СЪДИЯ - КРЕТЕН И/ИЛИ МАФИОТ?

Address for letters:

Ianko Iankov

Dianabad,

Block 4, ap. 38

1172 Sofia

Web site: http://iankov.info

Web site: http://iankov.com

Bulgaria

***************************

15 Юни 2008

До Административен съд-

София-град

бул. „Витоша” № 2

1000 София

І-во отделение, 5-ти състав,

Адм. д. № 3066/2008 г.

(срещу Министерството на вътрешните работи)

Съдия-докладчик Владимир Николов

***

Информационно копие:

До всички заинтересовани световни и европейски

(включително и български) институции и медии

***

Информационно уточнение:

Текстът е публикуван в Интернет на адрес:

Web site: http://iankov.info

На 12.06.2008 г. получих копие от процедурното определително Разпореждане от 05.06.2008 г. и в срок представям моето становище.

І

Възразявам и протестирам срещу гледището на съдията-докладчик, което е визирано в мотивационна част на разпоредителния акт и съгласно текста на което „съдът намира, че не са отстранени недостатъците на исковата молба, поради които делото беше оставено без движение”.

Изрично, ясно и категорично обръщам внимание на съдията, че ако допреди една година той все пак е разполагал с формалното законово (но не и правно!!!) основание да бъде антиправов идиото-кретеноиден и комуноидно-мафиотски съдия, то след приемането на България в Европейския съюз той вече е изгубил тази си фактическа възможност и фактическа бандитска привилегия, и е получил задължението да стане и да бъде „европейски съдия”, отговарящ на всички изисквания, които го задължават да спазва принципите и нормите на европейското право, а следователно и да зачита моя статус на „гражданин на Европейския съюз”.

В частност, в контекста на неговите европейски задължения съдията-докладчик Владимир Николов е получил и задължението да се научи да чете; а това означава, че още в самото начало е трябвало да обърне внимание на обстоятелството, че в пълно съответствие с европейската правна теория и практика регистрираният мой изходен процедурен (процесуален) документ изрично и ясно е назован „Иск”, а не „искова молба”; при това, още от самото начало е трябвало да обърне внимание върху обстоятелството, че достатъчно ясно е прозирало моето категорично гледище, че поне аз няма да съм този, който ще позволи на който и да е съдия да се проявява по отношение на мен като антиправов (престъпен) съдия.

Тъй като съм убеден, че пластмасовата закачалка на шапката на съдията (която той вероятно нарича „глава”) едва ли е в състояние да проумее какво точно й се казва с горните думи, считам за необходимо да поясня онова, което той е бил длъжен да научи още като студент (но не е научил поради идиото-кретеноидна психическа нагласа и поради комуноидно-мафиотска ангажираност).

В теорията за правните субекти (субектите на правото) едно от изходните понятия, наричано още и „родово понятие”, е понятието „волеизявление”, а понятията „молба”, „иск”, „разпореждане” и прочее, са т. нар. „видови понятия”. Съгласно същата теория, понятието „молба” отразява онова статусно състояние, при което даденият субект не притежава никакви гарантирани от правото лични права, поради което не се позовава на никакво зъдължение на отсрещната страна, и в контеткста на тази си статусност разчита единствено на великодушното благоволение на отстрещната страна.

В теорията за правните субекти другото изходно понятие е понятието „суверенитет на правния субект”, при което репресивната комунистическа теория, изхождайки от тезата си за пълната липса на суверенитет на човешката личност, е наложила гледището, че само държавата притежава суверенитет, а личността не притежава никакъв (или почти никакъв) суверенитет, поради което всеки човек, който се обръща към държавните институции, включително и към нейните съдебни институции, разполага единствено с волеизявлението, наречено „молба”.

В теорията за правните субекти другото изходно понятие е свързано със схващането, че човешката личност категорично не се намира във „вертикални” йерархически взаимоотношения с държавата, а в т. нар. „хоризонтални” или равнопоставени взаимоотношения; и че „държавата не е нещо, стоящо над човешката личност”, а е „нещо трето”, „стоящо хоризонтално и встрани от личността”; и че следователно държавата е „равнопоставена на личността”, при което „второто нещо” в тази схема е именно „правото”, пред което са равнопоставени както човешката личност, така и държавата.

В контекста на теорията за правния суверенитет на човешката личност т. нар. „контрадикторно поняние” на понятието „право на гражданина” е понятието „задължение на държавата”; а в контекста на тази теория категорично няма абсолютно никакво място за обосноваването и за съществуването на понятието „великодушно благоволение на държавата”.

Обръщам внимание на съдията, че именно в съответствие с тази теза както класическата репресивна комунистическа власт, така и създадената от нея репресивна мафиотска посткомунистическа власт, бяха наложили схващането, че българският гражданин е длъжен да се моли, а държавата - включително и съдилищата - нямат задължение да изпълняват закона, и имат право на административен и съдебен произвол.

Обръщам внимание на съдията, че това негово „любимо състояние” все пак беше възможно допреди около една година; сега, когато имам статуса „гражданин на Европейския съюз”, поне аз няма да съм този, който ще позволи на съдията да продължи да бъде комуноидно-мафиотски престъпник, и ще настоявам за пълно зачитане на моите права.

С други думи, връщайки се към изходната си теза, категорично, ясно и изрично обръщам внимание на съдията, че моят изходен процесуален документ се нарича „иск”, и че е абсурдно съдията да си въобразява, че ще се съглася с негото интерпретиране, че било ставало въпрос за „искова молба”.

Обръщам внимание на съдията, че с риск за моята лична съдба и за съдбата на моите близки през целия си съзнателен живот не съм се молил на държавата и на нейните институции - не съм се молил нито на класическата комунистическа държавна власт, нито на посткомунистическата мафиотска власт, и че неговота теза, интерпретираща моя „иск” като „искова молба”, представлява непростимо нарушение на сферата на моя личен правен суверенитет.

ІІ

Възразявам и протестирам срещу гледището на съдията-докладчик, което е визирано в мотивационна част на разпоредителния акт и съгласно текста на което „съдът намира,че не са отстранени недостатъците на исковата молба, поради които делото беше оставено без движение”.

В случая акцентирам върху тезата на съдията, че „не са отстранени недостатъците” на моята ИСКОВА ПРЕТЕНЦИЯ.

Изрично, ясно и категорично декларирам своето гледище, че тук съдията е действувал или като пълен идиот, който въобще не е разбрал за какво става дума, или е действувал преднамерено и целенасочено като класически комуноидно-мафиотски престъпник, назначен на съдийската му длъжност, за да обезпечава безотговорност на престъпниците, срещу които е предявена моята изрична и пределно ясна искова претенция; а в конкретния случай съдията е действувал като съучастник в престъпната дейност на Министерството на вътрешните работи, срещу което е насочена моята ИСКОВА ПРЕТЕНЦИЯ.

Това е така, защото неговото така формулирано твърдение просто не отговаря на истината и представлява вменително твърдение за съществуването на нещо, което фактически не съществува; което вменително твърдение, обаче, има логическата функция или предназначение да послужи като „фактически и юридически аргумент” за последващо обосноваване на противоправното посегателство върху моите права.

Или казано с други думи, тази „логическа операция” на съдията има функцията да бъде мотивационно-аргументационен арсенал, абсолютно копиращ извратената вменителна логика на вълка от класическата народна приказка, който казал на агнето, че ще го изяде не заради своя хищнически нрав (за утоляването на своята хищническа същност), а заради неговата вина, че му „мътело водата”; въпреки, че това е било абсурдно просто защото агнето е пиело вода там (на такова пространствено място), където физически и фактически е било напълно невъзможно да бъде извършено такова действие, чрез което да е била размътена водата на вълка.

ІІІ

Възразявам и протестирам срещу гледището на съдията-докладчик, което е визирано в разпоредителната част на съдебния акт и съгласно текста на което той „ДАВА на ищеца последна възможност ... да отстрани следните нередовности на исковата молба”.

Преди всичко отново обръщам внимание върху обстоятелството, че с идиотско-кретеноидна упоритост в този свой съдебен акт съдията-докладчик Владимир Николов в пълно противоречие с фактите и с правото точно четири пъти ми е вменил качеството или статуса на „молител”, коленопреклонно застанал пред неговата основана върху тоталния произвол съдийска власт.

На второ место, изрично и ясно обръщам внимание на съдията, че е абсурдно неговото твърдение за даване на „последна възможност” за отстраняване на „нередовностите”; този аспект на съдийската формулировка има претенцията да внуши наличие на някаква „великодушност” и „правосъобразност” в тотално произволното и противоправно поведение на съдията, докато истината е, че за никаква „последна възможност” не е възможно да става дума, тъй като не съществуват абсолютно никакви „нередности”, които да се нуждаят от „отстраняване”.

ІV

Възразявам и протестирам срещу гледището на съдията-докладчик, което е визирано в разпоредителната част на съдебния акт и съгласно текста на което той „ДАВА на ищеца последна възможност ... да отстрани следните нередовности на исковата молба”.

Първо, в точка 1 от разпоредителната част на съдийското волеизявление е било изхождано от тезата, че в моята искова претенция не са били посочени конкретните незаконосъобразни действия, извършени от Министерството на вътрешните работи, поради което „сега” „великодушно” ми е била „дадена възможност” да извърша посочването на тези действия, които са предизвикали нанесените ми вреди.

Отново изрично, ясно и категорично декларирам своето гледище, че и тук съдията е действувал или като пълен идиот и кретен, който въобще не е разбрал за какво става дума, или е действувал преднамерено и целенасочено като класически комуноидно-мафиотски престъпник, назначен на съдийската му длъжност, за да обезпечава безотговорност на престъпниците, срещу които е предявена моята изрична и пределно ясна искова претенция. Както в моя т. нар. „Иск” (датиран и регистриран в съда на 22 май 2008 г.), така и в моята обяснителна писмена позиция (датирана и регистрирана в съда на 02 юни 2008 г.) изрично, ясно и категорично съм посочил всичко онова, което съдията иска да му бъде посочено.

А след като въпреки това той отново иска да му бъде посочено нещо, което отдавна, ясно и изрично е посочено, това означава, че или той е толкова неадекватен, че въобще не разбира за какво става дума, или просто действува с вълчата логика на престъпниците от Министерството на вътрешните работи, на които той се стреми да обезпечи пълна безотговорност, като използува стратегията, наречена вменяване съществуването на несъществуващи и абсолютно неверни „фактически обстоятелства”.

Пак в точка 1 от разпоредителната част на съдийското волеизявление е записан текст, от който ставя ясно, че съдията великодушно ми дава „правна консултация”, с която ме уведомява, че моето искане за установяване на престъпление не е подведомствено на Административния съд.

Този съдия май наистина е толкова голям идиот и кретен, че отново не е разбрал за какво става въпрос, и ми е вменил искане, каквото аз въобще не съм направил; или, което е много по-вероятно, този съдия е толкова много зависим от Министерството на вътрешните работи (според Оруел „Министерството на истината”), че е готов да обяви за истина нещо, което няма абсолютно нищо общо с фактите и с истината.

Така, в съответствие със съдийското разпореждане, формулирано в точка 1, аз заявявам следното: „конкретните незаконосъобразни действия”, които Министерството на вътрешните работи е било извършило против мен и с които е увредило моите права и интереси изрично, ясно и категорично са посочени и съдията е длъжен да се произнесе по тях по същество; и че съдията няма право в процедурен порядък да ми вменява „допуснати нередности”, каквито въобще не съществуват, след което, позовавайки се на тях, да не допуска хода на делото да стигне до неговия стадий на състезателно съдебно разглеждане по същество.

Освен това, съдията трябва да обърне внимание на факта, че абсолютно никъде не съм искал от него да извършва „установяване на престъпление”, тъй като изрично и ясно съм посочил, че това „устатновяване” е било извършено по съответния законов ред, и съм поискал от съдията да изиска и приложи следственото дело, по което по надлежния ред е установен фактът на извършването на престъплението.

Второ, в точка 2 от от разпоредителната част на съдийското волеизявление е записано, че съдията е отправил адресирано до мен „разпореждане”, текстът на което императивно и недвусмислено гласи „да посочи всички доказателства от които ще се ползува”; при това думата „всички” е поставена в т. нар. „bold” („удебеляване на избрания текст”).

В тази връзка за пореден път декларирам, че този съдия наистина или е пълен идиот и кретен, или е абсолютно безогледен комуноидно-мафиотски слуга на Министерството на вътрешните работи (и на стоящата над него Червена мафия), и на това фактическо основание прави всички възможни трикове, за да обоснове позиция, чрез която да спаси от отговорност Министерството на вътрешните работи.

Във връзка с това нека поясня, че дори и зловещото тоталитарно комунистическо законодателство нямаше безумната наглост да изисква от ищеца да предоставя още в самото начало на исковата процедура „всичките” си доказателства; и че в случая съдията-идиот-кретен-мафиот не само е поискал от мен да му бъдат заявени „всичките” доказателства още в самото начало на съдебната процедура, но дори е изидигнал това изискване като атрибутивно процедурно условие за процесуална допустимост на самияиск.

Това наистина е виртуозен съдийски кретенизъм!!!

Трето, в точка 3 от от разпоредителната част на съдийското волеизявление е записано, че съдията е отправил адресирано до мен „разпореждане”, текстът на което императивно и недвусмислено гласи, че „съгласно чл. 183 от ГПК” аз съм длъжен да извърша „заверяване” („заверка”) на всички представени от мен копия от документи (точният текст е: „да завери всички представени по делото копия от документи”); и че извършването на това действие представлява атрибутивно условие за процесуална легалност и допустимост на исковата претенция; и че неизвършването представлява „недостътък” на исковата претенция, даващ основание за „оставяне без движение на процедурата” и за „връщане” на исковата документация; тоест – представлява изискване, неизпълнението на което лишава страната от правото и възможността да иска и да търси правосъдие.

Това искане на съдията, сведено до такава съдържателност, е пълен кретенизъм!

Посоченият текст на ГПК категорично не дава право на съдията да предявява такова искане. Или иначе казано – законовият текст, на който съдията се позовава, не му дава възможност за разпореждане с такава съдържателност.

В този случай ми се струва, че същият правен ефект щеше да има и ситуацията, при която съдията заявява, че посоченото негово императивно отправено към мен изискване и задължение произтича от страница 183 на Телефонния указател на град София. Както и ако откровено си признае, че това свое съдийско разпоредително волеизявление съдията е издал върху основата на неговия надзорник от Черваната мафия или партньор от хомодружината, в която вероятно членува (или го членуват).

Впрочем, тъй като към моя ИСК съм приложил едно-единствено копие от документ, изхождащ от самия мен и адресиран до Главния прокурор (оригиналът на което се съдържа в документацията, която съм поискал да бъде приложена към делото), стигам до извода, че съдията иска от мен аз да извърша т. нар. „автентично заверяване” на въпросното копие, което заверяване да удостоверява фактът, че копието на въпросния документ е вярно с оригинала, намиращ се при мен или в прокуратурата и в следственото дело.

За съществуването на такава практика в дейността на българските посткомунистически мафиотски съдилища, на мен, разбира се, ми е пределно известно.

Но моето категорично мнение е, че в конкретния случай такова „автентично заверяване” или „деклариране” на автентичността на въпросния съставен и произтичащ от самия мен документ просто е празноглава измишльотина на мафиотски ангажиран съдия, тъй като моето твърдение относно автентичността на въпросното копие се съдържа в самия факт на моето позоваване на него в самия исков документ; или иначе казано – то е имплицитно заявено (а следователно – и заверено!!!) с автентичното подписване на самия Иск.

V

Впрочем, така описаната по-горе ситуация, естествено, съвсем не е изключение в практиката на българския Административен съд. И доказателствата за това се съдържат съвсем не къде да е, а именно в официално и публично изявената позиция на парламентарно ангажирани личности.

Така напр. съвсем неотдавна, само преди около една седмица, в медиите беше високоавторитетно и широкомащабно тиражирана информацията, че не друг, а именно Върховният административен съд на България е чисто мафиотски съд, действуващ в полза на един от висшите кланове на Червената Мафия и във вреда на друг клан, произтичащ от същото хищническо котило и участвуващ в същата хищническа управляваща парламентарна коалиция.

Така напр. в съботия брой 3243 на в-к Монитор от 07 юни 2008 г. (http://www.monitor.bg/bulgaria/article?aid=159332&eid=1387&cid=20 ) журналистката Яна Миткова е публикувала статия, която е озаглавена „Доклад на ВАС скара червени и жълти”. В тази статия пределно ясно се казва, че два от мафиотските кланове на управляващата тройна коалиция са се скарали по повод т. нар. „Отчет на Върховния административен съд”. По-точно става въпрос за това, че депутатите от БСП публично и официално са обвинили депутатите от НДСВ заради това, че назначеният от тях Председател на Върховния административен съд Константин Пенчев е бил обезпечил осъществяването на противоправно правораздаване в полза на управляващия мафиотски клан на НДСВ и във вреда на другия управляващ мафиотски клан - този на БСП.

Както се казва – коментарът е излишен!

Е, все пак има какво да бъде добавено – същите тези принадлежащи към отделни котила на хищника съдии, макар и очевидно да имат кланови ежби помежду си, несъмнено се обединяват срещу такива като мен, които искат от тях да осъдят Министерството на вътрешните работи.

15 Юни 2008 Янко Н. Янков