2013-02-15

Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на Правителството и на другите държавни институции! – 524



Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права,
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web sites:
========================================================= 
15 Февруари 2013 г.


Всички карти на масата и отговорност
за престъпленията на
Специалните държавни служби,
на Прокуратурата, на Съда, на Правителството
и на другите държавни институции! – 524


До г-н Сотир Цацаров –
Главен прокурор на България,
Съдебна палата, бул. „Витоша” № 2, 1000 София
Към: ВКП рег. №13377 / 2008 г., V

ПЪРВО :
            Господин Главен Прокурор Цацаров,
            Разбира се, като професионален познавач на теорията и практиката на Системата, в която Вие изпълнявате възложената Ви функция,
            въобще не очаквам от Вас да действувате по по-различен от досегашния престъпен начин на действие на предишните главни прокурори;
            все пак, обаче, въпреки това, поради дълбоко принципни съображения, официалните ми взаимоотношения с Вас ще започнат така, както и с Вашите предшественици – известно минимално социално и професионално време, необходимо за Вашето същностно самопроявление или самодемаскирае, ще се отнасям към Вас с уважение, пододаващо за принципно-абстрактния (но не и реално-практическия) имидж на Институцията Ви,
            пък след това, когато вече няма да можете да имате „аргумент за моя юридически неоснователна преднамереност“, ще престана да Ви „господиносвам“ и ще започна да Ви назовавам с адекватни на реалното Ви поведение епитети.

            Все пак, обаче, благоволете да отбележите, че въпреки системно-принципния ми конфликт с държавната власт и в частност с Прокуратурата още от времето, когато Вие все още не сте бил роден,
            бих искал да не се стига дотам (до така посочената ситуация),
            но Ви уверявам, че това зависи единствено от Вашата готовност и способност да се противопоставите на престъпните господари, които са Ви интронизирали на този върховен или висш държавен пост,
            и да поемете пътя на Правото и Справедливостта.

Така,
в контекста на необходимото „въведение в същността на казусите“
обръщам Вашето внимание върху факта, че
от късната есен на 1989 г.,
(когато излязох от затвора, където престоях шест календарни години като напълно невинно осъден и през което време абсолютно всичките ми близки беха подложени на жестоки репресии и скоропостижно починаха)
до днес
съм предприел повече от хиляда (1000)
напълно безуспешни
конкретни процедури за търсене на Правосъдие;
и че само
от Юли 2010 г. до днес
настоящето мое официално изявление пред институцията на Главния Прокурор
има статуса или характера
на 524-то конкретно описание
на 524 отделни конкретно извършени престъления,
като всяко описание е рубрикирано
„Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на Правителството и на другите държавни институции!“

         Така, г-н Главен Прокурор, без дори и една капка наивност
         КАКТО относно най-дълбоката фактическа престъпна същност на днешната Прокурорска  институция,
         ТАКА И ОТНОСНО съображенията за именно Вашето интронизиране като върховен жрец на тази институция,
         обръщам Вашето внимание върху факта, че
ясно, изрично и категорично
настоявам да бъдат извършени
съответните легитимни процедури
по повод и във връзка с тези мои официални искания за разследване на визираните престъпления.

--- *** ---
ВТОРО :
            Господин Главен Прокурор Цацаров,
            Чрез точно възпроизвеждане обръщам Вашето внимание върху началната част на един официален текст, публикуван в българските медии, който текст има характера на официално изявление на Министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов,
за когото (пак в медиите) официално е лансирана тезата, че е
Ваш личен приятел,
институционален интронизатор и
ченгеджийско-мафиотски господар.

Цветанов: Хора от бившата ДС са разграбвали парите на спестителите през 1996/97

Виновниците са банкери,
имащи връзка с тайните служби преди 1989 г.
Публикувано: 24 ян. 2013, 14:39 | Обновено: 24 ян. 2013, 14:39
            Според министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов чрез банките в началото на прехода много от хората, свързани с бившата Държавна сигурност са изиграли активна роля в разграбването на парите на българските спестители с функционирането на банковия сектор в най-тежкия период на банковата система в годините на преход – 1995 - 1996 г. (... ... ... ... ... ... )“ БЛИЦ, vipnovini.bg

***
            От визирания текст е видно, господин Главен Прокурор,
            че изявлението и твърдението на Министъра на вътрешните работи, вероятно съвсем не случайно, е било направено един месец след Вашето назначаване.
            Поне на мен не ми е известно Вие да сте официално сезиран или самосезиран по повод и във връзка с визираното официално изявително твърдение на Министъра и не ми е известно в системата на Прокуратурата да са предприети предвидените в закона процедури.
            Също така на мен не ми е известно „Откога точно визираните факти са били станали известни на Министър Цветанов, и по-точно ако това му е било стнало известно сравнително отдавна, защо досега (А И СЕГА!!!) официално не е сезирал Прокуратурата и не е поискал да бъдат извършени съответните законови следствени и съдебни действия?“.

            Дължа да Ви уведомя, че така посочените „неизвестности“ предизвикват у мен
            КАКТО СЪОБРАЖЕНИЕТО, че не е изключено и е напълно възможно Министър Цветанов да е знаел за визираните престъпления твърде отдавна, и че ако това е така, то с досегашното си мълчание той не само е нарушил както Конституцията, така и Наказателния кодекс, но и фактически се е превърнал в съучастник като укривател на престъпниците,
            ТАКА И СЪОБРАЖЕНИЕТО, че не е изключено визираното медийно (но не и официално прокурорско-процедурно!!!) изявление да има единствено характера на шантаж и рекет към престъпниците, за да бъдат мотивирани да се откупят за досегашното и бъдещото министерско прикритие на техните престъпления.

            Тъй като, така или иначе, с посоченото негово официално медийно изявление Министър Цветанов все пак в определена степен и проявна публична форма фактически е встъпил като „високоавторитетно доказателствено средствоза визираната престъпна дейност
изрично, ясно и категорично настоявам пред Вас
да разпоредите той да бъде разпитан и
да предостави на Прокуратурата визираните от него доказателства,
както и,
да бъде подведен под наказателна отговорност
заради това, че досега, от момента на узнаването на фактите, е мълчал и е прикривал престъпниците,
а също така и заради това, че с визираното си медийно, но не и следствено-процедурно изявление е извършил рекет върху престъпниците, а не се е погрижил те да понесат наказателна и репараторна отговорност!

--- *** ---
ТРЕТО:
            Господин Главен Прокурор Цацаров,
            Тук приложено Ви представям седем страници копия от така наречените „Спестовни книжки“ на две мои близки лица,
от които документи е видно, че
точно през визирания период на престъпно банково разграбване
тези две лица да имали високоцифрени спестовни влогове,
от които впоследствие не е било останало абсолютно нищо.

            Така, от приложените документи е видно, че:
            ►►►През 1972 г., на името на едното лице, което тогава е било на 13 (тринадесет)- годишна възраст, в един от клоновете на Държавната спестовна каса е била открита партида за т. нар.  жилищен влог” и е била издадена съответната  Спестовна книжка”, удостоверяваща посочения факт.
            ►►►От тази „Спестовна книжка” е видно, че през 1988-1989 г. величината на предоставената на държавата парична сума е била точно толкова, колкото по онова време е струвало едно средно по обем самостоятелно жилище.
            ►►►За сведение тук и сега посочвам, че:
            ***по онова време на това лице не му е било предоставено каквото и да е жилище и държавата не е била изпълнила обещанието и задължението си, за изпълнението на което е била получила визираната висока за онова време (включително и в доларово измерение) парична сума;
            ***както по онова време, така и след това, това лице не е имало и днес няма собствено жилище, никога не е било наемател на държавно жилище и фактически винаги е живело при условията на изключително скъпоструващия т. нар. „свободен наем”;
            ***ако по онова време държавата е била изпълнила задължението си, това лице никога не е щяло да има жилищните, битовите и житейските затруднения и драматични проблеми, които е имало в продължение на много години - фактически през целия си живот;
            ***за сведение – едно такова жилище днес струва около 120 000 (сто и двадесет хиляди) левове или около 60 000 (шейсет хиляди) евро.
            ***от тази „Спестовна книжка” е видно, че преди повече от 40 (четиредесет) години, това лице е било предоставило на държавата една изключително висока за своето време парична сума,
            срещу което тя (държавата) е била поела задължението да му предостави жилище;
            което задължение за българската държава е произтичало и продължава да произтича и да бъде официално обезпечено и гарантирано от правовия характер на българската държава, от задължителните за българската държава принципи и норми на Правото и от подчинените на Правото ангажименти на българската държава с голямото множество европейски и световни политически, военни, икономическо-финансови и други организации и формирования;
            видно е, също така, че до днес, ВЕЧЕ ПОВЕЧЕ ОТ 40 ГОДИНИ, българската държава все още не е изпълнила това поето от нея задължение, не е предоставила никакво жилище и не е върнала парите, които е получила, за да предостави договорираното жилище.

--- *** ---
ЧЕТВЪРТО:
            За какво, всъщност, става въпрос?
            Първо, преди повече от 40 (четиредесет) години,
            позовавайки се и основавайки се на съответната норма, съществуваща в съответния Закон,
            без да знае, че тази норма е била предумишлено и сравнително виртуозно създадена от държавата с престъпна измамническо-грабителска цел,
            това лице е било предоставило на българската държава една изключително висока за своето време сума български пари,
            които пари по онова време, поне в продължение на 20 (двадесет) години, официално са имали напълно равнозначна доларова съизмерителна (съпоставителна) стойност.

            Второ, на 05 май 2000 г., в бр.37 на „Държавен вестник” е бил обнароднаван приетият от българския Парламент
            Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен”, съгласно императивната сила на който е прието и постановено, че:
            ***през периода от 09 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. българската държава е функционирала в условията на престъпен комунистически режим на държавно управление;
            ***през същия  времеви период е била престъпна и дейността на функциониращата като организационна структура Българска комунистическа партия и нейния „ударен юмрук“ – Държавна сигурност.

            В частност, както съгласно смисъла на така посочения Закон, така и съгласно смисъла на фактите, които са визирани в настоящия казус,
            през въпросния времеви период, при условията на изключително опасен престъпен предумисъл,
            официалната българска държавна власт е била създавала законови правила, които самата тя не е била имала абсолютно никакво намерение да спазва и реално не е спазвала,
            но които законови правила властта е използувала за съзнателно престъпно нарушаване на основните човешки права и свободи и за ограбване на собствеността на българските граждани.

            В частност, от визираната ситуация е видно, че през периода от
            29 март 1972 г. до 10 ноември 1989 г. законово признатата за престъпна българска държава е използувала метода на заложената в закона измама,
            чрез който метод, обещавейки на визираното лице да му даде жилище, държавата е получила визираната в документацията сума пари,
            след което не само не е била предоставила обещаното жилище, но и не е върнала взетите пари.

            Трето, би трябвало да е ноторно известно на българската прокуратура обстоятелството (или фактът), че не друг, а именно вторият по ред посткомунистически български премиер Димитър Попов  
            (премиер от 20. 12. 1990 до 7. 11. 1991)
            бе този, който официално бе заявил в медиите
            (виж.: Димитър Попов, Вместо средна класа създадохме олигархия, Кафене.нет 27.10.2008 г., http://www.kafene.net/news.html;
            виж: Епохални времена-бг.ком 27.10.2008, http://www.epochtimes-bg.com/2008-03/2008-10-27_12.html),
            че само за 8 (осем) месеци, през периода от 3 февруари 1990 г. до 22 септември 1990 г.,
            по време на управлението на комунистическо-социалистическото правителство на Андрей Луканов,
            от държавната хазна са били изчезнали 2 (два) милиарди долари,
            коита са били раздадени от Правителството на приближени и верни на БКП, БСП и ДС физически лица и частни фирми, които физически лица и фирми са използували тези пари, за да се формират като плутокрация (гальовно-евфемистично назовавана олигархия), която управлява страната оттогава и до днес.

            В частност, от изявлението на въпросния Премиер е видно, че парите, които по онова време са се намирали в банковата институция Държавна спестовна каса, която е била съставна част на т.нар. „държавна хазна”, по силата на престъпната управленска воля на Правителството, са били взети оттам, за да бъдат предоставени на формиращата се плутокрация, встъпваща на обществено-политическата сцена като нов тип престъпен комунистическо-ченгеджийски елит.

            В частност, от изявлението на въпросния Премиер е видно, че парите, които визираното лице е било подмамено да предостави в Държавна спестовна каса,  са били взети от него съвсем не  за да му бъде предоставено обещаното жилище, а за да бъдат предоставени на престъпния  комунистически и посткомунистически елит.

            В частност, от изявлението на въпросния Премиер е видно също, че това е било станало именно по времето на т.нар. „посткомунистически период” от 3 февруари 1990 г. до 22 септември 1990 г., когато управлението на българската държава е било осъществявано от новопоявилата се на политическата и държавноуправленската сцена т.нар. „Българска социалистическа партия - която, всъщност, е имала статуса не само на фактически трансмутационен продукт на една от структурите на комунистическата Империя на Злото, но и статуса на юридически приемник и наследник на престъпната Българската комунистическа партия.

            Четвърто, Въпросният Премиер (Димитър Попов), разбира се, е бил „пропуснал” да отбележи два изключително съществени факти:
            както че ръководеното от него Правителство, така и че всички следващи правителства не са били взели и предприели каквито и да са държавнически (властови) мерки, за да бъдат преследвани престъпниците и за да бъдат върнати в държавната хазна ограбените пари;
            така и че всичките тези т.нар. „посткомунистически Правителства” изключително активно са участвували в изготвянето на текстовете на приетия от Парламента противоправен (и противоконституционен) Закон, и най-вече на приетия с Постановление на Министерския съвет „Правилник за прилагане на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове.

            Пето, проблемата е в това, че специфичността на тук описания юридически казус се състои в обстоятелството, че принципите и текстовете на въпросния Закон и на въпросния Правилник имат точно същия престъпен характер и цели, каквито са били и характерът и целите на действуващото в същата сфера законодателство по времето на престъпния комунистически режим, а именно:
            да бъде осъществено камуфлажно правоподобно законово скриване на факта на престъпното ограбване на парите на влогопритежателите и да не бъде дадена никаква реална възможност на ограбените както да осъзнаят същността на ситуацията, така и да защитят нарушените си права и интереси.

            Проблемата е също в това, че принципите и текстовете на въпросния  Закон и на въпросния Правилник се намират в драстично противоречие с принципите и нормите на Международните и Европейските правни нормативни и договорни актове, както и с тези на българската Конституция.

            Проблемата е и в това, че именно по времето, когато престъпният комунистически елит вече е бил започнал интензивно да изгражда капитализъм за себе си, чрез принципите и текстовете на множество законови норми, включително и чрез текстовете на въпросния Закон и на въпросния Правилник, той е бил продължил интензивно да налага за населението комунизъм и комунистически тип отношения.

            Така, чрез тези именно законови (но противоречащи на Правото!) норми българският влогопритежател и неговите пари биват принудително закрепостявани към чисто комунистическата идея и практика за придобиване на жилище изключително чрез неговото предоставяне от държавата или чрез благоволението на държавата,
            и по този начин влогопритежателят е лишен от правото и от възможността свободно да оперира с парите си и да ги използува както за реално участие в свободния жилищен пазар, така и за техното реално адекватно използуване за други цели
            (след осъзнаването, че посочените установени от държавата нормативни правила всъщност са виртуозно заложен от държавата капан за ограбване на влогопритежателите).

--- *** ---
ПЕТО:
            Специфичността на преблемите, визирани в тук изложения юридически казус, се състои и в обстоятелството, че КАКТО ДОСЕГА, ТАКА И СЕГА (ПОНАСТОЯЩЕМ) УПРАВЛЯВАЩОТО ПРАВИТЕЛСТВО
            С ПОЧТИ ТРИ ЧЕТВЪРТИ ВЕКОВНА криминогенна рецидивистка упоритост
            продължава грабителската политика на престъпното комунистическо правителство.

            Тази престъпна рецидивна стратетия, впрочем, е била недвусмислено демонстрирана лично от Премиера на предишното Правителство, и това е било станало в българския Парламент.
            Така, по време на редовния  петъчен парламентарен контрол, проведен на 03 октомври 2008 г., отговаряйки на питането на депутата Минчо Христов относно политиката на Правителството за решаването на все още нерешените проблеми на българските граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове,
            българският Премиер (син и внук на една от най-зловещите престъпни комунистически фамилии) заяви, че:
            а)компенсирането ще се осъществява съобразно съществуващите нормативни документи и финансовите възможности на страната”;
            При което в съответствие с половинвековната комунистическа практика с нагла престъпна откровеност е употребил чисто комунистическото понятие „нормативни документи”, а не „нормативни актове”;
            и, освен това, е „пропуснал” да уточни, че както съдържанието на „нормативните документи”, така и съдържанието на „финансовите възможности” на страната досега са били определяни именно от същите онези престъпни комунисти и ченгета, които, за да обезпечат своето трансмутиране в мафиотска плутокрация, са ограбили намиращите се в държавната хазна пари - където, в частност, са се намирали и парите на влогопритежателите;
            б) компенсацията на влогопритежателите ще се изплаща само при условие, че те днес - половин век след влагането на парите си, участвуват в покупката на готово жилище или при започването на изграждане на жилище;
            При което е „пропуснал” да уточни, че
            чрез тази установена престъпна система на компенсиране на ограбените влогопритежатели фактически е нарушена суверенната собственическа воля на собственика на парите,
            и най-вече волята на собственика да използува собствените си пари по свое собствено динамично усмотрение;
            с което, впрочем, чрез алхимията на престъпното комунистическо законодателство собственикът на парите
            които още преди половин век са били вложени в държавната банкова институция, фактически както тогава, така и днес –
            е превърнат в несобственик и
        е третиран именно като несобственик
        и като носител на крепостни или робски задължения.

--- *** ---
ШЕСТО:
            Несъмнено ноторно известен на Прокуратурата е фактът
            (официално признат преди време и от самия Председател на Върховния Административен съд),
            че прокурорите и съдиите са агентурни лица, които са внедрени в съдебната система от бизнеса (тоест - Мафията) и от специалните служби
            (които, освен това, се преструват, че не знаят за съществуването на този факт).

            В този именно смисъл, обръщайки се към сезирания с настоящето наше изявление искане за разследване
            ние не храним абсолютно никакви илюзии относно изхода на тази процедура,
         тъй като ни е пределно ясно, че всички български прокурори и всички български съдии са свързани с правото точно толкова, колкото и проститутките са свързани с морала и нравствените ценности;
         и че може би моралът на проститутките е много по-висок, отколкото този на българските прокурори и българските съдии.

            Несъмнено ноторно известен на съда  е и фактът, че
            минимум „80 % от депутатите служат на корпоративни интереси” (т. е. – на Мафията) и че
            минимум 50% от гласуваните от досегашните парламенти и от сегашния парламент актове са нелегитимни (тоест – НИЩОЖНИ) поради липса на кворум
            Виж: „Държавата – това е фарс”, 03 ноември 2008 г., http://kaily.dir.bg/_wm/diary/diary.php?did=440113&df=46&dflid=3, нюзклуб.бг 04 ноември 2008 г., http://news.club.bg/193674.html).

            Несъмнено ноторно известен на прокуратурата е и фактът, че точно по същото време (03 ноември 2008 г.‼!) е бил подготвен окончателният проект за гласуването и приемането на противоправен и противоконституционен нормативен акт,
            съгласно който право на компенсация ще имат само онези влогопритежатели на жилищноспестовни влогове,
            всичкото имущество на които е по-малко от 40 хиляди лева,
            при това само ако в предстоящата една година придобият или започнат да строят жилище, при което т.нар. „лихвоточка” ще бъде в размер на 6 (шест) стотинки
            (Виж: лекс.бг 03 ноември 2008 г., http://lex.bg/bg/news/view/24669).
         От всичко това е видно, че управляващият в България от 10 ноември 1989 г. до днес мафиотски неокомунистически политически режим е трансмутация на престъпния класически комунистически режим.

--- *** ---
СЕДМО:
            Господин Главен Прокурор Цацаров,
            Тъй като ми е пределно ясно, че В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ВЕЧЕ ЧЕТВЪРТ ВЕК ПРЕСТЪПНАТА ПРАКТИКА НА ПРОКУРАТУРАТА СЕ СВЕЖДА ДО ТОВА ВСИЧКИ ИСКАНИЯ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА БИВШИТЕ И НА СЕГАШНИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ И НА ТЕХНИТЕ ГОСПОДАРИ ОТ МАФИЯТА ДА БЪДАТ ПРЕПРАЩАНИ
            не в Националната следствена служба, която именно е компетентна да извършва разследванията,
            А В ПОЛИЦИЯТА, КЪДЕТО НА НАХЪСАНИТЕ НИСКОПОСТАВЕНИ ДЪРЖАВНИ СЛУГИ НА МАФИЯТА Е ВЪЗЛОЖЕНО ДА ПРИЛОЖАТ ШИРОК НАБОР ОТ ШАНТАЖНИ МЕРОПРИЯТИЯ, ЦЕЛТА НА КОИТО Е ЖАЛВАЩИТЕ СЕ ЛИЦА ДА БЪДАТ СПЛАШЕНИ И ПРИНУДЕНИ ДА СЕ ОТКАЖАТ ОТ ПРЕТЕНЦИИТЕ СИ,
            С НАСТОЯЩИТЕ МОИ РЕДОВЕ ДЕКЛАРИРАМ, ЧЕ Полицията не е компетентна да извършва разследвания по тук изложения казус,
            И че ако Полицията има претенции към некого за изясняване на тук изложените факти, не ме потърси мен, ако иска нека и да ме арестува, НО НЯМА ПРАВОТО ДА ТОРМОЗИ ТУК ВИЗИРАНИТЕ ДВЕ ЛИЦА,
            Разпитването на които може да бъде легитимно само ако е извършено от Националната следствена служба и то само след като тази служба преди това е разпитала престъпниците и е образувала следствено дело срещу престъпниците.

            Господин Главен Прокурор Цацаров,
            Надявам се да Ви е превъзходно известно, че аз, пишейки тези редове до Вас, съвсем не съм наивник и го правя съвсем не от наивност;
            но все пак, макар и да изглежда наивно, бих искал да видя, че сте постъпил така, както повелява Правото. 
15 Февруари 2013 г.                                                           Янко Н. Янков

Няма коментари:

Публикуване на коментар