ХАРАКТЕРИСТИКА ОТ ВРЕМЕ ОНО

Ха­рак­те­рис­ти­ка

на Ян­ко Ни­ко­лов Ян­ков – ро­ден на 13.08.1944 го­ди­на

с. Кли­су­ри­ца, ок­ръг Ми­хай­лов­г­рад­с­ки

Др. Ян­ко Ни­ко­лов Ян­ков* е ро­ден в бед­но сел­с­ко се­мейс­т­во.

Ба­ща му Ни­ко­ла Ян­ков Ди­мит­ров е ро­ден на 09.08.1921 год. в с. Кли­су­ри­ца. Дъл­ги го­ди­ни ра­бо­ти ка­то за­куп­чик към Пот­ре­би­тел­ната ко­о­пе­ра­ция в с. Смо­ля­нов­ци, обект с. Кли­су­ри­ца. Понас­то­я­щем пен­си­о­нер. Как­то пре­ди 09.09.1944 год., та­ка и след 09.09.1944 год. не е чле­ну­вал в ни­как­ви по­ли­ти­чес­ки ор­га­ни­за­ции. Член е на ОФ. Не се пол­з­ва с до­бър ав­то­ри­тет и вли­я­ние сред съ­се­ди­те и съ­се­ля­ни­те си. При уч­ре­дя­ва­не­то на ТКЗС е из­к­люч­ван и вли­за от­но­во в ТКЗС през 1956 год. През пос­лед­ни­те го­ди­ни про­я­вя­ва пъл­но без­раз­ли­чие към ме­роп­ри­я­ти­я­та, про­веж­да­ни от мес­т­но­то ръ­ко­вод­с­т­во. Един­с­т­ве­но той и чле­но­ве­те от не­го­во­то се­мейс­т­во не гла­су­ва­ха на 04.12.1983 год.

Май­ка му Евти­ма Ива­но­ва Ди­мит­ро­ва е без­пар­тий­на, пен­си­о­ни­ра­на по бо­лест, по нас­то­я­щем до­ма­ки­ня. Не е уп­раж­ня­ва­ла об­щес­т­ве­но по­ле­зен труд. Пос­то­ян­но от­п­ра­вя уп­ре­ци по ад­рес на мес­т­но­то ръ­ко­вод­с­т­во. Про­я­вя­ва и по­ли­ти­чес­ка не­о­ри­ен­ти­ра­ност. Не гла­су­ва на 04.12.1983 год.

Брат му Ка­мен Ни­ко­лов Ян­ков е ро­ден през 1947 год. в с. Кли­су­ри­ца, в мо­мен­та ра­бо­ти и жи­вее в Мих-град. Пол­з­ва се с ав­то­ри­тет сред на­се­ле­ни­е­то от се­ло­то.

Др. Ян­ко Ни­ко­лов Ян­ков за­вър­ш­ва ос­нов­но­то си об­ра­зо­ва­ние в с. Кли­су­ри­ца. Сред­но­то си об­ра­зо­ва­ние за­вър­ш­ва в По­ли­тех­ни­чес­ка гим­на­зия. След за­вър­ш­ва­не на сред­но­то си об­ра­зо­ва­ние от­би­ва во­ен­на­та си служ­ба. За­вър­ш­ва Вис­ше юри­ди­чес­ко об­ра­зо­ва­ние и за­поч­ва рабо­та в гр. Со­фия ка­то пре­по­да­ва­тел и на­у­чен сът­руд­ник в БАН. Ожен­ва се и има син. В мо­мен­та е раз­ве­ден. От из­вес­т­но вре­ме не ра­бо­ти ни­къ­де, вре­мен­но пре­би­ва­ва в с. Кли­су­ри­ца и Мих-град. През вре­ме на пре­би­ва­ва­не­то си в с. Кли­су­ри­ца по­ве­че от вре­ме­то си пре­кар­ва в къ­щи, не про­я­вя­ва ин­те­рес към ме­роп­ри­я­ти­я­та, про­веж­да­ни в се­ло­то, не оказ­ва по­мощ на мес­т­но­то ръ­ко­вод­с­т­во. За­ни­ма­ва се с пи­са­не на жал­би до и про­тив раз­лич­ни ин­с­тан­ции.

Ка­то чо­век с об­ра­зо­ва­ние не се пол­з­ва с до­ве­рие и ав­то­ри­тет как­то сред на­се­ле­ни­е­то та­ка и сред мес­т­но­то ръ­ко­вод­с­т­во. През 1982 год. до­пус­на от­ри­ца­тел­на про­я­ва на те­ри­то­ри­я­та на се­ло­то ко­я­то въз­му­ти го­ля­ма част от на­се­ле­ни­е­то, а мес­т­но­то ръ­ко­вод­с­т­во я оце­ни и ка­то по­ли­ти­чес­ка греш­ка, ка­то др. Ян­ко Ни­ко­лов Ян­ков на об­щес­т­ве­но мяс­то (ПИВ­НИ­ЦА­ТА) се опи­та да пра­ви съб­ра­ние и да вли­яе на хо­ра­та за не­из­пъл­не­ние на дър­жав­ни­те на­реж­да­ния (във връз­ка с бор­ба­та про­тив бе­са). Съ­щи­ят от­п­ра­ви обид­ни ду­ми про­тив мес­т­но­то и ок­ръж­но ръ­ко­вод­с­т­во. По­ли­ти­чес­ки­те ка­чес­т­ва на Ян­ко Ни­ко­лов Ян­ков мо­гат да се при­е­мат ка­то от­ри­ца­тел­ни. По вре­ме на из­бо­ри­те на 04.12.1983 год. съ­щия не по­же­ла да гла­су­ва. Най-ка­те­го­рич­но от­каз­ва да се явя­ва при по­вик­ва­не в кмет­с­т­во­то. Не чле­ну­ва в по­ли­ти­чес­ки ор­га­ни­за­ции.

Чес­то е по­се­ща­ван от хо­ра от дру­ги на­се­ле­ни мес­та.

Кмет: ................................

/М. Ива­нов/

---

* Подчертаването е от автора.

[Публикувано на стр.44-45 от книгата на проф. Янко Янков-Вельовски (Iankov-Velyovski) Документ за самоличност (Политическа документалистика). - С., "Янус", 1994. - 640 с.].

КВИНТИЛИАН

Квинтилиан

1. Марк Фабий Квинтилиан (35/36-100) е виден римски писател, учител по риторика и оратор. Роден е в град Калагурис, сега Калаора, в Испания, получил е образование в Рим, баща му е бил собственик на риторска школа, а самият той, след като се проявил като блестящ адвокат, станал основател на първата държавна риторска школа, открита по времето на император Веспасиан, а по времето на император Домициан бил възпитател на неговите племенници и удостоен с консулски отличия. Тъй като преобразуването на риторската школа в държавно учреждение по същество означава поставяне на риториката в служба на императора, може да се счита, че Квинтилиан е и първият официален императорски ритор и изразител на императорските политически стратегии в сферата на красноречието, встъпили, впрочем, като нов литературен стил, специфичен за императорската епоха.

В трактата “Върху причините за упадъка на красноречието” (De causis corruptae eloquentiae)[1] е обосновал тезата, че упадъкът на красноречието по негово време съвсем не е свързан с политически причини, а е обусловен от отказа на ораторите да следват риторичния нормативен стил на Цицерон и от лошото обучение на ораторите в частните риторски школи.

Автор е и на два сборници “Декламации” (Declamationes), в които подробно са разработени схеми и модели на речи и са обосновани различни напътствия относно речевата практика. Най-значителното му произведение е съдържащият 12 книги трактат “Обучението на оратора” (Institutio oratoria)[2], публикуван през 95-96 г., което, всъщност, е и най-обширното антично ръководство по риторика, в което подробно са проследени всички етапи в развитието на оратора от детството до зрялата му възраст, и което съдържа изключително много информация, отнасяща се към сферата на граматиката, правото, историята, естетиката и етиката.

2. “Обучението на оратора” е обширен, съдържателен и прецизно систематизиран труд по ораторско изкуство и ораторско обучение, който, според самият Квинтилиан, е бил провъзгласен за единствено правилния трактат в тази област. Естетическите критерии, които са определяли риторичните възгледи на Квинтилиан, са представени в този труд в достатъчно ясен и недвусмислен вид като сведени преди всичко до изисквания към съвършенството на формата и най-вече към безукорността на стила, без, обаче, да се стига до пренебрегване или безразличие към съдържанието.

Квинтилиан е бил противник на “съблазнителните пороци на новия високопарен стил” и е препоръчвал следването на “идеала за златната среда”. Своя идеал за красноречие той е изразил в гледището, че “изобилието трябва да има своите предели, блясъкът – мъжествена сдържаност, а изобретателността да бъде разумна”, при което “речта трябва да бъде достатъчно дълга, но не прекомерно, достатъчно изискана, но не и предвзета, достатъчно смела, но не и дръзка, достатъчно сериозна, но не и унила, достатъчно дълбокомислена, но не и тежка за възприемане, достатъчно весела и жизнерадостна, но не и лекомислена, достатъчно шеговита, но не и разпусната, достатъчно величествена, но не и многословна”[3]. Очевидно е, разбира се, че този негов идеал е съвсем близък до цицероновския, и това съвсем не е случайно, тъй като и на други места Квинтилиан изрично е подчертавал, че успехи в ораторското изкуство ще може да постигне само онзи, който харесва и се придържа към стила на Цицерон.[4] В съответствие с основните граждански и риторически препоръки на Цицерон, Квинтилиан пише, че неговата цел е да направи от своите ученици “мъдри римляни”, “истински обществени мъже”, “опитни практици, а не откъснати от държавните дела философи”, при което подчертава, че наистина досега такъв съвършен оратор не е съществувал, но че все пак може да бъде създаден в бъдеще[5].

---

[1] Този трактат не е достигнал до наши дни, но за него Квинтилиан говори в трактата си “Обучението на оратора”, ІІ, 4, 42; VІ, 3; VІІ, 3, 58; VІІІ, 7, 76.

[2] Квинтилиан, Обучението на оратора, Превод от латински, С., 1982.

[3] Квинтилиан, Обучението на оратора, ХІІ, 10, 80.

[4] Квинтилиан, Обучението на оратора, І, 6, 18; ІІІ, 1, 20; Х, 1, 112.

[5] Квинтилиан, Обучението на оратора, ХІІ, 1, 19-21.

[Публикувано като §24 на стр.194-195 от книгата на проф. Янко Янков ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ УЧЕНИЯ (Основни аспекти на политикоправния генезис). Том 3. ДРЕВНА ЕВРОПА. РИМ. - С., "Янус", 2006. - 412 с.].