Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права
Associate Professor, Doctor of Law,
European University,
Prizren Law Faculty, Prizren, Kosovo;
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок
4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web sites:
===========================================================
22 Ноември 2012 г.
Всички карти на
масата и отговорност
за престъпленията
на
Специалните
държавни служби,
на Прокуратурата,
на Съда, на Правителството
и на другите
държавни институции! – 523
Този текст е публикуван в Интернет на следния електронен
адрес:
До г-н Бойко Найденов –
временно изпълняващ
длъжността Главен прокурор на България,
Съдебна палата, бул. „Витоша” № 2, 1000 София
Към: рег. №14281/25.09.2006
Към: рег. №14281/2006 - 19.09.2011
(„Всички карти на масата и
отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, ... № 27“)
Към: рег. №15132/2006, VІ - 17.10.2011
(„Всички карти на масата и
отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, ... № 56“)
Към: рег. №15132 / 2006, VІ –
31.08.2012
(Копие от документацията, пратена
до Международния наказателен съд, офис на Прокурора, Хага, Холандия)
---
*** ---
Господин Бойко Найденов,
Както много добре Ви е известно, от
момента на освобождаването ми от затвора на 31 Октомври 1989 г. ДО ДНЕС не съм
спирал да настоявам да бъде потърсена наказателна и репараторна отговорност от
всички престъпни дейци,
ангажирани
по един или друг начин с ГЕНОЦИДНАТА СТРАТЕГИЯ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА И НА
ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА ВЛАСТ;
жертви
на която стратегия беха и продължават да са изключително голям брой български
граждани, противници на комунистическия режим,
сред
които бехме и продължаваме да сме
не само голямо
множество български граждани с българско етнонационално самосъзнание и
християнско вероизповедание (сред които съм и аз и членовeте на моето семейство и на
фамилията ми),
но и
повече от един милион и половина български граждани с турско етнонационално
самосъзнание и мюсюлманско вероизповедание (с които аз за първи път през живота
си се запознах именно в затвора, тъй като преди това не бех познавал нито един
такъв човек).
Както много добре Ви е известно, през изтеклия период от четвърт век нито един прокурор
не е предприемал и извършвал АДЕКВАТНО разследване на тази престъпна дейност,
С КОЕТО ФАКТИЧЕСКИ Е ВСТЪПИЛ КАТО СЪУЧАСТНИК ВЪВ ВИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНА ГЕНОЦИДНА
ДЕЙНОСТ.
Както много добре е известно и на
мен, и на мнозина като мен,
през същото това време лично Вие, г-н Бойко Найденов, сте изпълнявал определени
различни йерархични степени на прокурорска длъжност, но едва от неколко седмици
вече изпълнявате, макар и временно, длъжността Главен прокурор;
и както
много добре Ви е известно, по силата на това обстоятелство напълно естествено
на мен ми се налага, въпреки досегашната ми лична добронамереност към самия
Вас,
ПРЕДЕЛНО
ЯСНО ДА ПОИСКАМ ИЛИ „ДА ВИ ЗАСТАВЯ“
ИЛИ ДА
СЕ САМОДЕМАСКИРАТЕ КАКТО ВСИЧКИ ДОСЕГАШНИ ГЛАВНИ ПРОКУРОРИ,
ИЛИ ДА
УТВЪРДИТЕ ДОСЕГА ИЗГРАЖДАНИЯ СИ ИМИДЖ НА УВАЖАВАН ПРОФЕСИОНАЛИСТ.
***
Така, тук и сега за пореден път ще
възпроизведа текстове, които вече неколкократно са били предоставяни на
вниманието на досегашния Главен прокурор и най-вече на системата
на българската Прокуратура,
по които текстове досега не е
било предприето абсолютно нито едно адекватно фактосъобразно и правосъобразно
действие;
който факт, от своя страна,
несъмнено е категорично и недвусмислено доказателство
КАКТО ЗА ТОВА, ЧЕ че
изпълняващите прокурорска длъжност лица, които са се „занимавали“ или
забавлявали с тези текстове, всъщност, са долнопробни престъпни слуги на
престъпнците, които именно са виновни за визираните в тези текстове
престъпления,
ТАКА И ЗА ТОВА, ЧЕ САМАТА
ПРОКУРОРСКА СИСТЕМА, ВСЪЩНОСТ, Е НИСКОЙЕРАРХИЧЕН СТРУКТУРЕН КОМПОНЕНТ
НЕПОСРЕДСТВЕНО НА СПЕЦИАЛНИТЕ СЛЕЖБИ, А ОТТАМ - И НА СИСТЕМАТА НА БЪЛГАРСКИЯ
КЛАН НА РУСКАТА МАФИЯ И НА НЕЙНИТЕ ЧУЖДЕСТРАННИ ПАРТНЬОРИ.
