Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права,
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок
4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web sites:
=========================================================
28 Февруари 2013 г.
Всички карти на
масата и отговорност
за престъпленията
на
Специалните
държавни служби,
на Прокуратурата,
на Съда, на Правителството,
на Президента,
и на другите
държавни институции! – 526
До г-н Сотир Цацаров –
Главен прокурор на
България,
Съдебна палата, бул. „Витоша” №2, 1000 София
Към: ВКП
рег. №2821/2009 г., V отдел,
относно геноцидно и корупционно
мотивираната престъпна дейност на
мафиотската електроснабдителна
фирма ЧЕЗ
и нейните слуги от
Президентството, Правителството,
Прокуратурата, Полицията и прочее
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Разбира се, като професионален
познавач на теорията и практиката на Системата, в която Вие изпълнявате
възложената Ви функция,
въобще не очаквам от Вас да
действувате по по-различен от досегашния престъпен
начин на действие на предишните Главни прокурори;
все пак,
обаче, въпреки това, поради дълбоко принципни съображения, официалните ми
взаимоотношения с Вас ще започнат така, както и с Вашите предшественици – известно минимално социално и професионално време,
необходимо за Вашето същностно самопроявление или самодемаскиране, ще
се отнасям към Вас с уважение, подобаващо за принципно-абстрактния (но не и
реално-практическия) имидж на Институцията Ви -
пък след
това, когато вече няма да можете да имате „аргумент за моя юридически
неоснователна преднамереност“, ще престана да Ви „господиносвам“ и ще започна
да Ви назовавам с адекватни на реалното Ви поведение епитети.
Все пак, обаче, благоволете да
отбележите, че въпреки системно-принципния ми конфликт с държавната власт
и в частност с Прокуратурата – при това още от времето, когато Вие все още не сте
бил роден,
много бих
искал да не се стига дотам (до така посочената ситуация) –
но Ви
уверявам, че това зависи единствено от самия Вас – от Вашата готовност и способност
да се противопоставите на престъпните господари, които са Ви интронизирали на
този върховен или висш държавен пост,
и да
поемете пътя на Правото и Справедливостта.
Така,
в контекста на необходимото
„въведение в същността на казусите“
обръщам Вашето внимание върху
факта, че
от късната есен на 1989 г.,
(когато излязох от затвора,
където престоях шест календарни години като напълно невинно осъден и през което
време абсолютно всичките ми близки беха подложени на жестоки репресии и
скоропостижно починаха)
до днес
съм предприел повече от хиляда
(1000)
напълно безуспешни конкретни
процедури за търсене на Правосъдие;
и че само от Юли 2010 г. до
днес
настоящето мое официално
изявление пред институцията на Главния Прокурор
има статуса или характера на 526-то конкретно описание
на 526 отделни конкретно извършени престъления,
като всяко описание е рубрикирано
„Всички карти на масата и отговорност за престъпленията
на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на Правителството,
на Президента и на другите държавни
институции!“
Така, г-н Главен Прокурор, без
дори и една капка наивност
КАКТО ОТНОСНО
най-дълбоката фактическа ченгеджийско-мафиотска паравоенна престъпна същност на
днешната четвъртвековна държавна власт, и в частност на Прокурорската институция,
ТАКА И
ОТНОСНО съображенията конкретно за именно Вашето интронизиране като върховен
жрец на тази институция,
обръщам Вашето внимание върху
факта, че
ясно, изрично и категорично настоявам
да бъдат извършени
съответните легитимни процедури
по повод и във връзка с всичките тези
мои официални искания за разследване на визираните престъпления.
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Приложено представям Ви копия от
23 (двадесет и три) страници документация,
която, несъмнено, е много добре
известна на подчинените Ви престъпни слуги на Мафията, и от която е видно,
че служители на Прокуратурата, на
Правителството и в частност на Полицията
С РЕЦИДИВНА УПОРИТНОСТ
НАГЛО И БРУТАЛНО СА ДЕМОНСТРИРАЛИ
не само ПРЕСТЪПНО
НЕСЪОБРАЗЯВАНЕ С РЕДИЦА КОНКРЕТНИ ЗАКОНОВИ НОРМИ И С ВОДЕЩИ ОБЩИ ПРИНЦИПИ НА
ПРАВОТО,
но и НЕСЪМНЕНО УЧАСТИЕ В ПРЕСТЪПНО КОРУПЦИОННО СЪДРУЖИЕ С
ФУНКЦИОНЕРИ НА ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ.
І :
През 2008-2009 г.
в българското издание на в-к Le Mond diplomatique г-н Радко Ханджиев е публикувал следните статии:
Þ„В търсене на изгубеното
правораздаване“, май 2008;
Þ„Законова вратичка за
административен произвол“, май 2008;
Þ„Има ли грабеж при ЧЕЗ“, октомври
2008;
Þ„Съдебна власт и медии в
българския преход“, февруари 2009;
Þ„Информацията - право или стока“,
февруари 2009.
В тези
негови статии той с изключително висока научна ерудираност и аргументираност,
както и с впечатляваща елегантност, умереност и коректност, е обосновал тезата,
че електроснабдителната фирма (компания) „ЧЕЗ ГРУП“
,
„Топлофикация София“ EАД,
Държавна комисия за енергийно и водно регулиране
(ДКЕВР)
и
Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор
ИЗВЪРШВАТ СИСТЕМАТИЧНА НЕПРАВОМЕРНА (ПРЕСТЪПНА) ДЕЙНОСТ.
Какво е станало после с
автора?
„Най-невинното“ нещо, което му се
е случило, е, че още тогава жилището му е изключено от
електроснабдителната мрежа и вече неколко години, включително и днес, в това
жилище няма ток;
Най-зловещото нещо, което му
се е случило е че днес г-н Радко Ханджиев се бори за живота си
с тежкото онкологично заболяване, което е получил.
Кой е г-н Радко Ханджиев?
д-р Радко Ханджиев е:
*дългогодишен научен
работник;
*унивеститетски преподавател;
*доктор на науките по история;
*широко известен и
авторитетен журналист с публикации в авторитетни български и европейски
издания;
*учредител на
правозащитната неправителстквена организация „Гражданско сдружение „Асоциация
на данъкоплатците в България““, регистрирана във фирменото отделение на
Софийския градски съд, 2-ри състав, партиден №8487, регистър V, Том 101,
стр.154; Булстат № 130488122; Данъчен № 1222119266;
*асоцииран члан на Световния Алианс на организациите за
гражданско действие (CIVICUS: World Alliance for Citizen Participation) със седалице Вашингтон;
*асоциран члан на Световната Асоциация на данъкоплатците (World Taxpayers Associations) със седалице Стокхолм.
ІІ:
На 09 (12) Септември 2011 г.
надлежно съм регистрирал (вх. рег. № 13285) във Върховната касационна прокуратура
текст, от който пределно ясно е видно, че съм заявил следното:
***На 16 Март 2010 г. д-р Радко Ханджиев е бил призован
по телефона от инспектора от
СДВР Юлиан Димитров по спешност да се яви същия ден между 10 и 11 часа в
сградата на Дирекцията, намираща се на площад „Възраждане“ в София.
В телефонният разговор полицаят Димитров лаконично е уведомил г-н Ханджиев, че неговото призоваване,
всъщност, е за разпит като „свидетел“, и че е разпореждането е
било дадено от офиса на Главния прокурор,
където именно Ханджиев е бил
депозирал текста на своя „Жалба“;
***В указания ден и час университетският преподавател и журналист
д-р Радко Ханджиев се явил в сградата на Софийската дирекция на вътрешните
работи (СДВР) и бил отведен на ІV-тия етаж;
***там той с изненада
узнал, че призоваването му за разпит като
„свидетел“ е имало характера на фалшиво призоваване, прикриващо съвсем други,
при това напълно престъпни, цели на прокуратурата и на полицията;
***там той констатирал, че
визираният
полицейски служител (инспекторът от СДВР Юлиан Димитров) фактически е бил осъществил строго секретно
оперативно мероприятие на специалните служби на българската държава,
целта на което оперативно
мероприятие е била той да бъде поставен в ситуация, в която въобще да не може
да разполага с каквито и да е било документални доказателства както за факта на
призоваването му, така и въобще за факта на посещението и пребиваването му в
посочената сграда, като
от
една страна на него въобще не му е била изпращана абсолютно никаква
официална писмена призовка,
а
от друга страна, телефонният
разговор е имал характера на фалшиво демонстрирана примамлива и чисто проститутска добронамереност на
полицейския служител, свеждаща казуса уж само и единствено до
необходимостта той да бъде разпитан в качеството му на свидетел по визирания от
самия него казус;
***попадайки там, на ІV
етаж на намиращата се на площад „Възраждане“
сграда на Софийската дирекция на
вътрешните работи (СДВР), университетският преподавател и журналист д-р Радко Ханджиев с абсолютна изненада
узнал, че на 23 Февруари 2010 г. Софийският
Районен прокурор К. Владимиров е бил подписал писмо
изх. №1772, което
е заведено в СДВР на 24 Февруари
2010 г. и има вх. №5960, с което е
възложил на СДВР да бъде осъществено секретно оперативно мероприятие, при което
БЕЗ
НЕГОВО ПРЕДВАРИТЕЛНО ЗНАНИЕ И СЪГЛАСИЕ д-р Радко Ханджиев ДА БЪДЕ ПОДЛОЖЕН НА
СЪДЕБНО-ПСИХИАТРИЧНА ЕКСПЕРТИЗА;
***попадайки там, на ІV
етаж на намиращата се на площад „Възраждане“
сграда на Софийската дирекция на
вътрешните работи (СДВР), университетският преподавател и журналист д-р Радко Ханджиев с абсолютна изненада
узнал,
че две жени, представящи
се за психиатри, едната от които въобще отказала да съобщи името си, а другата,
без да представя каквато и да е легитимираща я документация, споменала, че се
казва Лиляна Бехар, му заявили, че
по силата на визиранато прокурорско разпореждане той е длъжен да се подчини, а
те са длъжни принудително да го заставят да му бъде извършена
съдебно-психиатрична експертиза;
***Въпросите, които така
визираните съдебно-прокурорски експерти по психиатрия задавали на университетския преподавател и журналист
д-р Радко Ханджиев общо взето се свеждали до това, той да даде „обяснение“ за мотивацията,
която го е движела, за да пише и публикува в официалните журналистически
издания статии, изобличаващи НЕПРАВОМЕРНАТА дейност на монополистите от електроснабдителната
фирма (компания) „ЧЕЗ ГРУП“
и „Топлофикация София“ EАД,
както и свързаните с дейността на тези
две фирми Държавна комисия за енергийно и водно
регулиране (ДКЕВР) и Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор;
***Също така въпросите,
които така визираните съдебно-прокурорски експерти по психиатрия
задавали на университетския преподавател
и журналист д-р Радко Ханджиев
били центрирани върху „необходимостта“
и „задължението“ той да даде „обяснение“ „какви точно са били неговите
мотиви“, подтикнали го да напише писмо, адресирано до Главния прокурор, в което писмо той е
заявил, че така визираните частни фирми и контролиращите ги държавни институции
действуват неправомерно;
***Също така въпросите,
които така визираните съдебно-прокурорски експерти по психиатрия
задавали на университетския преподавател
и журналист д-р Радко Ханджиев били
центрирани върху „необходимостта“ и „задължението“ той да даде „обяснение“
„по какъв начин и кога той е бил
изградил у себе си самочувствието, че притежава качествата и способността да
определя „кое е правомерно“ и „кое не е правомерно“, след като няма юридическо
образование и след като не е назначен по надлежния ред на длъжност, от
позицията на която да има обезпеченото от държавата право да изгражда у себе си
такива специални професионални умозаключения“;
***Както полицаят, така и
визираните съдебно-прокурорски експерти по психиатрия все пак били
достатъчно „откровени“ като заявили на университетския
преподавател и журналист д-р Радко Ханджиев,
че възложената
им от прокурора задача се е състояла в техното задължение да го
подложат на експертиза, с която да дадат заключение относно неговото
психиатрично здравословно състояние,
и най-вече да
дадат отговор на въпроса дали той, терзаейки главата си с така визиранете от
него (в статите му и в писмото му до Главния прокурор) теми,
всъщност,
представлява заплаха за
живота и здравето на околните или представлява заплаха за собственото си здраве
и за собствения си живот;
тъй като възложената от Закона задача на прокуратурата била да охранява
живота и здравето на хората, включително и неговото - на университетския преподавател и
журналист д-р Радко Ханджиев -
и при евентуална преценка
на прокурорските експерти по психиатрия за наличието на такава опасност
прокуратурата да го настани там, където да могат както да обезпечат
безопасността на другите, така и да могат непосредствено да се грижат за
неговата лична безопасност и здравен просперитет, за който той не е способен да
се грижи;
***Любопитно е, че полицаят-инспектор от СДВР Юлиан Димитров
почти не е задавал никакви въпроси, а само е обезпечавал силово-респектиращия властови
характер на ситуацията;
***Специално внимание
заслужава фактът, че единият от
състава на т. нар. „експерти-психиатри“ изрично
и пределно ясно е
ПРЕДУПРЕДИЛ ИЛИ ЗАПЛАШИЛ университетския преподавател и
журналист д-р Радко Ханджиев,
Първо, че е необходимо веднага да престане
да извършва научни и журналистически разследвания на престъпленията на
длъжностните лица от ръководствата на „Топлофикация“, на
ЧЕЗ и на свързаните с тех длъжностни лица от подчинените на Министерския съвет
(Правителството) две високопоставени институции, а именно: Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране (ДКЕВР) и Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН);
Второ, че за неговото здравословно
състояние, за неговия телесен интегритет, за неговата сигурност за живота му е
много по-добре ТОЙ ДА НАПУСНЕ БЪЛГАРИЯ.
***Специално внимание
заслужава фактът, че ТАЗИ ИМЕННО ЗЛОВЕЩА ПРЕСТЪПНА ОПЕРАЦИЯ НА
ПОЛИЦИЯТА, ИЗВЪРШЕНА ПО НАРЕЖДАНЕ НА РАЙОННИЯ ПРОКУРОР И НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР,
е била осъществена като престъпен „отговор“ или престъпна
„реакция“ на факта или обстоятелството, че университетският преподавател и
журналист д-р Радко Ханджиев е направил серия публикации във френският
вестник Le Mond Diplomatique, в които публикации е посочил
множество конкретни данни за престъпната симбиоза между визираните
по-горе мафиотски фирми и визираните подчинени на Правителството държавни институции
- ДКЕВР
и ДАМТН.
***Специално внимание
заслужава фактът, че ТАЗИ ИМЕННО ЗЛОВЕЩА ПРЕСТЪПНА ОПЕРАЦИЯ НА
ПОЛИЦИЯТА, ИЗВЪРШЕНА ПО НАРЕЖДАНЕ НА РАЙОННИЯ ПРОКУРОР И НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР,
е била осъществена в
контекста на факта или обстоятелството, че цялата престъпна дейност на „ЧЕЗ
Електро България АД” е подчинена не само на изискването за
удовлетворяване на специфично нейните и на нейните господари издръжка, но и на
изискването за обезпечаване както личната висококонсумативна издръжка на живота на
няколко личности, така и издръжката на мафиотската партия БСП (наследница на
терористичната организация БКП).
Става
въпрос за това, че в цената на тока в град София, в София-област и в Плевен, е
калкулирана и заплатата на известния ченгеджийски функционер на ДС и КГБ, известния комунистически и социалистически лидер и „държавник”, известния депутат от 36-то и
37-то Народно събрание и известен банкер на една от мафиотските банки, станала
нарицателно известна с неговото име (тя бе наричана „Орсовка”) - Златомир
Орсов, инкорпориран в т.нар. Надзорен
съвет на електроснабдителната фирма на мястото на Севдалин Мавров, който бе и Главен
секретар на престъпното мафиотско Правителство.
Става
въпрос и за това, че като член на същия Надзорен
съвет на същата мафиотска фирма е инкорпориран и Антон Кутев, който е високопоставен член на Висшия съвет на
мафиотската структура БСП.
Става
въпрос и за това, че 67% от капитала на мафиотската фирма „ЧЕЗ Електро България АД” е
собственост на Чешката Република, а 33% е собственост на българската държава в
лицето на Министерството на икономиката
и енергетиката;
по-точно
става въпрос и за това, че както самият Министър, така и всички високопоставени
служители на това Министерство всъщност са служители именно на стоящата над цялата българска държава
Енергийна Мафия;
и
че съвсем дребен щрих към колорита на картината е и фактът, че там, в
качеството на съветник на Министъра и едновременно в качеството на
непосредствен решаващ фактор в управлението на въпросната фирма, е инкорпорирана
небезизвестната ханъм Айсехел Руфи -
съпруга на суперагента на КГБ и
неизменен стълб на постокмунистическото мафиотско управление на България Ахмед Доган.
Става
въпрос и за това, че все още действуващото
официално регистрирано съдружие на Чавдар Георгиев, Красимир Стоянов, Златомир Орсов и Борис
Велчев налива изключително мощна струя вода в мелницата на слуха,
че протежираният от Президента Главен Прокурор на България и в момента
действува не само като институционален
прокурорски слуга на Червената Мафия, но и като изключително активен високопоставен мафиот, включително и като
мафиот от структурата на „ЧЕЗ Електро България АД”, за „оневиняването” на престъпленията на
която фирма и за недопускане на каквато и да е отговорност той има изключително
високопоставена и решаваща роля.
Става
въпрос и за това, че именно благодарение
на високопоставеното покровителство на Главния прокурор Борис Велчев върху
въпросната мафиотска фирма, когато софийският
гражданин Веселин Узунов протестирал, че мафиотите го били рекетирали, като
били поискали от него да плати несъразмерната на потреблението сума от 55 (петдесет и пет) лева за един
месец, в отговор мафиотската
фирма му пратила сметко-фактура, съгласно която от нещастния собственик на едно
съвсем малко жилище били поискали да заплати консумирана електроенергия за 8 400 (осем хиляди и
четиристотин) лева само за един месец; която сума, впрочем, отговаря на
размера на потребената електроенергия за месечното функциониране на една
стоманолеярна или има равностойността на една десета от пазарната цена на целия
имот.
***Специално внимание
заслужава и това, че СЪВСЕМ НЕСЛУЧАЙНО визираните по-горе
институционални лица изрично, ясно, недвусмислено и пределно грубо са отправяли
към д-р
Радко Ханджиев директни заплахи относно неговото здравословно състояние,
неговия телесен интегритет и неговота сигурност за живота му,
КОИТО ЗАПЛАХИ
СА БИЛИ ПРИДРУЖЕНИ ОТ ИЗРИЧНАТА И ЯСНА ПРЕПОРЪКА ТОЙ ДА НАПУСНЕ БЪЛГАРИЯ,
И КОИТО ЗАПЛАХИ
СА ЕЛЕМЕНТ ОТ ПРОВЕЖДАНАТА ВЕЧЕ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПОВЕЧЕ ОТ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ
ПРАВИТЕЛСТВЕНА ГЕНОЦИДНА СТРАТЕГИЯ.
Става дума за това, че в европейската научна юридическа литература вече е
утвърдено разбирането, че в източноевропейските посткомунистически държави и
преди всичко в Русия, България и Румъния фактически се извършва т.
нар. „косвен геноцид“,
характеризиращ се като предумишлено
(целенасочено) въздействие или бездействие, благодарение на което се създават и
утвърждават такива именно промени в природната, културната, биологическата,
икономическата и въобще в жизнената среда, които се превръщат във
фактор, чрез който се постига пълно или частично унищожаване на определени
групи от населението или дори на цялото неселение;
така,
съгласно визираното схващане, „косвеният
геноцид“, всъщност, не е геноцид,
„насочен срещу/против някого“, а е геноцид, насочен срещу „всеки“ или „всички“,
той е „геноцид, превърнат в обикновено
всекидневно явление“;
при което
една от неговите най-силно изразени характерни черти е това, че характерните
за сталинския геноцид т. нар. насилствени преселвания или депортации
ДНЕС
ИМАТ ФОРМАТА НА УЖ СВОБОДНО ПРЕДПРИЕТИ МИГРАЦИИ В ДРУГИ ИКОНОМИЧЕСКИ И ВЛАСТОВИ
АРЕАЛИ.
***Декларирам, че по
силата на професионалния и обществения ми статус зная, че на целия последен етаж на точно
тази сграда се намира изключително обширен и модерно обзаведен секретен офис на
Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС), входът за който е
позициониран точно срещу стълбището и точно до асансьора, като за разлика от
всички останали врати в тази сграда, които са построени така, че бравата на
вратата се намира вляво, то бравата на тази (разбира се – блиндирана) врата е
позиционирана вдясно и е електронна.
Макар и че съвсем
неслучайно споменавам този „дизайнерски
щрих“, обръщам специално внимание на следните факти и
обстоятелства:
►нито едно
от провежданите спрямо „редовите граждани“ оперативни
мероприятия на ДАНС не се
осъществява в самия офис на тази служба, а всичките се провеждат в офиса
(кабинета) на някой от служителите, почти всички от които, включително и т.нар.
юристи, имат военно образование и са
завършили Академията на МВР;
►точно в
тази сграда и точно в кабинетите на такива служители са били „призовавани“
или принудително
отвеждани ЗА ВРАЗУМЯВАНЕ ЧРЕЗ РАЗПИТА ИМ КАТО
„свидетели“ повечето от онези „граждани“,
които имат „неблагоразумието“ да си „въобразяват“, че в България съществува
феноменът „Право“ и проявяват
упоритостта да настояват за спазване на техните гарантирани от Закона права;
►точно тази
сграда е една от трите намиращи се в София полицейски сгради, в които се
осъществява и онова, което лаконично, но пределно ясно и категорично, е описано
в едно от интервютата на бившия Министър
на вътрешните работи и бивш Председетел на Народното събрание Йордан Соколов.
Във
връзка с това посочвам, че на 23 май 2008 г. електронната информационна
агенция „Блиц” е публикувала специален
информационен материал, изграден върху интервю, дадено от Йордан Соколов
- ексминистър на Вътрешните работи и експредседател на българския Парламент.
Въпросният информационен материал е озаглавен „Спецекип психиатри в МВР
дрогирали “когото трябва” и вкарвали в лудница!”, а електронният адрес
на публикацията е http://www.bulpress.net/article/4796,22.
Обръщам
вашето внимание върху следните текстове от посочения информационен материал:
„Ексбосът
на МВР Йордан Соколов в прав текст заяви, че в България има мафия, която
командва политиците. (...) Най-голямата и най-потресаващата тайна обаче се
оказа, че когато застъпил на власт като вътрешен министър, научил, че в служба
СОТИ работят петима лекари-психиатри, които изпълнявали зловещи функции: “Питам
какво правят тези психиатри в служба за оперативно техническо издирване.
Отговарят ми, че са на прикритие. Били най-опасните хора. Когато имало нужда,
те давали лекарства на някои, на които трябвало да се пречупи волята да
направят признания, за да бъдат осъдени. Те вкарвали в лудницата неудобните
политически лидери...”, хвърля ни в потрес Йордан Соколов.”.
От така
посочения текст става пределно ясно, че:
Първо,
в системата на българското Министерство на вътрешните работи е имало (и има!)
специален екип и дори специален отдел, основната функция и предназначение на
който е била (и е!) да осъществява престъпна злоупотреба с
медикаментозни субстанции, както и престъпна злоупотреба с методите и
средствата на психиатрията;
Второ,
тази престъпна дейност е била (и е!) осъществявана в полза на мафията;
Трето,
специален обект на въздействие и манипулиране са били (и са!) политиците;
Четвърто,
целта на тази престъпна дейност е била (и е!) да бъдат постигани ефекти и резултати,
благодарение на които политиците да бъдат поставяни в състояние на шантажна
зависимост от мафията;
Пето,
по силата на служебната йерархия тази престъпна дейност несъмнено е била
известна на и одобрявана от съответните лица, които са заемали (и заемат!)
длъжностите Министър-Председател, Министър
на ватрешните работи и Президент на България.
-------
В контекста
на така посочената фактология обръщам специално внимание върху обстоятелството,
че по времето, когато тогавашният главен прокурор Иван Татарчев бе
направил съвсем плах опит да приложи закона върху съвсем незначителни персонажи
от системата на българския клан на руската Червената мафия, в два
поредни броеве на в-к „Труд” от 28 и 29 август 1998 г.
се появи материал, озаглавен „Психопортрет на един прокурор”,
който материал бе изготвен именно от Института по психология при МВР
(виж:
По онова
време този масирано публично презентиран материал имаше за цел да осъществи три
главни задачи: да представи Главния
прокурор Иван Татарчев *не само като професионално негоден поради
интелектуални дефекти, *но и като наказателно неотговорен за действията си
поради психически и психиатрически дефекти, *а също така и да отправи към
обществото семантичното послание, че щом Главният прокурор не може да защити правата и достойнството си, то
и никой обикновен човек не бива да разчита, че ще може да защити правата и
достойнството си, ако реши да се съпротивлява на Мафията.
В контекста
на така посочената фактология обръщам специално внимание върху обстоятелството,
че по времето, когато тогавашният Главен прокурор Никола Филчев бе
направил изключително интензивен и дори мощен опит да приложи Закона върху
цялостната система на българския мафиотски политически режим и бе потърсил
дипломатическо съдействие за това свое смело и високодостойно начинание,
с него
се случиха изключително зловещи събития, „най-невинното” от които бе мощно
наложената в медиите теза, че той е луд.
В
контекста на така посочената фактология обръщам специално внимание върху обстоятелството,
че лично съм депозирал в канцеларията на Главния
прокурор и съм публикувал в моите документални издания подробностите
относно това, че когато един пенсиониран полковник от криминалните служби и
бивш областен шериф на МВР (юристът Богдан Т. Кръстев) прояви високата
доблест и достойнство да заеме независима гражданска позиция по определена
група казуси, той стана жертва на зловещо активно мероприятие на специалните служби,
които го обявиха за намиращ се в състояние на интелектуален сенилитет;
след което не само го елиминираха от неговата високоавторитетна експертна
позиция в обществото, но и разграбиха както ценните му оръжейни колекции, така
и ръкописите на книгите, които беше написал.
В контекста
на така посочената фактология обръщам специално внимание върху обстоятелството,
че през септември 2007 г. стана известно, че
след като съдебният експерт по психиатрия Руслан
Терзийски бе отказал да се подчини на шефовете от специалните служби при МВР и бе
дал неизгодна за МВР и за Прокуратурата експертиза,
той бе
арестуван и обвинен както за изготвяне на „невярно експертно заключение по
делото, по което е назначен“, така и за получаването на крупни
суми пари като официално възнаграждение за експертната му дейност.
По повод и
във връзка с това арестуване софийският
адвокат Калин Ангелов бе писал в медиите,
че величината
на самото заплащане на труда на експерта както по принцип, така и в конкретния
казус на Терзийски изцяло зависи от това дали той не създава спънки на МВР и
Прокуратурата,
и че арестуването
на експерта по психиатрия Руслан
Терзийски съвсем не е било поради дадено от него „невярно експертно заключение“,
а е
било резултат именно на това, че той е бил създал такива именно спънки на МВР и
на Прокуратурата (виж: http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=379320, http://iphone.capital.bg/showblog.php?storyid=379320 ).
В контекста
на така посочената фактология обръщам специално внимание върху обстоятелството,
че през септември 2007 г. стана известно, че на
14 Декември 2010 г.
Информационната агенция „mediapool.bg“
публикува статията на журналиста Красен Николов, озаглавена „МВР направи и акция „Гражданите“. Полицията
и прокуратурата се заеха с хора, търсещи правата си“ (http://mediapool.bg/show/?storyid=173763&srcpos=4),
в която са
посочени примери на преследване и прилагане на редица противоправни полицейски
и прокурорски методи и средства,
целящи
да мотивират гражданите да се откажат от намеренията си да търсят защита и
реализиране на правата си и да спрат да негодуват срещу нарушението на правата
им от органите на МВР.
Впрочем,
ноторно известно е КАКТО че в България са извършени повече от триста (300) поръчкови
убийства и почти още толкова безследни изчезвания, ТАКА И че почти никой от
близките не проявява интензивен интерес към разследване на казусите.
Според „добре
информирани източници“, този ефект се постига именно след проведен точно в тази сграда „разпит
като свидетел“. .
ІІІ:
От
приложените документи е видно, че в текста на визираното мое официално
изложение пределно
ясно съм заявил следното:
Към всичките тук визирани
адресати на настоящето ми изложение заявявам:
Първо: Настоявам за най-строго спазване на нормите
и принципите на европейското и на българското Право!
Второ: Настоявам
прокуратурата да предостави на ръководените от мен визирани по-горе обществени
организации копия от пълната документация, свързана с казуса на университетския
преподавател и журналист д-р Радко Ханджиев;
Трето: Настоявам прокуратурата да предостави
на самия д-р Радко Ханджиев копие от пълната документация, свързана с
неговия казус, която документация, впрочем, в най-драстично нарушение на
Европейското и на българското Право се пази в пълна тайна от самия д-р
Радко Ханджиев.
Четвърто:
Настоявам прокуратурата да разследва
Главния прокурор Борис Велчев за извършената от него тук визирана престъпна
дейност;
Пето: Настоявам прокуратурата да разследва Районния
прокурор Калин Владимиров за извършената от него тук визирана престъпна
дейност.
На тук визираните
адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам
да припомня, че
съгласно Решение от
05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,
„Общността представлява НОВ ПРАВЕН
РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили
суверенните си права,
като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ
РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ
ГРАЖДАНИ“.
Което означава, че Техни превъзходителства посланиците са
акредитирани НЕ САМО ПРИ (ПРЕД) БЪЛГАРСКАТА
ДЪРЖАВНА ВЛАСТ, НО И ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;
и в този смисъл от една страна
всяко посегателство на
българската държавна власт върху правата на българските граждани СЛЕДВА ДА БЪДЕ
РАЗГЛЕЖДАНО КАТО АБСОЛЮТНО НЕДОПУСТИМА АГРЕСИЯ ВЪРХУ НАПЪЛНО СУВЕРЕННИ СУБЕКТИ
НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, съдбовно засягащи правата и интересите на ГРАЖДАНСКИТЕ
СУБЕКТИ НА ОБЩНОСТНОТО ЕВРОПЕЙСКО ПРАВО;
а от друга страна
всяка аргументация (каквато често пъти ми е била изтъквана лично на
самия мен!!!) от акредитирани в България
дипломатически представители на други
европейски държави,
издигаща и обосноваваща тезата за
ненамеса във вътрешните работи на България по повод и във връзка с нарушенията
на човешките права на българските граждани,
НЕСЪМНЕНО ИМА ХАРАКТЕРА НА
ПРЕСТЪПНО СЪУЧАСТНИЧЕСТВО В ИЗВЪРШВАНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.
Впрочем, позволявам си
също така да припомня, че ИМЕННО ТАКОВА Е И ПОСЛАНИЕТО НА приетата през 2009 г. от Комисията
на Европейските общности и от Европейския
съвет т. нар. „Стокхолмска програма за защита на
гражданите“.
На тук визираните
адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си
позволявам да обърна внимание върху факта, че
тоталното
шествие на толерираното от българската държава МАФИОТСКО И ДЪРЖАВНИЧЕСКО
НАСИЛИЕ и пълната липса на Правосъдие характеризират ситуацията
съвсем не като хуманитарна КРИЗА, а именно като хуманитарен КОЛАПС;
и че в
контекста на тази ситуация в очите на българските юристи и на
обикновените граждани съвсем не изглежда да има характера на същинска
човеколюбива загриженост наскоро лансираната от някои западни дипломати теза за
необходимостта от „ДЕБАТ“.
Позволявам
си да обърна внимание на западните дипломатически представители на факта, че
сред българските интелектуални кръгове вече доста отдавна битува констатацията
и възгледът, че българското общество се нуждае съвсем не от „ДЕБАТ“ по повод и
във връзка с тотално липсващото правосъдие, а от съвсем реална и ефективна
ЧУЖДЕСТРАННА ХУМАНИТАРНА АКЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ
ГРАЖДАНИ – граждани и на Европейския съюз!
Позволявам си да обърна
внимание на европейските дипломатически представители на факта, че българските
граждани, които поне официално и документално са и граждани на Европейския
съюз, имат правото да ПОЛУЧАТ РЕАЛНА ЗАЩИТА НА СВОИТЕ БРУТАЛНО НАРУШЕНИ ОТ
БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРАВА,
и както Европейският съюз,
така и другите държави от този Съюз
СА ДЛЪЖНИ ДА ОСЪЩЕСТВЯТ
НЯКАКВА ЕФЕКТИВНА ФОРМА НА ИНТЕНЗИВНА ХУМАНИТАРНА ДЕЙНОСТ В ЗАЩИТА НА
БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;
И ЧЕ АКО БЪЛГАРИЯ ДЕЙСТВИТЕЛНО
Е ЧАСТ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
и ако българските граждани
действително са субекти на международното и на европейското право,
ТО В ТАКЪВ СЛУЧАЙ
ГРАЖДАНИТЕ НА ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ
НА МНОГО ПО-ВИСОКО ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ И В МНОГО ПО-ВИСОКА СТЕПЕН ИМАТ
ПРАВОТО НА ПРИОРИТЕТНА ЗАЩИТА,
отколкото, примерно
казано, гражданите на Ирак или Либия.
ІV:
Господин Главен Прокурор Цацаров,
от приложените документи е
видно, че в
системата на Прокуратурата, от
най-високото до най-ниското ниво (от Главния Прокурор до районните прокурори),
както и в системата на МВР
и респективно на Правителството
Е ИМАЛО така наречения
„ШИРОКО ОТВОРЕН ЧАДЪР“, обезпечаващ безотговорност и безнаказаност за ГЕНОЦИДНО И КОРУПЦИОННО МОТИВИРАНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Настоявам за най-строго и
прецизно спазване на принципите и нормите на Правото и за извършване на
наказателно разследване и обезпечаване на репараторна отговорност.
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Несъмнено
ноторно известен на Прокуратурата е фактът
(официално
признат преди време и от самия тогавашен
Председател на Върховния Административен съд и днешен Омбудсман на Републиката),
че прокурорите
и съдиите са агентурни лица, които са внедрени в съдебната система от бизнеса (тоест
- Мафията) и от специалните служби
(които,
освен това, се преструват, че не знаят за съществуването на този факт).
В този именно смисъл,
обръщайки се към Вас с настоящето наше изявление-искане за разследване ние
не храним абсолютно никакви илюзии относно изхода на тази процедура,
тъй като ни е пределно ясно, че
всички български прокурори и
всички български съдии са свързани с Правото точно толкова, колкото и
проститутките са свързани с морала и нравствените ценности;
и че може би моралът
на проститутките е много по-висок, отколкото този на българските прокурори и
българските съдии.
Несъмнено ноторно известен на
Прокуратурата е и фактът, че
минимум „80% от депутатите служат на
корпоративни интереси” (т. е. – на
Мафията), и че
минимум 50% от гласуваните от досегашните
парламенти и от сегашния парламент актове са нелегитимни (тоест – НИЩОЖНИ)
поради липса на кворум
(Виж: Актуално.ком 02 ноември 2008 г., http://politics.actualno.com/news_193674.html,
бгнюзрум.ком 02 ноември 2008 г.; „Държавата
– това е фарс”, 03 ноември 2008 г.,
нюзклуб.бг 04 ноември 2008 г.).
От всичко това е видно, че управляващият
в България от 10 ноември 1989 г. до днес мафиотски неокомунистически политически
режим е трансмутация на престъпния класически комунистически режим.
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Тъй като ми е пределно ясно, че В
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ВЕЧЕ ЧЕТВЪРТ ВЕК ПРЕСТЪПНАТА ПРАКТИКА НА ПРОКУРАТУРАТА СЕ СВЕЖДА
ДО ТОВА ВСИЧКИ ИСКАНИЯ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА БИВШИТЕ И НА
СЕГАШНИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ И НА ТЕХНИТЕ ГОСПОДАРИ ОТ МАФИЯТА ДА БЪДАТ
ПРЕПРАЩАНИ
не в
Националната следствена служба, която именно е компетентна да извършва
разследванията,
А В
ПОЛИЦИЯТА, КЪДЕТО НА НАХЪСАНИТЕ НИСКОПОСТАВЕНИ ДЪРЖАВНИ СЛУГИ НА МАФИЯТА Е
ВЪЗЛОЖЕНО ДА ПРИЛОЖАТ ШИРОК НАБОР ОТ ШАНТАЖНИ МЕРОПРИЯТИЯ, ЦЕЛТА НА КОИТО Е
ЖАЛВАЩИТЕ СЕ ЛИЦА ДА БЪДАТ СПЛАШЕНИ И ПРИНУДЕНИ ДА СЕ ОТКАЖАТ ОТ ПРЕТЕНЦИИТЕ
СИ,
С
НАСТОЯЩИТЕ МОИ РЕДОВЕ ДЕКЛАРИРАМ, ЧЕ Полицията не е компетентна да извършва
разследвания по тук изложения казус,
И че ако
Полицията има претенции към някого за изясняване на тук изложените факти, нека
ме потърси мен, ако иска нека и да ме арестува, НО НЯМА ПРАВОТО ДА ТОРМОЗИ ТУК
ВИЗИРАНИТЕ ДВЕ ЛИЦА,
Разпитването
на които може да бъде легитимно само ако е извършено от Националната следствена
служба, и то само след като тази служба преди това е разпитала престъпниците и
е образувала следствено дело срещу престъпниците.
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Надявам се да Ви е превъзходно известно,
че аз, пишейки тези редове до Вас, съвсем не съм наивник и го правя съвсем не
от наивност;
но все пак, макар и да изглежда
наивно, бих искал да видя, че сте постъпил така, както повелява Правото.
28 Февруари 2013 г. Янко Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар