ясно и категорично съм ЗАЯВЯВАЛ И ЗАЯВЯВАМ, че ТЪЙ КАТО В БЪЛГАРИЯ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ СА УДАРНИЯТ ЮМРУК НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА РУСКАТА И НА СВЕТОВНАТА МАФИЯ,
            то фактически така наречената „Република България“ не е нищо друго,  освен най-нискойерархично структурно звено на Мафията.

     Вече многократно, изрично, ясно и категорично съм ЗАЯВЯВАЛ И ЗАЯВЯВАМ, че
     специално аз, още от времето на 70-те години ДО ДНЕС,  
     НЕ СЪМ СПИРАЛ И НЯМА ДА СПРА ДА НАСТОЯВАМ ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЕФЕКТИВЕН ПРАВЕН (ЮРИДИЧЕСКИ) КОНТРОЛ ВЪРХУ ДЕЙНОСТТА НА ТЕЗИ СЛУЖБИ
     И ЗА ЕФЕКТИВНОТО НАЛАГАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на Правителството и на другите държавни институции.

*************
            Впрочем, макар и да не изпитвам и да не храня абсолютно никакви симпатии към Цветан Генчев Цветанов -  
            (Заместник-Председател на политическата партия ГЕРБ, Заместник Министър-Председател и Министър на Вътрешните работи в Правителството на Бойко Борисов, отговарящ за ДАНС ресорен Вицепремиер)  -
            тук и сега ще цитирам неговото официално изявление, направено само преди няколко дни, на 13 Май 2012 г., съгласно което
            Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) е била създадена не от една партия, а само от шест човека;
            които са били направили това като израз на една от поредните връхни точки на срастването на престъпността с политическата класа;
            и които са били възложили на тази специализирана държавна структура функцията на престъпна репресивна политическа полиция.
(http://www.cross.bg/1300676, Агенция КРОСС, 13 Май 2012, 18:51;
            Все пак, тук и сега намирам за уместно да попитам:
            *Защо Цветанов все още не е посочил имената на тези шест човека и защо не се е погрижил за техното арестуване?
            *Защо Цветанов не е обяснил „Как точно е било станало възможно и дали все още е възможно точно тези шест човека или други като тях прецизно и точно да проконтролират механизмите на цяла една политическа, правна и държавно-административна система така, че да бъде обезпечено абсолютно безпроблемното гласуване и влизане в сила на противоправните законови норми, регламинтиращи дейността на престъпната структура, наречена ДАНС?.

*************
            Вече многократно, изрично, ясно и категорично съм ЗАЯВЯВАЛ И ЗАЯВЯВАМ, че е крайно време прокурорските и полицейските субекти, при които биват изпращани („в глуха линия“) моите искания за разследвания,
            да спрат прилагането на престъпния ченгеджийско-мафиотски трик, изразяващ се в това, че първото (и обикновено единственото!) нещо, което предприемат и правят, Е ДА МИ СЕ ОБАЖДАТ ПО ТЕЛЕФОНА, ДА МИ ИЗПРАЩАТ ПРИЗОВКИ ИЛИ ДА ИДВАТ ДО ДОМА МИ, с които искат от мен да се „явя“ при тях В БЪРЛОГАТА ИМ, за да дам „ОБЯСНЕНИЕ“ по написаното от мен.
            Във връзка с това ИЗРИЧНО И ЯСНО УТОЧНЯВАМ, ЧЕ ВСИЧКО НАПИСАНО ОТ МЕН Е НАПИСАНО НА ПРЕЦИЗНО НОРМАТИВЕН (т.е. официален) БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, който е официален и задължителен за владеене от всичките функционери на българските държавни институции; И ЧЕ АКО ТЕЗИ СУБЕКТИ НЕ РАЗБИРАТ КАКВО СЪМ НАПИСАЛ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ НУЖДАЯТ ОТ „ОБЯСНЕНИЕ“, ТО ТЕ СА ДЛЪЖНИ
            ИЛИ ДА ПОДАДАТ ОСТАВКАТА СИ КАТО НЕПРИГОДНИ ЗА ИЗПЪЛНЯВАНЕ НА СЛУЖЕБНИТЕ СИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ,
            ИЛИ ДА СИ НАЗНАЧАТ ЕКСПЕРТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, КОЙТО ДА ИМ „ОБЯСНИ“ КАКВО ТОЧНО СЪМ НАПИСАЛ.

            При това обръщам внимание върху обстоятелството, че както на българската юридическа общност, така и на европейските дипломатически кръгове е превъзходно известен фактът, че механизмът на призоваванията в качеството на „свидетел“ е метод, който прокурорските и полицейските слуги на Мафията използуват ПО ПРЕСТЪПЕН НАЧИН КАТО ПРИВИДНО ЗАМАСКИРАН ПОВОД И ПРИВИДНО ЗАМАСКИРАНО ПРЕСТЪПНО (НЕЛЕГИТИМНО) ОСНОВАНИЕ, ЗА ДА ОБЕЗПЕЧАТ привидно „доброволното“ или откровено принудителното ПРОТИВОПРАВНО ПРИСЪСТВИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В БЪРЛОГАТА НА ЗВЯРА (Полицията и Прокуратурата),

         КЪДЕТО ТЕ БИВАТ ПОДЛАГАНИ НА НЕИМОВЕРЕН психически и физически ШАНТАЖ, целта на който шантаж е пострадалите от престъпленията да се „вразумят“ и да се откажат от претенциите си за Правосъдие, и така благодарение на полицейските и на прокурорските слуги на Мафията да бъде обезпечена безотговорност за престъпниците.

            Това, ОТНОСНО ПРИЛАГАНЕТО НА ТОЗИ ПРЕСТЪПЕН МЕТОД, впрочем, е официално и публично признато в медиите не от кого и да е, а именно от бившия Министър на вътрешните работи и бивш Председател на Парламента Йордан Соколов.

            Освен това: обръщам специално внимание на факта, че тъй като по същество всичките мои искания за разследвания са искания за разследвания на отделни конкретно посочени и описани
            престъпни дейности, извършени от специалните служби на държавата и от Прокуратурата;
            тъй като съгласно установените от Правото и Законите изисквания за
             функционално-йерархична компетентност
          на разследващите държавни органи
         преписките по тези мои искания за разследвания подлежат на възлагане на специализираните висшестоящи и високопоставени органи и институции;
            то очевидно е, че самото изпращане и възлагане на въпросните  преписки на низовите (районните) прокуратури и низовите полицейски управления има характера на противоречащо на Правото и на Закона преднамерено (предумишлено) престъпно замотаване на преписките и обезпечаване на безотговорност за престъпните дейци.

*************
            Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

http://iankov.blogspot.com/2012/05/511.html


            Тук визираната серия на моите искания за разследване на голямото множество отделни престъпни актове (престъпления), извършени от Специалните държавни служби и от неразривно свързаните с тях (и фактически подчинени на тях) Полиция, Прокуратура, Съд, Правителство и други държавни институции,  
            по същество е актуализирано възпроизвеждане на вече надлежно направени преди това такива искания за разследвания, по повод и във връзка с които досега не е било предприемано нито едно ЛЕГИТИМНО разследване;
става дума
       за повече от 600 (шестотин) отделни престъпни актове,
       извършени за периода от 50 (петдесет) години
       от 1970 г. до днес, месец май 2012 г.),

            подробното описание на които отделни престъпни актове се съдържа
            КАКТО ВЪВ все още непубликувания СЪСТАВЕН ОТ САМИТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ архив на комунистическата Държавна сигурност,
            ТАКА И ВЪВ все още непубликувания СЪСТАВЕН ОТ САМИТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ архив на комунистическите прокурорски и съдебни институции,
            ТАКА И ВЪВ все още непубликувания СЪСТАВЕН ОТ САМИТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ архив на сегашните (посткомунистически) съдебни институции,

            ТАКА И В МОЯ ЛИЧЕН АРХИВ, ПУБЛИКУВАН в следните официални книжни издания:
            11 (единадесет) официално издадени (и депозирани в множество български, европейски, американски и други библиотеки) обемисти книжни издания, озаглавени:
            „Документ за самоличност. Политическа документалистика“, голям издателски формат – 70Х100Х16,
            Том 1 (640 стр.), Том 2 (576 стр.), Том 3 (576 стр.), Том 4 (568 стр.), Том 5 (546 стр.), Том 6 (526 стр.), Том 7 (546 с.), Том 8 (640 стр.), Том 9 (620 стр.), Том 10 (419 стр.) и Том 11 (202 стр.) – общо почти шест (6) хиляди страници;
            „Българският посткомунистически геноцид. Документалистика“ (427 cтр.); „Политическите убийства. Книга І. Кой уби Володя Наков“ (150 стр.); „Политическите убийства. Книга IІ. Кой ми попречи да убия вицепрезидента Ярослав Радев и експремиера Андрей Луканов“, (156 стр.); „Секретните служби и научните кадри в БАН и СУ. Политическа документалистика, Книга Първа“ (144 стр.).
-------------
            Само мимоходом държа да отбележа, че
            ПРЯК И НЕПОСРЕДСТВЕН РЕЗУЛТАТ от изключително многобройните секретни оперативни мероприятия на тайните (специалните) служби и на публичните демонстративни мероприятия на официалните органи на държавната власт
            Е НЕ САМО
         моето противозаконно осъждане и престояване в затвора като невинно осъден в продължение на пълни шест (6) календарни години,
         след което Върховният съд официално ме призна за невинно осъден ПРИ ПЪЛНА ЛИПСА НА ИЗИСКУЕМИТЕ ОТ ЗАКОНА ДОКАЗАТЕЛСТВА и отмени присъдата ми,
            НО И
         СМЪРТТА НА ШЕСТ ДУШИ ЧЛЕНОВЕ НА МОЯТА ФАМИЛИЯ;

            А ПРЯК И НЕПОСРЕДСТВЕН РЕЗУЛТАТ от изключително многобройните мероприятия на специалните служби, насочени към сломяване на моята воля и на моята мотивация за търсене на наказателна и репараторна отговорност
            са изключително многобройните репресивни и шантажни акции срещу членовете на семейството ми,
            изключително многобройните нападения лично върху мен,
         включително и два опити за убийство, завършили с осакатяващи травми;

            ПРИ ТОВА СПЕЦИАЛНО ВНИМАНИЕ ЗАСЛУЖАВА ФАКТЪТ, ЧЕ САМО ПРЕДИ ДВЕ ГОДИНИ,
            на 20 Май 2010 г., надлежно съм регистрирал (вх. рег.№ 4379/20.05.2010 г.) в офиса на Министър-Председателя Бойко Борисов официален писмен текст, в който изрично съм написал, че ЕДНО ИЗРИЧНО И ПОИМЕННО ПОСОЧЕНО ЛИЦЕ, което е кадрови офицер от бившите и от сегашни специални служби при МВР и Правителството „добронамерено“ ме е уведомило, че ако продължавам да търся правата си,
            спрямо членовете на семейството ми
            ще бъдат проведени специални наказателни акции от специалните служби, които именно са виновни като разпоредители и обезпечители на извършването на въпросните нарушения на правата ми;

            СЛЕД КОЕТО,
            тъй като В ПРЕСТЪПНА УСЛУГА НА ВИЗИРАНИТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ Министър-Председателят Бойко Борисов НЕ Е ПРЕДПРИЕЛ АБСОЛЮТНО НИЩО,
            на 21 Юни 2010 г. върху мен бе извършено ДРАСТИЧНО ПОКУШЕНИЕ,
            при което, с очевидно демонстративна цел направиха това не само точно в центъра на София, не само точно пред Съдебната палата, но и точно пред охранителните видеокамери,
            като две очевидно професионално обучени лица със железен предмет (нунчаку - nunchaku) счупиха рамото ми на пет парчета; в изключително многобройните ми искания за разследване изрично и ясно съм написал, че
            визираното покушение ми дава основанието да считам, че НАЙ-ВЕРОЯТНО целта е била да ме ударят по главата и да ме убият,
            но че единствено моето внезапно, инстинктивно бързо (на бивш спортист) отместване само с три-четири сантиметри е отклонило удара и го е стоварило върху рамото, като по този начин убийството е било „заменено“ с осакатяване;

            СЛЕД КОЕТО, ВЕЧЕ ВТОРА ГОДИНА,
         ПРОКУРАТУРАТА КАТЕГОРИЧНО НЕ ПРЕДПРИЕМА АБСОЛЮТНО НИЩО ЗА ЛЕГИТИМНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА СЪБИТИЕТО, който факт несъмнено има характера на индиция, имплицитно разкриваща, че
            визираното покушение има характера на специално оперативно мероприятие, възложено от свръхелитите на българския клан на руската Червена мафия и изпълнено от специалните държавни служби.

-------------
            Впрочем, държа да отбележа, че
     с финансово-икономическия, технологическия, кадровия, организационния, оперативния и прочее
    РЕСУРС ДА БЪДАТ ИЗВЪРШЕНИ ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ НЕЩА РАЗПОЛАГАТ
            НЕ САМО ОФИЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ,
            НО И ТЕХНИТЕ НЕПОСРЕДСТВЕНИ ГОСПОДАРИ ОТ БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА РУСКАТА ЧЕРВЕНА МАФИЯ,
            КЪМ КОЙТО КЛАН ДНЕС ПРИНАДЛЕЖАТ
            ГОЛЯМ БРОЙ БИВШИ ВИСОКОПОСТАВЕНИ ОФИЦЕРИ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ (специалисти именно по такъв вид дейност),
            КОИТО ДНЕС СА ВИДНИ БИЗНЕСМЕНИ,
    ЗА НАКАЗАТЕЛНАТА И РЕПАРАТОРНАТА ОТГОВОРНОСТ НА КОИТО
    АЗ НЕ САМО НЕ СЪМ СПИРАЛ ДА НАСТОЯВАМ,
    НО И ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ СЪМ ОСОБЕНО СИЛНО НАСТОЯТЕЛЕН.

            КЪМ КОЙТО ПРЕСТЪПЕН ВИСОКОПОСТАВЕН КЛАН ДНЕС НЕ ПРОСТО ПРИНАДЛЕЖАТ, А ЗАЕМАТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВИСОКОПОСТАВЕНИ ЙЕРАРХИЧНИ ПОЗИЦИИ
    онези именно офицери от Държавна сигурност, които както по-рано, така и днес           бяха свързани и продължават да са свързани с ПРЕСТЪПНАТА ДЕЙНОСТ, КОЯТО ИМЕННО МЕ ДЪРЖА В ЗАТВОРА КАТО НЕВИННО ОСЪДЕН ЦЕЛИ ШЕСТ ГОДИНИ И КОЯТО УСПЯ ДА ОБЕЗПЕЧИ СМЪРТТА НА ШЕСТ ДУШИ ОТ МОЯТА ФАМИЛИЯ И ОТ СЕМЕЙСТВОТО МИ;

         А една част от тези уж бивши офицери от Държавна сигурност са точно същите, които преди години „отговаряха“ за академичната и агентурната кариера на изследователите от БАН и преподавателите от Софийския университет,
КОИТО ТЕХНИ АГЕНТИ ДНЕС СА РЕКТОРИ, ДЕКАНИ, ЧЛЕНОВЕ НА АКАДЕМИЧНОТО РЪКОВОДСТВО И ПРEПОДАВАТЕЛИ ВЪВ ВСИЧКИ ДНЕШНИ ДРУГИ УНИВЕРСИТЕТИ,  
         И КОИТО КАКТО ПО-РАНО, ТАКА ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДНЕС МЕ ПОДЛАГАТ НА МНОЖЕСТВО ШАНТАЖНИ АКЦИИ,
         ВКЛЮЧИТЕЛНО И КАТО МИ ПОСТАВЯТ УСЛОВИЕТО ДА ИМ СЕ ПОДЧИНЯВАМ ПОД СТРАХ ДА НЕ ПОСТРАДАТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО МИ.

*************
Второ уточнение по съществото на казуса:
            Приложено представям 130 (сто и тридесет) страници документация, центрирана върху един от аспектите или един от казусите относно тезата за медикаментозния тероризъм, упражняван от българските специални служби върху българските граждани.

*************
Трето уточнение по съществото на казуса:
            За хората, които живеят в т.нар. Запад вероятно е или невъзможно, или изключително трудно да си представят лекаря като фигура, активно участвуваща в поддържането на една античовешка система, сееща страдания, мъки и смърт,
            но за хората в България, които по-рано са живели в условията на класическия комунизъм и днес продължават да живеят в условията на т.нар. мафиотски по своята същност политически режим на управлението на посткласическия комунистически елит, тази именно представа за лекаря е най-нормалната и най-адекватната.
            В моите документални книги многократно съм свидетелствувал, че когато като студент в Юридическия факултет съм изучавал административното право съм бил шокиран от факта, че преподавателите най-откровено - както писмено (т.е. в статиите и книгите си), така и устно (т.е. в лекциите си) – са разглеждали т.нар. „система на здравеопазването” именно като „система на държавна власт”, упражнявана от комунистическата партия и имаща характера на диктатура; при което като синоним на понятието „система на здравеопазването” изрично и ясно са употребявали термина „медицинска(та) власт” и много по-често са използували термина „медицинските власти”.
            Това, впрочем, съвсем не е било случайно, а е било израз на „естествената“ за онова време „висша научна логика“, изискваща от университетските преподаватели най-строго да се придържат към логиката и терминологията на т.нар. „правни нормативни актове”, които, разбира се, най-стриктно са следвали логиката и терминологията на висшата тотална комунистическа власт.
            Тъй като по онова време бе сравнително модерно студентите по право да бъдат и т.нар. факултативни (т. е. „доброволни”, „незадължителни”, „по свободен избор”) слушатели на голяма част от лекциите на преподавателите в Медицинската академия, самият аз, лично и активно възползувал се от тази „мода”, бях изумен от няколко групи факти, а именно:
            че от една страна, както обучението на студентите по право, така и обучението на студентите по медицина, е безапелационно подчинено на едно общо и изключително строго изискване – и едните, и другите да знаят, че са специални и елитни избраници и представители на висшата комунистическа политическа власт; и
            че от друга страна, в същото време студентите по право са били подготвяни да имат психологическите комплекси и рефлекси на слугински страх от властта, докато студентите по медицина, сред които съм имал изключително много на брой съученици и приятели, са били подготвяни да имат пълното самочувствие на бъдещи ефективни и неумолими властници.
            По онова време този парадокс, разбира се, е имал своите както чисто идеологически, така и напълно практически основания. Така, по онова време официалната партийна и държавна политика бе наложила постулата, че в бъдещото комунистическо общество правото (като политически инструмент за управление) ще отмре и ще бъде заменено най-общо казано от биосоциалната технология, най-общите и стратегически направления на която са преди всичко медицината (схващана преди всичко като биологическа и хирургическа технология за въздействие върху и промяна на човешкия индивид и неговото поведение) и социалното инженерство; така, в съответствие с този постулат, професията на юриста ще престане да съществува и за вечни времена ще бъде заменена от професиите на биотехнолозите, медиците и инженерите, които именно ще са управленските кадри на бъдещето общество (като цяло) и (в частност) на поведението на всеки отделен индивид.
            Впрочем, на изключително любопитни доказателства за зловещото практическо реализиране на този постулат впоследствие, вече като млад научен изследовател в БАН и асистент в Юридическия факултет на СУ се натъкнах, когато ми се наложи „да се ровя” в документацията на Централния държавен архив, за да разработвам планово възложената ми тема за „Ролята на постоянните комисии в дейността на Народното събрание”.
            Тогава именно, вече без каквато и да е изненада констатирах, че в почти всички мандати на Народното събрание в състава на всяка т.нар. „Комисия по законодателството” („Законодателна комисия”) е имало само един или двама юристи, като всичките останали законотворци са били именно лекари и инженери; при което, като правило, именно лекарите и инженерите са „гледали на себе си“ като на същински (истински, реални) членове на тези комисии и като на истински държавнически властници, а на юристите е било „гледано“, включително и от самите тях, като на „обслужващ високопоставен технически персонал”.
            Много по-късно, вече четвърт век след т.нар. „политически промени“, на 27 Септември 2006 г., лично аз официално съм написал в писмо, адресирано до Световната здравна организация, до Министъра на здравеопазването, до Президента, до Главния прокурор и до акредитираните в София западни дипломатически представители, че проблемата, свързана с този стратегически „парадокс, се състои не само в това, че тази изключително зловеща практика все още не е теоретически обяснена и не е фактически прекратена; а и в това, че в новите, уж „посткомунистически“ и уж европейски, условия, тя дори е виртуозно и прецизно е доусъвършенствувана, при което ментално и технологично е залегнала в стратегията на официално господствуващите институции на българския паравоенен посткомунистически ченгеджийско-мафиотски политически режим.
            Във визираното мое писмо съм посочил, че става въпрос за това, че по онова време е била законово и фактически установена една тотална държавна система на военно и паравоенно обвързване на абсолютно всички лица, свързани с т.нар. „здравеопазване“ – не само лекарите, не само медицинските сестри и фелдшерите, не само стоматолозите, фармацевтите и лаборантите-биохимици, но дори и санитарите, шофьорите и всички други, които по какъвто и да е начин са свързани с т нар. „система на здравеопазването”; и че дори нещо повече – не само свързаните с т.нар. хуманна медицина и хуманитарно (човешко) здравеопазване, но и свързаните с т.нар. ветеринарна медицина и животинско здравеопазване.
            В това мое писмо съм написал: че т.нар. „медицинска власт” е била толкова тотална и безапелационно упражнявана и налагана над всеки, колкото и административната власт на армията и милицията; и че тези именно три власти всъщност са считани за много по-авторитетни, по-значими, по-силни и по-високойерархични от правосъдната (съдебната) власт (на която, впрочем, точно по това време най-официално са били отнети съдебните палати и представителните сгради, и офисите им са били натикани в схлупени стари къщи и паянтови дървени бараки.
            В същото мое писмо съм отбелязал, че в пълно съответствие с функциониращия в СССР управленски модел т.нар. „медицинска власт” фактически е била наложена като алтернатива на правосъдната власт; при което към абсолютно всички раздели или сфери на медицината са формирани и специални техни експериментални и други функционални направления, едно от най-важните от които е било онова, което е имало изключително наказателно-елиминационна проявна същност и значение, и което редица западни изследователи на модела са наричали с едностранчивото и непълно наименование „наказателна медицина”.
            Във визираното писмо съм посочил, че по времето на класическия комунистически политически режим абсолютно всеки български гражданин от мъжки и от женски пол, който по някакъв начин е бил професионално свързан със системата на фармацията, биохимията, стоматологията, хуманната и ветеринарната медицина, като правило още веднага след дипломирането си е бил длъжен да бъде военизиран и да получи съответен военен (сержантски или офицерски) чин;
            първоначално уж само „от запаса” („от резерва”), но впоследствие и обикновено само десетина месеци след първоначалното ангажиране - да бъде включен в дейността на изключително активно и строго секретно действуващи структури на Армията (войската) и/или Министерството на вътрешните работи (Държавна сигурност и милицията).
            Нещо повече – аз съм подчертал, че една от главните причини за все още пълната невъзможност за достъп до архивите на уж бившите специални държавни служби е не толкова опасението от разкриването на агентурния и служебния (сержантски и офицерски) персонал на т.нар. Първо, Второ и Шесто управления на Държавна сигурност, колкото именно персонала на т.нар. Пето и Девето управление; от структурата на който именно персонал днес е формирана структурата на биохимичната, фармацевтичната и медицинската мафия.
            При това, според мен:
            1) един от най-странните факти в посоченото направление е този, че цялата изключително зловеща практика на всичките тези тайни (секретни, специални) структури на престъпната комунистическа власт днес, четвърт век след уж демократичните промени на политическата система, се ползува от изричната и гарантираната от българския Закон тотална защита като „държавна тайна”;
            2) един от върховете на странността в това отношение е фактът, че силовите и пропагандните институции на българската държава най-нагло, публично и интензивно заявяват, че обявяването на тези престъпни деяния за „държавна тайна” е станало по искане на военната организация НАТО и институциите на Европейската общност;
            3) вторият от върховете на странността в това отношение е фактът, че силовите и пропагандните институции на българската държава най-нагло, публично и интензивно заявяват, че тези обявени за „държавна тайна” престъпления на комунистическия и посткомунистическия политически режим по своята най-дълбока същност принадлежат към т.нар. цивилизационни и европейски ценности”; и че като такива са тотално гарантирани от цялата военна мощ на т.нар. Запад, който винаги е готов да дебаркира в България, за да защити тези ценности от посегателствата на техните противници.
            В контекста на този именно текст изрично и ясно съм написал следното: „Държа изрично да отбележа, че през последните 10-15 (десет-петнадесет) години специално този аргумент е бил (понякога дръзко и нагло, а понякога подигравателно и формално „доброжелатено”) сравнително интензивно отправян лично към самия мен; и че с изключително перверзно удовлетворение този аргумент ми е бил отправян най-вече персонално лично от всичките онези, които, както по-рано, така и днес, са участвували и продължават да участвуват в инквизициите над мен и над членовете на моето семейство.“.
            В контекста на всичко това  изрично и ясно съм написал, че:
            1) че както предишната (от класически комунистически тип), така и днешната (от неокомунистически и мафиотски тип) държава упражнява изключително интензивен държавен тероризъм върху българските граждани;
            2) че една от неговите разновидности е т.нар. медикаментозен тероризъм;
            3) че този специален и модерен (от историческа гледна точка) тероризъм се характеризира преди всичко с това, че има евгенетични и геноцидни целеви основания, функции и предназначение;
            4) че повечето от фактите за този вид тероризъм, с които аз разполагам, са намерили своето описание в голямо множество мои официални писмени искания за разследване, адресирани до Главния прокурор и други официални институции, както и в редица негови официални публикации във вестници, списания и книги.

-------------
            При напълно рутитен медицински преглед, проведен на 27 Юли 2004 г., съпругата ми Елка Янкова е шокирана с информацията, че е твърде висока вероятността да има онкологично заболяване, което все още е в своя начален стадий и е преодолимо единствено чрез оперативнто остраняване.
            На другия ден информацията е потвърдена от ехографско изследване и е дадено предписание за спешен прием в Специализираната болница за активно лечение по онкология, където е приета след шест (6) дни, на 04 Август, оперирана е на другия ден и е изписана на 09 Август 2004 г. с диагноза „Carcinoma glandulae mammae dextra“, или иначе казано – рак на млечната жлеза.
            Едва почти три месеци след това, чак на 21 Октомври 2004 г., Елка Янкова получила резултатите от следоперативните клинични изследвания, които обосновавали необходимостта от вече извършената хирургическа интервенция.
            Тъй като, обаче, междувременно вече бяха възникнали редица събития, даващи основание за сериозни съмнения относно основателността на извършената операция, тя се обърнала към специалисти от съвсем друга болница, а именно към Катедрата по патология в Александровската болница, където поискала да бъде извършено дублиращо изследване на иззетия по времето на операцията биологичен материал.
            Резултатите от това изследване показали липса на основание за извършената операция.   
            Във връзка с визираното сериозно разминаване на резултатите от двете следоперативни изследвания лично аз с официален текст се обърнах с искане за разяснение както към специалистите от болницата, така и към Съвета на директорате на болницата, така и към Министъра на здравеопазването.
            В „отговор“ получих писмо (датирано на 27 Май 2005 г.), подписано от Главния секретар на Министерството на здравеопазването доц. д-р Красимир Гигов, в текста на което не се съдържаше абсолютно никакъв коментар на посочените от мен факти; отделно от това в писмото се съдържаше текст, обосноваващ легитимността или основателността на действията на лекарите, съгласно който текст лечението на съпругата ми е било обсъдено на клинична конференция с участието на девет лекари.
            На 30-31 Май 2005 г. лично аз датирах и регистрирах в Министерството текст (№ 94-Я-9/31.05.2005 г.), с който:
            ***посочих, че не съм получил коментар или обяснение на нито един от посочените от мен факти; и че настоявам да получа официален коментар; и
            ***че както на мен, така и на съпругата ми не ни е известно да е било имало каквото и да е конферентно клинично обсъждане; и настоявах да получа документацията относно факта на съществуването на такова обсъждане и относно съдържанието и решението (точният текст е: „Защо не сте ми посочили кога е било извършено въпросното „обсъждане?“ и „Защо съпругата ми не е била уведомена за това?“).
            В отговор на 17.06.2005 г. Главният секретар на Министерството на здравеопазването Красимир Гигов е изпратил писмо до мен, в което се съдържа следният текст: „Подобна информация е лична и конфиденциална между лекаря и пациента и не можем да Ви съобщим допълнителни подробности извън тези, с които сте запознат“.
            Тук следва да бъде отбелязано, че в официално публикуван текст, озаглавен „Медикаментозният тероризъм“, който при това е адресиран до Главния Прокурор и до Министъра на здравеопазването, лично аз изрично и ясно съм написал, че лично и отдавна познавам визирания Красимир Гигов; и че разполагам с напълно точната информация не само за това, че Гигов е изключително тясно свързан с офицерския състав на уж бившата Държавна сигурност, но и че е бил и продължава да е едно от главните действуващи лица в престъпната дейност на посткомунистическата Червена Мафия по ограбването на несметните богатства на две от водещите държавни фирми, а именно – в т. нар. „Български червен кръст” и „Експомед”.
            На 01 Август 2005 г. съпругата ми Елка Янкова лично е посетила т.нар. „регистратура“ в болницата, в която е била оперирана, легитимирала се и е поискала да се запознае със съдържанието на документацията, отнасяща се до  нейното оперативно третиране, но е получила трикратно изречен отговор, че тя няма абсолютно никакво право да знае какво пише в тази документация и че такова право имат само лекарите от болницата.
            Същия ден написах писмо, адресирано до Председателя на Съвета на директорите на болницата (изпратено с препоръчана поща, разписка № 00034/02.08.2005 г.), в което описах ситуацията на изрични и категорични откази да бъде даден информационен достъп до визираната медицинска документация както лично на мен, така и лично на съпругата ми. В писмото си изрично и ясно съм посочил, че именно поведението на лекарите и на институциите е фактор, който силно подхранва подозрението за наличие на престъпна дейност, извършена по искане и в полза на специалните служби; и че настоявам да получа копие от визираната документация именно за да намеря отговор на въпроса „Защо оперативното третиране е било извършено без предварително извършване на всички необходими диагностични изследвания?“.
            Отговор на така поставеният въпрос, аз, разбира се, не съм получил.
-------------
            След всичко това на 14 Февруари 2011 г., действувайки като официален пълномощен представител (с официално нотариално заверено пълномощно) на съпругата си, заведох (вх. рег. №3317/14.02.2011 г.) и ПРЕДЯВИХ в Административния съд София-град СЪДЕБЕН ИСК срещу Министерския съвет (Правителството), който иск е бил възложен за произнасяне от съдияМилена Славейкова, Заместник-Председател на Административния съд София-град.
            Вижте съдържанието на първия съществен пункт от текста на този ИСК:
Седмо уточнение по съществото на казуса:
         От така тук приложените от мен и от посочените (намиращи се в патримониума на ответника) ДОКАЗАТЕЛСТВА е видно, че: 
         в наше официално писмо от 01 Август 2005 г., адресирано до Председателя на Съвета на директорите на ДЪРЖАВНАТА Национална специализирана болница за активно лечение по онкология, изрично и пределно ясно сме посочили, че вече са изминали повече от три месеци, откакто сме поискали да получим отговор на въпросапоради какви причини е бил променен медикаментът относно хормоналната терапия“,
         НО ВСЕ ОЩЕ НЕ СМЕ ПОЛУЧИЛИ НИКАКЪВ ОТГОВОР.
         В същото писмо изрично и пределно ясно сме посочили:
         ***че на нас ни е много добре известно, че по времето на класическия комунистически политически режим същата тази болница се е била намирала под непосредствената протекция на Политбюро на ЦК на БКП и на Държавна сигурност;
         ***че лично генералът от Държавна сигурност Иван Горинов е обезпечавал безпроблемното престъпно медицинско и медикаментозно експериментиране с напълно нищо неподозиращи хора;
         ***че тогава всеки опит на заинтересованите да получат копия от каквито и да са документи е бил посрещан с точно същото мълчание, а ДС им е затваряла устата;
         ***че чрез своето поведение Председателят на Съвета на директорите на болницата всъщност показва, че тази престъпна практика продължава и днес.
         В същото писмо изрично и пределно ясно сме посочили:
         ***че същият ден, на първи август 2005 г., двамата със съпругата ми заедно сме посетили т. нар. „регистратура“, където СМЕ ПОИСКАЛИ ДА ПОЛУЧИМ КОПИЯ ОТ ДОКУМЕНТАЦИЯТА,
         НО ОФИЦИАЛНО НИ Е БИЛО ОТКАЗАНО, КАТО НИ Е КАЗАНО, ЧЕ НЕ САМО АЗ, НО И ЛИЧНО СЪПРУГАТА МИ НЯМА АБСОЛЮТНО НИКАКВО ПРАВО ДА ЗНАЕ КАКВО ПИШЕ В ТАЗИ ДОКУМЕНТАЦИЯ;
         че само съдебната институция може да поиска достъп до информацията, съдържаща се в тази документация - като, обаче, ръководството на болницата може да се съгласи, но може и да откаже да изпрати на Съда копия от документацията; при което дори и документите да бъдат изпратини в Съда, съпругата ми няма да има никакво право да знае какво пише в тези документи.
         Тъй като ДО ДНЕС НЕ СМЕ ПОЛУЧИЛИ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР НА ТАКА ПОСТАВЕНИТЕ ОТ НАС ВЪПРОСИ КАКТО ОТ Председателя на Съвета на директорите на ДЪРЖАВНАТА болница, ТАКА И ОТ Министерството на здравеопазването,
         тук и сега, с настоящия съдебен Иск пледираме пред българския Съд да задължи ответника да даде на нас и на Съда пределно ясен отговор на така поставените от нас въпроси.

*************
            Вижте съдържанието и на вторият съществен пункт от текста на този ИСК:
Осмо уточнение по съществото на казуса:
         От така тук приложените от мен и от посочените (намиращи се в патримониума на ответника) ДОКАЗАТЕЛСТВА е видно, че: 
         на 08 Юли 2009 г. съпругата ми е депозирала специална Жалба, адресирана до Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), с текста на която изрично и пределно ясно е поискала да й бъдат дадени категорични, ясни и недвусмислени отговори на няколко изрични и пределно ясни въпроси.
         После, на 28 Октомври 2009 г. съпругата ми е депозирала специална Жалба, адресирана до Министъра на здравеопазването, в която е посочила, че ВЕЧЕ ТРИ МЕСЕЦИ НЕ САМО НЕ Е ПОЛУЧИЛА НИКАКЪВ ОТГОВОР НА ПОСТАВЕНИТЕ ОТ НЕЯ ВЪПРОСИ, НО И Е СТАНАЛА ОБЕКТ НА НЕДОПУСТИМИ АДМИНИСТРАТИВНО-БЮРОКРАТИЧНИ ТРИКОВЕ, целящи да не се стигне до даването на същностен отговор на тези въпроси.
         Тук и сега възпроизвеждам основните положения на въпросите, на които ДО ДНЕС НЕ Е ДАДЕН АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР.
         Първо: да бъде даден ясен и категоричен отговор на въпросите:
         а) в съответствие ли е с Европейското право (Правото на Европейския съюз) българската нормативна регламентация на казусите, засягащи онкоболните;
         б) ако не е в съответствие, защо българските институции, включително и институциите, ангажирани с моя казус, не прилагат европейската регламентация, която са длъжни да прилагат като имаща по-голяма (по-висока) правна сила, а прилагат геноцидноориентираната българска нормативна и по същество антиправна регламентация?
         Второ: да бъде даден ясен и недвусмислен експертен отговор на въпроса относно възможните причинни фактори, водещи до този тип онкологични заболявания.
         Във връзка с това в текста изрично е заявявено, че върху основата на колосален брой конкретни факти и обстоятелства у нас е налице категоричното убеждение,
         че специално нейното онкологично заболяване е резултат не само и дори не толкова на общата геноцидна стратегия на българската мафиотска държава спрямо всички български граждани,
         колкото (и най-вече) на специалната репресивна стратегия на българските специални служби, прилагана спрямо нея като съпруга на бивш многогодишен политически затворник на комунистическия режим и сегашен хабилитиран университетски преподавател по юридически науки,
         който и днес неуморно използува квалификацията си, за да разобличава престъпната дейност на бившата комунистическа и на сегашната неокомунистическа и мафиотска държавна власт.
         В частност в теста е уточнено, че именно след като аз, нейният съпруг, съм бил станал обект на специалните оперативни мероприятия на тайните служби, в „странен синхрон” с техните операции именно от раково заболяване са починали братът и бащата ми, а майка ми, след точно четири туморни операции просто е била удушена и убита; че през това време именно от рак са починали голяма част от близките ми приятели и приятелки, които са били ангажирани с моята неуморна антикомунистическа и антимафиотска политическа дейност; и че само преди няколко месеци е била погребана като починала именно от раково заболяване една жена (Ц. Г.), която заради антикомунистическа дейност е била арестувана през 1984 г. за доста продължително време, а от 1994 г. до смъртта си е била личен и организационен секретар на ръководената от мен политическа партия.
         В контекста на всичко това за мен е напълно закономерен въпросът: „Дали раковото заболяване е само „вид заболяване”, или е и умело използувано от държавната и мафиотската власт „вид политико-репресивно оръжие”?
         В частност към този въпрос е уточнено, че тя, съпругата ми Елка Петкова Янкова, има две висши образования, а именно магистър по стоматология и магистър по педагогика; че е омъжена за мен от 1994 г.; че още през 1994 г. е била станала „мишена” на неимоверен брой специални оперативни мероприятия и провокации; че още през 1997 г. е била уволнена и оттогава абсолютно всички работодатели, към които се е обръщала, са и обещавали да я назначат на работа „още на другия ден”, и още на другия ден са отказвали, след като са узнавали името на съпруга й; че тя е била регистрирана като безработна в Софийската агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда” (рег. № 2805), където след двегодишни унизителни опити да я накарат „доброволно” да си изтегля документите, накрая официално са й предложили да я назначат на работа като „метачка на улиците”.
         Накрая в контекста на това е зададен въпросът: „Как мислите: Дали една такава ежесекундно-интензивна стресова ситуация е карциномостимулираща (карциномогенна) или не е?”. 
         Трето: изрично и пределно ясно е поискано да бъде събрана и при решението да бъде взета предвид цялата медицинска документация, свързана с нейния казус - от момента на оперирането - при което да бъде обърнато специално внимание на показателите от хистологичните и другите изследвания, както и на въпроса относно предписаните й препарати за лечение.
         А) Тук, в частност, изрично е поискано да бъде взето изрично и ясно отношение по следните проблемни направления, факти и обстоятелства:
         Þда бъдат изрично и ясно документално посочени броят и датите на хистологичните изследвания, показателите от тези изследвания и връзката между тези показатели и съответните оперативни и медикаментозни третирания.
         Тук изрично е поискано да бъде даден недвусмислен отговор на следните въпроси:
         „Хистологичните изследвания потвърдили ли са основателността на самата операция?”;
         „Хистологичните изследвания потвърдили ли са основателността на постоперативното лъчево, химиотерапевтично и медикаментозно третиране?”; и
         „Дали хистологичните изследвания потвърждават или не потвърждават основателността както на самата оперативна интервенция, така и на медикаментозните третирания?”;
(. . . )
         Þвъв връзка с горното изрично, ясно и категорично е заявено искането да бъдат подложени на специална официална тройна експертиза задължително съхраняваните в болничното заведение иззети (взети) по време на операцията структурни елементи от отстраненото раково образувание (както и дали ДНК-анализът потвърждава, че съхраняваните биоструктури действително са мои и не са подменени);
            В отговор на така предявения ИСК сРазпореждане № 944 от 02.03.2011 г.“ визираната „съдия“ е постановила, че с така предявения ИСК има характера на „злоупотреба с процесуални права“, тъй като съдържал „недопустими искания и претенции“; и тъй като такава злоупотребане следва да бъде толирирана“, издала т. нар. „Разпореждане“, съгласно което предприетата процедурата се пресича без да бъде образувано съдебно дело по същество.
            Тъй като визираният съдебен“ акт все пак подлежи на обжалване, на 18.03.2011 г. аз официално регистрирах (вх. рег. № 5693) адресирана до Върховния административен съд т. нар. „Частна жалба“, но до днес, вече повече от една година, аз:
            *не само не съм получил абсолютно никакъв отговор;
            *не ми е даден абсолютно никакъв достъп до документацията по съдебната преписка;
            *но и многократно съм подлаган на „добронамерени предупреждания“, че ако искам да не пострадат членовете на семейството ми, трябва да спра да предявявам нови съдебни и прокурорски искания и да спра да се интересувам от процедурите по вече предявените такива.
            Впрочем, за факта на тези заплахи и за имената на тези, които са ги правели, през Декември 2011 г. и през Януари и Февруари 2012 г. самият аз съм говорил в телевизионното предаване „Диагноза“ на журналиста Георги Ифандиев по телевизия „Евроком, в резултат на което, обаче, още през февруари журналистът е уволнен, а предаването е свалено от програмата на медията. Все пак, записите на тези телевизионни предавания са публично достъпни в електронното пространство на Интернет.

tst tst tst
         Настоявам за пълно разсекретяване на абсолютно всички информационни масиви на всичките български специални служби,
         в които по какъвто и да е начин и по какъвто и да е повод се срещат моето име и имената на членовете на моето семейство, както и имената на близките роднини на съпругата ми.
         Настоявам за извършване на наказателно разследване и налагане на наказателна и репараторна отговорност на всички офицери и агенти на специалните служби, които са се занимавали с мен и моите близки.
21 Май 2012 г.                                                          Янко Н. Янков

Няма коментари:

Публикуване на коментар