Address for letters:
Ianko N. Iankov
Dianabad, Block 4, ap. 38
1172 Sofia
Bulgaria
Web sites:
http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov
http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;
http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;
http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;
http://velyovski.blogspot.com/2009/02/blog-post_693.html
http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html
=================================================================
25 Март 2009 г.
До Европейския съд
за защита на правата на човека
при Съвета на Европа
67075 Страсбург,
Франция
ИСК
№ 1 / 25 март 2009 г.
на
Янко Николов Янков - ЕГН 4408133228 -
гражданин на Европейския съюз
Единствен валиден адрес за връчване на съдебна документация:
1172 София, ж. к. „Дианабад”,
блок 4, вход 1, етаж 6, ап. 38
Срещу: България
по повод и във връзка с административно дело № 2875/2008 г.,
Административен съд София-град, І-во отделение, 13-ти състав
Копия:
До техни Превъзходителства Посланиците,
акредитирани в България от държавите -
членове на Европейския съюз,
Европейската комисия на ЕС и САЩ
(на пощенските и E-mail-адресите)
До всички останали членове
на чуждестранния дипломатически корпус в и за България
(на E-mail-адресите)
До всички български
и чуждестранни медии
(на E-mail-адресите)
І.
Особена предварителна забележка:
Декларирам, че действувайки като нискойерархично структурно звено от българския клан на руската Червена мафия, българската държава (България) е извършила само спрямо мен и ченовете на моето семейство повече от 120 (сто и двадесет) престъпления.
Настоящият съдебен иск пред Европейския съд за защита на правата на човека е обозначен като ИСК № 1 / 25 март 2009 г.
ІІ.
Предварително и достатъчно ясно изразено декларирам, че въобще не разчитам да получа правосъдие от Европейския съд за защита на правата на човека - не защото не търся такова, а поради факта, че по силата на моята професионална квалификация и по силата на конкретната ми многогодишна практика на мен ми е достатъчно ясно, че този съд фактически изпълнява аналогичната или дори точно същата функция, каквато изпълняват и българските съдилища, които имат статуса на нискойерархични структурни звена от системата на Червената мафия.
Макар и да бе създаден, за да се бори срещу тиранията и да защитава обикновените хора, през последните 20 (двадесет) години и специално спрямо гражданите на посткомунистическите страни Европейският съд за защита на правата на човека се е превърнал в инструмент не само оскърбяващ човешките права и висши ценности, но и оневиняващ комунистическите и посткомунистическите мафиотски престъпници.
Дори нещо повече – този съд се е превърнал в един от главните инструменти за поддържане на престъпната геноцидна власт на специфичния мафиотски политически режим в България, установен от българския клан на трансмутиралата в Червена мафия руска Червена армия.
Разбира се, че нямам никакво намерение тук и сега да обяснявам какво точно ми е ясно (защото това ще бъде обект на внимание на една от книгите, които ще издам в близките години), но накратко ще посоча поне осем съображения:
първо, че още преди много години, когато все още бях млад преподавател в Юридическия факулетет на Софийския университет, свръхамбициозната студентка Снежана Ботушарова бе изпращана при мен като агент-провокатор на българския филиал на КГБ; а после, заради заслугите й, включително и за моето противоправно вкарване в затвора за шест години, тя стана не само Заместник-Председател на мафиотския посткомунистически български Парламент, не само титулярен дипломатически представител (Посланик) на мафиотската посткомунистическа българска държава в САЩ, но и двумандатен (за три години от 1998 до 2001 г. и за шест години от 2001 до 2008 г.) съдия именно в Европейския съд за защита на правата на човека;
второ, едномандатният съдия в същия Европейски съд за защита на правата на човека Димитър Гочев (с мандат от 1992 до 1998 г.), който също така е агент на българския филиал на КГБ, бе заслужил международния си съдийски статус включително и с това, че точно по времето на неговия избор за съдия в Страсбург, действувайки като съдия във Върховния съд на България, отмени спечеленото от мен дело, с което бях доказал нелегитимното съществуване и престъпното функциониране като политически и като правен субект на Българската комунистическа партия и на нейната наследничка - Българската социалистическа партия (управляваща понастоящем България);
трето, през август 2005 г. Общото събрание на ООН избра за еднократен четиригодишен мандат понастоящем действуващия български съдия в Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия Цветана Николаева Каменова, която не само е дъщеря на зловещ следовател и сериен убиец от българската Държавна сигурност, но и самата тя е била агент на точно три управления (Първо, Второ и Шесто) на българския филиал на КГБ; впрочем, същата фигурира и като агент-провокатор, непосредствено свързан с моя статус на политически затворник;
четвърто, понастоящем действуващият съдия в Европейския съд за защита на правата на човека Здравка Владимирова Калайджиева е не само дъщеря на масов убиец (политкомисар на комунистически партизански отряд) и висш функционер на престъпния български комунистически режим, но и чрез Борислав Христов Дионисиев е високоинституционално подставено лице на украинския клан на руската Червена мафия, организиран и ръководен лично от Владимир Шчербицки (Председател на КГБ на СССР, член на Политбюро на ЦК на КПСС и Първи секретар на Украинската комунистическа партия);
пето, считам, че имам всичките лични и професионални основания да бъда категорично убеден, че в резултат на подобни заслуги битуват и функционират като магистрати ако не всички, то поне немалка част от останалите съдии в Страсбург, Люксембург и Хага;
шесто, вече съм търсил правосъдие от същия този Европейски съд за защита на правата на човека – и, разбира се, въобще не съм го получил - не защото не съм имал правното основание, а именно защото функцията на този съд е да обезпечава безотговорност и безнаказаност на комунистическите и на посткомунистическите престъпници както в България, така и в Европа;
седмо, като пълномощен представител на няколко души дългогодишни политически затворници на комунистическия режим, чиито човешки права и достойнство бяха брутално нарушени и от посткомунистическия мафиотски режим, съм се обръщал към същия този Европейски съд за защита на правата на човека, но тези хора не получиха абсолютно никаква защита - не защото нямаха съответните правни основания, а именно защото ги имаха и търсеха защита на своите човешки права и на своето човешко достойнство;
осмо, след всичко това днес съм категорично убеден, че същинската функция на Европейския съд за защита на правата на човека е да узаконява не само престъпленията на комунистическата и на посткомунистическата Червена мафия, но и (най-вече!) на корумпирана група западноевропейски политически и икономически обезпечители (гаранти) на тези престъпления.
ІІІ.
На 08.05.2008 г. регистрирах в Административния съд София-град иск за 15 000 лева срещу Софийския градски съд, Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието.
Фактическите основания на иска се свеждаха до това, че:
първо: председателката на І-3 състав на гражданското отделение при Софийския градски съд Богдана Желязкова, която е ноторно известна не само като скандална любовница на Председателя на Софийския градски съд Светлин Михайлов (който пък е ноторно известен като корумпиран съдия), но и като поръчков съдия, обслужващ противоправните интереси на Мафията и на официалните държавни специални служби;
второ: „правораздавайки” по гражданско дело, по което аз съм бил вписан като „свидетел”, по което никой никога и по никакъв начин не ме е бил уведомил, поканил или призовал в качеството ми на такъв, въпросната съдийка е постановила изричен текст, съгласно който „Свидетелят Янко Янков да бъде призован чрез органите на МВР”;
трето: така изразената от нея съдийска воля е била абсолютно произволна и противоправна, тъй като са липсвали както каквито и да са фактически основания, така и каквито и да било процесуално-правни основания;
четвърто: „в изпълнение” на нейното съдийско разпореждане специалните служби на МВР са организирали специално провокационно оперативно мерприятие, в което както членовете на семейството ми, така и съседите в жилището, в което живеем, бяха шокирани от посещението на четирима въоръжени в пълно бойно снаряжение полицаи (двама от които бяха с камуфлажни бойни маски или качулки на главата и със заредени в пълна бойна готовност автомати), които поискаха да ми връчат призовката, получаването на която аз отказах, тъй като съгласно българските закони полицията няма право да изпълнява призовкарска функция по граждански дела;
пето: обосновавайки тезата, че всъщност издаденото от въпросната съдийка разпореждане е имало функцията на фалшив законов повод на специалните служби на МВР за осъществяване на специално оперативно мероприятие, аз предявих въпросния иск, и така беше даден начален ход на посоченото административно дело;
седмо: по посоченото дело съдията Петя Стоилова постанови, че искът е частично подсъден на нейната съдебна институция, след което раздели производството, остави за „разглеждане” само една част от иска, по която по-късно се произнесе с определение за прекратяване на производството;
осмо: относно другата част от моя иск съдията изпрати „делото” на Софийския районен съд, с което не само извърши пълно и драстично нарушение на моята изрично ясно формулирана суверенна ищцова воля, но и извърши преквалифициране (преквалификация) на моя иск, като го постави в контекста на съвсем друг процедурен ред и в контекста на невъзможност за продължаване на процедурата поради невъзможност за заплащане на изключително високата съдебна такса, от плащането на която съдът отказа да ме освободи.
ІV.
Доказателства:
Първо, настоявам да изискате от България пълната документация по Административно дело № 2875 по описа за 2008 г. на Административен съд София-град, І-во административно отделение, 13-ти състав при съдия Петя Стоилова;
Второ, настоявам да изискате от България пълната документация по гражданско дело № 16618 по описа за 2008 г. на Софийския районен съд, 34-ти състав, по което дело отчаяно и чрез всевъзможни начини съм се опитвал да убедя съдията, че пред този съд не съм предявявал никакъв иск;
Трето, приложено представям копия от документацията, с която разполагам – общо 49 последователно номерирани страници (листя).
V.
Искане:
Първо, пледирам да образувате съдебно дело против България и да ни призовете в съдебно заседание, в което да бъдат разгледани моите искания относно извършените от българското правосъдие нарушения на моите права и интереси.
Второ, пледирам да осъдите България съобразно нормите на правото и изискванията на справедливостта.
25 Март 2009 г. Янко Н. Янков:
Няма коментари:
Публикуване на коментар