Ianko Iankov: HIGHEST FLOOR CORRUPTED - IN BULGARIA, NOT ONLY IN UK

My name is Ianko Nikolov Iankov. Detailed information about me is available in English, French, German and Bulgarian on the following Internet addresses:

http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf,

http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html,

http://www.opendemocracy.net/democracy-europefuture/bulgaria_3194.jsp,

http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41.

From 1975 till now me and all my family members have been objects of more than one hundred acts of crime attempted to our lives, committed by functionaries of communist and post-communist state authority; all that without any chance for law court justice.

Here and now I am bringing to your attention only one group of crimes committed in London and Sofia.

On August 27^th, 1999 I landed at London and immediately asked for political asylum which resulted in administrative case Port Reference TN2/110797, HM Immigration Office, Terminal 2, Heathrow Airport, London. On September 15^th, 1999 a separate apartment was placed at my disposal.

On June 1^st, 2000 during my morning jogging in Finnsburry Park completely unknown person with Bulgarian origin threatened me that if I continue to stay in England and not going back to Bulgaria, my family members shall be killed or kidnapped and sold to brothels all over the world; after that the stranger told me, explicitly despite what happen with us, the British authorities will not defend any one of us.

On June 2^nd, 2000 I wrote a request for help to the official British authorities; on June 3^rd, 2000 I asked for help the ambassadors of Great Britain, USA, France, and Germany. Meanwhile the British Embassy (through an official letter) refused to issue visas to my wife and my children, far into the night of June 7^th, 2000 I landed at Sofia Airport.

Later, through friends of mine with high positions in executive and prosecutor-court of law systems, I was successful to collect exclusively correct information proving that in connection with my stay in London me, as well as all my close relatives, have been object of top secret action of Bulgarian secret services.

Almost all complete information, as well as the facts and evidences about this case I wrote and pointed in my official letters to the Attorney General of Bulgaria, as well as in voluminous text of 115(One hundred fifteen) pages, addressed to the State Secretary of the Interior of Great Britain, Mr. John Reed, within three recommended letters.

Regretfully till now I have not received absolutely any answer from both addressee of my letters.

It is of utmost clarity that the Bulgarian Attorney General is not answering because he is a representative and defender of the criminal Bulgarian clan of the Russian Red Mafia, but it is not clear enough for me why the British Secretary of the Interior forgot to give an answer.

II.

By specifying that the details are described in my official requests for investigation of the crimes completed in Bulgaria and in the Great Britain, I shall be very concise by showing only the essence of the case.

1) On the occasion of my request for political asylum Amnesty International assigned a task to a team of the French TV Station “ARTE” to complete filming for creation of a documentary film concerning my case; later the film has been broadcasted on December 15^th, 2000; at the moment being the film is accessible at the following Internet addresses: http://youtube.com/watch?v=BlZXESNc_cM,

http://iankov.blogspot.com/2007/07/blog-post.html.

2) In this connection the Bulgarian Minister of the Interior has written three official reports to the Prime Minister and to the President of Bulgaria, whereupon a special operational group of the spy department (at the President) and the National State Security (at the Prime Minister) servants has been completed.

3) First operational action completed has been the so called “psychological operation”, addressed towards the British services as well as to the French television team. For that purpose the Bulgarian secret services sent to London the farcical semi-literate member of the Bulgarian Parliament Assen Hristov, who asked for political asylum, too, and later unexpectedly and without any motifs went back to Bulgaria.

4) Soon after December 15^th, 1999, when the French television broadcasted the documentary film for me, the Bulgarian secret services have adopted new strategy with the following main elements:

a) Sending a fellow in London in order to tell me that after my refusal to come back to Bulgaria my mother and my son will be assassinated; my two minor daughters, my dead brother’s minor daughter and my wife will be kidnapped and sold to world’s brothels;

b) If nevertheless I decide to stay in London, the kidnapping of my children and my wife shall be completed by three criminals using uninhabited house in deserted village near the Yugoslavian border; where the criminals shall torture the kidnapped and kill at least one of them at the eyes of the rest;

c) Several days after the kidnapping the Bulgarian Minister of the Interior shall declare that upon a successful intelligence work the location of the kidnapped has been discovered, the fighting criminals have been eliminated, and the survivors have been released;

d) At the end the Bulgarian media shall expose the information, that “Ianko Iankov has been warned about the kidnapping, but he has preferred to stay in London”.

III.

Up to me there is an extremely curious circumstance in the above case; there are presented facts giving much larger as well as sinister interpretation; the same facts are in detail described in two of my official requests for inquiry, submitted to the aforesaid diplomatic representatives of the West and to the Secretary of the Interior of Great Britain.

I mean that in order to contact me for collecting “authentic and original information” in London have been sent two dummies with no one of them I ever had personal contact; but I knew for their existence due to during 1990-1994 one of them was an official expert in the President Jelyo Jelev’s team and official expert of the political coalition Union of Democratic Forces, and the other – journalist from the newspaper ‘Democracia”. Their affiliation to the Bulgarian communist secret services was un open secret for the leaders of the Coalition Union of Democratic Forces; I myself as a leader of a political party – member of the aforesaid coalition, I knew that fact.

But the most strange was that, when during February-April 2000 both of them were seeking a meeting with me in London, the first one already have had a job within the German secret services (where he lived with his family), and the spouse of the other (with their son) quite a while ago have been living in Great Britain due to a contract with the British Army, for which she have had analyzed the highest layers of the air space; her house’s telephone number has been 0197-062-67-58.

But the tip of the top of the nosy information is that from the content of an official interview of general Bogomil Bonev (Minister of the Interior of Bulgaria just during my stay in London), published by the media is quite clear that at the same time the British Premier as well as the Bulgarian one were asking from each other to do things prohibited by law in both states. In the context of all above I came to the completely quite normal conclusion that mine and of my family rights and interests have been sacrificed to the most despicable wet bargain.

IV.

Your Exellencies,

Ladies and Gentlemen,

As a legitimate citizen of the European Union I insist at all of you to exercise your influence for the following:

1) To motivate the aforesaid Bulgarian representatives and functionaries of the state authority to take into consideration my official requests before them and to undertake a legitimate inquiry of the acts of crime committed against me and my family members;

2) To motivate the aforesaid British representatives and functionaries of the state authority to consider the facts within the described case and to answer me strictly and comprehensively.

October 12^th, 2007 Ianko N. Iankov

***

Ваши Превъзходителства,

Дами и господа,

Моето име е Янко Николов Янков. Подробна информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на следните електронни адреси: http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ,

http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ,

http://www.opendemocracy.net/democracy-europefuture/bulgaria_3194.jsp

http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41.

От 1975 г. до днес аз и членовете на семейството ми сме били обект на повече от сто престъпления, извършени от функционери на комунистическата и на посткомунистическата българска държавна власт, по които до днес не сме получили абсолютно никакво правосъдие.

Тук и сега, обаче, на вашето внимание ще предоставя само една група престъпления, извършени в Лондон и в София.

І.

На 27 август 1999 г. пристигнах в Лондон и веднага поисках политическо убежище, във връзка с което бе образувано административно дело Port Reference TN2/110797, HM Immigration Office, Terminal 2, Heathrow Airport, London. На 15 септември 1999 г. получих самостоятелно жилище.

На 01 юни 2000 г., по време на сутрешния ми джогинг в парк „Финсбъри”, неизвестно лице от български произход ме заплаши, че ако не се завърна в България, намиращите се там членове на семейството ми ще бъдат или убити, или отвлечени и прoдадени в публични домове по света; при което изрично ми бе казано, че каквото и да стане с мен и с близките ми, британските власти няма да защитят никого от нас.

С официално писмо от 02 юни 2000 г. се обърнах за съдействие към официалните британски институции, а с друго писмо от 03 юни – и към акредитираните в София посланици на Великобритания, САЩ, Франция и Германия. Тъй като британското посолство в София вече бе отказало (с официално писмо) да даде виза на съпругата и децата ми, късно вечерта на 07 юни 2000 пристигнах на летището в София.

После, благодарение на мои приятели, заемащи високи постове в системата на изпълнителната и прокурорско-съдебната власт, успях да събера изключително точна информация относно това, че във връзка с моето пребиваване в Лондон както аз, така и всичките ми близки, сме били обект на строго секретно оперативно мероприятие на българските тайни служби.

Почти всичката подробна информация, фактите и доказателствата по този случай съм описал и посочил в моите официални писма до българския Главен прокурор, както и в обемист текст от 115 (Сто и петнадесет) страници, адресиран до Министъра на вътрешните работи на Великобритания г-н Джон Рийд и изпратен с три препоръчани писма.

За съжаление досега не съм получил абсолютно никакъв отговор и от двамата адресати на писмата ми.

За мен е пределно ясно, че българският Главен прокурор не ми е отговорил, защото е представител и защитник на престъпния български клан на руската Червена мафия, но не ми е достатъчно ясно поради какви причини не съм получил отговор от британския Министър на вътрешните работи.

ІІ.

Като уточнявам, че подробностите са описани в моите официални искания за разследване на извършените престъпления, тук съвсем накратно ще посоча главното съдържание на казуса:

1) По повод моето искане за политическо убежище Амнести интернешънъл е възложила на екип от френската телевизия «АРТЕ» да извърши снимачна дейност по създаването на документален филм по случая; по-късно филмът е излъчен на 15 декември 1999 г., а в момента този филм е достъпен за всеки на следните електронни адреси: http://youtube.com/watch?v=BlZXESNc_cM

http://iankov.blogspot.com/2007/07/blog-post.html.

2) Във връзка с казуса Министърът на вътрешните работи е бил направил три официални писмени доклади до Министър-председателя и Президента на България, след което била създадена специална оперативна група, съставена от служители на шпионското ведомство и ведомството по Държавна сигурност.

3) Първото оперативно мероприятие, което е било извършено, е била т. нар. «психологическа операция», адресирана както към британските служби, така и към екипа на френската телевизия. За целта тайните служби изпратили в Лондон фарсовия полуграмотен депутат от Парламента Асен Христов, който също поискал политическо убежище и после внезапно и немотивирано се завърнал в България.

4) Скоро след като на 15 декември 1999 г. френската телевизия излъчила документалния филм за мен, българските тайни служби приели нова стратегия, главните елементи на която били следните:

а) да бъде изпратено в Лондон лице, което да ми каже, че ако не се завърна в България, майка ми и синът ми ще бъдат убити, а двете мои непълнолетни дъщери, непълнолетната дъщеря на мъртвия ми брат и съпругата ми ще бъдат отвлечени и ще бъдат продадени в световни поститутски вертепи;

б) ако аз все пак остана в Лондон, то ще бъде организирано отвличането на децата и съпругата ми, което да бъде извършено от трима криминални престъпници, които да ползуват пустееща къща в пустеещо село, близо до Югославската граница; там престъпниците да изтезават отвлечените и пред очите на останалите да убият поне една от тях;

в) няколко дни след отвличането Министърът на вътрешните работи да заяви, че след успешна разузнавателна дейност е било открито местонахождението на отвлечените, че престъпниците са оказали съпротива и са били ликвидирани, и че останалите живи са били освободени;

г) накрая българските медии да експонират информацията, че «Янко Янков е бил предупреден за похищението, но е предпочел да остане в Лондон».

ІІІ.

За мен е крайно любопитно обстоятелството, че в така посочения казус са налице факти, които позволяват да бъде дадено много по-широко и много по-зловещо тълкуване; същите тези факти са подробно описани в две от моите официални искания за разследване, които са предоставени и на посочените по-горе западни дипломатически представители и на Министъра на вътрешните работи на Великобритания.

Става въпрос за това, че за да се срещнат с мен, за да съберат „автентична и оригинална информация”, през февруари-април 2000 г. в Лондон са изпратени две лица, с които преди това никога и по никакъв повод не съм имал лични контакти; но за съществуването на които знаех, тъй като през 1990-1994 г. единият бе официален експерт в екипа на Президента Жельо Желев и официален експерт на политическата коалиция Съюз на демократичните сили, а другият – журналист от вестник „Демокрация”. Това, че и двамата са били офицери от българските комунистически тайни служби, още през 1990-1994 г. беше известно на всички, които бяха лидери в коалицията Съюз на демократичните сили, в която коалиция по онова време участвувах и аз от името на ръководената от мен политическа партия.

Най-странното, обаче, бе това, че когато през февруари-април 2000 г. и двамата поискаха да се срещнат с мен в Лондон, първият вече бе преминал на работа към тайните служби на Германия (където живееше със семейството си), а съпругата на втория (заедно с техния син) вече отдавна е живеела във Великобритания по силата на договор с британската армия, където е извършвала анализ на най-високия слой на въздушното пространство и е имала домашен телефон 0197-062-67-58.

Вероятно самият връх на любопитната информация се съдържа в това, че от съдържанието на официално интервю, публикувано в медиите, дадено от генерал Богомил Бонев (който бе Министър на вътрешните работи на България точно по времето, когато аз се намирах в Лондон) става ясно, че по същото това време както британският Премиер, така и българският, са искали другият да извърши неща, които са били забранени от законодателството и на двете държави. И че в контекста на всичкото това смятам за напълно закономерен изводът, че моите и на семейството ми права и интереси просто са били станали обект и жертва на най-долнопробен пазарлък.

ІV.

Ваши Превъзходителства,

Дами и господа,

Като легитимен гражданин на Европейския съюз настоявам пред всичките вас да упражните своя авторитет за следното:

1) Да мотивирате съответните български представители и функционери на държаввната власт да се съобразят с моите официални искания пред тях и да направят легитимно разследване на престъпленията против мен и членовете на семейството ми;

2) да мотивирате съответните британски представители и функционери на държавната власт да разгледат фактите, свързани с така описания казус, и да ми отговорят изчерпателно и точно.

12 Октомври 2007 г. Янко Н. Янков

Ianko Iankov

2007-10-12

HIGHEST FLOOR CORRUPTED - IN BULGARIA, NOT ONLY IN UK

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте!

Темите в блога

Links

Хипервръзки

Архив на блога

Абонирай се сега