2009-03-28

ИСК №2

Address for letters:

Ianko N. Iankov

Dianabad, Block 4, ap. 38

1172 Sofia

Bulgaria

Web sites:

http://iankov.info

http://iankov.com

http://velyovski.blogspot.com

http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov

http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;

http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;

http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/blog-post_693.html

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html

================================================================

28 Март 2009 г.

До Европейския съд

за защита на правата на човека

при Съвета на Европа

67075 Страсбург,

Франция

ИСК

№ 2 / 28 март 2009 г.

на Янко Николов Янков - ЕГН 4408133228 -

гражданин на Европейския съюз -

съпруг и пълномощен представител на

Елка Петкова Янкова

Единствен валиден адрес за връчване на съдебна документация:

1172 София, ж. к. „Дианабад”,

блок 4, вход 1, етаж 6, ап. 38

Срещу: България и 19 нейни деликтни съучастници

по повод и във връзка с административно дело № 6752/2008 г.,

Административен съд София-град, І-во отделение, 19-ти състав,

при съдия-докладчик Румяна Лилова

Копия:

До техни Превъзходителства Посланиците,

акредитирани в България от държавите -

членове на Европейския съюз,

Европейската комисия на ЕС и САЩ

(на пощенските и E-mail-адресите)

До всички останали членове

на чуждестранния дипломатически корпус в и за България

(на E-mail-адресите)

До всички български

и чуждестранни медии

(на E-mail-адресите)

І.

Особена предварителна забележка:

Подробна актуална информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и текста на настоящия иск.

Специално подчертавам факта, че вече са повече от 160 (сто и шестдесет) престъпленията и деликтите, които българската държава (България) е извършила спрямо мен, членовете на моята фамилия и ръководените от мен обществени организации (юридически лица), и които престъпления и деликти са останали напълно безнаказани, невъзмездени и необезщетени именно заради изгодите, които корумпираната част на европейския финансов, политически и правосъден свръхелит е получил благодарение на и ползувайки се от резултатите от тези престъпления и деликти, извършени от българския клон на Руската Червена Мафия.

Специално подчертавам факта, че само през последните 18 (осемнадесет) години, по време на които Европейски институции и лидери изключително интензивно са ухажвали и възхвалявалиевропейския характер” на престъпната мафиотска дейност на официалните български институции и лидери, лично аз съм депозирал в офиса на Главния прокурор повече от 400 (четиристотин) конкретни искания за разследване на прецизно документирани конкретни престъпни факти и обстоятелства, по които досега не е било проведено абсолютно нито едно законосъобразно разследване.

Специално подчертавам факта, че ксерокс-копията от всичките тези мои официални искания за разследвания, както и техният електронен (E-mail) вариант своевременно са били предоставяни на всичките базирани в София Западни посолства, които досега с абсолютно нищо не са били показали каквато и да е заинтересованост, с което фактически, конклудентно и подразбиращо се са демонстрирали своята поощрителна стратегия към престъпния мафиотски политически режим, а не към Човешките права, Правото и Справедливостта.

Специално подчертавам факта, че текстовете на посочените мои официални искания за разследвания в продължение на шест години са били отпечатвани в издавания от мен в-к „Либерален конгрес”, както и в издаваната от мен вече деветтомна документална книжна поредица („Документ за самоличност. Политическа документалистика”, Том 1, Том 2, Том 3, Том 4, Том 5, Том 6, Том 7, Том 8 и Том 9), повечето екземпляри от които също така са били официално предоставяни на базираните в София Западни посолства.

Специално подчертавам факта, че през цялата моя вече половинвековна практика на юрист досега не съм имал абсолютно нито един личен случай и не зная за съществуването на нито един личен случай на нито един български гражданин, при който съдебната система на официалния държавен български съд да е проявила макар и някаква минимална правосъобразна дейност.

Специално подчертавам факта, че относно Правото и Справедливостта (правата на Човека) Европейската и Атлантическата егида над България не само въобще не са внесли дори и минимален хуманистичен елемент в живота на българите, но и даже са послужили и служат като индулгенционен аргумент за по-голямо и по-интензивно задълбочаване на кръвожадните процеси, характерни за времето на класическия комунистически режим, когато България се намираше под егидата на зловещия Съветски съюз и на престъпния Варшавски договор; и че в резултат на това днес, именно поради провежданата с благословията на Европа правителствена геноцидна стратегия, отделно от емиграцията и от нормалната смъртност, от демографската карта липсват един милион и осемстотин и петдесет хиляди (1 850 000) българи.

Специално подчертавам и факта, че настоящият съдебен иск пред Европейския съд за защита на правата на човека е обозначен като ИСК № 2 / 28 март 2009 г. и съдържа само една от правнорелевантните съвкупности, отразяващи тривиалния факт, че българската държава е нискойерархично структурно звено (статусно разположено далеч по-ниско от онези структурни звена на Червената Мафия, които се занимават с наркотици и проституция) от българския клан на руската Червена мафия, и че европейски икономичиски, политически и правосъдни структури функционират, за да защитават Червената Мафия, а не Човешките права.

ІІ.

Предварително и достатъчно ясно изразено декларирам, че въобще не разчитам да получа правосъдие от Европейския съд за защита на правата на човека - не защото не търся такова, а поради факта, че по силата на моята професионална квалификация и по силата на конкретната ми многогодишна практика на мен ми е достатъчно ясно, че този съд фактически изпълнява аналогичната или дори точно същата репресивно-геноцидна и античовешка функция, каквато изпълняват и българските съдилища, които имат статуса на нискойерархични структурни звена от системата на Червената мафия.

Макар и да бе създаден, за да се бори срещу тиранията и да защитава правата и интересите на обикновените хора, през последните 20 (двадесет) години и специално спрямо гражданите на посткомунистическите страни Европейският съд за защита на правата на човека се е превърнал в инструмент не само оскърбяващ човешките права и висши ценности, но и оневиняващ зловещите и кръвожадни комунистически и посткомунистически мафиотски престъпници, брутално нарушаващи човешките права и ценности.

Дори нещо повече – този съд се е превърнал в един от главните инструменти за поддържане на престъпната геноцидна власт на специфичния мафиотски политически посткомунистически режим в България, установен от българския клан на трансмутиралата в Червена мафия руска Червена армия.

Разбира се, че нямам никакво намерение тук и сега да обяснявам какво точно ми е ясно (защото това ще бъде обект на внимание на една от книгите, които ще издам в близките години), но накратко ще посоча поне десет съображения:

първо, че още преди много години, когато все още бях млад преподавател в Юридическия факулетет на Софийския университет, свръхамбициозната студентка Снежана Дамянова Ботушарова бе изпращана при мен като агент-провокатор на българския филиал на КГБ; а после, заради заслугите й, включително и за моето противоправно вкарване в затвора за шест години, тя стана не само Заместник-Председател на мафиотския посткомунистически български Парламент, не само титулярен дипломатически представител (Посланик) на мафиотската посткомунистическа българска държава в САЩ (1994-1998 г.), но и двумандатен (за три години от 1998 до 2001 г. и за шест години от 2001 до 2008 г.) съдия именно в Европейския съд за защита на правата на човека;

второ, едномандатният съдия в същия Европейски съд за защита на правата на човека Димитър Бонев Гочев (с мандат от 1992 до 1998 г.), който също така е агент на българския филиал на КГБ, бе заслужил международния си съдийски статус включително и с това, че точно по времето на неговия избор за съдия в Стразбург, действувайки като съдия във Върховния съд на България, отмени спечеленото от мен дело, с което бях доказал нелегитимното съществуване и престъпното функциониране като политически и като правен субект на Българската комунистическа партия и на нейната наследничка - Българската социалистическа партия (управляваща понастоящем България);

трето, през август 2005 г. Общото събрание на ООН избра за еднократен четиригодишен мандат понастоящем действуващия български съдия в Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия Цветана Николаева Каменова, която не само е дъщеря на зловещ следовател и сериен убиец от българската Държавна сигурност, но и самата тя е била агент на точно три управления (Първо, Второ и Шесто) на българския филиал на КГБ - впрочем, същата фигурира и като агент-провокатор, непосредствено свързан с моя статус на политически затворник;

четвърто, понастоящем действуващият съдия в Европейския съд за защита на правата на човека Здравка Владимирова Калайджиева е дъщеря на масов убиец (политкомисар на комунистически партизански отряд и висш функционер на престъпния български комунистически режим); и така, както не е било приемливо децата на висшите нацистки престъпници да участвуват като съдии в Нюрнбергския съд, би трябвало да не е преиемливо и децата на високопоставените комунистически престъпници да участвуват като съдии в Стразбургския съд. Впрочем, много добре е известно, че някои от децата на най-зловещите нацистки престъпници не само се отказаха от придобитите от бащите им материални богатства, но и станаха християнски проповедници, докато децата на висшите комунистически престъпници не само не се отказаха от икономическите облаги от престъпленията на техните бащи, но и станаха съдии, включително и в международните и европейските съдилища, за да могат да подлагат на още по-перверзни репресии жертвите на техните бащи;

Всъщност перверзията, в която съответни европейски политически и магистратски институции са се съгласили да участвуват, не спира дотук, тъй като чрез нейния ченгеджийско-мафиотски брак с Борислав Христов Дионисиев Здравка Владимирова Калайджиева е и високоинституционално подставено лице на украинския клан на руската Червена мафия, организиран и ръководен лично от Владимир Шчербицки - Председател на КГБ на СССР, член на Политбюро на ЦК на КПСС и Първи секретар на Украинската комунистическа партия;

пето, считам, че имам всичките лични и професионални основания да бъда категорично убеден, че в резултат на подобни заслуги битуват и функционират като магистрати ако не всички, то поне немалка част от останалите съдии в Стразбург, Люксембург и Хага.

шесто, вече съм търсил правосъдие от същия този Европейски съд за защита на правата на човека – и, разбира се, въобще не съм го получил - не защото не съм имал правното основание, а именно защото функцията на този съд е да обезпечава безотговорност и безнаказаност на комунистическите и на посткомунистическите престъпници както в България, така и в Европа;

седмо, като пълномощен представител на няколко души дългогодишни политически затворници на комунистическия режим, чиито човешки права и достойнство бяха брутално нарушени и от посткомунистическия мафиотски режим, лично съм бил подготвил, написал и изпратил исковете и документацията до същия този Европейски съд за защита на правата на човека, но тези хора не получиха абсолютно никаква защита - не защото нямаха съответните фактически и правни основания, а именно защото ги имаха и търсеха защита на своите човешки права и на своето човешко достойнство;

осмо, след всичко това днес лично аз съм категорично убеден, че същинската функция на Европейския съд за защита на правата на човека е да узаконява не само престъпленията на комунистическата и на посткомунистическата Червена мафия, но и (най-вече!) на корумпирана група западноевропейски политически и икономически обезпечители (гаранти) на тези престъпления;

девето, по време на класическото комунистическо управление човешките права бяха една от разменните монети - срещу няколко съвсем отделни, частни, конкретни и напълно незначителни от принципна гледна точка отстъпки по въпросите за човешките права комунистическата власт получаваше доста солидни икономически и политически компенсации. Или по-ясно казано – властвуващият комунистически елит най-нагло се пазареше и в буквалния смисъл на думата успяваше да продаде на Запада някои считани за конвертируеми личности или правни принципи, и преди всичко правни механизми - между другото точно така СССР продаде Владимир Буковски, за да получи Луис Курвалан.

Днес Червената мафия като властови наследник на бившия комунистически елит не само не е забравила полезния си опит в това отношение, но дори значително го е усъвършенствувала, като е въвела в употреба съвсем нови политически и юридически „полезни хватки”, съчетани със старите долнопробни хитрости и наглости. Така проблемата за човешките права и днес си остава онова, което е била и по-рано - шантажен агрумент и ценна разменна монета.

За това, че по време на войната в бивша Югославия подкрепи акцията на НАТО, като предостави един, в голяма степен съвсем ненужен на тази организация въздушен коридор, българското мафиотско правителство получи не само доста икономически и политически компенсации и насърчения, но и нови индулгенции за продължаващите брутални нарушения на човешките права. Дори нещо повече – то не само продължи да шантажира Запада за получаване на още такива, но и Западът, включително и самият Европейски съд за защита на човешките права, съвсем охотно отстъпи, и в новия пакет от компенсации българският клан на руската Червена мафия съвсем реално получи и нови индулгенции, в резултат на които бруталното нарушаване на човешките права просто открито се утвърди като константна геноцидна практика.

Впрочем, в контекста на стълпотворението от очевадни факти в този аспект заслужава да бъде обсъдена и хипотезата, че самата идея за човешките права е била съвместно измислена и издигната в международноправната доктрина и практика още в самото начало именно като бутафорен камуфлажен арсенал.

Поне според нас внимателният анализ разкрива, че тази теза в края на краищата е помогнала за минималната и не съвсем ефективна защита на човешките права на не повече от един случай при всеки един милион нарушения; и че всъщност от тази теза съвсем максимално ефективно се е възползувал само и единствено онзи висш комунистически елит, който именно бе сключил със Запада „джентълменско-мафиотското” споразумение за пълното обезпечаване на неговото трансформиране в посткомунистически капиталистически елит. А ако се приеме, че това действително е така, то напълно закономерен е и въпросът: „Дали този именно краен резултат не е бил предварително, прецизно и съвместно калкулиран още при самото издигане на самата теза за човешките права?”;

десето, само преди няколко месеци, през септември 2008 г., Министерският съвет на България спешно бе разгледал и бе взел решение по по единия от т. нар „актуални варианти” на „конфиденциалния пакет от мероприятия”, изготвен от експерти на специалните служби на Правителството, озаглавен „Логистична подкрепа на интересите на България в международните и европейските съдилища и институции”.

Съгласно текста на самото конфиденциално Решение на Правителството, на специалните служби е било възложено задължението да осигуряват на защитниците на правителствените интереси в Стразбург да разполагат със съвършена актуална информационна обезпеченост относно всички участници във всяка отделна съдебна и бюрократична (административна) процедура срещу България.

Което, доколкото поне аз разбирам от тези неща, означава, че от изпълнителите на „логистичния проект” се изисква да осигуряват престъпна шпионска информация не само за всеки, който има непреклонността да търси защита срещу беззаконията на всичките комунистически и посткомунистически български Правителства, но и за всеки европейски съдия и всеки административно-технически служител на съответния европейски съд или чиновник от която и да е друга европейска институция, която информация да бъде „адекватно оперативно използувана” за подкупи, провокации и шантаж.

Както се казва, „Оруел ряпа да яде!”; впрочем, „ряпата” засега я „ядат” Брюксел и Стразбург.

ІІІ.

Като съпруг и пълномощен представител на Елка Петкова Янкова на 11.11.2008 г. регистрирах в Административния съд София-град иск за 1 000 000 (един милион) левове срещу Министерския съвет (Правителството) на България, и още 19 (деветнадесет) други солидарно (съдружно, съучастно) отговорни юридически лица, при което беше образувано административно дело № 6752 по описа за 2008 г., І-во отделение, 19-ти състав при съдия-докладчик Румяна Лилова.

Фактическите основания на иска се свеждаха до това, че:

първо: през 1972 г., когато съпругата ми Елка Петкова е била на 13 (тринадесет)-годишна възраст, на нейно име в Габровския клон на Държавната спестовна каса е била открита партида за т. нар. жилищен влог”, и на 29 март 1972 г. е била издадена съответната Спестовна книжка”, удостоверяваща посочения факт.

От тази „Спестовна книжка” е видно, че 16 (шестнадесет) години по-късно, през 1988-1989 г., тя все още не е била получила жилището, което държавата й е била обещала и е била длъжна да й предоставни съгласно клаузите на договора и съгласно съществуващата по онова време тоталитарна практика. От тази „Спестовна книжка” е видно, че величината на предоставената на държавата парична сума (включително и в доларово измерение) е била толкова, колкото по онова време е струвало едно минимално по обем самостоятелно жилище;

второ: в Иска изрично и ясно е посочено, че както по онова време, така и след това, включително и днес, Елка Петкова не е имала и днес няма собствено жилище, никога не е била наемател на държавно жилище и фактически винаги е живяла при условията на изключително скъпоструващия т. нар. „свободен наем”;

трето: в Иска изрично и ясно е посочено, че ако по онова време държавата е била изпълнила задължението си, Елка Петкова никога не е щяла да има жилищните, битовите и житейските затруднения и драматични проблеми, които е имала в продължение на много години - фактически през целия си живот;

четвърто: в Иска изрично и ясно е посочено, че едно такова жилище днес струва около 120 000 (сто и двадесет хиляди) левове или около 60 000 (шейсет хиляди) евро;

пето: в Иска изрично и ясно е формулирано, че преди повече от 36 (тридесет и шест) години Елка Петкова е била предоставила на държавата една изключително висока за своето време парична сума, срещу което тя (държавата) е била поела задължението да й предостави жилище; което задължение за българската държава е произтичало и продължава да произтича и да бъде официално обезпечено и гарантирано от правовия характер на българската държава, от задължителните за българската държава принципи и норми на Правото и от подчинените на Правото ангажименти на българската държава с голямото множество европейски и световни политически, военни, икономическо-финансови и други организации и формирования; до днес, обаче, българската държава все още не е изпълнила това поето от нея задължение, не е предоставила никакво жилище, не е върнала парите, които е била получила, за да предостави жилище, и не е обезщетила Елка Петкова както за задължителните лихви, така и за нанесените вредни материални и морални последици, така и за пропуснатите ползи;

шесто: в Иска изрично и ясно е формулирано, че по онова време престъпната българска комунистическа държава предумишлено и с измамническо-грабителска цел е била създала съответните законови норми, които въобще не е била имала намерение да изпълнява, тъй като целта на държавата е била да обезпечи за престъпния висш комунистически елит една изключително висока парична сума, която той да ограби;

седмо: в Иска изрично и ясно е обърнато внимание върху обстоятелството, че през 2000 г. българският Парламент е бил приел „Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен”, съгласно императивната сила на който Закон до 10 ноември 1989 г. българската държава е функционирала в условията престъпен комунистически режим на държавно управление, и през същия времеви период е била престъпна и дейността на функциониращата като организационна структура Българска комунистическа партия. В контекста на това в иска е наблегнато върху обстоятелството, че в частност от визираната ситуация е видно, че през периода от 29 март 1972 г. до 10 ноември 1989 г. законово признатата за престъпна българска държава е използувала метода на заложената в закона измама, чрез който метод, обещавейки на Елка Петкова да й даде жилище, държавата е получила визираната в документацията сума пари, след което не само не е била предоставила обещаното жилище, но и не е върнала взетите пари;

осмо: в Иска изрично и ясно е обърнато внимание върху обстоятелството, че не друг, а именно вторият по ред посткомунистически български премиер Димитър Попов (премиер от 20. 12. 1990 до 7. 11. 1991) бе този, който официално е заявил в медиите, че само за 8 (осем) месеци, през периода от 3 февруари 1990 г. до 22 септември 1990 г., по време на управлението на комунистическо-социалистическото правителство на Андрей Луканов, от държавната хазна са били изчезнали 2 (два) милиарди долари, коита са били раздадени от Правителството на приближени и верни на БКП, БСП и ДС хора и фирми, които хора и фирми са използували тези пари, за да се формират като олигархия, която управлява страната оттогава и до днес.

В частност, от изявлението на въпросния Премиер е видно, че парите, които по онова време са се намирали в банковата институция Държавна спестовна каса, която е била съставна част на т. нар. „държавна хазна”, по силата на престъпната управленска воля на Правителството са били взети оттам, за да бъдат предоставени на формиращата се олигархия, встъпваща на обществено-политическата сцена като нов тип престъпен комунистическо-ченгеджийски елит. В частност, от изявлението на въпросния Премиер е видно, че парите, които съпругата ми е била подмамена да предостави в Държавна спестовна каса, са били взети от нея съвсем не за да й бъде предоставено обещаното жилище, а за да бъдат предоставени на престъпния комунистически и посткомунистически елит. В частност, от изявлението на въпросния Премиер е видно, че това е било станало именно по времето на т. нар. „посткомунистически период” от 3 февруари 1990 г. до 22 септември 1990 г., когато управлението на българската държава е било осъществявано от новопоявилата се на политическата и държавноуправленската сцена т. нар. Българската социалистическа партия - която, всъщност, е имала статуса не само на фактически трансмутационен продукт на една от структурите на комунистическата Империя на Злото, но и статуса на юридически приемник и наследник на престъпната Българската комунистическа партия;

девето: в Иска изрично и ясно е обърнато внимание върху обстоятелството, че въпросният Премиер (Димитър Попов) е бил „пропуснал” да отбележи два изключително съществени факти: както че ръководеното от него Правителство, така и че всички следващи правителства не са били взели и предприели каквито и да са държавнически (властови) мерки, за да бъдат преследвани престъпниците и за да бъдат върнати в държавната хазна ограбените пари; така и че всичките тези т. нар. „посткомунистически Правителства” изключително активно са участвували в изготвянето на текстовете на приетия от Парламента противоправен (и портивоконституционен) Закон, и най-вече на приетия с Постановление на Министерския съвет „Правилник за прилагане на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове”;

десето: в Иска изрично и ясно е обърнато внимание върху обстоятелството, че проблемата е в това, че специфичността на визирания в Иска юридически казус се състои в обстоятелството, че принципите и текстовете на въпросния Закон и на въпросния Правилник имат точно същия престъпен характер и цели, каквито са били и характерът и целите на действуващото в същата сфера законодателство по времето на престъпния комунистически режим, а именно: да бъде осъществено камуфлажно правоподобно законово скриване на факта на престъпното ограбване на парите на влогопритежателите и да не бъде дадена никаква реална възможност на ограбените както да осъзнаят същността на ситуацията, така и да защитят нарушените си права и интереси.

В Иска изрично и ясно е посочено, че проблемата е в това, че принципите и текстовете на въпросния Закон и на въпросния Правилник се намират в драстично противоречие с принципите и нормите на Международните и Европейските правни нормативни и договорни актове, както и с тези на българската Конституция.

В текста на Иска изрично и ясно е посочено, че проблемата е в това, че именно по времето, когато престъпният комунистически елит вече е бил започнал интензивно да изгражда капитализъм за себе си, чрез принципите и текстовете на множество законови норми, включително и чрез текстовете на въпросния Закон и на въпросния Правилник, той е бил продължил интензивно да налага за населението комунизъм и комунистически тип отношения. Така, чрез тези именно законови (но противоречащи на Правото!) норми българският влогопритежател и неговите пари са били принудително закрепостявани към чисто комунистическата идея и практика за придобиване на жилище изключително чрез неговото предоставяне от държавата или чрез благоволението на държавата, и по този начин влогопритежателят е лишен от правото и от възможността свободно да оперира с парите си и да ги използува както за реално участие в свободния жилищен пазар, така и за техното реално адекватно използуване за други цели (след осъзнаването, че посочените установени от държавата нормативни правила всъщност са виртуозно заложен от държавата капан за ограбване на влогопритежателите);

единадесето: в Иска изрично и ясно е обърнато внимание върху обстоятелството, че проблемата е в това, че специфичността на преблемите, визирани в юридическия казус на предявения Иск, се състои и в обстоятелството, че понастоящем управляващото Правителство с повече от половинвековна криминогенна рецидивистка упоритост продължава грабителската политика на престъпното комунистическо правителство. В текста на Иска изрично и ясно е посочено, че само преди около един месец тази престъпна рецидивна стратетия е била недвусмислено демонстрирана лично от Премиера, който е син и внук на една от най-зловещите престъпни комунистически фамилии. В текста на Иска изрично и ясно е посочено, че обоснованата от Премиера правителствена стратегия за решаването на изключително голямото множество отделни казуси във визираното направление по своята същност представлява ново издание на старата престъпна комунистическа практика, нарушаваща суверенната собственическа воля на собственика на парите, и най-вече волята на собственика да използува собствените си пари по свое собствено динамично усмотрение; с което чрез алхимията на престъпното комунистическо законодателство собственикът на парите - които още преди половин век са били вложени в държавната банкова институция, фактически както тогава, така и днес - е превърнат в несобственик и е третиран именно като несобственик и като носител на крепостни или робски задължения;

дванадесето: в Иска изрично и ясно е обърнато внимание върху обстоятелството, че не друг, а самият Председател на Върховния Административен съд официално и публично е бил признал пред медиите, че съдиите са агентурни лица, които са внедрени в съдебната система от бизнеса (тоест - Мафията) и специалните служби (които, освен това, се преструват, че не знаят за съществуването на този факт); и че в контекста на това височайше публично признание ние не храним абсолютно никакви илюзии относно изхода на делото, тъй като ни е пределно ясно, че всички български съдии са свързани с правото точно толкова, колкото и проститутките - с морала и нравствените ценности - и че може би моралът на проститутките е много по-висок, отколкото този на българските съдии;

тринадесето: в Иска изрично и ясно е обърнато внимание върху обстоятелството, че в медиите недвусмислено функционират височайши официални признания, съгласно които „80 % от депутатите служат на корпоративни интереси” (т. е. – на Мафията), а 50 % от гласуваните от сегашния парламент актове са нелегитимни (тоест – НИЩОЖНИ) поради липса на кворум; и че от всичко това е видно, че управляващият в България от 10 ноември 1989 г. до днес мафиотски неокомунистически политически режим е трансмутация на престъпния класически комунистически режим;

четиринадесето: в Иска изрично и ясно е обърнато внимание върху обстоятелството, че при предяваването на Иска ние (ископредявителят и упълномощителят) сме изхождали от представата, че би било нормално българският съд да е ангажиран със залегналата в Правото идея, че всички чуждестранни политически, държавни, военни и финансови формирования и институции, които са се намирали и се намират в състояние на партньорска, коалиционна, федеративна, конфедеративна, договорна или каквато и да е друга официална юридическа или фактическа форма на ангажираност с българската официална държавна власт, и които, освен това, не само са придавали политическа легитимност и финансова подкрепа и обезпеченост на тази власт, но и директо са препоръчвали извършването на престъпни деяния или не са протестирали срещу (не са се противопоставяли на)извършването на престъпни деяния от властта, са както съучастници в престъпните актове и дейности на българската държавна власт, така и солидарно деликтно отговорни. Посочили сме, че в този именно смисъл ние сме предявили нашия Иск не само срещу непосредствено виновните български държавни институции, но и срещу техните престъпни съучастници и деликтни другари;

петнадесето: в Иска изрично и ясно е обърнато специално и обстойно внимание върху обстоятелството, че само преди около един месец престъпното мафиотско българско Правителство, представлявано от Министерството на правосъдието, е било организирало специален тържествен публичен форум, на който е бил обявен текстът на Специалния Доклад на Световната банка; и че в този Доклад Световната банка официално е била препоръчала на българското Правителство да увеличи съдебните такси като начин за ограничаване на лавинообразното нарастване на гражданските и административните дела срещу държавата. Във връзка с това ние изрично и ясно сме декларирали следното:

Þ че историята на политическите и правните идеи, учения и практически реализации категорично свидетелствува, че именно престъпната комунистическа идеология и практика са онези сили, които никога не са се съобразявали и никога не се съобразяват със синтезираните в правните идеи и правните норми хуманистични идеали и завоевания на човечеството;

Þ че именно смазващата човека и неговото достойнство престъпна комунистическа практика е онова зловещо явление, което винаги е препоръчвало намаляването на броя на съдебните дела да става чрез смазването на икономическия и волевия потенциал на хората, а не чрез създаването на такава система за зачитане на човешките и правните ценности, при която гражданите реално да нямат основания да се обръщат към съдилищата за правосъдие;

Þ че в този именно смисъл отправената към българското Правителство официална препоръка на Световната банка има характера на най-зловеща съвременна форма на проявление на онзи тип препоръки, които не много отдавна институции като КПСС и СССР са отправяли към периферните структури на ръководената от тях Империя на Злото;

Þ че в този именно смисъл ние считаме, че чрез посочената препоръка Световната банка недвусмислено е демонстрирала своята принадлежност към най-зловещите в историята на човечеството престъпни структури, изграждащи и основаващи своето богатство върху механизмите на фактическия канибализъм и поддържането на зловещи престъпни политически режими, включително и върху зловещия комуноидно-мафиотски политически режим в България.

ІV.

След всичко, което е описано и посочено дотук, естествено, съвсем не е изненадващ фактът, че процедурата по така предявения Иск приключи просто без да бъде даван ход на делото по същество.

Отговорът на въпроса: „Дали това е било основателно и правосъобразно?”, естествено, предстои да бъде даден от Европейския съд за защита на правата на човека при Съвета на Европа в Страсбург, Франция.

V.

Доказателства:

Първо, настоявам да изискате от България пълната документация по посоченото съдебно дело;

Второ, приложено представям копия от документацията, с която разполагам – общо 29 последователно номерирани страници (листя).

VІ.

Искане:

Първо, пледирам да образувате съдебно дело против България и 19-те нейни деликтни съучастници и да ни призовете в съдебно заседание, в което да бъдат разгледани нашите искания относно извършените от българското правосъдие нарушения на посочените права и интереси.

Второ, пледирам да осъдите България и останалите ответници по Иска съобразно нормите на Правото и изискванията на Справедливостта.

28 Март 2009 г. Янко Н. Янков:

Няма коментари:

Публикуване на коментар