Address
for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на
Европейския съюз
(имащ легитимния статус на самостоятелен индивидуален
субект на Международното право
– тъй като съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските
общности по дело 26/62, Rec.,
1963, p.3, concl. K. Roemer,
„Общността
представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите
са ограничили суверенните си права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА
МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ
ГРАЖДАНИ“);
Академик, почетен член на
Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),
Директор на Научния център по правни, политически науки и
дипломация при
БАНИ;
Председател на Управителния съвет на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права,
Председател на Съюза на юристите-демократи
-------------
ж. к. „Дианабад”, блок 4,
етаж 6, ап. 38, София 1172
Web
site: http://iankov.info
Web
site: http://iankov.com
Web site: http://velyovski.blogspot.com
Web
site: http://iankoiankov.blogspot.bg/
Web site: http://vbox7.com/collection:708949/
E-mail: iankov.bg@mail.bg
Skype: Veliovski3
=========================================================
04 Юли 2016 г. (Понеделник)
Девето официално отворено писмо
До
поредните престъпни еничарски изверги на престъпния български комунистически и
НЕО(ПОСТ)комунистически ИНТЕРнационален и ТРАНСнационален НЕОКОЛОНИАЛЕН
ПАРАВОЕНЕН политически режим,
*Председателя
на Народното събрание и т. нар. „народни представители”,
*Президента на България,
*Министър-Председателя
(Премиера) и членовете на Правителството (Към вх.рег. № 4379/2003 г.),
*Главния
Прокурор (Към: ВКП №13033/2013,
*Министъра
на вътрешните работи (Към: рег № 489702-хххх/// )
І.
На
всичките вас, поредни престъпни еничарски изверги на престъпния български
неоколониален политически режим, официално и изрично ви припомням, че вече в продължение на повече от четвърт век, от
началото на бутафорните политически промени у нас до днес,
не
съм спирал официално и интензивно да настоявам пред ВСИЧКИ надлежни
институции за правосъобразно разследване и налагане на наказателна и
репараторна отговорност на всеки деликтно и наказателно отговорен корпоративен
и индивидуален субект за всяка извършена от него отделно надлежно даказана противоправна
дейност.
В
частност относно тук визираното ПРЕСТЪПНО ЛИЦЕ вече съм споменавал пред
надлежните институции отделни НЕГОВИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, извършени спрямо (срещу) мен
и срещу свързаните с мен мои семейно, фамилно, приятелски и организационно
най-близки хора;
И РАЗБИРА СЕ, ИМЕННО ПОРАДИ СЪУЧАСТНИЧЕСКАТА
ПРЕСТЪПНА АНГАЖИРАНОСТ НА ГОСПОДАРСТВУВАЩИЯ В БЪЛГАРИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН И
ТРАНСНАЦИОНАЛЕН КОРПОРАТИВИЗЪМ,
както всички други престъпни изверги,
така и това лице са оставали и остават БЕЗОТГОВОРНИ.
Става
въпрос за генерал Божидар
Александров Антонов, роден на 19 Май 1944 г. с. Долна Вереница, обл. Монтана, завършил гимназиалното си
образование в град Михайловград (днес Монтана), а впоследствие завършил и
Юридическия факултет на СУ и няколко специализирани строго секретни военно-милиционерскски
школи или академии в системата на съветската КГБ и РУМНО по шпионаж,
контрашпионаж, саботажно-терористични операции и остро-елиминационни персонални
покушения (персонално ориентиран репресивен и/или елиминационен тероризъм)
върху знакови личностни и институционални обекти.
През
Януари 1965 г. той е постъпил като щатен служител в системата на българския
клан на съветската КГБ и РУМНО - Държавни сигурност (ДС);
служил
в отделите (управленията) по шпионска и контрашпионска дейност, както и като
високопоставен функционер на прословутото УБО (Управление по безопасност и
охрана);
специалист-обучаващ
инструктор на т. нар. „бойни единици” и „оперативни
остро-елиминационни екипи” в системата на ДС и директно в системата на КГБ
и РУМНО;
след бутафорните политически промени от 1990 г. заедно с полковник
Бончо Асенов (юрист, професор) и генерал Младен Апостолов (юрист) той е
инструктор
не само на специалните високопоставени „бойни единици” на „Мултигруп” за
извършване на покушения (т.е. убийства) върху знакови мафиотски фигури вътре в
територията на България,
НО
И НА т. нар. „екстериториални” „бойни единици”, които са извършили атентата
срещу Президента на Македония Киро Глигоров.
Бил
е началник на прословутия Втори отдел;
бил
е на високопставена „дипломатическа” работа в Париж;
бил
е началник на Окръжното управление на ДС в Михайловград и
заместник-началник на Окръжното управление;
бил
е началник на Окръжното управление на МВР в гр. Враца;
бил
е член на Управителния съвет на „Българския Евро-атлантически разузнавателен форум (БЕРФ)”;
като високопоставен офицер от българския
клан на съветската КГБ е бил един от малцината високопоставени служители на
българската ДС, които още далеч преди бутафорните политически промени са били
посветени в някои от практическите направления на съвместна оперативна дейност
на КГБ и ЦРУ.
Неговото
родно село е съседно на моето родно село; като съученици в гимназията сме били
не само в един учебен клас, но и сме седяли на един чин; той бе един от
малцината съученици, с които често и дълго сме разговаряли за Достоевски, Адам
Мицкевич, Стендал, Хайне, Фуше, Талейран и други.
По
странно случайно стечение на обстоятелствата неговото завръщане от Париж
и назначаването му за началник на Окръжното управление на ДС в Михайловград НЕИМЕВОРНО
ТОЧНО СЪВПАДНА ПО КАЛЕНДАРНОТО ВРЕМЕ на моето абсолютно противоправно
(престъпно) уволнение от научната и преподавателската ми работа в София, на
принудителното ми въдворяване в родното ми село и на подлагането на всичките ми
най-близки хора на неимоверно жестоко третиране.
Така абсолютно всичките
стратегически и оперативни мероприятия на ДС спрямо (СРЕЩУ) мен и СРЕЩУ
всичките мои семейно, фамилно, приятелски и организационно най-близки хора във
визираната територия фактически и юридически са били планирани, организирани,
ръководени и контролирани лично от самият него;
като, разбира се, цялостната така
визирана престъпна дейност на регионалните служители на ДС е била стриктно
контролирана и инспектирана от ВИСОКОПОСТАВЕНИ, ОЩЕ ПО-ПРЕСТЪПНИ, СЛУЖИТЕЛИ на
самото Министерство на вътрешните работи, имената и длъжностите на които вече са
ми официално известни и за които е ноторно известно, че са високопоставени
възпитаници на съветската КГБ и РУМНО.
Впрочем,
с решение на Общото Събрание на Наказателните колегии на Върховния съд КАКТО
самото ми осъждане и „престояване” в затвора в продължение на цели ШЕСТ
ПРЕСТЪПНО КОШМАРНИ ГОДИНИ, ТАКА И цялата тази строго секретна дейност на
българския клан на КГБ
ОФИЦИАЛНО
СА ПРИЗНАТИ ЗА НАПЪЛНО ПРОТИВОПРАВНИ, т.е. АБСОЛЮТНО ПРЕСТЪПНИ.
Относно
множество от отделните престъпления, извършени от функционерите на ДС спрямо
мен и ЗАРАДИ МЕН спрямо (против) моите най-близки хора от региона на Монтана
(Михайловград)
вече
повече от четири десетиления, КАКТО ПРЕДИ, ТАКА И СЛЕД бутафорните политически
промени,
ОФИЦИАЛНО
СЪМ ПИСАЛ пред надлежните институции голямо множество искания за разследвания,
но до сега не е извършено обсолютно нито едно разследване и не е дадено
Правосъдие по нито един от визираните казуси.
НЕЩО
ПОВЕЧЕ - дори често пъти, дори неимоверно често пъти, ВЕЧЕ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА
ПОВЕЧЕ ОТ ЧЕТВЪРТ ВЕК на мен открито, демонстративно и нагло ми е заявавано и
дори и днес и особено днес ми се заявава,
че
докато по-рано, преди „промените”, те са вършели тази си дейност срещу мен и
моите близки хора „по волята” на ИНТЕРнационалните си съветски господари,
ТО
СЕГА ТЕ ВЪРШАТ СЪЩОТО ТОВА вече по съвместната взаимна воля КАКТО на
ИНТЕРнационалните, ТАКА И на ТРАНСнационалните си „партньори”.
Тук
и сега за пореден път настоявам за извършване на прецизни разследвания относно
всяка отделна престъпна дейност,
извършена
от 70-те години до политическите промени през 1990 г. И ДО СЕГА,
от
всеки отделен служител И ЕКС-СЛУЖИТЕЛ на Окръжното управление на ДС и МВР в
Монтана
срещу
мен и
именно
ЗАРАДИ МЕН, ПО ПОВОД И ВЪВ ВРЪЗКА С МЕН
СРЕЩУ
всеки отделен мой близък човек.
В частност тук и сега НАБЛЯГАМ
(АКЦЕНТИРАМ) СПЕЦИАЛНО ИЛИ НАЙ-ВЕЧЕ върху ОСОБЕНО ИНТЕНЗИВНАТА И ЖЕСТОКАТА
ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ НА ФУНКЦИОНЕРИТЕ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ
ПО ВРЕМЕ ИМЕННО НА ВЛАСТВУВАНЕТО на
визираното лице генерал Божидар Александров Антонов,
в резултат на която
престъпна дейност
са получили смъртта
си и фактически са били убити от ДС
баба ми Петкана,
дядо ми Янко, брат ми Камен, баща ми Никола и майка ми Евтима.
Само като „фон” тук и сега ще посоча само
това, че за шестте години, докато съм бил в
затвора,
баща ми е
бил „временно задържан“ в ареста за по три, пет или седем дни точно 14
(четиринадесет) пъти,
а брат ми
– 10 (десет) пъти;
като от тех е било искано само
едно-единствено нещо, а именно - писмено да декларират и официално и публично за
заявят пред българските и пред чуждестранните медии и най-вече пред западните
дипломатически институции че са възмутени и порицават моята антидържавна и
антикомунистическа дейност, че са възмутени и се отказват от мен, и че изцяло
ме предоставят за превъзпитание от органите на държавната власт.
И двамата, естествено, винаги категорично са
отказвали и отказали да направят това и заплатиха със живота си,
тъй
като по време на арестуването им те са били подлагани на специални
химико-фармацевтични третирания за сломяване на волята им и за смъртоносно
увреждане на здравето им.
Нека
все пак за „съпоставка” или аналогия да посоча, че българската ДС успя да убие
в затвора видния политически затворник Володя Наков именно чрез такова именно
„порацаване” и „съгласие” за „превъзпитаване”, дадено по онова време от неговия
баща Ангел Наков – виж подробностите в издедената от мен документална
книга Янко Янков, Политическите убийства, Книга І. Кой уби Володя Наков, С., „Янус”, 2006, 150 с. ISBN-10:
954-8550-10-5, формат 60 х 84 х 16.
ІІ
На
всичките вас, поредни престъпни еничарски изверги официално и изрично ви припомням, че съществуват задължителните за
Вас за съобразяване и изпълнение
европейски правни норми,
съдържащи се в приетите от Парламентарната
асамблея на Съвета на Европа т.нар. Резолюция 1096 от 1996 г., и
т.нар. Резолюция 1481 от 2006 г., съгласно текста на които правни
норми
без надлежното разследване на нарушенията на
човешките права, извършени от тоталитарните комунистически режими
НЕ Е ВЪЗМОЖНО ПОМИРЕНИЕ
МЕЖДУ ЖЕРТВИТЕ И ПРЕСТЪПНИЦИТЕ,
ВКЛЮЧИТЕЛНО И МЕЖДУ МЕН (от
една страна)
И ВСИЧКИТЕ ВАС БЪЛГАРСКИ
ЕНИЧАРСКИ ИЗВЕРГИ И ВСИЧКИТЕ ВАШИ ИНТЕРНАЦИОНАЛНИ И ТРАНСНАЦИОНАЛНИ ГОСПОДАРИ И
СУТЕНЬОРИ (oт друга страна)
КАТО ПРЕКИ И КОВСЕНИ
УЧАСТНИЦИ И СЪУЧАСТНИЦИ ВЪВ ВИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ
И ВЪВ ВИЗИРАНОТО ПРЕСТЪПНО
ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА БЕЗОТГОВОРНОСТ ЗА ЗЛОДЕЯНИЯТА.
ІІІ
За
пореден път изрично и пределно ясно заявявам:
Без РЕАЛНО Правосъдие Свободата в България
е абсолютна фикция,
държавната власт е безскрупулно ГЕНОЦИДНА.
45 години ИНТЕРнационален и
25 години ТРАНСнационален ГЕНОЦИД
стигат!
Крайно време е за ОТГОВОРНОСТ – наказателна
и репараторна!!!
„Картаген трябва да бъде разрушен!“
България и ЕС – на гражданите,
а не на банкстерско-мафиотския
неоколониализъм!
04 Юли
2016 г. Янко
Н. Янков: . . . . . . . . . . . . .. . .
& Край на документа
Няма коментари:
Публикуване на коментар