Тридесет и четвърто Отворено официално писмо – МЕМОРАНДУМ до Посланиците на (1)Руската Федерация (РФ) и (2)Федералната Конституционна Република Съединени Американски щати (САЩ)

Address for letters:

Янко Николов Янков –

гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз;

Академик, почетен член на Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;

Дописен член (член-кореспондент) на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),

Директор на Научния център по правни, политически науки и дипломация при БАНИ;

-------

Председател на Управителния съвет на Базисния Институт за Проучване и защита на човешките права,

Председател на Съюза на юристите-демократи

-------------

ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172

Web site: http://iankov.info

Web site: http://iankov.com

Web site: http://velyovski.blogspot.com

Web site: http://bg.wikipedia.org/wiki/Янко_Янков_(учен)

Web site: http://www.librarything.com/author/iankovianko&all=1

Web site: http://vbox7.com/collection:708949/

Facebook: https://www.facebook.com/profile.php?id=100005417352051

E-mail: iankov.bg@mail.bg

Skype: Veliovski3

=========================================================

13 Май 2015 г.

Тридесет и четвърто

Отворено официално писмо – МЕМОРАНДУМ

до

Посланиците на

(1)Руската Федерация (РФ) и

(2)Федералната Конституционна Република Съединени Американски щати (САЩ)

(с информационно копие до всички досегашни адресати на тук визираната серия „Отворени писма“)

І.

            Ваши Превъзходителства,

            Само преди няколко дни, в контекста на колкото напълно реалната, толкова и бутафорна заплаха за Трета световна война, Вашите височайши държавни ръководства реализираха една от връхните точки на поредната световна маскарадна ритуална пропагандна канонада или шоу, наречено „Ден на Победата“, както и „Ден на края на Втората Световна война“, интерпретиран също така и като „Ден на Мира“, установен от воюващите две или по-скоро три световни зли сили с различна степен и форма на злосторна перверзност.

            По волята на Съдбата точно по същото онова време съм бил роден и самият аз, и така вече 70 години съм имал и все още имам „неимоверното щастие“ да живея именно в условията на „Вашия Мир“ - който, поне в моите очи, поне за мен и за моите най-близки хора - винаги, през цялото това време, е имал и продължава да има характера на насочена именно срещу нас и такива като нас друга, много по-перверзна, селективна и тотална форма на война, на военно и паравоенно изтребление.

            Около една година преди моето раждане баща ми Никола Янков Димитров (Вельовски) е бил предсрочно уволнен от редовната си, задължителна по онова време т.нар. „военна служба“ и като пострадал в Армията е бил пенсиониран  военноинвалид.

            Първите ми детски спомени са свъразни именно с неговото често арестуване заради активното му помагачество на неговия първи братовчед (по роднинската линия на неговата майка, моята баба Петкана) и виден регионален и национален опозиционен земеделски водач, икономист и юрист Милан Дренчев, и най-вече с клетвените думи, които моята майка всеки ден интензивно произнасяше „Проклети да са руснаците, проклети да са комунистите!“.

            Следващите ми детски спомени са свързани с няколко неща:

            ***че именно благодарение на или по вина на баща ми и на неговия виден братовчед две трети (2/3) от селяните категорично отказваха да се „простят“ със скромната си земеделска собственост и да станат членове на колективните комунистически земеделски стопанства (ТКЗС);

            ***че за наказание военноинвалидната пенсия на баща ми  бе отнета;

            ***че късно нощем стените и най-вече комините (като особен символ!) на къщата ни, а също така и на къщите на другите „врагове на народа“, биваха подлагани на интензивен обстрел с пушки и пистолети; и че на сутринта както баща ми, така и другите „врагове“ биваха натоварвани на каруци и откарвани за по няколко дни в ареста на Народната милиция в града, за да бъдат убеждавани в необходимостта да се откажат от статуса си на „частни земеделски стопани“; и че аз дълго тичах след каруцата, отвеждаща баща ми в града за превъзпитание, и неутешимо плачех...;

            ***че неговият виден братовчед престана да идва у дома ни, тъй като е бил изпратен за много (13) години в комунистическите концлагери и затвори;

            ***и, разбира се, с това, че майка ми почти денонощно не спираше да проклиня комунистите и руснаците.

            Впрочем, когато после, след „ерата Хрушчов“ получихме възможност за интензивно обработване на оставените („предоставените“) ни за т. нар. „лично ползване“ пет декари земя и получихме „широка и дълбока икономическа глътка въздух“, а аз не само завърших висшето си образование, но и веднага след това станах университетски преподавател и научен изследовател, майка ми почти забрави да кълне руснаците и комунистите. Почти, но не за дълго... Тъй като съвсем наскоро след това аз предприех интензивната си съпротива срещу „дискретните“ оперативни мероприятия на комунистическата Държавна сигурност и особено на онези нарушения на Правото, които гравитираха най-вече в сферата на личната свобода и човешките права; а това доведе до обстоятелството, че не само абсолютно всичките мои семейно и фамилно най-близки хора, но и всичките наши приятели и познати беха интензивно и перверзно включени в механизма на „вниманието“ и репресивното посегателство върху съдбите им.

ІІ.

            Случи се така, че след едно от поредните ми посещения в посолството на САЩ Вторият политически секретар на Посолството Джоузеф Александър Кийл прие поканата ми да посети дома на моите родители, и така заедно с него ние пристигнахме в родното ми село.

            Нека отбележа, че по повод и във връзка с това на страници 180-183 на папка №21441, ДОР „Дракон”, Том 1 е записано, че по времето, когато аз съм бил обект „Дракон” и често съм посещавал посолството на САЩ, за българската Държавна сигурност Дж. А. Кийл е бил обект „Диригент“, офицерът по сигурността при посолството Джордж Бекет е бил обект „Чакал“, вторият секретар-вицеконсул Стюард Кулидж Паркър е бил обект „Професор“, а заместник-административният началник Скот Камерън Томпсън е бил обект „Стрелец“.

            Нека специално да отбележа, че когато видният американец си тръгна от дома ни, той прегърна майка ми и й каза: „Не се притеснявайте за сина си! Ние ще му помогнем!“.

            Нека специално да отбележа и това, че и днес хората в селото често коментират как през всичките шест години докато  съм бил в затвора майка ми не само публично, но дори демонстративно публично всеки ден е произнасяла думите: „Проклети да са руските и българските комунисти!“ и „Благословени да са американците!“.

ІІІ.

            Разбира се, напълно резонен, т.е. основателен, разумен и обоснован е въпросът „Помогнаха ли ми американците?“.

            Истина е, че само две седмици след моето арестуване Държавният департамент на САЩ официално ме е обявил за „лице, репресивно лишено от човешки права“; истина е, че в продължение на цели шест години редица, включително и американски, правозащитни организации и видни личности публично са съобщавали или оповестявали именно така формулираната „констатация“.

            Но истана е и че през цялото това време всичко е приключвало само и единствено с оповестяването на така формулираната „констатация“.

            Дори нещо повече - в затвора в продължение на цели шест календарни години аз преминах през реален кошмарен и неимоверно жесток ад - и тези „констативни оповестявания“ фактически с почти абсолютно нищо не са облекчавали моето репресивно третиране.

            Нещо повече – както преди, така и по време на „пребиваването“ ми в затвора абсолютно всички мои семейно и фамилно най-близки хора са били подложени на неимоверно жестоки интензивни оперативни мероприятия на комунистическата Държавна сигурност, като от тях е било искано само едно-единствено нещо – официално да подпишат текст, че порицават моята антикомунистическа дейност, че „в името на високохуманната комунистическа идея“ и „светлото комунистическото бъдеще на България и на целия свят“ те се отказват от кръвно-родствените си отношения с мен и ме предоставят на комунистическата държавна власт за „ефективно благородно и добронамерено превъзпитание“.

         Разбира се, баба ми Петкана, дядо ми Янко, брат ми Камен, баща ми Никола и майка ми Евтима изрично и непреклонно категорично са отказвали да изпълнят предявяваните към тях искания, поради което заплатиха със живота си!!!

ІV.

            Когато изтърпях наложената ми присъда до последния определен от комунистите ден и бях пуснат от затвора, само броени минути по-късно влязох в сградата на Посолството на САЩ, където бях посрещнат лично от всички най-високопоставени допломатически личности.

            Тъй като поисках да ми бъде дадена възможност и помощ на мен и на останалите живи, но вече безнадежно болни, мои най-близки хора да заминем и да живеем в Свободния Свят на Запад, американските дипломати любезно ми обясниха, че между Вашингтон и Москва съществуват „джентълменски договорености“, съгласно които на такива като мен ще им бъде продоставяна възможността да заминат на Запад, но категорично няма да им бъде предоставяна абсолютно никаква възможност да се самореализират като учени и изследователи, какъвто аз съм бил тук преди осъждането ми; а що се отнася до моите безнадеждно болни най-близки хора, това няма да е възможно, тъй като те не са активна работна сила.

         Впрочем, любезно ми беше казано, че по силата на същите тези „джентълменски договорености“ в момента вече е уредено синът на комунистическия мастодонт Любомир Левчев да постъпи в САЩ на работа като университетски професор (без тук, преди това да е имал някакъв подобен статус!!!); и че точно децата на същите комунистически величия са тези, които в бъдеще ще имат възможност за научна и преподавателска реализация както в България, така и на Запад, но не и такива като мен.

V.

            Тъй като през следващите дни и месеци започнаха интензивно да ме канят на разговори всички високопоставени дипломати от всички посолства на Западна Европа, така пред мен неимоверно релефно „блесна“ яснотата на една ситуация, която наистина се оказа крайно невероятна за дотоговашната ми интелектуална и психоментална нагласа –

         всички дипломати интензивно и без никакво морално притеснение ми „обясняваха“ колко важно значение би имало както за моята блестяща бъдеща политическа кариера, така и като високоблагороден пример за подражание в България и в страните от Съветския блок,

         ако аз официално призова политическите страдалци на комунизма да се откажат от претенциите си да търсят наказателна и репараторна отговорност от техните мъчители и палачи.

            Така пред мен възникваше сравнително трудната ситуация да обяснявам онова, което тези нравствено долнопробни лакеи на своите перверзни господари превъзходно знаеха и разбираха - че това, което те искат от мен е равнозначно на моя нравствена и гражданска смърт, тъй като по своята същност една такава позиция има характера на отказ от Правото и Справедливостта, които са такива само дотолкова и доколкото са свързани с Отговорност  за сторените злодеяния.

            Нещо повече – когато на всичките казвах тези мои думи, те изведнъж ставаха невероятно сконфузени и дали поради искрени нравствени съображения или поради съображения, свързани с неуспеха на възложената им безнравствена и престъпна мисия, те просто престанаха да ме търсят за следващи разговори; така още през 1990-1991 г. аз фактически станах persona non grata за техните посолства. Впрочем, във висока степен този ефект бе предизвикан от самото съдържание на моя официален отговор, тъй като никога не пропусках да им кажа, че по същество аналогично или дори абсолютно същото искане вече многократно е било предявявано от комунистическата Държавна сигурност към моите най-близки хора, от които в името на тяхното лично облагодетелствуване е искано да се откажат от родствената си ангажираност с мен.

         Макар и в контекста на друга, много по-елегантна,  конкретна словесно-изразна форма, още през Февруари 1990 г. същото искане ми бе предявено и от Боб Хътчингс - личния секретар по сигурността на Държавният секретар Джеймс Бейкър - по време на тяхното посещение в София.

         Впрочем, в контекста на сегашното реално или бутафорно военно напрежение между САЩ и Русия държа изрично и ясно да отбележа, че по време на тази наша официална среща аз изрично и пределно ясно съм заявил, че в България никога няма да се оправят нещата, ако и докато Шести американски флот не обяви война на СССР/Русия, но ... тази война да бъде в името на защитата на човешките права и реализирането на наказателна и репараторна отговорност за извършените престъпления.

            Виж: (01) с.338-339 на Янко Янков, Легитимните основи на политическата власт в България, С., „Янус”, 2007, 491 с. ISBN-10: 954-85-50-14-8, ISBN-13: 978-954-8550-14-7;

            Виж: (02) 2012-12-03, Маскарадът „Американска подкрепа за опозицията“ - трета част - http://iankov.blogspot.com/2012/12/blog-post_3.html ;

            Виж: (03) 2013-03-25, ЯНКО Н. ЯНКОВ-Вельовски [Биографични фрагменти]. XII - http://iankov.blogspot.com/2013/03/xii.html ;

            Виж: (04) 2007-06-22, ПОМНИШ ЛИ ПРИЯТЕЛИТЕ ОТ МЛАДОСТТА СИ, МАЙКЪЛ? - http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post_22.html -

*мое официално писмо, датирано на 09 Май 2007 г., адресирано до His Excellency Gen. Michael V. Hayden, Director CIA, Washington, DC 20505, USA, предоставено лично в посолството на САЩ, след което още същия ден, на 09 май 2007 г., с препоръчана пощенска пратка №000302/032253315 на официалната българска пощенска служба е изпратено на адресата в САЩ;  

*публикувано на с.48-53, Янко Янков, Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия (Епистоларна политико-юридическа документалистика), Второ допълнено издание, С., „Янус”, 2012, 447 с. ISBN 978-954-8550-97-0;

*публикувано на с.20-26, Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 9, С., „Янус”, 2007, 312 с. ISBN: 978-954-8550-60-4;

            Виж: (05) 2015-01-21, Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие Двадесет и трето Отворено официално писмо „Кои чудовища са по-зловещи и по-перверзни - Източните или Западните?!? И какво значение имат разликите – та нали Сатаната си е Сатана дори когато се представя за Светъл Ангел Небесен?!?“ - http://iankov.blogspot.com/2015/01/cry-for-justice-cry-for-law_21.html ;

VІ.

            Както вече Ви е известно (виж: 23-то писмо, 21 януари 2015 г.), обект на точно такъв „разговор“ станах и когато през Декември 1990 г. официално, но формално,  участвувах в т. нар. „Конференция на американски политически лидери“, като същинската част на посещението ми във Вашингтон имаше съвсем други, нека да го наречем „дискретни“, измерения.

            Поканата за това, впрочем, бях получил заедно със живеещия в Мюнхен, Германия, St. M., PhD на Кьолнския университет, бивш политически съветник на Конрад Аденауер и на Франц Йозеф Щраус, автор на няколко книги, една от които официално е призната за „вдъхновителен импулс“ за формирането на политическата концепция на Роналд Рейгън и обявяването на СССР за „Империя на Злото“.

            Тогава двамата с него (впрочем, и с неговата близка помощница Br. B.) ние пристигнахме във Вашингтон; където участвувахме в дискретна делова среща, на която аз категорично и ясно отхвърлих предложението да бъда включен в проект за неимоверно бляскава политическа кариера, тъй като в замяна на това от мен бе поискано да стана интензивен публичен изразител на тезата, че за успешното демократизиране на обществата от разпадащата се Съветска Империя същите се нуждаят от високоблагородния жест на страдалците, които да пледират за безотговорност за извършените спрямо тsх злодеяния.

            В отговор на това високопоставено американско предложение германският ми приятел енергично подкрепи моята теза за необходимостта от провеждането на масови отделни съдебни процеси за наказателно и репараторно осъждане на участниците в извършването на тежки престъпни деяния по времето на комунистическото управление от 09 Септември 1944 г. до 10 Ноември 1989 г.

            Тази наша позиция, обаче, веднага бе посрещната със зле прикрита сдържана неудовлетвореност. Впрочем, длъжен съм да уточня, че преди това, още в Мюнхен, двамата с моя германски приятел прецизно бяхме обсъдили параметрите на тази моя официална позиция.

         И накрая, за да приключа с обстоятелствеността, съм длъжен изрично и ясно да поясня, че това беше моята абсолютно последна официална среща с високопоставените личности от дискретния и дипломатическия корпус на САЩ – след нея както институциите на САЩ, така и институциите на всички западноевропейски държави, към които съм се обръщал, недвусмислено ясно са ми давали и днес продължават да ми дават да проумея, че аз и членовете на семейството ми сме обекти на „селективна война за тотално елиминиране“ не само от политическото, социалното и икономическото пространство, но и от пространството на Живота; като директното изпълнение на това е възложено на българския клан на съветско-руските специални служби, които вече, като превербувани и купени, всъщност се намират на „обща езда“ със Западните и Източните политически и мафиотски елити и техните специални служби.

VІІ.

            Ваши Превъзходителства,

            както знаете, това мое официално отворено писмо-Меморандум до Вас има пореден статус №34.

            Макар че Вие, естествено, притежавате текстовете не само на предишните ми писма от тази серия, но и почти цялата ми официална документална архива, все пак, в името на нормалната човешка и дипломатическа коректност към него прилагам електронен DVD-запис на почти цялата ми лична архива.

            Отделно от това за оперативно улеснение на ползувателите на електронните информационни масиви тук прилагам пет базисни хипервръзки:

 (01)Първо Отворено писмо, Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие -

http://iankov.blogspot.com/2014/09/blog-post_6.html ;

(02)First Open Letter, Cry for Justice // Cry for Law // Вик за правосъдие -

http://iankov.blogspot.com/2014/07/cry-for-justice-cry-for-law-first-open.html ;

(03)Второ Отворено официално писмо // Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие - http://iankov.blogspot.com/2014/06/800x600-normal-0-21-false-false-false.html ;

(04)2015-03-16, Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие Тридесет и второ Отворено официално писмо - http://iankov.blogspot.com/2015/03/cry-for-justice-cry-for-law-1-2-03.html ;  

(05)015-03-27, Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие Тридесет и трето Отворено официално писмо - http://iankov.blogspot.com/2015/03/cry-for-justice-cry-for-law-51-1-2.htmlл

            Също така, Ваши Превъзходителства, в името на визираната моя коректност Ви уводомявам, че:

            като се позовавам на Приципите и Нормите на Правото и в частност на Международното Право,  

            в най-близко време ще предприема стратегията на систематично официално и публично проявяван мой Индивидуален Бунт срещу Вас, при който

            „въоръжен“

            както с вече МНОГОКРАТНО пределно ясно и писмено изразеното ми пред Вас мое Слово,

            така и със знамето на моя личен и фамилен Суверенитет, върху което са изписани думите „Истина, Отговорност и Правосъдие“,

ще предприема МЪЛЧАЛИВИ СКРОМНИ ПРИСЪСТВИЯ пред официалните порти на Вашите дипломатически представителства в София.

            Моето официално обвинение към Вас е, че Вие, действувайки чрез институционалните и персоналните дейци на престъпния български клан на съветско-руските специални и мафиотски служби,

            поставени вече „на двойна езда“ и от американските и европейските специални и мафиотски служби,  

            участвувахте и продължавате да участвувате в неимеворно жестоки и перверзни престъпни деяния,

            конкретното описание на които вече три десетилетия съм депозирал както в архивите на българските прокурорски, съдебни и правителствени институции,

            така и в архивите на голямо множество дипломатически представителства в София,

            а също така и в архивите на официалните държавно-правителствени институции на почти всички западноевропейски държави.

За пореден път Ви призовавам:

– НАСТОЯВАМ ЗА ПРАВОСЪДИЕ!

            Приложение: електронен DVD-запис на почти цялата ми лична архива.

13 Май 2015 г.                                                                      Янко Н. Янков

***

Край на документа