Относно:
Регистрираните за 16 години от мое име
в канцеларията
повече от 370 конкретни искания
за разследване на:
1) статистически неизброимо количество
отделни
изключително голяма част
от българското население, изразяващи се в организирана
и системно провеждана от всички досегашни
посткомунистически правителства зловеща практика
на държавен тероризъм, евгеника, социално-икономически
геноцид, социално-медицински и медикаментозен геноцид,
образователно-професионален геноцид, пенсионен геноцид,
извънсъдебни убийства и други форми
на геноцидно
над и на гражданите на България;
2) голямо множество отделни престъпления,
извършени от бившите и сегашните специални служби
против около 60 души и техните семейства - български граждани,
защитата на правата и интересите на които съм поел като
легитимен представител на Съюза на юристите-демократи
и
3) повече от 100 отделни престъпления,
извършени от бившите и сегашните специални служби
лично против мен и членовете на семейството ми; в частност –
извършване на голямо множество отделни престъпления,
които поотделно и в съвкупност са обусловили
смъртта на баба ми Петкана, дядо ми Янко, брат ми Камен,
баща ми Никола, майка ми Евтима и тъщата ми Величка;
4) голямо множество отделни престъпления,
извършени от сегашните специални служби против статуса,
дейността и имуществата на ръководените от мен
политическа партия, правозащитни организации
и редица други легитимно регистрирани структури;
5) изключително голямо множество отделни престъпления,
извършени от служители на комунистическата
и
действували като подчинен на Червената мафия
механизъм за репресиране на невинни хора
и за укриване на престъпниците и престъпленията
До Борис Велчев –
ноторно известен хомосексуалист,
внук и син на световно известни комунистически престъпници,
престъпен нискойерархичен държавновластнически слуга
на руския и българския мафиотски режим –
изпълняващ длъжността Главен прокурор на България
бул. „Витоша” № 2
1000 София
Чрез: връзки с обществеността: E-mail: n.markov@prb.bg
Чрез: ВКП: E-mail: jalbi@prb.bg
Чрез ВАП: E-mail: v.draganovaa@abv.bg
Чрез СГП: Е-mail: sgp@prb.bg
Чрез СРП: Е-mail: rp_sofia@prb.bg
Чрез ВАС: Е-mail: VASprotocol@bitex.com
Чрез ВАС: Е-mail: VASarch@bitex.com
До членовете на т. нар. „Висш съдебен съвет” -
ноторно известни политически проститутки и престъпници,
избрани и назначени във висшия съдебен бардак,
за да обезпечават висшата фалшива легитимност
на престъпната политическа и държавна власт
ул. „Съборна” № 9
1000 София
E-mail: vss_adm@inet.bg
E-mail: vss-kadri@del.bg (vss-kadri@del.bgВ)
E-mail: infovss@del.bg
E-mail: vss-fin@del.bg (vss-fin@delbg.com)
E-mail: vss-fin2@del.bg (vss-fin2@delbg.com)
E-mail: haritonova@del.bg
E-mail: european-integration@vss.justice.bg
E-mail: vss-odit@del.bg
E-mail: svetla_iv@del.bg
E-mail: (ВКС): assia_gr@vks.bg
E-mail: (ВКС): assia_gr@mail.orbitel.bg
E-mail: (ВАС): VAS_pressroom@sac.government.bg
До Министерството на правосъдието
Ул. „Славянска” № 1
1040 София
E-mail: pr@justice.government.bg
ваше престъпно нискойерархично държавновластническо главно-прокурорско слугинско величие на българския посткомунистически мафиотски режим,
ваши Превъзходителства – представители и функционери на Европейските Цивилизационни и Правни ценности,
ваши Превъзходителства - членове на чуждестранния дипломатически корпус в България,
ваши (най-често - продажни) представители на Четвъртата власт – властта на свободното слово,
За пореден път обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че в България са налице неимоверно голям брой доказателства за драстични престъпления, извършени от септември 1944 г. до наши дни, извършители на които са (както за най-отдавнашните, така и за най-новите - все още живи) понастоящем наказателноотговорни функционери на политическата и държавната власт.
За пореден път обръщам вашето внимание и върху обстоятелството, че през посочения период във всички сфери и етажи на властта са действували и действуват специални превъзходно организирани и функциониращи механизми, обезпечаващи както самото извършване на въпросните престъпления, така и пълната безотговорност за техните организатори и изпълнители.
За пореден път обръщам вашето внимание и върху обстоятелството, че всичките така извършени престъпления са представлявали деяния, осъществени в очевидно и драстично нарушение на официално обявените като легитимни правни принципи и норми, и че безотговорността за тях е била осъществявана изключително чрез извършването на друг тип престъпна дейност - престъпната укривателска и оневинително-антиправосъдна дейност на държавните служители от системата на МВР, Прокуратурата и Съда.
В частност, във връзка с това обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че тази именно укривателска и оневинителна дейност на тези държавни органи е осъществявана включително и чрез издаването на официални противоправни правнорелевантни актове, които подлежат на задължително наказателно-правосъдно разследване.
І.
Само преди няколко дни, на 05 Октомври 2007 г., редица медии (агенция „Фокус”, БН Радио - програма „Хоризонт”, и почти всички останали медии) съобщиха: 1) че по време на проведена в София конференция на Института за демокрация и стабилност в Югоизточна Европа, в присъствието на Посланика на САЩ, Президента, Главния прокурор, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието, е бил изнесен Доклад относно трафика на жени; 2) че съгласно Доклада всяка година около 10 000 (десет хиляди!!!) български жени и млади (включително непълнолетни) момичета стават жертва на трафик с цел сексуална експлоатация ; 3) целта на конференцията е била да бъде направен опит за противопоставяне на изработения от правителствените и парламентарните слуги на Мафията законопроект за узаконяване на проституцията.
Много добре е известно, че т. нар. „трафик на жени”, макар и да е наричан „Новото робство на ХХІ век”, всъщност е една от формите на трафика на хора, и е феномен, юридическата същност на който има съвсем малко допирни точки до класическото робство, особено робството в Древна Гърция и Древен Рим. Наистина, както при древното европейско робство, така и при съвременния трафик на хора главната цел е използуването им като машина за печелене на пари, но ... разликата във фактическия личен статус, формите и степените на експлоатацията е такава, че почти всички съвременни българи могат само да завиждат на древноевропейските роби, които така или иначе, за разлика от днешните посткомунистически българи, са разполагали с реално действуваща обществена и държавно-правна система за защита. А що се отнася до жените (включително и българските), озовали се в Европа в резултат на трафик, за тях с пълна сила важат думите на Рафаел Рен, който свидетелствува, че в цялата си практика на разследващ журналист не е имал нито един случай да говори с проституираща жена, която да е била дошла във Франция с идеята именно за да проституира; и че в абсолютно всички известни на него случаи пристигналите в Европа жени имат съвсем други идеи относно работата, за която са дошли.
Много добре е известно, че трафикът на жени от България с цел тяхната сексуална експлоатация в чужбина се поддържа и обезпечава от изключително добре организирана база или система за такава експлоатация вътре в страната; и че в най-дълбоката основа на тази обезпеченост е именно държавата.
Във връзка с това специално внимание заслужава фактът, че например непълнолетните деца, обитаващи дома за сираци (сиропиталището) край град Берковица не само са били подложени на ежедневно насилие от възпитателите, не само са били принудени от обстоятелствата да използуват проституцията като средство за ежедневно посрещане на нуждите си от битово оцеляване, но дори самите възпитатели са ги водели (отвеждали) в специални частни домове, където са били принуждавани да проституират. (вж.: http://www.socialniprava.info/article1620.html, понеделник 30-ти октомври 2006).
Специално внимание заслужава и фактът, че съгласно данните, установени от Хамбургския институт за международна икономика, почти половината (48%) от българките, станали жертва на трафик с цел проституция, са малолетни и непълнолетни, тоест – деца. (вж.: четвъртък, 25-ти ноември 2004, http://www.socialniprava.info/article862.html).
Особено специално внимание, обаче, заслужават фактът, публично оповестен от журналистката Светослава Банчева в бр. 2897 от 21 април 2007 г. (събота) на в-к „Монитор” (вж. също: http://big.bg/modules/news/article.php?storyid=44705). В този журналистически материал за първи път в България е дадена публичност на признанието на притежател на публичен дом в София, който откровено и нагло завявява: „Плащам по 15 бона месечно на СДВР и никой не ми закача бардаците” – такова е и заглавието на публикацията. Нека все пак уточним, че „15 бона” означава „15 хиляди”, а СДВР – Столична дирекция на вътрешните работи”. Нека, също така, изрично обърнем внимание върху следните факти: 1) че повечето от момичетата са от провинцията, че те „спят и дори живеят в клуба, в който работят”; 2) че собствениците на такива „клубове” в София са десетина души, които съвсем не са случайни хора; 3) че собствениците на тези „клубове” взаимно си продават и препродават момчетата, момичетата и жените, които използуват като проститутки, и че след като бъдат купени от новия собственик, проститутките не разполагат с абсолютно никаква възможност да се освободят и да бягат, и че са длъжни да изпълняват абсолютно всичко, което се иска от тях; 4) че в тези „клубове” се предлага „всичко, което се търси – гейове, малолетни, ако искат да ги бият - каквото щат да ги правят”; 5) че „проститутки се поръчват от всякакви мъже, сред които има известни личности, депутати, съдии, ...”; 6) че приходите от един публичен дом с около 7-8 жени са около 50 000 (петдесет хиляди) лева месечно, от които, след като се приспаднат разходите (включително и тези за всички нива от йерархията на полицията), остават чисти около 30 хиляди; 7) че въобще не е вярно твърдението, че склоняването към проституция вече не се прави с насилие”, и че „никой от насилените не смее да се оплаче, а и няма смисъл, защото после много ще съжалява”, тъй като за всичко е платено на точния човек; тоест, с този пункт от „медийната изповед” на сутеньора става пределно ясно, че именно „точният човек” от системата на държавната власт е този, който обезпечава пълната безотговорност за сутеньорите и пълната беззащитност на жертвите.
ваше престъпно нискойерархично държавновластническо главно-прокурорско слугинско величие на българския посткомунистически мафиотски режим,
Моето категорично и ясно изразено мнение е, че в така посочената съвкупност от факти и обстоятелства се съдържа всичко, което дава основание да разпоредите да бъде образувано специално разследване за геноцид върху българското население.
ІI.
ваше престъпно нискойерархично държавновластническо главно-прокурорско слугинско величие на българския посткомунистически мафиотски режим,
Както вече много добре знаете, само преди няколко дни, на 02 октомври, съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор изложение, имащо вх. Рег. № 17088/2007, с което съм поискал да разпоредите да бъде образувано разследване срещу специалните държавни (правителствени) служби при МВР; които, бидейки ръководени от генерали, които са единствените в България специалисти по т.а нар. „Оперативна психология”, провеждат специални т. нар. „психологически операции”, с които целят да постигнат т. нар. „политическа и гражданска смърт” на онези все още живи политически затворници на комунистическия режим, които и днес продължават да се съпротивляват на античовешкия мафиотски държавно-властнически режим, на който вие преданно служите като Главен прокурор.
Обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че напук на вашата стратегия, насочена към това - всичко, което попада във вашите канцеларии, да замине за „Бермудския триъгълник”, специално онова, което аз пиша и депозирам (регистрирам) при вас, винаги бива публикувано в документалните ми книги и в недостъпните за мафиотски контрол електронни медии, където се радва на голям публичен интерес. Във връзка с това специално и нарочно ви посочвам материала, озаглавен „Гейокрация, геноцид, специални служби и психиатрия”, който е публикуван на следните електронни адреси:
http://iankov.blogspot.com/2007/10/blog-post.html;
http://www.budilnik.com/?act=showsection§ionid=55 ;
http://www.eurochicago.com/modules/AMS/article.php?storyid=698
Обръщам вашето внимание и върху обстоятелството, че така посочените специални служби също са нискойерархично изпълнителско звено, при това не толкова от структурата на държавните институции, колкото от структурата на българския клан на руската Червена мафия; и че така посочените стратегически психологически операции се провеждат съвсем не единствено върху бившите политически затворници, а върху цялото българско население, където крайната цел също така е постигане на „политическа и гражданска смърт” на мнозинството български граждани.
Разбира се, не е сега времето и не е тук мястото да привеждам своите научнообосновани аргументи и доказателства в подкрепа на така изявената теза, но именно сега е времето и именно тук е мястото да поискам от вас да разпоредите да бъде извършено прецизно разследване, основано именно върху така изявената от мен теза. И като начален изходен пункт на това разследване препоръчвам да послужи експертната информация, която е публикувана на 02 октомври 2007 г. в редица български и чуждестранни медии, от които посочвам само две медии (виж: http://dnes.dir.bg/2007/10/02/news2170460.html; http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=184836) .
Така, в посочения информационен източник се казва, че в столичната общинска Стратегия за психично здраве е залегнала статистически документираната информация, че в момента 25% (тоест – една четвърт) от населението на град София страда от документално установени психически и неврологични заболявания, които са довели или ще доведат до трайно намалена или напълно загубена работоспособност.
Държа изрично и ясно да подчертая, че съм категорично убеден, че ако бъдат разпитани като експерти, всички водещи специалисти ще бъдат напълно единодушни в извода и тезата: първо, че така посоченото „здравословно” състояние на жителите на София съвсем не е и не би могло да бъде резултат на фактори, отнасящи се към наследствената или лично-виновната сфера на болния; и второ, че главните фактори, довели до този зловещ резултат, се коренят именно в провежданата от всички посткомунистически правителства практика на държавен тероризъм, евгеника, социално-икономически геноцид, социално-медицински и медикаментозен геноцид, образователно-професионален геноцид, пенсионен геноцид, извънсъдебни убийства и други форми на геноцидно и терористично насилие и изтребление над и на гражданите на България.
ІІI.
1) Само преди няколко дни, на 04 октомври, медиите (вж. напр.: БН Радио - програма „Хоризонт”) съобщиха, че при представянето пред Парламентарната комисия на доклада си Главният прокурор е уведомил допутатите, че Прокуратурата е прекратила 12 000 (дванадесет хиляди) дела, при което се е позовала на аргумента за „изтекла давност”. От медиите така и не ми стана ясно как са реагирали депутатите, но напълно очевидно и разбираемо е, че просто не са реагирали и са приели информацията „за сведение”.
Позволявам си да мисля, обаче, че „на запад от Загреб” едно такъва събитие просто е невъзможно – както поради хиляди или милиони отделни причини, така и поради една генерална и принципна причина, на които тук и сега няма да се спирам.
Ще обърна вашето внимание върху това, че по своята най-дълбока същност изявлението на Главния прокурор означава, че той признава, че е амнистирал или помилвал 12 хиляди престъпници и е наказал 12 хиляди невинни жертви на престъпления; при това е извършил „помилването” в пълно и най-драстично престъпно нарушение на Правото и Закона, тъй като аргументът за „изтекла давност” просто е манипулативно измислен и преведен на обикновен език означава, че жертвите на престъплението просто не са се интересували от правата си, и че ако не е било така, то прокуратурата несъмнено е щяла да привлече към съдебна отговорност всичките тези 12 хиляди пресътпници. А истината, естествено, съвсем не е такава!!!
2) Специално внимание заслужава информацията, която заместник-главният прокурор Валери Първанов е съобщил по време на семинар на 02 юни 2007 г. (вж.: Dnevnik/bg), и според която при проверка в районната прокуратура на град Варна било установено, че ОТ 2000 ДО 2007 Г. СА БИЛИ УКРИТИ ПОВЕЧЕ ОТ 7 000 (седем хиляди) ДЕЛА; И ЧЕ ОНЕЗИ ОТ ТЯХ, КОИТО СА С ИЗТЕКЛА ДАВНОСТ, ЩЕ БЪДАТ ПРЕКРАТЕНИ.
А преведено на обикновен език това означава: а) че в нарушение на закона тези дела не са били водени в регистрите по задължителния за това начин; б) че по тях въобще не е работено и че нито един от пострадалите фактически не е имал никаква възможност да защити правата си, защото на него просто устно са му казвали, че такова събитие (престъпление) въобще не е имало; и в) че накрая виновен за всичко е пострадалият (жертвата на престъплението), който е бил толкова немарлив към защитата на правата си, че въобще не се е интересувал от тях, поради което именно е допуснал да изтече предвидената от закона давност, и че именно по вина на жертвата на престъплението вече не може да бъде търсена отговорност от престъпниците.
На всичкото отгоре, от посочената проверка ставало ясно, че отделно от това по отношение на всички така или иначе нормално картотекирани (т. е. НЕУКРИТИ) дела през същия период повече от половината от делата също така били с изтекла давност и подлежали на прекратяване – естествено, пак по вина на пострадалите жертви на престъплението!!!
3) Специално внимание заслужава и информацията, съобщена от журналистката Доротея Дачкова във в-к „Сега” и електронните медии (вж.: http://bulgaria.actualno.com/news_117344.html; http://www.epochtimes-bg.com/2007-01/2007-08-13_04.htm), съгласно която информация само през първите шест месеци на 2007 г. Прокуратурата е прекратила с аргумента за „изтекла давност” точно 22 164 (двадесет и две хиляди, сто шейсет и четири) досъдебни дела; и че съгласно изрично и ясно изразеното мнение на журналистката чрез своя отказ от правосъдие прокуратурата е встъпила като съучастник и укривател на престъпниците, на които е обезпечила амнистия или помилване.
Освен това същата журналистка съобщава, че през миналата 2006 г. Прокуратурата е спряла производството (дейността си) по 762 809 (седемстотин шейсет и две хиляди и осемстотин и девет!!!) дела, които били оставени за по-късно прекратяване поради изтекла давност.
Журналистката подчертава, че според направени пред нея изявления на висши магистрати България е една от страните с най-много прокурори на глава от населението, и че благодарение на тези именно прокурори „черната статистика скоро ще спре да прави впечатление на други, освен на жертвите на престъпленията”.
4) Специално внимание заслужава и въпросът относно своеобразните „наказания”, налагани „на прощаване” с прокурорите, които са виновни за така посочените по-горе „изтичания на давността” и фактическото оневиняване на престъпниците.
Става въпрос за това, че прокурорите, които биват признати за виновни за така посоченото престъпно деяние, веднага „се засрамват и подават оставка”, при което веднага получават т. нар. „обезщетение за прослужени години”, равняващо се на 20 (двадесет) заплати, общата сума на които е около 40 (четиридесет) хиляди лева; при което следва да бъде отбелязано, че заплатата на един прокурор е най-малко три-четири пъти по-голяма от заплатата на професора, при който той едва е успял да си вземе съответния изпит, и е най-малко осем-десет пъти по-голяма от минималната заплата или приходна сума, с която разполагат около 80% от българското население.
И още нещо – много добре е известно, че същите тези прокурори много време далеч преди „позорното напускане на службата” съвсем не са били пропуснали да осребрят услугата, която са направили, чрез съответния благодарствен жест от страна на „покрития” престъпник. И като връх или капак на всичкото това, съвсем наскоро след „позорното напускане на службата”, този прокурор постъпва на работа в частната фирма на някои от оневинените от него високопоставени в структурата на Мафията престъпници, а някои прокурори дори отново постъпват на прокурорска работа, и то в по-висшите етажи на Прокуратурата.
ІV.
И накрая, нека се позова на едно (направено само преди няколко часове) изказване на един от най-високопоставените парламентарни слуги на българския клан на руската Червена Мафия.
Само минути, след като от ефира на БН Радио - Програма „Неделя 150” прозвучаха думите, информационната агенция „Фокус” ((http://www.focus-news.net/?id=f7521, 07 октомври 2007 г., 11:45 часа) разпространи пълния текст на изказването на Николай Свинаров - председател на Комисията по Вътрешна сигурност и обществен ред в българския Парламент.
В това интервю, след като с уводни думи бе отбелязано, че още от 1994 г. пред всяко правителство стоят като неизменни някакви си макроикономически параметри, Николай Свинаров изрично каза следните думи: „ За мен, аз съм си позволявал да го формулирам съвсем свободно, за мен това е ГЕНОЦИД по отношение на българските пенсионери и всички социално слаби в страната. Тези макроикономически параметри, ако не се променят по някакъв начин, ние нямаме шанс бързо да се изравним със стандарт с държавите от Европейския съюз.” (...) „Ами не е тайна, че българските пенсионери, над 2 млн. души, живеят в изключително тежка ситуация. Според мен те живеят на прага на оцеляването като “ХУМАНОИДИ”, ако щете да приемем този термин. Аз лично не мога да си представя, имам родители пенсионери, знам какво може да се закупи с пенсиите, които са определяни по погрешен начин, с погрешни критерии...”.
Николай Свинаров, разбира се, макар и много добре да знае истинската причина, все пак пропусна да каже, че въпросните „неизменни макроикономически параметри” са установени именно от българския клан на руската Червена мафия; и че по своята най-дълбока същност тези параметри представляват „степента на свирепата терористично-геноцидна колониална и собствена експлоатация на българското население”.
V.
ваше престъпно нискойерархично държавновластническо главно-прокурорско слугинско величие на българския посткомунистически мафиотски режим,
ваши Превъзходителства – представители и функционери на Европейските Цивилизационни и Правни ценности,
ваши Превъзходителства - членове на чуждестранния дипломатически корпус в България,
ваши (най-често - продажни) представители на Четвъртата власт – властта на свободното слово,
С настоящето за пореден път обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че спешно е необходимо да бъде образувано наказателно разследване на всичките престъпни факти и обстоятелства, описани в изключително многобройните ми изложения до вас.
07 Октомври 2007 г. Янко Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар