Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права,
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок
4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web sites:
=========================================================
17 Юни 2013 г.
Всички карти на
масата и отговорност
за престъпленията
на
Специалните
държавни служби,
на Прокуратурата, на Съда,
на Правителството, на
Президента,
и на другите
държавни институции! – 579
До г-н Сотир С. Цацаров
–
Главен Прокурор на
България
(встъпил
в официална длъжност на 21 Декември 2012),
Съдебна палата, бул. „Витоша” №2, 1000 София
Към: ВКП № 3307 /2013
Относно:
Престъпна дейност и отговорност
на всички участници в
противоправното осъждане на Асен Методиев Андонов,
на всички участници в неговото жестоко и смъртоносно
третиране в затвора, и
на всички магистрати,
които вече няколко десетилетия обезпечават безотговорност
за виновниците
І.
Господин Главен Прокурор Цацаров,
ВЕЧЕ ИЗТИЧА ШЕСТИЯТ МЕСЕЦ
от встъпването Ви в длъжността на Главен Прокурор на България, и вече
имам всичките фактически и правни основания директо и ясно да Ви попитам:
„Чии
ovarium крепите в така наречената „Прокуратура“,
която, всъщност, е едно от най-важните звена от структурата на българския
паравоенен ченгеджийско-мафиотски политически режим?“.
Вече не само на мен, но и на всички
разумно мислещи хора е пределно ясно, че ПРЕЗ
ТОВА ВРЕМЕ под сравнително умелото пропагандно прикритие на няколко
шумно рекламирани акции, имащи характера на стратегията „отклоняване на
вниманието и на удара“ (aberratio ictus),
Вие по същество отигравате сценария
на доста добре познатия ни
фарсов съдебен театър, който се разиграва вече в продължение на четвърт век.
Поне за мен е несъмнено, че в
дълбоката същност на тази Ваша
(и на господарите Ви от Мафията и от
специалните служби)
стратегия стои факта, че в комунистическа
и посткомунистическа България
прокурорите и съдиите са зависими
агентурни лица,
които са внедрени в съдебната система от престъпните
комунистически и посткомунистически специални служби и от Мафията.
При това от текстовете ми до
Вас пределно ясно личи, ЧЕ ПО ВРЕМЕТО НА така визираните шест
месеци НИТО ЗА МОМЕНТ НЕ СЪМ ХРАНИЛ ДОРИ И КАПКА НАИВНОСТ относно характера
на Вашето лично и институционално поведение.
Така, ДНЕС НЕСЪМНЕНО ИМАМ
ВСИЧКИТЕ НЕОБХОДИМИ ФОРМАЛНИ И СЪЩНОСТНИ ОСНОВАНИЯ ДА ПРЕДПРИЕМА МНОГО ПО-РАДИКАЛНО
ПРОФЕСИОНАЛНО И ГРАЖДАНСКО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ВАС,
в контекста на което
ОТНОВО ДА ЗАЯВЯ, ЧЕ ЕНЕРГИЧНО
НАСТОЯВАМ ДА
ОСЪЩЕСТВИТЕ ТОТАЛНА РЕВИЗИЯ НА
АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ ПРОКУРОРСКИ, СЪДЕБНИ, АДМИНИСТРАТИВНИ И ВСЯКАКЪВ ДРУГ ВИД
ПРЕПИСКИ И ДЕЛА,
в които са отразени и се съдържат
факти относно жестоката престъпна дейност,
в резултат на която България е
доведена до сегашното състояние на тежка национална катастрофа.
В частност,
КАКТО КАТО ЛИЧНО ЗАСЕГНАТ
от визираната престъпна дейност,
ТАКА
И КАТО официален представител на няколко пострадали от тази престъпна
дейност легитимни обществено-политически формирования,
ИЗРИЧНО, ЯСНО, КАТЕГОРИЧНО И
ЕНЕРГИЧНО НАСТОЯВАМ ДА ПРЕДПРИЕМЕТЕ
ТОТАЛНА НАДЗОРНА РЕВИЗИЯ ЗА ПРАВОСЪОБРАЗНОСТ
НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ СВЪРЗАНИ С
МОЕТО ИМЕ
ПРОКУРОРСКИ, СЪДЕБНИ,
АДМИНИСТРАТИВНИ И ВСЯКАКЪВ ДРУГ ВИД ПРЕПИСКИ И ДЕЛА
от времето на 70-те
(седемдесетте) години на ХХ (Двадесети) век до днес!!!
ІІ.
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Тук и сега ПОСОЧВАМ
,
че на 28 (30) Януари 2012
г. официално съм регистрирал в офиса на Главния прокурор текст,
който е индивидуализиран с вх №15132 / 2006 г., VІ,
и още началните думи на който текст
започват така:
„28 Януари 2012 г.
Към: ВКП № 15132
/ 2006 г., VІ,
Всички карти на
масата и отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на
Прокуратурата, на Съда, на Правителството и на другите държавни институции! – 138-А (Сто тридесет и осем-А)
До Борис Велчев – внук и син на световно
известни комунистически престъпници, вербуван на хомосексуална основа агент на
комунистическата ДС и на посткомунистическите НСС и ДАНС, ПРЕСТЪПЕН
нискойерархичен МАРИОНЕТЕН държавновластнически слуга на българския клан на
руската Червена мафия и на българския ПАРАВОЕНЕН ченгеджийско-мафиотски политически
режим, изпълняващ длъжността Главен прокурор на България,
бул. „Витоша” № 2, 1000 София
До Камен Ситнилски – Заместник-главен прокурор,
отговарящ за досъдебното
производство, мой състудент и бивш приятел (настоящ неприятел)
бул. „Витоша” № 2,
1000 София“
ІІІ.
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Тук и сега ПОСОЧВАМ,
че във визираното мое официално искане за разследване се съдържат следните
текстове:
---
Специално от доказателството,
което е приложено, е видно, че Асен Методиев Андонов е бил убит от
българската комунистическа Държавна сигурност и от нейните офицери и агенти.
---
Обръщам
специално внимание сърху следните факти:
***лично
съм познавал Асен Методиев Андонов, с
когото бяхме по едно и също време настанени в специални
ИНКВИЗИЦИОННО-РЕПРЕСИВНИ ИЗОЛАТОРНИ КИЛИИ в затвора в Пазарджик,
като при това неговата килия се намираше точно срещу моята, а в непосредствено
съседната на моята килия се намираше Володя Наков, на началната фаза на чието
убийство бях непосредствен свидетел.
***Асен Методиев Андонов е роден на 04
Септември 1945 г. в гр. Септември; само няколко часове след освобождаването му
от затвора е депортиран при семейството му в
Норвегия; където, в болницата в гр.
Фредерик Стад,
е починал на
31 Май 1998 г.
на 53-годишна възраст,
ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ГОДИНИ
ОТ КОИТО СА ПРЕКАРАНИ В ПЪЛНА ИНКВИЗИЦИОННО-РЕПРЕСИВНА
ИЗОЛАЦИЯ В ЗАТВОРИТЕ в Стара Загора и най-вече - в Пазарджик.
***Случаят
с Асен Методиев Андонов е един от
апогеите на комунистическата перверзна жестокост, упражнявана в българските
затвори;
***макар че
през 1963 г. Асен Методиев Андонов
завършил гимназиалното си образование със златен медал, местните властнически
органи в родния му град отказали да му дадат разрешително да кандидатствува в
системата на висшето образовоние, тъй като баща му е бил имал досие в ДС, в
което е бил стигматизиран като „враг“;
***мотивиран
или предизвикан от невъзможността да продължи образованието си, още през Август
1963 г. Асен Методиев Андонов прави
опит за бягство през границата, но е заловен и осъден; присъдата си, обаче, той
не изтърпява докрай, тъй като през Септември 1964 г., по случай тържествата от
идването на комунистите на власт през 1944 г., комунистическата власт обявила
амнистия;
***незабавно
след освобождаването му от затвора той прави нов опит за бягство през
границата, но пак е заловен и осъден, а в затвора престоява до 1968 г.;
***веднага
след освобождаването му от затвора той организирал в родния си град група от 50
(петдесет) младежи, които официално обявили подкрепата си за „Пражката пролет“ като не само написали и
подписали специално „писмо-възвание“,
но и организирали демонстрация в град Пловдив, която била предотвратена часове
преди провеждането й;
***тъй като
по време на разследването поради неяснотта на политическото бъдеще както на
Чехословакия, така и на България никой от групата не бил официално задържан под
стража, а само били подписали „подписка“,
с която декларирали готовността си да се намират на разположение на властта и
да не напускат гр. Септември, Асен
Методиев Андонов се възползувал от това обстоятелство и направил трети опит
за бягстро през границата, като отново бил заловен;
***докато
той е в затвора, неговият по-малък брат Петър успял да избяга и се заселил в
Норвегия, а в отговор на тази нова ситуация баща му, майка му и най-малкият му
брат Симеон били изселени и настанени в село Върбица, Шуменски окръг;
***през
Ноември 1972 г. Асен Методиев Андонов
е освободен от затвора и веднага е изпратен войник в т.нар. „Трудови войски“, които по онова време
имаха характера на полуофициален затвор за превъзпитание с тежък физически
труд;
***на Първи Май 1973 г. той, баща му
и най-малкият му брат преминали успешно югославската граница и стигнали
бежанския лагер край град Триест;
***тъй като
майка му била останала като заложник на комунистическата власт, от Триест Асен Методиев Андонов написал
заплашително писмо до началника на Държавна сигурност в Пазарджик, като го
предупреждавал да не посяга на майка му;
в отговор на това през Юли 1973
г. българската Държавна сигурност го отвлякла от Италия и нелегално го върнала
в България;
---
От приложените
и визираните доказателства е видно, че
Асен Методиев
Андонов
Е БИЛ ЖЕРТВА НА
СИСТЕМАТИЧНА ПЕРВЕРЗНА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ,
КОЯТО ТРЯБВА ДА
БЪДЕ РАЗСЛЕДВАНА!
Настоявам за
разследване!
Настоявам да ми
бъдат дадени пълни копия от всичките документални масиви, отнасящи се за този
достоен човек!“
ІV.
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Тук и сега ПОСОЧВАМ,
че във визираното мое официално искане за разследване се съдържат следните
текстове:
---
„Ноторно,
общокултурно и специфично-професионално известен КАКТО на
българската общественост, ТАКА и на ангажираните с Правосъдието официални държавни
български институции (Полиция, Следствени
органи, Прокуратура и Съд), ТАКА и на ангажираните с
правосъобразното функциониране на цялостната обществено-политическа система
ДЪРЖАВНИ И ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТИТУЦИИ (Парламент, Президент, Правителство, Министерства, политически партии и
обществени организации)
Е
ФАКТЪТ, че българският Парламент е приел и понастоящем е в
сила т.нар. Закон за обявяване на комунистическия режим в България за
престъпен (“Държавен вестник” брой 37, 05 Май 2000 г.).
В
частност ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен
за Прокуратурата е и фактът,
че съгласно чл.3 ал.2 на визирания Закон
комунистическата
Държавна сигурност е била престъпна организация, тъй като е била главната
репресивна ударна сила („юмрук”) на
комунистическата партия, и цялостната й дейност се е основавала върху престъпната идеология на
комунистическата партия.
В
частност това означава, че е била престъпна както цялата дейност, която е
била извършвана от комунистическата Държавна сигурност,
така и
дейността, която е била извършвана от всеки, който е бил
(служебно-професионално, агентурно, или под каквато и да е друга форма)
ангажиран с тази организация и с нейната дейност.
В
частност това означава, че е извършвал (извършил) престъпление всеки,
който е оставял (оставил) или повторно е назначавал (назначил) на служба в
посткомунистическите специални силови и тайни държавни служби бивши служители
на комунистическата Държавна сигурност.
В
частност това означава, че съучастник в това престъпление е и всеки чуждестранен
политически, държавен, финансов или какъвто и да е друг субект, който е
препоръчал да бъдат извършени или не се е противопоставил на извършването на
такива назначения.
Защото,
когато днес, повече от двадесет
години (четвърт век!) след официалните политически промени,
50% (половината) от
високопоставените ръководни професионални кадри на престъпната комунистическа Държавна сигурност продължават да са на
РЪКОВОДНА служба (работа) в така наречените „нови”, „посткомунистически”
или „демократични” специални държавни служби,
вторите
(„новите“) служби в никакъв случай не са с 50% по-малко престъпни, а са си точно толкова престъпни, колкото и първите
(класически комунистическите),
и
политическият режим съвсем не е НЕкомунистически,
а е
НЕОкомунистическо-ченгеджийско-мафиотски.
Защото,
когато включително и днес (съгласно официално оповестената на 01
Декември 2010 г. информация)
„Сътрудници
на Държавна сигурност пълнят ръководните постове и в ДАНС. Според председателя
на комисията по досиетата Евтим Костадинов кадрите
на ДС са намерили добър пристан в агенцията“;
„общо 157 сътрудници с кариера в Държавна сигурност днес заемат ръководни места в създадената като модерна и
отговаряща за сигурността на страната Държавна агенция „Национална
сигурност“ (ДАНС). Това стана ясно от обявената проверка за принадлежност
към ДС, извършена от Комисията по досиетата“,
тези
специални държавни служби несъмнено са не просто престъпни, а са престъпни в
изключително високо-опасна степен.
Защото,
когато включително и днес най-малко
90% (деветдесет проценти) от персоналния състав на Прокуратурата и Съда
са ДИРЕКТНО ИЛИ КОСВЕНО ангажирани с
престъпната дейност
КАКТО НА комунистическата Държавна сигурност,
ТАКА И НА посткомунистическите специални служби,
ТАКА И НА Червената Мафия,
в механизма на
която (на Мафията) САМАТА ДЪРЖАВА ИМА СТАТУСА НА НАЙ-НИСКОЙЕРАРХИЧЕН СТРУКТУРЕН
КОМПОНЕНТ,
тези уж държавни и уж правозащитни институции несъмнено са не
просто престъпни, а престъпни в изключително високо-опасна степен.
Разбира се,
въпросът за наказателната персонална отговорност на Президентите и Премиерите,
които са височайшите персонални престъпници,
извършили назначенията на бившите професионални служители на комунистическата ДС
в новите държавни специални служби,
има
характера на един вид юридически казус, спадащ към приложното поле на Наказателния кодекс и компетенцията на Прокуратурата;
където, впрочем, всички предишни Главни прокурори
несъмнено бяха агенти на комунистическата Държавна
сигурност и на посткомунистическата Червена
мафия,
а сегашният
Главен прокурор е син и внук на една от най-престъпните комунистически
фамилии в България,
и от когото
би трябвало да очакваме да предяви наказателно обвинение срещу Президента,
срещу Премиера, срещу своите
роднини от фамилията и срещу самия
себе си;
и където, от своя страна,
поне
двама (а най-вероятно и тримата!!!) от досегашните Президенти са бивши
агенти на престъпната комунистическа Държавна сигурност,
и всички
досегашни Премиери несъмнено са били свързани със специалните държавни
служби и с Мафията, а един от тях
дори е син и внук на една от най-престъпните комунистически фамилии в България.
---
Ноторно,
общокултурно и специфично-професионално известен КАКТО на българската общественост, ТАКА и на
ангажираните с Правосъдието
официални държавни български институции (Полиция,
Следствени органи, Прокуратура и Съд), ТАКА и на ангажираните с
правосъобразното функциониране на цялостната обществено-политическа система
ДЪРЖАВНИ И ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТИТУЦИИ (Парламент, Президент, Правителство, Министерства, политически партии и
обществени организации),
Е
ФАКТЪТ, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е
приела и понастоящем е в сила (вкл. и за територията България) т.нар. Резолюция
1096 от 1996 г., съгласно
текста на която справянето с наследството на комунистическите системи изисква:
*възстановяване
на върховенството на Закона;
*разграждане
на старите институционални структури и рамки на мислене;
*категорично
недопускане да бъде извършена „кадифена
реставрация“ на тоталитарния режим;
*намиране
на деликатния баланс на оказване на Справедливост без търсене на отмъщение;
*осигуряване
на каузата на Справедливостта и наказване на виновните;
*да
бъде осигурена защита на обществото от
проникване на нови форми на комунистическа заплаха;
*извършените
криминални деяния от физически лица по време на комунистическия тоталитарен
режим да се преследват и наказват по силата на
действуващото наказателно законодателство, което може да бъде разширено, за
да бъдат преодолени ограниченията за преследване на извършените престъпления;
*наказването на всяко лице за всеки отделен акт на действие или бездействие следва да бъде
осъществявано съгласно общите законодетелни принципи на цивилизованите страни;
*ако
лицето е действувало в нарушение на човешките права, твърденията му, че е действувало по заповед по никакъв начин не изключва
незаконността на действията му и неговата лична вина;
*на жертвите на тоталитарната съдебна
система трябва да бъде дадена материална компенсация;
*да
бъдат разкрити за публичен достъп архивите на тайните служби и на всички
засегнати страни да се предостави достъп до информацията за тях,
съхранявана от бившите секретни служби;
*по отношение на лицата, които не са извършили
престъпления, но са заемали високи постове в институциите на
комунистическия режим и фактически са подкрепяли режима, е необходимо да се
извърши лустрация или декомунизация, тъй като за такива лица няма
увереност, че ще използуват властта в съответствие с демократичните принципи,
като целта на лустрацията не е наказване на хора, набедени за виновни, а е дело
в защита на нововъзникващата демокрация.
---
Ноторно,
общокултурно и специфично-професионално известен КАКТО на
българската общественост, ТАКА и на ангажираните с Правосъдието официални държавни
български институции (Полиция,
Следствени органи, Прокуратура и Съд), ТАКА и на ангажираните с
правосъобразното функциониране на цялостната обществено-политическа система
ДЪРЖАВНИ И ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТИТУЦИИ (Парламент, Президент, Правителство, Министерства, политически партии и
обществени организации)
Е
ФАКТЪТ, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е
приела и понастоящем е в сила (вкл. и за територията България) т.нар. Резолюция
1481 от 2006 г., съгласно която
тоталитарните
комунистически режими са се характеризирали без изключение с тежки нарушения на човешките права, без
разследването на които е невъзможно проправянето на пътя за помирение.“
V.
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Тук и сега ПОСОЧВАМ,
във визираното мое официално искане за разследване се съдържа и следният текст:
„Изрично,
ясно и категорично ОБВИНЯВАМ БЪЛГАРСКАТА ПРОКУРОРСКА ИНСТИТУЦИЯ И РАБОТЕЩИТЕ В НЕЯ
ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА В ТОВА, ЧЕ ДОСЕГА – ВЕЧЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ - НЕ СА
ПРЕДПРИЕМАЛИ АБСОЛЮТНО НИЩО ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ИЗВЪРШЕНИТЕ
от Специалните държавни служби, от Прокуратурата и от
други ангажирани с държавната власт институции и лица ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.
---
Към
всичките тук визирани адресати на настоящето ми изложение заявявам, че:
настоявам за
най-строго спазване на нормите и принципите на Международното, на Европейското
и на Българското Право!“
*************
Господин Главен Прокурор Цацаров,
НАСТОЯВАМ ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНО ПРЕЦИЗНО РАЗСЛЕДВАНЕ И ДА МИ БЪДЕ ОТГОВОРЕНО!
Тъй като така визираният казус е
пределно и недвусмислено ясен,
категорично и ясно настоявам
СПЕШНО И НЕОТЛОЖНО да възложите
на Националната следствена служба прецизно да извърши легитимните процедури
и да бъда
своевременно уведомен за хода и резултата от тези процедури.
Настоявам за най-строго и точно
спазване на принципите и нормите на Правото!
17 Юни 2013 г. Янко Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар