Address for letters:
Ianko Iankov
Dianabad,
Block 4, ap. 38
1172 Sofia
Web site: http://iankov.info
Web site: http://iankov.com
Bulgaria
***************************
29 Септември 2008 г.
До Административен съд-
София-град
бул. „Витоша” № 2, 1000 София
І-во отделение, 15 състав,
Адм. д. № 2745 /2008 г.,
Съдия-докладчик Полина Якимова
(срещу Комисията за разкриване на документите
и за обявяване на принадлежност
на български граждани към Държавна сигурност
и разузнавателните служби
на Българската народна армия)
Информационно уточнение:
Текстът е публикуван в Интернет на адрес:
„Отговорност за съучастниците в престъплението”
Първо:
Както вече би трябвало да е много добре известно на Съдията-Докладчик по настоящето дело, моето категорично изразено, прецизно обосновано и интензивно отстоявано суверенно мнение на ищец е, че настоящето дело следва да бъде съединено за съвместно разглеждане със заведеното от мен дело срещу Министерството на вътрешните работи на Република България (наричано по-нататък за краткост МВР), което дело има регистрационна идентификация като адм. д. № 3066/2008 г., І-во отделение, 5-ти състав, Съдия-докладчик Владимир Николов, Административен съд - София-град, бул. „Витоша” № 2, 1000 София. Както текстът на самия Иск по двете дела, така и текстовете на моите ad hoc процедурни позиции по хода на двете дела, са публикувани в Интернет в моя Web site: http://iankov.info
Наред с останалите аргументи изтъквам обстоятелството:
►че тук (в случая; в казуса) водещото или главното правнорелевантно престъпно и деликтно деяние (самото изработване на фалшификацията) е било извършено именно от специалните служби на Министерството на вътрешните работи;
►че конкретното престъпно и деликтно деяние на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (наричана по-нататък за краткост Комисията) - публичното оповестяване на фалшификацията, манипулативно представена като истина -, макар и извършено в друго календарно време, в друга историческа и обществено-политическа ситуация, и при обезпечителното съучастние на други съучастници, по своята най-дълбока същност е именно съучастническо престъпно и другарско деликтно деяние, съставляващо елемент от оперативните мероприятия именно на специалните служби на Министерството на вътрешните работи на България;
►че доказателствата за същността на двете престъпни и деликтни деяния са едни и същи и се намират в документацията на Прокуратурата;
►че в този именно смисъл двата съдебни процеси следва да бъдат интегрирани в един-единен съдебен процес, че тяхното отделно фрагментарно (раздробено) разглеждане не би било в интерес на истината и правосъдието, че в интерес на истината и правосъдието е именно интегративното разглеждане на двете дела в единен съдебен процес.
Второ:
Надявам се, че след всичко станало досега Съдията-Докладчик по настоящето дело вече превъзходно е проумял, че поне аз не съм този, който ще позволи на който и да е ченгеджийски и мафиотски ангажиран български съдия да не се съобразява с европейския характер на българското право.
В частност това означава, че за мен, в моята основана върху фактите и върху правото процесуална стратегия, двете дела вече са съединени; че имам моето гарантирано от закона право да ги считам за съединени; и че ще отстоявам тази си позиция докрай, включително и пред европейските и световните институции; и че ще остоявам тезата, че всяко съдебно-процесуално раздробяване (фрагментиране) на реално интегрираните правнорелевантни факти обслужва антиправото.
В частност това означава, че няма да позволя на който и да е ченгеджийски и мафиотски ангажиран български съдия да не се съобразява с онези текстове на Закона, които ми дават правото и основанието да се противопоставям на т. нар. „фрагментационна стратегия” на ченгеджийски и мафиотски ангажираните български съдии и да настоявам за прилагането на позволената и дори препоръчваната от Закона и от европейското право т. нар. „интеграционна стратегия”.
Така, в съответствие с онези именно норми на българското процесуално право, които имат или би трябвало да имат европейски характер, предявавам искането, формулирано в настоящия мой исков акт (настоящето ми исково волеизявление).
Трето:
Изрично, ясно и категорично заявявам моята ищцова воля за увеличителна промяна на претендираната искова сума.
Както е известно, по единия от вече съединените (или все още подлежащи на съединяване) искове претендираната от мен сума е сто милиони левове, а по другия е тридесет милиони левове, или общо – сто и тридесет милиони (130 000 000) левове.
С настоящия мой исков акт заявявам своята ищцова воля за увеличителна промяна на претендираната искова сума на окончателен общ размер (величина) от 200 000 000 (Двеста милиони) левове.
Във връзка с това уточнявам, че тази сума е солидарно претендируема както към вече формираните (съдебно-процедуално конституираните) два ответнически субекти (МВР и Комисията), така и към новопривлечените посочени по-долу ответници, които са действували като престъпни съучастници и деликтни другари на МВР и на Комисията.
Четвърто:
Изрично, ясно и категорично заявявам моята ищцова воля за привличането (причисляването, конституирането) към вече конституираните двама ответници (МВР и Комисията) още и на следните ответници, действували като престъпни съучастници и деликтни другари на МВР и на Комисията:
1) Посолство на Руската Федерация в Република България,
бул. „Драган Цанков” № 28, 1113 София;
2) Представителство на Европейската комисия в България
(Европейска комисия. Европейският Съюз в България),
ул. „Московска” № 9, 1000 София;
3) Посолство на Съединените Американски Щати в България,
ул. „Козяк” № 16, кв. „Лозенец”, 1407 София;
4) Посолство на Република Австрия в България,
ул. Шипка, 4, 1000 (1087) София;
5) Посолство на Кралство Белгия в България,
ж. к. „Лозенец”, площад „Велчова завера” № 1, 1164 (1126) София;
6) Посолство на Обединено Кралство Великобритания
и Северна Ирландия в България,
ул. „Московска”, № 9, 1000 София;
7) Посолство на Федерална Република Германия в България,
ж. к. „Изгрев”, ул. „Фредерик Жолио Кюри”, № 25, 1113 (1087) София;
8) Посолство на Република Гърция в България,
ул. „Сан Стефано” № 33, 1504 София;
9) Посолство на Кралство Дания в България,
бул. „Княз Дондуков” № 54, П.К. 1393, 1000 (1504) София;
10) Посолство на Кралство Испания в България,
ул. „Шейново” № 27, 1504 (1087) София
11) Посолство на Република Италия в България,
ул. „Шипка” № 2, 1000 (1087) София;
12) Посолство на Португалската Република в България,
ул. „Позитано”, 9, бл. 3, ет. 5, 1000 София;
13) Посолство на Република Франция в България,
ул. „Оборище” № 27-29, 1504 (1087) София;
14) Посолство на Кралство Холандия в България,
ул. „Оборище” № 15, 1000 (1504);
15) Посолство на Конфедерация Швейцария,
ул. „Шипка”, № 33, 1000 (1087, 1504) София;
16) Световна Банка, Постоянно представителство в България,
бул. „Драган Цанков” № 36, сграда „Интерпред - Световен търговски център”, блок А, етаж 5, 1113 (1087) София;
17) Международен валутен фонд, Постоянно представителство в България, Площад „Александър Батенберг” № 1, 1000 София;
18) Европейска банка за възстановяване и развитие,
Постоянно представителство в България, ул. „Московска” № 17,
1000 София;
19) Български хелзинкски коминет,
ул. „Върбица”, № 7, 1504 София;
20) Вестник „Дума”,
(ИПК „Родина”), бул. „Цариградско шосе”, № 113 А, етаж 2, 1000 София;
21) Вестник „Дневник”,
ул. „Иван Вазов” № 16, 1000 София.
Пето:
Относно съучастническата (другарската) причинна връзка на Руската Федерация:
Ноторно известна истина е, че Съветският съюз (СССР) бе „Империя на Злото”, и че България бе структурно-съставна част от тази Империя; в този именно смисъл СССР е бил обезпечител на политическата и юридическата легитимност на властта на българската държава, и като такъв несъмнено е бил обезпечител и на престъпната и деликтната дейност на тогавашвана българска държава.
Тъй като главното или основното престъпно и респективно деликтно деяние в този казус (създаването на фалшификационния комплекс, наречен „Агентурно Досие”, с което е било обвързано моето име) е било извършено от специалните служби на Министерството на вътрешните работи на България; тъй като това е било станало по времето, когато СССР и КГБ са били абсолютно безконтролните всевластни господари върху територията на комунистическа България и българската държавна власт фактически е била структурен компонент на Съветската Империя на Злото; тъй като днешната Руската Федерация е легитимен наследник на СССР; тъй като е безспорно доказано по надлежния ред, че именно по онова време българската държава е извършила по отношение на мен (спрямо мен) престъпно и деликтно деяние; намирам за напълно закономерен извода, че днешната Руската Федерация носи съучастническа отговорност за престъпленията и деликтите, извършени от българската държавна власт по онова време (по времето, когато българската държава бе структурно съставна част от Съветската Империя на Злото).
Ноторно известна истина е, също така, че сегашната Руска Федерация е не само юридически международноправен и вътрешноправен наследник на Съветската Империя на Злото, но и че е неин фактически продължител чрез съвременната форма на трансмутация на Злото, като Червената армия се превърна в Червена Мафия, която не само запази фактическата си власт върху империалните територии, но и под други (качествено нови) форми драстично разшири териториалния обхват на своята престъпна власт.
Ноторно известна истина е, че България и днес е съставна част от тази Нова руска Империя на Злото.
И това, впрочем, съвсем неотдавна бе официално признато не от друг, а от самия високопоставен руски посланик в Брюксел, който нагло и ехидно предупреди Запада, че България винаги и навсякъде и била и ще продължи да бъде „руският Троянски кон”. А и само преди два-три дни това бе недвусмислено признато и от пребиваващия на официално посещение в Русия български премиер, който коленопреклонно и верноподанически увери руските си господари, че както досега, така и в бъдеще всички български правителства ще си останат верни на престъпната империална руска мафиотско-държавна власт (мафиотски политически режим).
Именно в контекста на така визираните ноторно известни истини считам за напълно закономерен извода, че целият този престъпен фактически състав несъмнено дава основание на всеки засегнат български гражданин да търси правосъдие и да иска да бъде осъдена за извършените престъпления и деликти не само българската държава, но и нейният съучастник в престъплението и другар в деликта - Руската Федерация. При това както за престъпленията, извършени по времето на комунизма, така и за престъпленията, извършвани днес, през последните две десетилетия, по времето на установения и контролиран именно от Русия и руската Червена Мафия посткомунистически мафиотски политически режим в Република България.
Шесто:
Относно съучастническата (другарската) причинна връзка на Европейската комисия (Европейския Съюз), Съединените Американски Щати, Република Австрия, Кралство Белгия, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, Федерална Република Германия, Република Гърция, Кралство Дания, Кралство Испания, Република Италия, Португалската Република, Република Франция, Кралство Холандия, Конфедерация Швейцария, Световната Банка, Международния валутен фонд и Европейската банка за възстановяване и развитие:
Ноторно известна истина е, че със съгласието на своите Западни съюзници през септември 1944 г. Съветската Червена армия бе получила т. нар. „право на четиредесет безотговорни дни”, през което време тя, за да установи и укрепи своята престъпна власт в България, имаше „правото” на пълна безотговорност за всичките извършени от нея кръвожадни и садистични убийства, и че дори и днес Западът услужливо и дори пристрастно държи на „джентълменската си дума” и не позволява да бъде търсена каквато и да е наказателна отговорност от комунистическите престъпници за извършените от тях през този период кръвопийски злодеяния.
Въпреки почти непроницаемата „информационна мъгла” все пак ноторно известна е и истината, че в резултат на дведесетилетни сложни конфиденциални междудържавни и най-вече междуелитни преговори, проведени през 70-те и 80-те години на миналия век, западните елити постигнаха с третото поколение съветски комунистически ръководители т. нар. „Задочна победа над комунизма”. Впрочем, в случая думата „задочна победа” дори няма характера на добре познатата метафора „задочна присъда” поради простата причина, че не става дума за „фактическа и реална недосегаемост на псевдопобедителя над псевдопобедения”, тъй като истината е много по-зловеща – съгласно постигнатото „джентълменско споразумение” конфронтацията между системите завърши с конвергенция на елитите срущу собствените им народи, в резултат на която конвергенция специално в България комунистическият елит днес разполага с гарантираната от Запада безотговорност не само за посочените 40 дни, не само за 45-те години кръвожадна комунистическа власт, но и за все още продължаващите почти двадесет безотговорни години на „посткомунистическия” мафиотски режим.
Така, поне спрямо България Западът като цяло и Европейският съюз в частност фактически встъпиха като „Втори Съветски съюз”, легитимиращ абсолютната зловеща безотговорност на властта не само на съветската Червена армия, но и на нейната съвременна трансформация или трансмутация - руската Червена мафия.
Повечето западни дипломатически представители в София несъмнено много добре знаят, че през последните почти двадесет години всичките мои прецизно документирани искания за разследване на извършените престъпления и за наказване на престъпниците от българския фронт на Съветската Червена армия и българския клан на руската Червена мафия са били адресирани изключително към регионалните български институции, най-вече към българската Прокуратура, при което към западните дипломатически представителства съм се обръщал преди всичко по реда на т. нар. изпращане на „информационно копие” от съответната документация.
Досегашният правосъден резултат от тази моя почти двадесетгодишна стратегия, обаче, е в рамките на „абсолютната нула” – българската правосъдна система не е направила абсолютно нищо за спазването и прилагането на номинално съществуващото законодателство, а престъпниците не само продължават да вършат престъпленията си, но дори техните институционални босове най-нагло, цинично откровено и ехидно лично на мен многократно са ми казвали и ми казват, че наказателната неприкосновеност на техната престъпна дейност е гарантирана именно от Запада и от неговите финансови и политически (и в частност - дипломатически) институции. Което, по своята същност, не е нищо друго, освен автентично самопризнание относно самоличността на конкретните високопоставени съучастници в престъплението и другари в деликтността.
За истинския юрист едно такова самопризнание, разбира се, винаги следва да бъде поставено в механизма на проверката, но така или иначе фактите са недвусмислени, че вън от традиционната демагогия посочените като съучастници не правят абсолютно нищо реално, за да се отграничат от престъпниците – и, разбира се, не правят абсолютно нищо за осъждането на престъпниците.
Дори нещо повече – както Западът като цяло, така и Европейският съюз неизменно и дори пристрастно правят всичко възможно, за да придават „легитимност” на политическата власт на българския клан на руската Червената мафия, с което фактически дават „легитимност” и обезпечителност и на престъпленията, извършвани от тази власт.
В контекста на тези думи нека изрично и ясно посоча, че завършиха с пълен крах всичките мои лични неколкократни опити да регистрирам в Западна Европа организация, която да има предназначението да събира факти и да подпомага българското, европейското и световното правосъдие при търсенето на наказателноправна и гражданскоправна отговорност от всички български и небългарски лица, които са използували българската комунистическа и посткомунистическата мафиотска власт, за да извършват престъпления, като се обогатяват от тях. Институциите на самата държавна власт в страните, в които направих опитите да регистрирам такава организация, по недвусмислен начин ми дадоха да разбера, че самите те са финансово и политически ангажирани с престъпленията на българската държавна власт и държат за тяхната безотговорност, за да обезпечават собствената безотговорност. Това обстоятелство, обаче, съвсем не ме обезкуражава – като гражданин на Европейския съюз аз нямам абсолютно никакво намерение да коленича пред каквато и да е - както Евразийска, така и Европейска, така и каквато и да е друга - престъпна структура.
Посочените банкови институции са предоставяли изключително мощни инвестиции и са оказвали колосална финансова помощ на престъпната българска комунистическа и „посткомунистическа” власт, без които инвестиции и без която помощ престъпната българска власт никога нямаше да може да извърши престъпната и деликтната дейност, която е извършила в България, включително и в моя частен случай или казус.
Фактите, разбира се, са ноторно известни на всички интелигентни български граждани - с изключение, разбира се, на съдиите и прокурорите, които (както е официално признато дори и от най-висшите шефове на съдебната система) са назначавани именно от престъпната власт, за да обезпечават безотговорността както за нейната престъпна и деликтна дейност, така и за съучастническата престъпна и другарската деликтна дейност на чуждестранните държавни и финансови субекти и институции.
Седмо:
Относно съучастническата (другарската) причинна връзка на Българския Хелзинкски Коминет, вестник „Дума” и вестник „Дневник”:
В брой 156 от месец юни 2008 г. на месечното списание на Българския Хелзинкски Комитет (БХК) „Обектив”, на стр. 10-16 е публикуван материалът „Искаме ли да знаем истината за досиетата на ДС?”. Специално на стр. 13 е публикуван Списък, включващ 15 имена, който Списък е озаглавен „Най-високопоставените сътрудници”, и в който е включено и моето име.
Относно обстоятелството, че става въпрос именно за „специфично престъпно и деликтно медийно оперативно мероприятие”, планирано и осъществено от функционерите на хуманитарната и правозащитната организация Български Хелзински Комитет, особено красноречиво е не само обстоятелството, че е публикувана една изфабрикувана от специалните служби на МВР абсолютно нагла лъжа, но и обстоятелството, че моята личност е била определена не само като агентурна, но дори и като имаща „високопоставен статус” в агентурния апарат.
Според моето тълкуване тази престъпна и деликтна по своята същност интерпретация е била обезпечена не от кой да е, а от Екатерина Бончева, която е бивш член на ръководството на Българския Хелзинкски Комитет и настоящ член на ръководството на Комисията, извършила втората главна престъпна и деликтна дейност в разглеждания казус; все пак, предлагам на ответника БХК да предложи и евентуално друго обяснение на този факт.
В електронната публикация на в-к „Дума” от 05 септември 2007 г., поместена на електронния адрес http://www.duma.bg/2007/0907/050907/obshtestvo/ob-5.html, е публикуван т. нар. „Списък”, озаглавен „Кой има картонче”, в който изрично е посочено, че изданието се позовава именно на официално публикуваната документация на Комисията, при което е публикувано и моето име.
В електронната публикация на в-к „Дневник” от 04 септември 2007 г., на електронен адрес http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=373714 и под под заглавието „Кого посочи Комисията” ,е публикуван списък, в който е посочено и моето име.
Осмо:
Обръщам специално внимание върху обстоятелството, че при и по повод моите няколко искови претенции, регистрирани в административния съд София-град само за пет месеци (от месец май тази година досега), съдиите изключително интензивно, охотно и демонстративно са ми били предоставили колосален брой факти на изключително брутално нарушаване на моите права и на обезпечаване на безотговорност за конституираните от мен престъпници и деликвенти от висшите етажи на държавната власт.
Обръщам специално внимание върху обстоятелството, че именно Председателят на Върховния административен съд бе високоинституционалното лице, което съвсем наскоро публично призна, че съдиите от българската съдебна система правят това, защото са били и са оперативно внедрени в съдебната система от своите господари от Мафията и от тайните държавни служби.
На тези именно съдии изрично и ясно заявявам, че не съм аз този, който ще им позволи да продължат да правят това и който ще ги остави да останат безотговорни.
Именно в непосредствена връзка с това държа изрично и ясно да декларирам следното: през всичките години, през които престъпната българска комунистическа и „посткомунистическа” държава е извършвала против мен и моите близки изключително голям брой престъпления (повече от сто и двадесет!), почти винаги съм се обръщал за правосъдие към институцията на Прокуратурата, и във връзка с това често пъти съм бил обект на заплахи и на директни насилнически нападания, при които винаги съм бил „предупреждаван” да спра да пиша „до прокуратурата”; тези заплахи и нападения винаги са били осъществявани от съответния оперативен механизъм на Мафията и от специалните служби на българската държава.
Така през месец май тази година предприех и до днес осъществявам интензивна стратетия на търсене на правосъдие именно от съдебната система; случи се така, че само преди няколко дни бях изрично заплашен и силово нападнат при изрично формулираното искане да спря да пиша „до съдилищата”.
Девето:
Петитум:
Тъй като от така посочените и изложени факти и обстоятелства е видно, че допълнително конституираните с настоящия иск ответници са действували като престъпни съучастници или деликтни другари на МВР и на Комисията и са нарушили моите гарантирани от закона права и интереси, пледирам пред надлежния български съд да извърши законосъобразно (а не мафиотско!!!) съдебно разследване и да постанови решение, с което да осъди всеки от всичките ответници да ме обезщети за причинените ми вредни последици и да заплати предявената от мен искова претенция, законната лихва и съдебните разноски.
Доказателства:
Посочените в изходния иск доказателства са валидни и за допълнително конституираните ответници, които всъщност са съучастници, помощници и другари на вече конституираните главни ответници.
Пледирам да задължите всичките допълнително конституирани ответници да предоставят своето писмено становище относно техното съучастие (другарство) в престъпната и деликтната дейност на българската държава и в частност на МВР и Комисията в конкретния (процесния) казус.
Приложения: Двадесет и два (22) броя копия от настоящето писмено становище, предназначени за надлежно връчване на досегашните и на новоконституираните ответници.
29 Септември 2008 Янко Н. Янков
