БЪЛГАРСКОТО МАФИОТСКО ПРАВОСЪДИЕ СЕ ЛОГИСТИЦИРА

Address for letters:

Ianko Iankov

Dianabad, Block 4, ap. 38

1172 Sofia

Web site: http://iankov.info

Web site: http://iankov.com

Bulgaria

***************************

02 Октомври 2008

До г-н Константин Пенчев,

Председател на Върховния административен съд

и член на Висшия съдебен съвет

бул. „Александър Стамболийски” № 18

1301 София

До Върховния административен съд

Към Частна жалба вх. № 7365/02.06.2008 г.

против Определение от 26 май 2008 г.

на Съдия-Докладчик Петя Стоилова

АС-София, І-во отделение, 13-ти състав,

Адм. д. № 2875/2008 г.

---

Към Частна жалба вх. № 12511/15.09.2008 г.

против Определение от 07 август 2008 г. на

на Съдия-Докладчик Петя Стоилова

АС-София, І-во отделение, 13-ти състав,

Адм. д. № 2875/2008 г.

ул. „Георг Вашингтон” № 17

1000 София

Информационно уточнение:

Текстът е публикуван в Интернет на адрес:

Web site: http://iankov.blogspot.com/2008/10/blog-post.html

Заглавие: „Българскотоото мафиотско правосъдие се логистицира”

І.

На 29.09.2008 г. получих призовка с указание в седемдневен срок да внеса държавна такса в размер на 5 (пет) лева, за да продължи процедурата по моята т. нар. „Частна жалба” по посоченото по-горе административно дело.

В срок съм внесъл определения размер на държавната такса и с настоящето изложение прилагам копието от документацията, удостоверяваща този факт.

Тъй като тази призовка по категоричен начин ми даде нови аргументи относно същността на престъпната ченгеджийско-мафиотска „правосъдна” дейност както на съдията Петя Стоилова, така и на другите съдии, ангажирани с този казус, с настоящето писмено становище ще резюмирам накратко основните параметри на казуса.

ІІ.

Преди няколко месеци на вратата на апартамента ми се позвъня, и когато излязох, бях шокиран: двама въоръжени в пълно бойно снаряжение полицаи бяха застанали срещу мен с т. нар. „респектираща бойна поза или стойка”, а други двама въоръжени военни лица, облечени с различно (друг вид) униформено бойно облекло, характерно за служителите на бойните специални военно-полицейски или антитерористични части, също така в пълно бойно сняряжение, при това с камуфлажни бойни маски (качулки) на главата, със заплашителна бойна поза бяха застанали пред вратата на асансьора и вратата на коридора, демонстративно показващи, че са блокирали всякакви възможни пътища за бягство на „престъпника” (тоест – на мен), пред чиято врата на жилището бяха застанали.

И четиримата въоръжени служители на силовата военно-полицейска система на българската държава абсолютно недвусмислено и властно демонстрираха именно изпълнение на специална бойна задача, имаща характер на бойно оперативно мероприятие.

Със сравнително учитв изразен (говорен) тон първите двама въоръжени лица ме уведомиха, че им е наредено да ми връчат призовка за явяването ми в като свидетел по гражданско дело в Софийския съд. Заявих им, че съгласно българските закони полицията има право да ме арестува, но няма право да ми връчва призовки по граждански дела, и отказах да приема и подпиша призовката. Полицаите се позоваха на разпореждане, което им е било наредено от съдия, а аз им казах, че този съдия не е имал абсолютно никакво фактическо основание и най-вече абсолютно никакво законово основание да издадава такова разпореждане; отново им заявих, че отказвам да получа и да подпиша призовката, а те просто си тръгнаха, като - в интерес на истината - учтиво се усмихнаха в отговор на моето предложение да ме арестуват заради отказа ми да получа призовката.

ІІІ.

На 08 май 2008 г. регистрирах в Административния съд Иск срещу Софийския градски съд, Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието; текстът на този иск е публикуван в Интернет на следния електронен адрес: http://iankov.blogspot.com/2008/05/blog-post_14.html, 2008-05-14, ТЕМИДА ПО БЪЛГАРСКИ. Накратко казано, с този Иск:

Първо, изрично посочих, че съдията Богдана Желязкова - председател на І-3 състав на гражданското отделение на Софийдкия градски съд, се намира в специални (противоречащи на служебната функция) взаимоотношения с Председателя на Софийския градски съд Светлин Михайлов; че този именно факт е едно от обстоятелствата, по силата на което посочената Б. Желязкова фактически изпълнява функцията на поръчков съдия, обслужващ противоправните интереси на определени престъпни кръгове; че въпросният Председател на Софийския градски съд Светлин Михайлов е публично известен като корумпиран съдия - не само получаващ подкупи, но и обслужващ интересите на определени престъпни кръгове.

Второ, изрично посочвах, че „правораздавайки” по гражданско дело № 2383 по описа за 2005 г., в съдебното заседание, проведено на 25 февруари 2008 г., съдията Богдана Желязкова е протоколирала две обстоятелства: че свидетелят Янков не се е явил по делото, защото не е бил призован; след което съдията е издала съдебно разпореждане „Свидетелят Янко Янков да бъде призован чрез органите на МВР”.

Трето, изрично и ясно съм обосновал тезата, че: така изразената съдийска воля представлява противоправна и противозаконна воля, нарушаваща и нарушила моите законни права и интереси; че съдът не е имал правото да разпорежда да бъде осъществено призоваване „чрез органите на МВР”, ако преди това не е бил осъществил по изчерпателен начин посочените в закона други форми на призоваване; че разгледано на фона на голямо множество конкретни факти и обстоятелства въпросното властническо съдийско разпореждане за призоваване чрез органите на МВР може да бъде разглеждано не само като обикновено съдийско нарушение на българските закони, но и като имащо характера на добре познатото още от комунистическото време т. нар. противозаконно съдийско обезпечаване на оперативно мероприятие на контролираните от Червената мафия специални държавни служби.

Четвърто, че от така посочените факти и обстоятелства е видно, че І-3 състав на гражданското отделение на Софийския градски съд със самия факт на издаването на посоченото съдийско разпореждане е нарушил правата ми и отделно от това е дал фалшив законов повод на специалните служби на МВР да осъществят специално оперативно мероприятие: от една страна имащо характера на недвусмислена респектно-силова заплаха върху мен и членовете на семейството ми, от друга - имащо характера на събитие, компрометиращо ме пред съседите ми, и от трета страна – даващо възможност на специалните служби по-късно да се позовават на фалшиви обстоятелства, представящи ме в абсолютно манипулативен контекст;

Пето, че при така посочените факти и обстоятелства пледирам пред надлежния български съд да извърши необходимото съдебно разследване (включително и като изиска въпросното съдебно дело) и да постанови решение, с което да осъди ответниците да ме обезщетят за умишлено нанесените ми вреди (както със самия факт на издаването на въпросното съдийско разпореждане, така и с произтеклите от него нови фактически състави) и да ми заплатят предявената от мен искова претенция, законната лихва и направените съдебни разноски.

ІV.

В отговор на моя Иск получих Определение от 26.05.2008 г., подписано от Съдия-Докладчик Петя Стоилова.

С този съдийски акт, позовавайки се на аргумент за „частична подсъдност”, съдията е разделила производството и е изпратила едната част от моя иск на Софийския Районен съд, при което в пълно противоречие със Закона е постановила, че „Определението не подлежи на обжалване”.

На 02 Юни 2008 г. обжалвах посоченото Определение с моя т. нар. „Частна жалба”. До днес, обаче, не получих абсолютно никакъв отговор за движението на тази жалба. От връчената ми преди няколко дни призовка, обаче, установих, че тази моя жалба, вече половин година не само е била оставена без абсолютно никакво движение, но и по отношение на нея съдията Петя Стоилова се е отнесла с пълно престъпно игнориране, с което не само фактически ме е лишавала от правосъдие в това отношение, и но и е имала престъпното намерение да не позволи да се стигне по търсенето от мен правосъдие относно посоченото нейно конкретно престъпно „съдийско” деяние, което съм обжалвал.

V.

Междувременно, на 17.07.2008 г. получих „Съобщение” и „Разпореждане” от напълно анонимен съдия от Софийския Районен съд; в отговор на тази пределно очевидна ченгеджийско-мафиотска оперативна провокация на 18 Юли 2008 г. написах Становище, адресирано както до Районния съд, така и до съдията Петя Стоилова, така и до Върховния административен съд (където вече би трябвало да се намира моята „Частна жалба”).

Текстът на това мое становище е изпратен на посочените адресати чрез държавната българска пощенска институция с писма, имащи статус „Препоръчано писмо”, а отделно от това е публикуван в Интернет на следния електронен адрес: http://iankov.blogspot.com/2008_07_01_archive.html , 2008-07-18, БЪЛГАРСКИЯТ СЪДИЯ - ПОД ЧЕРВЕН ФЕНЕР .

Разбира се, районният съдия не само демонстрира своята пълна ченгеджийско-мафиотска зависимост, но разкри и пълната липса на каквото и да е лично достойнство и издаде „Определение” от 30.07.2008 година. По повод и във връзка с това на 19 август 2008 г. написах писмено становище, което изпратих на същата дата с препоръчани писма на Софийския Районен съд, Върховния административе съд (за прилагане към Частната ми жалба) и до съдията Петя Стоилова. На същата дата текстът на това мое становище е публикуван в Интернет на следния електронен адрес: http://iankov.blogspot.com/2008_08_01_archive.html, http://iankov.blogspot.com/2008/08/2.html, 2008-08-19, БЪЛГАРСКИЯТ СЪДИЯ - ПОД ЧЕРВЕН ФЕНЕР (2).

Междувременно, в пълен чежгеджийско-мафиотски оперативен синхрон съдията Петя Стоилова е издала „Определение” от 08.08.2008 г., което ми бе връчено едва един месец по-късно.

Впрочем, налице са достатъчно факти и основания да се приеме, че от официална гледна точка това определение е било издадено не само по време на годишната отпуска на съдията, но и по време на годишната отпуска и на самия съд като институция; което е основание да се приеме, че е било написано едва един месец по-късно, но предумишлено е било датирано като написано през септември.

В отговор аз написах нова „Частна жалба”, която е регистрирана на 15 септември 2008 г. и е публикувана в Интернет на следния електронен адрес: http://iankov.blogspot.com/2008/09/3.html, 2008-09-15, БЪЛГАРСКИЯТ СЪДИЯ - ПОД ЧЕРВЕН ФЕНЕР (3).

Разбира се, обстоятелствата наложиха да напиша на 16 септември и още едно писмено становище, което е надлежно адресирано до (и регистрирано на 17.09.2008 г.) както при Председателя на Върховния административен съд г-н Константин Пенчев, така и при съдията Петя Стоилова (с искане за прилагане към Частната ми жалба до Върховния административен съд). Текстът на това мое Становище е публикуван в Интернет на следния електронен адрес: http://iankov.blogspot.com/2008/09/4.html, 2008-09-16, БЪЛГАРСКИЯТ СЪДИЯ - ПОД ЧЕРВЕН ФЕНЕР (4).

После се случиха още две официално регистрирани правнорелевантни събития, ченгеджийският синхрон между които е повече от очевиден: първо, на 28.09.2008 г. получих „Съобщение” от съдията от Софийския Районен съд; второ, на 29.09.2008 г. получих „Съобщение” от съдията Петя Стоилова. Няма да коментирам тези две „Съобщения”, но ще отбележа, че второто само на пръв поглед изглежда правосъобразно, защото то щеше да е истински правосъобразно само ако беше осъществено още преди половин година и не беше дало абсолютно противоправния повод и фактическата възможност на съдията от Софийския Районен съд да демонстрира своята преданност към българските тайни държавни и мафиотски служби.

V.

Накратко:

Първо, считам, че цялата досегашна абсолютно престъпна процедура, осъществена от и благодарение на съдията Петя Стоилова по абсолютно недвусмислен начин разкрива, че този съдия (тази съдийка) е пълен нравствен боклук и абсолютен престъпник, обслюжващ престъпния български мафиотски политически режим;

Второ, считам за изключително елегантни и напълно правосъобразни всичките онези направени от мен формулировки, отнасящи се както за съдията Петя Стоилова, така и за нейния ченгеджийско-мафиотски партньор от Софийския Районен съд Елица Райковска.

VІ.

Като специално обръщение, адресирано към г-н Константин Пенчев, не толкова в качеството му на Председател на Върховния административен съд, колкото именно в качеството му на член на Висшия съдебен съвет, декларирам следното:

Първо: считам, че демонстративно и силово отправената към мен на 18 септември 2008 г. заплаха съвсем не е била поръчана от родителите на съдията Елица Райковска, както бе направен опит да ми бъде „казано” или „подсказано”.

Превъзходно зная, че и двамата нейни родители (Мичо Райковски и Людмила Райковска) са видни функционери на един от изключително мощните противоборствуващи си вътрешнопартийни кланове на управляващата Социалистическа партия; превъзходно зная, че и двамата са икономически и организационно свързани както с Мафията, така и с тайните държавни служби (които, впрочем, са само едно от структурните звена на Мафията); все пак, обаче, съм напълно категоричен, че нито един от двамата не е способен да поръча да бъде осъществена заплахата, на която станах обект на посочената по-горе дата.

Второ, макар че моето гледище е много по-радикално, все пак намирам, че единственото доблестно изказване, направено от високопоставен български магистрат, е именно това на г-н Константин Пенчев, с което той „леко открехна вратата към истината”, като в крайна сметка официално призна, че именно Мафията и тайните служби са тези, които назначават съдиите и се грижат за тяхното институционално- кариерно развитие и дислоциране, за сметка на което получават съответното удовлетворяващо техните интереси „мафиотско правосъдие”.

Трето, в абсолютно тясна и неразривна връзка с тази стратегия на Мафията и на тайните слежби е и фактът, че само преди около по-малко от един месец, на 06 септември 2008 г., в брой 3321 на в-к „Монитор” бе официално съобщено, че под председателството на Премиера българското Правителство (Министерският съвет) е взело решение да бъде заделена голяма парична сума, предназначена за „европейското” обезпечаване именно на мафиотското българско правосъдие.

Става въпрос за това, че българското Правителство, което е било недоволно от изключително големия брой осъдителни спрямо България решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, вместо да направи така, че българските съдии да спрат да издават такива решения, е предприело стратегия, озаглавена „Логистична подкрепа на интересите на България в Страсберг”, която „логистична подкрепа” ще се изразява в обезпечаване на голяма сума пари за онези, на които ще бъде възложена задачата да лобират пред съдиите в Еворпейския съд така, че тези съдии да престанат да издават осъдителни присъди.

В интерес на истината от журналистическото съобщение не ми стана ясно в какво точно ще се изразява същността на лобирането пред съдиите от Европейския съд, но не бих се изненадал ако бъдат направени опити не само да бъдат шантажирани или подкупени евроейските съдии, но и да им бъде дадена възможността да се запознаят със силата на аргументите на чуковете, тръбите, бухалките или дори отвличанията на членове на семействата на европейските съдии.

Във всеки случай поне у нас вече е в ход един от вариантите на тази стратегия.

Четвърто, събитието, станало с мен на 18 септември т. г. недвусмислено разкрива обстоятелството, че българското Правителство е одобрило и специален план за психическо и телесно (физическо) обработване и мотивиране на всеки, който провежда правозащитната си стратегия пред българските съдилища така, че позицията му да бъде положително оценена в Страсбург.

02 Октомври 2008 г. Янко Н. Янков