Address for letters:
Ianko N. Iankov
Dianabad, Block 4, ap. 38
1172 Sofia
Bulgaria
Web sites:
http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov
http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;
http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;
http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;
http://velyovski.blogspot.com/2009/02/blog-post_693.html
http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html
=================================================================
05 Април 2009 г.
До Европейския съд
за защита на правата на човека
при Съвета на Европа
67075 Страсбург,
Франция
ИСК
№ 3 / 05 Април 2009 г.
на Янко Николов Янков - ЕГН 4408133228 -
гражданин на Европейския съюз
Единствен валиден адрес за връчване на съдебна документация:
1172 София, ж. к. „Дианабад”,
блок 4, вход 1, етаж 6, ап. 38
Срещу: Република България
по повод и във връзка с административно дело № 3066/2008 г.,
Административен съд София-град, І-во отделение, 5-ти състав,
при съдия-докладчик Владимир Николов
Копия:
До техни Превъзходителства Посланиците,
акредитирани в България от държавите -
членове на Европейския съюз,
Европейската комисия на ЕС и САЩ
(на пощенските и E-mail-адресите)
До всички останали членове
на чуждестранния дипломатически корпус в и за България
(на E-mail-адресите)
До всички български
и чуждестранни медии
(на E-mail-адресите)
І.
Особена предварителна забележка:
Подробна актуална информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.
На същите адреси можете да прочетете и текста на настоящия иск.
Специално подчертавам факта, че вече са повече от 160 (сто и шестдесет) престъпленията и деликтите, които българската държава (Република България) е извършила спрямо мен, членовете на моята фамилия и ръководените от мен обществени организации (юридически лица), и които престъпления и деликти са останали напълно безнаказани, невъзмездени и необезщетени именно заради изгодите, които корумпираната част на европейския финансов, политически и правосъден свръхелит е получила благодарение на и ползувайки се от резултатите от тези престъпления и деликти, извършени от българския клан на Руската Червена Мафия.
Специално подчертавам факта, че само през последните 18 (осемнадесет) години, по време на които Европейски институции и лидери изключително интензивно са ухажвали и възхвалявали „европейския характер” на престъпната мафиотска дейност на официалните български институции и лидери, лично аз съм депозирал в офиса на Главния прокурор повече от 400 (четиристотин) конкретни искания за разследване на прецизно документирани конкретни престъпни факти и обстоятелства, по които досега не е било проведено абсолютно нито едно законосъобразно разследване.
Специално подчертавам факта, че ксерокс-копията от всичките тези мои официални искания за разследвания, както и техният електронен (E-mail) вариант своевременно са били предоставяни на всичките базирани в София Западни посолства, които досега с абсолютно нищо не са били показали каквато и да е заинтересованост, с което фактически, конклудентно и подразбиращо се са демонстрирали своята поощрителна стратегия към престъпния мафиотски политически режим, а не към Човешките права, Правото и Справедливостта.
Специално подчертавам факта, че текстовете на посочените мои официални искания за разследвания в продължение на шест години са били отпечатвани в издавания от мен в-к „Либерален конгрес”, както и в издаваната от мен вече деветтомна документална книжна поредица („Документ за самоличност. Политическа документалистика”, Том 1, Том 2, Том 3, Том 4, Том 5, Том 6, Том 7, Том 8 и Том 9), повечето екземпляри от които също така са били официално предоставяни на базираните в София Западни посолства.
Специално подчертавам факта, че през цялата моя вече половинвековна практика на юрист досега не съм имал абсолютно нито един личен случай и не зная за съществуването на нито един личен случай на нито един български гражданин, при който съдебната система на официалния държавен български съд да е проявила макар и някаква минимална правосъобразна дейност.
Специално подчертавам факта, че относно Правото и Справедливостта (правата на Човека) Европейската и Атлантическата егида над България не само въобще не са внесли дори и минимален хуманистичен елемент в живота на българите, но и даже са послужили и служат като индулгенционен аргумент за по-голямо и по-интензивно задълбочаване на кръвожадните процеси, характерни за времето на класическия комунистически режим, когато България се намираше под егидата на зловещия Съветски съюз и на престъпния Варшавски договор; и че в резултат на това днес, именно поради провежданата с благословията на корумпираната част на Европа правителствена геноцидна стратегия, отделно от емиграцията и от нормалната смъртност, от демографската карта липсват един милион и осемстотин и петдесет хиляди (1 850 000) българи.
Специално подчертавам и факта, че настоящият съдебен иск пред Европейския съд за защита на правата на човека е обозначен като ИСК № 3/05 Април 2009 г. и съдържа само една от правнорелевантните съвкупности, отразяващи тривиалния факт, че българската държава е нискойерархично структурно звено (статусно разположено далеч по-ниско от онези структурни звена на Червената Мафия, които се занимават с наркотици и проституция) от българския клан на руската Червена мафия, и че високоинституционални европейски икономически, политически и правосъдни структури функционират, за да защитават Червената Мафия, а не Човешките права.
ІІ.
Предварително и достатъчно ясно изразено декларирам, че въобще не разчитам да получа правосъдие от Европейския съд за защита на правата на човека - не защото не търся такова, а поради факта, че по силата на моята професионална квалификация и по силата на конкретната ми многогодишна практика на мен ми е достатъчно ясно, че този съд фактически изпълнява аналогичната или дори точно същата репресивно-геноцидна и античовешка функция, каквато изпълняват и българските съдилища, които имат статуса на нискойерархични структурни звена от системата на Червената мафия.
Макар и да бе създаден, за да се бори срещу тиранията и да защитава правата и интересите на обикновените хора, през последните 20 (двадесет) години и специално спрямо гражданите на посткомунистическите страни Европейският съд за защита на правата на човека се е превърнал в инструмент не само оскърбяващ човешките права и висши ценности, но и оневиняващ зловещите и кръвожадни комунистически и посткомунистически мафиотски престъпници, брутално нарушаващи човешките права и ценности.
Дори нещо повече – този съд се е превърнал в един от главните инструменти за поддържане на престъпната геноцидна власт на специфичния мафиотски политически посткомунистически режим в България, установен от българския клан на трансмутиралата в Червена мафия руска Червена армия.
Разбира се, че нямам никакво намерение тук и сега да обяснявам какво точно ми е ясно (защото това ще бъде обект на внимание на една от книгите, които ще издам в близките години), но накратко ще посоча поне десет съображения:
първо, че още преди много години, когато все още бях млад преподавател в Юридическия факулетет на Софийския университет, свръхамбициозната студентка Снежана Дамянова Ботушарова бе изпращана при мен като агент-провокатор на българския филиал на КГБ; а после, заради заслугите й, включително и за моето противоправно вкарване в затвора за шест години, тя стана не само Заместник-Председател на мафиотския посткомунистически български Парламент, не само титулярен дипломатически представител (Посланик) на мафиотската посткомунистическа българска държава в САЩ (1994-1998 г.), но и двумандатен (за три години от 1998 до 2001 г. и за шест години от 2001 до 2008 г.) съдия именно в Европейския съд за защита на правата на човека;
второ, едномандатният съдия в същия Европейски съд за защита на правата на човека Димитър Бонев Гочев (с мандат от 1992 до 1998 г.), който също така е агент на българския филиал на КГБ, бе заслужил международния си съдийски статус включително и с това, че точно по времето на неговия избор за съдия в Стразбург, действувайки като съдия във Върховния съд на България, отмени спечеленото от мен дело, с което бях доказал нелегитимното съществуване и престъпното функциониране като политически и като правен субект на Българската комунистическа партия и на нейната наследничка - Българската социалистическа партия (управляваща понастоящем България);
трето, през август 2005 г. Общото събрание на ООН избра за еднократен четиригодишен мандат понастоящем действуващия български съдия в Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия Цветана Николаева Каменова, която не само е дъщеря на зловещ следовател и сериен убиец от българската Държавна сигурност, но и самата тя е била агент на точно три управления (Първо, Второ и Шесто) на българския филиал на КГБ - впрочем, същата фигурира и като агент-провокатор, непосредствено свързан с моя статус на политически затворник;
четвърто, понастоящем действуващият съдия в Европейския съд за защита на правата на човека Здравка Владимирова Калайджиева е дъщеря на масов убиец (политкомисар на комунистически партизански отряд и висш функционер на престъпния български комунистически режим); и така, както не е било приемливо децата на висшите нацистки престъпници да участвуват като съдии в Нюрнбергския съд, би трябвало да не е преиемливо и децата на високопоставените комунистически престъпници да участвуват като съдии в Стразбургския съд. Впрочем, много добре е известно, че някои от децата на най-зловещите нацистки престъпници не само се отказаха от придобитите от бащите им материални богатства, но и станаха християнски проповедници, докато децата на висшите комунистически престъпници не само не се отказаха от икономическите облаги от престъпленията на техните бащи, но и станаха съдии, включително и в международните и европейските съдилища, за да могат да подлагат на още по-перверзни репресии жертвите на техните бащи;
Всъщност перверзията, в която съответни европейски политически и магистратски институции са се съгласили да участвуват, не спира дотук, тъй като чрез нейния ченгеджийско-мафиотски брак с Борислав Христов Дионисиев Здравка Владимирова Калайджиева е и високоинституционално подставено лице на украинския клан на руската Червена мафия, организиран и ръководен лично от Владимир Шчербицки - Председател на КГБ на СССР, член на Политбюро на ЦК на КПСС и Първи секретар на Украинската комунистическа партия;
пето, считам, че имам всичките лични и професионални основания да бъда категорично убеден, че в резултат на подобни заслуги битуват и функционират като магистрати ако не всички, то поне немалка част от останалите съдии в Стразбург, Люксембург и Хага;
шесто, вече съм търсил правосъдие от същия този Европейски съд за защита на правата на човека – и, разбира се, въобще не съм го получил - не защото не съм имал правното основание, а именно защото функцията на този съд е да обезпечава безотговорност и безнаказаност на комунистическите и на посткомунистическите престъпници както в България, така и в Европа;
седмо, като пълномощен представител на няколко души дългогодишни политически затворници на комунистическия режим, чиито човешки права и достойнство бяха брутално нарушени и от посткомунистическия мафиотски режим, лично съм бил подготвил, написал и изпратил исковете и документацията до същия този Европейски съд за защита на правата на човека, но тези хора не получиха абсолютно никаква защита - не защото нямаха съответните фактически и правни основания, а именно защото ги имаха и търсеха защита на своите човешки права и на своето човешко достойнство;
осмо, след всичко това днес лично аз съм категорично убеден, че същинската функция на Европейския съд за защита на правата на човека е да узаконява не само престъпленията на комунистическата и на посткомунистическата Червена мафия, но и (най-вече!) на корумпирана група западноевропейски политически и икономически обезпечители (гаранти) на тези престъпления;
девето, по време на класическото комунистическо управление човешките права бяха една от разменните монети - срещу няколко съвсем отделни, частни, конкретни и напълно незначителни от принципна гледна точка отстъпки по въпросите за човешките права комунистическата власт получаваше доста солидни икономически и политически компенсации. Или по-ясно казано – властвуващият комунистически елит най-нагло се пазареше и в буквалния смисъл на думата успяваше да продаде на Запада някои считани за конвертируеми личности или правни принципи, и преди всичко правни механизми - между другото точно така СССР продаде Владимир Буковски, за да получи Луис Курвалан.
Днес Червената мафия като властови наследник на бившия комунистически елит не само не е забравила полезния си опит в това отношение, но дори значително го е усъвършенствувала, като е въвела в употреба съвсем нови политически и юридически „полезни хватки”, съчетани със старите долнопробни хитрости и наглости. Така проблемата за човешките права и днес си остава онова, което е била и по-рано - шантажен агрумент и ценна разменна монета.
За това, че по време на войната в бивша Югославия подкрепи акцията на НАТО, като предостави един - в голяма степен съвсем ненужен на тази организация въздушен коридор - българското мафиотско правителство получи не само доста икономически и политически компенсации и насърчения, но и нови индулгенции за продължаващите брутални нарушения на човешките права. Дори нещо повече – то не само продължи да шантажира Запада за получаване на още такива, но и Западът, включително и самият Европейски съд за защита на човешките права, съвсем охотно отстъпи, и в новия пакет от компенсации българският клан на руската Червена мафия съвсем реално получи и нови индулгенции, в резултат на които бруталното нарушаване на човешките права просто открито се утвърди като константна геноцидна практика.
Впрочем, в контекста на стълпотворението от очевадни факти в този аспект заслужава да бъде обсъдена и хипотезата, че самата идея за човешките права е била съвместно измислена и издигната в международноправната доктрина и практика още в самото начало именно като бутафорен камуфлажен арсенал.
Поне според нас внимателният анализ разкрива, че тази теза в края на краищата е помогнала за минималната и не съвсем ефективна защита на човешките права на не повече от един случай при всеки един милион нарушения; и че всъщност от тази теза съвсем максимално ефективно се е възползувал само и единствено онзи висш комунистически елит, който именно бе сключил със Запада „джентълменско-мафиотското” споразумение за пълното обезпечаване на неговото трансформиране в посткомунистически капиталистически елит. А ако се приеме, че това действително е така, то напълно закономерен е и въпросът: „Дали този именно краен резултат не е бил предварително, прецизно и съвместно калкулиран още при самото издигане на самата теза за човешките права?”;
десето, само преди няколко месеци, през септември 2008 г., Министерският съвет на България спешно бе разгледал и бе взел решение по по единия от т. нар „актуални варианти” на „конфиденциалния пакет от мероприятия”, изготвен от експерти на специалните служби на Правителството, озаглавен „Логистична подкрепа на интересите на България в международните и европейските съдилища и институции”.
Съгласно текста на самото конфиденциално Решение на Правителството, на специалните служби е било възложено задължението да осигуряват на защитниците на правителствените интереси в Стразбург да разполагат със съвършена актуална информационна обезпеченост относно всички участници във всяка отделна съдебна и бюрократична (административна) процедура срещу България.
Което, доколкото поне аз разбирам от тези неща, означава, че от изпълнителите на „логистичния проект” се изисква да осигуряват престъпна шпионска информация не само относно всеки, който има непреклонността да търси защита срещу беззаконията на всичките комунистически и посткомунистически български Правителства, но и относно всеки европейски съдия и всеки административно-технически служител на съответния европейски съд или чиновник от която и да е друга европейска институция, която информация да бъде „адекватно оперативно използувана” за подкупи, провокации и шантаж.
Както се казва, „Оруел ряпа да яде!”; впрочем, „ряпата” засега я „ядат” Брюксел и Стразбург.
ІІІ.
На 22 май 2008 г. регистрирах в Административния съд София-град Иск срещу Министерството на вътрешните работи, при което бе образувано административно дело № 3066/2008 г., Административен съд София-град, І-во отделение, 5-ти състав, при съдия-докладчик Владимир Николов.
В текста на Иска съм посочил и обосновал следната съвкупност от факти и обстоятелства:
1) че от 1975 г. до този ден аз, членовете на семейството ми и най-близките ми фамилни роднини сме били обект на повече от сто престъпления, извършени от функционери на комунистическата и на посткомунистическата българска държавна власт, по които до днес не сме получили абсолютно никакво разследване и правосъдие;
2) че заради моето категорично и активно публично противопоставяне на управляващата до 1990 г. класическа комунистическа власт бях арестуван и престоях в затвора шест пълни календарни години, през което време не само аз, но и всичките ми роднини бяха подложени на изключително жестоки персонални репресии, а двама от тях умряха само няколко дни след като узнаха за арестуването ми;
3) че заради моето категорично и активно публично противопоставяне на управляващата от 1990 г. до днес (функционираща като мафиотски режим) посткласическа власт на криминалния комунистическия елит, четирима от близките ми загинаха като персонални обекти на прецизно планиран социално-икономически, психологически и медикаментозен тероризъм, упражнен от новите тайни мафиотски и държавни служби; останалите живи сме подложени на тотален ежедневен терор, в резултат на който съществуването ни е сведено до чисто биологично (при това крайно некачествено и несигурно) ниво;
4) че моите лични взаимоотношения с т. нар. „правосъдие” са имали включително и такава форма, при която аз бях осъден и престоях в затвора по политически причини, след което присъдъта бе отменена и бях признат за невинно осъден при пълна липса на изискуемите се от закона доказателства;
5) че когато през 1990-1991 г. като участник в Националната политическа кръгла маса и като депутат във Великото Народно събрание започнах систематично да нарушавам политическия сценарий на българския филиал на КГБ и категорично отказах да се съобразявам с отправяните ми директни искания и заплахи, в медиите се появиха пасквили, съгласно които аз съм бил агент на българската държавна сигурност. Още тогава в официалните стенографски протоколи на Великото Народно събрание и в официалните регистратури на Главния прокурор и на Министъра на вътрешните работи съм регистрирал искането си всичките т. нар. „досиета” да бъдат закарани с електрокари в Народното събрание и всеки да ги чете, а специално относно твърдението за наличието на мое такова досие още тогава съм поискал да бъде извършена експертиза и да бъдат осъдени фалшификаторите. После, в продължение на много години, по три-четири (а понякога и по десет) пъти всяка година по най-официален писмен начин съм искал да получа достъп до т. нар. „досие”, да бъде извършена експертиза и да бъдат осъдени фалшификаторите;
6) че междувременно, когато през 1998 г. получих частичен достъп до архивите на Държавна сигурност, установих, на стр. 119-120 на папката, озаглавена „Дело № 13304 от 1976 г.”, че е имало специален строго секретен план, задачата на който е била да бъдат събрани ръкописно написани от мен текстове както на български език, така и на няколко чужди езици, които текстове да бъдат предоставени на Научно-техническия отдел на ДС, където именно да бъдат изработени компрометиращи фалшификати, които да бъдат предоставени на лицата, с които се срещам, и които лица се намират „по направление Австрия, ГФР, Англия, Франция, Швейцария, САЩ и вътрешна линия”.
Също така, от стр. 73-78 на Том 1 на Дело № 21441, ДОР „Дракон” стана видно, че съгласно точка 9 на специалния строго секретен оперативен план, утвърден лично от двама генерали на ДС, е записано, че е било възложено на Научно-техническото управление на Държавна сигурност (Първи отдел, Четвърто управление) и на Второ главно управление на Държавна сигурност да осъществят т. нар. „комбинация от текстове”, които да бъдат изпратени на посолствата, за да бъда компрометиран пред западните държави.
Също така, от стр. 9-18 на Дело № 24491, ЛДОР „Твърдоглавия” е видно, че е имало утвърден от генерал на ДС строго секретен оперативен план, съгласно който е било възложено на агентурата на ДС да бъде разпространяван сред хората, с които се срещам, слухът, че съм луд и че съм агент на Държавна сигурност.
Когато през май 2001 г. т. нар. „Комисия Андреев” обяви моето име в списъка на агентите, написах няколко десетки официални искания както за достъп до това мистериозно досие, за неговото подлагане на експертиза, така и за съдене на фалшификаторите;
7) че едва след 14-годишни перипетии, през 2003 г. получих достъп до т. нар. „Агентурно дело”, и веднага след това, на 04 август 2003 г., най-известният български експерт по графология Димитър Генадиев Костов е извършил нотариална заверка на съставения и подписан от него „Протокол № 56”, изричното и пределно ясното заключение на който гласи, че текстовете, намиращи се в посоченото дело, не са писани и не са подписвани от мен, тоест, че въпросното „Агентурно дело” е фалшификат;
8) че на 20 август 2003 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор имащо рег. № 3588 мое поредно официално искане за образуване на наказателно разследване и преследване на всички виновни лица, извършили посочената серия от престъпления, изразяващи се както в изготвянето, така и в официалното компрометиращо използуване на въпросния фалшификат;
9) че после, с Постановление на Софийския военен прокурор от 02 февруари 2004 г., е образувано следствено дело № ХVІ-3/2004 г., по което е прието за установено, че „неизвестно лице” от МВР е извършило „манипулации с документи” с цел да причини и е причинило вреда на гражданското лице Янко Николов Янков, но че наказателното производство следва да бъде прекратено, тъй като отговорността е погасена поради давност;
10) че тъй като достъп до документацията на това следствено дело ми бе даден едва след лятото на 2006 г., едва тогава получих официалната възможност да протестирам против и да разглася подробностите относно съвсем новите престъпления, свързани с това дело и извършени от днешните български извъндържавни мафиотски и държавни специални служби.
На 24 юли 2006 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор искане за разследване, в което в частност съм посочил, че: ►е необходимо да бъде извършено разследване на причините за настъпилата през февруари смърт на експерта-графолог Димитър Генадиев Костов, починал от „инфаркт”, при това непосредствено след като е бил разпитван точно три пъти във връзка с дадената от него експертиза, при което върху него е бил упражнен натиск да се откаже от експертизата, но той твърдо и неотклонно е продължил да я поддържа; ►моето категорично лично мнение е, че неговата смърт е резултат от упражнен върху него медикаментозен тероризъм.
На 25 август 2006 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор искане за разследване, в което в частност съм посочил, че: ►е необходимо да бъде извършено разследване на причините за настъпилата през февруари смърт на титулярния следовател по делото - военния следовател подполковник Димитър Евгениев Пашов, починал от „инфаркт” на 39-годишна възраст; ►специално внимание заслужава обстоятелството, че двамата (експертът и следователят по делото) са починали съответно на 08 и на 19 февруари 2006 г. - и двамата от „инфаркт”, и двамата без да са боледували от каквото и да е; ►след смъртта на следователя от делото са изчезнали множество документи, за които, обаче, все пак има безспорни доказателства за това, че са съществували.
В случая специално съм акцентирал върху следните обстоятелства: Þче както експертът-графолог, така и титулярният следовател по делото, са починали в разстояние на десет дни един след друг - почти веднага, след като по изричен и недвусмислен начин са доказали, че въпросното агентурно дело е фалшификат; Þче моята категорична теза е, че и двамата са били убити чрез методите на медикаментозния тероризъм именно от същите онези „неизвестни лица”, които са били извършили въпросния фалшификат; Þче убийството им е било извършено както за да се унищожат събраните по делото доказателства относно самоличността на извършителите, така и да бъдат сплашени всички следващи институционално ангажирани лица, които биха се заели с идеята за персоналното издирване на „неизвестните извършители” и търсенето на персонална отговорност за тяхната престъпна дейност;
11) че тъй като, така или иначе, главната или основната част на така посоченото следствено дело е останала и продължава да съществува в архива на Софийската Военна прокуратура; че тъй като Постановлението на Софийския военен прокурор продължава да е в сила, а съгласно неговото съдържание по надлежния ред е било безспорно установено, че „неизвестно лице” от МВР е извършило „манипулации с документи” с цел да причини и е причинило вреда на гражданското лице Янко Николов Янков, но че наказателното производство следва да бъде прекратено, тъй като отговорността е погасена поради давност. При това, тъй като обжалвах втората част на посоченото прокурорско заключение, всички по-горестоящи прокурори изрично и ясно са се произнесли, че постановлението остава в сила и в двете му части.
Във връзка с това специално съм уточнил следното: Þче съгласно българското законодателство именно това и само това е редът за разследването и за установявяването на истината относно този вид престъпления; Þче единствените компетентни органи за произнасяне по този вид престъпления са прокуратурата и наказателният съд; Þче всички български официални държавни и обществени институции и всички български граждански и юридически лица са длъжни да се съобразяват с посоченото решение; и че това се отнася включително и за българския граждански съд, към който съм се обърнал за правосъдие с настоящия мой иск; Þче моето категорично мнение е, че в посочения случай давността като основание за неотговорност (безотговорност) на извършителите е започнала да тече съвсем не от момента на извършването на престъплението, а именно от момента, в който аз съм бил получил възможността да узная и свободно да използувам доказателствата относно престъплението - тоест, от момента, в който ми е бил даден информационен достъп до т. нар. „Агентурно дело”. Или казано с други думи: в посочения казус давност за наказателна и гражданска неотговорност на престъпниците въобще не е текла.
Също така, казано с други думи, в посочения казус престъпните дейци отговарят за деянието си както наказателноправно, така и гражданскоправно още от самия момент на извършването на престъплението и носят отговорността до наши дни включително;
12) уточнил съм, че макар и да съм претърпял и понесъл голямо множество имуществени вреди, на този етап претендирам единствено за обезщетение за нанесените ми неимуществени вреди. Уточнил съм, че исковата ми претенция се отнася за неимуществените вреди, които са ми нанесени от момента на извършването на престъплението (на създаването на фалшификата) до наши дни, и по-точно до момента на предявяването на Иска. Уточнил съм, че от материалите по посоченото следствено дело е видно, че началният момент на посочената престъпна дейност е датата 03 януари 1978 година;
13) Уточнил съм:
а) че посоченият фалшификат е бил официално и строго секретно интензивно използуван за осъществяването на компрометиращ ефект върху моята личност и моята дейност;
б) че обект на манипулативно въздействие са били лицата, с които съм осъществявал както лични, така и политически контакти - както с български граждани, така и с чуждестранни личности и институционални представители (чуждестранни дипломатически представители в България, чуждустранни обществени и други институции в България и извън България, живеещи в и извън България чуждестранни личности, и прочее);
в) че след 1990 г. обект на специално, тотално и интензивно манипулативно въздействие са били всички лица, които принадлежат към т. нар. „електорат” и представляват онова, което се нарича „политически избиратели”; в резултат на пропагандното манипулативно въздействие върху този именно „обществен контингент или слой”, извършено от времето на моята битност като народен представител във Великото Народно събрание до наши дни, беше „взривено” и попречено на моето и на ръководената от мен партия нормално и ефективно участие във всичките следващи избори за парламент;
г) че твърде много и неизброими са всичките индивидуални обекти, върху които е било въздействувано чрез посочения фалшификат, поради което едно евентуално искане на съда да представя подробни доказателства в това отношение би било не просто абсурдно, а би представлявало нова и перверзна форма на допълнително репресиране; че тъй като компрометирането ми е било насочено към всички възможни личности и институции в България и по света, следва съдът да приеме, че то е било реално осъществено в този му именно максимален обем;
14) в специалния раздел на Иска, уточнен като Петитум съм записал, че тъй като Министерството на вътрешните работи на България е извършило пълно и драстично нарушаване на моите гарантирани от закона права и интереси, като по-конкретно е изработило фалшификатно дело, което е било предназначено за използуване и е било използувано за тотално компрометиране на моята личност и на моята дейност; пледирам пред надлежния български съд да извърши необходимото съдебно разследване и да постанови решение, с което да осъди ответника да ме обезщети за посочените по-горе, умишлено причинени ми вредни последици, и да ми заплати предявената от мен искова претенция, законната лихва и направените съдебни разноски;
15) В специалния раздел на Иска, уточнен като ДОКАЗАТЕЛСТВА, съм записал, че пледирам пред съда да изиска служебно от Софийската военна прокуратура посоченото следствено дело и същото да бъде приложено като доказателство по настоящето процесно дело;
16) В специалния раздел на Иска, уточнен като Особени искания, съм записал, че пледирам да бъда освободен от т. нар. такси и разноски по делото.
ІV.
Тъй като през май получих копие от „Разпореждане” от 27.05.2008 г., на 02 юни 2008 г. регистрирах моето писмено становище.
V.
На 09 Юни 2008 г. регистрирах официално писмено искане за съединяване на съдебното производство срещу Министреството на вътрешните работи и съдебното производство срещу т. нар. Комисия по досиетата, при което изрично и ясно съм посочил, че необходимостта от съединяването произтича както от обектно, така и от субектно гледище, така и от изричния текст на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи.
Държа изрично да отбележа, че настоявам за това - Европейският съд да вземе специално отношение по въпроса относно това мое искане и относно гледището на мафиотския български съд относно това мое искане.
VІ.
Тъй като на 12 юни получих копие от „Разпореждане” от 05.06.2008 г., на 15 юни 2008 г. регистрирах моето писмено становище, в което, в частност, съм записал, че: съдията е действувал или като пълен идиот и кретен, който въобще не е разбрал за какво става дума, или е действувал преднамерено и целенасочено като класически комуноидно-мафиотски престъпник, назначен на съдийската му длъжност, за да обезпечава безотговорност на престъпниците, срещу които е предявена моята изрична и пределно ясна искова претенция; и че както в моя т. нар. „Иск”, така и в моята обяснителна писмена позиция изрично, ясно и категорично съм посочил всичко онова, което съдията иска да му бъде посочено. А след като въпреки това той отново иска да му бъде посочено нещо, което отдавна, ясно и изрично е посочено, това означава, че или той е толкова неадекватен, че въобще не разбира за какво става дума, или просто действува с вълчата логика на престъпниците от Министерството на вътрешните работи, на които той се стреми да обезпечи пълна безотговорност, като използува стратегията, наречена вменяване съществуването на несъществуващи и абсолютно неверни „фактически обстоятелства”.
VІІ.
Тъй като през юни 2008 г. получих „Определение” от 18.06.2008 г., с което съдията е постановил, че „прекратява производството”, на 25 юни 2008 г. регистрирах „Жалба до Върховния административен съд”, в която съм обосновал тезата, че прекратителното определение на съдията е неоснователно и противоправно.
Държа изрично да подчертая, че по това мое искане не съм получавал никакъв отговор и никакви съобщения от самия Върховен административен съд, който е бил длъжен да ми изпрати своето решение или гледище.
VІІІ.
През ноември 2008 г. получих „Определение” от 27.10.2008 г,. по силата на което Искът ми е изпратен „по подсъдност” на Софийски градски съд.
През февруари 2009 г. получих „Съобщение”, че съдебното производство срещу Министерството на вътрешните работи е прекратено.
ІХ.
Разбира се, би било пълно безумие да се включвам в садистичната антиправова игра на мафиотско-съдебния български клан на руската Червена мафия и да изтъквам каквито и да са правни аргументи и съображения.
Разбира се, би било пълно безумие да се включвам и в демагогската игра на правосъдие, разигравана от Европейския съд за защита на правата на човека при Съвета на Европа и пред вас да изтъквам каквито и да са правни аргументи, тъй като не очавам от този съд да реши моя Иск нито бързо, нито правосъобразно.
Все пак, обаче, намирам, че за правната теория и най-вече за бъдещите поколения юристи и граждани на Европа има и ще има значение това - да бъде документирано какво е гледището по казуса на Европейския съд за защита на правата на човека; или по-точно казано – ще бъде от значение историята да знае как точно Европейският съд за защита на правата на човека защитава Мафията, а не правата на човека.
Х.
Доказателства:
Първо, настоявам да изискате от България пълната документация по посоченото съдебно дело;
Второ, приложено представям копия от документацията, с която разполагам – общо 41 (четиредесет и една) последователно номерирани страници (листя).
Искане:
Първо, пледирам да образувате съдебно дело против Република България и да ме призовете в съдебно заседание, в което да бъдат разгледани моите искания относно извършените от българското правосъдие нарушения на посочените права и интереси.
Второ, пледирам да осъдите Република България съобразно нормите на Правото и изискванията на Справедливостта.
ХІ.
Специално внимание обръщам върху обстоятелството, че само преди няколко дни, депутатите от Европейския парламент приеха Резолюция, отнасяща се за „европейската съвест и тоталитаризма”, съгласно която е необходимо както да се отдава почит към всички жертви на тоталитарните и авторитарни режими в Европа, така и да бъдат осъдени извършителите на престъпленията и по този именно начин да бъде подготвена почвата за помирение.
05 Април 2009 г. Янко Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар