Address for letters:
Ianko N. Iankov
Dianabad, Block 4, ap. 38
1172 Sofia
Bulgaria
Web sites:
http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov
http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;
http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;
http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;
http://velyovski.blogspot.com/2009/02/blog-post_693.html
http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html
================================================================
09 Април 2009 г.
До Европейския съд
за защита на правата на човека
при Съвета на Европа
67075 Страсбург,
Франция
ИСК
№ 4 / 09 Април 2009 г.
на Янко Николов Янков - ЕГН 4408133228 -
гражданин на Европейския съюз
Единствен валиден адрес за връчване на съдебна документация:
1172 София, ж. к. „Дианабад”,
блок 4, вход 1, етаж 6, ап. 38
Срещу: Република България
по повод и във връзка с гражданско дело № 2614 по описа за 2006 г.
на Софийския Районен съд, гражданска колегия, 75-ти състав,
съдия-докладчик Десислава Джарова
Копия:
До техни Превъзходителства Посланиците,
акредитирани в България от държавите -
членове на Европейския съюз,
Европейската комисия на ЕС и САЩ
(на пощенските и E-mail-адресите)
До всички останали членове
на чуждестранния дипломатически корпус в и за България
(на E-mail-адресите)
До всички български
и чуждестранни медии
(на E-mail-адресите)
І.
Особена предварителна забележка:
Подробна актуална информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.
На същите адреси можете да прочетете и текста на настоящия иск.
Специално подчертавам факта, че вече са повече от 160 (сто и шестдесет) престъпленията и деликтите, които българската държава (Република България) е извършила спрямо мен, членовете на моята фамилия и ръководените от мен обществени организации (юридически лица), и които престъпления и деликти са останали напълно безнаказани, невъзмездени и необезщетени именно заради изгодите, които корумпираната част на европейския финансов, политически и правосъден свръхелит е получила благодарение на и ползувайки се от резултатите от тези престъпления и деликти, извършени от българския клан на Руската Червена Мафия.
Специално подчертавам факта, че само през последните 18 (осемнадесет) години, по време на които елитарни Европейски институции и лидери изключително интензивно са ухажвали и възхвалявали „европейския характер” на престъпната мафиотска дейност на официалните български институции и лидери, лично аз съм депозирал в офиса на Главния прокурор повече от 400 (четиристотин) конкретни искания за разследване на прецизно документирани конкретни престъпни факти и обстоятелства, по които досега не е било проведено абсолютно нито едно законосъобразно разследване.
Специално подчертавам факта, че ксерокс-копията от всичките тези мои официални искания за разследвания, както и техният електронен (E-mail) вариант своевременно са били предоставяни на всичките базирани в София Западни посолства, които досега с абсолютно нищо не са били показали каквато и да е заинтересованост, с което фактически, конклудентно и подразбиращо се са демонстрирали своята поощрителна стратегия към престъпния мафиотски политически режим, а не към Човешките права, Правото и Справедливостта.
Специално подчертавам факта, че текстовете на посочените мои официални искания за разследвания в продължение на шест години са били отпечатвани в издавания от мен в-к „Либерален конгрес”, както и в издаваната от мен вече деветтомна документална книжна поредица („Документ за самоличност. Политическа документалистика”, Том 1, Том 2, Том 3, Том 4, Том 5, Том 6, Том 7, Том 8 и Том 9), повечето екземпляри от които също така са били официално предоставяни на базираните в София Западни посолства.
Специално подчертавам факта, че през цялата моя вече половинвековна практика на юрист досега не съм имал абсолютно нито един личен случай и (въпреки моя специално проявен професионален проучвателен научно-изследователски интерес) не зная за съществуването на нито един личен случай на нито един български гражданин, при който съдебната система на официалния държавен български съд да е проявила макар и някаква минимална правосъобразна дейност.
Специално подчертавам факта, че относно Правото и Справедливостта (правата на Човека) Европейската и Атлантическата егида над България не само въобще не са внесли дори и минимален хуманистичен елемент в живота на българите, но и даже са послужили и служат като индулгенционен аргумент за по-голямо и по-интензивно задълбочаване на кръвожадните процеси, характерни за времето на класическия комунистически режим, когато България се намираше под егидата на зловещия Съветски съюз и на престъпния Варшавски договор; и че в резултат на това днес, именно благодарение на посочената егида всички български правителства са провеждали и продължават да провеждат СПЕЦИАЛНА ГЕНОЦИДНА СТРАТЕГИЯ, в резултат на която, отделно от емиграцията и от нормалната смъртност, от демографската карта липсват един милион и осемстотин и петдесет хиляди (1 850 000) български граждани.
Специално подчертавам и факта, че настоящият съдебен иск пред Европейския съд за защита на правата на човека е обозначен като ИСК № 4/09 Април 2009 г. и съдържа само една от правнорелевантните съвкупности, отразяващи тривиалния факт, че българската държава е нискойерархично структурно звено (статусно разположено далеч по-ниско от онези структурни звена на Червената Мафия, които се занимават с наркотици и проституция) от българския клан на руската Червена мафия, и че високоинституционални европейски икономически, политически и правосъдни структури функционират, за да защитават Червената Мафия, а не Човешките права.
ІІ.
Предварително и достатъчно ясно изразено декларирам, че въобще не разчитам да получа правосъдие от Европейския съд за защита на правата на човека - не защото не търся такова, а поради факта, че по силата на моята професионална квалификация и по силата на конкретната ми многогодишна практика на мен ми е достатъчно ясно, че този съд фактически изпълнява аналогичната или дори точно същата репресивно-геноцидна и античовешка функция, каквато изпълняват и българските съдилища, които имат статуса на нискойерархични структурни звена от системата на Червената мафия.
Макар и да бе създаден, за да се бори срещу тиранията и да защитава правата и интересите на обикновените хора, през последните 20 (двадесет) години и специално спрямо гражданите на посткомунистическите страни Европейският съд за защита на правата на човека се е превърнал в инструмент не само оскърбяващ човешките права и висши ценности, но и оневиняващ зловещите и кръвожадни комунистически и посткомунистически мафиотски престъпници, брутално нарушаващи човешките права и ценности.
Дори нещо повече – този съд се е превърнал в един от главните инструменти за поддържане на престъпната геноцидна власт на специфичния мафиотски политически посткомунистически режим в България, установен от българския клан на трансмутиралата в Червена мафия руска Червена армия.
Разбира се, че нямам никакво намерение тук и сега да обяснявам какво точно ми е ясно (защото това ще бъде обект на внимание на една от книгите, които ще издам в близките години), но накратко ще посоча поне единадесет съображения:
Първо, че още преди много години, когато все още бях млад преподавател в Юридическия факулетет на Софийския университет, свръхамбициозната студентка Снежана Дамянова Ботушарова бе изпращана при мен като агент-провокатор на българския филиал на КГБ; а после, заради заслугите й, включително и за моето противоправно вкарване в затвора за шест години, тя стана не само Заместник-Председател на мафиотския посткомунистически български Парламент, не само титулярен дипломатически представител (Посланик) на мафиотската посткомунистическа българска държава в САЩ (1994-1998 г.), но и двумандатен (за три години от 1998 до 2001 г. и за шест години от 2001 до 2008 г.) съдия именно в Европейския съд за защита на правата на човека.
Второ, едномандатният съдия в същия Европейски съд за защита на правата на човека Димитър Бонев Гочев (с мандат от 1992 до 1998 г.), който също така е агент на българския филиал на КГБ, бе заслужил международния си съдийски статус включително и с това, че точно по времето на неговия избор за съдия в Стразбург, действувайки като съдия във Върховния съд на България, отмени спечеленото от мен дело, с което бях доказал нелегитимното съществуване и престъпното функциониране като политически и като правен субект на Българската комунистическа партия и на нейната наследничка - Българската социалистическа партия (пряко или косвено управлявала и понастоящем продължаваща да управлява България).
Трето, през август 2005 г. Общото събрание на ООН избра за еднократен четиригодишен мандат понастоящем действуващия български съдия в Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия Цветана Николаева Каменова, която не само е дъщеря на зловещ следовател и сериен убиец от българската Държавна сигурност, но и самата тя е била агент на точно три управления (Първо, Второ и Шесто) на българския филиал на КГБ - впрочем, същата фигурира и като агент-провокатор, непосредствено свързан с моя статус на политически затворник.
Нещо повече – във висшите юридически среди в София се приема като ноторно известно, че самата тя по-рано е била стратегически агент на самата зловеща съветска тайна служба КГБ, и че след камуфлажните политически промени в Източна Европа е получила статуса на високопоставен чуждестранен агент на политико-мафиотските трансмутации на КГБ: съвременните руски държавни тайни служби и на техния „брат-близнак” – зловещата Руска Червена мафия.
Четвърто, понастоящем действуващият съдия в Европейския съд за защита на правата на човека Здравка Владимирова Калайджиева е дъщеря на масов убиец (политкомисар на комунистически партизански отряд и висш функционер на престъпния български комунистически режим); и така, както не е било приемливо децата на висшите нацистки престъпници да участвуват като съдии в Нюрнбергския съд, би трябвало да не е приемливо и децата на високопоставените комунистически престъпници да участвуват като съдии в Стразбургския съд.
Впрочем, много добре е известно, че някои от децата на най-зловещите нацистки престъпници не само се покаяха за вината на родителите си и не само се отказаха от придобитите от бащите им материални богатства, но и станаха християнски проповедници, докато децата на висшите комунистически престъпници не само не се покаяха, не само не се отказаха от икономическите облаги от престъпленията на техните бащи, но и станаха съдии, включително и в международните и европейските съдилища, за да могат да подлагат на още по-перверзни репресии жертвите на техните бащи.
Всъщност перверзията, в която съответни европейски политически и магистратски институции са се съгласили да участвуват, не спира дотук, тъй като чрез нейния ченгеджийско-мафиотски брак с Борислав Христов Дионисиев Здравка Владимирова Калайджиева е и високоинституционално подставено лице на украинския клан на руската Червена мафия, организиран и ръководен лично от Владимир Шчербицки - Председател на КГБ на СССР, член на Политбюро на ЦК на КПСС и Първи секретар на Украинската комунистическа партия.
Впрочем, за всеки, който умее да борави с интернет-информацията не е трудно да установи, че българският министър на правосъдието пределно ясно се е похвалил публично, че избирането и назначаването на Здравка Владимирова Калайджиева за съдия в Стразбургския съд е гаранция за намаляването на осъдителните присъди против България; а поне според мен и поне в контекста на гореизложеното същността на това високоинституционално признание е пределно ясна.
Пето, считам, че имам всичките лични и професионални основания да бъда категорично убеден, че в резултат на подобни престъпни ангажираности и заслуги битуват и функционират като магистрати ако не всички, то поне немалка част от останалите съдии в Стразбург, Люксембург и Хага.
Шесто, вече съм търсил правосъдие от същия този Европейски съд за защита на правата на човека – и, разбира се, въобще не съм го получил - не защото не съм имал фактическите и правните основания, а именно защото функцията на този съд е да обезпечава безотговорност и безнаказаност на комунистическите и на посткомунистическите престъпници както в България, така и в Европа.
Седмо, като пълномощен представител на няколко души дългогодишни политически затворници на комунистическия режим, чиито човешки права и достойнство бяха брутално нарушени и от посткомунистическия мафиотски режим, лично съм бил подготвил, написал и изпратил исковете и документацията до същия този Европейски съд за защита на правата на човека, но тези хора не получиха абсолютно никаква защита - не защото нямаха съответните фактически и правни основания, а именно защото ги имаха и търсеха защита на своите човешки права и на своето човешко достойнство.
Осмо, след всичко това днес лично аз съм категорично убеден, че същинската функция на Европейския съд за защита на правата на човека е да узаконява не само престъпленията на комунистическата и на посткомунистическата Червена мафия, но и (най-вече!) на корумпирана група западноевропейски политически и икономически обезпечители (гаранти) на тези престъпления.
Девето, по време на класическото комунистическо управление човешките права бяха една от разменните монети - срещу няколко съвсем отделни, частни, конкретни и напълно незначителни от принципна гледна точка отстъпки по въпросите за човешките права комунистическата власт получаваше доста солидни икономически и политически компенсации. Или по-ясно казано – властвуващият комунистически елит най-нагло се пазареше и в буквалния смисъл на думата успяваше да продаде на Запада някои считани за конвертируеми личности или правни принципи, и преди всичко правни механизми - между другото точно така СССР продаде Владимир Буковски, за да получи Луис Курвалан.
Днес Червената мафия като властови наследник на бившия комунистически елит не само не е забравила полезния си опит в този аспект, но дори значително го е усъвършенствувала, като е въвела в употреба съвсем нови политически и юридически „полезни хватки”, съчетани със старите долнопробни хитрости и наглости. Така проблемата за човешките права и днес си остава онова, което е била и по-рано - шантажен агрумент и ценна разменна монета.
За това, че по време на войната в бивша Югославия подкрепи акцията на НАТО, като предостави един - в голяма степен съвсем ненужен на тази организация въздушен коридор - българското мафиотско правителство получи не само доста икономически и политически компенсации и насърчения, но и нови индулгенции за продължаващите брутални нарушения на човешките права. Дори нещо повече – то не само продължи да шантажира Запада за получаване на още такива, но и Западът, включително и самият Европейски съд за защита на човешките права, съвсем охотно отстъпи, и в новия пакет от компенсации българският клан на руската Червена мафия съвсем реално получи и нови индулгенции, в резултат на които бруталното нарушаване на човешките права просто открито се утвърди като константна геноцидна практика.
Впрочем, в контекста на стълпотворението от очевадни факти в този аспект заслужава да бъде обсъдена и хипотезата, че самата идея за човешките права е била съвместно измислена и издигната в международноправната доктрина и практика още в самото начало именно като бутафорен камуфлажен арсенал.
Поне според нас внимателният анализ разкрива, че тази теза в края на краищата е помогнала за минималната и не съвсем ефективна защита на човешките права на не повече от един случай при всеки един милион нарушения; и че всъщност от тази теза съвсем максимално ефективно се е възползувал само и единствено онзи висш комунистически елит, който именно бе сключил със Запада „джентълменско-мафиотското” споразумение за пълното обезпечаване на неговото трансформиране в посткомунистически капиталистически елит. А ако се приеме, че това действително е така, то напълно закономерен е и въпросът: „Дали този именно краен резултат не е бил предварително, прецизно и съвместно калкулиран още при самото издигане на самата теза за човешките права?”.
Десето, само преди няколко месеци, през септември 2008 г., Министерският съвет на България спешно бе разгледал и бе взел решение по единия от т. нар „актуални варианти” на „конфиденциалния пакет от мероприятия”, изготвен от експерти на специалните служби на Правителството, озаглавен „Логистична подкрепа на интересите на България в международните и европейските съдилища и институции”.
Съгласно текста на самото конфиденциално Решение на Правителството, на специалните служби е било възложено задължението да осигуряват на защитниците на правителствените интереси в Стразбург да разполагат със съвършена актуална информационна обезпеченост относно всички участници във всяка отделна съдебна и бюрократична (административна) процедура срещу България.
Което, доколкото поне аз разбирам от тези неща, означава, че от изпълнителите на „логистичния проект” се изисква да осигуряват престъпна шпионска информация не само относно всеки, който има непреклонността да търси защита срещу беззаконията на всичките комунистически и посткомунистически български Правителства, но и относно всеки европейски съдия и всеки административно-технически служител на съответния европейски съд или чиновник от която и да е друга европейска институция, която информация да бъде „адекватно оперативно използувана” за подкупи, провокации и шантаж.
Както се казва, „Оруел ряпа да яде!”; впрочем, „ряпата” засега я „ядат” Брюксел и Стразбург.
Единадесето, едно от категоричните доказателства за наличието на специална геноцидно-правосъдна стратегия, насочена срещу българските граждани е и това, че през лятото на 2008 г. Световната банка даде указания на българското правителство да увеличи паричната величина на съдебните такси, за да ограничи и намали възможностите за реален достъп на българите да правосъдието (което, при това, си е чисто мафиотско по своя характер) и така да бъде постигнат статистическия показател, наречен „намаляване на броя на съдебните дела”, който да бъде тълкуван като липса на престъпления, извършвани от българската мафиотска държавна власт.
Тъй като срещу тази височайша препоръка на Световната банка не протестира нито една от държавите-членове на Европейския съюз, нито самият Европейски съюз, нито Съветът на Европа, нито Стразбургският съд за защита на човешките права, тази фактическа съвкупност несъмнено е категорично доказателство, че всичките тези институции косвено или директно обслужват интересите на престъпната власт на българския комунистически елит, трансформиран в мафиотски и легитимиран като „европейски”.
Несъмнено съществено важен щрих към така обрисуваната картина е и фактът, че само преди около два месеци поощряваната от австрийското правителство „Райфайзен банк” нагло и демонстративно нареди на българското правителство „да се върне към едно много ниско ниво на трудовите възнаграждения”; при това, това „височайше нареждане” е било дадено в контекста на многобройните констатации на редица световни и европески изследователски центрове, съгласно които констатации нивото на икономическите приходи на българите и стандартът на живота в България много отдавна са определени като ориенталски, азиатски и африкански, но не и европейски.
А тази престъпна воля на тази европейска банка несъмноно е недвусмислен израз за наличието на специална стратегия, насочена към драстично възпрепятствуване на достъпа на българските граждани до правосъдие и за икономическо обезпечеване не само на наказателно-правната, но и на гражданско-правната безотговорност на българския клан на руската Червена Мафия.
ІІІ.
През 2006 г. регистрирах Иск за образуване на гражданско дело по трудов спор, върху основата на което бе образувано гражданско дело № 2614 по описа за 2006 г. на Софийския Районен съд, гражданска колегия, 75-ти състав, съдия-докладчик Десислава Джарова.
От Иска и от приложенике към него доказателства, както и от другите доказателства, съдържащи се в делото, е видно наличието на следната фактическа обстановка:
Първо: Върху основата на спечелен конкурс през април 1974 г. съм назначен по специален трудов договор на длъжността „научен сътрудник ІІІ степен” в Института за правни науки при Българската академия на науките. През юли 1976 г. съм преназначен на длъжността „научен сътрудник ІІ степен”; през ноември 1978 г. съм преназначен на длъжността „научен сътрудник І степен”.
Второ: През март 1982 г. съм уволнен от посочената длъжност, а наскоро след това съм арестуван и осъден по политически причини; само две седмици след арестуването ми Държавният департамент на САЩ е излязъл със специален доклад (прочетен на 06 юни 1984 г. по радио “Свободна Европа”), в който е посочил моето име като пример на български гражданин, лишен от човешки права; наскоро след това правозащитната организация Amnesty International ме е обявила за лице, намиращо се под нейна закрила; през време на пребиваването ми в затвора международните правозащитни организации Amnesty International и Helsinki Watch са ме класифицирали като политически затворник N 1 на България; American Bar Association, Lawyers Committee for Human Rights и редица други международни и национални западни правозащитни организации са организирали протестни акции против българското правителство във връзка с противозаконното ми осъждане и жестокото ми третиране в затвора; Радиостанциите Свободна Европа, Гласът на Америка и Би Би Си излъчиха множество предавания, посветени на моята дейност и на жестокото ми третиране в затвора; през март 1989 г., по време на официалната дейност на конгреса, лично Президентът на Социалистическия интернационал Вили Брандт е изнесъл редица факти както за моята политическа и правозащитна дейност, така и за специфичната система на репресиране, на която съм подложен в българските затвори; в затвора съм престоял 5 години и 7 месеци до пълното изтърпяване на наложената ми присъда; от затвора съм излязъл на 31 октомври 1989 г.; през декември 1989 г. съм амнистиран със закон; отделно от това, с решение от 30 март 1990 г. Общото събрание на Наказателните колегии на Върховния съд ме е признало за невинно осъден при пълна липса на изискуемите от закона доказателства и наложената ми присъда е отменена като неоснователна и противозаконна; въпреки изключително многобройните ми писмени искания, до днес не е наказан нито един от виновните за противозаконното ми осъждане и престояване в затвора; до днес не съм получил нито една стотинка обезщетение за причинените ми от това осъждане т. нар. материални и морални вреди и пропуснати ползи.
С решение от 15 май 1991 г. на Президиума на Българската академия на науките (Протокол № 11, точка 3.3) уволнението от научната ми работа в Института за правни науки е признато за противозаконно и политически репресивно и правата ми са напълно възстановени.
В продължение на повече от една година, обаче, състоящото се от агенти и офицери на Държавна сигурност ръководство на Института за правни науки е отказвало да изпълни това решение, но в крайна сметка все пак го е изпълнило.
До днес не е наказан нито един от виновните за противозаконното ми уволнение и не съм получил нито една стотинка обезщетение.
Трето: по решение на съответните научни институции (Научни съвети) през 1995 г. представеният от мен научен труд е признат за докторат и върху основата на спечелен конкурс по решение на съответните научни съвети съм получил научното звание „Старши научен сътрудник Втора степен” (Associate Professor).
През същата (1995 г.) година, по решение на съответния научен съвет, съм назначен по трудов договор на посочената длъжност в Инстиута за правни науки при БАН.
Четвърто: Съгласно българското законодателство абсолютно всички актове на администрацията на научните институти, които засягат статуса на съответния научен работник, задължително трябва да бъдат предшествувани от решения на съответните научни звена.
В съответствие с това законово изискване даже и легитимността на заповедите за ползуването на платения редовен годишен отпуск е поставена в зависимост от наличието на съответно Решение на Научния съвет. Това обстоятелство е не само посочено и нормативно обосновано в материалите по делото, но е и надлежно доказано чрез приложен към делото съответен доказателствен документ.
В пълно и драстично нарушение на това нормативно изискване, обаче, без наличието на каквото и да е решение на съответния Научен съвет, Директорът на Института за правни науки при БАН първоначално е „трансформирал” трудовия ми договор в т. нар. „Допълнителен трудов договор”; след което отново, без наличието на каквото и да е решение на съответния Научен съвет, е издал заповед, с която е прекратил трудовия ми договор, или иначе казано – ме е уволнил.
Пето: От представените по делото документи е пределно ясно очевидно не само че посоченото уволнение е абсолютно противоправно от гледна точка на нормативните изисквания, но и обстоятелството, че това уволнение има недвусмислено ясен политически и репресивен характер.
В моето официално писмено становище в рамките на 22 (двадесет и две) плътно изписани компютърно-принтерни страници изключително аргументирано съм обосновал тезата, че посоченото уволнение:
Þе пративоправно;
Þе политически и репресивно мотивирано;
Þе осъществено в изпълнение на престъпните искания на структурите на Мафията и на специалните служби.
Шесто: От материалите по делото е видно, че са налице три съдебни решения: ÞРешение на Софийския Районен съд от 20 юни 2006 г.; ÞРешение на Софийскоя градски съд от 01 юни 2007 г.; и ÞРешение на Софийския Апелативен съд (имащо статуса на касационно решение на Върховен съд).
Седмо: От материалите по делото е видно, че както първите две, така и третата, последната инстанция на мафиотския български съд, са отказали да се съобразят с пределно очевидния факт, че посоченото уволнение е не само противоправно, но е и политически и репресивно мотивирано.
ІV.
Както в предишните искове, така и тук, в Иск № 4, изрично, ясно и категорично декларирам моето професионално убеждение, че би било пълно безумие да се включвам в садистичната антиправова игра на мафиотско-съдебния български клан на руската Червена мафия и да изтъквам каквито и да са правни аргументи и съображения.
Декларирам, че считам, че би било пълно безумие да се включвам и в демагогската игра на правосъдие, разигравана от Европейския съд за защита на правата на човека при Съвета на Европа, и пред вас да изтъквам каквито и да са правни аргументи, тъй като не очаквам от този съд да реши моя Иск нито бързо, нито правосъобразно; тъй като съм категорично убеден, че и вашата съдебна инстанция се придължа към прословутия ленинов тезис, че правото не е нищо друго, освен въздигнатата в закон и утвърдената като практика престъпна воля на господствуващата класа (в случая – господствуващия престъпен български клан на Руската Червена Мафия).
Все пак, обаче, намирам, че за правната теория и най-вече за бъдещите поколения юристи и граждани на България и на Европа има и ще има значение това - да бъде документирано какво е гледището по казуса на Европейския съд за защита на правата на човека; или по-точно казано – ще бъде от значение историята да знае как точно Европейският съд за защита на правата на човека защитава Мафията, а не правата на човека.
Х.
Доказателства:
Първо, настоявам да изискате от България пълната документация по посоченото съдебно дело;
Второ, приложено представям копия от документацията, с която разполагам – общо 41 (четиредесет и една) последователно номерирани страници (листя).
Искане:
Първо, пледирам да образувате съдебно дело против Република България и да ме призовете в съдебно заседание, в което да бъдат разгледани моите искания относно извършените от българското правосъдие нарушения на посочените права и интереси.
Второ, пледирам да осъдите Република България съобразно нормите на Правото и изискванията на Справедливостта.
ХІ.
Специално внимание обръщам върху обстоятелството, че само преди няколко дни депутатите от Европейския парламент приеха Резолюция, отнасяща се за „европейската съвест и тоталитаризма”, съгласно която е необходимо както да се отдава почит към всички жертви на тоталитарните и авторитарни режими в Европа, така и да бъдат осъдени извършителите на престъпленията и по този именно начин да бъде подготвена почвата за помирение.
09 Април 2009 г. Янко Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар