2018-10-04

(04 Октомври 2018 г.), Десети (10-ти) персонален Меморандум До Сотир Цацаров, официален фактически, но нелегитимен Главен Прокурор на България, високопоставена високоопасна престъпна долнопробна проститутка на неоколониалния политически режим тип Хунта, превърнал Държавата България в Концлагер България, Съдебна палата


Address for letters:

Янко Николов Янков –

            Гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз (имащ легитимният статус на самостоятелен индивидуален субект на Международното право тъй като съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer, „Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ);

            По времето на комунистическия режим политически уволнен от научната и преподавателската работа в БАН и СУ; интерниран (въдворен) в родното село; осъден на заточение и принудителен концлагерен труд в химическите заводи в Девня; осъден на строг затворнически режим за подстрекаване на 24 посолства и 2 информационни агенции за враждебни действия срещу СССР, Варшавския договор, социалистическите страни и България;

       на 30 Март 1990 г. Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд е издало решение, съгласно което официалната комунистическа държавна власт е извършила политически мотивирана престъпна репресивна дейност

            Участник в Националната политическа „Кръгла маса” Януари-Май 1990 г.;  отстранен поради радикалното противопоставяне срещу подготвеното „Споразумение” между БКП и СДС;

            Депутат (сенатор) в Седмото Велико Народно Събрание, имащо легитимният статус на Горна (Сенатска) Камара на Парламента;

            Академик, почетен член на Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;

            Дописен член (член-кореспондент) на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),

            Председател на Управителния съвет на Базисния Институт за Проучване и защита на човешките права;

            Председател на Съюза на юристите-демократи

ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172

Web site: http://iankov.info                   Web site: http://iankov.com




=========================================================

04 Октомври 2018 г.

Десети (10-ти) персонален Меморандум

            До Сотир Цацаров, официален фактически, но нелегитимен Главен Прокурор на България, високопоставена високоопасна престъпна долнопробна проститутка на неоколониалния политически режим тип Хунта, превърнал Държавата България в Концлагер България, Съдебна палата, бул. „Витоша” №2, София 1000

 

І.

            Престъпна ченгеджийско-мафиотска пачавро,             акуратно те приканвам да извършиш персонално и институционално възложените ти от Легтимния Правен Ред ЗАДЪЛЖЕНИЯ като ОСЪЩЕСТВИШ РАЗСЛЕДВАНЕ, НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ на престъпните лица, фокусирани в тук визираните казуси:  

            КАТО ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СПИСЪКА НА КАЗУСИТЕ ПОСОЧЕНИ в предишните ми Меморандуми, тук ти ПРЕДОСТАВЯМ ОЩЕ КАЗУСИ по които пред надлежните инстанции акуратно съм посочил и описал абсолютно безспорни факти и напълно легитимни искания ПО КОИТО ИСКАНИЯ ДО ДНЕС НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ АБСОЛЮТНО НИТО ЕДИН НАДЛЕЖЕН ЛЕГИТИМЕН ОТГОВОР.

 

КАЗУСИ, адресирани ПЕРСОНАЛНО

до членовете на Висшия Адвокатски Съвет

по които казуси тук визираните високо институционални лица

са извършили престъпна дейност,

като са встъпили като ПОКРОВИТЕЛСТВУВАЩ СЪУЧАСТНИК,

ОБЕЗПЕЧАВАЩ БЕЗОТГОВОРНОСТ

НА (ЗА) ОСНОВНИТЕ ПРЕСТЪПНИ СУБЕКТИ:

 

Първо предварително уточнение:

            Тук визираните казуси акуратно официално поставени на вниманието СПЕЦИАЛНО на членовете на Висшия Адвокатски Съвет ВСЪЩНОСТ са поставени КАТО ПРИБАВЕНИ КЪМ моята т. нар. „серия” „официални отворени писма”

До поредните РЕГИОНАЛНИ ДЕМОНИ НА ЗЛОТО – ЕНИЧАРСКИТЕ ИЗВЕРГИ НА ПРЕСТЪПНИЯ БЪЛГАРСКИ КОМУНИСТИЧЕСКИ И НЕОКОМУНИСТИЧЕСКИ ГЛОБАЛИСТИЧЕН НЕОКОЛОНИАЛЕН ПАРАВОЕНЕН СЪВЕТСКО/РУСКО-АМЕРИКАНСКИ КОНЦЛАГЕРЕН ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ: *(01)Председателя на Народното събрание и т. нар. „народни представители”; *(02)Президента на България; *(03)Министър-Председателя (Премиера) и членовете на Правителството; *(04)Главния Прокурор (Към: ВКП №13033/2013; *(05)Министъра на вътрешните работи (Към: рег № 489702-хххх/// ); *(06)Омбудсмана на България. *(07)До Специален (за сега ОТДЕЛЕН) АДРЕСАТ – членовете на Висшия Адвокатски Съвет”,

ПРИ КОЕТО специално тук визираните адресати са прибавени едва към 42-рото писмо (16 Юни 2017 г.) и фигурират включително до 63-тото писмо (28 Септември 2017 г.);

            Предоставям на СВОБОДНАТА АДВОКАТСКА СЪВЕСТ на същите да приемат, че само и единствено тези 23 писма от всичките 63 имат „статуса” на адресирани до тех; макар че, струва ми се, че съгласно

            ПОВЕЛЯТА НА КЛАСИЧЕСКАТА АДВОКАТСКА СЪВЕТСТ БИ ТРЯБВАЛО ДА СЕ АНГАЖИРАТ И В ИМЕТО НА СПРАВЕДЛИВОСТТА И ПРАВОСЪДИЕТО

            ДА ПРОЯВЯТ ИНИЦИАТИВАТА ДА ПРОУЧАТ И ПРЕДИШНИТЕ КАЗУСИ.

 

Второ предварително уточнение:

            Тук и сега съм длъжен да разкажа една случка, която неимоверно дълбоко се е врязала в съзнанието ми и която стотици пъти съм разказвал не само в лекциите пред моите студенти, но и пред всяка възможна за това аудитория или публика, включително и в официалната ми кореспонденция с множество дипломатически представители в България, и която случка е отразена в моите документални книги.

            След като в продължение на няколко години комунистическата Държавна сигурност провеждаше срещу мен и моите семейно и фамилно най-близки хора

            своите „строго секретни“, но все пак пределно ясни и очевидни за самия мен т. нар. „оперативни мероприятия“,  репресивно предназначени „за сломяване на волята“ и за „усмиряване и укротяване на разума“,

            и след като вече ми беше пределно ясно, че е въпрос на месеци да бъда уволнен от работата ми като Старши научен изследовател в Българската академия на науките (БАН) и като главен асистент в единствения в България по онова време Юридически факултет,

пристъпих към стратегията

за търсене на т. нар. „дипломатическа защита“,

            и първата дипломатическа мисия, която посетих, беше на Великобритания, където – още веднага след влизането ми в сградата  - бях посрещнат лично от военното аташе Джон Бак.

            След като седнахме и той разгледа паспорта ми и ме попита „-Какво работите?“, аз почти издекламирах официалното наименование на моята т. нар. „щатна длъжност“, а именно „научен изследовател Първа степен в Института по науките за държавата и правото при Българската академия на науките, Единен Център по науките за държавата и правото при БАН и СУ“.

            Той, разбира се, ми каза: „-Не разбирам!“.

            Тогава, още докато казвах „-Главен асистент в Юридическия факултет на ...

         той изведнъж стана и съвсем официално ритуално застана в класическа военна стойка, отдаде чест с дясната си ръка, удари токове на обувките, поклони се, подаде ми ръка и каза:

         „-О! Много се радвам – Вие сте професор адвокат!“.

         В смайването си аз, обаче, най-спонтанно се изсмях. Той, още по-смаян от мен, ме попита „-Защо се смеете?“.

         Тогава отговорих: „-Защото у нас и двете думи са ругатня!“.

         В отговор той отвърна: „-А при нас над Адвоката е само Небето!“.

- - - - - - -

            1941.казус, 42-ро писмо, 12 стр., регистрации: ***16.06.2017 г.;

            1942.казус, 43-то писмо, 20 стр., регистрации: ***20.06.2017 г.;  

            1943.казус, 44-то писмо, 8 стр., регистрации: ***23.06.2017 г.;  

            1944.казус, 45-то писмо, 7 стр., регистрации: ***28.06.2017 г.;  

            1945.казус, 46-то писмо, 6 стр., регистрации: ***30.06.2017 г.;  

            1946.казус, 47-мо писмо, 6 стр., регистрации: ***03.07.2017 г.;  

            1947.казус, 48-мо писмо, 6 стр., регистрации: ***05.07.2017 г.;  

            1948.казус, 49-то писмо, 7 стр., регистрации: ***10.07.2017 г.;  

            1949.казус, 50-то писмо, 8 стр., регистрации: ***12.07.2017 г.;  

            1950.казус, 51-во писмо, 5 стр., регистрации: ***17.07.2017 г.;  

            1951.казус, 52-ро писмо, 8 стр., регистрации: ***24.07.2017 г.;  

            1952.казус, 53-то писмо, 10 стр., регистрации: ***01.08.2017 г.;  

            1953.казус, 54-то писмо, 8 стр., регистрации: ***08.08.2017 г.;  

            1954.казус, 55-то писмо, 6 стр., регистрации: ***15.08.2017 г.;  

            1955.казус, 56-то писмо, 6 стр., регистрации: ***18.08.2017 г.;  

            1956.казус, 57-мо писмо, 6 стр., регистрации: ***21.08.2017 г.;  

            1957.казус, 58-мо писмо, 11 стр., регистрации: ***01.09.2017 г.;  

            1958.казус, 59-то писмо, 7 стр., регистрации: ***04.09.2017 г.;  

            1959.казус, 60-то писмо, 9 стр., регистрации: ***07.09.2017 г.;  

            1960.казус, 61-во писмо, 13 стр., регистрации: ***11.09.2017 г.;  

            1961.казус, 62-ро писмо, 22 стр., регистрации: ***19.09.2017 г.;  

            1962.казус, 63-то писмо, 33 стр., регистрации: ***28.09.2017 г.;  

 

- - - - - - -

Голямо множество конкретни казуси, публикувани в следните документални книги:

            Виж:(01)Янко Янков (учен) – Уикипедия,


            Виж:(02)(2012-10-04), Библиография (Списък на книгите) на Янко Н. Янков-Вельовски - http://iankov.blogspot.bg/2012/10/blog-post_4.html



            (01). Николай Михайлов, Янко Янков. БиоБиблиография (на английски, френски, немски и български езици), С., „Янус”, 2006, 176 с. ISBN-10: 954-85-50-55-5, ISBN-13: 978-954-8550-55-0, формат 60 х 84 х 16;

            (02). Николай Михайлов, Янко Янков-Вельовски. Биографични фрагменти, С., „Янус”, 2012, 335 с. ISBN: 978-954-8550-94-9, формат 70 х 100 х 16;

            (03). Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 1., С., „Янус”, 1994, 640 с. ISBN 954-8550-02-4, формат 70 х 100 х 16;

            (04). Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 2., С.,Янус”, 1995, 576 с. ISBN 954-8550-04-0, формат 70 х 100 х 16;

            (05). Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 3, С., „Янус”, 2002,  576 с. ISBN 954-8550-07-5 (Том 3), формат 70 х 100 х 16;

            (06). Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 4., С., „Янус”, 2003, 568 с. ISBN 954-8550-09-1 (Том 4), формат 70 х 100 х 16;

            (07). Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 5, С., „Янус”, 2003, 546 с. ISBN 954-8550-20-2 (Том 5), формат 70 х 100 х 16;

            (08). Янко Янков, Азбучни истини (Блясъци на остроумието, номинирани със строг тъмничен затвор), С., „Янус”, 2004, 352 с. ISBN 954-8550-11-3, формат 60 х 84 х 16;

            (09). Янко Янков, Българският тероризъм, С., „Янус”, 2004, 176 с. ISBN 954-8550-34-2, формат 60 х 84 х 16;

            (10). Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 6., С., „Янус”, 2005, 526 с. ISBN 954-8550-22-9, формат 70 х 100 х 16;

            (11). Янко Янков, Политическите убийства, Книга І. Кой уби Володя Наков, С., „Янус”, 2006, 150 с. ISBN-10: 954-8550-10-5, формат 60 х 84 х 16;

            (12). Янков, Я., Българският тероризъм. (Второ, преработено и допълнено издание), С., „Янус”, 2006, 226 с. ISBN-10: 954-8550-51-2, ISBN-13: 978-954-8550-51-2, формат 60 х 84 х 16;

            (13). Янков, Я., Секретните служби и научните кадри в БАН и СУ. (Политическа документалистика). Книга Първа, С., „Янус”, 2006, 144 с. ISBN-10: 954-8550-48-2, ISBN-13: 978-954-8550-48-2, формат 60 х 84 х 16;

            (14). Янко Янков, Българският тероризъм. (Трето, преработено и допълнено издание), С., „Огледало”, 2006, 222 с.;

            (15). Янко Янков, Политическите убийства. Книга IІ. Кой ми попречи да убия вицепрезидента Ярослав Радев и експремиера Андрей Луканов, С., „Янус”, 2007, 156 с. ISBN-10: 954-8550-12-1 (Книга 2), ISBN-13: 978-954-8550-12-3, формат 60 х 84 х 16;

            (16). Янко Янков, Кутията на Пандора. Една калейдоскопична визия върху тероризма, С., Янус”, 2007, 630 с. ISBN-10: 954-8550-16-4, ISBN-13: 978-954-8550-16-1, формат 70 х 100 х 16;

            (17). Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 7, С., „Янус”, 2007, 546 с. ISBN-10: 954-8550-57-1, ISBN-13: 978-954-8550-57-4, формат 70 х 100 х 16;

            (18). Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 8, С., „Янус”, 2007, 640 с. ISBN: 978-954-8550-58-1, формат 70 х 100 х 16;

            (19). Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 9, С., „Янус”, 2007, 312 с. ISBN: 978-954-8550-60-4, формат 70 х 100 х 16;

            (20). Янко Янков, Легитимните основи на политическата власт в България, С., „Янус”, 2007, 491 с. ISBN-10: 954-85-50-14-8,  ISBN-13: 978-954-8550-14-7, формат формат 70 х 100 х 16;

            (21). Янко Янков, Българският посткомунистически геноцид. (Документалистика), С., „Янус”, 2010, 427 с. ISBN: 978-954-8550-64-2, формат 70 х 100 х 16;

            (22). Янко Янков, Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия (Епистоларна политическа документалистика), С., „Янус”, 2010, 155 с. ISBN 978-954-8550-83-3, формат 70 х 100 х 16;

            (23). Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 10, С., „Янус”, 2011, 419 с. ISBN: 978-954-8550-88-8, формат 70 х 100 х 16;

            (24). Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 11, С., „Янус”, 2011, 202 с. ISBN: 978-954-8550-89-5, формат 70 х 100 х 16;

            (25). Янко Янков, Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия (Епистоларна политико-юридическа документалистика), Второ допълнено издание, С., „Янус”, 2012, 447 с. ISBN 978-954-8550-97-0, формат 70 х 100 х 16;

            (26). Янко Янков, Софийската вода и геноцидът над софиянци. (Документалистика), С., „Янус”, 2012,  217 c. ISBN: 978-954-8550-82-6, формат 70 х 100 х 16;

            (27). Янко Янков, Писма до градинарите на западните посолства в София. (Епистоларна политико-юридическа документалистика), С., „Янус”, 2012,  346 c., ISBN: 978-619-7008-03-6, формат 70 х 100 х 16;

            (28-32). Янко Янков, Българският демократичен геноцид. Писма до Прокурора при Международния наказателен съд в Хага. (Епистоларна политико-юридическа документалистика), Том 1, Том 2, Том 3, Том 4, Том 5, С., „Янус”, ISBN: 978-619-7008-01-2, формат 70 х 100 х 16;

            (33). Янко Янков, Елити, секретни служби и тайна власт, С., „Янус”, 300 с. ISBN: 978-954-8550-73-4, формат 70 х 100 х 16;

            (34). Янко Янков, Секретните служби и юридическите научни кадри. Биопсихопортрети, С., Янус”, 420 с. ISBN 978-954-8550-98-7, формат 70 х 100 х 16;

            (35). Янко Янков, Политическият медикализъм. Болестта в полето на политическата власт, С., Янус”, 350 с. ISBN: 978-954-8550-41-3, формат 70 х 100 х 16;

            (36). Янко Янков, Пътят към Европа. България в полето на ценностните периферии и геополитическите стратегии, С., Янус”, 500 с. ISBN: 978-954-8550-46-8, формат 70 х 100 х 16;

            (37). Янко Янков, Червената мафия. Политологичен анализ на посткомунистическата престъпност, С., Янус”, 230 с. ISBN: 978-954-8550-17-8, формат 70 х 100 х 16;

            (38). Янко Янков, Зеленото чудовище от Държавна сигурност. Фантом или реалност е българският медикаментозен тероризъм, С., Янус”, 200 с. ISBN: 978-954-8550-56-7, формат 70 х 100 х 16;

- - - - - - -

Следва продължение!

 

ІІ.

            Престъпна ченгеджийско-мафиотска пачавро,

          НАСТОЯВАМ ДА ИЗПЪЛНИШ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО СИ КАТО ОБЕЗПЕЧИШ РАЗСЛЕДВАНЕ, НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ НА ТУК ВИЗИРАНТЕ ПРЕСТЪПНИ СУБЕКТИ

          и на всички по възходяща и низходяща линия свързани с тех функционери на престъпния неоколониален ченгеджийско-мафиотски паравоенен политически режим.

- - - - - - -

            Акуратно те уведомявам, че този текст е публикуван в два мой лични ИНТЕРНЕТ-сайта.

- - - - - - -

            За пореден път акуратно те уведомявам, че тук визираният документален пакет е част от т. нар. „Списък”, предоставен на

            Þ Президента на България,

            Þт. нар. (титулуваните) Главни Надзиратели на Съветско-Руско-Американския концлагер България - посланиците на Руската Федерация и на САЩ, от които съм поискал да получа техното съдействие да регистрирам в Русия и в САЩ т. нар. „Правозащитно фондационно бюро Истина, Справедливост ш Правосъдие”, чрез което да мога да предоставя на Правосъдието в РФ и в САЩ

            моите прецизно документирани факти относно голямо множество престъпни дейности, извършени от българските специални служби, българските държавно-мафиотски институции и свързаните с тех индивидуални престъпни лица; относно престъпната дейност на които субекти Правосъдието в България фактически отдавна не съществува, тъй като е „обяздено” и зависимо именно от същите тези престъпни субекти.

            Също за пореден път акуратно те уведомявам, че предстои ДОПЪЛНИТЕЛНО РАЗШИРЕНО НЕПЪЛНО оформяне на същият „Списък”, който ще бъде приложен към мое обстойно обширно официално писмо, адресирано до Президентите на РФ и на САЩ, от които ще поискам

            „да разтурят Концлагер България”

            и да обезпечат функционирането на легитимно Правосъдие на Справедливостта и Правосъобразността.

04 Октомври 2018 г.                                                                      Янко Н. Янков

& Край на документа

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар