Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права,
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок
4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web sites:
=========================================================
22 Юни 2013 г.
Всички карти на
масата и отговорност
за престъпленията
на
Специалните
държавни служби,
на Прокуратурата, на Съда,
на Правителството, на
Президента,
и на другите
държавни институции! – 582
До г-н Сотир С. Цацаров
–
Главен Прокурор на
България
(встъпил
в официална ФАКТИЧЕСКА,
но НЕЛЕГИТИМНА длъжност
на 21 Декември 2012),
Съдебна палата, бул. „Витоша” №2, 1000 София
Към: ВКП № 13377 / 2008, V
ВКП рег.
№ 13493 / 25.09.2008 , 17.02.2009, 22.02.2009
Всички карти на
масата и отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на
Прокуратурата, на Съда, на Правителството и на другите държавни институции! – 90-А (Деветдесет -А)
І.
Господин НЕЛЕГИТИМЕН Главен
Прокурор Цацаров,
ВЕЧЕ ИЗТЕЧЕ ШЕСТИЯТ МЕСЕЦ
от встъпването Ви във
фактическа и юридически
нелегитимна длъжност
на Главен Прокурор на България,
и
вече не само на мен, но и на всички
разумно мислещи хора е пределно ясно, че ПРЕЗ
ТОВА ВРЕМЕ под сравнително умелото пропагандно прикритие на няколко
шумно рекламирани акции, имащи характера на стратегията „отклоняване на
вниманието и на удара“ (aberratio ictus),
Вие по същество отигравате сценария
на доста добре познатия ни
фарсов съдебен театър, който се разиграва вече в продължение на четвърт век.
Поне за мен е несъмнено, че в
дълбоката същност на тази Ваша
(и на господарите Ви от Мафията и от специалните служби)
стратегия стои фактът, че в
комунистическа и посткомунистическа България
прокурорите и съдиите са зависими
агентурни лица,
които са внедрени в съдебната система от престъпните
комунистически и посткомунистически специални служби и от Мафията.
При това от текстовете ми до
Вас пределно ясно личи, ЧЕ ПО ВРЕМЕТО НА така визираните шест
месеци НИТО ЗА МОМЕНТ НЕ СЪМ ХРАНИЛ ДОРИ И КАПКА НАИВНОСТ относно характера
на Вашето лично и институционално поведение.
ІІ.
Господин НЕЛЕГИТИМЕН Главен
Прокурор Цацаров,
Тъй
като така или иначе, макар и по престъпен начин, сте интронизиран на тази официална и
високопоставена държавна длъжност и
така всички ние, включително и аз,
сме фактически принудени да се съобразяваме в известна степен с този престъпен
факт,
тук и сега официално обръщам
Вашето височайше престъпническо внимание върху няколко факти или обстоятелства.
Първо:
От визираната преписка („Всички
карти на масата ..., 90“, ВКП рег. № 13377 / 08, V, 18-19 Ноември 2011 г.)
е видно, че:
на 22 Февруари 2009 г.
надлежно съм регистрирал в офиса на Главния
прокурор в офиса на Върховната
касационна прокуратура официален текст, съдържащ ясно посочени факти и
обстоятелства и ясно изразено искане за разследване на извършената престъпна
дейност.
Видно
е, също така, че този текст е публикуван
в
Интернет под заглавието „Отговорност за престъпленията на ДАНС-4!“,
както
и в специално книжно издание, което има следните издателски
характеристики: Янко Янков, Документ за
самоличност. Политическа документалистика, Том
10, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN: 978-954-8550-60-4, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 312 с.
Второ:
От визираната преписка е видно, че
изрично и пределно ясно съм написал следния текст:
„По повод и във
връзка с предявен от мен съдебен иск, изпратен през август 2008 г до Франция и заведен в регистратурата на Европейския съд за защита на правата на
човека в Стразбург, съм обосновал
искането си за тотален отвод на
българския съдия от всички степени и форми на участие при разглеждането и
решаването на предявения от мен иск.
Първо, категоричен съм, че именно
същото мое писмо до Европейския съд в Страсбург е било станало повод през септември 2008 г. Министерският съвет
да разгледа и да вземе спешно решение по единия от т. нар „актуални варианти” на „конфиденциалния пакет от мероприятия”, изготвен
от експерти на специалните служби на
Правителството, озаглавен „Логистична подкрепа на интересите на
България в международните и европейските съдилища”.
Тук и сега аз не
се наемам да дам отговор на въпроса „Точно по какъв начин българските специални
служби са се били снабдили с текста на моето (официално изпратино до Франция) писмо?”;
има няколко
варианти, но те са без съществено значение, защото всичките са инкорпорирани в
онова, което се нарича
тотална престъпна шпионска дейност на
Правителството.
Това, впрочем,
личи и от самото Решение на Правителството,
съгласно което на специалните служби е било възложено задължението да
осигуряват на защитниците на
правителствените интереси в българските съдилища и в съда в Стразбург да
разполагат със съвършена актуална информационна обезпеченост относно всички
участници във всяка отделна съдебна процедура срещу България.
Което, доколкото
поне аз разбирам от тези неща, означава, че от изпълнителите на „логистичния
проект” се изисква да осигуряват престъпна шпионска информация
не само за всеки, който има непреклонността да търси защита срещу беззаконията
на всичките комунистически и посткомунистически български Правителства,
но и за
всеки европейски съдия и всеки административно-технически служител на
съответния европейски съд, която информация да бъде „адекватно
оперативно използувана” за подкупи, провокации и шантаж. Както се
казва, „Оруел ряпа да яде!”.
Трето:
От визираната преписка е видно, че
изрично и пределно ясно съм написал следния текст:
„Всъщност,
въпросното мое писмо е съвсем кратко по обем, и по същество аргументите ми се
свеждат до следното:
Първо, че познавам лично
стразбургския съдия Здравка Владимирова Калайджиева;
Второ, че познавам лично нейния
баща д-р Владимир Калайджиев -
бивш политкомисар на престъпната Втора партизанска бригада „Чавдар”, бивш заместник-председател на
Съвета по възпроизводство на човешки ресурси към Държавния съвет, бивш
Председател на Комисията по защита на обществените интереси и правата на
гражданите в Народното събрание;
Трето, че съгласно приетия през
2000 г. Закон комунистическият режим в
България е обявен за престъпен, и следователно всичките висши комунистически
функционери са признати за престъпници;
и че така,
както не е било приемливо в Нюрнбергския съд да участвуват като съдии децата на
висшите нацистни престъпници,
така не е
приемливо и в Стразбургския съд да участвуват като съдии децата на
високопоставените комунистически престъпници;
както и че, много
добре е известно, че някои от децата на най-зловещите нацистки престъпници не
само се отказаха от придобитите от бащите им материални богатства, но и станаха
християнски проповедници,
докато децата на
висшите комунистически престъпници не само не се отказаха от икономическите
облаги от престъпленията на техните бащи, но и станаха съдии, за да могат да
подлагат на още по-перверзни репресии жертвите на техните бащи;
Четвърто, че когато Владимир Калайджиев бе Председател на Комисията по защита на обществените
интереси и правата на гражданите в Народното събрание, а аз бях политически
затворник на комунистическия режим, моят баща бе ходил лично при него, за да
търси защита срещу противозаконното ми осъждане;
и че тогава
въпросният комунистически престъпник го е изгонил от кабинета си и му е казал,
че защитавал
само човешките права, но не и враговете на комунизма, които не са човеци и
нямат човешки права;
Пето, че тъй като самият аз,
намирайки се в затвора бях писал до Владимир
Калайджиев няколко официални писма, получих един-единствен писмен отговор,
подписан от самия него, в който беше казано, че българският съд е бил постъпил
достатъчно справедливо към мен с това, че ме е осъдил само на 12 (дванадесет)
години, които после е намалил на шест години и половина; сугестията на текста
на неговото писмо до мен се свеждаше до това, че ако той е бил съдия, е щял да
ми наложи най-справедливата присъда – смърт;
Шесто, че след пълен шестгодишен
затворнически ад от затвора излязох на 31 октомври 1989 г. поради пълното
изтърпяване на наложеното ми наказание;
че на 30 март 1990 г. Общото събрание на
наказателните колегии на Върховния (в което участвуваха всичките съдии,
които преди това бяха участвували в осъждането ми) съд отмени присъдата и ме призна за невинно осъден при пълна липса на
изискуемите от закона доказателства;
Седмо, че само няколко дни след
това лично посетих офиса на Владимир
Калайджиев, а секретарката му ми каза, че той не желае да ме приеме;
но че тъй като по
онова време аз бях активен участник в Националната
политическа кръгла маса заявих, че в качеството ми на такъв влизам насила в
офиса, грубо отстраних от вратата секретарката, нахълтах вътре и го попитах как
ще коментира факта, че сега Върховният съд ме е признал за невинно осъден; че
тогава Владимир Калайджиев, макар и
силно уплашен от нахълтването ми, бе достатъчно нагъл и ми каза, че трябва да
съм благодарен на комунистическата партия, че все пак съм излязъл жив от
затвора, и че отмяната на присъдата ми всъщност е била ново доказателство за
висш израз на великодушие;
Осмо, че познавам лично и
съпруга на стразбургския съдия Здравка Владимирова Калайджиева – Борислав Христов Дионисиев;
че през 1993-1994 г. той и
още няколко души офицери от уж вече бившия български клан на съветската КГБ извършиха
престъпление против мен, целта на
което бе да бъда отстранен от политическата сцена и по възможност да бъда
физически ликвидиран;
че тъй като по онова време аз издавах вестник, в продължение на две
години публикувах фактите и настоятелното ми волеизявление за извършване на
разследване на престъплението;
че едва през 1995 г. бе образувано следствено дело №42/1995 г.,
разследването по което продължава и днес;
че тъй като аз включително и днес интензивно и публично настоявам
за разследване, въпросният Борислав
Дионисиев и неговите колеги от Българския клан на руската Червена мафия,
директно или чрез специалните служби на държавата, ме превръщат в постоянен
обект на най-всевъзможни престъпления.
Всъщност, отново
декларирайки категоричната си убеденост, че българската Прокуратура и българският
Съд са нискойерархични структурни звена на специалните държавни служби и на
Мафията, заявявам, че пиша настоящите редове не защото имам доверие в
тези институции, а за да останат като доказателство.“
Четвърто:
От визираната преписка е видно, че
изрично и пределно ясно съм написал следния текст:
„От приложените и
визирани доказателства е видно, че
В
ПРЕСТЪПЕН ИНТЕРЕС НА ЕЛИТА НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА РУСКАТА ЧЕРВЕНА МАФИЯ,
въпреки несъмнено
много добре известните й факти
ПРОКУРОРСКАТА
ИНСТИТУЦИЯ ФАКТИЧЕСКИ Е ОТКАЗАЛА ДА ИЗВЪРШИ ЛЕГИТИМНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА ВИЗИРАНИТЕ
ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА,
КАКТО И НА ТЕХНОТО
СЪОТВЕТСТВИЕ С БЪЛГАРСКОТО И ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО И С МЕЖДУНАРОДНОПРАВНИТЕ
НОРМАТИВНИ РЕГЛАМЕНТАЦИИ, РАТИФИЦИРАНИ ОТ БЪЛГАРИЯ.“
Пето:
От визираната преписка е видно, че
става дума за нещо изключително зловещо:
За това, че през
визирания месец септември Министерският съвет е бил разгледал специален Доклад, изготвен от експерти на специалните служби на Правителството и е бил взел „спешно решение“, съдържащо „конфиденциален (секретен) пакет от мероприятия” относно т.нар. „Логистична
подкрепа на интересите на България в българските, международните и европейските
съдилища”.
Както и за това, че съгласно
текста на това Решение на Правителството,
на
специалните служби е било възложено задължението да осигуряват на
защитниците на правителствените интереси в
българските съдилища и в съда в Стразбург
да разполагат със съвършена
актуална информационна обезпеченост относно всички участници във всяка отделна
съдебна процедура срещу България.
Което
практически означава, че от изпълнителите на „логистичния проект” се
изисква да осигуряват
престъпна
шпионска информация
не само за
всеки, който има непреклонността да търси защита срещу беззаконията на всичките
комунистически и посткомунистически български Правителства,
но и за
всеки европейски съдия и всеки административно-технически служител на
съответния европейски съд,
която
информация да бъде „адекватно оперативно използувана” за подкупи, провокации и шантаж.
ІІІ.
Господин НЕЛЕГИТИМЕН Главен
Прокурор Цацаров,
НАСТОЯВАМ ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНО ПРЕЦИЗНО РАЗСЛЕДВАНЕ И ДА МИ БЪДЕ
ОТГОВОРЕНО!
Тъй като
така визираният казус е пределно и недвусмислено ясен,
категорично и ясно настоявам
СПЕШНО И НЕОТЛОЖНО да
възложите на Националната следствена служба прецизно да извърши легитимните
процедури
и да
бъда своевременно уведомен за хода и резултата от тези процедури.
Настоявам за най-строго и точно
спазване на принципите и нормите на Правото!
22 Юни 2013 г. Янко Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар