БЪЛГАРСКИЯТ СЪДИЯ - ПОД ЧЕРВЕН ФЕНЕР

Address for letters:

Ianko Iankov

Dianabad,

Block 4, ap. 38

1172 Sofia

Web site: http://iankov.info

Web site: http://iankov.com

Bulgaria

***************************

18 Юли 2008

До

Софийския Районен съд

І-во гражданско отделение, 34 състав,

гражданско дело № 16618/2008 г.

Районен съдия Курветка Курвенска

бул. „Драган Цанков” № 6

1164 София

До

Административен съд -

София-град

бул. „Витоша” № 2

1000 София

І-во отделение, 13-ти състав

Адм. д. № 2875/2008 г.

Съдия-Докладчик Петя Стоилова

До Върховния административен съд

1301 (1000) София

бул. „Александър Стамболийски” № 18

към Частна жалба от 02 Юни 2008 г.

По адм. д. № 2875/2008 г. на І-во отделение,

13-ти състав на Административния съд София-град

Информационно копие:

До всички заинтересовани световни и европейски

(включително и български) институции и медии

***

Информационно уточнение:

Текстът е публикуван в Интернет на адрес:

Web site: http://iankov.blogspot.com

Заглавие: Българският съдия – под червен фенер

І

На 17 Юли 2008 г. получих „Съобщение”, подписано от деловодител Боряна Шаламанова, с което ми е връчено „Разпореждане” от 09.07.2008 г. по гражданско дело № 16618/2008 г., І-во гражданско отделение, 34 състав, подписано от Районния съдия Курветка Курвенска. Впрочем, тъй като в пълно противоречие с всичките познати на цивилизования свят съдопроизводствени правила, и в пълно съответствие с правилата на сатананиското сталинско наказателно съдопроизводство, Софийският Районен съдия никъде не е посочил името си, счетох, че мога с пълно фактическо и правно основание да го именувам Курветка Курвенска.

С това разпореждане ми е „указано”, че в срок от една седмица от датата на съобщението трябва да напиша „писмена молба”, с която да „уточня” точно 12 (дванадесет) пункта от моята „искова молба”, която съм подал пред този съд, и която, поради своята 12-пунктова дефектност, е „оставена без движение”.

В така „указания” ми срок с настоящето си писмено изложение официално и публично декларирам, че съм безкрайно благодарен за пространното 12-пунктово внимание на Районния съдия Курветка Курвенска, но че в същото време безкрайно съжалявам за това, че няма да мога да я „ощастливя” да ме обслужи, тъй като никога не съм имал никакъв ищах да се обръщам към нея и да търся нейните с...ни, пардон, съдебни услуги, и че никога не съм се обръщал към нея с никакво искане, най-малкото пък и с каквато и да е „молба”.

Просто никога не съм подавал никакъв „Иск” („Искова молба”) пред Софийския районен съд, и изпратените ми „Съобщение” и „Разпореждане”, поне според моята изключително скромна правна и обща грамотност, имат характера на долнопробни проститутско-курвенски номера.

Тъй като въпреки почти половинвековния ми стаж като дипломиран юрист, носител на няколко високи научни титли и автор на голямо множество научни книги от сферата на политическите и правните науки, на мен въобще не ми беше известно, че в България е възможно някои български гражданин без негово знание и съгласие да заведе съдебно дело пред даден съд, изказвам своята безкрайна благодарност към Районния съдия Курветка Курвенска за това, че е направила всичко необходимо, за да ми помогне да издигна на малко по-високо ниво моята тотална правна и обща неграмотност.

ІІ.

Тъй като така или иначе не съм аз този, който е завел това дело (предявил този иск) пред този именно (пред Софийския Районен) съд, считам, че в порядъка на моето право на неизбежна отбрана срещу упражнявания от съдиите мафиотско-съдебен произвол имам пълното право на адекватна аргументационна защита, и в съответствие с това се обръщам към Софийския Районен съдия със следните предизвикателни думи (и го приканвам да ме съди, ако счита, че съм нарушил правата и достойнството му):

„Долнопробна Курво скапана! Ако имахте поне малко съдийско достойнство, щяхте да върнете делото на онази по-голяма и по-високопоставена от

Вас Курва, която Ви го е изпратила за решаване от Вас; защото аз съм се бил обърнал за правосъдие именно към нея и само към нея; и тя не е имала обсолютно никакво друго - освен курвенско - право, да изпраща на Вас моето искане за правосъдие, което пределно ясно е било адресарано именно и само до нея!

Освен това, решението на по-високопоставената от Вас съдебно-мафиотска Курва е обжалвано пред Върховния съд, не е влязло в законна сила и това е още едно основание Вие да върнете делото; това обстоятелство, обаче, е и още едно доказателство, че лично Вие участвувате в долнопробна мафиотска комбинация за взривяване на правосъдието в полза на Мафията и на нейните весокопоставени слуги от държавната и съдебната сфера”.

Уточнение първо : Текстът на моя изходен съдебен иск, носещ дата 08 май 2008 г., предявен претив Софийския градски съд, Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието, е регистриран като Адм. д. № 2875/2008 г., І-во отделение, 13-ти състав, Съдия-Докладчик Петя Стоилова, Административен съд - София-град;

същият текст е публикуван в Интернет на адрес: http://iankov.blogspot.com/2008/05/blog-post_14.html , ТЕМИДА ПО БЪЛГАРСКИ , 2008-05-14.

Уточнение второ: В нарушение на българския правен ред и на моята суверенна и изрична правна воля като ищец, Мафиотската курва Петя Стоилова е „разделила” делото на две части и част от него е изпратила за решавнане от Софийския районен съд, който, на всичко отгоре, в пълно противоречие с всички цивилизационни правни норми, си е позволил да преквалифицира правното основание на моя иск и да иска от мен да участвувам не само в процедура, каквато въобще не съм предявявал, но и в процедура, която няма абсолютно нищо общо с моите правни интереси и цели.

18 Юли 2008 г. Янко Н. Янков

ШИЗОФРЕНИЯ ИЛИ МАФИОТИЗЪМ - ТОВА Е ВЪПРОСЪТ

Address for letters:

Ianko Iankov

Dianabad,

Block 4, ap. 38

1172 Sofia

Web site: http://iankov.info

Web site: http://iankov.com

Bulgaria

***************************

11 Юли 2008

ЧРЕЗ:

До Административен съд-

София-град

бул. „Витоша” № 2

1000 София

І-во отделение, 15 състав,

Адм. д. № 2745 /2008 г.,

Съдия-докладчик Полина Якимова

(срещу Комисията за разкриване на документите

и за обявяване на принадлежност

на български граждани към Държавна сигурност

и разузнавателните служби

на Българската народна армия)

До Върховния административен съд

Информационно уточнение:

Текстът е публикуван в Интернет на адрес:

Web site: http://iankov.info

Ж А Л Б А

НА

Янко Николов Янков

гражданин на Европейския съюз

1172 София,

ж. к. „Дианабад”,

блок 4, вход 1, етаж 6, ап. 38

На 07 юли 2008 г. получих препис (копие) от определение от 27 юни 2008 г., издадено в закрито съдебно заседание от Съдия-докладчик Полина Якимова , І-во административно отделение, 15-ти състав.

В срок обжалвам въпросното определение, при което изтъквам следните аргументи и съображения:

Първо

В края на текста на определението е записано, че то „не подлежи на обжалване”, но специално този определителен текст противоречи на Закона, защото в съдържателната част на Определението са разгледани две различни искания по две различни хипотези, по едната от които, обаче, определението подлежи на обжалване.

Следователно, съдията не е имал правото да постановява такъв текст в своето „Определение”, а фактът на постановяването на този противоправен текст или е резултат на долен непрофeсионализъм, или на преднамерен престъпен нескопосан опит за заблуда на заинтересованата ищцова страна.

Във втората хипотеза този факт е и недвусмислено доказателство за наличието на демонстрирана от съдията: замаскирана форма на отказ от правосъдие; престъпно използуване на авторитета на съдебния сан като прикритие на престъпен стремеж за въвеждане в заблуда на едната от страните по съдебния процес в полза на другата; недопустима злоупотреба с правосъдната власт в интерес и в полза на другата страна по съдебния процес, от чиято принадлежност към Мафията и от чиято конкретна престъпна дейност аз като ищец търся правосъдие.

В този смисъл моята ситуация като ищец по това дело по същество напълно съвпада със ситуацията от една басня, в края на която литературният „герой” възкликнал: „Ако ме преследва Вълкът, ще намеря ли правосъдие и закрила при Лисицата?”, попитал Заекът.

Второ

Обръщам внимание върху факта, че с официално искане, което е датирано с дата 09 юни 2008 г. и е надлежно регистрирано на същата дата, аз съм поискал да бъде осъществено съединяване за общо разглеждане в едно дело (в единен съдебен процес) на иска по това дело с иска по друго дело, при което изрично и ясно съм изтъкнал и своите мотиви, съображения и основания за това.

Трето

В своето Определение от 27.06.2008 г. Съдията-докладчик по делото се е произнесъл по това искане, посочил е, че във връзка с него е бил извършил „служебна проверка”, при която е констатирал, че същото искане се съдържа и в документацията на съответното друго дело; след което, обаче, абсолютно недопустимо за всяка нормална логика, е записал констатации от онова дело, които нямат абсолютно нищо общо с направеното в този аспект искане, а имат отношение към съвсем друго искане.

Става въпрос за това, че Съдията-докладчик въобще не е отбелязал реалния факт, че специално по това искане (искането за съединяване на делата!!!) съдията по другото дело въобще не се е бил произнасял, все още не се е произнесъл, и все още му предстои да изпълни законовите разпореждания и да се произнесе по него; тоест, че по отношение на (спрямо) това искане (искането за съединяване на делата) и двете дела са се намирали в състояние на един и същ процесуален стадии.

В този смисъл втората част от логическата конструкция на съдията-докладчик по това дело относно „състоянието на нещата” по същото искане в другото дело просто е неуместна.

Забележка: Тъй като Съдията-докладчик по настоящето дело е единственият съдия, по отношение на (спрямо) когото досега не съм имал и все още нямам (или бих искал да нямам) никакви сериозни основания да критикувам с моя характерен ЗА ТАКИВА СЛУЧАИ И ХИПОТЕЗИ стил и аргументация, подчертавайки благоразположеността си към този съдия, пропускам възможността да „го захапя”, както бих направил с онези, които вече са ми били дали аналогични основания; и по отношение на които, например, щях да напиша, че специално този текст от тяхното определение е достатъчно ясно доказателство или за „шизофренен изблик”, или за „манипулация в полза на Мафията”, или и двете заедно.

Четвърто

Обръщам Вашето внимание върху обстоятелството, че позовавайки се на текста на чл. 213 от ГПК и изтъквайки аргумента, че разпоредбата на този законов текст „дава право, но не задължава съда да постанови съединяване”, съдията докладчик по настоящето дело е пропуснал да се съобрази със следващата част от законовата воля, съгласно която решението на съда за отказ в това отношение действително е право на съда, но това право не е неограничено (не е право без кореспондиращо му задължение), не е „право на произволност”; тъй като законът постановява, че както уважаването на иска в това отношение, така и неговото отхвърляне, задължително трябва да бъде надлежно мотивирано и обосновано; при което надлежната мотивация и обосновка е налице само когато решението е съобразено както с фактите, така и с изискванията на нормалната (а не на психопатологичната, патопсихологичната или ченгеджийско-мафиотската манипулативна) логика.

В контекста на горното изрично обръщам Вашето внимание върху това, че решението на съдията, съгласно което е отказано съединяване на двете дела, е опорочено поради липса на нормално мотивиране и обосноваване.

Пето

Наистина, съдията е вмъкнал кратък текст, в който е записано, че „Както бе посочено, двете производства се намират в различен процесулен стадии”, „поради което искането за съединяването им е неоснователно”.

Трудно ми е да се въздържа от желанието да отговоря „саркастично подобаващо” на съдията относно тази негова логическа конструкция, но все пак, въпреки правото ми на войнствена неизбежна отбрана и защита срещу съдийската брутална лъжа и основаната върху нея несправедливост и противоправност, ще приложа „по-мек тон”.

От логическа гледна точка следва да се приеме, че именно за да може да извърши нарушение на моето право на фактосъобразно и правосъобразно правосъдие, и по-точно, за да може да напише абсолютно шизофренното или престъпно-манипулативното словосъчетание „както бе посочено”, преди това съдията е посочил нещо, което просто не отговаря на фактите и на истинана.

По времето на произнасянето на съдията по това мое искане за съединяване на двете дела същите тези две дела въобще „не са се били намирали в различен процесуален стадии” - както по отношение на „общото състояние на делата”, така и спрямо искането ми за тяхното съединяване в единно дело; напротив – и двете дела и в двете отношения са се намирали в еднакъв процесулаен стадии.

„Привиждането”, „осенило” съдията и накарало го да вижда „различни процесуални стадии”, или просто е „шизофренно” възприемане на реалността, или свидетелство за наличието на толкова дълбоко затъване на съдията в блатото на Мафията, че за него е без значение моята оценка относно неговия психичен и психиатричен статус.

На всичко отгоре, преднамерено или случайно, съдията е пропуснал да вземе отношение относно моята аргументация за необходимостта от съединяване на делата, и най-вече относно посочения от мен текст на Европейската конвенция.

На основание и в съответствие с така изложените факти и обстоятелства пледирам да отмените въпросното определение в посочената негова част.

Приложения: копие от настоящето мое искане.

11 Юли 2008 г. Янко Н. Янков