---
--- ---
На 25
Септември 2006 г. надлежно съм регистрирал в офиса на Главния прокурор текст, който има Рег.
Вх. № 14281 / 25.09.2006 г., пълното същностно съдържание на който
е следното:
І.
$Използувайки личното си
познанство с някои от българските граждани с турски имена, с които през
80-те и 90-те години бяхме заедно в комунистическите затвори, от октомври
2005 г. до април 2006 г. организирах система на лични контакти с множество
други репресирани от комунистическата власт български граждани, на които не
само лично подготвих, но и лично депозирах и регистрирах в канцеларията на
Главния прокурор текстовете на исканията за търсене на наказателна
отговорност от:
а)
всички висши и обикновени служители на комунистическата българска държава,
които лично са участвували в престъпния механизъм, в резултат на който
легитимните права на име, презиме и фамилия на съответния жалбоподател
(тъжител) и неговите близки са били сменени с други;
б)
всички агенти и офицери на Държавна сигурност, както и всички сътрудници и
служители на милицията и армията, които са участвували и са дали своя принос за
абсолютно противозаконното третиране и фактическо репресиране на жалбоподателя
и неговите близки;
в)
всички следователи, прокурори и съдии, които, действувайки като такива са
пренебрегвали фактите и законите и в пълно противоречие с тях са дали своя
принос за противозаконното осъждане и задържаве в затворите и концлагерите на
жалбоподателя и неговите близки;
г)
всички ангажирани с българската политическа и държавна власт след политическите
промени от 1990 г. конкретни лица, които са действували като съучастници на
комунистическите престъпници и са използували новите политически и властнически
механизми и възможности, за да пречат и да не позволяват да бъде потърсена
наказателна отговорност от онези, които са виновни за извършените по отношение
на жалбоподателя и неговите близки противозаконни посегателства и репресии.
ІІ.
Държа изрично и
ясно да отбележа, че в текста на всеки жалбоподател (тъжител) изрично и ясно
съществува заявлението, че той не търси отмъщение, а търси справедливост;
при това длъжен съм изрично и ясно да отбележа и факта, че абсолютно
всеки жалбоподател бе напълно искрен в това отношение.
Длъжен съм, също
така, предварително да уточня, че така посочената по-горе дейност съм извършил както
в качеството ми на Председател на Съюза на юристите-демократи в България
и Председател на Управителния съвет на Базасния институт за проучване и
защита на човешките права, така и преди всичко като
български гражданин и професор по право, изхождащ от представата за моя
граждански и професионален дълг.
ІІІ.
По същество става
въпрос за множество регистрирани в канцеларията на Главния прокурор искания
за извършване на разследвания на престъпленията, извършени от служители
на българската държава и преди всичко от Държавна сигурност и съдебната и
административната система по отношение на т. нар. „български турци”,
репресирани през 80-те и 90-те години, чиито конкретни имена и
регистрационни номера на жалбите им не е необходимо да посочвам тук и сега,
тъй като вече съм ги предоставил на редица европейски и международни
политически и правозащитни институции и организации.
Тук и сега
поставям въпроса преди всичко за следното:
1.
Съвсем наскоро след регистрацията на исканията за извършване на разследвания на
посочените конкретни престъпления,
изключително голяма част от жалбоподателите (тъжителите) са били подложени
на специални оперативни мероприятия,
осъществени
съвместно и в пълен синхрон:
а) както
от вече работещите в структурата на мафията бивши агенти и служители на
Държавна сигурност;
б) така и от редица функционери
на паравоенни и параполитически/националистически партии и организации;
в) така и от съответните
военни прокурори и следователи, на които формално е било възложено извършването
на определени процесуални действия по изясняването на основателността на
съответните жалби;
2. Голяма част от жалбоподателите
(включително и тези, които живеят в Турция) са били изрично, ясно и категорично
заплашени с убийство както лично на самите тях, така и на членовете на техните
семейства,
при което им е
казано, че това няма да ги постигне само
при условие, че изрично оттеглят жалбата си или не протестират срещу
съответното Постановление, което ще бъде издадено, и смисълът на което ще бъде,
че искането им е неоснователно.
Ваши Превъзходителства,
ваши престъпни нискойерархични
(държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,
Настоявам да бъде
извършен специален прокурорски контрол върху всичките преписки,
образувани през посочения период и съдържащи посочените искания.
25 септември 2006 г. Янко Н. Янков“
---
--- ---
На 17
Септември 2011 г. надлежно съм регистрирал в офиса на Върховната касационна прокуратура
текст, който има Рег.Вх.№14281/06, 19.09.2011 г., същностното съдържание
на който се свежда до искането ми ДА ПОЛУЧА АДЕКВАТЕН ФАКТОСЪОБРАЗЕН И
ПРАВОСЪОБРАЗЕН ОТГОВОР на визирания по-горе мой текст, който е датиран и
надлежно регистриран на 25 Септември 2006 г.
---
--- ---
На 16
Октомври 2011 г. надлежно съм регистрирал в офиса на Върховната касационна прокуратура
текст, който има Рег.Вх.№15132/06, VІ, 17.10.2011 г., същностното
съдържание на който е следното:
„Приложено
представям текста на мои записки, посветени на темата „Има ли давност за Възродителният
процес?“.
Предварително,
ясно и изрично уточнявам, че
ВЪПРЕКИ
МОИТЕ МНОГОГОДИШНИ ОПИТИ ДА ПОЛУЧА ДОСТЪП ДО СЛЕДСТВЕНОТО И СЪДЕБНОТО
НАКАЗАТЕЛНО ДЕЛО, свързано с визираната тема,
ВЪПРЕКИ
ПРАВОТО МИ ДА ПОЛУЧА ТАКЪВ ДОСТЪП,
ПО
ВИНА НА ДЪРЖАВНИТЕ ПРОКУРОРСКИ И СЪДЕБНИ ОРГАНИ
В ПРЕСТЪПНО
НАРУШЕНИЕ НА ПРИНЦИПИТЕ И НОРМИТЕ НА ПРАВОТО,
ДО ДНЕС ТАКЪВ
ДОСТЪП ВЪОБЩЕ НЕ МИ Е ДАДЕН.
Т. нар. „Възродителен процес“ е наименование на проведената
през 70-те и 80-те години на ХХ век от бългаската комунистическа власт система от опити за
асимилация на българското мюсюлманско население (по-точно на
българските граждани с мюсюлманска верска принадлежност – етнически цигани,
помаци, татари и турци).
Мерките, включени
в механизма на провеждането на тази престъпна политическата стратегия на
българското комунистическо правителство, са се състояли в:
*принудителна
смяна на арабско-турските имена с български;
*ограничения
в използуването на майчиния език;
*насилствено
ограничаване на традиционните обичаи и ритуали и изповядването на религията.
Впрочем, в
литуратурата се сочи, че балканските съседи на България и особено Югославия,
Турция и Гърция отдавна имат аналогична геноцидна последователна и брутална
политика към чуждите народностни групи, които са били останали върху тяхната
територия след разпада на Османската империя, като тези хора са били
депортирани, разменяни, прогонвани и унищожавани или е бил постиган подобен
резултат след серия от десетилетни репресии и ограничения.
В литературата се
сочи, че такава е съдбата на турското малцинство в гръцката Беломорска Тракия,
на гръцкото малцинство в турската Мала Азия и Одринска Тракия, на арменското
малцинство в Турция, на албанското и влашкото малцинство в Гърция, на
българското мнозинство в Беломорието и в Егейска и Вардарска Македония и
Одринска Тракия. Сочи се също така, че от времето на Балканските войни до
времето на т.нар. „Разведряване“ визираните балкански държави са били
направили всичко възможно, за да се хомогенизират и да приключат във възможната
степен този процес.
В литературата се
сочи, също така, че до 1944 г. България, макар да не е била абсолютно чужда на
тези балкански политики, се е интересувала повече от сънароднците си в
Беломорието и Македония, отколкото от единството на нацията вътре в страната. В
литературата се приема, че причините за
това са обективни и се състоят в това, че от припокриващите се национални
землища на Балканите българското землище в най-голяма степен е било включено в
съседни държави, а българскита държава в доста по-малка степен е била включвала
чужди национални землища.
В литературата се отбелязва,
че след
1944 г. през по-голямата част от управлението си комунистическата паритя е била
провеждала напълно шизофренично непоследователна
политика
към македонските
българи, каракачаните, циганите християни и др.,
но най-вече към
най-чувствителния компонент - българските мюсюлмани;
като тази политика
„се е мятала“:
от възмутителни
брутални репресии, насилствена асимилация и параноична подозрителност
до предоставяне на
привилегии, мащабно създаване на тюркоезична интелигенция и управленски кадри
във всички ешелони, със специални квоти в учебните заведения и
партийно-държавния апарат, издаване на масова периодична преса на турски език,
както и предавания на новини на турски език по националната телевизия,
поставяне на театрални постановки на турски и пр., които процеси са били
съпроводени със задължително връщане на турско-арабските имена и сегрегиращо
облекло, отделяне на осезаема част от държавния бюджет за благоустрояване,
развитие и индустриализация и инвестиции в т. нар. „смесени райони“ за сметка на останалите райони, предоставяне на
високи детски надбавки и други социални привилегии на многодетните мюсюлмански
семейства.
Сочи се, също
така, че всичко това е било правено поради икономически, политически и социални
причини:
икономическите причини са включвали намеренията на комунистическата партия и
правителство за извършване на тотална колективизация в селското стопанство и
индустриализация на икономиката;
политическите причини са включвали
съображенията, свързани от една страна със стратегията на българските специални
служби да се противопоставят на „империалистическите“
домогвания на Турция към разширяване на нейните граници за сметка на български
територии, населени с турско етническо малцинство; а от друга страна - със
стремежа на българските служби да имат подготвени свои управленски кадри, които
да проникват в Турция и да работят за реализирането на една бъдеща утопична „социалистическа революция“ в Турция;
социалните пречини са включвали
съображенията за намиране на аргументи за оправдаване на реалната скрита
сегрегационна стратегия, насочена към обезпечаване на лошо образование и
затваряне на общността.
В литературата се
отбелязва:
*че не е напълно
ясно дали комунистическият режим в България наистина е считал, че в стратегически
план е в състояние до края на века да догони развитието на другите балкански държави в
осъществяването на концепцията за чиста нация;
*че не е напълно
ясно дали комунистическият режим просто е изпълнявал исканията на СССР за
провеждане на поредния социален и етнически експеримент относно интегрирането
на етносите;
*че не е напълно
ясно дали комунистическият режим просто се е стремял към разединяване на
нацията чрез изсипване на репресии върху една част от нея, за да респектира и
увлече останалата част и така да отклони вниманието от същинските причини за
предстоящия икономическия крах.
В литературата се
подчертава, че
същността
на визирания процес се е изразявала в извършено от държавата отнемане на
основни индивидуални и групови човешки права, като правото на самоопределение
и свобода
на вероизповедението.
Впрочем, самото понятие „възродителен процес“ е било
въведено от кръга около Людмила Живкова.
След смъртта й
обаче кръгът около нея е разбит, най-близките й сътрудници са запратени в затвора
по скалъпени процеси
(с двама
от тях – Кръстю Мутафчиев и Емил Александров – бяхме заедно в
затвора),
а разработената
програма за широка автономия на турскоезичния етнос е била заменена с
диаметрално противоположната концепция за „радикално
решаване на проблема“ чрез „Голямата екскурзия“.
Интимната идея на
това може би най-мащабно активно мероприятие на част от върхушката на КДС (в
синхрон с КГБ) обаче е била
тотално компрометиране на Тодор Живков
и най-верното му обкръжение. За целта Държавна
сигурност организира няколко кървави атентати, активира и агентурата си
сред турците, която оглавява „съпротивително движение“.
Така за първи път то е било
използувано като общо название на предстоящи
асимилационни политически действия на среща на Политбюро на ЦК на БКП,
проведена на 18 Януари 1985 г.
Приема се, че това
понятие се корени в официалната доктрина, че всички турци, които живеят върху
територията на България, всъщност са наследници на българи, които са били
насилствено ислямизирани по време на управлението на Османската империя и „във вените им тече българска кръв“; което,
дори и да е вярно от антропологическа гледна точка, с нищо не оправдава
отвратителните насилия над съвестта и физическия тормоз над туркоезичните
български граждани.
Освен
насилствената смяна на имената конкретно реализираните мерки по осъществяването
на тази политика на комунистическата държавна власт включват и
серия
забрани и ограничения, засягащи основни права:
*забранява се
употребата на турски език;
*драстично се
ограничава практикуването на исляма и посещението на джамии;
*традиционните
мюсюлмански погребални ритуали са заменени със „социалистически“;
*стриктно се
прилага забраната за обрязването на мюсюлманските момчета;
*забранява се
носенето на традиционното облекло от представителите на мюсюлманската общност,
особено на шалвари от жените.
Една от
най-съществените последици от въдворяването на стратегията на т.
нар. „Възродителен процес“ е проведената през 1989 г. т.
нар. „Голяма екскурзия“, при която около 360 хиляди души се изселват в
Турция, след което около половината от тях се завръщат обратно в България.
След извършените
през 1989-1990 г. т. нар. „политически промени“
през
1991 г. Прокуратурата предявила обвинения срещу Тодор Живков, Димитър
Стоянов, Петър Младенов, Георги Атанасов и Пенчо Кубадински,
като първоначалният състав на обвинението е
чл.162, ал.1 от Наказателния кодекс и се отнася до проповядване и подбуждане на
расова и религиозна вражда;
през
1993 г. обвинението е заменено с ново, формулирано като „престъпление по
служба“.
После, през
следващите години делото е разделено на пет отделни дела.
През февруари 1995 г. Военната колегия на
Върховния съд при едно от поредните връщания на делото за доразглеждане
издава изрично указание
да
бъдат разпитани всички лица, които имат отношение към репресиите през периода
1984-1989 г.,
което значително
забавя и затруднява по-нататъшните следствени действия.
В
края на 1997 обвинителен акт все пак е внесен,
но след няколко
месеци състав на Върховния касационен
съд връща делото за доразследване
с
аргумента, че не е изпълнено указанието за разпитване на всички лица.
Междувременно Тодор Живков и Димитър Стоянов отпадат като обвиняеми поради смъртта им.
През
1998 г. делото е прехвърлено от Прокуратурата на въоръжените сили към Софийска
военноокръжна прокуратура поради промяна в Наказателно-процесуалния
кодекс.
В
началото на 2007 г. има изказвания от прокуратурата, че делото може да бъде
прекратено поради изтичане на давност.
На 25 януари
2005 г. бе съобщено, че след изслушването в парламентарната зала на
заместник-главния прокурор Валери Първанов е станало ясно, че съществува
възможност делото за Възродителния процес да бъде прекратено поради изтичане на
давностния срок за преследване на виновните лица.
Делото е било
заведено през 1991 г. „за престъпление против националното
равенство“ (така съобщава Мediapool, но по- вероятно е било заради „подбуждане
на етническа и расова омраза“),
но
три години по-късно същият прокурор Първанов преценява, че няма подобно
престъпление, и снема обвинението.
При
възобновяване на делото основен обвиняем се оказва само Димитър Стоянов:
*за
превишаване власт и права;
*за
подбуждане на свои служители;
*за
„несвойствени“ деяния (погроми, извънредно положение); и
*за
задържане на граждани без правни основания; Тодор Живков и Георги Атанасов са
били обвинени само в подбудителство.
Но и
това дело е спряно, след като председателят на военната колегия на Върховния
съд Николай Чирипов го връща с указание да се издирят и
разпитат всички пострадали.
Пред
парламентаристите прокурорът Първанов
обяснява, че
„три
пъти било пращано такова искане до Турция, но и досега не били издирени и
разпитани 126 души от пострадалите“.
И в резултат
именно на това обстоятелство делото не може да стигне до съдебната зала.
Информационната
агенция Mediapool цитира независими магистрати, които твърдят, че
вторият
обвинителен акт, написан от прокурора Първанов е бил написан така, че
задължително да гарантира сигурни оправдателни присъди на обвиняемите, тъй като
са им били вменени престъпления, които те наистина не са били извършили и въобще
не са им били предявени обвинения за действително извършените от тях
престъпления.
В контекста на
това събитие един журналист сравни ситуацията със ситуацията, съдържаща се в
един виц:
при условията на „пълна
равнопоставеност“ трима кандидати се явяват на изпит за научни
изследователи в Института по история при БАН.
На първия, който
бил син на Директора на Института, бил зададен въпросът: „Коя поред е била Втората световна
война?“;
на втория, който
въобще не е бил известен на Комисията, бил поставен въпросът: „Посочете
броя на загиналите в нея?“;
а на третия било
поставено искането: „Избройте поименно всички, които са загинали
в нея!“.
Тъй като
пострадалите от т.нар. Възродителен процес вероятно са повече от един милион
български граждани,
то очевидно е, че
отправеното изискване всичките те да бъдат разпитани е направено провокационно,
за да бъде обезпечен резултат или ефект те никога да не бъдат разпитани
И ТОВА
ОБСТОЯТЕЛСТВО ДА ДАДЕ ВЪЗМОЖНОСТ НА ПРОКУРАТУРАТА И НА СЪДА ДА НАМЕРИ
ПРОЦЕСУАЛЕН „ДЕФЕКТ“ И ДА ОБЕЗПЕЧИ ПЪЛНА БЕЗОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ.
Освен
това очевидно е, че аргументът, че трябва да бъдат разпитани 126 души
пострадали не е от най-убедителните за спирането на делото, тъй като …
на толкова души
винаги може да бъде платена удовлетворяваща ги сума пари, която да ги мотивира
никога да не се явяват за разпит.
Има, обаче, още нещо,
което е изключително важно:
неотдавна
високоотговорни представители на МВР официално заявиха, че
ПО ВРЕМЕ НА ТАКА
ВИЗИРАНИЯ ПРЕСТЪПЕН ПРОЦЕС НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ВЛАСТ И
ОСОБЕНО ПО ВРЕМЕТО
НА ПРОГОНВАНЕТО НА ТЕЗИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ В СЪСЕДНА ТУРЦИЯ,
КОМУНИСТИЧЕСКАТА
ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ Е БИЛА ИЗВЪРШИЛА ПОРЕДНОТО СИ ПРЕСТЪНО ДЕЯНИЕ, КАТО Е
ШАНТАЖИРАЛА И ПРИНУДИТЕЛНО ВЕРБУВАЛА ПОВЕЧЕ ОТ
300 000 (ТРИСТА ХИЛЯДИ) ДУШИ,
НА КОИТО,
ВСЪЩНОСТ, НЕ Е ВЪЗЛОЖИЛА И ВЪОБЩЕ НЕ Е БИЛА ИМАЛА НИКАКВО НАМЕРЕНИЕ ДА ВЪЗЛАГА
ИЗВЪРШВАНЕТО НА КАКВИТО И ДА СА ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ,
А Е БИЛА НАПРАВИЛА
ТОВА,
ЗА ДА МОЖЕ
ПО-КЪСНО ДА ОСЪЩЕСТВИ НОВ ШАНТАЖ ВЪРХУ ТЕЗИ ХОРА И
ДА ГИ ПРИНУДИ ДА
СЕ ОТКАЖАТ ОТ ТЪРСЕНЕТО НА РЕПАРАТОРНА И НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА,
КОИТО СА ИЗВЪРШЕНИ ПРОТИВ ТЯХ И ПРОТИВ ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВАТА ИМ.
В КОНТЕКСТА НА
ТОВА ТУС И СЕГА ПРЕДЯВЯВАМ ИСКАНЕТО
ПРОКУРАТУРАТА ДА
ИЗВЪРШИ ПЪЛНА ОФИЦИАЛНА СПРАВКА
ДАЛИ ВСИЧКИТЕ
ОНЕЗИ 126 ДУШИ, ЗАРАДИ КОИТО СЪДЕБНОТО ДЕЛО ОБЕЗПЕЧАВА БЕЗОТГОВОРНОСТ ЗА
ПРЕСТЪПНИЦИТЕ,
ВСЪЩНОСТ НЕ СА
СРЕД СПИСЪЦИТЕ НА ОНЕЗИ ИМЕННО, КОИТО НЕПОСРЕДСТВЕНО ПРЕДИ „ГОЛЯМАТА ЕКСКУРЗИЯ
ДО ТУРЦИЯ“
СА БИЛИ
ШАНТАЖИРАНИ И ВЕРБУВАНИ
ИМЕННО ЗА ДА МОГАТ
СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ В ЕДИН ПО-КЪСЕН ПЕРИОД ОТНОВО ДА ГИ ШАНТАЖИРАТ
И ТАКА, В СЛУЧАЯ С
ВИЗИРАНОТО ДЕЛО,
ДА ОБЕЗПЕЧАТ
ПРОЦЕСУАЛНА АРГУМЕНТАЦИЯ,
ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА
БЕЗОТГОВОРНОСТТА НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ.
Има, разбира се, и
още нещо, което е изключително съществено.
Става дума за
това,
дали
лицата – следователи, прокурори и съдии
- които са извършвали официални служебни действия по процедурата на това
дело,
всъщност, са били
свързани (като агенти или служители) с комунистическата Държавна сигурност,
която именно е
извършвала визираната престъпна дейност.
Става дума, също
така, за това,
дали
лицата – следователи, прокурори и съдии
- които са извършвали официални служебни действия по процедурата на това
дело,
всъщност, са били
деца или други роднини
които са се били
възползували от облагите на своите родители или роднини,
които облаги те са
били получили по повод и във връзка с извършваните от тях престъпления,
включително и по
визираното дело.
Тъй като познавам
лично визирания Николай Чирипов, с когото сме състуденти и сме следвани в един
и същ курс на юридическия факултет,
и тъй като много
добре зная, че той е син от семейство на видни комунистически функционери и се
е възползувал от облагите, които неговото семейство е получавало от престъпната
комунистическа система,
считам, че
неговото участие като магистрат по визираното дело
е равнозначно на
участие на син на нацистки престъпник в обвинителната колегия на Нюрнбергския
процес.
От приложените
доказателства е видно, че
Правителството
на Република България е извършило ПРЕСТЪПЛЕНИЕ,
като е организирало
и обезпечило съществуването в страната на ГЕНОЦИДНА
СИТУАЦИЯ,
юридически
квалифицируема към т.нар. ПРЯК и КОСВЕН
ГЕНОЦИД.
От приложените и
визираните доказателства е видно, че
В
ПРЕСТЪПЕН ИНТЕРЕС НА ЕЛИТА НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА РУСКАТА ЧЕРВЕНА МАФИЯ,
въпреки несъмнено
много добре известните й цитирани по-горе факти
ПРОКУРОРСКАТА
ИНСТИТУЦИЯ
ФАКТИЧЕСКИ Е
ОТКАЗАЛА ДА ИЗВЪРШИ ЛЕГИТИМНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА ВИЗИРАНИТЕ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА,
КАКТО И НА ТЕХНОТО
СЪОТВЕТСТВИЕ С БЪЛГАРСКОТО И ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО И С МЕЖДУНАРОДНОПРАВНИТЕ
НОРМАТИВНИ РЕГЛАМЕНТАЦИИ, РАТИФИЦИРАНИ ОТ БЪЛГАРИЯ.
Към всичките тук
визирани адресати на настоящето ми изложение заявявам, че:
настоявам за най-строго спазване на нормите
и принципите на Международното, на Европейското и на Българското Право!“
---
--- ---
На 31
Август 2012 г. надлежно съм регистрирал в офиса на Върховната касационна прокуратура текст
и приложение, който има Рег.Вх №15132/06, VІ, 31.08.2012 г.,
същностното
съдържание на който, всъщност, е съдържанието на моя СЕДМИ ПО РЕД ТЕКСТ,
надлежно адресиран и изпратен до Международния наказателен съд, офис на
Прокурора, Хага, Холандия,
с
който именно текст и приложенията му съм внесъл поредната документална
аргументация, обосноваваща тезата, че
докато класическият
комунистически политически режим
е провеждал
селективен геноцид
спрямо една
сравнително малка част от населението,
то сегашният (почти четвъртвековен)
посткомунистически
паравоенен
ченгеджийско-мафиотски
политически
режим
провежда
тотален геноцид
срещу
цялото българско население.
--- *** ---
Господин временно изпълняващ длъжността
Главен прокурор,
В контекста на горното изложение съм
длъжен тук и сега изрично и пределно ясно да обърна Вашето внимание и върху СЛЕДНИТЕ
ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЕ НАМИРАТ В ПЪЛЕН СИНХРОН С ПО-ГОРЕ ИЗЛОЖЕНИТЕ.
Преди всичко става дума за мистериозното „самоубийство“ (станало точно на 16 Ноември 2006 г.) на шефа
на архива на шпионското ведомство Божидар Дойчев.
Обръщам внимание върху факта, че
това „събитие“ съвсем неслучайно бе станало именно през есента на 2006 г., при това именно след като на 26 Септември излезе
последният мониторнигов доклад на Европейската комисия за България, чрез
който стана ясно, че само след три месеци, от
01 Януари 2007 г., България ще стане пълноправен член на Европейския
Съюз;
в контекста на което събитие за
българските шпионски и контрашпионски служби ще влезе в сила задължението да
нямат същностни тайни от европейските такива служби,
пред
неимоверно дълбоко затъналите в престъпления функционери на специалните служби
бе поставена необходимостта да скрият поне най-тежките и най-фрапиращите си
престъпни деяния.
Така, за да се опитат да скрият информацията за колосалния обем и характер на
престъпленията си, най-високопоставените престъпници ликвидираха шефа на
шпионския архив, който именно бе най-информираният относно техните
престъпления.
Именно по повод и във връзка с това,
ОБАЧЕ,
неколко високопоставени и високоинформирани представители
на контраразузнавателните и на шпионските служби,
както и неколко странични професионални анализатори,
официално признаха и заявиха в медиите,
че едни от най-масовите и
най-перверзните престъпни актове
са били извършени именно по време на така наречените
„Възродителен процес“ и „Голямата екскурзия“;
когато именно,
подлагайки на тотален геноцид
почти
един милион и половина
български граждани с турска
етнонационална принадлежност,
българските специални служби
отделно от това са били подложили на
неимоверно жесток и перверзен
шантаж
и принудително са вербували
ПОВЕЧЕ ОТ 300 000 (ТРИСТА
ХИЛЯДИ) души;
с което фактически са били
поставили под определена форма на шантажна зависимост
ВСЕКИ, КОЙТО Е ИМАЛ ФУНКЦИЯТА НА
АВТОРИТЕТЕН ГЛАВА ИЛИ АВТОРИТЕТЕН ЧЛЕН
НА ВСЯКО ЕДНО
ОТ ОТДЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА ИЛИ ФАМИЛИИ.
Впрочем,
от визираните официални медийни изявления и анализи става ясно, че цялата тази
неимоверно колосална по размерите си и по перверзността си шантажна вербовъчна
дейност на шпионските и на контрашпионските специални служби
фактически
е била имала само едно-единствено предназначение и една-единствена функция, а
именно – тези хора да бъдат поставени в условията на шантажна зависимост,
благодарение на която по-късно те да могат да бъдат принуждавани да не
предприемат или да се откажат от предприетите претенции или опити за търсене на
репараторна и наказателна отговорност за престъпленията, които са били
извършени против самите тех и против членовете на техните семейства.
Също така, в контекста на
визираните изявления
стана публично известно, че от
всичките тези 300 000 (триста хиляди) вербувани
в условията на сравнително
активен шпионски и контрашпионски оборот
са били включени все пак
фантастичен брой хора
– според специалистите
повече от 5 000 (пет хиляди)
души!!!
Наистина
моята фантазия е пределно бедна, за да може да си представи какво точно, все
пак, е било оперативно възлагано за вършене на толкова много хора - повече от
пет хиляди души!!!
Все
пак, обаче, така или иначе, ПО СИЛАТА НА ОБСТОЯТЕЛСТВОТО, ЧЕ ЕДНА СЪВСЕМ
МАЛКА ЧАСТ ОТ ТЕЗИ ЖЕРТВИ НА СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ
(ОКОЛО ДЕСЕТИНА ДУШИ)
БЕХА СПЕЦИАЛНО ДИСЛОЦИРАНИ,
ВКЛЮЧИТЕЛНО И ПРИ МЕН,
и едновременно с това и при
неколко видни турски политически фигури,
като напр. Ялчън Кочак,
с когото се познавам лично
и на когото е забранено да идва в
България,
аз все пак имам достатъчно ясна
представа за същността на некои от оперативните мероприятия, родени в болните
мозъци на шефовете и функционерите на тези служби.
Впрочем, длъжен съм изрично и
ясно да подчертая факта
(който вече неколкоктратно съм подчертавал в моите
официални изявления както до западните дипломатически представители в София,
така и до българския Главен прокурор и българския Министър-Председател;
текстовете на които изявления са публикувани в Интернет!),
че именно по времето,
когато аз и визираният Ялчън
Кочак
заедно се намирахме в Косово,
българските специални служби
са били използували моето
отсъствие,
за да могат безпроблемно да
подложат
на интензивни специални
оперативни мероприятия
всичките мои близки хора;
и че един от най-драстичните ефекти
на тези мероприятия
е смъртта на бащата на съпругата ми.
--- *** ---
Господин временно изпълняващ длъжността
Главен прокурор,
Превъзходно знаете, че не съм
наивник, но все пак, макар и да изглежда наивно, бих искал да видя, че сте
постъпил така, както повелява Правото.
22 Ноември 2012 г. Янко Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар